Николай Лилиев. Плачет пращур лес по мёртвым...

Плачет пращур лес по мёртвым
безыменным сыновьям.
Смерть взывает к воям гордым,
алчбы не тая.

Там, где жизнь со смертью бьются,–
две судьбы,–
сипы с воронами вьются,
рог трубит.

Темнота голубит просинь,
но, от жора ошалев,
Смерть косой незримой косит
по земле.

Клич её и сытой страшен–
кровью пьян.
Плачет пращур лес по павшим
сыновьям.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Плаче старата гора над мъртви
и незнайни синове.
От потайна шир за нови жертви
властна смърт зове.

И натам, где смъртно се сражават
две съдби,
черни птици шумно прилетяват,
меден рог тръби.

Смърт победна смътно очертава,
сред погасли небеса,
в сянката на кървавата слава
своята коса.

От потайна шир за нови жертви
властна смърт зове.
Плаче старата гора над мъртви
синове.

Николай Лилиев


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →