11. - Дълбок сондаж II. 2. 2018

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВТОРА ЧАСТ



ГЛАВА ВТОРА

Строски

1.
Небостъргачът на Корпорацията за кинематография беше метално-кристално архитектурно чудо с шест съединени в ъглите си гигантски корпуса, чиито вътрешни страни образуваха шестоъгълник, оформящ обширно пространство между тях. По вътрешния и външния периметър на тази архитектурна конфигурация на различни нива изпъкваха огромните обръчи на тунелите за бърза връзка между различните корпуси. Тези околовръстни коридори, преминаващи на различни височини на няколкостотинметровия небостъргач, изпълняваха и ролята на място за отдих и спортни площадки – широки по петдесет метра и също толкова високи, разкриващи прекрасна гледка с прозрачните си стени и тавани, те имаха предостатъчно място за най-разнообразни видове дървета и растения, различни спортни съоръжения и заведения за почивка. Комплексът имаше още три подобни небостъргачи, разположени симетрично в тази крайморска част на обширния природен парк – екзотична ботаническа градина и истински рай за всеки естествоизпитател, чиито очертания опираха в пясъчните дюни на крайбрежието и се простираха много далече навътре в страната. Лаборатория X15 бе разположена на тридесет и третия етаж на източния корпус на първия небостъргач, издигащ се непосредствено след големия централен площад, до който се стигаше по главната магистрала от външния свят и периметрите на комплекса.
Ротата на генерал Строски вече бе преминала през всички гранични зони на многостепенната военна охрана, опасващи обширната територия на парка около комплекса заедно с неговите съоръжения и поддържащи обекти, включително собствената атомна електроцентрала за автономно захранване, сондажите за питейна и минерална вода, фермите с добитък, домашни животни и плодови гори, зеленчуковите градини, преработвателните цехове, осигуряващи собствено снабдяване на персонала с пресни хранителни продукти, и всякакви други инсталации, гарантиращи на Корпорацията възможността при необходимост за пълно отделяне от заобикалящия свят и самостоятелно съществуване.
Целта на Строски беше експерименталната лаборатория на Антонов, в която работеха Андрей и неговите сътрудници. Не много хора в най-информираните среди на мнемографския бизнес, да не говорим за външния свят, знаеха, че лаборатория X15 беше двигателят на нововъведенията в глобалния монополен колос за приложения на мнемографията и мнемотелеметрията, наречен Корпорация за кинематография, превърнал се в течение на последните три десетилетия в център на света, туптящото сърце на съвременната цивилизация.
Три главозамайващи десетилетия на сравнително военно спокойствие и бурен научен и технологичен прогрес, последвали предишния половинвековен период с поредната тогава серия земетресения, локални изстъпления и два глобални конфликта. Въпреки фантазиите, очакванията, прогнозите и литературните творения на утописти и мечтатели от преди няколко столетия, конфликтите така и не бяха спирали през целия
този период. Всъщност, не бяха спирали през цялата история на човешката цивилизация. Конфликти, смърт, страдания и човешко нещастие, заради абстрактни интереси, цели и причини, или заради егото, амбициите и ненаситността на конкретни индивиди. Интересното и перверзното бе, че не само не бяха попречили на научния и технологичен прогрес, а изглежда го бяха стимулирали. Трите последни десетилетия, обаче, след влизането на теорията за мнемографията във фокуса на вниманието, се бяха оказали изключително интензивни и наситени с глобални промени. Една нова технология, която скоропостижно и тотално бе променила представите и интересите, бе разбъркала картите и довела до нов баланс на силите. Зачената на ръба на войната и в зората на пореден мирен период, колкото и глобалният мир да приличаше на разкъсана паяжина. Може би временен, но за сега все пак баланс, основан на качествено различни предпоставки и с претенциите за окончателност и вечност.
