Слободан Стоядинович Полунощ

„ПОЛУНОЩ”
Слободан Стоядинович (1948-2011 г.)
                Сербские поэты
                Перевод: Красимир Георгиев


Слободан Стоядинович
ПОЛУНОЩ (перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев)

Някой викна:
– Не обръщай внимание
на това, че редовете са горчиви
и че поезия под гологлавото небе
вече никой не чете.
И добави с възторжен делириум:
– Пей, пей, мършо!
Поприведох глава над хартията
и потънах до гуша в живота.
А по-късно през същия век
(още спяха бомбите над Африка)
аз свалих от теглото си,
късайки думи и хартия,
и забравих, че съм се срещнал
със своя път в сънищата.
Сутринта този стих се чернееше
пред редактора на „Ловджийски новости”.
Мълком гледах неговите мисли
как се разширяват и разлагат
като плод, отхвърлен от утробата на песента.
„Това ще публикувам!” – каза,
когато само сянката остана
от мойте полунощни стихове.
„Във всичко си има по нещо,
но твоето стихотворение си е жива досада!” –
каза ми сервитьорът в пристанищната кръчма.
Беше полунощ и вече никога не успях
да избягам от тази полунощ...




---------------
Сръбският поет, преводач и литературовед Слободан Стоядинович (Слободан Стојадиновић) е роден на 2 май 1948 г. в гр. Ниш. Публикува поезия, проза и литературна критика. Автор е на стихосбирките „Временик” (1973 г.), „Темељник” (1978 г.), „Панорник” (1985 г.), „Данајски дарови” (1987 г.), „Карарука” (1990 г.), „Чудеова певања” (1992 г.), „Il suoko nero” (1992 г.), „Полицијски час” (1994 г.), „Данайски дарове” (1996 г.), „Песме” (1996 г.), „Рапсодија страха” (1998 г.), „Бројање до један” (1999 г.), „Униније” (2002 г.), „Можданик” (2003 г.), „Распасана команда” (2006 г.), „Крчанов блок” (2009 г.) и „Бројање до један” (2010 г.). Поезията му е превеждана на английски, френски, италиански, руски и български език. Умира на 11 април 2011 г. в Белград.