Георги Щерев- Бряг

Вали… Небето потъмнява,
една вълна сърцето ми върти.
Брегът се люшка изоставен
от хора,
думи
и мечти.

Вървя с деня. И нощ ме чака, зная.
В очите ми дъжда припрян ръми.
И бързам аз от него да узная
пътеката на твойте дни.

И все вали…
        Над пясъка остават
на капките прощалните следи,
и заедно с морето преминават
през мен
и стават на звезди.

Перевод Владимира Стафидова

Берег

Дождит… И небо потемнело
Одна волна мне серце бередит
Покинутый людьми скучает берег
Ушли слова, надежды и мечты.

Иду за днём, ждёт ночь меня, я знаю
В глаза мне бьют безжалостно дожди
Спешу сбежать и очень знать желаю
Твои пути и твои дни.

Но сверху льёт и на песке рисует
Прощальных капель мокрые следы
И вместе с морем дождь меня пронзает
И обретают признаки звезды.


Рецензии