15. - Дълбок сондаж II. 6. 12. 2014-01. 2015

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВТОРА ЧАСТ




ГЛАВА ШЕСТА


Каталог на синхронизациите


I.

Това е каталог на различните видове практики на синхронизации в мнемотелеметрията от времето и измеренията на Андрей-Джейсън. Най-елементарните и стандартни от тях са масово въведени за хората в света на Андрей. Други се проучват в лабораторията на Андрей или се експериментират лично от него, като за някои по-сложни практики не е информирал властите в неговия свят и знае само той. Каталогът е съставен от Джейсън, като повечето от сложните синхронизации и състояния, за които, до определен момент, Андрей въобще не се е досещал и не знае, са били открити и някои от тях – тайно експериментирани от Джейсън, като властите в неговото измерение не знаят за тях.

След предишните глави, като се надявам да не съм ви затормозил с комплексна информация,  да разгледаме Краткия каталог на синхронизациите, за който сигурно съм ви споменал, когато разказвах за Джейсън.


II.

1. Практика "Заявка на параметрите и условията". Това е основна и леснодостъпна възможност, която означава предварително определяне на някои общи характеристики на мнемофилма, в който искате да се включите – специфики на сюжета, действието, характери на героите, или на героя, чиято роля ще играете. (В случая не става въпрос за самостоятелния избор на един или друг филм от мнемотеката, което става чрез търсене и намиране, а за поръчка към Централния компютър за определени общи параметри и условия, без предварителна точна представа за конкретния филм, който ще ви бъде предложен. Заявката би могла да се извършва с различни степени на конкретизация, включително до максимално уточняване на сюжет, действие, характер на героите и развитие на филма.)

2. Практика "Еднопосочно индивидуално преживяване". Означава, че мнемошлемът само индуцира в мозъка на човека преживяванията, но не разчита и не предава паралелно на фамилията на Централния компютър неговите реакции и системата не вкарва в действието на мнемофилма импровизации и промени. Мнемофилмът си остава постоянно един и същ при всяко следващо включване. Индуцира се ново доминиращо възприятие за самоличност, различна от реалната, оставаща в пасивно състояние, за което се запазва спомен след приключването на сеанса. Тук освен вторичното усещане на удоволствието от действието, каквото човек усеща и по време на сън дори когато няма реалната редстава кой е всъщност в будното си състояние, много важни са ярките спомени, с които преживяното в мнемофилмча се прибавя към паметта и реалната идентичност на човека така както би било ако преживяното в мнемофилма е било преживяно в реалния му физически свят.

3. Практика "Синхронизиране". Означава осъществяване на постоянна обратна връзка с Централния компютър и динамично модифициране в реално време на мнемосреда чрез постоянни импровизации и промени, съответстващи и в отговор на предизвикваните до момента от самата мнемосреда индивидуални възприятия и реакции.

4. Практика "Синхронизирано участие в мнемофилм". Означава по принцип, че мнемошлемът или мнемогривната по време на индуцирането в мозъка на съответния мнемофилм (или постоянна мнемореалност) едновременно с индуцирането разчита реакциите на участника и ги изпраща на Централния компютър, който според реакциите извършва съответни импровизации и промени в действието на филма. Може да има поне два основни аспекта – индивидуално синхронизиране и взаимнокомбинирано синхронизиране, както и сложни комбинации между тях, или други комплексни съчетания с различни комбинирани синхронизирани възприятия. Синхронизирането може да бъде с непроменяем сюжет, с определена основна сюжетна матрица, подлежаща на импровизации и промени, или със свободен (отворен) сюжет.

