13. - Дълбок сондаж II. 4. 2018

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВТОРА ЧАСТ




ГЛАВА ЧЕТВЪРТА


Закономерности 1


1.

В нашия свят все още липсват понятия, за да формулирам някои явления, на които бях свидетел. Налага се многократно да използвам категорията „съзнание“, влагайки смисъла на различни аспекти и ефекти, като други термини като разум, памет, личност, интелект, осъзнатост, душа или дори дух определено не биха били подходящи или достатъчни, а понятия като самосъзнание, идентичност или възприятие на собствената идентичност, личностна самоидентификация, усещането на собственото „Аз” и други, макар и почти еквивалентни, съдържат различия и нюанси, границата между които често е много тънка и те не очертават достатъчно категорично обхвата и спецификата на определения смисъл, като възприемането им в повечето случаи зависи от представите на възприемащия.
При нас за сега все още не сме въвели мнемографията и мнемотелеметрията. Доста назад сме в проучванията и разбирането на човешкия мозък и съзнание. Далеч сме от технологията за разчитане, презапис или индуциране на процесите в мозъка и съзнанието.
Пътят през Вътрешните сфери, който открих и възможностите, които предоставя, се отнасят до съвсем други процеси и явления, различни аспекти на физическата реалност и мястото на съзнанието в нея. Това бе интуитивна находка, без връзка с научния прогрес и модерни технологии, до която в цялата човешка история без съмнение се е доближавал, докосвал, а вероятно и достигал не един мъдрец, аскет, философ или учен – в една или друга степен. Този път изисква само пълноценно развитие и прилагане на личния духовен ресурс и способност за вътрешен контакт с личната и с универсалната същност, докато мнемографията се базира изцяло на определени нови технологии, създадени на основата на доброто разбиране на механизмите на човешкия мозък и произвежданите от него мисли, емоции и съзнание, както и благодарение на напредъка в разбирането за същността на електромагнитното поле, задълбочаването на познанията във физиката на полетата и по-специално откриването на метода за диференцирано регистриране и индуциране на фокусирани електромагнитни колебания на близка дистанция. В преносен смисъл, ако Вътрешният път обхваща цялата дълбина на "Океана", мнемографията се отнася до "Повърхността".
Информацията относно мнемографията и разчитането на човешкото съзнание, която срещнах в света на Андрей представляваше интерес. Много бях мислил по тези въпроси и сега с любопитство установих, че техните разсъждения, изводи, теории и открития в голяма степен съответстваха на моите разбирания, предположения и хипотези. От години бях осмислял тези теми и имах определени позиции и схващания, които получиха своето потвърждение и развитие когато започнах да напредвам по Вътрешния път и да стигам все по-далече. Редица мои предположения започнаха да се доизясняват по време на странстванията ми във Вътрешните сфери и разговорите ми с Вътрешни учители и Наставници. Първоначалните ми хипотези намериха потвърждение, а по-късно се оказа, че не са били различни от концепциите, върху основата на които професор Хък бе започнал да работи за създаването на мнемографията и мнемотелеметрията.
Още в началото на моя път предполагах, а после Учителите го потвърдиха, че през личните Вътрешни сфери понякога се случваше известно „процеждане“ и изтичане на информация от Универсалната Вътрешна сфера. С това се обясняваха различни едновременни прозрения и съвпадения в концепции и открития. (По-късно щях да установя, че при определени условия през Хоризонта на вливане можеше да се прехвърля и "внася" не само информация и идеи...)
Макар че по редица въпроси бях разсъждавал в сравнително по-общ план, без да се задълбочавам в детайлите, които са необходими за създаването на мнемотехнологията, до много от идеите, за които чух и видях реализирани в света на Андрей и професор Хък, както и в реалността на Джейсън, бях достигнал още преди срещата ми с тях.
