Дълбок сондаж
***
ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ - ГЛАВА 6
*** ***
Възприятието от „Въображаемото Аз“ за сънуване в реално време
Евгени Георгиев Алексиев
Възприятието от „Въображаемото Аз“ за сънуване в реално време
Посвещавам усилията си в този труд
на моята майка, която търпеливо
ме изчакваше,
докато аз вманиачен се главоблъсках
в тази проблематика,
дори когато не се чувстваше добре.
Възприятието от „Въображаемото Аз“ за сънуване в реално време
„Въображаемо Аз”; Сънуване в реално време
Своевременното припомняне сутрин на „пресен“ сън сякаш отваря портал към автентичното ти възприятие по време на съня. Някакъв пряк коридор. Изведнъж си припомняш усещането как по време на сънуването на този сън си го възприемал и изживявал в реално време, как сякаш с твоето собствено реално "Аз", което усещаш в момента като буден, си преживявал и чувствал в реално време случващите се в съня събития.
1. Но как така? Ако сънят ти е бил "неосъзнат" и ти не си бил в него осъзнавайки се в състояние на реално „Аз” или поне „осъзнавайки” се в ролята на твое „Реално Аз", близко до реалната ти самоличност, с действащи асоциативни връзки към спомени и информация от активната ти постоянна трайна памет, която обслужва твоето реално "Аз", осигурява приемствеността в твоето съзнание, възприятието ти за твоето самосъзнание и неговото осъществяване, включително и представата ти за себе си и за своя изживян досега живот?
2. Как така се получава това твое усещане, разбиране и спомен на реалното ти "Аз" за възприятието в съня в реално време на „Въображаемото ти Аз” – когато нито твоето реално „Аз“ е било активно докато ти си спял, нито сънят ти е бил „осъзнат“ и ти не си бил самоидентифициран като „Реално Аз“, нито пък, както би могло да се предположи, процесите в съня ти не би следвало да са били свързани с активни асоциативни връзки с ресурсите на паметта ти, каквито са характерни за будното ти осъзнато състояние.
3. Ако в будно състояние твоето самосъзнание и постоянно себевъзприятие и възпроизвеждане на твоята осъзнатост се базират на определена основна структура или схема от установени и стабилизирани асоциативни връзки, представляващи своеобразен Център и база на идентичността ти, не би ли следвало те да са характерни и активни само за будното състояние и осъзнатост, а да се изключват и да почиват когато си в състояние на сън, както се изключва твоето будно съзнание?
4. И всичко това не би ли следвало да означава, че процесите в съня ти не би трябвало да са в обсега на проявленията на твоето будно самосъзнание (и да имат преки пътища за контакт с него, освен чрез оставяне в паметта на „следи-отпечатъци” и припомняне впоследствие), че не би могло да са в контакт с реалното ти „Аз“ (в реално време, което в този момент се е изключило докато ти спиш), както и, че ти в момента не би могло и не би следвало в „неосъзнатия” си сън като „Въображаемо Аз” да имаш „осъзнатостта” и да „осъзнаваш”, възприемаш и усещаш в реално време случващото се, както това би могло да става поне в известна степен когато си в „осъзнат” сън в качеството си на „Реално Аз“?
Въпросът е не как впоследствие се получава споменът на реалното „Аз” за това усещане за възприемането на съня в реално време, а как се осъществява самото възприятие и възприемането на усещане в реално време на „Въображаемото Аз” на процеса на сънуване и на изживяването на сънищната ситуация, което би предполагало своеобразно „осмисляне” и „осъзнаване” на този процес, за да се получава в момента и съответно усещане за възприемане и възприятие за него, независимо на какво ниво или в какви дълбини на Океана на елементите на съзнанието ти.
5. Разбираемо е, че „Въображаемото Аз” би било в състояние да усеща, че възприема в реално време и да „осмисля” случващи се в момента събития – в сънищната ситуация, която то, разбира се, възприема като единствено реална. Възприятието на „Въображаемото Аз” е за него си в реално време в процеса на развитие на сънищната ситуация, така както то „вижда”, „чувства”, „действа” и „мисли” по време на съня. Но защо това възприятие не се „капсулира” в самия сън и в „следите-отпечатъци”, оставащи от него? Защо то не става реалност за будното ти съзнание едва след като си припомниш впоследствие съня само във вид на припомненото, доколкото е възможно, хронологично развитие на сънищните събития?
6. Защо при припомнянето ти си спомняш, че още по време на протичането на самия сън, независимо от това дали впоследствие ти си щял да си го припомниш или не, в реално време твоето „Аз” (с усещане за него сякаш като израз на цялостната ти същност, извън ограничените прояви на „Въображаемото ти Аз”) е възприемало неговото осъществяване и протичане?
7. Когато си припомняш сънища и си спомняш също за своето възприятие и усещане по време на съня в реално време за самия процес на сънуването, хода и развитието на сънищните събития, хода на времето в сънищната ти ситуация, си даваш сметка, че това възприятие и усещане в реално време в съня ти е било нещо повече от възприемане на променящите се сънищни събития от „Въображаемото Аз”, в ролята на което ги изживяваш.
8. Когато няколко пъти си си припомнил това усещане в реално време, впоследствие по време на подобен сън възприятието става още по-осезателно.
9. Споменът ти (при някои от сънищата ти) за възприятието за сънуване в реално време сякаш те пренася към това твое усещане по време на съня ти и се свързва с някаква друга част на твоето „Аз”, която също е възприемала съня в реално време. Споменът ти те кара да си дадеш сметка как си се чувствал докато си сънувал, и че освен всички възприятия на „Въображаемото ти Аз”, свързани с развитието на сънищните събития, които то е възприемало като реални и продължение на будната ти реалност, си имал усещането за тяхното протичане и с някаква форма или част на твоето реално „Аз” (което би следвало да е било изключило в съня ти, трансформирало се във „Въображаемото Аз”), възприемал си протичането на съня в реално време същевременно и със себеусещане и чувство за присъствие, характерни за реалното ти „Аз”, за будното ти съзнание.
10. Всъщност, самото възприятие в реално време на „Въображаемото Аз” излиза извън характеристиките за присъщото на едно „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън и сякаш се смесва с възприятие на твоето общо съзнание, на твоя същност, излизаща извън границите на съня и сънищната ситуация, твоя същност, произтичаща от твоето реално „Аз”.
11. С кой аспект на твоето „Аз“ си го изживявал в реално време щом като сънят ти е бил „неосъзнат“ – ти не си разбрал, и не си разбирал, че сънуваш, възприемал си случващото се като реалност, не си осъзнавал и не си си спомнял кой си ти в будната си реалност, възприемал си случващото се в голяма степен или съвсем автоматично, много често като страничен наблюдател, възприемал си го „неосъзнато” от гледна точка на твоето будно съзнание и будна осъзнатост, възприемал си го автоматично като даденост, без да се чудиш и да си задаваш въпроси, често, в известен смисъл, ти си преминавал пасивно през ситуацията или тя е преминавала неосезаемо през тебе или покрай тебе, възприемал си (в много случаи, а понякога и в повечето) пасивно като нещо естествено хаотичното натрупване на елементи, двойнствени значения на едни или други събития, неприсъщо смесване на едни елементи или събития със значението на други несвързани събития, често в абсурдни и непонятни съчетания, не е имало активна двустранна връзка с реалната ти идентичност (която би следвало да е недостъпна докато си в „неосъзнатото” състояние на „неосъзнат” сън, не е било активно будното ти съзнание, с което осъзнаваш случването на събитията, не е било активно докато си сънувал твоето самосъзнание в неговата будна форма, съответстващо на твоето реално „Аз“?
Всъщност, въпросът е следният: ако приемаме всеки обикновен сън, в който ти не разбираш, че сънуваш, не притежаваш истинското си възприятие за себе си от будната реалност, и не присъства твоята реална идентичност на будното ти съзнание като „неосъзнат”, и ако приемаме, че при всеки „неосъзнат” сън не е присъствало твоето съзнание такова, каквото ти го имаш в будно състояние (а представата ни за съзнание е съзнанието ти когато си буден и осъзнат), т.е. в „неосъзнатия” ти сън не е функционирало твоето „будно, нормално, ежедневно, пълноценно” съзнание, и ако приемаме, че сънищата ти придобиват реалност и съществуване за твоето будно съзнание едва след като бъдат припомнени (визуализирани) в будно състояние и интегрирани (асоциативно свързани и стабилизирани – независимо в каква степен и с каква трайност) в твоята постоянна трайна памет, тогава как, по какъв начин, на каква основа можем да приемаме, че ти си възприемал в реално време, изживявал и дори „разбирал” нещо в някаква сънищна ситуация.
12. Как би било възможно докато си изживявал своята сънищна ситуация в реално време, но "неосъзнато" (без включено съзнание - т.е. обичайното ти будно съзнание) да си имал съответно възприятие в реално време с някакво общо неопределено проявление на твоето реално "Аз", като се има предвид, че в различни състояния се явяват като активни различни форми и аспекти на проявление на твоето общо съзнание, и че неговите проявления в сънищата в този момент са различни и очевидно не съвпадат по време с неговите проявления в будно осъзнато състояние, като така (бидейки различни форми на проявление трасформиращи се една в друга и последователно следващи и измествайки се) и на пръв поглед става ясно, че не би следвало да имат пряка връзка (не би следвало да имат каквато и да е пряка свързаност в реално време) ?