5. Практика "Доминиращо възприятие". При индуцирането в мозъка на клиента се излъчва определена последователност и комбинация от електромагнитни знаци, като се създава доминираща каскада от асоциации, създаваща възприятията за мнемосредата, действието, собствените представи в тази среда, самоусещането по време на пребиваването в нея и пр. Тези възприятия създават общото усещането на клиента за собствената му самоличност и събитията в мнемосредата. (С индуцирането системата, разбира се, нито изтрива, нито заменя изцяло присъщата електромагнитна активност на мозъка на клиента и съответно неговата първична идентичност, самоличност и самосъзнание. При стандартния масов вариант на домашните устройства и общопрактикуваните еднопосочни индивидуални преживявания се индуцира временно доминиращо възприятие за новата самоличност на героя във филма, като усещането на клиента за реалната му първична самоличност остава потиснато в сянка, както по време на сън, когато човек не си дава сметка кой е в будното си състояние, освен в случаите на осъзнат ярък сън. За разлика от това участие в стандартни мнемофилми, при различните видове синхронизациите се индуцират в различни вариации допълнителни аспекти на самоличност като реалната самоличност остава активна съответно също в различни вариации и степени. При определени варианти на синхронизации клиентът може да играе самия себе си и е в среда без матрица и сюжет, в която сам сътворява обстановката и развитието на действието. Този вариант може да е комбиниран с участието на повече хора. Обстановката може да е напълно празна и да се създава от нищото от страна на участниците, или да има предварително заложени схеми, обекти или предпоставки. Възможни са различни комбинации между видове синхронизации и вариации.)

6. Практика "Индивидуално синхронизиране". Мнемогривната приема от мнемотеката и излъчва в мозъка на Джейсън избрания филм. Едновременно с това мнемогривната разчита и приема обратно от мозъка му електромагнитната информация за реакциите му и я изпраща на Централния компютър. Централният компютър прави импровизации във филма на основата на реакциите на Джейсън и филмът постоянно динамично се променя и развива. Филмът, който е основа за импровизациите и динамичните промени в действието, първоначално има определена сюжетна матрица и цялост и би могъл да се излъчи и преживее в неговата завършеност без промени ако не е включена опцията за индивидуалното синхронизиране. При всяко приемане във формат индивидуално синхронизиране всеки следващ път филмът може да приема различни развития в зависимост от различията в индивидуалните реакции и съответните импровизации на Централния компютър. Филмът се записва във всеки негов нов вариант и би могъл да бъде отново включван и преживяван както в различните му вариации, така и в окончателно получилия се от натрупаните импровизации вариант (за целта, за да се преживее конкретния записан вариант, включването трябва да е във формат без синхронизиране). Индивидуалното синхронизиране има поне две степени – синхронизиране с цел създаване на реалистична мнемосреда и действие, адекватни на характера на участника, в общата рамка на основната матрица и сюжет на филма,  както и синхронизиране с предварително зададени насоки и параметри, с цел динамизиране, повишена непредвидимост, комплексност, екстремни развития, гранични състояния и други подобни. Индивидуалното синхронизиране може да бъде с определена основна сюжетна матрица или със свободен или отворен сюжет. (Индивидуалното синхронизиране към момента в реалността на Джейсън се практикува и екпериментира само от самия Джейсън.)

7. Практика "Двойно синхронизиране". Това е същото като при индивидуалното синхронизиране, но във филма участват двама или трима души. Подобно на взаимнокомбинираното синхронизиране, но във филма участват не повече от трима души. Синхронизацията има две линии – импровизации на Централния компютър в резултат и в съответствие с реакциите на всеки от участниците с цел импровизации по действието в рамките на основната сюжетна матрица, и синхронизация с цел постоянно актуализиране на представата на всекиго за действията на останалите и за единната обща ситуация.

8. Практика "Индивидуално синхронизиране на мнемофилм със свободен сюжет (или с отворен сюжет)". Мнемофилмът първоначално няма определена сюжетна матрица и действието се създава от самия участник чрез импровизациите на Централния компютър въз основа на реакциите на участника.

9. Практика "Двойно синхронизиране на мнемофил със свободен сюжет". Това е същото като при индивидуалното синхронизиране на мнемофилм със свободен сюжет, но във филма участват двама или трима души и синхронизацията има две линии – импровизации на Централния компютър в резултат и в съответствие с реакциите на всеки от участниците с цел създаване на действието, чиято посока не е предварително определена и синхронизация с цел постоянно актуализиране на представата на всекиго за действията на останалите и за единната обща ситуацията. Освен със свободен сюжет този вид синхронизиране може да се практикува и на базата на определена сюжетна матрица с импровизации и промени в действието. (Забележка: Виж и "Взаимнокомбинирано синхронизиране с множествено индивидуално синхронизиране".)