Винаги ми е било напълно ясно, че ако трябваше дейността на човешкия мозък да бъде разгадавана и записвана до нивото на квантовата пяна в основата на невронните сигнали и на техните преносители, или пък дори само до нивото на обикновената обмяна на невронни импулси и образуването на информация в царството на заплетената мрежа от милиарди нервни клетки и връзки между тях, човешкото съзнание най-вероятно завинаги би останало една енигма, както биха останали завинаги непрочетена книга множество аспекти от една невидима и недостъпна за нас вселенска и физическа реалност, ако не се намерят алтернативни пътища за тяхното разкриване. И дори тук става въпрос само за квантовата пяна в основата на нервните импулси, а не за по-дълбоката реалност на самата структура на пространството и минималните й елементи или на основните съставящи единици на материята, енергията и движението! Освен ако с квантова пяна не решим да обозначаваме последното.
Ако разгадаването и разчитането чак до такова физическо ниво би било необходимо, бихме се простили завинаги с мечтата да навлезем по-навътре в тайните на мозъка и да разберем всичко онова, което се крие зад тях. Човешкото съзнание би си останало до края на вечността една неопозната и неовладяна територия. Не би било възможно да се постигне нищо от онова, което излиза извън пределите на обичайното ни банално ежедневно съществуване. Човешкият вид като цяло, с изключение на броени просветлени индивиди, завинаги би останал всъщност полуразвит без да осъзнае потенциала скрит в собствения му мозък и съзнание.
Не би било възможно каквото и да е цялостно, прецизно и пълноценно разчитане, презапис или индуциране на проявите на човешкото съзнание и личност. Поради същата причина – затрудненията за осъществяване на пълен контакт с мозъчната структура и процеси на квантово равнище – най-вероятно завинаги биха останали невъзможни и само една вечна непостижима мечта абсолютно идентичният презапис на човешкото съзнание и личност и тяхното прехвърляне във външен носител, да не говорим въобще за принципните проблеми и затруднения, свързани с прехвърлянето на самото самосъзнание и личностната самоидентификация от собствения мозък в друг носител.
Както, впрочем,  ще останат най-вероятно само в сферите на фантастиката и мечтите всякакви варианти или вариации за така нареченото телетранспортиране на хора и всякакви живи същества, освен ако за тази цел не бъдат открити начини за директното им физическо преместване чрез отваряне на безопасни за човешката физиология, мозъка и живата тъкан проходи в самата структура на познатата ни форма на пространството. Но това би било нещо различно – преход на физическото тяло, а не познатата ни идея за „телетранспортиране“, за което би следвало да съществува метод за постигане на презапис с абсолютна идентичност и последващо материализиране, и още по-важното – гарантирано прехвърляне на самосъзнанието в новия носител.
Ако ставаше дума само за разчитане и индуциране, то мнемографията би могла да функционира и с различни степени в качеството на процеса с различни нива на съответствие. Те биха били повече или по-малко задоволителни, дори практически до възприятие за пълно съвпадение. Но ако се говори за презапис на личност и съзнание и реално прехвърляне на самосъзнанието и личностната самоидентификация, тогава всеки, който би се подложил на такава процедура би изисквал и очаквал постигането на абсолютна идентичност и автентичен трансфер. А това би било невъзможно, както не бихме могли физически да манипулираме на равнището на квантовата пяна и базовата структура на материята и пространството. Квантовата неопределеност, както и невъзможността ни да манипулираме на това ниво на физическата реалност биха ни възпрепятствали. 
Освен ако... въобще не би било необходимо да се стига до нивото на квантовата пяна... Но как тогава човекът, неговото тяло, мозък и съзнание биха били идентични с оригинала? Ами самият трансфер на неговото самосъзнание? Все пак… има много съществена разлика между простото презаписване на съзнанието и личността, от една страна, и съчетаването на този процес с пренасяне на самосъзнанието и личностната самоидентификация от собствения мозък и тяло във външен носител, от друга страна.
