Текст 2 - 2018-2019-2020 - 22. 03. 2020

Дълбок сондаж

***

ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ - ГЛАВА 6

***   ***



Евгени Георгиев Алексиев

Възприятието в реално време - "Въображаемото Аз", „Сънищното пространство”, „Сънищният архив”, „Временният архив”, „Центърът на идентичността”


Асоциативният процес в хода на развитието на сънищната ситуация в реално време оставя следи в съответните въвлечени и участващи в Асоциативната каскада на сънищата сегменти  и елементи на невронната мрежа, които следи съставляват първоначално формиране и съхраняване на информацията за съответните осъществили се сънищни ситуации. Следите, представляващи тази информация, както и аналогичните следи, оставащи от сънищните ситуации през различни цикли на същата нощ или период на сън, представляват „Временния архив“ на Сънищното пространство, попълнен с временни „спомени“ за сънуваните сънища.
Във „Временния архив“ се запазват и спомени за възприятието за сънуването в реално време – съхраняват се в нестабилно състояние и следите от самото възприятие за сънуването в реално време, останало от асоциативните връзки по време на съня и взаимодействието с Центъра на идентичност.
В преносен смисъл казано, по време на сънищата в реално време се осъществява пряко асоциативно „прехвърляне” на информация и временни следи, представляващи потенциални „спомени“ за сънищата от „Сънищното пространство” във „Временния архив”.

„Сънищното пространство” представлява територията в невронната мрежа, включваща съвкупността от сегменти и елементи в рамките и на територията на паметта, които са се активирали и са били въвлечени и са участвали в Асоциативната каскада на сънищата.
Съответните елементи, които се активират в сънищните процеси, са в пряка или непряка асоциативна връзка помежду им, в последователна логически или разпокъсана, прескачаща и логически несъстоятелна схема и ефект.
Рамките и територията на паметта включват цялата невронна структура, имаща участие в Асоциативните каскади и във формирането на съзнанието и самосъзнанието.
„Временният архив” на сънищата се намира на територията на „Сънищното пространство”. Тази територия, в която се оказва „Временният архив” може да се ограничава в обхвата на оригиналното „Сънищно пространство”, ангажирано със сънищните процеси в реално време. Или територията на „Сънищно пространство” може да е разширена извън обхвата на оригиналното „Сънищно пространство” впоследствие в процеса на припомняне на сънищата в будно състояние. Това става именно с образуването на „Временния архив” в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние в резултат от асоциативните връзки с други елементи и сегменти на постоянната трайна памет и стабилизиране на „следите-отпечатъци” от сънищните процеси.

„Временният архив” на сънищата се различава от „Сънищния архив” с по-високата степен на стабилизиране, стабилност и трайност на „следите-отпечатъци” останали от сънищните процеси от последните цикли на съня.
Оригиналните първични „следи-отпечатъци” от сънищните процеси се образуват в реално време в Сънищното пространство от Асоциативната каскада на сънищата и стават част от „Сънищния архив”.
„Сънищният архив” представлява останалите от сънищните процеси оригинални „следи-отпечатъци”, носещи информацията и отразяващи сънуваните сънища. Тези „следи-отпечатъци” нямат голяма стабилност и трайност и отразяват сънищата от циклите на сънуване през изминалата нощ или евентуално от сънуване през деня, но бързо избледняват, отдалечават се и потъват в Океана на елементите. След известно време е трудно да се намерят в „Сънищния архив”, а след следващото заспиване вече се оформя ново „Сънищно пространство” и нов „Сънищен архив” с нови „следи-отпечатъци”. Може въобще да не успяваш да разбереш какво е имало в твоя „Сънищен архив”, да не си припомняш сънищата си или да си припомняш една минимална част от тях.
За разлика от „Сънищния архив”, „Временният архив” на сънищата е съвкупност от временно стабилизирани в значително по-висока степен на стабилност „следи-отпечатъци” отразяващи сънищните процеси от съответните последни цикли на съня. Тези „следи-отпечатъци” във „Временния архив” имат вече по-голяма стабилност и трайност от всички други оригинални първични следи-отпечатъци оставащи в „Сънищния архив”, включително и от техните оригинални първоизточници. „Следите-отпечатъци” във „Временния архив” са вторични, първични-модифицирани и първични-оригинални. Първичните-оригинални са „пренесените” – стабилизирани в реално време в процесите на сънищата. Първичните-модифицирани са променени като са асоциативно допълнени и модифицирани в процесите на припомнянето. Вторичните са асоциативно производни, модифицирани в процесите на припомнянето.