13. Възможно ли е когато си вече буден и осъзнат с обичайната си будна осъзнатост да получаваш единствено спомен от възприятието за преживяванията, случили се в друго време и в другото „неосъзнато“ състояние в съня като „Въображаемо Аз” и при самото припомняне на съня си да получаваш такова усещане, което погрешно да асоциираш и интерпретираш – че си възприемал преживяването на съня си също и в реално време с някаква твоя същност излизаща извън рамките и характеристиките на конкретната форма и степен в съответния сън на „Въображаемото ти Аз”? А всъщност да не съществува такова нещо като „по-широко” възприемане и усещане на процеса на сънуването в реално време от едно, сякаш наблюдаващо отстрани твое всеобхватно „Аз”, излизащо извън конкретното ти участие в съня като „Въображаемо Аз”? Или всъщност да не съществува дори и такова нещо като възприемане в реално време, усещане и „осмисляне“ на развитието на сънищната ситуация дори и от твоето „Въображаемо Аз”? Нали всъщност сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" само ако си го припомниш и едва когато си го припомниш? Ако не си го припомниш, той никога няма да придобие реалност и съществуване, ти никога няма да разбереш и да знаеш, че го е имало, че е съществувал, че някакви събития са протекли в него. А ако това не е възможно и ако има такова реално възприятие, а не погрешно интерпретиране на спомените (в което собствената ти практика и многократно повтарящите се състояния могат най-добре да те убедят), и ако не е било твоето реално "Аз" да има това усещане и възприятие за сънуването в реално време, тогава кое е било проявлението на твоето съзнание, което е "регистрирало", "осмислило" и почувствало това възприятие и как си могъл да имаш усещането за възприемане в реално време на сънуването сякаш със самия себе си, такъв, какъвто си, сякаш с някаква абстрактна сърцевина на твоята идентичност?
14. Самото това възприятие за сънуването в реално време, когато го имаш и изпитваш по време на самия ти сън, не е същото като спомените при припомнянето и визуализирането на сънищата за същото това усещане когато си сънувал. По някакъв начин ти усещаш в момента на припомнянето това възприятие такова каквото е било в реално време и усещането си при протичането на процеса и развитието на сънищната ситуация в различните моменти на самото сънуване. И за това си даваш сметка както при припомнянето на сънищата си сутрин, както при припомнянето след междинно събуждане през нощта непосредствено след съня на това което току-що си преживял и видял, така и с някаква част на твоето „Аз“ в самия процес на протичане на сънищата в реално време.
15. Сякаш без да участва пряко, без да се намесва, в изключено състояние, твоето реално „Аз” е наблюдавало отстрани и от далече хода на времето и протичането на събитията в сънищната ситуация.
16. „Въображаемото ти Аз”, макар и оставащо в „неосъзнат” сън и не разбирайки, че в момента сънуваш, приемайки сътуацията като единствена реалност, възприема самото протичането на събитията в реално време и с нещо повече от себеусещането си, характерно за негована собствена ограничена „идентичност”, възприема протичането на сънищната ситуация със себеусещане (без осъзнаването на този факт), характерно за реалната ти идентичност, произтичащо или свързано с реалното ти „Аз”.
17. Ако сънищата ти са били "неосъзнати" значи формата на съзнание на твоето реално "Аз" се е изключила, почива си, Асоциативната каскада на будното състояние се е трансформирала в Асоциативна каскада на сънищата, съвсем други ситуации, възприятия, логика и антилогика, последователност, "прескачане" и разхвърляност на елементите, странни съчетания и аналогии, реалното ти "Аз" почива, изключило се е в този момент. Всичко в сънищата ти ще придобие реалност и ще се интегрира и запомни за реалното ти "Аз" само ако си го припомниш в будно състояние. И все пак, по време на самия сън ти имаш възприятието за случването на събитията, за твоето изживяване в тях, за развитието, за хода на някакво време там, "осъзнаваш" всичко с някаква форма на твое съзнание, в много случаи тази форма, твоят характер и мисли в съня имат общо с различни аспекти на реалното ти "Аз", проявяват подобни или аналогични черти и характеристики.
18. Не би ли трябвало щом реалното ти "Аз" се е изключило да си потънал в някакъв свят и ситуация на безвремие, без усещане за самия себе си (което да е близко до възприятия на реалното ти "Аз"), без "осъзнато" възприятие за процесите на събитията около теб, свят на автоматизъм, хаос и неосъзнатост, от който дори да нямаш и спомен впоследствие за възприятия в реално време, а всякакви спомени от сънищата да са едно откриване на отделни разхвърляни парчета от водовъртежа на елементи в една несъзнателна хаотична ситуация?
19. Как е възможно да се случва такова възприемане и възприятие в реално време? С кое съзнание щом като реалното ти "Аз" си почива и се е изключило? Не се осъществява Асоциативна каскада на будното състояние. Нима изразът на твоето реално съзнание и самосъзнание не е само тя?
20. И нали сънищата съществуват само ако си ги припомниш когато се събудиш и свържеш тези спомени със своята реална идентичност, с активната си в будно състояние логично подредена и структурирана мрежа на постоянната си трайна памет, с пълноценна функция в будно състояние на "Центъра си на идентичност", и ако с будната си осъзнатост в постоянната си трайна памет осъзнато интегрираш тези свои спомени от сънищните ситуации?
21. Как така може да се получава възприятието ти за сънуването в реално време, всъщност – не само възприятието, усещането на "Въображаемото Аз" за изживяването на сънищната ситуация в реално време, но в редица случи – много повече от него, възприятие, сякаш излизащо и извън него? С чия идентичност възприемаш това? Как го възприемаш, щом като си в "неосъзнат" сън, с усещането на някакво "Въображаемо Аз", без достатъчна връзка в този момент на "неосъзнат" сън с твоята памет и с идентичността на твоето реално "Аз", без връзка със състоянието на твоята будна осъзнатост (по време на която можеш да осмисляш, разбираш, анализираш и осъзнаваш), още повече, че твоето "Въображаемо Аз" би могло да е много, много отдалечено от възприятията на реалното ти "Аз".
22. Спомените ти за усещането от възприемането на съня в реално време ти припомнят (и ти "доказват"), че си възприемал съня пряко в реално време докато самият той е протичал. И сякаш докато си сънувал в реално време "Въображаемото ти Аз" или поне неговите възприятия пряко са се свързвали с реалното ти „Аз“ и са се прехвърляли към него.
23. Поне в случай на обикновен "неосъзнат" сън с абстрактно „Въображаемо Аз“, далечно от някакви аспекти, особености или характеристики на реалното ти „Аз“ и на неговото обкръжение в будната реалност (както съответно и далечно от „Реално Аз“), не би трябвало да има такъв сънищен процес, който да води до оставяне на следи и съответно на спомени за твое възприятие и "осъзнаване" по време на съня като самия себе си (т.е. възприятие близко до някакво абстрактно универсално твое себеусещане, характерно за теб, независимо дали си буден или спиш и сънуваш)?
24. Но се оказва, че дори и от такива сънища може да останеш със спомен за усещането по време на съня за сънуването му в реално време, да имаш по време на самия сън в реално време възприятието за неговото протичане и изживяване (в качеството на съвсем абстрактния въображаем герой – твоето „Въображаемо Аз” в съня), независимо дали след това ще си спомниш конкретните развития в този сън или ще си го забравил, или ще си спомниш само самото усещане за сънуването му в реално време, и ако не си забравил и него и си го припомниш, си даваш сметка, че много често като си припомняш едни или други свои сънищни ситуации си спомняш и за своето усещане на преживяването ти в тях в реално време.
25. А когато си забравил перипетиите в своите сънища и не си в състояние да си припомниш дори и усещането от преживяването им в реално време, това не означава, че не ги е имало и че не си усещал тяхното преживяване в реално време, не отменя факта, че в реално време твоето „Въображаемо Аз” възприема процеса, случването на отделните моменти и елементи на действието, протичането на времето в съня, заедно с някакво възприятие за теб като за самия себе си, сякаш по някакъв начин „Въображаемото ти Аз” успява да поддържа в активна резерва частичен или скрит контакт с твоето реално „Аз”.
26. В спомените си за различни варианти на ситуации и възприятия в съня, в ролята на различни състояния на „Въображаемо Аз“ си спомняш добре как си изживявал и чувствал ситуацията в съня си от позицията на твое "Аз". Сякаш в такъв момент на припомняне изведнъж усещаш пряка връзка, идентичност, сливане, съвпадане по време на припомнянето на съня между възприятието на твоето будно реално "Аз" и възприятията и преживяванията ти в ролята на онова твое "Въображаемо Аз", с което си възприемал, чувствал и разбирал ситуацията и действието по време на съня в реално време. При припомнянето на съня, не само си спомняш информация, "виждаш" картини, обстановка, предмети и действие, така както би си спомнял фактите от някакъв филм, но в същото време изпитваш отново и самото усещане, което си имал в реално време през нощта при сънуването и изживяването на ситуацията - сякаш при припомнянето се пренасяш назад във времето и в този миг отново "виждаш" и изживяваш събитията в съня си.
27. За да си припомняш такова усещане, а не само някаква мъглива каша от образи и действия, които сякаш наблюдаваш отстрани, би означавало, че в самия сън си го изживявал със съответно чувство за "осъзнатост", за което си припомняш. Изживявал си своя сън в реално време с определено "осъзнаване" и "осъзнатост", които са оставили следи и "отпечатъци" и за които впоследствие си припомняш (въпреки, че сънят ти е бил от категорията на "неосъзнатите" сънища). По време на сънуването, ти изживяваш всяка ситуация в реално време от позицията на някакво специфично твое "Аз" – едно или друго въплъщение на „Въображаемо Аз“ – и имаш възприятието за преживяванията си във всеки момент, независимо от това дали по-късно сутринта тези ситуации ще ти се замъглят, или въобще няма да си спомняш за тях.
И всяка една ситуация и обстановка твоето специфично "Аз" възприема и изживява като реална и единствена (докато евентуално не се осъзнае, че това е сън и че сънува).
28. От друга страна, същите обстоятелства напомнят съвсем ясно, че възприятията ти за сънищата не се осъществяват за първи път и само постфактум чрез припомнянето, но и в реално време; че при сънуването в реално време остават съответни „следи-отпечатъци“ не само за съдържанието на сънищата, но и за възприятието за самото им преживяване в реално време, които се запазват, независимо от това дали успяваш да установиш веднага контакт с тях; че при сънуването ти може да успяваш да забелязваш усещането си за своите преживявания в същия момент в реално време, което означава да придобиваш съответно осъзнаване за свое „Аз“ в съответната ситуация в този момент, макар и това „осъзнаване“ да не е осъзнаването, че сънуваш и да не е свързано със самоидентифициране с реалното ти „Аз“; и че между припомнянето след събуждане и изживяването в реално време се образува своеобразна връзка, която можеш да почувстваш като спомен за преживяването си в реално време и сякаш като негово повторно преживяване.