Такава е целта, а не създаването на клонинги и дубликати с паметта и качествата на определени хора, но със собствено самосъзнание. Ясно е, че целта не е просто да убиеш оригинала или да го оставиш да умре като препишеш неговото съзнание някъде другаде, създавайки нов, различен индивид със собствено усещане за своя идентификация, макар и копиращ оригиналното съзнание.
Въобще, в хипотетична ситуация, при създадена апаратура, която може да осигурява не напълно точен презапис с всички бели полета и неточности поради квантовата неопределеност, никой разумен човек не би се подложил на такъв трансфер, освен ако не е абсолютно сигурен че непосредствено го грози неминуемо унищожение и смърт и трансферът му с всички недостатъци, промени и евентуални недъзи, в случай че въобще може да осигури жизнените му процеси и да му запази съзнанието, би бил единствената възможност да опита да продължи своето съществуване.
Винаги съм вярвал, че прехвърлянето на личността и самосъзнанието във външен носител е голяма цел, свързана с вечните стремежи на човека за продължаване на съществуването и за поправяне на предизвикваната от смъртта несправедливост от страна на природата спрямо величието и уникалността на човешкия разум и чувства.
Ясно ми е било, че дори и ако се преодолее квантовият проблем, който стои пред абсолютно точното разчитане и презаписване, остава голямата въпросителна за принципната възможност за трансфер на самоидентичността, и по-точно – за постигане и гарантиране при всеки трансфер на непрекъсваемост при прехвърлянето на самоидентификацията, за реалното преместване на собственото „Аз” от мозъка в другия носител и автентичното преместване и приемственост на самосъзнанието. Освен невъзможността за постигането на абсолютно точен запис поради квантовата неопределеност, тук възниква и въпросителната за принципната теоретична възможност за постигането на такава непрекъсваемост, доколкото би била задължителна за пълноценен трансфер на собственото „Аз”, във връзка със затруднения, които биха произтекли от дискретността на времето, така както ние го разбираме, и съответно на структурата на пространството и на движението на базово равнище, и съотношенията между елементите в тези прояви на дискретност с трансферираните елементи, съставляващи и осигуряващи съхраняването на автентичното самосъзнание и собствената личностна самоидентификация.
На фона на тези разсъждения, бях стигнал и до предположенията, при какви обстоятелства тези проблеми биха могли да бъдат преодолени поне частично, дотолкова, че смисълът и съдържанието на презаписа да бъдат достатъчно точни, пълноценни, еквивалентни и адекватни, че да стане възможно практическото качествено и безопасно функциониране на мнемографията и мнемотелеметрията. Тези мои предположения и хипотези за моя изненада се потвърдиха, когато пристигнах в света на Андрей и Джейсън и се запознах с техните теории и с практическото приложение на мнемографията, включително в сложни синхронизации и комбинации.
Въпреки това, за мен все още оставаше неяснота по проблема за постигане на абсолютно точен презапис на съзнанието, както и за осигуряване и гараниране на непрекъсваемост и пълноценност в трансфера на самосъзнанието…
Разбира се, всичко това имаше значение за външната реалност и докато оставаме или желаем да се връщаме в материалната си форма. А за тези, които биха успели да постигнат достъпа до Вътрешната реалност и да овладеят пътищата там, на фона на всичко онова, което биха срещнали и научили, проблемите на мнемографията, мнемотелеметрията, квантовата неопределеност, стремежите за пренос на самосъзнание или дори телетранспортирането, биха се оказали сравнително маловажни и биха загубили значението, което имат за всички останали, познаващи и владеещи само външните физически измерения.
Когато размишлявах за близостта в моите предположения и хипотези от преди години и теориите и откритията в света на Андрей и професор Хък, отново си спомнях за невероятния факт, че при определени условия през Хоризонта на вливане понякога може да се „процеждат” информация и идеи, а и не само те…





2.

