Лицемерки

Автор: Генка Богданова

Ало, Дене, как си мила?
Бях се за теб затъжила,
вече липсва ми и Златка,
та си рекох аз накратко:
Защо ма, Цветке,  що стоиш,
не можеш ли да позвъниш?
Как до утре ще изтраеш
да не кажеш туй що знаеш,
Разкажи им що се случи
и какво за тях научи!
Ходих, Дене, отзарана
при комшийката си Стана.
Нали сещаш се, накратко -
при свекървата на Златка –
ужким  плетка да захвана.
Не, че тази повлекана,
тази никаквица Стана,
може нещо да покаже!
Но реших да се подмажа,
малко да я полаская,
та от нея да узная
що за щерка ти дърдори…

ДЕНА:

Какво има да говори?
Златка много добре  стори,
че разведе се с Илия!
И от теб не ща да крия,
че със него бе нещастна!
Той е буквичка безгласна,
със характер добродушен,
но на майка си послушен.
А пък  Злата е прочута,
лоша като змия люта.
Затуй, казано накратко,
го напусна мойта Златка.
Е, какви  ги ръси Стана
за нас още отзарана?

ЦВЕТА:

Дене, много съм смутена,
тя е много озлобена.
Не ще Златка да се върне,
казва, че сте некадърни,
че Илия, да е жив,
бил без Златка по-щастлив.
Прави ми се на светица,
а е сама – кукувица.
Щеше ли тъй да кукува,
ако толкоз много струва?
А пък къщата на Стана,
цял ден мръсна, неприбрана,
е нагоре със краката.
Тъй я сварих аз самата.
Още не прибран юргана,
а кафе вари си Стана.
Даже и на мен поднесе.
Не отпих, че ме потресе
тази блудкава помия.
Аз таквоз кафе не пия.
Пък и чашите й прости
и не стават хич за гости!
Казах й го аз открито –
„право куме, та в очите!“
Да се сърди, не ми пука!
Скъсах с нея аз достлука.
Друга дружка да намери,
не обичам лицемери!