Руско-български подслон

Ана Янакиева
Николай Виноградов

Руско-български подслон

Не съм те търсила, но те намерих
Прикрил се бе на тъмното в нощта
Желанието да те имам бе голямо
Душата ми изгаряше в страстта.

Стоеше гордо в своя свят недосегаем
За тебе бях досадна чужденка
До стиховете ти да се докосвам само
Позволяваше, на разстояние една ръка.

И бях неузнаваема в своето търпение
Поезията бе единствената ми храна
И вярвах, че животът тъй прекрасен
Ще ми предостави теб, през есента.

В средата на ноември, в ден чудесен
Сърцето твое сякаш забеляза любовта
Надежда трепна пък в моето унесено
Че има шанс за мен, за нас и песента.

Последваха събития дошли от вихъра
Не знаех как да дишам, нито как да спя
Това което само в мечти ми се криеше,
С вълна огромна, хилядократно ме заля.

И смесиха се ароматите на всичките сезони
Попаднахме в рая, в НАШИЯ сезон
Създадохме вълшебство свое, свои аромати
Един душевен, руско-български подслон!

==========

Искать так трудно чёрного кота,
Когда он ночью скрыт такой же масти.
Но без тебя всё в мире - пустота,
Да и душа моя горит от страсти.

Ты был неприкасаем, даже горд.
А я? Лишь иностранка... Раздражает?
Стихи твои, как солнце из-за гор -
Выглядывает..., душу согревает.

Терпение своё не узнаю,
Кормлю его стихами, повторяю...
Прекрасна жизнь - твердить не устаю.
Всё осени решить предоставляю...

Ноябрь, сердце полное... огня?
Любви его? Тогда нет дня чудесней!
Надежды искра вспыхнула моя -
Шанс для меня, для нас, для нашей песни...

И не могла уже... дышать и спать!
Как вихрь закружился - что со мною?
Что лишь во сне могла я представлять,
Вдруг налетело на меня волною...

Мы в НАШЕЙ с ним весне, мы с ним в раю!
Смешалось всё и... Вот он - мир волшебный!
В нём создали мы магию свою -
Болгарско-русский наш приют Душевный!
******

13.03.2020