Триста и третият ден - 07. 04. 2020

Дълбок сондаж

***

ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ - ГЛАВА 6

***   ***

Триста и третият ден
Евгени Георгиев Алексиев


Триста и третият ден



07.04.2020 г.

По време на сън и сънища мозъкът си почива, в мрежата от елементи, ангажирани активно в Асоциативната каскада на будното състояние, включително елементите на мрежата на постоянната трайна памет, протичат процеси на възстановяване и балансиране. Възстановяването е в резултат на вродени и присъщи физични, биофизични, биохимични и пр. процеси на нивото на елементите. Процесите на възстановяване изискват съответен период от време, необходим за тяхното постепенно протичане.

След първия цикъл на сън, процесите на възстановяване и балансиране са в ход, но резултатът не е достатъчен. След последния цикъл на сън след сутрешното събуждане при обичаен период на сън резултатът е оптимален. След съответните цикли между първия и послендия, постигнатият резултат на възстановяване и балансиране е със съответната степен.

В тази връзка, различни са и проявленията на сънищните процеси, характерът на сънищните ситуации, тяхната подреденост и яркост, както и стабилността на "следите-отпечатъци", оставащи в "Сънищното пространство".


Разбираш много ясно това ако се събудиш след първия цикъл на съня си и се опиташ да си спомниш сънуваните в него сънища, и като си спомниш своите сънища след окончателното си сутрешно събуждане няколко часа по-късно.

Ако си се събудил по някаква причина след междинно събуждане след първия цикъл на съня, може и да помниш, че си сънувал сънища, може да ти се мяркат далечно някакви смислови елементи, които обаче дори да не си в състояние да конкретизираш и да определиш. Но не успяваш да визуализираш и да "видиш" ясно и отблизо образи от сънищната ситуация. Ако все пак успяваш да си припомниш и да си конкретизираш смисъла на определени елементи, може да успееш и смътно да си представяш някаква картина, и да си спомняш от каква ситуация тя е част, но не успяваш ясно да я визуализираш.

А дори и в случай, че визуализацията ти се получи по-добре, установяваш, че от нея не се получават асоциативни връзки към други елементи, образи, картини. От тази твоя визуализация не успяваш да извлечеш други, прекъсва се асоциативната верига, не можеш да продължиш процеса на визуализиране така, че да ти изникват все нови и нови картини и подробности от обстановката и действията в сънищната ситуация, както това става обикновено при визуализиране на сънищата ти при сутрешни визуализации и припомняне, разбира се, когато си в добра кондиция.

За разлика от това състояние след първия цикъл на съня, при припомняне и визуализиране на сънищата след сутрешното събуждане след последния цикъл ситуацията е противоположна, успяваш да си спомниш съвсем ясно и ярко, с подробности поне няколко различни ситуации, а при визуализирането на всяка от тях, асоциативният процес продължава и се появяват следващи образи, картини, смислови елементи.

Когато не успяваш да си припомниш и да визуализираш сънищната ситуация, мястото, в което си бил по време на съня си, остава далечно и смътно, дори ако се опиташ да насочиш вътрешния си поглед към него, не успяваш да го приближиш, това място е в някакви общи неясни контури, в ума ти прескачат някакви идеи за моменти в тази ситуация или с какво са били свързани, но ти не "виждаш" обстановката, подробностите, действията, и от усилията ти да си припомниш не следва развитие на асоциативен процес, не се появяват нови елементи.

Когато си в добра кондиция за успешно визуализиране, "виждаш" сънищната ситуация сякаш е пред теб, сякаш преди малко си бил в тази обстановка, спомняш си най-различни подробности, включително какво си си помислил и казал, или си спомняш дори смисъла и елементи на книга, която си чел по време на съня си, макар и в повечето случаи да не си в състояние да цитираш конкретни изречения от текста, въпреки, че можеш да си спомниш какъв е бил смисълът и как си го чел последователно разлиствайки страниците.