Тридесет години със съдържанието, динамичността, плътността и значимостта на поне двеста от предишни времена, преобърнали социалните взаимоотношения и начина на живот и разкрили перспективи, за чиято дълбочина и скрити опасности все още малко хора имаха точна представа. В най-общ смисъл, бе паднало табуто върху неприкосновеността на личното съзнание и върху достъпа до чужди мисли, което от зората на човешкото общество предопределяше взаимоотношенията в обществата и бе в основата на всички социални схеми и субекти. Без това табу, в перспектива за добро или за лошо човешката общност вече не би могла да остане в същия й вид. Ефектът от появата на мнемографията и нейните потенциални приложения бе мълниеносен. След успешното приключване на теоретичните и експериментални изследвания бе проведена предварителната подготовка с фазата на мозъчното „разчитане“, наречена популярно „Голямото разчитане”. Когато дойде ред на създаването на следващите елементи на технологията,  промените бяха започнали да се случват с все повече нарастващо ускорение. След като властовите карти бяха раздадени и територията на мнемографията присвоена и монополизирана, комплексът на така наречената Корпорация за кинематография бе изграден за невероятния период от пет години, като беше използвана последната генерация роботи-строители. Бе изграден приоритетно, преди да започнат всякакви други възстановителни и строителни дейности за преодоляване на разрушенията от последните военни действия. Теорията на мнемографията, фокусирала научните усилия в областта на човешкия мозък, беше особено стимулираща и за финализирането на работата в създаването на новото поколение изкуствен интелект, довела до създаването на фамилията на Централния компютър – неизбежна съставна част на мнемографската система.


2.

Няколко минути преди генерал Строски и формацията му да проникнат в лабораторията на Антонов, всички охранителни камери на комплекса блокираха едновременно – няколкостотин отделни сегмента-екрани на видеостените в главната наблюдателна зала на охранителните отряди в централния небостъргач изгубиха образ. Бяха помръкнали и множеството разнородни индикатори за контрол и наблюдение. По-късно се разбра, че дълго преди екраните да се изключат, наблюдателната система вече е била блокирана.
Дежурните охранителни отряди разбраха, че нещо непредвидено и съмнително се случва и когато излязоха навън видяха огромните черни джипове и фургона вече паркирани на площада близо до централния портал. Секунди преди това, служителите в наряд като външна охрана бяха изненадани при тяхното неочаквано влизане в огромния площад. Бяха изникнали на магистралната отсечка изведнъж сякаш от нищото. Външната охрана не бе имала достатъчно време да реагира и когато се обадиха на дежурните за неочакваното пристигане, екраните в наблюдателните зали бяха вече изгаснали и охранителните екипи вече в тревога излизаха навън. Никой в наблюдателната зала до този момент нямаше представа какво става, защото камерите по магистралата не бяха предали информация за пристигане на гости, нито някой ги бе уведомил. Всичко си изглеждаше обичайно. Изключването на екраните ги накара да наскачат и да се втурнат навън. Включи се сирената за тревога.
По-късно стана ясно, че са били отрязани всички източници за постъпваща информация и блокирани всякакви информационни канали и потоци. Или системата се бе оказала все пак уязвима, или беше помагал някой отвътре. При всички основания за външни индикации и явни причини за аларма и активиране, автоматичните системи, контролирани от Централния компютър, не се бяха включили при приближаването на формацията на Строски, при неутрализирането на охраната на Корпорацията и при влизането на войниците му в сградата. Впоследствие ръководството на охраната щеше да научи, че в целия район около комплекса временно са били отзовани наблюдаващите дронове, а всички спътници, в чийто обхват се намираше този район, бяха получили команда да направят пауза в проследяването и снимането.


3.

Независимо от това, че всички транспортни средства, включително четирите масивни реактивни винтолета с големи товарни търбуси и видими оръжейни системи, бяха стоманено сиво-черни и носеха познатия на всички златен знак на президента и герба на Северната Конфедерация (на него бе вдълбано: „Обединени щати на Северното полукълбо”), служителите от охраната на Корпорацията оставаха в отбранителни позиции около портала с оръжие готово за стрелба и очакваха подкрепленията. Не че им минаваше през ума да стрелят срещу герба и хората на президента. Но виждаха, че става нещо ненормално, извън всякаква досегашна практика, пък и си следваха устава и правилата.
Такъв беше протоколът, такъв беше кодексът им на поведение, такива бяха инструкциите и императивите им за сигурност, такова беше естеството на обекта им.
Реакцията им, обаче, не бе само формална, защото преди малко бяха загаснали всички видеоекрани и прекъснали връзките им с външния свят, а сега недалече от тях стояха четири тежковъоръжени летателни апарата от последен клас, а не просто някакви лъскави лимузини с костюмирани гости. Нещо недопустимо, което никога досега откакто бе създадена Корпорацията не се бе случвало – прекъсването на външни и вътрешни комуникации, внезапното появяване пред входа им на гости и въоръжени машини. Когато това стана, стотици охранители от почиващите смени чуха сирената в главната зала, след което бяха вдигнати на крак от притичали куриери от дежурната смяна и изстреляни към централния портал.