Информацията, съдържаща се в следите, стабилизирали се и затвърдили се в реално време или казано с други думи – „прехвърлени” в реално време и останали като резултат от сънищата в този така наречен „Временен архив” е първична, а не вторична каквато става в резултат на нейното намиране впоследствие (във „Временния архив” или в други зони на самото „Сънищно пространство”), и на нейното  „възпроизвеждане“ и затвърждаване (на неговата територия) при спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне по време на междинно събуждане (или при първично спонтанно сутрешно припомняне и визуализиране без маркиране и записване), при което при този процес става нейното „прехвърляне” във „Временния архив” (бива подсилена и издигната до статус на част от „Временния архив”). Ще рече, че по време на сънищния процес следите не са останали достатъчно стабилни и трайни, за да бъдат позиционирани като елементи на „Временния архив”, и едва при опита за тяхното припомняне и визуализиране те биват активирани и следите от възпроизведените асоциативни процеси в по-голяма степен се стабилизират. А тези, които са открити във „Временния архив” стават още по-стабилни.
Вторична информация може да се натрупва във „Временния архив” с различни степени на стабилност, освен в реално време, и в резултат на припомняне и визуализиране в периодите след междинните нощни събуждания или при първичното сутрешно припомнянена сънищни ситуации вече позиционирани като елементи на Временния архив, т.е. припомняне на базата на вече съхранената и стабилизирана първична информация във Временния архив.
Понякога първичната информация, останала в съответните сегменти на паметта (на Временния архив на сънищата) като следи от сънищния процес в реално време може да се окаже по-стабилно съхранена до сутринта и да предизвика много по-жив и подробен спомен за съответния сън, отколкото вторичната информация от следите след припомняне и визуализиране след междинните събуждания.
Всяко спонтанно припомняне и визуализиране на сънуваните сънища след междинно събуждане, по принцип създава ефекта на затвърждаване на информацията от следите от съответните сънищни ситуации, и донякъде успява да я стабилизира във „Временния архив“ като вторична. Всяко целенасочено и осъзнато припомняне и визуализиране след междинно събуждане по принцип води до стабилизиране на информацията във „Временния архив” на „Сънищното пространство” в по-голяма степен, в зависимост от характера на припомнянето и от степента на разграничаване от сънищното състояние. По-активното и събудено припомняне и визуализиране след междинно събуждане принципно извежда стабилизирането на информацията от форма на информация от следи във „Временния архив” на „Сънищното пространство” във форма на информация и следи в постоянната трайна памет. В този смисъл целенасоченото и осъзнато припомняне и визуализиране след междинно събуждане би могло да окаже въздействие или за стабилизиране на съответните потенциални спомени само като информация във „Временния архив”, или за стабилизиране на информацията като елементи на постоянната трайна памет. В случай, че припомнянето и визуализирането след междинно събуждане е придружено с маркирани или дори със записване и описване на сънуваните сънища, тогава стабилизирането на информацията по принцип се отнася до постоянната трайна памет и спомените се позиционират като част от нея, въпреки че с времето, ако не изплуват и не се припомнят периодично, и те могат да избледнеят (като всеки спомен), избледняват и потъват в Океана на елементите.

В преносен смисъл, след сънуваните сънища се „пренася” пряко (запазва се временно) сънищна информация от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, при спонтанно припомняне след междинно събуждане информацията донякъде се стабилизира във „Временния архив”, при целенасочено осъзнато припомняне след междинно събуждане информацията в по-голяма степен се стабилизира във „Временния архив” или се пренася в постоянната трайна памет, а при маркиране и записване информацията в по-голяма степен се стабилизира в постоянната трайна памет. Същевременно „пренесената” в реално време първична информация пряко от „Сънищното пространство” във „Временния архив” може да се окаже с такава стабилност и структурираност, че при сутрешното припомняне и визуализиране на сънищата да се окаже източник на изключително ярък и добре оформен с подробности спомен от сънувания сън.