29. Все пак, интересна е ситуацията, когато имаш нормално припомняне за съня и сънищна ситуация след събуждане заедно с ясен спомен за възприятието от неговото сънуване в реално време.
Ако приемем, че сънят ти е бил „неосъзнат“ и че ти не си се „осъзнавал“ в твое „Реално Аз“ и идентифицирал със своето реално "Аз" по време на съня, от една страна, и че сънят придобива съществуване за реалното ти "Аз" (все още говорим за „Външното Аз“ на неинтегрираното ти „Аз“) едва след като си го припомниш, от друга страна, възниква въпросът как се получава това твое възприятие при припомнянето му за неговото изживяване в реално време, и още повече как се осъществява самото специфично „осъзнаване“ за свое „Аз“ и за възприятието ти, че преживяваш съответна ситуация в реално време в ролята на абстрактно „Аз“, което не знае че е в сън и приема без резерви като реална съответна ситуация. Нали това не си бил "Ти" по време на сънуването. Била е някаква конфигурация от възприятия, друго абстрактно „Аз“, смесица от импулси в съня ти.
30. Ако става въпрос все пак за сънища, които не са "осъзнати"? Ако говорим за сънищата, които не са в категорията на "осъзнатите"? Ако разглеждаме усещането си за своите възприятия в реално време за ситуация по време на т. нар. "неосъзнати" сънища (каквито са повечето сънища на хората, включително и на начинаещите в практиката на овладяване на сънищата)? За да има такова възприятие за изживяване в реално време, което ние с нашето реално "Аз" да си припомняме, значи в реално време ситуацията е била възприемана с някакъв вид "осъзнаване", самото й възприемане от собственото „Аз“ в реално време (независимо от каква категория /степен/ е състоянието на възприятието на „Въображаемо Аз“) представлява специфичното й "осъзнаване", за което съответно остават и "следите-отпечатъци", които ние впоследствие намираме и идентифицираме с нашето реално "Аз" при припомнянето на съня и на възприятието ни за нашето позициониране в него в реално време.
31. Може би съзнанието ти е изживявало по някакъв начин съновидението в реално време, но след като не си се „осъзнал” и това не е бил „осъзнат” сън, това изживяване в реално време как може да направи пряка връзка с твоето реално "Аз"? Как може да се обясни такова противоречие?
32. Протичали са някакви съновидения, но ти не си се осъзнавал в тях с твоето същинско "Аз", за да може възприятията в процесите на такова осъзнаване да се съхранят в същата форма в паметта ти и да се явяват когато съзнанието ти отново е будно и напълно функциониращо, за да си ги припомниш и да почувстваш, че сякаш самият ти си възприемал в съня си неговото протичане?
***
При сънуване с „неосъзнат” „вторичен сън”
Когато в съня си си сънувал вторично (сънувал си вътре в съня си) и си се събудил вътре в първичния си сън, „още по-осъзнато“ възприемаш ситуацията и обстановката като реални защото имаш някакъв конкретен повод мисълта ти да отиде в такава посока, защото „виждаш“ и „разбираш“, че си се събудил от сън и получаваш възприятието и спонтанна увереност, спонтанно „знание”, че от съня си се върнал в „реалността“ – за разлика от възприятието ти в обикновен първичен сън, когато можеш да си продължаваш по инерция и въпроси дали ситуацията е реална просто не ти хрумват, защото като вътрешна предпоставка, като даденост, я възприемаш за реална и в това отношение нито си задаваш въпроси, нито разсъждаваш. Във вторичния „неосъзнат” сън сън както и в обичайния първичен "неосъзнат" сън си приемал случващото се като реално без да се замисляш по този въпрос и без да изпиташ необходимостта да си задаваш въпроси дали това е така. Но след като в съня си си се събудил от вторичен сън, усещането ти за „реалност” в първичния ти сън става по-силно и вече поне за кратък период придобива качеството на специфично "осъзнато" от твоето "Въображаемо Аз" (в съня си ти знаеш, разбираш, че преди малко си сънувал и току-що си се събудил от съня си и следователно естествено усещаш и знаеш,че се намираш в будната си реалност).
***
В какво се състои причината за противоречие или някакъв дуализъм?
Този въпрос, както и самото му точно формулиране и ясното конкретно определяне какъв вид възприятие се опитвам да посоча – за какво възприятие става дума, дълго време ме занимаваше докато една сутрин размишлявайки стигнах до някои интересни заключения и до различни нови опити да го формулирам по-точно.
*** *** ***
За състоянията при „осъзнат” сън и „осъзнатостта” в „осъзнат” сън
Според възможната логика и моето разбиране за приемливо определение, в допълнение към разпространената обща и абстрактна представа за "осъзнат сън", при началните степени на формата на „осъзнат” сън (като я разграничим от форма на „осъзнат и контролиран” сън и от форма на „осъзнат, контролиран и съзнателно и целенасочено модифициран” сън) състоянието в него пряко зависи от процеса на самоидентификацията, като ти успяваш да "се осъзнаваш" в различна степен в него с реалната си самоличност и с достъп до ресурсите на активната си трайна памет, като от степента на "осъзнаването" зависи и степента на твоята самоидентификация (или обратното – от степента на твоето самоидентифициране зависи и степента на „осъзнаване”), и зависи доколко пълно ще е постигнато възприятието ти в съня за собственото ти реално "Аз", доколко ще успееш да установиш асоциативна връзка с различни аспекти и сектори на мрежата на паметта си, и доколко още от началото на процеса ще си в състояние да направиш паралел между действията си в съня и своя реален живот, разбирайки кой си ти всъщност (в случай, че въобще успееш да се задържиш достатъчно дълго в това твое състояние – т.е. да контролираш поне възможността си да се задържиш в състоянието на осъзнатост докато напредва процесът на самоидентгифицирането ти, стараейки се да не правиш нищо друго, което може да го прекъсне и да те извади от съня).
***
За „достъпа до постоянната трайна памет”
Тук въпросът за „достъп” до активната памет (или до постоянната трайна памет) и за „асоциативната връзка с паметта” е донякъде опростен, тъй като самите сънища и Асоциативната каскада на сънищата няма къде другаде да се осъществяват (и какви други ресурси и елементи да ползват и да включват) освен на територията и в рамките на паметта (като общо комплексно понятие). По-точно, става въпрос за достъп и асоциативна връзка, в по-голяма или по-малка степен, повече или по-малко частично, случайно или хаотично, с отделни елементи от мрежата на паметта, носители на една или друга информация, която би могла да допринесе за повече порядък, свързаност, логичност и „реалистичност” в сънищните ситуации, с елементи, които са в такова състояние и с такава вътрешна свързаност, че са част от схемата на действие, на активиране и проявление на паметта с последователни, взаимносвързани и логически обусловени асоциативни връзки, подредени в свързването си по естествения ред, в който е било предизвикано тяхното възникване като отражение на външната реалност, състояния и начини на асоциативно свързване, характерни за действието на будното съзнание и за будната осъзнатост, за Асоциативната каскада на будното състояние и съответно за проявленията и възприятията ти като реално „Аз”. Достъп и асоциативни връзки с елементи, които по време на съня са в състояние да допринесат в известна степен за включване на познанията и логиката от реалността, на познанията, които имаш когато си в будно състояние. Това се отнася до всички случаи когато опростено се говори за достъп на Асоциативната каскада на сънищата или на сънищните процеси до паметта или асоциативни връзки с паметта – по време на сънищата, независимо дали са „неосъзнати” или „осъзнати”.
Първоначално приемах понятието "постоянна трайна памет" само като обхвата на паметта, ангажирана в процесите по време на будната ти осъзнатост. Впоследствие разширих разбирането за "постоянна трайна памет" като цялостната територия на паметта, върху която се развиват всички съзнателни процеси, включително и сънищата, включително върху която се осъществяват (или с която са свързани или осъществяват връзка) всичките възможни форми на проявление на Асоциативната каскада на съзнанието (при будно състояние, сънищна, хибридна, вътрешна), върху която се осъществява Асоциативната каскада във всичките й възможни трансформации и проявления.
Когато първоначално споменавах за връзка на сънищата с постоянната трайна памет имах предвид само връзка на Асоциативната каскада на сънищата с елементи от територията на паметта, характерни (или по-точно - активни в режим на свързаност и действие, характерен) само за будното състояние и съзнание, и съответно за Асоциативната каскада на будното състояние. Но територията е една и съща и елементите са същите, но при различните форми на Асоциативната каскада те биват въвличани в различен порядък, с различна пълнота, последователност, логична и асоциативна обвързаност и взаимна свързаност, различна степен на многопосочни и обратни асоциативни линии, връзки, взаимодействия и въздействия в асоциативния процес.
На същата територия на паметта, на която се осъществява будната осъзнатост и Асоциативната каскада на будното състояние, се осъществяват и сънищните процеси, но формата на Асоциативната каскада е вече различна, трансформирана в Асоциативна каскада на сънищата. В нейните сънищни процеси се включва и оказва въздействие "Генераторът на сънищата", избирайки едни или други елементи от паметта и създавайки сънищни сценарии, превръщащи се в твоите сънища. Развиват се сънищните процеси - на същата обща територия на паметта, но с различен порядък и режим на участие на различни елементи.
(Или по-точно - с участието на елементи от паметта в различен режим на асоциативна свързаност и действие, с друг характер на реда на тяхното свързване, без присъщата за будното съзнание логична подредба, последователност и свързаност, възникнали и установени при първоначалното създаване на елементите и връзките, като логично отражение на будната реалност и на мисловните ти процеси и възприятия в будно състояние, и съответно активни и действащи в същия ред и режим при будно съзнание.)