10. Практика "Взаимнокомбинирано синхронизиране". Означава импровизации в индивидуалното индуциране в съответствие с реакциите на другите участници с цел създаване на единна представа за мнемосредата и действието.

Синхронизирането в практиката с изнесените терминали в реалността на Джейсън означава нанасяне на промени в мнемофилма за съответен участник, отчитайки действията на другите, в случай на участие в мнемофилма едновременно на няколко души, с цел създаване на обща мнемореалност.

В случай на участие на няколко лица едновременно, импровизациите и промените в мнемофилма се различават за всекиго поотделно, с оглед синхронизиране и постоянно актуализиране на представата на всекиго за единната обща ситуацията и за действията на останалите. В резултат се създава обща мнемореалност еднаква за всички участници, които имат възприятия за действието и поведението на останалите без разминавания. Така всяко индивидуално индуциране е съобразено с реакциите на всеки един от другите участници и се създава единно възприятие за всички за мнемосредата и действието, което не се различава от възприятията им при евентуално подобно тяхно общо пребиваване и действие в реалната физическа среда. Остават общи спомени като при преживяна съвместно ситуация във физическата реалност. Взаимнокомбинираното синхронизиране може да бъде с непроменяем сюжет, с определена основна сюжетна матрица, подлежаща на импровизации и промени и със свободен или отворен сюжет. (Към момента в реалността на Джейсън се практикува само взаимнокомбинирано синхронизиране с непроменяем сюжет – в сеансите в изнесените терминали.)

11. Практика "Взаимнокомбинирано синхронизиране с множествено индивидуално синхронизиране". Това е подобно на двойното синхронизиране със сюжетна матрица или със свободен сюжет, но с повече от трима участници и с много по-голяма сложност на процедурата – сложно съчетание на двата вида синхронизиране, при което освен импровизациите при всяко индивидуално индуциране с цел създаване на общо възприятие и среда, се добавя и комбинация от импровизации и промени, в съответствие с индивидуалните реакции на всички участници, с които се променя развитието на действието като общ резултат от индивидуалните реакции на всички в групата. Процедурата е предвидена за сравнително голяма група хора. Както и двойното синхронизиране, в този му вариант може да се осъществява с определена основна сюжетна матрица, или с отворен сюжет. И в двата случая процедурата е доста сложна, като в случая с отворен сюжет е предвестник за създаване на мнемообщности и мнемоизмерения. (Този вид синхронизиране към момента в реалността на Джейсън все още не се практикува.) Теоретически може да се надгражда и усложнява като се съчетава с включване в различни варианти на предварително зададени насоки и параметри в индивидуалното синхронизиране на отделните участници, както и с други още по-сложни форми на синхронизации и комбинирани синхронизирани възприятия. (Забележка: Виж Двойно синхронизиране на мнемофил със свободен сюжет.)

12. Практика "Двойна идентичност". Означава, че сливайки се със своя герой във филма, Джейсън паралелно напълно запазва самосъзнанието си и през цялото време на действието не забравя кой е всъщност в своята външна физическа реалност, остава почти изцяло в своето собствено „аз”, въвлечено в ситуацията на филма, допълнено с характеристики и способности, присъщи на героя. В случай, че желае, може да регулира степента на моментно абстрахиране от реалната си самоличност от физическия си свят извън филма. Възприятието на двойната идентичност се постига по два коренно различни начини. В определена степен то се получава от апаратурата чрез формата на синхронизиране, като по-конкретно се предопределя и регулира от обхвата на доминиращото възприятие, предвиден в програмата на мозъчното индуциране. Същинска проява на двойната идентичност с няколко различни състояния-нива се постига чрез овладяването на паралелното възприятие.

13. Практика "Паралелно възприятие". Това е трудно постижимо състояние, за което се изисква дългогодишна индивидуална специфична практика. Постигането му зависи не от използването на апаратурата и от програмата в системата, а от предварително овладяна лична способност. В основната си форма, която е най-ниското и достъпно за овладяване ниво-състояние, принципно означава участие в мнемофилм, или пътешествие във Вътрешната сфера, като същевременно с една част на съзнанието си човек остава активен във физическата си реалност и изпълнява автоматизирано действията си. Фокусът на самосъзнанието му е насочен към действието в мнемофилма или към вътрешните му пътешествия и преживявания. Постигането на способността за паралелно възприятие, включително в неговите по-сложни състояния, е умение от средно ниво по пътя на Йога на интегралното съзнание, но за непосветените и непрактикуващи е предизвикателство от висша степен. Стабилното задържане в състояние на паралелно възприятие изисква трайно овладяване на тази способност.

Паралелното възприятие по принцип винаги се осъществява с двойна идентичност, независимо от нивото, т.е. по време на вътрешното преживяване при всички форми-нива осъзнаваш напълно кой си във външната си физическа реалност и че си в състояние на паралелно възприятие с вътрешни преживявания. Същевременно, при различните нива-състояния на паралелното възприятие в различна степен се запазва двойната идентичност. Доколкото определено ниво от съзнанието и така наречените „помощни офицери” поемат грижата и отговорността за автоматичните действия във външната физическа реалност, по време на паралелното възприятие и вътрешния път, те имат и автопрограмирана задача да върнат самосъзнанието във физическата реалност в случай на непредвидени екстрени обстоятелства, застрашаващи живота, или в случай, че преценят такава необходимост. Паралелното възприятие има няколко форми (нива) или състояния – при всички състояния (степени) фокусът на самосъзнанието е концентриран към вътрешното действие, като при различните състояния в различна степен се преразпределя и насочва и към външното действие във физическата реалност.

14. Практика "Двойна идентичност с активен контрол". Това е сравнително трудно постижимо състояние от категорията на паралелното възприятие. Докато е в мнемореалността Джейсън не само запазва самосъзнанието си от физическата си реалност, но и поддържа постоянно наблюдение върху състоянието на физическото си тяло, което е в процеса на сеанс, като е готов, при необходимост, да поеме активен контрол и да напусне мнемофилма.

15. Практика "Двойна идентичност с абсолютен активен контрол". Означава състояние от категорията на паралелното възприятие – усъвършенстване на двойната идентичност с активен контрол, при което, по време на сеанса и на възприятията и действията в мнемосредата, освен постоянно наблюдение върху физическото тяло във физическата реалност, се запазва паралелно постоянен активен контрол върху неговите възприятия и действия – функцията, която при стандартно паралелно възприятие се изпълнява от „помощните офицери” им се изземва, като те остават в присъствие на готовност и резерва, а фокусът на активното самосъзнание е разпределен и насочен едновременно и към двете реалности – мнемореалността и физическата реалност.

16. Практики "Четири нива-състояния на паралелното възприятие".
16.1. Стандартната, най-елементарна и най-лесна за постигане форма на паралелното възприятие е когато съзнаваш кой си и че си се потопил навътре в океана на паметта си (или в действието на мнемосредата), знаеш, че там отвън си предоставил контрола на възприятията, реакциите и действията си на една част от съзнанието си, извън фокуса на непосредственото ти внимание, проявяваща се като „помощните офицери”, потопил си се в това уникално състояние, при което се отпускаш и потапяш в приключението на вътрешното пътешествие, фокусираш вниманието си върху вътрешното преживяване и оставяш външната си идентичност настрани в сянка, потъваш в приключението без да поддържаш непрекъснато във фокуса на съзнанието си осъзнаването за това кой си навън, оставяш се изцяло на решенията на „вътрешните офицери” и се потапяш изцяло в удоволствието на вътрешното приключение – като в сън, който от осъзнат преминава в неосъзнат. Т.е. при това състояние двойната идентичност може да не се поддържа постоянно в активна форма и да отстъпва на идентичността от вътрешното преживяване. Състоянието е уникално доколкото във външната среда продължава твоята нормална активност, в рамките на познатата рутина, контролирана и осъществявана от „помощните офицери”, но от гледна точка на твоето самосъзнание и усещане за идентичност, съзнанието ти се е отключило от външните действия и те се осъществяват автоматично, а възприятието ти е изцяло насочено навътре. При своите действия „помощните офицери” ползват цялата информация във Вътрешната ти библиотека с цел взимане на решения при реакциите ти във външната среда по време на паралелното възприятие. Теоретически паралелно възприятие може да се осъществява и без двойна идентичност, с цел почивка и пълно абстрахиране, защото при необходимост помощните „офицери” ще го алармират и ще го изтеглят мигновено във физическата му реалност.

16.2. Второто по възходяща степен състояние на паралелното възприятие е двойна идентичност, която се поддържа постоянно в активна форма. При това състояние във всеки момент на вътрешното си пътуване или на действията си в мнемосредата напълно осъзнаваш и не забравяш кой си във външната си реалност, от къде си дошъл и какво правиш. Съзнанието за тялото ти отвън, за идентичността ти отвън присъства непрекъснато паралелно с вътрешното ти приключение. Независимо от постоянното ти осъзнаване за външната ти самоличност и за смисъла на вътрешната среда, в която си се потопил, при това ниво нямаш пряк контакт с външните си възприятия и поведение, които са оставени изцяло на контрола и управлението на „помощните офицери”. Осъзнавайки външната си самоличност, вниманието ти е насочено изцяло към вътрешното действие и ти не знаеш какво в момента се случва с тялото ти във физическата среда, какво прави и говори.
 
16.3. Първите две форми са базови и преходни. Същинското състояние на паралелното възприятие започва с третото ниво, наречено паралелно възприятие с двойна идентичност с активен контрол. Това трето по възходяща степен състояние на паралелното възприятие е когато заедно с всичко, което възприемаш, усещаш и правиш по вътрешния си път или в средата на мнемофилма или друга мнемосреда, запазваш непрекъснатото наблюдение върху състоянието, реакциите и действията на физическото си тяло във външната ти физическа среда и знание за събитията, които се случват във външната среда по време на вътрешното ти странстване или на мнемосеанса. При това състояние имаш само наблюдение и знание за външната среда, но не и контрол върху външните си действия. „Помощните офицери” продължават да контролират и управляват тялото, реакциите и действията ти във физическата ти среда. Нямаш пряк текущ котрол върху техните действия и само наблюдаваш и имаш информация за случващото се отвън. Фокусът на самосъзнанието и вниманието ти се разпределя между вътрешното действие и външната ти среда, като външното ти състояние и действия остават на втори план. Същевеременно, при това състояние на паралелно възприятие с двойна идентичност с активен контрол, ако решиш можеш да прекъснеш вътрешното си пътуване и да излезеш във всеки момент. Ако прецениш за необходимо, можеш да поемеш контрола върху външната среда като прекъснеш вътрешното си пътуване или пребиваването си в мнемосредата, изземеш контрола от „помощните офицери” и пренасочиш изцяло самосъзнанието си към външната среда, завръщайки се от вътрешното приключение. (Състоянието, което Джейсън поддържа при паралелно възприятие - не само запазва самосъзнанието си от физическата си реалност, но и поддържа постоянно наблюдение върху състоянието на физическото си тяло и автоматичните действия, които то извършва под управлението на „помощните офицери”. Джейсън не губи нито за миг съзнанието за това кой е той всъщност, независимо от перипетиите в мнемофилма или по време на някое негово вътрешно търсене.)

16.4. Четвъртото по възходяща степен състояние на паралелно възприятие е наречено "паралелно възприятие с двойна идентичност с абсолютен активен контрол". Паралелно с вътрешното действие изцяло отговаряш с раздвоен фокус на съзнанието си за външните действия. При това състояние, едновременно с вътрешното си пътешествие, възприятия и действия изцяло контролираш и управляваш с активното си самосъзнание и физическото си тяло, възприятия и действия във външната ти физическа среда. При абсолютния активен контрол изцяло изземваш функциите на „помощните офицери”, които остават в постоянна готовност и на разположение като резерва и подкрепа.

17. Практика "Двойна идентичност с динамичен абсолютен активен контрол". Това е състоянието на абсолютен активен контрол може да се доведе до по-висока степен на усъвършенстване като се постига двойна идентичност с динамичен абсолютен активен контрол – фокусът на активното самосъзнание се поддържа едновременно върху събитията и действията във външната физическа среда и в мнемосредата, но може по желание да се преразпределя динамично в реално време като се акцентира променливо и съобразно обстоятелствата и необходимостта или в по-голяма степен върху събитията и действието в мнемосредата, или обратно – върху действията във физическата реалност.

18. Практика "Двойно паралелно възприятие". Означава запазване и поддържане на паралелно възприятие с участие в двойно синхронизиран филм заедно с един или повече други участници. Състоянието включва и двойна идентичност с активен контрол.

19. Практика "Двойна идентичност в три среди". Това състояние е от категорията на паралелното възприятие и означава сравнително висока степен на негово овладяване – може да се отнася както за състоянието двойна идентичност, така и за състоянията двойна идентичност с активен контрол и двойна идентичност с абсолютен активен контрол, като участникът, освен пребиваването си в мнемосеанса и действието си в мнемосреда, извършва едновременно и навлизане и странстване във Вътрешната си сфера. И трите форми изискват голямо майсторство, като вариантът с абсолютен активен контрол изисква най-развити умения. Състоянието има и друго наименование (виж "Двойно вътрешно възприятие" и "Двойно вътрешно възприятие с паралелно възприятие").

20. Практика "Двойно вътрешно възприятие". Означава едновременно пребиваване в лабиринтите на Вътрешната сфера или прелитане из секторите на Вътрешната библиотека, от една страна, и сърфиране в мнемофилм или пребиваване в мнемоизмерение, с индивидуално синхронизиране, от друга страна.

21. Практика "Двойно вътрешно възприятие с паралелно възприятие". Към паралелното прилагане на двата вътрешни процеса се прибава и паралелното възприятие, което може да е със или без активен контрол върху външните действия.

22. Практика "Прескачане през портали във филми и мнемореалности". Прескачането може да се осъществява в различни варианти. Програмирано прескачане по точно определен план и схема. Прескачане по собствено усмотрение, но със знание за конкретните портали и за мнемофилмите към които водят и с предварително заявени координати на порталите за връзка. Прескачане с определени координати на портали, но без предварително познаване на следващото място. Прескачане със случайно и спонтанно откриващи се портали със знание за евентуалните филми в които би могъл да попадне. Или комбинирано преживяване с прескачане от филм във филм чрез случайни асоциативни връзки и случайно отварящи се портали, без да е предварително известно в какъв филм или в каква обстановка ще попаднеш и при което той няма да има представа и да знае каква ще е следващата ситуация, в която ще се озове...

23. Практика "Паралелно възприятие с прескачане". Това понятие включва две уникални, труднодостъпни и комплексни състояния и действия – паралелното възприятие в различните му варианти и прескачането между мнемореалности също в различните му варианти. Героят му ще прескача между филмите, а Джейсън с различни имена и самоличности, ще продължава да запазва, независимо от всички перипетии на филмите, и самосъзнанието на своето собствено „Аз” на Джейсън. През това време другото му „аз” ще изпълнява предварително набелязана задача – например, разходка из сектора на Колизеума, съпровождан от гардовете-съгледвачи, или разговор с красивата девойка, седнала сама на маса в едно от кафенетата. През целия му поход сред мнемофилми и мнемоизмерения Джейсън ще запазва наблюдение и готовност за контрол върху действията на външното си „аз”, управлявано от помощните „офицери”. Състоянието включва двойна идентичност с активен контрол.

24. Практика "Тройно паралелно възприятие". Понятието включва уникално  участие в две комплексни паралелни вътрешни действия - двойно синхронизиране с друго лице в мнемосреда с едновременно отскачане или навлизане в лабиринта на Вътрешната си сфера и поддържане на паралелно възприятие с активно автоматично действие във физическата реалност.

25. Практика "Тройно възприятие с двойна идентичност и прескачане". Тройното възприятие е съчетано с двойна идентичност и прескачане между мнемореалностите...

26. Практика "Двупосочно синхронизиране". Това понятие означава двойно синхронизиране при участие в мнемофилм (с различните му възможни вариации и комбинации с други синхронизации), при което освен другите форми на синхронизация в мозъка на участника се индуцират и усещанията и мислите на другия участник в мнемофилма. Това синхронизиране включва състоянието на индуциране на чужди възприятия и мисли, което на пръв поглед наподобява двойствено комбинирано синхронизирано възприятие по време на участие в мнемофилм. Има обаче съществена разлика защото при двупосочното синхронизиране се индуцират чужди мисли и възприятия на друг участник в качеството му на съответния герой във филма, чиято роля преживява. Когато двупосочното синхронизиране е съчетано с двойна идентичност на участниците, в мозъка на определен участник в мнемофилма, освен мислите и възприятията на някой от другите участници в качествотго му на съответния герой от филма, може паралелно да се индуцират и личните мисли и възприятия на този друг участник с двойна идентичност. Но при всички случаи такъв контакт с чуждото съзнание е сравнително повърхностен и не се осъществява дълбокият обмен и сливане както при двойствено комбинирано синхронизирано възприятие. (Теоретично процедурата на синхронизиране може да се усложни дотам, че да се постигне по-пълен обмен и сливане на съзнанията между различни участници, но би изисквало отделянето за този мнемофилм на по-голям технически капацитет от страна на системата, а поради самата специфика на възприятията при обмена това би поставило за участниците действието във филма на втори план. По-голям смисъл би имало да се прилага при участие в мнемосреда с отворен сюжет, когато участниците присъстват като самите себе си.) Ако участват трима души или при повече участници (както е при процедурата за взаимнокомбинирано синхронизиране с множествено индивидуално синхронизиране), контактът със съзнанието на третия участник, или на някой от групата, е по избор или по предварителен план за последователна смяна. Теоретично може да се индуцират чуждите преживявания и мисли на повече от един човек. Зависи от индивидуалното решение, капацитета и способностите на самия участник да поеме по-голям обем чужди усещания и мисли на повече хора. По желание на участника опцията на двупосочното синхронизиране може да се изключва от него с кодова команда по време на самия мнемофилм.

27. Практика "Комплексно двупосочно синхронизиране". Означава по-пълно и дълготрайно двупосочно синхронизиране в обособена мнемореалност, в мнемогрупа, в мнемообщност или в отделно мнемоизмерение.

28. Практика "Множествено комбинирано синхронизирано възприятие". Това е състояние, при което се осъществява обмен между съзнанията едновременно на повече от двама души. Тази процедура е усложнен вариант на двойственото комбинирано синхронизирано възприятие, като обхватът и пълнотата на обмена и степента на взаимно сливане намаляват в сравнение с обмена между двама души.

29. Практика "Двойствено комбинирано синхронизирано възприятие". Означава установяване на връзка и обмен между съзнанията на двама души чрез използване на мнемографията и пребиваване в мнемосреда с конкретната цел на интелектуален, емоционален и духовен обмен между двамата души без обвързване с действие в мнемофилм. Абсолютен вариант на тази процедура и вид на комбинирано синхронизирано възприятие е временната взаимна смяна на личности. (Процедурата и състоянието са близки до процедурите за запис на личността на външен носител и за презапис на личността и на самосъзнанието и тяхното прехвърляне, но тези процедури не са включени с друга терминология в настоящия каталог поради това, че поради техния характер, специфика, уникалност и значимост излизат извън класификацията на различните синхронизации и състояния.)

30. Практика "Състояния на рекомбинативна синхронизация". Участието в мнемосеанс със синхронизация оказва допълнително съдействие в процеса на спонтанното съчетаване на смислови единици от Океана на елементите в индивидуалната Вътрешна сфера, което води до неочаквани проблясъци и постигане на прозрения, осъзнаване и формулиране на истини, внезапно намиране на решения по трудни ситуации или въпроси, за което не е имало дастатъчно ясна и структурирана информация в стандартния логически процес на мисленето и търсенето на решения.
 
Рекомбинативната синхронизация е понятие от каталога на Джейсън-Андрей, което се свързва с едновременното участие в мнемосеанс, в контакт с Централния компютър.