Описание с „прехвърляне“ на информация от „Сънищното пространство” във „Временния архив” на сънищата изобразява процесите по-понятно и директно в удобен и по-достъпен за визуализиране и разбиране вид, но то има смисъл, ако разсъждаваме и разглеждаме процесите в преносен смисъл и абстрактно, абстрахирайки се от факта, че връзките и структурите са позиционирани и не се преместват или копират от една в друга зона, не се създават нови дублиращи огледални образи, връзки или структури. (Мозъкът не е компютър, при който с едно движение можем да си правим множество копия, които да се прехвърлят през пространството на паметта и да се съхраняват паралелно.) Същевременно, протичат асоциативни процеси, асоциативно съпоставяне с обратни връзки, и развитието на „събитията” в тези асоциативни процеси има своята динамика и оставя съответните следи. Взаимодействията в тези асоциативни процеси и динамиката на събитията в асоциативното съпоставяне предизвикват повторно активиране на оформилите се следи и схеми от сънищните асоциативни процеси, възпроизвеждане и стабилизиране в една или друга степен на информацията от следите от формирането и развитието на сънищните ситуации в хода на Асоциативната каскада на сънищата, укрепването й в една или в друга форма и степен на стабилност и трайност, като така водят до резултати, при които, без да имаме предвид реално физическо преместване на невронни връзки и структури, в преносен смисъл бихме могли да изобразим взаимодействия между „Сънищно пространство”, „Временен архив” на сънищата и „Постоянна трайна памет”.
Когато говорим за „Постоянна трайна памет”, може да си я представяме като определена част от паметта, част, състояща се от активна и неактивна постоянна трайна памет. Неактивната е нейна форма, в преносен смисъл стояща на границата с дълбините на Океана на елементите. Паметта е цялото пространство, в което се осъществяват различните форми на Асоциативна каскада, включващо всички структури и елементи, които участват в Асоциативните каскади, осъществяващи съзнанието, самосъзнанието, будната съзнателна дейност, сънищните процеси, вътрешните (интуитивни и други скрити) процеси, общо казано - „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”, вкл. грижата на „Вътрешното Аз” за баланса на процесите на собственото тяло. Върху части от пространството на паметта се оформя всеки път при сънищните процеси съответното „Сънищно пространство”, а в неговия обхват остават „следите-отпечатъци”, оформящи съответен „Сънищен архив”, както  и „Временен архив” на сънищата.

Пряко във физически смисъл, касае се за различна степен на постигната стабилност на нови връзки и структури, които в процеса и динамиката на тяхното възникване в пространствата на постоянната трайна памет, както и евентуално в други сегменти-нива на паметта, с повече или по-малко последователно и логично обусловен и осъществен асоциативен достъп, въздействие, активиране и свързване с различни други елементи и структури на постоянната трайна памет, както ис елементи, структури, сегменти или аспекти на Центъра на идентичността, биват ангажирани с повторно, повтарящо се и продължаващо асоциативно свързване, въздействие, възбуждане и активиране и по-този начин стават все по-стабилни и трайни.

Ако става въпрос за връзки и структури възникнали като материален израз на една сънищна ситуация, тези елементи от тях, които биват припомнени, съответно търпят повторни взаимодействия и се стабилизират, а други, които биват пропуснати, остават в нестабилно състояние, „спящи” и евентуално потъват в забрава като впоследствие е по-трудно да бъдат припомнени.
„Сънищното пространство” е онова пространство в паметта – в зоните, в които се проявява Активната постоянна трайна памет или извън тях, което се определя от съвкупността от сегментите и елементите от паметта, от ангажираните невронни структури и елементи, които са материалната база на комплекса от асоциативни връзки и взаимодействия в обхвата на процесите на Асоциативната каскада на сънищата, водещи до генезиса на възникване и оформяне на сънищните ситуации –  на невронните връзки, елементи и структури, които се възбуждат, активират и възникват при този процес, носители на резултата от тези асоциативни връзки и взаимодействия, изразяващи съдържанието и възприемането на конкретните сънища. По-просто казано, „Сънищното пространство” може да се възприема като пространствата на паметта, ангажирани в процесите и в обхвата на Асоциативната каскада на сънищата, включително с евентуални полета на нейни взаимодействия и застъпване с форми и аспекти на общата Асоциативна каскада, които не са присъщи и характерни за състоянията на сън и сънуване на сънища, а влизат в обхвата и представляват форми и аспекти на проявления на Асоциативната каскада на будното състояние. 
 
