Зоран Вучич Кръвта може да се пие

„КРЪВТА МОЖЕ ДА СЕ ПИЕ”
Зоран Вучич (р. 1947 г.)
                Сербские поэты
                Перевод: Красимир Георгиев


Зоран Вучич
КРЪВТА МОЖЕ ДА СЕ ПИЕ (перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев)

Няма вече време
за достойна смърт,
нито за разсъждаване за нея.
Прекалено дълго трае
тази гозба на земята,
белеят се оглозганите кости
в полето.
А необузданият смях
не излиза
от тесните стаи,
от малките затвори.
Кръвта може да се пие –
шепнат най-жадните.




---------------
Сръбският поет, писател, литературен критик и преводач Зоран Вучич е роден през 1947 г. в с. Околище, Източна Сърбия. Работил е като библиотекар, журналист и редактор във в. „Задруга”, отговорен редактор на сп. „Разковник”, главен редактор на сп. „Бдение” и др. Носител е на много награди за поезията си и за дейността си в областта на културата. Превежда поезия от български език. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Пролази свет” (1976 г.), „То прошло” (1980 г.), „Европске промаје” (1984 г.), „Књига четворице” (1985 г.), „Мисал и земља” (1986 г.), „Досада” (1987 г.), „Сунчев друг” (1987 г.), „У лице веку” (1991 г.), „Слутње и спознаје” (1998 г.), „Знаци из тамнине” (1999 г.), „Рукопис који постоји” (2000 г.), „Време за игру” (2000 г.), „Радовање и играње” (2000 г.), „Откривање тајне” (2001 г.), „Златници на ливади” (2005 г.), „Врвина за небо” (2006 г.), „У глуво доба” (2006 г.), „Источно тројство” (2007 г.), „Стари и нови стихови” (2008 г.), „Знаци из тескобе” (2010 г.), „Ръкопис който сщчествува” (2011 г.), „Прође живот” (2012 г.), „Све је записано” (2014 г.) и др. Живее в селището Бучум в Сърбия.