Възприятието - реалното Аз 2018-19-20 15. 4. 2020

Дълбок сондаж

***

ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ - ГЛАВА 6

***   ***


Възприятието на реалното „Аз” за сънуването в реално време
Евгени Георгиев Алексиев


Възприятието на реалното „Аз” за сънуването в реално време




                Възприятието на реалното „Аз” за сънуването в реално време.

                Сънят – реалистично изживяване на обширна подредена
                последователна протяжна ситуация в една, макар и
                въображаема, паралелна същинска вътрешна реалност



15.04.2020


1. Припомняйки си след събуждането си отделните събития и участващи лица в сънищната ситуация, ти си спомняш и възприятието си, което си имал в нея в реално време.

Спомняйки си за един или друг момент в съня, ти си спомняш съвсем ясно усещането си.

Какво е това възприятие и усещане? Припомняйки си в будното си състояние ти усещаш точно как „Ти” си се чувствал в съответния момент в съня – сякаш в този миг си се пренесъл назад във времето и с твоето будно осъзнато реално „Аз” усещаш как „Ти” си се чувствал в реално време в този момент в съня си. В будното си осъзнато състояние, с цялото си съзнание и нормална будна осъзнатост, усещаш как „Ти” си се чувствал в реално време в един или в друг момент в съня си. Но нали сънят ти е бил „неосъзнат”, нали по време на съня ти будното ти съзнание е било изключено. „Ти”, който си с цялото си съзнание в будно състояние по време на съня си си спял, почивал си, будното ти съзнание и осъзнатост са били временно изключени, на тяхно място в съня ти е било твое абстрактно „Въображаемо Аз”, сънят ти е бил „неосъзнат”, ако някой е трябвало да чувства и усеща в един или в друг миг в съня ти в реално време това е било твоето „Въображаемо Аз”. А „Въображаемото ти Аз” е различно от реалното ти „Аз”. То е продукт на „неосъзнатия” сън и на „неосъзнатостта” ти, които са се появили след твоето заспиване и изключване на будното ти съзнание и осъзнатост. „Въображаемото ти Аз” е различно от „Теб” такъв какъвто си в своето осъзнато състояние буден, с пълното си съзнание, осъзнатост, самоидентификация и пълна проява на твоята реална идентичност. И все пак, „Ти”, в будното си състояние, в пълната си осъзнатост, припомняйки си съня и възприятието в реално време в тези определени мигове усещаш точно как самият „Ти” си се чувствал в реално време в тези мигове по време на съня (в миговете, които просто успяваш достатъчно добре да си припомниш, а те със сигурност не са единствени, такова възприятие за протичането на съня в реално време е съществувало по време на целия сън).

При припомнянето си, ти не си спомняш какво е било възприятието и чувството в реално време на някакво твое „Въображаемо Аз”, независимо колко близко може то да е било до твоята будна същност и да й е приличало, а ти си спомняш и чувстваш какво точно си изпитал и усетил в реално време в съня си самият „Ти” – който в този момент на припомняне си реалната твоя будна осъзната личност. Не просто спомен за някакво възприятие на някаква абстрактна фигура, не просто спомен за някакви събития, а усещане и чувство как точно „Ти” си се чувствал в онзи миг в съня си. И този спомен сякаш те прехвърля през времето и „Ти” отново чувстваш себе си по същия начин както в онзи миг в съня ти. Сякаш самият „Ти”, реалното ти „Аз”, твоята реална личност както е в пълно съзнание и осъзната в будното си състояние, си присъствал в онзи миг в съня си, а не само „Въображаемото ти Аз”, в качеството на което ти си сънувал този сън. А дори и да не получиш точно възприятие за такова „прехвърляне” през времето до онзи миг, поне ясно си спомняш, как точно самият „Ти” си се чувствал тогава. В това е въпросът за възприятието в реално време на съня.


2. Независимо, че след събуждане при припомнянето имаш възприятието за преживяването в реално време в определени мигове при сънуването, може същевременно цялостната сънищна ситуация да я „виждаш” сравнително отдалечена в полето пред вътрешния си поглед, да знаеш какво се е случвало в нея, да имаш това знание съвсем сигурно и без никакво съмнение, но да я „виждаш” като една обвита в мъгла обща съвкупност от различни елементи, и да не си в състояние да „видиш” достатъчно конкретно различните отделни последователни моменти в цялата ситуация.