***
За смисъла, който влагам при използването на понятието „сън”
Като използвам понятие "сън", имам предвид или общо като цяло сънувана една или поредица от самостоятелни ситуации, или отделни моменти от една или от различни ситуации в рамките на един цикъл между две междинни събуждания или прекъсвания, или просто една от ситуациите, припомнени и визуализирани от сънуването в дадена нощ. Както сънят така и споменът за него и "визуализацията" могат да се отнасят до "съновидение" с конкретни образи, ситуация, действие, или само до възприятия и дуалистични или смесени състояния, чиято същност не винаги може ясно да се разграничи и определи. Такива състояния в съня и спомени за тях също бихме могли преносно да определим като "съновидение". (Не винаги сънищата и съответно спомени и визуализации, произтичащи от тях, са подредени, еднопластови, и „праволинейни”. Много често определени елементи от ежедневието ти се появяват в съня съчетани в ситуации с неприсъщи за тези елементи значение и смисъл, и много често определени ситуации възприемаш едновременно с няколко различаващи се значения и разбиране за тяхната същност.)
***
За припомнянето – условие сънят да придобие съществуване
Всички посочени тук обстоятелства все пак принципно не променят положението, че сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" и би могъл да бъде съхранен, а неговото протичане и съхраняване да станат реални за твоето съзнание, само ако си го припомниш. Няма как да е по друг начин. Разбира се, самото понятие "припомняне" би могло да се тълкува по различни начини и да му се приписват различни степени.
Очевидно и несъмнено е, че процесите, изразяващи се в съновидения, протичат в реално време и сънищата присъстват в съзнанието в реално време (независимо, че тук не говорим за будната форма на съзнанието). Но ако след събуждане не си спомниш за този сън, независимо дали в реално време общото ти съзнание го е произвеждало и същевременно го е възприемало, резултатът ще бъде, че той все едно не е съществувал и ти няма как да знаеш, че такъв сън се е появил и е протекъл в съзнанието ти в определен момент. Дори ако само останеш със знанието, че е имало сън, който си изживял, без да си спомняш конкретна ситуация и подробности, това също си е вид припомняне. Евентуално, може някога да получиш проблясъци и да си припомниш нещо повече (което е малко вероятно, ако ти не си си припомнил съня след събуждането). Тогава, от една страна може с припомнянето да получиш (автоматично) и "знанието - усещането", че това е било сън и това ти е спомен за сън, а може и да нямаш представа, какво представляват тези появили се в съзнанието ти образи.
Ако твоето будно "Аз" въобще не помни и не знае за определен сън, той няма как да придобие съществуване за теб (освен ако вече не си постигнал способността да интегрираш съзнанието си, напредвайки в Йога на интегралното съзнание, и не го откриеш във Вътрешната си библиотека).
*** *** ***
Припомнянето на съня и припомнянето на самото възприятие, което си имал за сънуването му в реално време, явно е възможно защото в мозъка – в паметта
остават определени "следи-отпечатъци" – следи от процесите, представляващи и изразяващи образите и ситуациите, както ги възприемаш като преживяване в съня, и от процесите, изразяващи самото ти възприемане в реално време на тези образи и преживявания на ситуации по време на сънищата, които „следи-отпечатъци” будното ти съзнание в хода на асоциативния процес и асоциативната каскада открива, разпознава, сравнява и идентифицира.
В помощ на спонтанното протичане на този процес на откриване и разпознаване на „следите-отпечатъци” от съответните сънища, при достатъчна практика, придобита настройка и постигнати качества в припомнянето на сънищата (ефектът на стабилизиращото въздействие на обратните връзки и въздействие за придобиване на ново по-високо качество със съответна практика), допълнително се подсилва процесът на формирането на съответните „следи-отпечатъци” в паметта по време на осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата, като самите "следи-отпечатъци" (които представляват изменения в невронни състояния, структури, връзки и конфигурации при протичането и вследствие на сънищния процес, образуване на нови връзки и „структури“, и изменения в мрежата от асоциативните канали, пътища и връзки към тях и от тях) започват да се „произвеждат“ все по-стабилни и съответно по-трайни, като така се улеснява активирането на асоциативните връзки към тях след събуждане, с което става по-лесно и по-качествено тяхното припомняне.
Това е ясно. Така при припомнянето освен фактологическата информация за сънуваните в минало време образи и събития, възниква и споменът за възприятието ти от самия момент и процес на изживяването и усещането на ситуацията в съня в реално време, който спомен сякаш в същия този миг изведнъж те пренася в сънищната ситуация. Освен самия спомен с информация, че тогава си възприемал съня в реално време, се появява и спомен за самото възприятие, усещането от това възприемане на съня в реално време, от което ти се струва, че сякаш си се пренесъл през времето назад в самия сън и в момента на припомнянето имаш прякото усещане на преживяването в реално време. Усещането от спомена за възприятието много се доближава до самото усещане от възприятието в реално време. Всичко това се разбира с асоциативното откриване, разпознаване и идентифициране на „следите-отпечатъци”.
Дотук все още говорим за припомняне и спомени, независимо колко те са пълни и живи. Но остава другият въпрос. Този за самото усещане в реално време на възприемането и изживяването, на случването и протичането, на осъществяването на действията в сценария на сънищната ситуация в момента на тяхното случване.
Но как това е можело да се случва, щом като реалното ти "Аз" не е било активно, било е изключено, вече почиващо, в състояние на покой, изчакващо, отсъстващо, неговото проявление е останало в онази форма на Асоциативната каскада на съзнанието - Асоциативната каскада на будното състояние, която, след преминаване в почивка и изключване на определени асоциативни връзки и канали, се е трансформирала и е отстъпила полето за активнаст на Асоциативната каскада на сънищата, която от своя страна би трябвало да е останала извън всякакво евентуално застъпване или преливане с предишната форма на действие?
А дали наистина се оказва отстъпила и напълно изключена, дали се оказват затворени канали и условия за застъпване и преливане?
Как всичко това би било възможно, ако не се случваше преливане между различните форми на Асоциативната каскада – застъпване между процесите, характерни за формата на Асоциативната каскада на сънищата и процеси, присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние, и ако сънищните процеси не биха били в контакт с „Центъра на идентичност”, независимо с каква пълнота и ефективност, и ако възприятието за протичането им в реално време не произтичаше от запазването по време на съня на такъв контакт? (По време на сън също така понякога би могло да се „открехва” порталът към „Вътрешното Аз”. То на друго равнище е в контакт и връзки с мрежата на „Центъра ти на идентичност”, а с действието си „Генераторът на сънищата” е проявление на Вътрешната асоциативна каскада и на „Вътрешното съзнание”.)
(В други текстове въвеждам понятието за хибридна Асоциативна каскада.)
*** *** ***
И докато обмислях този дуализъм и си спомнях за различни подобни ситуации, проумях, че има определена неточност при определянето на сънищата опростено като обикновени ("неосъзнати") и "осъзнати", и че в определението за "осъзнати и контролирани" сънища има определена неизясненост по отношение на понятието за "осъзнатост".
Обръщайки поглед назад към множество случаи когато при припомнянето на сънища сутрин или денем съм имал автоматично усещането за тяхното изживяване в реално време през нощта, изведнъж си дадох сметка, че не се сещам за множество добре припомнени сънища, в които да не съм имал определена „специфична осъзнатост” за самия себе си и да не съм се чувствал и възприемал като "Аз", независимо дали съм бил действащо лице, наблюдател на някакво действие или нещо смесено. (Освен в по-редките случаи, когато единствен резултат от припомнянето е объркана смесица от прескачащи се мигове и неопределими възприятия.)
Естествено, не е било реалното ми "Аз", нито пък е било „Реалното Аз“ и не съм имал съответния за реалната или поне за някаква частична самоидентификация активен, достатъчен и постоянен достъп до активната си "будна" памет, не е имало и необходимия за такива състояния (реално „Аз” или „Реално Аз”) неограничен или частичен асоциативен поток. Но винаги е имало определена „специфична осъзнатост” и възприятие в реално време, винаги сънищата са били в определен смисъл "осъзнати" за собственото "Аз", макар и не с „осъзнатостта” ми на реалното ми "Аз" и на реалния ми живот, каквато има в будно състояние или поне частично – в „осъзнат” сън със самоидентифициране. Винаги е имало „осъзнаване” от позицията на един въображаем герой, който не се е учудвал на странностите и не си е задавал въпроси, на едно мое въображаемо "Аз" и личностно възприятие в момента на сънуването, с някакъв частичен асоциативен достъп до определени елементи на паметта, елементи от океана на съзнанието, избрани от „Генератора на сънищата”, оформящи същността и специфичните характеристики на това мое "Въображаемо Аз", с което съм се възприемал и чувствал като "себе си" и чрез което съм осъзнавал този сън – обичайно различаващо се при всеки следващ сън, който не е свързан с предишния, по проявлението на своите качества и специфични черти, макар и с общи основни характеристики на едно определено мое лично сънищно "Въображаемо Аз".
Обикновено тази "осъзнатост" е своеобразно пасивна, тя не поставя активно въпроси свързани с твоя реален живот, не се учудва и не пита за различни нелогични ситуации и странни нелогични действия, не й правят впечатление противоречия със законите на природата, тя има своя същност и представа за реалността, която удовлетворява напълно всичко случващо се в съня. Приема случващото се като естествена даденост (т.е. единствена реалност).
Осъзнаването е от позицията на това сънищно "Аз", което в повечето случаи наблюдава и не търси отговори, и като цяло има пасивен характер като изпълнява сценария на „Генератора на сънищата” ти. Негова основна характеристика е, че не се учудва на странностите, не задава въпроси и не се опитва да се задълбочи в своята същност и в заобикалящата сънищна "реалност".