Ако при осъзнато междинно събуждане след първия цикъл на съня си и целенасочено усилие да визуализираш и да си припомниш сънуваната ситуация, не можеш да постигнеш приемлив резултат, възниква въпросът, дали просто не си бил твърде уморен когато си си легнал, дали този слаб резултат от опита ти за припомняне не е резултат от натрупана умора, и дали при по-редовен режим резултатите дори и след първия цикъл на съня не биха били много по-добри. Защото ако това не е така, би възникнал и въпросът какво въобще би успявал да си припомниш след други междинни събуждания, макар и след вътрешните цикли на съня, особено ако са били спонтанни и без целенасочени усилия за припомняне, а още повече ако са били неосъзнати и ти не си се усетил и не си запомнил когато си се събуждал.

Факт е обаче, че при системна практика и при целенасочени междинни събуждания, включително и след вътрешните цикли на съня, успяваш да си припомниш множество картини и подробности от сънуваните сънищни ситуации, още повече ако при припомнянето ги записваш. Факт е също така, че успешното развитие в практиката изисква спазване на определен начин и режим на живот, включително за благоприятното състояние на твоето физическо тяло и мозък.


В различни случаи си даваш сметка, че усилието да си припомниш сънищата си на базата само на смислови елементи (ако евентуално ти се появи спомен за такива), когато не успяваш да "видиш" картина и да постигнеш визуализиране на елементи от сънищната ситуация, е неефективно и не води до особени резултати. Припомнянето на сънищата се осъществява на базата на успешни визуализации и на картини от сънищните ситуации, които успяваш да "видиш". Те може първоначално да са общи, с по-малко или с повече подробности. В процеса на визуализирането се появяват нови подробности, а от една картина се появява асоциативна връзка към друга картина, която изниква пред вътрешния ти поглед и така следва една асоциативна поредица с ред визуализации и появяващи се изображения и картини, с все повече подробности. Визуализирането на всяка картина от сънищна ситуация автоматично се свързва с нейния смисъл и съдържание и така ти си припомняш своя сън, включително и ако преди това си имал някакви смътни спомени за смислови елементи, те се потвърждават и доразвиват. Ако нямаш визуализации и не успяваш да "видиш" картините от своите сънища, не можеш и да си ги припомниш, освен в някакви общи смътни черти.

Възниква въпросът какво трябва да правиш, за да можеш да постигаш качествени визуализации и да "виждаш" картините от своите сънища. Има две основни неща, които трябва да правиш.

Първото е да се грижиш за мозъка си, да не го оставиш да започне да деградира, а това означава да полагаш усилия за баланса и благополучието и на цялото ти тяло - да водиш живот с определен режим и съобразеност, по възможност да практикуваш йога, да се движиш, да се храниш правилно, да спиш редовно и нормално, да живееш с премерен режим.

Второто е да осъществяваш редовна практика на припомняне на сънищата си с визуализиране и записване на своите визуализации - да си водиш дневник, по възможност подробен.

При визуализирането и "изкарването" на повърхността на картини от твоите сънища, ти допълнително стабилизираш вторичните асоциативни връзки на "следите-отпечатъци", "потвърждаваш" определени вътрешни връзки, и така допълнително развиваш това вторично равнище на асоциативната мрежа, което се ангажира в сънищните процеси. Още по-ефективно този процес се осъществява със словесното смислово формулиране в процеса на записване едновременно с процеса на визуализиране.

Ако се съобразяваш редовно и последователно с тези две условия, можеш да напредваш в практиката и да избягваш да изпадаш в регрес или поне да не допуснеш преждевременно да деградираш по отношение на способността си да си припомняш сънищата си.


Самото качество на сънищата ти ще става все по-добро. Ще се развива процес на промяна на качеството на сънищните процеси, самите ти сънища ще стават все по-ярки, по-детайлни, по-подредени.

Сънищните процеси ще оставят все по-ярки и по-стабилни "следи-отпечатъци" в "Сънищното пространство". Ще се подобрява и качеството на припомнянето и визуализирането им - визуализациите и спомените ти ще стават все по-ярки и по-детайлни, а картините и действията в сънищните си ситуации ще "виждаш" все по-близко, все по-ясно и реалистично.