След като формацията на генерал Строски тържествено премина последната отсечка на централния магистрален път, още няколко джипа изпълзяха от търбусите на винтолетите и заеха място до другите, пристигнали по магистралата, елегантно подредени ветрилообразно на двадесет метра пред портала.
Преди да замръкнат екраните, всичко си вървеше както всеки обичаен ден. Не бе получена индикация за особено събитие, не бе постъпила информация за приближаващи по въздух самолети, винтолети или хеликоптери, не бе задействан сигнал за тревога от граничните пояси, нито камерите по магистралата от периметрите до вътрешността бяха засекли преминаването на транспортни средства. Нищо особено не се бе появило на екраните до тяхното изгасване. Нищо странно или нередно не подозираха до момента, в който видеостените се изключиха. Изненадата бе пълна. Дори камерите да не бяха загаснали и комуникациите блокирали, пак никой от охраната нямаше да разбере, че външни субекти се приближава към комплекса. По някакъв начин бе манипулирана цялата система. А изключването на камерите в наблюдателната зала по-скоро приличаше на "покана" за посрещане на гостите.
"Удивително, при всичките абсурдно педантични мерки за сигурност" – тази мисъл се появи в съзнанието ми сред множеството образи.
Когато се запознах по-подробно със системата на охрана на Корпорацията, ми стана ясно, че безпрепятственото преодоляване от екипа на Строски на системите за сигурност на комплекса, било по суша през граничните кордони, било по въздух с незабелязано прелитане през въздушните щитове, може да има само една причина – необичайна реакция, нарушаване на заложените протоколи и съдействие от страна на Централния компютър и цялата му фамилия, мултиплицираща неговия капацитет – електронното сърце и мозък на Корпорацията, както и на цялата глобална мнемографска и мнемотелеметрична система и мрежа.


4.

Изобилна информация се намираше и при Андрей и при генерал Строски, а подобна схема на охрана на комплекса се проектираше и в мислите на Джейсън. През съзнанието на всеки един от тях преминаваха безкрайни асоциативни вериги с редуващи се изображения и смислови пакети, в които се оформяха и тематични поредици…
Според известната програма за сигурност, а и предвид автономния ресурс на електронния интелект за анализ и приемане на решения, при нападение или неоторизирано навлизане в територията на комплекса, на множество позиции по трасето от граничните пояси към центъра, по външните стени на сградите, както и по стените на самите коридори във вътрешността им, би могло да се задействат автоматични лазерни картечници. При такова положение, задачата на Строски би станала отчайващо трудна. Щеше да му се наложи да води истинска война за неутрализиране на всяко автоматично устройство по пътя им. Колко ли време биха издържали? Но това не се бе случило. Изглежда се бе включил неизвестен доминиращ фактор. Нещо определено трудно за изясняване впоследствие, предвид комплицираната същност на системата. Изглеждаше, че никой не бе преминавал по трасето, нито преминавал през граничните постове. Но оръжията не се бяха активирали и когато хората на Строски пристигнаха пред сградата, нито когато се придвижваха към лабораторията.
Иначе, разбира се, ръководството на централните охранителни отряди не бе информирано за посещение, не бе получило никаква заявка, нито заповед за издаване на пропуск, нито бе съгласувало съответни кодове за достъп. Не бяха получили съобщения последователно от всеки един от граничните охранителни пояси за пристигането на гости, какъвто бе редът и протоколната практика. Всеки от тях, освен че по правило съобщаваше за пропускането на гости или персонал до следващия по ред граничен пояс, бе длъжен да уведоми за преминаването на каквато и да е официална делегация, външна работна група, ръководни фигури или обикновени служители и централната охрана на Корпорацията. В случай, че по някакъв начин информационните им канали бяха заглушени, всеки граничен пояс естествено би оказал на свой ред съпротива при неочакваното появяване на непознати, пък били те и с президентски отличителни знаци. Дори и евентуално с кратко колебание заради ефекта и внушението от държавните символи. Всяко движение се наблюдаваше от дежурната смяна в главната зала на видеоекраните и другите индикатори, като паралелно се анализираше и от изкуствения интелект. В този случай, обаче, никой от постовете на четирите кордона не бе правил или регистрирал съобщения. Според изображенията на видеокамерите, никой и не бе преминавал през тях.
