Елите мълчат,
свили крилата си като птици.
По родопските пътища спи уморения вятър.
А в небето пътуват звезди…
Луната е будна!
Със звънливите сини реки изтича нощта…
И в тази минута някъде далече земята гори,
запалена от жестоки ръце.
Там никой не спи —
децата, къщите, дърветата…
Не спят дори мъртвите!
Моят вик се удря
в обгореното лице на небето
и търси червена пътека
към утрото.
Апрельская ночь.
Ели молчат,
Ветви сложив, словно крылышки птицы
По родопским дорогам спит ветер усталый,
А в небесах путешествуют звёзды…
Проснулась луна!
Звонкими синими реками ночь истекает…
А в эту минуту где-то там далеко пылает земля
Подожжённая злою рукою.
Никто там не спит —
Ни деревья, ни дети и не жилища…
Не спят, потому что мертвы!
Мой крик ударяет в лицо обгоревшего неба
И алую ищет тропинку
К рассвету.
Георги Щерев - Априлска нощ
© Copyright: Доктор Эф, 2020
Свидетельство о публикации №120032110757
Свидетельство о публикации №120032110757
Рецензии