Това е противоречие в такава ситуация – от една страна си в състояние припомняйки си да почувстваш какво точно самият осъзнат в будното си състояние „Ти” си усещал (дори и помислил) в един или в друг момент в съня си, „виждайки” тези моменти повече или по-малко близко и ясно, а от друга страна, множество моменти и части от тази ситуация ти се губят, макар да знаеш със сигурност, че ги е имало, и че са били подредени, оформени, последователни, смислени – сякаш една цяла друга съвсем реалистична действителност, макар и въображаема, по време на съня ти, и не си в състояние да ги „видиш”. Такова състояние показва или недостатъчна практика по Пътя на сънищата, или, че се намираш в състояние на регрес. При напредък в практиката, ще бъдеш залят от проблясъци и ясни задържащи се картини от отделните моменти и събития в сънищната ситуация, и дори ако те се появяват в полето на вътрешния ти поглед в нехронологичен ред, ще си в състояние да ги подредиш и да „видиш” тази твоя вътрешна сънищна реалност в по-голяма степен ясно с нейната пълнота и подробности.

Но ако нямаш необходимата практика или си изпаднал в регрес, сънищната ситуация може да ти е като в мъгла с изключиние на два-три момента. Ако си се опитал да си припомниш и „видиш” различните моменти и картини в сънищната ситуация веднага след събуждането си, може да си имал по-голям успех отколкото ако си изчакал и загубил известно време. Колкото повече време минава след събуждането ти, толкова повече сънищната ситуация се отдалечава и толкова по-малко стават моментите, които успяваш да си припомняш, докато накрая може да остане само един момент, който се е запазил, например, свързан с прегръдка и целувка.
 
Но поне едно успяваш да запазиш в спомените си и да си сигурен в него – че ситуацията, която си сънувал е била обширна, продължителна, логично и последователно подредена, с различни последователни събития и подробности. Напълно си сигурен в това и все още, припомняйки си, можеш самият „Ти” да усетиш чувството, което си имал в реално време в съня си поне в миговете останали още ясни.

Знаеш със сигурност, че в съня ти е имало множество различни последователни събития, макар и да не успяваш да ги „видиш”, освен като един общ обект от сънищни събития с определен обем, протяжност и детайлност. Като основното ти възприятие и впечатление при припомнянето е увереност и сигурност, на базата на спомените и картините, които си видял при едно или друго пробуждане през нощта и веднага след последното си събуждане сутринта, че сънищата ти са били с такава форма и характер, че все едно по време на съня си ти си бил в една друга паралелна действителност, изживял си една друга реалност. Разбираш, че често в сънищата си се оказваш в такава друга съвсем оформена и завършена вътрешна действителност, макар и да не успяваш да съхраняваш спомени за своите преживявания там.

Когато напреднеш по Пътя на сънищата – в първото ниво на Йога на интегралното съзнание, тази друга паралелна реалност ще бъде твоя.


3. Няколко са основните момента тук.

Първо, че припомняйки си, ти си спомняш как самият „Ти” си се чувствал в реално време в определен момент в съня. А „Ти” не е „Въображаемото ти Аз” в съня ти, а си ти с реалното си „Аз”, в будното си съзнание и осъзнатост.
 
Второ, че сънят ти може да е толкова подреден, последователен и обширен, че да представлява цяла паралелна твоя вътрешна реалност, която си преживял, независимо, че от нея може да си в състояние да си спомниш само два-три момента.
 
Трето, ти имаш знанието и сигурността, че сънят ти е имал такива качества и характеристики, независимо, че не можеш да си го спомниш в подробностите; това знание и сигурност са в резултат от възприятията ти в съня в реално време, за които са останали следи, и в резултат от предишни припомняния (например при междинни събуждания или след първо сутрешно събуждане), дори и в момента да не можеш да си възстановиш тези спомени.

Четвърто, че дори и ако не си спомняш много събития и моменти от съня си, макар и да го виждаш в полето пред вътрешния си поглед като едно смътно цяло, стоящо на дистанция, същевременно можеш да имаш ясното чувство за усещането си в реално време в един или друг момент в съня си – и с това усещане се асоциираш и го имаш самият „Ти”, реалното ти „Аз”, т.е. твоята личност в будно състояние и пълно съзнание и осъзнатост, независимо, че възприятията и случките са били в състояние на „неосъзнат” сън и съответно при изключено будното ти съзнание и осъзнатост.