Протоколът за действията за охрана и сигурност бе железен. Това беше частна корпорация и никой не можеше да влиза и излиза когато му скимне. Така знаеха всички, от това се определяха и опциите за реакция на въоръжената охрана.
Статутът на Корпорацията се регулираше от „Споразумението между Северната и Южната Конфедерации за независимо развитие на невротелеметрията и мнемографията, за юридическия статут и суверенитета на Корпорацията за кинематография и за международния контрол върху дейността й”. Съгласно Споразумението, всяко посещение на представители на властта, дори и на самите президенти на двете конфедерации, следваше да бъде предварително оповестено и предшествано от видеоуведомление до един от заместник-изпълнителните директори на Корпорацията. По протокол, дори когато пристигаха правителствени кортежи от най-висок ранг, както при всички други посетители, освен предварителната информация за тяхното посещение, задължително те пътуваха само по земя, а движението им се наблюдаваше постоянно при цялото преминаване по магистралния коридор. При всяко пресичане на поредния охранителен кордон се осъществяваше връзка с Корпорацията и се проверяваха кодовете за достъп, като се докладваше след пропускането на посетителите.
Охраната на Корпорацията беше с най-висок стандарт. Е, не бяха издигнали за ограда сто метра висока и десет метра дебела закалена метална стена, нито пък бяха поставили километрични барикади с минирани полета в района наоколо, но и не беше необходимо. Наличната охрана и външните и вътрешните защитни системи, включително дълбоко приспаните допълнителни автоматизирани извънредни устройства, бяха с най-висок профил.
От друга страна, имаха строго регламентирани отношения с властите, а и се смяташе, че тази Корпорация се намираше и завинаги щеше да остане под най-висшата протекция на върховното държавно управление. Гаранциите произтичаха не толкова от писмените документи или устни обещания, колкото от естеството и значимостта на дейността в комплекса. Цялата съвременна политическа система и международен ред, баланс и сигурност, статуквото, привилегиите, контролът над масите се крепяха върху прилагането на мнемографията и мнемотелеметрията, и дейността на Корпорацията.
Макар и частна компания и на територия под общия суверенитет на Северната Конфедерация, статутът на Корпорацията за кинематография бе много особен и специален и тя бе най-стриктно охраняваният и наблюдаван стратегически обект с пряк контрол както от страна на Върховния съвет на координаторите към конфедерациите, така и от най-високо равнище на всяка една от двете конфедерации. Прекалено голям беше залогът, с който бяха свързани дейността, перспективите и потенциалните рискове в развитието на мнемографията и мнемотелеметрията.
В основата си договорените положения в международното споразумение бяха осигурили помирението и договора за мирно съвместно съществуване между двете конфедерации. На пръв поглед всичко бе изглеждало добре. Мнемографията бе послужила да се омиротвори светът и да се прекъснат безкрайните разнородни конфликти. С условията на Споразумението Южната Конфедерация осигуряваше автономността на Корпорацията и ограничаваше възможностите за влияние върху дейността й от страна на Северната Конфедерация. Всички си даваха сметка за опасните възможности за използване на потенциал на тази технология за масово манипулиране. Но това бе в началото. А по-късно големите се разбраха и окончателно си разпределиха света. Статуквото се оказа примамливо и обещаваше да е много дълготрайно.
Територията на комплекса бе изолирана с четири гигантски концентрично разположени гранични пояса на различни разстояния от централните сгради. Всеки един от тях бе с независимо командване и поотделно осигуряваше пълно и непробиваемо покритие на периметъра и неприкосновеност на комплекса, включително и върху прилежащата морска зона. Със зенитните си установки гарантираха безопасен въздушен купол над цялата територия. Стреляше се без никакво предупреждение. За всеки евентуално унищожен над територията обект се предвиждаше с лазери пълно изгаряне още в атмосферата с цел да не се замърсява паркът. Четирите охранителни пояса действаха едновременно и независимо един от друг – бе предвидена четворна гаранция за защита. Съгласно Споразумението, два от тях имаха статут на екстериториалност. Правото на такъв статут се споделяше и ползваше по график с редуване между четирите охранителни пояса. Първоначално Южната Конфедерация настояваше целият комплекс да получи статут на екстериториалност, но територията бе голяма и Северната Конфедерация не отстъпи, като заяви, че Споразумението предоставя достатъчно гаранции за независимост и сигурност на Корпорацията и всякакво нарушение би означавало подновяване на войната между двете конфедерации. В този смисъл, според Северната Конфедерация, такъв цялостен сатут на екстериториалност не би имал реален смисъл. Във военния  персонал на всяка от граничните зони участваха и многобройни охранителни бригади пряко подчинени на командването на Върховния съвет на координаторите към двете конфедерации, чиято важна функция като единствен върховен контролен орган за прилагането на Споразумението бе опазване на специалния статут на Корпорацията и независимостта на мнемографията и мнемотелеметрията.
Специалният статут означаваше, че никой не можеше да влиза на територията на Корпорацията, нито в парка на комплекса, нито в централните сгради или други обекти, без предварителна уговорка и разрешение. И Централният компютър, след създаването на могъщата конфигурация и фамилия на изкуствения интелект, бе програмиран с тази аксиома и максима. Освен че имаше по същество пряк достъп до мозъците на всички хора, участващи в мнемофилми и мнемосеанси, което означаваше по-голямата част от земното население, той бе пряко свързан с множеството контролни и отбранителни системи, вградени и скрити навсякъде по територията на комплекса, разпръснати в огромния парк, около централните сгради, в различните сектори, около всички инсталации, съоръжения и стопански обекти, както и по стени на сградите, в коридорите и в повечето помещения.
Редом с независимата наднационална военна охрана на граничните периметри, живото наблюдение от многобройни охранители на Корпорацията бе задължително допълнение. Контролната система, свързана с изкуствения интелект, бе така програмирана, че предоставяше пряко на хората в централната наблюдателна зала видеообзори и пълна индикативна информация, но същевременно паралелно автономно анализираше всяко събитие, засечено в рамките на територията от датчиците за движение, за топлинна и звукова промяна на фона, за електромагнитни флуктуации, заснето от стационарните видеокамери, от дроновете или сателитите – собственост на Корпорацията, което съдържаше потенциални възможности, признаци, или елементи за нещо опасно, подозрително или необичайно.
Плътно бе покрита с индикатори цялата територия – както зоната около централните сгради на комплекса, всички помощни съоръжения, инсталации и стопански обекти, така и паркът и прилежащите морски територии. Системата осъществяваше постоянно наблюдение на въздушното пространство, крайбрежната зона и всички възможни трасета за проникване от периферията към центъра, включително, разбира се, и на главния магистрален коридор, преминаващ през четирите гранични пояса.
По периметъра на различни дълбочини в почвата и в морето бяха направени сондажи и внедрени чувствителни сензори, които предпазваха срещу прокопаване на подземни или подморски тунели. Почвата, водата и морското дъно по периметъра постоянно се контролираха и сканираха от автоматични подземни и подводни устройства и плаващи роботи, от патрулните дронове, както и от сателити на Корпорацията.
Нито самолет можеше да прелита над тази територия, нито бомба, снаряд или ракета можеше да премине граничния периметър и да пресече купола. За всички сателити бе въведен специален режим и контрол върху наблюдението и снимането над комплекса. Контролът бе максимален, като системите, свързани с лазерни картечници, които сканираха постоянно въздушното пространство, не допускаха преминаването на границата не само от дронове или каквито и да е летящи устройства, но и от живи организми. Когато скенерите засичаха птица, пчела, муха, комар или друго микроскопично насекомо, в които би могла да е имплантирана електроника или вкарана някаква зараза, лазерните картечници автоматично ги поразяваха и изгаряха. За всеки случай, обезопасяваха извънграничната зона от всякакви летящи твари. Не им позволяваха да приближават външните гранични линии като използваха отблъскващи звукови вълни. Вибрационните мачти облъчваха периметъра и отдалечаваха птици и насекоми. Всички живи твари на огромната територия на парка на комплекса, навътре от четирите гранични кордона, бяха местни и „стерилни“ откъм електроника. Фактически Корпорацията си имаше своя собствена екологична сфера поради което се осигуряваше необходимото разнообразие. За поддържане на екологичния баланс, обезопасените летящи твари се задържаха в комплекса с аналогични звукови бариери, като при необходимост съставът им се попълваше.
Защитният метод срещу птици и насекоми с имплантирана електроника се прилагаше по подобен начин срещу риби, водни бозайници и всякакви морски същества. Възнаграждението за усилията беше морската гледка от небостъргачите и крайбрежният морски и подводен парк на Корпорацията.
