Георги Щерев - В родния край

Живея тук усамотен —
но самотата ме разбира.
Тя единствена при мен
сред часовете дълги спира.
И няма постове сега,
и службогонци няма тук.
Живея с моята съдба
и се разхождам с моя внук.
Той все въпроси ми задава,
а отговори търся аз.
Малък е, но разсъждава,
намира своя собствен глас.
И мисли сложни се въртят,
дошли през дългите ми дни:
децата все напред летят,
а ние търсим светлини.
Дърветата пламтят във цвят,
с игри е внукът ми зает.
Аз си оставам в моя свят
и виждам колко е напред.


Перевод Владимира Стафидова


В родном краю

Здесь проживаю одинок
И самота меня грызет
Который час, котрый год
Она одна со мной живёт
И ни молитвы, ни поста
И поп исчез давным-давно
Живёт со мной моя судьба
И внук любимый мой со мной.
Он мне вопросы задаёт
И я ищу на них ответ
И ищет внук, хоть мал ещё
И он найдёт сомнений нет
И мысли голову мою
Достали в пику временам
А дети малые растут
А что ещё важнее нам.
В цвету пылают дерева
Мой важным занят внук поди
Мой мир со мной, мои слова
И вижу, что там впереди