Ти осъзнаваш своето "Аз" – ти се осъзнаваш и възприемаш като себе си, но това не е реалното ти "Аз". Дошъл си от някъде, оказал си се в определена ситуация, не се замисляш за миналото си, не си спомняш досегашния си живот, ако имаш някаква частична представа за свое минало я възприемаш като даденост без специално да привлича вниманието ти и да имаш нужда да я анализираш; може да имаш общо възприятие за някакво въображаемо смътно минало, за чиито подробности просто не ти идва наум да се замислиш; това общо възприятие може да се базира и на смесица с някои елементи от досегашния ти реален живот или с някакво далечно абстрактно усещане от същността на реалното ти минало; не си задаваш въпроси; просто присъстваш, действаш, изживяваш определената ситуация, „осъзнат” си като самия себе си с твоето въображаемо сънищно "Аз" в ролята на определено „Въображаемо Аз“.
Във всеки сън имаш едно присъщо, в дълбочината си характерно за теб и сънищата ти, усещане за себе си, състоящо се от типични и често повтарящи се компоненти, различията в което сякаш произтичат от ситуацията, съотнасят се към нея и от нея се определят.
Това е едно въображаемо "Аз" (приемащо в различните сънища различни форми /т.е. същност, специфики, характеристики, собствен образ и характер/ на „Въображаемо Аз”), което в същността му и в дълбочина е с определени доминиращи качества, характерно за преживяванията по време на сънищата, с което в повечето случаи си усещал себе си, макар и във всеки сън възприятието ти за това въображаемо "Аз" да е с различна комбинация и съотношение на проявление на тези качества и всяка специфична сънищна ситуация да ти създава и оставя повече или по-малко различаващи се впечатления и възприятия за това "Въображаемо Аз", с което си се възприемал в конкретния сън.
Няма и как да е иначе, защото тази твоя въображаема самоличност, присъща на съответeн сън и в един или друг аспект на повърхността си различаваща се при всеки следващ сън, няма присъщия за будно състояние активен всеобхватен контакт с твоята постоянна трайна („будна“) памет и информацията за твоя живот и "външната" ти реалност. Дори когато в съня ти има събития, свързани с твои близки, родители, приятели, познати, свързани с твои спомени и с отделни елементи от твоя живот и твоята среда /каквито са множество от сънищата ни/, положението не се променя - ти пак пребиваваш в своя „неосъзнат” сън със своята "осъзнатост" на "Въображаемо Аз", с частичен достъп към активната ти (постоянна трайна) памет, като твоето "Въображаемо Аз" изживява странни комбинации на ситуации включващи и елементи, имащи общо с реалния ти живот. Както при всеки сън, определян като "неосъзнат", ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш и че това е въображаема реалност в сън. Но всички характеристики на специфична "осъзнатост" на съня в качеството на "Въображаемо Аз" си остават.
Преживяваш определена ситуация в съня, смесена с елементи от реалния ти живот, с твои чувства и отношение, в множество случаи съответстващи на реалното ти "Аз" (понякога смесени с усещане на страх или други чувства, или характеристики и качества, които в реалния си живот не мислиш, че притежаваш и проявяваш), и за теб априори всичко това е реално, нормално и единствено. В такова отношение не изпитваш никакво съмнение, не усещаш никаква необходимост или импулс да си задаваш въпроси дали това е така, дали това е реалност. (Обратното би довело до промяна в състоянието ти и до евентуално преминаване в "осъзнат" сън с всички по-нататъшни възможности за развитието му.)
И едва ако в определен момент твоето "Въображаемо Аз" се запита за странността на някое нелогично обстоятелство и изведнъж „осъзнае”, че това не е реалност, а сън (започне да размишлява за същността на околната обстановка и за реалността), тогава може да се случи първият импулс на „осъзнаването“ в съня и да започне трансформиране от "осъзнатостта" на "Въображаемото Аз" в "осъзнатост" на съня в „Реално Аз" с възможност за постигане на различни степени на това трансформиране, на пълнота и цялостност на „Реалното Аз“ и на близост със същността на реалното ти "Аз".
Дори усещането на тази специфична "осъзнатост" в „неосъзнат“ сън в качеството на това твое „Въображаемо Аз“ с вплетени в него личностни характеристики на реалното ти „Аз“ и с елементи в съня от реалния ти живот би могло да е с по-голяма интензивност и от по-висока степен отколкото едно твое възприятие на "осъзнатост" като самия себе си, когато внезапно разбереш, че сънуваш и че преживяваш ситуация в съня, но още не си започнал да се самоидентифицираш, както и от възприятие на „осъзнатост“ на твое „Реално Аз“, когато самоидентифицирането е още в начален стадий, достъпът ти до активната ти памет е частичен и ограничен, а степента ти на „осъзнаване” още не е висока (осъществила се е трансформация на „Въображаемото Аз“ в „Реално Аз“ – защото в съня си ти си разбрал, че сънуваш и си преминал в „осъзнат” сън – но „Реалното Аз“ е повече или по-малко частично и непълно, в начална степен или стадий на осъществяване и развитие) – и въпреки, че знаеш че сънуваш, все пак имаш само частично възприятие за собственото си реално "Аз" (докато успяваш да се задържиш в това начално състояние на „осъзнат” сън).
"Въображаемото Аз" се проявява чрез едни или други доминиращи характеристики, или техни комбинации в различни съотношения, произтичащи от реалното ти "Аз". Твои характерни черти и качества на личността ти в реалността се проявяват частично чрез "Въображаемото ти Аз" в един или друг случай на ситуации в сънищата ти. Както сънищата в много случаи се състоят от елементи и обстоятелства и с участие на хора от обкръжението ти в реалния ти живот, така и конкретната форма на "Въображаемото Аз" се проявява в съня с една или друга доминираща характеристика, свързана с едни или други аспекти, обстоятелства и случаи от реалния ти живот. До такава степен ситуацията в съня ти може да прилича на обстоятелства в реалния ти живот, а "Въображаемото Аз" да носи характеристики на реалното ти "Аз", че в съня ти всичко около теб съвсем да прилича на обстановката и живота ти от будната ти реалност. За това ти естествено си даваш сметка след като се събудиш и си спомниш, защото във всички обичайни „неосъзнати“ сънища ти принципно възприемаш всяка обстановка като реална или поне в мислите ти не стои въпрос относно реалността на ситуациите. Но когато твоето себеусещане във „Въображаемото ти Аз“ и обстановката в съня ти приличат в голяма степен на твоето себеусещане, среда и живот в будната ти реалност, когато са много близки до реалното ти „Аз“ по-трудно би могло някакви странности или нелогичности да ти направят впечатление и ти да преминеш към „осъзнаване“ в „осъзнат“ сън.
Доколкото сънищата най-често се състоят от отделни ситуации без връзка помежду им, при всяка нова ситуация всичко сякаш започва от начало. Когато „Въображаемото ти Аз“ притежава повече от твоите черти и характеристики, присъщи на твоето реално „Аз” от будната ти осъзнатост, и съответно е със специфично „осъзнаване“ осигуряващо ти възприятие близко до себеусещането на реалното ти „Аз“ (с твои черти на характера и представи, проблясъци и усещания от твои реални проблеми от ежедневието ти, емоционални подходи) и особено когато се намира в такъв сън и сънищна ситуация, която много прилича на обстановката и на обстоятелства от ежедневието ти (окръжаващите събития, присъствие на близки хора, смътни или по-ясни спомени от реалния ти живот, възприятие, че си в дома си или на улиците около дома си, или на работното си място, или в друга позната обстановка, или асоцииране, свързано възприемане на средата в съня с такива места), в много по-малка степен един такъв сън би могъл да бъде отличен от реалността ти (ако в реално време твоето възприятие в съня бъде погледнато от страничен наблюдател или с усещането, което получаваш, когато си го припомняш). В такъв сън „Въображаемото Аз“ много по-трудно би било предизвикано или спонтанно би стигнало дотам, че да обърне внимание на някаква нелогичност или причина, която да доведе до осъзнаването, че всичко наоколо е сън и до началото на процес на „осъзнаване“, самоидентифициране и трансформиране в „Реално Аз“. Разбира се, сънищната ситуация в такъв й "реалистичен" вид може да не продължава толкова дълго и бързо да се видоизмени дотам, че да се появят такива странности, нови или абстрактни елементи, от които да се намали прилика с реалното и да възникне импулс за „осъзнаване”, че всичко наоколо е само сън.
От една страна, до голяма степен действията ти продължават автоматично, като предначертани от "Генератора на сънищата", без да изпитваш необходимостта да си задаваш въпроси или може едновременно да имаш възприятие как действията се случват докато ти просто наблюдаваш тяхното появяване и развитие, а от друга страна, поради оставащата все пак частична асоциативна връзка по време на "неосъзнатия" сън с определени елементи и сегменти в "тъканта" на постоянната ти трайна памет (връзки с определени логично свързани с будната ти реалност елементи и сегменти, с включването на които и върху чиято територия "Генераторът на сънищата" развива твоята сънищна ситуация), твоето "Въображаемо Аз" спонтанно регистрира ("усеща") приликата на ситуацията с обстоятелства от живота ти в будната ти реалност. Това усещане укрепва липсата на необходимост на "Въображаемото Аз" да си задава въпроси как, откъде или защо се е появило в тази среда, и представата му, че се намира в реалност (без разбира се да си дава сметка, че само я асоциира с будната ти реалност, възприема я като нея). Такова участие в "неосъзнатия" сън на елементи от реалния ти живот и близост с обстоятелствата в будната ти реалност води до там, че много по-трудно може да усетиш някакъв мотив, причина или тласък да ти дойде наум да се замислиш, да заподозреш и да установиш, че всичко около теб е само сън и че ти в този момент сънуваш. Ако за такова състояние като "неосъзнат" сън би било характерно, както евентуално би могло да се допусне поради смисъла на понятието "неосъзнат", че асоциативната ти връзка с будната ти (действащата в будно състояние) постоянна трайна памет е напълно прекъсната, как би могло тогава "Въображаемото ти Аз" да има представа за живота ти в будната реалност, за да може да усеща прилика и паралел с това, което му се случва в съня и да го разпознава и „усеща” като нещо обичайно и привично, т.е. като продължение и част от живота ти в една единствена реалност? (То е ясно, че сънят няма как и къде другаде да се появи и развива освен в обхвата и на територията на елементите на паметта. Друг е въпросът доколко те ще бъдат въвлечени подредени и логично обвързани или хаотични и разхвърляни, без присъщата им за будната осъзнатост подредба и логична асоциативна обвързаност.) За да може да усеща такава аналогия, която да води до такъв резултат, мостове към паметта ти продължават да са постоянно отворени, поне дотолкова, че да се получават асоциации с информация от нормалния ти ежедневен живот, "Въображаемото ти Аз" да възприема случващото се в съня ти като достатъчно познато и част от съответна реалност. Така в по-голяма степен, отколкото при някоя странна и невъзможна ситуация и действия, при забелязване на странности то не се чувства провокирано да си задава въпроси и няма предпоставки за"осъзнаване", че всичко около теб е само сън.
