ОЩЕ

ОЩЕ

И старостта лудее още в мен,
танцува бавно, ала ненаситно,
и с поглед влюбен, в тебе устремен –
едно „момиче”, още апетитно.

Припламват още пролетни искри
в очите ти добри, засмени –
с онези „дяволчета”  покори,
сърцето и душата ми блажени.

Когато вечен сън със теб заспим
и Бог ни прати нейде там – в ефира,
аз искам своя танц да продължим,
вълшебната ни песен да не спира…


Рецензии