Текст 1 - 2018-2019-2020 - 03. 04. 2020

Дълбок сондаж

***

ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ - ГЛАВА 6

***   ***



Евгени Георгиев Алексиев

2018-09.06.2019/февруари-март (03.04) 2020

( Разлики във възприятието в реално време за собственото „Аз“ и в усещането на своята идентичност между „Въображаемото Аз“, „Реалното Аз“ и реалното „Аз“;/ „Въображаемото Аз”, „Център на идентичност”, „асоциативни отпечатъци”, „асоциативен фон”;/
Припомняне, сливане, сънуване в реално време;/
Различие между припомняне и възприятието за сънуване в реално време;/ Съществуването на съня след неговото припомняне и възприятие в реално време за сънуването на съня; )


Възприемане в реално време на процеса на сънуването и на съновидението

По време на сънуването и в ситуацията на съня определено имаш възприятието за себе си в реално време (независимо в каква форма и с какви аспекти се възприемаш), преживяваш и осмисляш в съня си определената ситуация в реално време – докато протича самият сън. (Често ситуация, изградена с включване на смесица с елементи, свързани с твоя опит, живот и мислене, но в най-странни, понякога абсурдни комбинации.)


Необходимост от припомнянето

Това че будното ти съзнание узнава за този сън и ситуацията в него и ги интегрира като знание, факти и спомени в ежедневното ти мислене само ако успееш да си спомниш за тях в някаква степен след събуждането си, е разбираемо от само себе си. Този спомен трябва в определена степен да се запази и да се съхрани в паметта ти в будно състояние, което означава да се интегрира в ежедневните ти мисловни процеси – в будното ти съзнание. А това става в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.

В една или друга форма би трябвало да има някакво припомняне – дори ако ти не си даваш ясно сметка за това – и ако образи и случки от съня ти останат „под повърхността” дремещи и в някакъв момент изплуват в съзнанието ти като някакво твое „прозрение“ (или просто като едно внезапно появило се възприятие, вътрешен образ, спомен за някакво действие, за твои мисли и усещания, което ти би могъл да приемаш дори като твое „ясновидение“), без да разбираш откъде идват и без да се досетиш, че това всъщност са изплували в будното ти съзнание активирали се (поради някаква причина – някаква асоциативна връзки и стимул) спомени от твои сънища, които ти в някакъв ден не си си припомнил след събуждане и за които ти до този момент не си знаел (нещо, което обикновено трудно може да се случи с неспомнени сънища от отминалите дни).


Сливане при „междинно“ припомняне (след междинно събуждане в интервалите между циклитае на съня)

Най-лесно се припомнят и визуализират сънища от последния цикъл на съня, който е преди окончателното сутрешно събуждане. Обикновено впечатлението ти от сънищата от последния цикъл и тяхното припомняне, могат да се смесят, да „заглушат“ и да затруднят припомнянето на сънища от предишните цикли.
Спомени за сънуваните ситуации по време на предишните цикли на съня през нощта може да се появят след съответно междинно събуждане между циклите непосредствено след съня, за което можеш да си дадеш сметка при такова междинно събуждане, ако си в достатъчно осъзнато будно състояние и разбираш, че си буден и си припомняш и визуализираш току-що преживяната в съня си ситуация.
Това осъзнато „междинно“ припомняне може да оставя следи в постоянната ти трайна памет (по-точно, следите са с качество и стабилност на елементи на „Временния архив” на сънищата), с които правиш асоциативна връзка сутринта при общото припомняне.
Но ако не успееш да осмислиш този процес по време на междинното си събуждане и то протече спонтанно в полубудно състояние но не достатъчно осъзнато, може процесът на припомнянето и визуализирането да се слее в представите ти с елементите от съдържанието на самия сън, който си си припомнял, и така да ти се създаде общото впечатление, че сънят и неговото припомняне са едно и също, една и съща ситуация. А в процеса на спонтанното припомняне и визуализиране твоето съзнание в полусънно състояние би могло да породи допълнителни образи и вариации, които всъщност не са присъствали в първичния сън, който си припомняш. В резултат, може да нямаш представа и да не подозираш за разликата между едното и другото. Така, освен с припомнянето на елементи и части от оригиналната сънищна ситуация, и самото това неосъзнато „междинно“ припомняне от своя страна с евентуални свои вариации в полубудното състояние може да е оставило допълнителни следи във „Временния архив” на сънищата, но в евентуалните си спомените за сънищата сутринта (ако успееш да ги достигнеш) ти най-вероятно няма да можеш да си спомниш за междинно събуждане и припомняне и ще възприемаш съня и неговото визуализиране през нощта като едно цяло, най-вероятно няма да имаш дори и евентуален смътен спомен за състоянието си на припомняне в моментите след междинното си събуждане.
Такова сливане на преживяването на ситуация в съня с нейното спонтанно припомняне и визуализиране по време на междинно събуждане, без да обръщаш внимание на факта, че си се събудил и се връщаш към случилото се в съня ти, и без да осмисляш този процес, се случва в повечето случаи в началото на практиката, когато нямаш настройката да обръщаш внимание на своите междинни събуждания и сутрин след събуждането си въобще не помниш за тях.
Така сутрешните спомени може да произтичат от визуализиране и припомняне както пряко на самия сън (на всички различни отделни сънища, които си в състояние да си припомниш) – на оригиналн следи от преживяването му в реално време, така и евентуално от резултата (следите) от самото му „междинно“ припомняне и на допълнителните вторични следи, останали от визуализирането и припомнянето по време на междинното събуждане (на различните междинни събуждания между циклите на съня).
Тези спомени се интегрират в една обща представа за припомнените сънища, в която може да се включва както фактологическа информацията за образите, действието и самото протичане на сънищната ситуация, така и спомен за самото възприятие на преживяването й в реално време, а също и евентуални допълнителни образи, явили ти се в процеса на самото междинно припомняне, но които всъщност не са присъствали в съня ти.
Ако по време на междинното събуждане припомнянето и визуализирането е протекло достатъчно ефективно, това означава, че в Асоциативната каскада на будното състояние при този междинен буден период между различните цикли на съня „следите-отпечатъци” от току-що сънуваните сънища са се свързали добре и асоциативно са се интегрирали в постоянната трайна памет в будно състояние – били са добре стабилизирани във „Временния архив” на сънищата. В такъв случай, това ще предизвика по-лесното припомняне след събуждането сутринта, когато окончателно си се събудил, разсънил и си преминал в нормалния буден режим на своето мислене и съзнание. Малко вероятно е ако споменът след междинното събуждане се е свързал добре асоциативно с постоянната ти трайна памет (всъщност, ако се е стабилизирал на ниво „Временен архив”), след събуждането ти сутринта и припомнянето на сънищата си, да не можеш да си припомниш точно този сън. Това не би могло да се изключи, в зависимост от едно или друго твое състояние, но ако наистина сънят е бил припомнен и визуализиран целенасочено след осъзнато междинно събуждане, за което си си давал сметка преди отново да заспиш, много малко вероятно е на сутринта да не можеш да си го спомниш. Освен ако не е бил „затиснат” от други следващи или предишни сънища и още по-силни и ярки спомени, или ако не е потънал в паметта ти с хипотезата, че някога може да изплува неочаквано, което е по-малко вероятно. (Разбира се, най-сигурният вариант е ако след междинното си събуждане като си си припомнил и визуализирал сънищата си ги записвал с подробностите.)
След припомнянето на съня след сутрешното събуждане се потвърждава (укрепва) неговото свързване с постоянната ти памет с възможността тази ситуация да бъде интегрирана в ежедневното ти мислене. Този сън вече е станал факт и е придобил своето съществуване за твоето ежедневно будно съзнание. Възможно е да не успееш да го съхраниш дълготрайно в оперативната си постоянна трайна памет, което означава, че няма да можеш да си го спомниш по всяко време и може скоро да го забравиш и споменът да потъне в по-долни пластове. Ако го маркираш или запишеш, ще оставиш следи, които да създадат асоциативни връзки и да можеш и по-късно да си го припомняш и визуализираш, независимо дали в определен момент си го забравил и не си спомняш нищо за съдържанието му. Но дори и да не го запишеш и забравиш, той вече е придобил съществуване за будното ти съзнание.

Като се изключи сутрешното припомняне на сънищата от последния цикъл на съня, припомнянето сутрин на ситуации от свои сънища от предишните цикли в обичайните случаи на неитегрираното човешко съзнание се оказва в голяма степен резултат от припомнянето и визуализирането им по време на междинните ти събуждания, независимо дали си бил в достатъчно будно и осъзнато състояние, за да разбираш и да запомниш това, или си бил в такова междинно състояние в междинното си събуждане, че сънят ти и неговото припомняне, визуализиране (и по този начин частично повторно преживяване) са се слели и ти не запазваш спомен за този процес. (Друг съществен ресурс за сутрешно припомняне на сънища от предишните цикли може да са „следите-отпечатъци”, останали в реално време във „Временния архив”. При напреднала практика би могъл да извлечеш спомени пряко на базата на информацията останала в Сънищния архив. /*Тези положения и понятия се разглеждат по-подробно и на други места в текстовете./)


Възможно е при междинното си събуждане и въобще да не си спомниш и визуализираш сънувана ситуация (в съответния цикъл на съня ти ситуациите може да са били много и най-различни) – зависи от съответното ти състояние, настройка и практика.

Опитът от моите самонаблюдения в началния период на практиката ми показа, че възниква един въпрос, на който ще си в състояние да си отговориш едва когато си постигнал съществен напредък в процеса на интегриране на своето съзнание. Като се изключи това, че със сигурност може да се припомнят в различна степен на ясност и подробности сънищата от последния цикъл на сън и сънуване, предхождащ непосредствено окончателното ти сутрешно събуждане, възможно ли е въобще сутринта да си припомниш сънувани сънища от предишните цикли на съня и сънуването си, ако те не са били припомнени и визуализирани по време на междинните ти събуждания, независимо дали припомнянето им е било осмислено в реално време с осъзнато събуждане или е било спонтанно без да си дадеш сметка и се е сляло със самия сън (в останалите във „Временния архив” следи и съответно в спомените и в представите ти впоследствие)? Би ли било въобще възможно сутринта да си припомниш сън от предишните цикли на съня с изключение на последния, ако този сън не е бил най-малкото припомнен и визуализиран след междинно събуждане, осъзнато и целенасочено или спонтанно, или неосъзнато и спонтанно? (Разбира се, ако след междинните си събуждания си си водил записки и си описвал спомените и визуализациите си, сутринта не само ще можеш да си припомниш съответните сънища, но и да знаеш с голяма степен на увереност в кой цикъл си ги сънувал.)

Сутринта би могъл да си припомниш сън от вътрешен цикъл, дори и в случай, че при последвалото този цикъл междинно събуждане (и припомняне) си го видял недостатъчно ясно или объркано (макар че, ако имаш спомени сутринта /в случай, че при събуждането си не си записвал/, няма да можеш да знаеш и да си в състояние да определиш, че тези спомени са от вътрешен цикъл, а не от последния ти цикъл преди сутрешното събуждане.) Но дали и доколко сутринта след събуждането си, ще си в състояние да си припомниш конкретен сън от вътрешните цикли на съня, ако въобще не си си го припомнил при междинно събуждане? В началото на практиката ще ти се струва, че е много малко вероятно сутрин след окончателно събуждане да може да възникне спомен за сънувана ситуация от някой от предишните цикли, за която не се е случило припомняне при първото следващо след нея междинно събуждане. Така ми се струваше и на мен. Отговорът е по-скоро негативен, макар при всички случаи да зависи от личното състояние. Със сигурност няма да знаеш дали някой от спомените ти сутрин е от сън, сънуван в такъв вътрешен цикъл. В крайна сметка, отговорът зависи от конкретния опит и степен на развитие в практиката.
(Тези въпроси възникваха в началния период на практиката, каквото и да означава по време „начален период”. Тогава все още не бях стигнал до разбирането, че освен че всички сънища оставят съответните следи в Сънищното пространство и в Сънищния архив (на територията на паметта), в една или друга степен, някои от тях оставят в реално време следи и във „Временния архив” на сънищата, т.е. стабилизират се в реално време като „следи-отпечатъци” с такава степен на стабилност, че да могат да влязат в категорията на елементи във „Временния архив” /състояние на стабилност от ниво „Временен архив”/, до които по-късно да си в състояние да достигнеш. Отново – в зависимост от нивото на практиката ти и на твоето моментно състояние. Както и при по-напреднала практика да си в състояние да достигнеш до първичните оригинални следи, останали в Сънищния архив в Сънищното пространство. * Тези положения ги разглеждам на редица други места в текстовете – писани в различни периоди.)

При обичайно, неинтегрирано, съзнание, няма как при припомнянето на сънищата си сутрин да определиш дали за всички ситуации, които си спомняш и визуализираш, си имал съответно припомняне и по време на междинните си събуждания и дали сутрин все пак си припомняш и ситуации, които не са били припомнени след съответно междинно събуждане.
Би могъл да направиш сравнение, ако по време на междинните си събуждания си записвал току-що сънуваните сънища или поне ако си бил в достатъчно будно състояние, за да осмислиш тяхното припомняне и визуализиране и успееш да запазиш спомен (което би било трудно без съответно записване).
Но ако не си ги записвал и ако не си осмислил и запомнил факта на тяхното припомняне, или ако тяхното припомняне се е сливало със самия сън и не си осмислил това състояние и не си запазил спомен, няма как при сутрешното си общо припомняне на сънищата да определиш дали всички те са били припомнени и визуализирани при междинните събуждания, дали това е било необходимо условие, те да са се запазили в някаква твоя „временната памет на сънищата“ (във „Временния архив”) и впоследствие да си в състояние да си ги припомниш като сутринта веднага или по-късно се получи асоциативна връзка в будната ти постоянната ти трайна памет. (Асоциативната каскада на будното състояние да направи асоциативна връзка с достатъчно стабилните „следи-отпечатъци” от тези конкретни сънища и те да се интегрират в асоциативния й процес.)
Няма как да можеш да определиш и дали сред припомнените и визуализирани сутрин сънища може да има и такива ситуации, които ти не си си припомнил при нито едно от твоите междинни събуждания, но които успяваш да си припомниш и визуализираш за първи път едва сутринта след последното си окончателно събуждане. (Тук се изключват сънищата от последния цикъл, които така или иначе си в състояние да си припомниш и визуализираш – разбира се, ако си в добра кондиция поне за това.)

При напредване в практиката можеш да постигнеш способност да запазваш представа за това кои сънища си сънувал по-рано през нощта и кои от тях са ти се явили по-късно, като възприятието за тяхната последователност е свързано с разполагането им в различните цикли на съня. За да имаш такава представа ти си си припомнял тези сънища в периодите след междинните си събуждания и си запазил спомен коя ситуация си възприемал по-рано и коя по-късно. (Няма как да определиш точно кои сънища са били в един или в друг съответен цикъл ако не си си ги припомнил осъзнато след междинно събуждане и не си ги записал или маркирал, освен ако не си постигнал развитие в практиката близко до състояние на интегрирано съзнание, което почти би означавало да си открил достъпа и да си в състояние да навлезеш или дори да си навлязъл във Вътрешната си сфера.) Може да имаш дори възприятие за тяхното подреждане във времето през нощта един след друг. Но няма как със сигурност да определиш тяхната хронология, освен ако при всяко междинно събуждане не си отбелязвал часа през нощта и така сутринта евентуално можеш да определиш колко цикли в съня и междинни събуждания си имал.
Тогава би могъл да направиш сравнение чрез записките си за часовете на броя припомнени ситуации и усещането си за тяхната последователност с броя на циклите. Но дори и да знаеш колко цикли си имал и колко междинни събуждания няма да можеш да определиш дали всяка отделна ситуация е сънувана в различен цикъл или в един и същ цикъл си сънувал например две различни ситуации, а от сънищата в други цикли просто не си запазил спомени, освен ако не си записвал и описвал или поне маркирал сънищата си. За да позиционираш със сигурност сънищата, които успяваш да си припомниш сутринта в съответните последователни цикли през нощта, трябва след всяко междинно събуждане да си записвал или маркирал припомняните ситуации в съответната последователност. Още повече, че ако не си достатъчно напреднал в практиката сутринта ще успяваш да си припомниш само една малка част от сънуваните в различните цикли сънища (и дори само малки части от всеки от тях), а когато си припомняш, обикновено си спомняш и визуализираш централната част, „сърцевината“ или нещо характерно и знаково от ситуация в съня, която обаче си има и начало и продължение, но тях тивече си ги забравил и не ги „виждаш“, както и множество от подробностите дори от тази централна част, която си успял да си припомниш.


Съществуването на сънищата и сънуване в реално време

Всичко това подкрепя идеята, че сънищата придобиват съществуване за твоето будно съзнание само ако бъдат припомнени. Но това съвсем не означава, че преди да се припомнят, или ако не са били припомнени, те обективно не са съществували. Не означава, че те реално не са се случили и не са протекли в реално време. Не означава също така, че ти реално не си преживял тези сънища и ситуациите, които са се развили в тях, в реално време, независимо с каквосебеусещане си бил, какво е било възприятието ти за самия себе си по време на съня, в какво качество на твоето съзнание си бил в тази сънищна ситуация и в каква роля си участвал в действието, мислил си и си чувствал, както и независимо от това, че може да не си запазил никакъв спомен за тях и дори никога да не си спомниш за такъв сън и такава преживяна сънищна ситуация.

Ако евентуално се допусне, че не съществува такова мисловно състояние като възприятие за сънуването в реално време, а такова твое възприятие представлява само спомен от припомнянето ти по време на междинното събуждане за усещане, което си запазил от съня при самото му приключване и своето междинно събуждане, тогава споменът ти би трябвало да включвавъзприятието ти в реално време само от последния момент на съня при самото събуждането, а останалото съдържание на спомена ти да е само от припомняне на сънувания сън по време на същото това междинно събуждане. Но практиката показва, че когато си припомняш сънищата, съвсем ясно си спомняш и отново изживяваш, сякаш връщайки се назад във времето, и възприятието си за сънуване в реално време и то не само в един момент, а в най-различни моменти и периоди по време на протичането на съня. Това можеш да усетиш както при сутрешно припомняне, така и при припомняне след междинно събуждане.

Още повече, че съществува някакъв вид „осъзнаване“, разбиране, „сенситивно“ и „смислено“ възприемане на процеса на преживяването ти в реално време когато сънуваш (в много случаи на сънищните ситуации, ако не във всички), независимо от това в каква роля се възприемаш, каква е представата ти за заобикалящата те реалност, доколко ти възникват някакви въпроси, в каква форма е състоянието ти, както и че нямаш представа, че сънуваш.

Освен самото припомняне впоследствие на възприятието за сънуването в реално време, често усещаш и си даваш сметка, че сънуваш в реално време, че възприемаш в реално време и „осмисляш” самото преживяване на сънищната ситуация, макар и да не разбираш и да не знаеш, че това е само сън. А ако преминеш в „осъзнат” сън, тогава прякото ти възприятие в реално време вече може да бъде наистина осмислено и да се обогати и с разбирането, че сънуваш.

Всичко това обаче не променя факта, че за да може да останат тези възприятия в постоянната ти трайна памет, за да се появяват в твоето будно съзнание, за да се интегрират в твоята будна осъзнатост, е необходимо след събуждането да си спомниш за тях. Тогава те започват да съществуват. В противен случай, независимо, че си ги възприемал в реално време, след събуждане, следите от тях ще изчезнат за будната ти осъзнатост, независимо дали ще останат скрити в някое кътче на мозъка ти и ще са част от базата, върху която и в рамките на която може да се осъществява Асоциативната каскада на съзнанието ти, но с блокиран реален практически достъп от страна на Асоциативната каскада на будното състояние. (Поне за момента и при съответното ниво на практика и степен на развитие по Пътя на интегралното съзнание).


„Въображаемото Аз”

Възприемането на самия себе си в реално време по време на „неосъзнатия“ сън е факт (установен чрез самонаблюдения). Това не подлежи на никакво съмнение. Това има особено значение когато се говори за „неосъзнатите“ сънища, защото когато си в „осъзнат“ сън и разбираш, че в този момент ти сънуваш и особено ако започнеш по-добре да си спомняш кой всъщност си ти в реалния си буден свят, би било естествено да се каже, че възприемаш в реално време. Но когато сънят ти е в категорията на „неосъзнатите“ сънища, и за да е „неосъзнат“ има определени причини и условия, възниква естествено въпросът откъде произлиза това твое себеусещане и възприятие в реално време за своето собствено автентично „Аз“ (или близко до него) по време на преживяването на ситуацията в този „неосъзнат“ сън, в който ти си в ролята на някакво „Въображаемо Аз”, и във въображаема ситуация, различни от реалните и с частични и разбъркани асоциативни връзки и съответно представи и познание за твоето автентично реално „Аз” и неговия живот.
А това че имаш възприятие за себе си в реално време, че имаш съответното себеусещане и се възприемаш „като самия себе си” е факт, установен от личен опит и наблюдения. (Тук може да възникне въпросът какво означава възприемане „като самия себе си”, на който на редица места в текста се дава отговор.)

Това себевъзприемане е в ролята на „Въображаемо Аз“ при „неосъзнат“ сън и на „Реално Аз“ при „осъзнат“ сън. Ив двата случая има различни степени на осъществяване на това възприятие с различна степен на близост към реалното ти „Аз“, с което се изразява твоето съзнание и самосъзнание в будното ти ежедневно състояние. Различните степени зависят от връзката по време на сънуването с едни или други сегменти (както и структури, връзки и елементи) на постоянната ти трайна памет, или с други думи – от връзката с едни или други аспекти или проявления на будното ти съзнание, които са останали активни по време на съня ти. Не би могло да е по друг начин. А това като цяло зависи от начина по който се осъществява твоето съзнание и самосъзнание.
Така казано може да звучи, че сънищата се осъществяват в някакво изолирано сънищно пространство отделено напълно от постоянната трайна памет и тогава би възникнал въпросът на базата на каква информация и как практически те възникват и се  създава и развива техният сценарий. Очевидно, сънищата не биха могли да се осъществяват без информацията на собствената постоянна трайна памет или казано иначе – без информацията на собственото съзнание. Не могат да се осъществяват в някакво абстрактно празно пространство, нито пък може да се допусне, че определени елементи информация от постоянната трайна памет се проектират постоянно, копират, дублират,  пренасят или прехвърлят по някакъв мистериозен начин в такова изолирано празно сънищно пространство, за да послужат като материал на „Генератора на сънищата” да създаде един или друг сценарий и сънищна история. Това не е така. Такава хипотеза още на пръв поглед изглежда безсмислена. Природата едва ли би могла да е толкова разточителна. Нито пък излишно да усложнява своите механизми. Такава хипотеза и подобен модел биха предполагали „Генераторът на сънищата” да подбира елементите по някакви признаци предварително още преди да е започнал да комбинира елементите и да съставя своя сценарий, да избира и „прехвърля” в такова абстрактно пространство достатъчно по количество и характеристики елементи за евентуалните вариации на своите сънищни сценарии. Това би означавало и наличие на механизъм за копиране и презаписване в такова празно пространство. Както и ангажиране на такова пространство в мозъка, което да остава постоянно на разположение и ежедневно да се попълва, а впоследствие информацията да се изтрива и да освобождава мястото за следващо попълване. Този въпрос все пак естествено и спонтанно възниква поради силното усещане понякога за наличието на някакво „имагинерно” специално сънищно пространство, в което се развиват сънищата и в което ти попадаш всяка нощ докато сънуваш.

Сънищното пространство е абстрактно понятие, което означава активирани и въвлечени в сънищния процес елементи и връзки на постоянната трайна памет, които участват в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, когато ти заспиш и сънуваш и тя измести от полето на действия Асоциативната каскада на будното състояние. Поради това, за да се формулира по-точно, би следвало да се каже, че различните степени на автентичното себеусещане в реално време, както и в осъществяването на възприятието като „Въображаемо Аз“ и „Реално Аз“ зависят както от качеството и обхвата на асоциативните връзки по време на сънуването и процесите на Асоциативната каскада на сънищата с мрежата на собствения ти Център на идентичност, така и от степента на преплитане, застъпване и асоциативен контакт като цяло на процесите на Асоциативната каскада на сънищата с процеси и форми на проявление на отделни елементи, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние. За опростяване и създаване на визуална представа говоря (и на редица места в текстовете съм писал) за контакт, взаимодействие и връзка по време на сънуването с постоянната трайна памет.

 (Често с цел опростяване съкратено казвам, че сънищните процеси, съдържанието и формата на сънищата, или степента на „осъзнаване”, зависи от „контакта с постоянната трайна памет”, не защото сънищата се осъществяват извън територията и обхвата на паметта, включително и постоянната трайна памет, а като имам предвид, че будното съзнание и самосъзнание се базира, произтича от и се осъществява в обхвата на постоянната трайна памет във формата на подреденост, последователност, логическа приемственост и взаимносвързаност на елементите в този обхват, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, и която повече или по-малко се изключва при преминаване на асоциативния процес във форма на Асоциативна каскада на сънищата. Тогава достъпът до едни или други елементи и асоциативни разклонения, макар и частичен, може да води до различна степен на самоидентифициране – при „неосъзнатия” сън – спонтанно и неосъзнато, при „осъзнатия” сън – спонтанно или целенасочено и осъзнато, които водят до различни степени на себевъзприятие за своето „Аз”, усещането за своята автентична същност, степени на „Въображаемо Аз” и на „Реално Аз”, степени на самоидентифициране, на себевъзприятие в реално време докато сънуваш „неосъзнато” или степени на „осъзнаване” в съня.)

Така различните степени в осъществяване на твоето „Реално Аз“ по време на „осъзнат“ сън зависят от различните степени на възможен контакт и взаимодействие с постоянната ти трайна памет и съответно от различните степени и пълнота на твоята самоидентификация.

Все пак, ако „осъзнаването“ в „осъзнатия“ сън е общо понятие, означаващо като минимално изискване, че ти си разбрал и продължаваш да осъзнаваш, че си в състояние на сън и в нереална въображаема обстановка, и пред теб евентуално възниква въпросът кой си ти всъщност в реалността, което може да даде началото на процес на самоидентифициране, спомняйки си в някаква степен за реалната си личност и живот, то „самоидентифицирането“, колкото и по-пълно и по-точно да става, не би могло да достигне степента на твоята самоидентификация в реалното ти будно състояние. Себеусещането ти като „Реално Аз“ не може да достигне състоянието на твоето самосъзнание когато си буден. „Реалното ти Аз“ по време на съня, колкото и да се приближи до реалното ти „Аз“ не може да постигне пълно съответствие с него. (Освен ако не си значително напреднал в интегриране на своето съзнание.)

Друг е въпросът, в каква степен може да се приближи. Когато говорим за овладяване на състояние на „осъзнат и контролиран“ сън и можем да допускаме, че ти си постигнал способността да се задържаш в състоянието на „осъзнатост“  по време на „осъзнатия“ сън, да го контролираш и да можеш да променяш, създаваш и трансформираш елементи от ситуациите в съня, предполага се, че „осъзнатостта“ ти е свързана с висока степен на самоидентифициране, допълнена и със способност за контрол, но това не означава, че може да се постигне пълно сближаване на „Реалното Аз“ с реалното „Аз“, цялостно самоидентифициране и пълен достъп до ресурсите на твоята постоянна трайна памет във формата и по начина, в които те се включват в Асоциативната каскада на будното състояние при будно съзнание. (На ресурсите на постоянната трайна памет, които ползва будното съзнание и формата, в която ги ползва, до които има достъп Асоциативната каскада на будното състояние в тяхната пълнота – подреденост, последователност на връзките и елементите, логичност и приемственост, взаимна обвързаност, многопосочни обратни връзки, асоциативна множественост на разклонения и връзки в логичната им последователност и подреденост, в порядъка, характерен за будната осъзнатост.) Каквато и степен на самоидентифициране да постигнеш в „осъзнат” сън, докато все още оставаш в сън и продължаваш да сънуваш, тя няма да има пълно съответствие със самоидентификацията на реалното ти „Аз”, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън ще разполяга с достъп до цялостния ресурс на постоянната ти трайна памет и не би имало знанието и познанията на реалното ти „Аз” (освен ако преди това вече не си постигнал интегралното съзнание). Ти ще си оставаш в царството на Асоциативната каскада на сънищата, макар че тя може в определени аспекти да се застъпва, да се влива и прелива с Асоциативната каскада на будното състояние.

Защо? Защото ако би могло да бъде постигнато пълно сближаване на „Реалното Аз“ с реалното „Аз“, тогава това вече няма да е сън, независимо дали го определяме като „осъзнат“. Тогава това би било не сън, а някакъв вид алтернативно състояние с видения, в които ти участваш, със запазване на будното си съзнание и пълния достъп до постоянната си трайна памет и всички негови функции. Това би било хибридна форма на Асоциативна каскада на будното състояние и на Асоциативна каскада на сънищата, която не може да бъде постигната от този, който не е овладял интегрално състояние на своето съзнание.

Когато говорим за сън и сънуване, имаме предвид, че определени части на мозъка ти, определени връзки и центрове, определени негови функции и аспекти на съзнанието ти почиват, преминават на друг режим на действие, повече или по-малко частично се изключват, тяхната активност намалява, достъпът до тях временно се ограничава, част от асоциативните връзки се възпира или блокира, прекъсва се последователността във връзките между елементите, нарушава се и логичността, съответстваща на процесите и обстоятелствата в будната реалност, включват се нови функции – нови форми и аспекти на функциониране.

Асоциативната каскада, в чието действие се изразява твоето съзнание и самосъзнание в будно състояние, променя своята същност и продължава да се осъществява във форма, характерна за състоянието ти по време на сън, чрез която се осъществяват и в която се изразяват твоите възприятия, представи, мисли и чувства в ситуациите, които сънуваш и в твоето възприятие за самия себе си по време на съня. Асоциативната каскада на будното състояние се трансформира и ограничава в Асоциативната каскада на сънищата.
Тази Асоциативна каскада по време на съня се осъществява в общия обхват на твоята памет, но на ниво и във форма представляващи Сънищното пространство – на полета с ограничен обхват на достъп и връзки със селектирани елементи на територията на постоянната трайна памет, с прекъсната последователност и логична обусловеност на връзките към елементите, или казано по друг начин – с ограничен достъп до някои от ресурсите на паметта, функции на мозъка ти и аспекти на съзнанието ти, които в това време си почиват.
(Понятието каскада вече е въведено и обяснено – то произтича от същността на мозъчната и невронната дейност, и от осъществяването на съвкупността, разнопосочността, взаимното обратно въздействие и взаимнозависимостта на асоциативните връзки, които не са фиксирана даденост, а представляват процеси в развитие.)
Това че „Реалното Аз“ може да стигне само до определени степени на самоидентифициране в „осъзнат“ сън и близост с реалното „Аз“, не означава, че не е възможно в изключителни случаи постигането на посочените по-горе алтернативни състояния, когато „Реалното Аз“ вече би престанало да съществува и би преминало в пълната осъзнатост, характерна за реалното „Аз“, а сънят би се превърнал в алтернативно състояние с видения и въображаеми ситуации, в които ти участваш със своята пълна самоидентификация, с пълен достъп до постоянната си памет, с активно будно съзнание и с обичайното си самосъзнание и реално възприятие за самия себе си. С тази разлика, че можеш да се намираш във въображаеми ситуации, които да контролираш и дори да трансформираш. Разбира се, трябва да си постигнал тази способност, това качество, това ниво на интегриране на съзнание.
При такава ситуация се стига до взаимодействие и преливане между процесите, характерни за едната или другата форма на Асоциативна каскада. В преносен смисъл, преливане във формата на действие на асоциативните връзки и потоците на взаимодействие по време на сънуването и сънищата от процеси във формата на Асоциативна каскада на сънищата по посока към аспекти и форма на Асоциативна каскада на будното състояние, водещо до трансформиране на Асоциативната каскада на сънищата, активиране на Асоциативната каскада на будното състояние, сливане и действие за определен период от време на асоциативните процеси в обща хибридна форма на Асоциативна каскада. Това би означавало определен напредък по пътя към постигане на интегрално съзнание.
В преносен смисъл, защото Асоциативната каскада на сънищата, Асоциативната каскада на будното състояние, Асоциативната каскада като общо понятие или хибридна Асоциативна каскада са само форми на осъществяване на процесите, определени нива на комплексност, но очевидно във всеки момент формата може да е само една, моментен фиксиран резултат от постоянната динамика и промени в асоциативните процеси и на едни или други трансформации.

Ако всичко това е сравнително ясно при „осъзнатите“ сънища, по-трудно е да се обяснят различните степени на възприятието за самия себе си по време на „неосъзнат“ сън. Самото характеризиране на съня като почивка на определени съзнателни функции на мозъка предполага, че връзките със съответни значими части от ресурсите на паметта и различни възможности за съзнателни проявления са прекъснати (или – връзките са частично прекъснати). Частично – тъй като няма къде и как да се осъществяват сценариите на сънищата освен като цяло на територията, на полето на паметта.
Цялата съзнателна дейност, както в будно състояние, така и всякакви сънищни процеси, представи, видения, преживявания насън, ментални състояния и пр. няма как да се осъществяват освен върху територията на паметта като общо понятие, изразяващо всички следи от натрупания през живота опит и всички вродени и придобити механизми, които са свързани с техните проявления или които ги управляват.

И „осъзнатият” и „неосъзнатият“ сън се осъществява на територията на различните пластове на паметта, включително постоянната трайна памет, и в него участват едни или други отбрани активирали се елементи, но това се осъществява във формата на Асоциативната каскада на сънищата. Паметта като цяло в обхвата характерен за будното състояние и съзнание не е активна и в съвкупния им комплекс асоциативните й връзки не са функционални за осъществяване на Асоциативната каскада на будното състояние с присъщата й логическа обусловеност и многопосочен активен асоциативен достъп, осигуряващ осъществяването на будната осъзнатост, будното съзнание и самосъзнанието.Когато става дума за прекъсване, ограничаване или активиране на връзките по време на съня с ресурсите на постоянната трайна памет, се има предвид, частично активирани проявления на формата, присъща за Асоциативната каскада на будното състояние, или връзки с такива сегменти на паметта, асоциативно ефективни с логическата последователност, многопосочност и информационен достъп, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние и даващи достъп по време на съня до подредена, последователно и логично свързана информация от паметта, съответстваща на реалността на будното състояние.

Фактът, че ти все пак имаш определено възприятие за самия себе си по време на ситуацията и в „неосъзнат“ сън означава, че все пак всички важни връзки не са напълно прекъснати, или не са прекъснати към определени сегменти или нива. От това доколко са останали частично отворени асоциативни канали и до какви нива и зони, зависи и начинът, по който ще възприемаш себе си, самото ти усещане за собственото ти „Аз“ в реално време в ситуацията в „неосъзнатия“ ти сън в ролята ти на „Въображаемо Аз“. И от този начин, по който се възприемаш като себе си се определя до каква степен „Въображаемото ти Аз“ би се приближавало към същността на реалното ти „Аз“. 

В „неосъзнатия“ си сън ти имаш възприятие за себе си, чувстваш се като себе си, но тъй като сънят ти е „неосъзнат“ ти не разбираш, че сънуваш и не можеш да си спомниш за реалното си „Аз“ – няма как въобще да се замислиш в реално време доколко това твое възприятие за себе си като „Въображаемо Аз“ е близко и има съответствия с реалното ти „Аз“ в будно състояние. Ти нямаш представа за някакво друго твое реално „Аз”. Ти възприемаш сънищната ситуация като единствена реалност, като даденост, единствена даденост, и не възниква никакъв стимул да подлагаш това под съмнение и дори да си задаваш някакви въпроси в такава връзка. Но ти определено се чувстваш като себе си, а възприятието ти е в реално време и по-късно, когато си припомниш този сън, припомняш си и възприятието си в реално време и съответно начина, по който си се възприемал като себе си. Имал си усещане за своя обичайна идентичност. Не си бил някаква абстрактна смесица от объркани състояния и качества. Твоето възприятие за самия себе си като „Въображаемо Аз“ не е било някакъв неопределим хаос, който няма никаква връзка с твоето обичайно себеусещане и като буден. (Разбира се, за да си дадеш сметка за това, са необходими две условия – да си способен и в момента да си в състояние достатъчно добре да си припомниш и визуализираш сънищната ситуация и възприятията си по време на съня, и сънят ти да е с такова съответно качество и характеристики – защото много често има и сънища изпълнени с двойнственост, смесици от объркани състояния, хаотични възприятия и промени /за което се посочва по-подробно на друго място в този текст/.)

В каква степен възприятието ти за себе си като „Въображаемо Аз” се е приближавало до реалното ти „Аз“? Това е било обусловено от формата на асоциативната каскада в състоянието на сън и от останалите активни повече или по-малко частични асоциативни канали и връзки към и с едни или други сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, проявяващи се функции на мозъка ти и аспекти на общото ти съзнание, които по време на съня и на общата почивка, са останали донякъде активни и функциониращи.
„Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън. Това е все още само Асоциативна каскада на сънищното състояние. Няма степен на хибридност. Но тази каскада се осъществява на територията на паметта и зависи от асоциативните връзки с едни или други сегменти и елементи – формата е резултат от комбинацията от връзки и достъпа до съответните елементи.

Елементи, възбудени и активирани по определен начин по време на Асоциативната каскада на будното състояние. Но не задължително. Може преди лягане да си гледал дълго и настойчиво определен филм, да си се връщал многократно на негови кадри и действия, да си разглеждал внимателно обстановката и детайлите, но това, което сънуваш след това да няма нищо общо с филма. А елементи от него могат да се появят в сънищата ти след дни, примесени със съвсем различна информация.

Когато впоследствие след събуждане си припомняш самото чувство за себеусещане в реално време при протичането на ситуацията в „неосъзнатия“ сън, твоите възприятия, действия, мисли и чувства като самия себе си в ролята на „Въображаемото ти Аз“, усещаш, че, независимо от вида на ситуацията в съня и от това, че не си разбирал, че сънуваш и не си се сещал за някакво възможно твое реално „Аз“ в някакъв друг реален буден свят, ти сякаш си бил в постоянна пряка връзка с някакъв свой „Център на идентичност”. Припомняйки си своето себевъзприятие като „Въображаемо Аз“ и сравнявайки го със своето себевъзприятие в дълбочина като реално „Аз“ в будно състояние, усещаш определена прилика във възприятието, че винаги по всяко време и във всяка ситуация твоето самосъзнание и себеусещане е свързано с някакъв постоянен контакт с твоя „Център на идентичност”. Този „Център на идентичност” определя твоята същност и твоето себеусещане за нея и е един и същ и действащ независимо от това дали си в будно състояние или в състояние на сън и изживяване на сънищни ситуации.

Център на идентичност

Как се изразява и къде се намира този Център на идентичност в рамките на идеята, че съзнанието, самосъзнанието, както и възприятията в сънищата се осъществяват и проявяват чрез процесите в една или друга форма на Асоциативната каскада на съзнанието? Това общо понятие за Асоциативна каскада включва цялата територия на паметта. Там са полетата и пластовете на постоянната трайна памет (винаги на разположение)  –  оперативна или неоперативна (но достъпна при съответно целенасочено усилие), там е и територията на потъналите и „дремещи” елементи на паметта, както и постоянно появяващите се въздействия и следи и новообразуващи се елементи в резултат на непрекъснатия приток на всякакви външни и вътрешни сенситивни сигнали, на свой ред разпознаваеми и придобиващи смисъл и ефект чрез асоциативните взаимодействия с вече наличното информационно съдържание на територията на паметта.

Доколко възприятието за себе си на „Въображаемото Аз“ (себеусещането, приближаващо се или приличащо на твоето усещане за себе си в будно състояние – или усещането за себе си като реално „Аз”) произтича само от постоянно запазващ се остатъчен „асоциативен фон”, независимо от промените и трансформациите в Асоциативната каскада (будна или сънищна), включващ и постоянното участие на асоциации, произтичащи от възприятията в една или друга форма от активност на физическото тяло, както в будно състояние, така ив състоянието му на спане и сън?
 
В хода на развитието на човешкия живот, в осъществяването си общата Асоциативнакаскада на съзнанието (както във формите си на будно състояние или сънищно състояние /без „преливане”/, така и в смесена форма на сънищно състояние с „преливане” към аспекти на формата на будното състояние, или „преливане” в обратна посока) последователно и многократно прокарва и укрепва аналогични асоциативни пътища и връзки, като така създава „асоциативни схеми”, разположени на различни равнища на невронната мрежа и нива на значимост и приоритетност за потенциално включване, и от активирането на „схеми” в съответно равнище зависи един или друг аспект на проявления на съответната форма на Асоциативна каскада.
Многократното активиране на тези „асоциативни схеми” ги стабилизира и създава „асоциативни отпечатъци“. Материалният биологичен израз на тези „асоциативни отпечатъци” са съответни невронни структури, придобили в общия контекст и комплекс на функциониране на мозъка същността на закодирана информация, определяща техни специфики и характеристики на техни функции, на условия за възможности и включване в Асоциативната каскада.Те представляват основата на твоя „Център на идентичност”, участват в изявяването на твоя характер и лични специфики, представляват подкрепяща базова структура при осъществяването на Асоциативната каскада, стоят в основата на осъществяването на твоето съзнание и самосъзнание.

Асоциативният фон е остатъчен ефект от Асоциативната каскада на будното състояние, в преносен смисъл – „ехо”, „отражение”, не напълно  „заглушени” и изключени връзки (възможност или потенциал за свързване) в контекста на спецификите на Асоциативната каскада преди заспиване и трансформирането й във формата на Асоциативна каскада на сънищата.
Докато мрежата на „асоциативните отпечатъци” е стабилна и трайна, и изразява Центъра на идентичността.
(Тук когато съм писал първоначално този текст съм формулирал „асоциативни отпечатъци” като съм ги определил като елементи от схемата на стабилните асоциативни магистрали, пътища и коридори на мрежата на Центъра на идентичност. На много други места използвам понятието „следи-отпечатъци”, с което определям елементи от територията и тъканта на паметта – основни елементи или групи елементи с различен характер, комплексност или стабилност. В този смисъл понятието „асоциативни отпечатъци” може да включва множество „следи-отпечатъци” или да е тъждествено със „следи-отпечатъци”.)

Ако разглеждаме конкретния случай на осъществяването на „Въображаемото Аз“ по време на „неосъзнат“ сън, то освен от общия ти асоциативен фон, от който се пораждат определени характерни аспекти на усещането ти за себе си в определени негови варианти, зависи от степента и обхвата на евентуално включване на асоциативни връзки от „по-долните нива”, както и от активиращите се в една или друга степен контакти с „асоциативни отпечатъци“. (Но това е валидно и за „Реалното Аз“ и постепенното развитие на процеса на самоидентифициране в състояние на „осъзнат“ сън. А разграничаването на „долни“ и „горни“ нива е чисто условно.)
Ако за „горните нива” на Асоциативната каскада са характерни процесът на актуалното ти разнопосочно или фокусирано мислене, динамиката на променящи се проявления наспособности и качества, в „по-долните нива” остават по-трайни схеми, определящи базата и същността на едни или други твои придобити трайни черти, определящи съответно и възможни твои реакции и действия. Тези „асоциативни отпечатъци” (невронни връзки и структури) са материализиралите се във времето и запазили се „огледални отражения и сенки” от „асоциативните схеми”, появявали се периодично при поведенчески натрупвания от еднотипни ситуации и свързани с тях видове твои реакции, оформящи не просто само черти на характера ти, а аспекти на същността ти.
С едни или други части и сегменти от този набор от „асоциативни отпечатъци” не се губи връзка по време на съня, както „загубата на връзка” с „по-горните нива” на Асоциативната каскада на будното състояние, и с обичайните проявления на твоето съзнание и самосъзнание в будно състояние, изразяващи реалното ти „Аз“ – по-точно, трансформирането й в Асоциативна каскада на сънищата (на сънищното състояние).
Иначе казано, по време на съня се губи връзка (пряка, последователна и логично обусловена) със значителна част от съдържанието на постоянната ти трайна памет, с информация относно актуалния ти живот и миналото ти, с различни твои мисли и спомени, но остават включени канали към структури и сегменти, съдържащи и предоставящи информация за твоята същност (освен че се активират и връзки с различни, в повечето случаи и най-често разпокъсани, елементи от постоянната ти памет, включително информация от събития от последно време и последните дни – но неопределено, според избора и сценария на Генератора на сънищата.).
Опростено – формата на „Въображаемото Аз“ (както и степента на „Реалното Аз“ и успешното самоидентифициране) зависи от инициирането, активността и обхвата на асоциативното свързване и включване на „асоциативните схеми-отпечатъци”, изразяващи основни аспекти на същността ти и представляващи базови предпоставки, които биха могли да предопределят едни или други черти на характера ти. (Може да се влияе същевременно и от „асоциативния фон”).
В живота ти са се повтаряли едни или други събития, при които си реагирал по един или друг начин, но често аналогично (в резултат на семейна среда, възпитание, различни заобикалящи те обстоятелства, биологични и генетични дадености), натрупвали са се следи от подобни или съвпадащи твои реакции, натрупвали са се елементи като ефект от от повтарящи се събития. Те са оставили трайни асоциативни следи и „асоциативни отпечатъци”, характерни за така наречените „по-долни нива” на Асоциативната каскада (или на материалната база, върху която се осъществяват процесите на Асоциативната каскада). Разработила се е мрежата от асоциативни пътища, канали и магистрали, формираща базата на твоята идентичност. Създало се е и непрекъсваемо съществува едно твое постоянно усещане за същността на собственото ти „Аз“.Това себеусещане произтича от осъществяването и съществуването на този своеобразен „Център на твоята идентичност”.

В широк смисъл, осъществяването на „Центъра на идентичност” не се базира само на постоянно оставащия и възпроизвеждащ се „асоциативен фон” и на действието на „асоциативните схеми-отпечатъци”, както и не се ограничава с тях.

(Тук съм имал предвид, че мрежата на „Центъра на идентичност”, състояща се от утвърдени асоциативни магистрали, пътища и канали, и от стабилни и трайни „следи-отпечатъци”/т.е. „асоциативни схеми”, „асоциативни отпечатъци” и пр./ е и в постоянен асоциативен контакт с множество странични асоциативни елементи, образуващи „асоциативния фон”, а по-нататък, когато споменавам за влиянието и на постоянните потоци от „по-долните” асоциативни нива, макар че съм споменавал „Центъра на идентичност”, всъщност съм имал предвид постоянния процес на самоидентифициране и осъществяване на своето самосъзнание, себеусещане и възприятие за своето „Аз”, което е постоянен резултат от процес, в основата и в сърцевината на който е „Центърът на идентичността”, но самият процес и постоянно възпроизвеждащият се резултат от него имат по-широк обхват, съзнанието, самосъзнанието, самоидентификацията и себевъзприятието на своето собствено „Аз” както и същността и себевъзприятието на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” са общи интегрирани резултати в тяхната цялост и комплексност съответно на Асоциативната каскада на будното състояние, или на Асоциативната каскада на сънищата, или на хибридна Асоциативна каскада, заедно с постоянното паралелно действие на Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” /Вътрешната асоциативна каскада/.)

(В горния смисъл, текстът по-долу може би изисква някои допълнения или уточнения.)
Допълващи асоциативните връзки и потоци в реално време от „по-долните нива“ свързани с асоциациите, произтичащи от възприятията на физическото ти тяло –  важен аспект на „асоциативния фон”, включването и действието в Асоциативната каскада в една или друга степен на „асоциативни схеми–отпечатъци”, съставящи това твое постоянно усещане за същността на собственото ти „Аз“, различни „асоциативни остатъци” от „по-горни“ нива на Асоциативната каскада, също аспект на „асоциативния фон”, в своя комплекс се надграждат върху материалната основа на мрежата от невронни структури и връзки, изразяващи „асоциативните отпечатъци”, и постоянно динамично дооформят същността и проявленията на твоя „Център на идентичност”, и дават произход и съществуване на твоята идентичност, на същността и проявлението на будното ти съзнание, на твоето постоянно възприятие на самосъзнание, както и на възприятията ти в една или друга форма в състояния на „неосъзнат“ сън, или на „осъзнат“ сън. Този процес е характерен в по-голяма степен за будното състояние. В състоянието на сън и сънища – от него произтича възможността  за различни степени на приближаване на „Въображаемото Аз“ към реалното „Аз“ в „неосъзнат“ сън, както и е източникът за стартиране и развитие на процесите на самоидентифициране и за различните степени на проявление на „Реалното Аз“ в „осъзнат“ сън.

Сънищата ти протичат с възприятие за себе си като „Въображаемо Аз“ повече или по-малко свързано с Центъра на твоята идентичност. Усещанията свързани с възприятието от сънуването ти в реално време произтичат от поддържането на връзка в съня с този твой Център на идентичност. В съня си ти усещаш присъствието на своя Център на идентичност.

Сънищата ти обикновено в повечето случаи протичат плавно, последователно с определен и като цяло смислен сюжет, в който има причинно-следствени връзки, последователност и непрекъсваемост в отделните ситуации (макар и не винаги и не във всички сънища е така).
Но независимо от характера на съня – ясен и последователен, свързан с обстановката и събитията от ежедневието ти, или объркан, разпокъсан и абстрактен, дуалистичен, хаотичен или с всякакви други форми и проявления, като цяло и като правило сценариите на сънищните ситуации, макар в повечето случаи (или поне в много от сънищата) да изглеждат произволно измислени и абстрактни, макар винаги да са различни и неповтарящи се (освен при някакви болестни състояния с кошмари или освен ако при напредък в практиката на „осъзнатите” сънища започнеш да си създаваш взаимносвързан вътрешен сънищен свят), често с измислени, разпокъсани съставни елементи, и макар в повечето случаи сънищните ситуации на пръв поглед и по своята фактологическа същност да са без пряка прилика и да изглеждат явно непроизтичащи от някакви конкретни обстоятелства от будното ти ежедневие, в действието на оформянето на сценариите на сънищата и в отделни части на сънищните ситуации в множество (ако се въздържим да кажем „в повечето“) от случаите са вплетени отделни елементи, свързани с едни или други факти, моменти и събития от реалния ти живот, вкл. елементи от твоя мисловен живот в будно състояние. Много често такива елементи са интерпретирани по един или друг начин в една или друга връзка и са включени в развитието на действието в ситуацията в съня.
Принципно, елемент от ситуация, случила ти се през деня или през последни дни, или от мисловния ти живот, може да бъде свързан (вплетен, асоцииран) с друг елемент по най-неочакван и странен начин като между различните ситуации (свързаните с елементите в реалността и тези в сънищата) няма пряка връзка, но в редица случаи биха могли да се намерят аспекти или признаци на аналогия, понякога далечна и неуловима.

Когато си спомняш съня и визуализираш ситуацията виждайки отделните различни елементи в действието, разбираш, че някои от тях, колкото и естествено и логично да ти е изглеждало тяхното присъствие в един или в друг момент на сънищната ситуация, са включени без особена пряка причина в самото действие, присъствието им в този момент на съня изглежда странно и несъвместимо, мястото им там не е логично и очевидно се появяват случайно. Разбираш, че причината за включването на такива елементи в сънищата ти, изглеждащи не на място и изкуствено добавени в една иначе развиваща се логично и последователно ситуация, е че те по един или друг начин са оказали въздействие на будното ти съзнание, тези елементи в паметта ти са се активирали и по време на Асоциативната каскада на сънищата са останали активни или дремещи и са се включили в сценария на сънищната ситуация.

Затова казвам, че сънищата представляват комбиниране на елементи от Океана на елементи на съзнанието. Генераторът на сънищата оформя сюжет и сценарий. Понякога „Въображаемото Аз“ остава с усещането в реално време, че самото то допринася за развитието на сценария и определянето на посоките на действие. В този сюжет обаче има комбиниране на различни, често и случайно появили се елементи от Океана. Тези елементи плуват по повърхността, сблъскват се и се комбинират, оказвайки се на разположение за включване в действието в съня. Сложността на тяхното взаимодействие, разпадане и повторно комбиниране ме кара да ги наричам рекомбиниращи се елементи от Океана на елементите на съзнанието.

Сутрин след събуждане продължаваш да почиваш затворил очи, усещаш тялото си, знаеш, че си буден, в определен момент се усещаш, че си се унесъл в сънищна ситуация, някаква обстановка се е появила около теб, някакви видения и фигури са преминали, струва ти се, че през цялото това време не си загубил усета за будното си тяло, лежащо там където си, после отново потъваш във видения, усещайки будното си тяло и имаш чувството, че точно в този момент самият ти измисляш какво да се случи по-нататък в твоеуто видение и в каква посока да се развие този „сън” макар да знаеш, че си буден и да усещаш будното си тяло...