Във вътрешността на сградите имаше няколко нива на защита с наблюдение и резервни системи за охрана, свързани със семейството на Централния компютър и контролирани от него.
Имаше още един дълбоко засекретен елемент в охраната, за който много малко хора знаеха – система за контрол над Централния компютър. Тя включваше процедура, предвидена за активиране в случай, че бъде преценено, че изкуственият интелект се е компрометирал и се налага да бъде обезвреден и изключен.
Процедурата можеше да бъде задействана само чрез съвместно нареждане от генералния и трима от изпълнителните директори на Корпорацията. Заповедта трябваше да бъде подписана от четиримата с техните генетични идентификационни кодове и изпратена по изолирана вътрешна линия до специален блиндиран сектор, в който постоянно даваха дежурства двама служители. Комуникацията с този сектор бе напълно отрязана за Централния компютър. Нищо в сектора не бе свързано с изкуствения интелект. Дежурните се сменяха с нов набор през определени дълги периоди и живееха в сектора без да излизат. Резервните охранителни автоматични оръжия по стените на сградите и в коридорите, контролирани от тази дублираща система, можеха да се активират само в случай, че бъде изключен Централният компютър и неговият оръжеен арсенал.
Прибягването до такава опция, макар и предвидено, бе съвсем хипотетично, по редица причини. Първо, предвид особеностите на фамилията на Централния компютър, вариантът изкуственият интелект да се компрометира и да се получат отклонения се считаше за крайно невероятен. На второ място, тъй като натискането на червения бутон щеше да означава цялостно изключване на семейството на Централния компютър, то щеше да доведе до срив на цялата глобална мнемографска и мнемотелеметрична мрежа. Предвид естеството и капацитета на изкуствения интелект, нямаше как да бъдат приложени някакви междинни варианти за частично изключване. Това подлагаше на голямо съмнение приложимостта на тази резервна система и смисъла на нейното въвеждане при изграждането на комплекса. Тя даваше власт и права на генералния и изпълнителните директори на Корпорацията, каквито едва ли някога биха се осмелили и решили да използват, независимо от обстоятелствата, освен при някаква наистина драстична ситуация. Във всеки случай подобно тяхно съгласие и решение би било изключително трудно. Трябваше да имат достъп до адекватна информация, за да разберат правилно една или друга ситуация. Не на последно място, макар че редом с многобройните поведенчески протоколи и взаимно контролиращи се програми, формално във фамилията на Централния компютър не бе заложена информация точно по въпроса за евентуалната възможност за негово компрометиране и процедура за изключване, малко вероятно бе изкуственият интелект да не е установил това още в началото след създаването му, а достъпът до изолирания сектор на хората преминаваше все пак през зали и коридори под наблюдението и контрола на Централния компютър… При възникването на такава хипотетична драстична ситуация, генералният и изпълнителните директори трябваше да имат и физическата възможност да отдадат съответното съвместно нареждане. В началото след изграждането на Корпорацията беше инсталирана и запазена за всеки случай и една дублираща сравнително допотопна автономна вътрешна комуникационна система за пряк контакт между генералния и изпълнителните директори със служителите в блиндирания сектор, както и между различните структури на комплекса, но изкуственият интелект бързо успя да я асимилира.
Всичко това поставяше под въпрос ефективността на системата за контрол над изкуствения интелект и над неговия оръжеен арсенал, за който нямаше защитени места и неуязвими хора на цялата територия на Корпорацията. Но все пак, навремето при проектирането на Корпорацията, всичко това бе създадено с цел да се постигне максимална защитеност от външна опасност на Централния компютър и съответно на глобалната мнемографска и мнемотелеметрична система, включително и огромния масив създавана и натрупваща се мнемоинформация. Корпорацията стоеше в основата на съвременния международен ред и начин на живот, а най-важна в нея бе фамилията на Централния компютър с нейните възможности, капацитет и съхранявана информация.
Съгласно международното споразумение, имаше и други сложни протоколи за деактивиране на изкуствения интелект и съответно прекъсване на глобалната мнемографска мрежа с участието на президентите на двете конфедерации и на всички членове на Съвета на собствениците на Корпорацията.