При всички специфики на състоянията, трудни за описание с нашите понятия и за възприемане и осмисляне от всеки, който не ги е преживял, които опознах и в които се бях оказвал, преди да започна да пиша тази книга, по време на моите странствания през Универсалната вътрешна сфера до запознаването ми с тези два свята, за които започнах да ви разказвам – невероятното себеусещане при възприемането и асимилирането на различните категории заобикаляща ме среда, достъпа и опознаването на възможностите на Вътрешната ми библиотека, спонтанното или предварително замислено и търсено отваряне на портали, дългото и объркано преминаване през коридори и лабиринти и накрая пресичането на Хоризонта на вливане, тайнството на ориентирането в тази загадъчна, разнородна и неприсъща за обикновените ни възприятия среда – потвърдената истинност на предишни мои разсъждения и заключения всъщност не бе особено впечатляваща ме тогава, а още по-малко сега.
Моите прозрения бяха прекалено незначителни пред стената на познанието, до която се бях изправил, или по-скоро оказал се в океана на познанието, в който можех повече или по-малко свободно да плувам и да се уча как да го прекосявам все по-бързо и да потъвам все по-дълбоко. Те само потвърждаваха отдавнашното ми усещане, че и преди, когато още не бях имал ясни представи за необятните дълбини, в които един ден ще се потопя и ще странствам, съм бил в някакъв контакт с тази Велика същност на познанието, очакваща ме там, а тези мои пътешествия отдавна са били предначертани и обозначени да се случат.
Водопади на познанието се изливаха в тези два свята, които бях достигнал и в които щях да се връщам. Но океанът на познанието занапред щеше все повече да ме поглъща – при цялата невероятност на тези странствания и възможностите за откриване  на неочаквани истини в тази необятна същност, при преминаването на енергийни бариери между сектори и нива, при изненадващото появяване на нови и нови магистрални коридори и портали, водещи към различни измерения и паралелни реалности, при възможността за преминаване през границите на съприкосновение с алтернативни светове, представляващи вероятни варианти на нашето бъдеще, и през личните сфери на техните представители; при възможностите за достъп до главозамайващи с красотата си региони, сияещи със своята преливаща разноцветна енергия, граничещи с обителите на наши предци и преминали отвъд любими и близки, при достигането на гранични зони, отвеждащи към безчет пространства и измерения с обителите на милиарди други непознати и познати, при възможността за преминаване през необозрими лабиринти, чийто изход е и вход, отвеждащ до регионите, в които е събрано универсалното познание и където са селенията на Великата универсална същност.
Щях да намирам истини, до хипотези за които бях достигал спонтанно още преди да поема по този изключителен път. Това е и обяснението, че този Път на интегралното съзнание, който формулирах още когато започнах да се подготвям за това велико пътешествие, първоначално в смътни линии, които впоследствие започнаха да се изясняват, не е бил някаква приумица, защото знанието и подтикът за него са се процеждали и са се вливали именно оттам – от Великата универсална същност на познанието, от Великата енергийна същност на нашата реалност.


3.

Когато попаднах на портала към Вътрешната сфера на Андрей и, след като пресякох обратно Хоризонта на вливане, и започнах да навлизам в нея, се оставих свободно да потъвам към неговия Център на идентичност, докато около мен преминаваха многообразните нива, коридори, лабиринти и сектори на информация; там някъде видях портала към Вътрешната му библиотека. По-късно, близо до Центъра щях да разпозная и портала към Вътрешната сфера на Джейсън, след като вече бях асимилирал достатъчно информация от текущите процеси в съзнанието на Андрей. Има определени закони и правила в устройството и същността на вътрешните сфери, според които се самоорганизира и предаването, възприемането и асимилирането на входящата информация и познание. С известните ни понятия за триизмерния ни материален свят и от обичайното ни ежедневие, тези процеси е сравнително затруднително да бъдат точно описани. Възприемането ставаше интуитивно, автоматично и непосредствено, на смислово-образно равнище на същността, като ориентирането и активното управление на насоките и фокуса на интереса към едни или други процеси, информационни сегменти, идеи, спомени за отминали действия и мисли, или отразявани в съзнанието на индивида актуални събития, протичащи в момента, се случваше по начин, подобен на „сърфирането” в собствената лична Вътрешна сфера.