В хода на възникване и развитие на сънищата, ангажираните в асоциативните процеси невронни връзки и структури представляват „следи-отпечатъци” - носители на информацията и изразители на съдържанието и смисъла на сънищните ситуации. Те са в обхвата на „Сънищното пространство” и стават елементи на „Сънищния архив”.
В асоциативните процеси на припомняне и визуализиране с повторно ангажиране на съответните асоциативни пътища и с включване на допълнителни асоциативни разклонения, с поредно активиране на съответните невронни връзки и структури, „следите-отпечатъци” допълнително се стабилизират.
В преносен смисъл, при асоциативния процес на припомняне, в зависимост от качеството на припомнянето, определени елементи от информацията за сънищната ситуация се „прехвърлят”, „влизат” във „Временния архив” на сънищата. Впоследствие, с допълнително припомняне получават по-висока степен на стабилност, при което се трансформират и се  прехвърлят в постоянната трайна памет. Пак изразено в преносен смисъл. Не се осъществяват премествания, а само се постигат различни степени на стабилност

„Временният архив” на сънищата не е изолирана обособена зона, в която става презаписване или огледално създаване на връзки и структури. Той е абстрактно понятие, обозначаващо определено състояние на стабилност в обхвата на цялата памет. Както и „Сънищният архив”, както и „Постоянната трайна памет” (активна или неактивна), както и „оперативната постоянна трайна памет”, както е абстрактно и понятието „Сънищно пространство”.

Така както и „Центърът на идентичността” не е обособена зона, а понятие обозначаващо степен на стабилност и трайност на определени постоянни връзки и структури на паметта (осигуряващи асоциативни пътища, постоянно активни асоциативни схеми, съвкупност от асоциативни „следи-отпечатъци”, както и разработени и лесно активиращи се допълнителни канали и връзки, свързващи с определени надграждащи асоциативни процеси, свързани помежду си в достатъчно разклонена, разнопосочна и стабилна мрежа, от които водят и до които стигат множеството асоциативни канали и асоциативни връзки, включващи се в различните събития в дейността на мозъка – в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието в различните й форми и аспекти).
В този смисъл следва да се разбира и приема използването и по-нататък на тези понятия при описанието на процеси.

„Пряко прехвърляне” във „Временния архив”

Каква информация в най-голяма степен „се отразява” и какви спомени остават впоследствие за определено време във „Временния архив” в резултат на „пряко прехвърляне” (спонтанно автоматично междинно стабилизиране)?

Възприятията ти в ролята на „Въображаемо Аз”, изразяващи се в сънищните процеси в „Сънищното пространство”, които „ти” се явяват в реално време чрез асоциативните връзки с Центъра на идентичността и частичните асоциативни връзки с постоянната ти трайна памет принципно (в определена степен и мяра, и понякога) „се отразяват пряко” в реално време във „Временния архив” дори и без междинната помощ на спонтанните или целенасочени визуализации и припомняне в периодите след междинните събуждания преди началото на следващия цикъл или непосредствено след сутрешно събуждане. Това означава, че осъществените асоциативни връзки и ефектите върху ангажираните невронни структури все пак запазват временно определена стабилност (по-голяма или по-малка), и могат малко по-късно все още да бъдат идентифицирани (в зависимост от състоянието и едни или други обстоятелства – в по-голяма или в по-малка степен) чрез последващ асоциативен процес на припомняне (визуализиране, съпоставяне).

Впоследствие когато визуализираш и си припомняш сънищата при основно и вторично сутрешно и дневно визуализиране, ти „прехвърляш” съответните „следи-отпечатъци” (спомените) от „Временния архив” в постоянната си трайна памет. (Т.е. реактивираш ги и допълнително ги стабилизираш в определена степен.)