Има едно доминиращо действие в сънуваната ситуация. Вниманието ти е насочено към него. В ролята си на "Въображаемо Аз" ти не си задаваш въпроси за това какво е било преди малко. Няма защо да ги задаваш - имаш общо възприятие за твое минало, без да имаш нужда да вникваш в подробности, а това общо възприятие за минало на "Въображаемото ти Аз" се базира на неговите характеристики, "копирани и извлечени" от реалното ти "Аз" (когато става въпрос за сънищна ситуация с изявени в него повече или по-малко характеристики от реалната ти същност, а не за сън и "Въображаемо Аз" с абстрактни характеристики, в което в по-малка степен би могъл да разпознаеш реалното си "Аз").
Усещаш миналото си като запълнено, с едни или други проявяващи се аспекти, с отделни елементи и проблясъци от твоето реално минало, може би частични и разбъркани във възприятията на "Въображаемото ти Аз". Но като цяло, това е общо усещане, към което не се насочва вниманието му. То е фокусирано върху действието в ситуацията. Тя свършва. Започва нова ситуация и ти в ролята си на твое „Въображаемо Аз“ се оказваш в нея, изживяваш я в реално време в съня си и така всичко във въображаемата ти сънищна реалност сякаш се рестартира и започва за първи път. "Генераторът на сънищата" много хитро успява да те измами по време на сън да си мислиш (по-скоро да го усещаш, да го приемаш като даденост), че изживяваш ситуация в единствен свой реалeн живот (няма разлика с едно обичайно възприятие за истинност на окръжаващата среда и свят, неподлежаща на съмнения и въпросителни). По-точно да не се досещаш за възможността да си в нереален въображаем свят. Всъщност, не става въпрос за измама. Просто когато си припомняш сънищата и си спомняш и твоето усещане и впечатления докато си сънувал в реално време се удивяваш разбирайки, че ситуацията "ти е изглеждала" съвсем реална (а това е така дори и ако е била абстрактна, дори ако твоето себеусещане в съня няма много общо с реалните ти личностни характеристики, и колкото и нелогични, странни и чужди елементи да е съдържал сънят), и не ти е възниквало съмнение, че тя е част от ежедневието ти (от едно обичайно продължаващо твое единно съществуване).
"Въображаемото ти Аз" може да се окаже в съня много близко с реалното ти "Аз". Сякаш е на границата с "Реалното Аз". Но за разлика от "Реалното Аз" (независимо, че при състояние на „Реално Аз” вече си разбрал, че сънуваш, неговата същинска близост с реалното ти "Аз" зависи от процеса и степента на съзнателното ти самоидентифициране с реалната ти същност и живот), вариантите и близостта на "Въображаемото Аз" с реалното ти "Аз" се развиват и оформят спонтанно (без активната намеса на твоя „осъзната” воля за самоидентифициране, както може да е при „осъзнатия” сън и при „Реалното Аз”) и произтичат от спонтанната игра в сценария на „Генератора на сънищата” на оставащите активни (или евентуално допълнително отново активиращи се в хода на сънищните процеси) канали за асоциативни връзки и включване на едни или други елементи на територията на постоянната ти трайна памет – проявяват се едни или други доминиращи характеристики на реалното „Аз“, което може да е свързано с дадена ситуация в съня ти с участието на едни или други обстоятелства и елементи от реалния ти живот.
А ситуациите в "осъзнатия" ти сън може да са всякакви, и най-невероятните и най-невъзможните, като там не е необходимо непременно да има прилика с будната ти реалност, както при "неосъзнатите" сънища със споменатия по-горе вариант на "Въображаемо Аз" от висока степен (категория), което бихме могли да наречем и „Почти-Реално Аз“.
Замисляйки се за "осъзнаването" си и възприятието си за себе си по време на съня като "Въображаемо Аз", при конкретни моменти и ситуации, често не намирам особени разлики с евентуални подобни възприятия на реалното си "Аз" в будната реалност, както и на "Реалното "Аз" при "осъзнат" сън. "Осъзнаването" ти в качеството на "Въображаемо Аз" може да се оказва много близо до "осъзнаване" в „осъзнат” сън на "Реалното ти Аз" (макар че и при сънища с такава висока степен на „Въображаемо Аз”, това все пак не са "осъзнати" сънища, защото в тях ти не разбираш, че сънуваш и че си реалният "Аз", който спи; дори и при висока степен на близост с реалната ти среда и себевъзприятие, близко до реалното, със спонтанно възникнало в съня ти знание за самия себе си, съдържащо с характеристики и информация, близки до реалната ти същност, това съвсем не е същински „осъзнат” сън – нито си разбрал, че сънуваш и всичко около теб е само сън и е нереално, нито е налице процес на целенасочено или спонтанно самоидентифициране в „осъзнат” сън).
В много случаи в съня си „Въображаемото ти Аз“ постъпва така, както би постъпило реалното ти „Аз“ /както ти би постъпил в будната си реалност/, в съня ти се явяват аналогични елементи на твои действия, реакции и мисли от реалния ти живот.
В други случаи постъпваш малко по-различно, неопределено или непоследователно, а в трети случаи по начин, който те учудва когато се събудиш и си спомниш – до такава степен, че би могъл да се запиташ защо в съня си проявил такъв страх или някакво друго качество, нима в реалността си си страхливец или притежаваш такова качество, нима имаш в дълбините на съзнанието си такива характеристики, или те са се появили в съня ти и във „Въображаемото ти Аз“ като своеобразна „антитеза“ на реалната ти същност, само за да видиш едно или друго развитие на ситуацията и след това, когато си припомниш за съня си, тези характеристики да бъдат забелязани и отречени от реалното ти „Аз“.
Има няколко възможни варианта или степени на спонтанно проявление на комбинации от елементи и характеристики на "Въображаемото Аз" в "неосъзнат" сън (без осъзнаване, че сънуваш и без самоидентификация с реалното ти "Аз"):
когато "Въображаемото ти Аз" е съвсем различно от реалната ти същност, например, разпознаваш в него да се проявяват в съня ти общочовешки черти като страх и завист или други, но те или са съвсем общи без специфична връзка с теб, или не са характерни за теб в реалния ти живот, а възприятието ти като "Въображаемо Аз" е различно от начина, по който се възприемаш в будната си реалност, може дори да е много далечно или съвсем абстрактно;
когато във "Въображаемото Аз" се проявяват само едни или други доминиращи характеристики на реалното ти "Аз" и то е частично свързано с усещане за собствената ти същност от реалността;
когато "Въображаемото ти Аз" е богато на познати елементи и в голяма степен се е приближило към същността на реалното ти "Аз";
когато "Въображаемото ти Аз" в много голяма степен изразява същността и себеусещането на реалното ти "Аз" и прилича на твое "Реално Аз" (каквото би било при сравнително по-висока степен на самоидентификация), макар и без осъзнаването, че се намираш в състояние на сън и без самото съзнателно целенасочено или спонтанно самоидентифициране, характерни за "осъзнатия" сън и за "Реалното Аз", като така „Въображаемото Аз” придобива качеството на "Почти-Реално Аз" – то е близо до "Реално Аз" с частична неосъзната „почти-самоидентификация” („квази-самоидентификация”), но без осъзнаването, че си в сън и без оценката за несъответствие на ситуацията в съня ти с будната реалност.
(Все пак, има съществена разлика между това да се възприемаш (да се чувстваш) „като себе си” с общо „вътрешно” усещане близко до това, което е характерно за твоето себеусещане, за постоянното вътрешно усещането на своята идентичност, в обстановка, приличаща на ежедневната ти среда, в своя дом, в познатите ти стаи вкъщи с познати мебели и предмети, или на улицата пред дома ти, с обкръжение в съня ти, в което се явяват твои родители, брат, близки, в някаква ситуация толкова близка до ежедневието ти, че не би могъл да я различиш от обичайния си живот, без все пак в ума ти да възникват мисли, свързани с твоето минало, история, житейски перипетии, като спонтанно и „неосъзнато” си достигнал до такова състояние, възприемайки го като естествено и като даденост, без да ти възникват съмнения и да се пораждат въпроси, и да не знаеш и да не разбираш, че сънуваш, от една страна, и от друга страна –„осъзнаването” ти в съня, когато се окажеш в състояние да се „осъзнаеш” в съня си и да преминеш в „осъзнат” сън, когато вече си разбрал и знаеш, че сънуваш, когато вече възприятието ти е преминало в качеството на „Реално Аз”, когато изведнъж си спомняш кой си ти всъщност реално в будната действителност и започваш постепенно да навлизаш в спомени и информация за себе си и да се самоидентифицираш с подреждащи се парчета информация за своята личност, живот, близки и среда, такива, каквито са в реалността извън сънищата.
Не трябва да се обърква идеята и същността на спонтанно достигнатото състояние на възприятие при „Въображаемо Аз” с висока степен, или при „Почти-Реално Аз” с ефекти на „самоидентифициране”, със състоянието и процеса на същинското самоидентифициране в „осъзнатост”, постигната при преминаване в „осъзнат” сън и с възприятия в качеството на „Реално Аз”. Не трябва да се обърква състоянието на относителна „специфична осъзнатост” (или „почти-осъзнатост”) на „Въображаемото Аз” със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнатост” в „осъзнат” сън на „Реалното Аз”.