По това време, през мозъка на Андрей светкавично преминаваха едновременно на няколко нива потоци от мисли по различни теми. Такова е общото възприятие за мисловния процес, макар че за реалните процеси в мозъчната тъкан описание като „потоци от мисли на няколко нива” би било прекалено опростено. Приблизително такова беше на пръв поглед моето общо възприятие за мисловните процеси на Андрей в първоначалния период. Постепенно ориентирането и активният контрол на възприемането във всяка чужда Вътрешна сфера се усвоява и организира все по-добре.
Аналогично беше състоянието и възприятието и при контактите ми с генерал Строски или с професор Хък, с останалите от техния свят, до чиито съзнания се докосвах и чиито мисли и познания приемах, както и в другия свят, който посетих, с реалност видимо доста по-отдалечена от нашата – с Ардей, Томак, Арган, Неос, Марнея, Солейкс, Маурей, Марсия и много други. И аналогично бе възприятието ми, когато през съзнанието на Андрей навлязох във Вътрешната сфера на Джейсън, макар и субект в реалност от различен и вторичен порядък, както и когато бях в контакт най-общо казано със съзнанието на изкуствения им интелект.
На определен етап щях да осмисля за тази категория контакти и обмен на информация, че в такъв момент и в такава форма самият аз вече принадлежах на Вътрешната реалност и бях нейно изражение, което ми даваше неограничена възможност за пряк достъп до всякакви форми на нейното външно изражение – включително информацията, с която се изразяват материалните форми на многоаспектната ни Реалност с различните й измерения, „времеви“ сегменти, вариации, светове и техни алтернативни варианти. Но овладяването на този достъп изискваше постигане на съответното умение и не се случваше веднага. Постигането на различните възможностите бе постепенен процес на срещата с познанието.
Разбира се, първоначално представите ми бяха по-ограничени. Но след определена практика и натрупване на опит вече бях установил, че когато съзнанието преодолее границата, задържаща го във външната реалност и навлезе във Вътрешната си сфера, когато поеме по безкрайния път сред лабиринтите, когато през Хоризонта на вливане навлезе и в сферите на други разумни същества, то продължава да възприема информацията в образи и идеи като общ продукт на мозъчните и съзнателни процеси – както собствените, така и тези на другите индивиди. То не се фиксира върху отделните моменти, елементи, фрагменти и етапи от физичните процеси и биохимичните реакции, от електронните потоци, електромагнитните полета или квантовите флуктуации, които представляват физичната основа и проявления на самите процеси, водещи до крайния резултат – възприятията, образите, идеите, емоционалните състояния, мисловния процес, интелекта, личностната самоидентификация, самосъзнанието.
А когато заедно със своята Вътрешна сфера се пресече Хоризонта на вливане и се полети през пространствата на Универсалната Вътрешна сфера, за възприятията там няма готови понятия за пряка аналогия, защото трудно би могло да се направи пряка аналогия между външното и вътрешното изражение на многоаспектната ни Реалност. Там, отвъд Хоризонта, се съдържа и осъществява универсалната същност на тази многолика Реалност в различните й проявления, изражения и аспекти, която, веднъж попаднало там и станало част от нея, съзнанието ни придобива възможности пряко да възприема.