След приключване на сънищните процеси и събуждане, във „Временния архив” остава цялата информация от следите от сънуваните през съответните цикли на съня сънища, която е била достатъчно стабилизирана, за да не е останала само в „Сънищния архив”, но която не си успял да стабилизираш достатъчно по един или друг начин, за да се оформи като информация в постоянната ти трайна памет и да я превърнеш в стабилни и сравнително ясни и достъпни спомени. (Понякога спомените ти от сънищата може да са толкова силни, че само като си помислиш „какво сънувах през нощта” и пред вътрешния ти поглед да изплуват картини от ситуациите.)
Във „Временния архив” остава и информацията за сънуваните сънища след първично или вторично припомняне и визуализиране на сънища, когато не си успял толкова достатъчно добре да си припомниш, визуализираш и стабилизираш съответната информация, че тя да се установи и да остане стабилна като спомени в постоянната трайна памет – това обикновено се случва при първични и вторични хаотични припомняния и визуализиране сутрин, които не са съчетани с маркиране, записване и описване на съответно припомнените сънища.
А информацията, която за определен период може да се е оказала с качеството на стабилизирана и съхранена в постоянната трайна памет, но не е била „потвърдена” (асоциативно реактивирана) чрез допълнително припомняне и визуализиране и най-важното – с маркиране и записване, може много скоро „да се върне” от постоянната трайна памет във „Временния архив”, след което неочаквано да избледнее.
Това че определени спомени от сънища към даден момент са се оказали толкова ярки и силни, че вече си мислиш, че със сигурност са били стабилизирани като информация в постоянната трайна памет, че няма начин да ги забравиш, не променя положението, че в случай че не бъдат маркирани и описани, те скоро могат да загубят това свое качество (и това може да се случи изведнъж и да изглежда доста изненадващо), губят стабилност и трайност и потъват надолу - през абстрактните пространства на „Временния архив”, към по-долните пластове на паметта, там някъде сред дълбоките води на Океана на елементите на съзнанието.

При недостатъчно напреднала практика по Пътя на сънищата, това, което сутрин след събуждане или по-късно през деня би могъл да извлечеш и допълнително да визуализираш, разшириш и уточниш от„Сънищното пространство” и по-точно от „Временния архив” на основата на възникващите пред вътрешния ти поглед проблясъци от картини и ситуации, е в по-голяма степен в резултат на междинно относително стабилизирана вторичната информация в резултат на вече случили ти се през нощта междинни припомняния (независимо дали са били спонтанни или целенасочени, осъзнати или неосъзнати и възприети като продължение на сънищна ситуация, запомнени или без да си им обърнал внимание и да си запомнил, че са се случили),  или от предварително експресно сутрешно припомняне (без маркиране и записи). Ако през нощта при междинните ти събуждания си си водил записки, ако си маркирал или по-подробно  записвал, като ги прочетеш те могат да предизвикат потоци от визуализации и спомени.
Обичайно в по-голяма степен и в повече случаи могат да се запазват следи, отразяващи общата схема и „общия смисъл” на ситуация от съня. От тази ситуация обикновено може да остане и ярко запомнено и определено действие, което веднага след събуждането ти се явява с ясна визуализация и статично фиксирани подробности.

Информация „прехвърлена” (спонтанно и пряко) в реално време от „Сънищното пространство” в категорията „Временен архив” (или за краткост – прехвърлена във „Временния архив”) означава, че едновременно още с тяхното образуване в сънищните процеси в сравнително по-високата степен са се оказали стабилизирани и стабилни „следите-отпечатъци” в „Сънищното пространство” за съответната сънищна ситуация, картина, действие и т.н.
Споменът от информация, „прехвърлена” в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив” може да е толкова ясен и с визуализацията ти представата ти за това действие да е толкова добре изградена, че рязко да се различава от различните проблясъци и визуализации от моменти и ситуации от сънищата ти, които ти се явяват след като са били „прехвърлени” (стабилизирани) не спонтанно и пряко в реално време”, а чак вторично – от „Сънищния архив” във „Временния архив след осъществено визуализиране (например при спонтанни или целенасочени припомняния и визуализации в кратките периоди след нощни междинни събуждания, или след сутрешнио събуждане).
За по-голямата част от сънищата, за повечето сънищни ситуации и техни елементи, „прехвърлянето” в реално време не се случва, информацията остава сравнително нестабилна и краткотрайна, а „следите-отпечатъци” остават със стабилност на нивото на елементи от Сънищния архив.
При всяко първоначално нощно или сутрешно визуализиране на елементите от сънищата ти, които не са били „прехвърлени” в реално време във „Временния архив”, ти си ги намерил в „Сънищното пространство” сред елементите на „Сънищния архив” в оригиналния им първичен вид (форма), разграничил си ги, визуализирал си ги, „видял” си ги, осмислил си ги, и така асоциативно си ги стабилизирал и „преместил” във „Временния архив” (в една или в друга степен, зависи от качеството на припомнянето и визуализирането). Информацията и „следите-отпечатъци” стават асоциативно модифицирани и при следващото си припомняне и визуализиране на същата сънищна ситуация информацията, която намираш във „Временния архив” е вече вторична.
Когато елементи от сънищната ситуация са били „прехвърлени” в реално време във „Временния архив” информацията, която намираш там при първоначалното припомняне и визуализиране е оригиналната-първичната, поне доколкото се отнася до „прехвърлените” в реално време елементи. Това е така, защото ти ги намираш във „Временния архив” вече в съответната степен стабилизирани. С други думи – все едно са огледално „прехвърлени” (отразени), без междинни асоциативни модификации или допълнения, каквито се случват и натрупват при всяко припомняне и визуализиране.

