Станка Пенчева Бабушки

БАБУШКИ
Станка Пенчева

У настоящих бабушек — седина в волосах,
мягкий говор,
в подоле — ворох пряжи.
А я русо-едкая, как оса,
подвожу брови карандашиком.
Сердце моё – как на ветке лист —
подпрыгивает,
заглядывает во всё встречное,
в голове ещё слышен ветра свист...
Боже мой, что за бабушки беспечные!
Скачут через скакалку, мяч с тобою гоняют,
не зайчиков тебе рисуют — ракеты.
Мужчины глядят им вослед, восхищаясь,
а они ступают горделиво-кокетливо.
Настоящие бабушки...
Иди сюда,
поцелую коленку — пусть заживает!
Вот и всё!
Ты же знаешь –
героев без ран не бывает.

–––––––––––––––––––––––––––––––
оригинал:

БАБИ
Станка Пенчева

Истинските баби имат бяла коса,
блага дума,
във скута им – куп прежда...
А пък аз съм русо-люта, като оса,
изписвам си със молива веждите,
сърцето ми – листо на клон –
все подскача,
в идващото надниква,
вей ме още оня вятър, на бял кон..
Боже, Боже, какви баби никакви!
Ритат топка, скачат с тебе на въже,
не зайчета – рисуват ти ракети.
Заглеждат ги разни луди мъже,
а те стъпват горделиво-кокетно.
Истинските баби...
Хайде, ела
да целуна чукнатото коляно!
Ето че те отболя!
Нали знаеш –
няма юнак без рани.