Разбира се, разчитаха преди всичко на неговата многостепенна и многократно дублираща се базова програма, защитните протоколи, и особено на философията и същността на програмите му, осигуряващи "добронамереност", необходимост и „желание“ за контакт с хората и за все по-съвършено развитие на системата от мнемореалности и мнемофилми, които бяха душата, сърцето и духовната храна на изкуствения интелект.


5.

Известно време от джиповете, подредили се пред централния портал, никой не излизаше. Изглежда не бързаха. Хората на генерал Строски спокойно изчакваха.
Останаха така няколко минути, докато резервните охранителни отряди от почиващите смени бяха вдигнати по тревога и пристигнаха на площада, заемайки позиции. Джиповете, фургонът и винтолетите стояха неподвижни и беззвучни. Въздухът над разположилите се около сградата охранители, се бе сгъстил от нарастващото напрежение.
После отнякъде се дочу слаб звън, нежен звук, последван от заглъхваща вибрация. След това нещо като лепкава каша се спусна върху мозъците на многобройните гардове на Корпорацията, готови вече, според корпоративния им кодекс, дори за откриване на стрелба. Поне такова беше тяхното усещане докато все още бяха в съзнание и тези, които бяха прави, изпускаха оръжието си, олюлявайки се с омекнали крака, а залегналите в позиции за стрелба започнаха да се търкалят по земята. Дотолкова успяха да опишат състоянието си по-късно по време на разследването и разпитите за случилото се в тези мигове.
От джиповете, фургона и винтолетите бяха излезли около четири дузини мъже. Всички бяха с черни униформи с логото и ярките обозначителни надписи на Отдела за координиране към президентската администрация, главите им бяха скрити в особен вид каски, а лицата – покрити с маски. Бяха неузнаваеми. Каските им приличаха по-скоро на космически шлемове. Те спокойно се запътиха към централния вход, прескачайки налягалите охранители.
От пристигналите около четиридесет бяха влезли в сградата, другите пазеха отвън. Двадесетина поетапно оставаха на места, заемайки ключови позиции по трасето към лабораторията, останалите двадесет се разположиха по етажа и в коридора към лаборатория X15. Хронологията на тези събития щеше да се уточни на по-късен етап. Останалите отвън и по вътрешните фоайета и коридори войници продължаваха да наблюдават неутрализираните гардове. Ако някой се размърдваше, насочваха към него уред, подобен на писалка, от което охранителят се отпускаше и отново замираше на място.
Броят на охранителите на Корпорацията се бе оказал безполезен. Сега всички лежаха по алеите и по тревата пред портала или по разноцветните мраморни плочки в гигантското фоайе, в помещенията на охраната, пред асансьорите, по стълбищата и коридорите – ненаранени, но безсилни да се надигнат и дори да помръднат. По-късно разследващите щяха да предположат. Приличаше на театрална постановка. Всичко изглеждаше предварително предвидено и подготвено. Изглеждаше като демонстрация на възможности, включително ползването на президентските знаци и символи. А Централният компютър не бе реагирал на нерегламентираните гости…
Служители на Корпорацията, които малко след началото на акцията се бяха оказали в зоната на действията не бяха закачани. Станали свидетели на преминаването на военните през фоайета и коридори, те ги поглеждаха безучастно и неутрално без да проявяват особено любопитство и отминаваха по пътя си. Тук пристигането на високопоставени лица от всякакъв вид, на политици, на представители на висшите държавни органи и на президентите на конфедерациите не можеше да е нещо извънредно и учудващо като се имаше предвид естеството на Корпорацията и нейната дейност. Едва ли особено впечатление на свикналите с всякакви технологични чудеса и мнемофилмови истории служители на Корпорацията можеше да направи появяването на тази група униформени със златния герб на президентската институция. Само някои, които по същото време влизаха или излизаха през главния портал, бяха донякъде заинтригувани от налягалите по земята гардове. Всички по земята бяха от охранителните отряди, нямаше нито един от другите категории служители на комплекса. Тук по принцип всеки се занимаваше със своите дела и избягваше да си поставя въпроси, които пряко не го засягаха. Почти всички работеха само на заплати. Можеше да има хиляди причини униформени от президентството да поемат временно охраната на сградата, възможно бе шефовете на Корпорацията да имат някакви проблеми и противоречия помежду си, да делят власт, акции, или нещо друго подобно. Злободневни неща, които малко засягаха и интересуваха експертите и служителите на постоянна заплата. Нали бяха в пряка връзка с правителството, кой знае какви интриги се плетяха там горе. Но през последните тридесет години правителствата и въобще властта – това бяха вече друга категория хора, недостижими, недосегаеми, нещата в този свят се бяха променили. Какво ги интересуваха техните проблеми и подробности встрани от естеството на работата им. Служителите на Корпорацията хвърляха по един поглед и отминаваха.