Споменът от сънищната информация, „прехвърлена” в реално време във „Временния архив”, ти се явява ярко и директно пред вътрешния поглед, без да се налага да се опитваш да се настроиш, да си спомниш и да търсиш или очакваш проблясъци (или на базата на проблясъците да фокусираш вътрешния си поглед и да се опитваш да сканираш „Временния архив” или цялото „Сънищно пространство”, с цел да активираш проблясъка в търсене на асоциативни връзки и образи към ситуациите, свързани с него).
В случая с появяващата се внезапно след сутрешното ти събуждане ясна и ярка визуализация с подробности, поредица от картини от ситуация и действия от сънищата ти, които сякаш си преживял преди малко, освен че би могло да е припомняне и визуализиране на съня, от който току-що си излязъл, може да е и информацията от следите на сънувани преди това сънища (по-рано през нощта), стабилно запечатани и съхранени в „Сънищното ти пространство” в реално време при протичането на съня, или с други думи – първична оригинална информация от сънищата „прехвърлена” пряко в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”. Толкова стабилно и структурирано „прехвърлена”, че не е било необходимо при междинните събуждания или след сутрешното събуждане да се доразвиват проблясъци и да се визуализира с цел припомняне какво точно стои зад тях.

Сутрин след събуждане, визуализацията от припомненото действие от сънищна ситуация, информацията за следите от което е била стабилизирана в реално време, (т.е. „пренесена” на момента в реално време пряко от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, а не впоследствие, чрез припомняне и визуализиране), може да е с толкова силно вибриращо усещане за близост, яснота и подробности, с толкова жив спомен за самото усещане за сънуването в реално време, сякаш в този момент се пренасяш през времето в самия си сън, че трудно може да бъде объркано от този, който го е преживял и е разбрал разликата с резултатите при процесите на визуализиране и със спомените за моменти и ситуации от сънищата, идващи след появата на проблясъци с тяхното „сканиране”, „напипване”, разглеждане, фокусиране и бавно постепенно и поетапно възстановяване на обстановката и действието (когато информацията е била пренесена във „Временния архив” не директно в реално време, а впоследствие след съответните твои предишни нощни или сутрешно припомняния и визуализации и вече се явява и я намираш във „Временния архив” като вторична, асоциативно модифицирана.