При моя личен опит,  до пристигането ми в света на Андрей и съответно Джейсън, при постигане на аналогични рекомбинативни състояния не бях ползвал въздействие от синхронизиран мнемосеанс по простата причина, че в нашия свят мнемографията още не е измислена, в някои други светове, до които се приближих, не се бях задържал за дълго, не навсякъде подобни мнемографски технологии се използваха с такъв обхват, както в света на Джейсън и Андрей, а в света на Ардей, Ардон, Солейкс, Томак и другите, прозорец към който веднъж си бях открил и до сферите на които се бях докоснал, още не бях навлизал дълбоко и там предстоеше да замина и да остана задълго впоследствие, но доколкото бях забелязал, мнемографските техники в това по-далечно бъдеще се използваха вече само с обучителна и образователна цел и по някои други, изглежда много по-разумни и смислени причини и начини, отколкото в света на Джейсън. С две думи, в моята вътрешна практика при обичайните състояния на рекомбинативен ефект на елементите от океана на Вътрешната сфера, няма нужда да използвам добавката "синхронизация". Ефект се постига при чисто движение по вътрешния път и навлизане във Вътрешната сфера без каквото и да е външно синхронизиране или въздействие. Освен ако под външно въздействие или синхронизиране не се има  предвид контакта с "отвъдната" информация през порталите към Универсалната Вътрешна сфера.


II.

Накрая тук бих искал да се върна на две неща. Първото е, че в така наречения от мен каталог включвам както техники и практики, които Джейсън е овладял, като паралелното възприятие, така и варианти за синхронизация на мнемофилм, които той е изпробвал в една или в друга степен и по които тайно продължава да работи при тестването на  мнемогривната, или предвижда като опции за нейното прилагане в бъдеще и като цяло за развитието на мнемографията. Тези синхронизации, които извадих от Вътрешната сфера на Андрей-Джейсън са  идеите, прозренията и плановете за разработване в бъдеще на Джейсън, като еманация на съзнанието на Андрей и едно общо негово прозрение за пътя, който би могъл да следва, дошло от дълбоките пластове на Вътрешната му сфера по време на пребиваването му в мнемосреда с двойна идентичност с активен контрол и без сюжет – програма, по която Андрей работи напоследък в Корпорацията за кинематография.

Второто, което искам да отбележа, е че макар Андрей-Джейсън до нашата среща да не е използвал в терминологията си "Йога на интегралното съзнание", пътят на неговата практика е принципно аналогичен с моя, затова в разказа си използвам тази моя терминология и по отношение на неговия път.

Синхронизациите в мнемосреда по принцип се подсигуряват от мнемотехниката и заложените програми, но, доколкото са включени различни варианти на паралелно възприятие, като сложност на вътрешни процеси и необходим ментален ангажимен или допълнителни самостоятелни усилия на участващия в тях в определен смисъл техните състояния донякъде биха могли да се сравнят с някои състояния от началните и средните етапи в развитие на умения в практиката на Йога на интегралното съзнание.

Доколкото в нашето време все още не е развита "невротелеметрията" и не е създадена "мнемографията" и съответно ние все още не използваме такива технологии, при нас няма и подобни варианти на синхронизации. Както споменах, те могат понякога да помагат и да улесняват някои вътрешни процеси, но могат и да създават предпоставки за ленивост и закърняване на уменията.

Практиката във Вътрешната сфера трябва да се осъществява активно и без прекъсване. Моят път е протекъл изцяло през овладяване на Вътрешната сфера, без паралелно използване на такива или други помощни външни технологии. Но за него ще разказвам повече в някоя друга глава, ако времето и силите ми стигнат. Както казах, тези техники на синхронизации, включващи вариантите на паралелно възприятие,  съответстват на едно средно ниво на способности и умения по пътя на Йога на интегралното съзнание.

Дълъг път на овладяване на вътрешните пластове, сектори и лабиринти очаква практикуващия след това средно ниво докато се стигне до пределите на Вътрешната сфера и порталите за преминаване нататък. От друга страна, що се отнася до мнемографията, с нейното ефективно прилагане се срещнах и при контакта ми с времевия сегмент и света на Ардей и Ардон в едно доста по-далечно бъдеще, но това е друга история. Все пак, за разлика от света на Андрей, онова, което видях в реалността на Ардей е в много по-голяма степен свързано с овладяване на Вътрешната сфера и вътрешните сили, отколкото с прилагането на мнемографски технологии, които се използват най-вече в сферата на обучението, усвояването на способности, образованието и придобиването на научни и практически качества в съкратени срокове. Но както казах, това е друга и малко по-различна история.

           _______________________________________________________