Иначе, ако се върнем към по-близките до нас проявления на реалността и формата на възприемане на информацията, ясно е, че с навлизането в личната Вътрешна сфера, възможностите стават неограничени и при определен режим на фокусиране може да се разглеждат и изследват дори и различните елементи на процеса. Но това зависи от непосредствените цели, които си поставяме. Това би било допълнително и излишно усилие. Но би имало голям смисъл, ако проучваме елементите с цел поправка на някой блокаж и неизправност в мозъчните си вериги (или в тези на друг човек), с цел лекуване на болест на мозъка или на тялото, или пък дори подобряване на общия генетичен фон или на отделни негови аспекти – собствения или на друг човек, или с други подобни цели, включително познавателни – изследване на процеса. Това са много важни и съществени възможности в сферата на лечебните приложения. Без такава необходимост оставяш съзнанието си да пътува сред коридорите и да възприема с образи и със смисъл, да визуализира и спонтанно да анализира и разбира, а възприятието е едновременно, многопластово и многопосочно.
След като придобиеш опит, постепенно се научаваш да управляваш това пътуване и възприятие, да го контролираш и насочваш, да „виждаш” съдържанието и обкръжението „от птичи поглед”, да търсиш и да намираш, да се фокусираш и светкавично да възприемаш и научаваш, научаваш се как да контролираш и насочваш това пътуване сред лабиринтите и да намираш необходимите посоки и цели.
Ще ви го опиша с нещо познато и близко за вас, макар че аналогията не е пряка и примерът е от съвсем друг порядък. Сигурно сте го изпитвали някога по време на сън, в случай, че след като се събудите сте в състояние да си припомните достатъчно отчетливо усещането. Оставяш съзнанието да възприема, да пътува, да плува, да навлиза в новите територии, когато безбройните аспекти на процесите се явяват пред теб като оформена вътрешна реалност – в образи, идеи и действия, портали и коридори, зали и пространства, водещи в различни посоки, през които можеш да влизаш и мигновено да прескачаш, запазвайки винаги представата си за схемата на тяхното разположение, която пък е само част от йерархията на схемите. Когато някога евентуално успеете да овладеете изкуството на ясните осъзнати и контролирани сънища, ще се научите да насочвате своите действия и да въздействате на обстановката и ситуацията…
4.

Бях навлязъл в мисловния свят на Андрей и възприемах образите, в които се изразяваха неговите мисли и идеи, това, което виждаше и чувстваше, представите му за всичко, което се случваше. Можех също така да продължа по коридорите на лабиринта, да прескоча през портали и нива и да се заровя в паметта му или в очакванията му за бъдещето. Това се случваше мигновено и едновременно...
Съзнанието на Андрей прескачаше между няколко теми. В определени моменти асоциациите на мисловния му процес се сливаха и темите водеха до общи връзки, след това отново се разклоняваха.
Все още не можех със сигурност да определя, дали светът на Андрей беше възможен вариантен модел за бъдеще на нашия свят, или това бе паралелен, алтернативен, все пак друг свят, друго измерение, друг аспект на реалността. Доста приличащо, но все пак различно от нашето. Всеки от различните варианти беше възможен, но си мислех, че такива разграничения и категории вече нямаха особен смисъл и значение през перспективата на моите пътешествия през вътрешната същност на реалността. Все пак, някого щях да попитам, за да ми подскаже – някого от Вътрешните ми учители, или някого от Универсалната Вътрешна сфера. Самият Андрей едва ли би бил наясно с такава подробност. Съмнявах се, че би могло да има достатъчни обективни индикации на място, за да може да си изясня веднага този въпрос докато се намирах в неговия свят, но отвъд Хоризонта – в Универсалната сфера щях да намеря отговори. Там щях по-добре да осмисля доколко въобще имаше някакви разлики между вариантен модел на бъдеще и друг свят или измерение.