Често, независимо от тази по-голяма яснота и изграденост на образа от визуализацията, който сякаш замръзва пред вътрешния ти поглед и ти дава възможност добре да разгледаш подробностите от сънуваното действие, същевременно от определен момент в началото на това визуализирано действие назад в ситуацията подробностите за другите случили се действия или за присъстващи в обстановката подробности, хора и обекти, както и за смисъла на тези действия, може напълно да ти се губят. Същото се отнася и за действията в сънищната ситуация, последвали нататък след определен момент в края на визуализираното действие, което си успял да видиш ясно с подробностите. За цялостната ситуация оставаш с обща смътна представа, но определено знаеш, че я е имало в съня ти. В рамките на общата ти представа за цялостната схема на сънищната ситуация, за предишните и последващите ти действия и събития преди и след ясно визуализирания фрагмент, ти остават сякаш някак си интуитивно знания за различни събития, които нито можеш да разграничиш конкретно и да визуализираш ясно, нито да назовеш по смисъл. От спомена за общата схема знаеш, че ги е имало и че си ги възприемал в реално време с "Въображаемото Аз", но от тях следи не успяваш да намериш, може би не са били „прехвърлени” в реално време, а може би до момента дори и въобще не са били „прехвърлени” и са останали там някъде в „Сънищния архив”. Ако впоследствие след сънуването не си „прехвърлил” за тях допълнителна информация във „Временния архив” при някое спонтанно визуализиране, сега се налага да търсиш допълнителни подробности като се фокусираш към все още запазващия се първичен „Сънищен архив”, т.е. да ги търсиш направо на  „близката повърхност” на „Сънищното пространство” –  на сравнително „по-гладката му плоскост” на първичните оригинални сънищни процеси и останали от тях „следи-отпечатъци” (оригиналните първични нетрайни и нестабилизирани следи, към които не е ясно до кога ще успяваш да намираш или да активираш асоциативни пътища и връзки).
Там би трябвало евентуално да можеш да намериш все още останали „следи-отпечатъци” от процесите по време на Асоциативната каскада на сънищата, свързани с подробностите, които знаеш, че е имало в съня ти, но не си успял веднага да визуализираш и да си припомниш.
В „Сънищния архив” на „Сънищното пространство” до известна степен и до определен момент остават следите от всички сънувани сънища през циклите на съня от последната ти нощ, но асоциативните канали и пътища към тях не са открити и лесно достъпни, тези следи не са последователно асоциативно свързани за достъпа на будното ти съзнание, до тези следи по-трудно се достига, сред всички тях по-трудно се намират тези, които все пак биха се възпроизвели като останал смътен или проясняващ се, изкристализирващ, оформящ се и придобиващ яснота спомен, асоциативните пътища и връзки към тях не се запазват трайно открити, Асоциативната каскада на будното съзнание не успява лесно да открие асоциативните канали към тях и да ги включи в своите процеси, и елементите, които ги съставят много скоро могат да потънат в дълбините на Океана на елементите на съзнанието. Тогава вече би ти било необходимо качеството на интегрираното съзнание, за да ги достигнеш и откриеш.

Възприятие за сънуване – възприемане и усещане в реално време на факта и процеса на сънуването

Понятието за възприятие за сънуването се отнася за реалното време на протичане на сънищата, защото ако би се отнасяло за последващ момент и период би било спомен, припомняне и визуализиране, вкл. спомен за възприятието.
Възприятието за сънуването може да се отнася за определен момент от действие в съня, за определена ситуация от сън, като може да се позиционира по време към определена фаза или определен цикъл на съня (но сънуващият с обикновено съзнание трудно би могъл да определи впоследствие към кой цикъл, а още повече – към коя фаза, се е отнасяло, нито до каква степен може да се отнася за всички сънувани сънища в съответната фаза или цикъл така, както обикновено не е в състояние да си припомни и визуализира всички свои сънища в съответни цикли или фази, нито да определя от кои цикли или фази са съответни спомени; по отношение на циклите все пак има известна възможност – ако се събужда нощем и си води записки след всяко събуждане – спонтанно междинно или целенасочено по часовник, стига да умее да си припомня).
В тези случаи сънищата може да протичат в ролята на различни и повече или по-малко различаващи се форми на „Въображаемо Аз”, макар и всички те да са в достатъчно голяма степен асоциативно свързани с Центъра на идентичността ти и да са в една или друга степен близки до същността на реалното ти „Аз” в едни или други аспекти или с разлики в едни или в други аспекти.

Принципно, в рамките на една фаза от цикъл може да имаш различни несвързани сънища, което означава, че можеш да преживееш ситуациите в тях в ролята на различаващи се варианти на твое „Въображаемо Аз” (с повече или по-малко различия и нюанси на твоето собствено възприятие в една или в друга роля). Дори в рамките на един сън може да има променяща се ситуация с несвързани части, в които да се променя и твоето възприятие за себе си в ролята на една или друга форма на „Въображаемо Аз”. В тази връзка, възприятието за сънуване е възприятието за присъствие и преживяване в един или в друг сън, в една или в друга ситуация в съня в ролята на определено „Въображаемо Аз”. При различните форми на „Въображаемо Аз” връзката с Центъра на идентичността ти може да е с различна степен. Усещането ти в реално време за преживяванията ти в съня може да е с различна изразеност, усещането ти, че твоята същност е „там” в този момент, и да остави в различна степен „следи” в „Сънищния архив” или във „Временния архив”, т.е. да останат „следи-отпечатъци” с различна степен на стабилност в „Сънищното пространство”.
Възприятието за сънуване в ролята на различните форми на „Въображаемо Аз” се натрупва от различните ситуации, сънища, фази и цикли като едно общо възприятие за сънуването през съответната нощ, като съответни следи се събират и интегрират във „Временния архив” (т.е. остават „следи-отпечатъци” с различна степен на стабилност от самото усещане-възприемане на преживяването на съответната ситуация по време на съня (в реално време), когато имаш усещането, че си в реалност, която възприемаш като даденост, без да възниква идея или причина да подлагаш каквото и да било под съмнение).