„Въображаемото Аз” има свое „специфично собствено осъзнаване” в сънищната ситуация, усещане за себе си, за своята идентичност, което би могло да е близко до усещането в будната реалност, „осъзнаване” на своето присъствие, на своето „Аз”, на своето участие в една „реалност”, на своето съществуване в протичащите в съня събития. Степента на това специфично „почти-осъзнаване” може да е различна. Това е различна категория и различно понятие за „осъзнатост” и „осъзнаване” в съня, характерно за състоянието на „Въображаемото Аз” в „неосъзнат” сън, и съществено различаващо се от състоянието и понятието, отнасящи се до „осъзнаване” и „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Но макар, че е различно и различаващо се, трябва ясно да се каже, че и то съществува и че има нещо общо с „осъзнаването” и с „осъзнатостта”. )
Всеки от посочените, както и други междинни, варианти на "Въображаемо Аз" биха могли да се съчетаят в различни "неосъзнати" сънища с различни варианти на обстановка и ситуация: съвсем абстрактна и далечна; с едни или други познати елементи и обстоятелства от будната ти реалност; с повече елементи от познати места, обстановка и обстоятелства от реалността ти; в съвсем позната среда като домът ти или улиците около него, работно място и други подобни.
При вариант на много позната среда и обстановка ако "Въображаемото Аз" в голяма степен изразява същността и себеусещането на реалното ти "Аз" и постига определена прилика и известна близост до него, тази висока степен на „Въображаемо Аз” се приближава до категорията „Реално Аз”, „Въображаемото Аз” в преносен смисъл започва да заприличва на "Реално Аз" (при начална степен на спонтанна самоидентификация, макар и без осъзнаването, че се намираш в състояние на сън и без започнато съзнателно самоидентифициране), достигнало висока степен на своето проявление, „Въображаемото Аз” се превръща в спонтанно създало се в "неосъзнатия" ти сън "Почти-Реално Аз" или граничен стадий на прилика с "Реално Аз" без осъзнаване, че ситуацията е сън и без оценка за несъответствие с реалността.
Всъщност при такова „Почти-Реално Аз” ти може в съня си да „се усещаш” в много по-голяма степен като самия себе си такъв какъвто си в будната си реалност, да „чувстваш” и да „знаеш” за себе си, макар и не разбирайки, че сънуваш, отколкото като „Реално Аз”, при което си разбрал, че сънуваш, но още си със съвсем смътна представа за себе си, не си започнал или не си напреднал съществено в процес на самоидентифициране, още повече и ако си в непозната среда, която няма много общо с реалното ти окръжение в будното ежедневие, ако няма близки хора около теб и т.н. Но „Почти-Реалното Аз” при всички случаи е категория по-ниска и предшестваща „Реалното Аз”, защото няма „осъзнаването”, че си в сън и разбирането за нереалност на обстановката, както и поради причината, че потенциалът на състоянието като „Реално Аз” с „осъзнаване” в „осъзнат” сън е огромен, в случай, че той бъде развит, той е несравним с възможностите като „Въображаемо Аз” или като „Почти-Реално Аз”, при които развитията са спонтанни, зависят само от „Генератора на сънищата” (или евентуално и на някои други намеси на „Вътрешното Аз”), но я няма „осъзнатата” воля за самоидентифициране, контрол и моделиране, с възможност за активиране на контактите с Центъра на идентичност, с различни сегменти на територията на постоянната трайна памет, с активиране в асоциативния процес по време на „осъзнатия” сън на проявления, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, с активиране на хибридна Асоциативна каскада в едни или други пропорции.
Колкото повече обстановката в съня ти заприличва и става по-близка до познатото ти от будната ти реалност, толкова по-висока става степента на проявление на "Въображаемото ти Аз" и по-голяма вероятността за съответно по-голямо приближаване и до себеусещането ти в будната ти среда каквото имаш като реално "Аз". По-голяма става и вероятността в съня ти да се достигне до високите степени на проявление на "Въображаемото ти Аз", съответстващи на понятието "Почти-Реално Аз". Различната степен на близост на обстановката в съня ти към средата и обстоятелствата в будното ти ежедневие означава и различна степен на приближаване на състоянието на възприятията ти в съня в ролята на "Въображаемо Аз" към състояние на себеусещане и "почти-осъзнаване" в съня в качеството на "Почти-Реално Аз". Макар че и при ситуация в съня ти много близка до реалната ти среда, не е изключено "Въображаемото ти Аз" да прояви характеристики и качества, които въобще не са присъщи на реалното ти "Аз".
Обикновено се получават съответствия - абстрактно и далечно "Въображаемо Аз" в абстрактна, непозната и евентуално объркана среда и ситуация, а близко до същността ти "Въображаемо Аз" в среда и ситуация с повече елементи от реалния ти живот. Все пак, често би могло да има смесени варианти, при които би могло в ситуацията да се проявят и странни елементи, нелогични неща, хиперболизиране на твои способности и възможности, но ти да продължаваш да ги възприемаш като нормални и като част от останалата реалност без да ти правят впечатление. Общото ти впечатление за част от реалността ти, за обичайност и нормалност, може да е толкова силно, а възприятието за себе си на "Въображаемото ти Аз" да е толкова близко до възприятието на реалното ти "Аз", че всякакви допълнителни странности, нелогичности или хиперболизации да остават на заден план като пасивни елементи, които не задействат механизма за съмнение и поставяне на въпроси. Те не се оказват неприемливи и не ти правят впечатление като ненормални. Или пък в конкретния момент може да ги наблюдаваш и приемаш като проявление на някаква промяна на природните закони, която ти изглежда естествена и не те учудва, или нещо, което като възможности винаги е съществувало, но ти не си знаел в реалността си за това, никой не е знаел, но то е факт. И ето, че сега го разбираш. Приемаш го естествено и спокойно.
Частичността на проявяващите се характеристики и ограничеността на ситуациите и тяхната автономност при подобни сънища с голяма прилика с ежедневието ти определя различията между възприятията при "осъзнаването" ти в "неосъзнат" сън като "Въображаемо Аз" и будното ти осъзнаване и съзнателност в реалността, както и с различните възможности за развитие при "осъзнаването" в "осъзнат" и "осъзнат и контролиран" сън с "Реално Аз", самоидентификация и способности за контрол.
И така, поради факта, че повечето „неосъзнати“ сънища (освен някои крайно объркани конфузни преливащи неясни сънищни състояния с неясни пластове, или само със спомени за усещането за „запълненост“, че си сънувал, с останала празнота по отношение на съдържанието) са „специфично осъзнати“, макар и в състояние и роля на "Въображаемо Аз", и в тази „почти-осъзнатост“ се изживяват в реално време, те оставят съответните (повече или по малко стабилни и трайни или временни) "следи-отпечатъци" в паметта ти (в "Сънищното пространство" или дори направо във "Временния архив" на сънищата, и казано в преносен смисъл – в този неин сегмент, служещ като входен портал или временно преддверие за евентуално трайно съхраняване в постоянната ти памет на следите от сънищата ти).
Твоето съзнание е възприемало в реално време преживяването с този вид специфична „почти-осъзнатост“ на "Въображаемо Аз" с частичен асоциативен контакт с мрежата на "Центъра ти на идентичност", „наблюдавайки се” в състоянието и ролята в съответната форма на "Въображаемото ти Аз", като сънищният процес, възприятието, преживяването и „наблюдението” са се регистрирали със "следи-отпечатъци" в сънищната памет (в "Сънищния архив" или във "Временния архив" на сънищата).
Колкото повече по време на Асоциативната каскада на сънищата се получава свързване на сънищния асоциативен процес с елементи и сегменти от постоянната трайна памет, с проявления, характерни за асоциативната активност при будно състояние, и се стига до смесване и преливане с асоциативни процеси, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, толкова повече асоциативният процес от форма на Асоциативна каскада на сънищата преминава към форма на хибридна Асоциативна каскада с едни или други пропорции в различните видове асоциативни връзки. В зависимост от динамиката в тези процеси се определя и близостта на себевъзприятието на „Въображаемото Аз” или на „Почти-Реалното Аз” със себеусещането и същността на реалното „Аз”, както и може да зависи близостта на обстановката и ситуацията в съня ти до познатата ти обстановка в твоето ежедневие и до будната ти реалност. В зависимост от повишаване на степента на смесването и преливането в различните форми на асоциативните процеси и преминаването в хибридна форма на асоциативната каскада, в по-голама степен и „специфичната осъзнатост” при възприятието на сънищната ситуация в реално време на твоето съзнание, надхвърля, излиза извън обхвата на „почти-осъзнатостта” при възприятието на „Въображаемото Аз” или на „Почти-Реалното Аз”.
На територията на постоянната ти трайна памет - в "Сънищното пространство", са се осъществили и протекли сънищните процеси, включително с ангажирането или с образуването на някои по-силни и активни елементи в един или друг сегмент, зона или структура на всеобхватната й асоциативна мрежа, които впоследствие могат да послужат като "ключове" за визуализиране при припомнянето на сънищата, за асоциативно свързване при припомнянето и с по-слабите елементи от сънищните процеси, останали в "Сънищното пространство" и в "Сънищния архив".
А ти, когато си припомняш сънищата, в будната си осъзнатост в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние, правиш асоциативни връзки, търсиш и намираш "ключове" към тези сънищни "портали" и "преддверия", и достигаш до „следите-отпечатъци" от сънищата си. В асоциативния процес на припомнянето и визуализирането в будно състояние, допълнително асоциативно свързани, сравнени, идентифицирани, разпознати и съответно анализирани и определени (и нерядко образно допълвани), те биват осмислени и стабилизирани, придобивайки вид на спомени с информация както с картини и ситуации, така и с усещанията ти от и за самото преживяване в реално време.
