Слободан Стоядинович Похитител

„ПОХИТИТЕЛ”
Слободан Стоядинович (1948-2011 г.)
                Сербские поэты
                Перевод: Красимир Георгиев


Слободан Стоядинович
ПОХИТИТЕЛ (перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев)

Намъкна се в пилотската кабина,
размаха пистолет и заповяда:
– Включи автоматичен полет!

Пилотът веднага се подчини,
защото този странник го държеше
на мушката пред своята ръка.

След туй нехранимайкото отвори
вратата към простора и повтори:
– Ти скачай долу!

И не разбрахме: бутна ли пилота
сред пропастта, или той скочи сам;
секунда-две по-късно похитителят
положи пистолета в пояса си
и в дланите му светна въдица.

Размаха въдицата си във въздуха
и я затегли, тегли... И отново
се появи пилотът в самолета,
възседнал кукичката със стръвта.

– Хей, вижте гения! – извикахме,
докато похитителят премигваше,
а авиаторът му се примоли:
– Хвърли ме още един път и ме върни,
а после всички ще мълчим за случилото се –
ще го запазим като личен спомен...

– Не – каза похитителят, – сега ме арестувайте,
защото се опомних
след опита ми да забуля истината,
а нямам време за дребнави трикове.

„Не искаме така!” – решихме вкупом,
но той повдигна пистолета към пилота
и заповяда:
– Арестувайте ме,
ще защитавам своето изкуство.

– Охо! – помислихме. –
Какъв оригинален гений!

А мислите ни разгадал, той каза:
– Не, нямам, хора, толкоз много въдици –
да ви изтегля всички, ако скочите.

– Охо! – изтръпнахме.

– Сега ни приземявай – каза похитителят, –
или ти мен ще ловиш с въдица във въздуха,
с въдицата, с която аз те лових.

– Добре – реши пилотът, – кацаме,
защото нямаме достатъчно гориво,
за да научим твоя занаят,
но другия път, моля те, отново... –
помоли го пилотът, а и ние го помолихме...

– О, друг път няма – каза похитителят, –
другия път ще градя мостове.

И самолетът кацна. Арестуваха го.
Край самолета плачеше пилотът:
– Ох, колко е чувствителен талантът!

И от кого талантът е избягал,
кого ще посети сега – помислих си, –
и ще се кае ли?




---------------

Сръбският поет, преводач и литературовед Слободан Стоядинович (Слободан Стојадиновић) е роден на 2 май 1948 г. в гр. Ниш. Публикува поезия, проза и литературна критика. Автор е на стихосбирките „Временик” (1973 г.), „Темељник” (1978 г.), „Панорник” (1985 г.), „Данајски дарови” (1987 г.), „Карарука” (1990 г.), „Чудеова певања” (1992 г.), „Il suoko nero” (1992 г.), „Полицијски час” (1994 г.), „Данайски дарове” (1996 г.), „Песме” (1996 г.), „Рапсодија страха” (1998 г.), „Бројање до један” (1999 г.), „Униније” (2002 г.), „Можданик” (2003 г.), „Распасана команда” (2006 г.), „Крчанов блок” (2009 г.) и „Бројање до један” (2010 г.). Поезията му е превеждана на английски, френски, италиански, руски и български език. Умира на 11 април 2011 г. в Белград.