В по-общ план възприятието за сънуване може да се разглежда и в съчетание с натрупването на възприятия от спонтанни визуализации и спонтанно припомняне и „разглеждане” на сънища в периодите след няколкото междинни събуждания в една нощ, които може да се случват между съня и полубудно състояние и на границата между полубудно и будно състояние, от които, без да си даваме сметка, се „прехвърля” информация във „Временния архив” в допълнение към информациятаза следите от възприятията, пряко „прехвърлена“ в реално време. Това се случва дори и без наличието сред тях на „по-осъзнати” целенасочени припомняния, а и при спонтанни припомняния или дори и без осъзнато осъществени припомняния в кратките периоди след тези междинни събуждания.

По време на междинните събуждания повърхността на „Вътрешното море на сънищата” сред Океана на елементите на съзнанието все още е била набраздена и твоето излязло от съня съзнание идентифицира пряко от„Сънищния архив” следите, останали от сънищната активност в „Сънищното пространство”.

Процесите в „Сънищното пространство” са оставили „следи-отпечатъци” с качества на стабилност и трайност с различна степен, характерни или за „Сънищния архив” или за „Временния архив”. В „Сънищния архив” са първичните оригинални  следи, които не са стабилизирани и трайни в степен, че да ги определим като елементи на „Временния архив”. Стабилността и трайността им е в зависимост и от асоциативните пътища и връзки около тях, стабилността и проходимостта на тези пътища, създадена в процеса на протичане на Асоциативната каскада на сънищата и съответно от възможностите за лесен достъп до тях и тяхното включване в Асоциативната каскада на будното съзнание.

Споменът от дълготрайно възприятие за сънуването в реално време е спомен от ярко възприятие в реално време при сънуването в дълъг сън, отпечатал се добре във „Временния архив“.
Усещането за дълго сънуване в реално време представлява дълготрайно възприятие в реално време на "Въображаемото Аз" за пребиваване в сънищна ситуация и преживяване на събития в реалността на сънищата и е свързано с достатъчна степен на частично активен контакт с Центъра на идентичността, както и с въвличане на различни сектори и елементи на постоянната ти трайна памет, с достатъчно активни и проходими асоциативни връзки между тях за тяхното съвместно асоциативно участие с характерната за будното съзнание логическа последователност и обратни връзки, без същевременно да си в „осъзнат” сън и без да си се осъзнал като "Реално Аз".
Този контакт с Центъра на идентичност и с елементи на постоянната трайна памет по време на съня (в случая говорим за „неосъзнат“ сън) се осъществява в процеса на Асоциативната каскада на сънищата с асоциативни връзки и съпоставяне с едни или други елементи от постоянната ти трайна памет и подробности, свързани с реалното ти „Аз” и реалния ти живот, като една част от тези елементи и подробности са се активирали и са се включили в сценария на сънищната ситуация, а друга част от тях биват асоциативно достигани, активирани и включвани дотолкова, доколкото да участват в оформянето на един общ фон, който формира твоето възприятие и „осъзнаване“ на участието ти в процесите на сънищната ситуация – възприятието ти за сънуването в реално време.
Когато процесите на Асоциативната каскада на сънищата и в „Сънищното пространство” са достатъчно активни (което зависи от различни фактори, включително от твоето обща физическо и душевно състояние, начина ти на живот, наличието на стрес, евентуален напредък в практиката по Пътя на сънищата и пр.) се оформят достатъчно стабилни и трайни асоциативни пътища и връзки между различните елементи (участващи в сънищните процеси и изразяващи осъществяването на сънищната ситуация), и оставащите от тези процеси асоциативни връзки и „следи-отпечатъци” като елементи на „Сънищния архив”, ако са с качествата на достатъчна стабилност и трайност, придобиват „по-високата” позиция и ролята на елементи във „Временния архив“ на сънищата, и съответно се оформят там като по-лесно достъпен ресурс за потенциални „спомени” за сънищната ситуация, както и за дълготрайното ти усещане в реално време за сънуването, и за спомените ти впоследствие за това усещане.