***   ***


Може да се случи да си спомняш невероятни подробности от сънищата си. Спомняш си как по време на съня си си получил видение за твой скъп близък човек, когото си загубил. В съня си ти си знаел и разбирал, че този човек вече го няма, че си го загубил, че си е отишъл завинаги, разбирал си, че това е само видение, макар че това видение е било с такъв характер, че в съня ти този човек е присъствал съвсем "реално" физически. В съня си  ти го прегръщаш и усещаш плътността на допира, този човек физически е там до теб, макар ти да знаеш, че това е само твое видение, състояние на възприятие. Когато впоследствие си спомняш за този сън, припомняш си своето възприятие за физическото съществуване и присъствие в съня ти на този човек.

В съня си ти възприемаш сънищната ситуация като реална, ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш, в твоите възприятия в реално време за теб сънят ти е част от ежедневната ти будна реалност. Ти си в състояние на "Въображаемо Аз" с много висока степен на приближаване към реалното "Аз". Намираш се в дома си, обстановката съдържа мебели както в будната ти реалност, макар че може да има някои различия, на които да не обръщаш внимание, или просто някои части от обстановката не са предмет на твоето внимание. Но ти знаеш, че това е домът ти. Самият ти се чувстваш по много близък начин до себевъзприятието ти в будната ти реалност. Имаш представа за себе си и имаш определена представа за твоето минало. Намираш се в състояние на "Почти-Реално Аз" и макар че не си преминал границата да разбереш, че сънуваш, ти имаш най-невероятния, най-прекрасния сън, който някога си имал, сън с нещо необичайно, което рядко може да ти се случи. Нещо, което рядко може да се случи или да постигнеш и в "неосъзат" и в "осъзнат" сън.

В съня си, който всъщност приемаш за реалност, много добре знаеш, че човекът, който се е появил до теб и ти го усещаш с допира на ръцете си, е само видение, макар и видение, което ти докосваш, прегръщаш, възприемаш с истинско физическо присъствие. Ти говориш на този човек и знаеш, разбираш, че той те чува и те разбира. В съня си, който приемаш за реалност, ти знаеш, че е само видение, че този човек си го загубил, че си е отишъл от твоя свят завинаги, но просто приемаш, че си имал рядкото щастие да получиш и постигнеш такова видение и то да е със своята физическа същност, сякаш не е само видение, а е самият човек, който се е завърнал при теб.

И може някой друг твой близък да стои до теб, но нищо от това да не вижда, ти да му съобщаваш за това твое видения и за скъпия ти човек, появил се до теб, а той да не го вижда и там където твоите ръце държат и прегръщат, неговата ръка да преминава като през празно пространство, или да ти казва, че на това място има някакъв предмет, нощно шкафче...

И ако ти се случи такъв сън, когато се събудиш и си спомниш, и го "видиш", можеш да си дадеш сметка за рядкото щастие, че подобна сънищна ситуация ти се е случила, макар и за първи път, че никога до този момент не си сънувал такова нещо, че преживяването на този сън по начина, по който се е случил, с пълнотата и реалистичността на неговото възприемане, ти дава една надежда, че може пак да ти се случи, може пак да го постигнеш.
И да си благодарен на твоето "Вътрешно Аз", че те е дарило с този сън, че ти е подарило този сън с тези моменти. Защото в съня си ти си видял видение, а това видение за теб е било като реален жив човек.

Защото ти си видял отново и си прегърнал своята майка, и си й говорил, повикал си я, казал си й нещо, своята майчица, която си загубил. И можеш да се надяваш, че макар и по същия начин, отново ще имаш възможност да я видиш.

Аз съм много благодарен на моето „Вътрешно Аз”, че ми подари този сън. Сутринта, в началото на триста и третия ден. И че ми показа, че може да има и други като него. Макар и това да не е достатъчно.