Припомняме си и в този миг се "идентифицираме и сливаме" със сънуването си и сънищата си в реално време, които, макар че сме ги възприемали и усещали в реално време по време на съня (възприятие, което също си припомняме), стават факт и придобиват съществуване за нашето будно съзнание когато си припомним за тях и когато сякаш ги изживяваме отново!
Независимо от връзката и отношението "припомняне на съня - придобиване на съществуване на съня за будното ти съзнание", всяко оригинално първично възприятие от сънуване (като се изключи припомнянето и визуализирането) се осъществява в реално време, всеки сън без съмнение протича в реално време, без значение дали ще си го спомниш и дали някога въобще ще разбереш за него.
Както и за всяко случващо се събитие можеш да кажеш, че се случва в определен момент – тоест в реално време. За разлика от случая със сънищата, при будното състояние понятието "в реално време" би могло да има смисъл и значение по-скоро във връзка с разликата между физическото протичане на събитие и записът за него, който би се разглеждал по-късно, или с отразяване на събитие едновременно с неговото случване. Но когато наблягам на сънуването в реално време, имам предвид това специфично „осъзнаване“ (или "почти-осъзнаване" и специфична "почти-осъзнатост") на „Въображаемото Аз“ и твоето "съзнателно" усещане, чувстване, на факта на преживяването на съня още докато протича - в реално време, за разлика от припомнянето му, визуализирането му и спомените по-късно, както и самите спомени за усещанията на неговото преживяване в реално време.
И самото „осъзнаване” в "осъзнат" сън без съмнение се случва и се възприема, и развива, и задълбочава в реално време. За него впоследствие след събуждане възниква спомен и визуализиране. Но ако няма такъв спомен, „осъзнатото” ти преживяване в реално време и "осъзнатостта" ти в съня ще си останат само някъде в „сънищната” ти памет, в някакво преддверието към „будната” ти памет, затиснати и затрупани от завесата на забравата.
При "осъзнатия" сън, разликата между будното ти осъзнаване и осъзнатост в реалността ти в будно състояние и "осъзнатостта" на "Реалното ти Аз" в "осъзнат" сън, се определя от съответната постигната степен на "осъзнатост", т.е. от степента, пълнотата и обхвата в процеса на активно и целенасочено „осъзнато” и „съзнателно” самоидентифициране (за което е необходимо да се овладее способността и постигне качеството за контролирано задържане в това състояние, преди въобще да се мисли за други форми на контролиране или моделиране в сънищната ситуация).
Степента на „осъзнатост” и самоидентифициране в „осъзнатия” сън зависи и се определя от степента на отваряне на каналите за допълнителни асоциативни връзки на територията на паметта с елементи, "следи-отпечатъци", комплекси от елементи с логическа последователност на връзките между тях и форма на активност, характерни и присъщи за будното ти съзнание.
От активирането и включването на тези процеси зависи степента на успех при самоидентифициране. И подобно на ситуацията при постигане на една или друга степен в процеса на спонтанното приближаване и "осъзнаване" на "Въображаемото Аз" (специфичната "почти-осъзнатост"), степента на "осъзнаването" в "осъзнат" сън и разликата на тази "осъзнатост" с будното ти съзнание и осъзнатост, зависи и от степента на проявление в "Реалното ти Аз" на едни или други доминиращи и второстепенни характеристики и качества на реалното ти "Аз" - на едни или други аспекти и фрагменти от личността ти в будната реалност.
*** *** ***
„Въображаемото Аз” може да е много далечно от реалното „Аз” в случая на комбиниране на части от случайни елементи в ситуации. Може да ядеш без усещане на вкус, да се възприемаш в ситуацията, но да нямаш усещане за себе си, може просто да си наблюдател без своя идентичност, или с въображаема идентичност, за която дори да не се замисляш по време на съня.
При сънищата може да се включат определени елементи, които са били възбудени по време на Асоциативната каскада на будното състояние, но те се вписват в съвсем различни собствени, наново изградени и измислени ситуации. Как тези елементи, даже и ако са само частици от тези елементи, се вписват в съвсем нови ситуации? "Кой" ги измисля? По какъв начин се селектират и подреждат в конкретен сънищен сценарий?
За разлика от асоциативните процеси в Асоциативната каскада на будното състояние, в процесите на Асоциативната каскада на сънищата няма аналогична логическа връзка, има „прескачане” или „заобикаляне” на някои непосредствени преки асоциативни канали и връзки. Остава своеобразно „ехо” от възбудени елементи в процеса на дневната Асоциативна каскада на будното състояние, но неговите звуци се разпръскват и разпиляват сред вълните на Океана на елементите, сред бреговете на островите на „Сънищното пространство” .
Всеки елемент, който в един или друг момент се включва в асоциативната каскада, има "своя" асоциативна мрежа с която е свързан.
Асоциативните връзки към всеки елемент имат много варианти и може на случаен принцип по-силните да правят връзки и да се създават нови ситуации, но как става така, че възникват подредени ситуации?
Как тези два, три или повече елементи, непоследователни и логически непряко свързани биват избрани, "поставени на предна линия" и въвлечени в образуването на сценария на сънищата с определена негова логика и подредени в "тъканта" на сънищната ситуация?
Как се образуват и генерират сънищата? И как в съня се образуват подредени ситуации, включващи само части от случайни елементи от деня, от предишни дни или от цялото пространство на твоята памет, независимо от давността, но в съвсем преносен и видоизменен смисъл и в съвсем нови различни ситуации?
Този въпрос има и друг аспект, засягащ асоциативните процеси в будно състояние.
Как става осмислянето на нещата в будно състояние? И ако самото състояние, което ние възприемаме като "осмисляне" можем да разглеждаме като съвкупен краен динамично възпроизвеждащ се и променящ се резултат от процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, как все пак "избираш" едни или други елементи, когато са в началото на една асоциативна верига, как ги "определяш", как се стига до инициирането на конкретно мисловно развитие? Кое предизвиква да си припомниш едно или друго? И ако тук бихме могли да кажем, че няма такова начало на асоциативните вериги, и че асоциативният процес в будно състояние се налага постоянно да е в режим на отреагирване на стимули, както вътрешни (дразнители или появили се в асоциативния процес мисли, даващи начало на нова линия), така и в повечето случаи външни причини, иницииращи един или друг асоциативан (мисловен) поток, то при Асоциативната каскада на сънищата и сънищните асоциативни процеси, външните причини фактически са изключени, изключено е и будното съзнание и логичната последователност и взаимовръзка, и остава единствено вътрешният асоциативен процес и то в неговата сънищна форма. Как "Генераторът на сънищата" "избира", как "определя" едни или други елементи, с които да определи сценария на сънищата? Как се "определят" иницииращите елементи за началото на асоциативния поток в сънищния сценарий?
Асоциативната каскада в будно състояние реагира на постоянни външни и вътрешни стимули, възникват вътрешни елементи, които от своя страна се явяват причина за асоциативно продължение според една или друга логическа линия. До голяма степен реалната външната среда е мотор за задвижване на процеси в Асоциативната каскада на будното състояние. При такъв подпомогнат от външните въздействия режим, резултатът би могъл да се изразява и в мисловен (или емоционален) процес със сравнително елементарен характер.
При Асоциативната каскада на сънищата не е така – тя сама трябва да създаде, на базата на собствените ресурси на паметта, принципно без намесата на външни въздействия и стимули в реално време, и средата на действие и образа на героя в нея – „Въображаемото Аз”, и неговите възприятия в съответната среда.
"Генераторът на сънищата" е абстрактно понятие. "Генераторът на сънищата" функция ли е на "Центъра на идентичността" (в неговия обхват на участие в Асоциативната каскада на сънищата)? Не. Обхватът на участие на "Центъра на идентичността" в определена сънищна ситуация може да не е голям, но "Генераторът на сънищата" да е създал и да осъществява добър сценарий. "Генераторът на сънищата" е "механизъм" и проявление на намеса и въздействие на Вътрешната асоциативна каскада.
Връзката с паметта е частична (частично активиране на елементи на общата територия на паметта), както и с "Центъра на идентичност", но има дотолкова връзка, че да се създават новите ситуации.
„Центърът на идентичност” – ниво в невронната мрежа от структури, съответно основно ниво в действието на Асоциативната каскада на будното състояние. "Центърът на идентичността" е определена съвкупност от значими елементи и структури – мрежата от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци”, асоциативни връзки, пътища и магистрали.
При Асоциативната каскада на сънищата я няма логиката на проявлението и въздействието на мрежата на „Центъра на идентичността”, поради другия характер на асоциативните връзки, "прескачането" и следването и на други случайни асоциативни връзки и пътища. При ангажиране и въздействие в асоциативния процес само на определени елементи или сегменти на "Центъра на идентичност" в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, проявлението и въздействието му е частично.
"Центърът на идентичността" се оказва ангажиран частично без да може да се реализира пълната му функция и пълноценно възприятието за собствената идентичност.
„Сънищното пространство” обхваща всички елементи от територията на паметта, включващи цялата съвкупност от невронни структури, които участват в процесите по време на сънищата – в Асоциативната каскада на сънищата или в хибридна Асоциативна каскада.
2018 – 09.06.2019/02.=-6-10-14.04.2020
"Сънищният архив" и "Временният архив" /на сънищата/ са абстрактни понятия - означават степен на стабилизиране и стабилност на "следите-отпечатъци" в Сънищното пространство, оформили се по време на сънищния процес. /19.09.2020/
Възприятието от Въобр-то Аз 2018-19-2020 14. 4. 20
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120041401114
Свидетельство о публикации №120041401114
Рецензии
Стройна концепция за филосоэията на съня. Хареса ми!
Красимир Георгиев 17.09.2020 08:11 • Заявить о нарушении
Красимир Георгиев 17.09.2020 08:11 • Заявить о нарушении
Благодаря, продължавам да работя по темата. Поздрави. Евгени
Евгени Алексиев 17.09.2020 17:50 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 17.09.2020 17:50 Заявить о нарушении