Още в джоба си ги слагам

Автор: Генк Богданова

По пантофи и по риза,
от тавана баба Дана,
като облак тъмен слиза
с люти клетви и закана:

- Чух, че Мика ми се смее,
че живея на тавана.
Скарахме се зарад нея
с моята етърва Жана.

Жана, мислех си, от злоба
иска с Мика да ме скара,
да ме вкара рано в гроба,
тази кукумявка стара.

Но одеве чух самата,
Мика, пак за мен говори,
и отново пред снахата,
нови глупости дърдори.

„Караконджол“ ще ми вика!
И проскубана кокошка!
Не, за тези думи Мика
няма да получи прошка!

Май, че още е сърдита,
и обидена горчиво,
затуй, че казах й открито,
че с това кожухче сиво,

дето взе да се облича,
тя на коте мускурливо
вече почва да прилича,
и разсмива всичко живо.

Че какво пък толкоз стана?!
Мика цяла се разпени,
и ядосана захвана,
тя да се заяжда с мене.

Каза ми, че съм злобарка,
че съм била завистлива,
че не иска да ме мярка
пред очите дор е жива.

„Караконджол“ ме нарече,
и „кокошка одъртяла“!
Че не съм й дружка вече,
че съм била изкуфяла!

Че на крави съм смърдяла,
на мухлясала старица…
И дордето тя цъфтяла,
и летяла като птица,

из курортите модерни
на културната Европа,
Дана чак до мрак вечерни
на „конфуто“ зеле копа.

Кална чак до коленете,
реже царевична шума,
бърка трици за свинете,
ужким „гражданка“ се дума!

Боже, да му се не види,
за едно кожухче старо –
с толкова сръдни, обиди
ме заля туй старо харо!

Тази дребна стара сврака,
на сърдита ще се прави!
Що се дърли като драка?
Толкоз бързо ли забрави,

че от село произлиза,
че момуваше с налъми,
нямаше и свястна риза…
Ще ми прави тя чалъми!

Пред мен ще се гражданее,
ще ми вика „селяндурка“!
На такива като нея,
некадърни мижитурки,

ни прощавам, нито лягам
още в джоба си ги слагам!





В УС НЕ ДУЮ. САМИ С УСАМИ
Перевод с болгарского: Виолета Божилова

В туфлях и сорочке рано,
гневной, что все не в угоде,
шла, ругаясь, бабка Дана
вниз с чердачного этажа сходит.

- Мика надо мной смеется:
“На чердаке живет Дана”.
Из-за нее поругалась
с золовкой моей, со Жаной.

Думала себе, от злобы
Жана на меня клевещет,
чтоб со зла хочет угробить,
вышло трюк Мики зловещий.

Раз услышала я Мику,
как лжет при моей невестке,
обо мне ее желчь и крики
должны были звучать веско.

“Мымрой” меня звала Мика,
“курицей без оперения”.
За такие филипики
нет, не будет ей прощения!

Смотрит на меня сердито
и прошла, надувши губки,
 что сказала я открыто:
-В этой серой полушубке,

в чем в последнее время ходит,
на помятого котенка
все больше она походит -
смотрят все с усмешкой тонкой!

Подумаешь, что за дело? -
Мика хмуро нахохлилась.
Чем я так ее задела,
что на меня разозлилась?

Назвала меня в обиде
“злюкой, бабой завистливой.”
И не хочет меня видеть,
пока обе будем живы!

Называла меня “рожей,
Упырем и дряхлой ведьмой”
и дружить со мной не может -
это разговор последний.

Что у меня вонь коровы
и старухи закоснелой.
А она свежа, здорова
 всюду птицею летела
по курортам пол Европы.

Дана рылась в это время
в грядках перца и укропа.

Что скотом я занималась,
всегда в грязи  я бывала ,
отруби свиньям мешала -
чем  гражданкой  я считалась?

Из-за полушубки дрянной
эта буря разразилась.
Тоже мне та горожанка,
если слов не постыдилась?

А она, что, позабыла
Откуда происходила?
Что она свиней кормила
и сама в лаптях ходила.

Смешно мнить о себе самой
Дамой городской и важной.
Нам известны эти “дамы”,
Видали таких “гражданок”.

Я таким вот в ус не дую.
и  мы сами-то с усами.
И управу с ней найду я-
по первое число задам ей.


Рецензии