В асоциативно-мисловния лабиринт на съзнанието на Андрей срещах на този етап елементите на няколко категории познание, признаците на които лесно успявах да разгранича. Едната бе свързана с академично утвърдените в света на Андрей концепции и теории за заобикалящата реалност, включително устройството на Вселената, времето, пространството, измеренията, както и за начина на функциониране на мозъка и на формирането на човешкото мислене, съзнание и самосъзнание. Втората категория бе свързана с предишни представи и убеждения на Андрей, които са били в известно противоречие с официалните теории, излизали са извън рамките на широко възприето и са го подлагали на съмнение и преразглеждане. Третата категория бе свързана с всичко онова, което Андрей бе осъзнал и научил от опита си при навлизането и пътуването във  Вътрешната си сфера за устройството и същността на многоаспектната Реалност, за нейните невидими страни, за вътрешната й същност, което, разбира се, бе много по-различно от официалните научни представи в неговия свят за Вселената и за мястото на човека в нея.
Познанията на Андрей от странстванията му в личната му Вътрешна сфера и срещите с негови Вътрешни учители принципно не се различаваха особено от онова, което аз бях разбрал за същността на Реалността по време на моите първоначални пътешествия в моята лична Сфера. Степента му на познание зависеше от това, колко далече бе успял да стигне и през какви лабиринти бе преминал, какво бе успял да прозре и колко бе разговарял със свои Вътрешни учители.
Що се отнася до стандартните академични представи в света на Андрей за времето, пространството, материята и движението, като изключим авангардните идеи и постижения на екипа на професор Хък – „черната овца” в академичната общност – във физиката на полето и технологията на мнемографията, концепциите им все пак излизаха извън представите и догматичните академични рамки и теории в нашия свят, като в определена степен съвпадаха или бяха близо с моите лични представи и хипотези по тези материи. Андрей имаше дори някои резерви, с които още повече се приближаваше към моите схващания. Същото се отнасяше и за проблемите, свързани с функционирането на мозъка и формирането на мисловния процес, по които професор Хък и екипът му, част от който преди време е бил и Андрей, се оказваше истински авангардист. Моите отдавнашни представи и хипотези в тази област при тях бяха вече доказани теории и създадени технологии в областта на мнемографията и мнемотелеметрията. Във всички тези области на фундаменталните науки, техният свят и научно мислене се оказваха доста по-напред от нашите.
Но още по-голямо сходство по всички тези теми с моите прозрения и хипотези намерих, разбира се, в другия свят, който опознах – на Ардей, Арган, Солейкс, Томак… Там между фундаменталната наука и Вътрешния път вече не стоеше изкуствена разграничителна граница. В света на Андрей тази тематика официално не съществуваше и бе все още тайно знание и практика, достъпни и принадлежащи само на определени индивиди. Много по-напред бяха в света на Ардей и Томак в познанието за многоаспектната същност на Реалността, структурата на пространството, същността и смисъла на времето, движението и енергията. Също така, в науката за мозъка там вече имаха по-балансиран подход и използваха по съвсем различен и прагматичен начин възможностите на мнемографията, а една от големите цели освен обучението бе постигането на пълноценно и безопасно прехвърляне на самосъзнанието.
Отново се връщам към факта, че някои елементи на познание при определени условия периодично могат да се процеждат през Хоризонта на вливане и да водят до съответните прозрения при едни или други хора, в едни или в други времена. Това вероятно се случва при различни обстоятелства и по независещи от индивида причини (или решения, взети там някъде сред просторите отвъд Хоризонта), но със сигурност е необходимо човек да не приема всичко казано му като крайно установена даденост, независимо в какви форми това му се поднася, да има силно желание да научава и да влага достатъчна енергия да се фокусира върху определени теми. Вероятно в това се крие и тайната на тази близост в концепции и научни открития при представители от различни времеви сегменти или алтернативни светове.
Различни аспекти от научните теории в нашия свят и при едните, а още повече и при другите бяха вече отдавна отречени и забравени, а до други в реалностите на Андрей и на Ардей въобще не се бе стигало, особено онези, които бяха погрешни. Би било любопитно да се направи поне частичен сравнителен анализ, макар че това би отнело доста време и място.