Когато Строски и групата с него бяха влезли в сградата, те очевидно много добре знаеха в коя посока да се отправят, кои сектори и зони да пресекат, кои коридори да преминат, с кои асансьори и през кои площадки да се доберат до целта, която беше причинила тяхното идване.
Коридорът бе много дълъг, извиваше дъговидно, стените заоблени като на тунел, обикаляше по периметъра на сградата, прозрачните му стени и под предлагаха примамлив изглед от високо към парка и морето. Водата лазурно искреше в слънчевия летен зной, а синевата все повече потъмняваше с отдалечаването й от брега, лъчите отскачаха от повърхността, цялото море приканващо блестеше.
Коридорът се разклоняваше на три – дясната му част влизаше в друг корпус, средната продължаваше напред, а лявата отвеждаше до плувен басейн с прозрачни стени и дъно, не се забелязваше добре къде свършва водата и къде започва пропастта отдолу. В това изобилие от пространство и светлина, коридорите с десетки метри ширина и височина приютяваха поредица вътрешни паркове, в които редки растителни видове се огряваха през стените и таваните от благодатното морско слънце. Архитектурният замисъл на комплекса бе колосален и очевидно бе реализиран с размах.
Строски бе запознат с плана на сградата и крачеше уверено по широката бързодвижеща се пътека. Разбира се, предварително бе разучил всяко ъгълче, стълбище и асансьор. Разполагаше с безпогрешна информация. Той беше професионалист. Никога не отиваше някъде неподготвен. Предвиждаше всички обстоятелства почти на сто процента. Ползваше само информация, на която можеше да се довери. Получаваше инфомация от източници, на които можеше напълно да разчита.
Някой бе успял отново да натисне един от многобройните резервни бутони за тревога и въздухът пак се изпълваше с неприятния звук на сирени. Строски погледна към един от групата с него, военният бързо написа нещо върху дисплея на едно закачено към ръкава му устройство, но сирените продължаваха да пищят докато не ги намериха и изключиха – бяха с автономно включване и действие. Докато вървяха през коридорите, отпред периодично се появяваха някакви все още будни и действащи служители от пръснатите навсякъде между секторите контролни постове, от страничните коридори периодично изскачаха все нови и нови служители със знаците на охраната и се втурваха към тях. Нямаха сякаш свършване. Войниците на Строски насочваха своите "писалки" и всички "маркирани" първо се забавяха, спъваха и се свличаха, после мудно се опитваха да станат и съвсем „замръзваха”, след туй се отпускаха и си лягаха на пода като потъваха в дълбок сън. Строски си мислеше, че можеше предварително да организират „маркиране“ на цялата охрана поединично и да ги приспят едновременно, но щеше да е прекалено банално, така спектакълът беше по-интересен.
Когато стигнаха пред сектор X15, един от войниците написа нещо на дисплея си и дебелата кристална плоскост, изпълняваща ролята на първа преграда към лабораторията, безшумно се плъзна в стената. През синтетичния кристал на двата бронирани входни портала към помещенията на лабораторията отвътре се виждаше просторният коридор в дълбочина, но унесени в работата си, учените не бяха обърнали внимание на приближаващата се група. Няколко от войниците се подредиха на входната площадка между двата портала, която всъщност бе с размерите на традиционна концертна зала. Мащабите тук бяха показателни. Не бяха пестили ресурси, сякаш това щеше да оправи проблемите и да предотврати пропадането.
Генерал Строски разполагаше с универсално устройство, което отваряше всякакви врати и шифри и което хората му носеха със себе си за всеки случай. То блокираше входящи кодове и сигнали и включваше първичния механизъм на отварянето. В най-лошия случай, при много сложна система, можеше да влиза в контакт с първоизточника на контрола. Но сега не им се налагаше да го използват. Отваряха с кодове за достъп за днешния ден, за които бяха информирани. Въпреки тревогата след пристигането им, Централният компютър не бе блокирал системите и сменил кодовете. Кристалните портали на Х15, както и порталите към всеки един от множеството чувствителни сектори и офиси в сградите на Корпорацията, се контролираха от семейството на Централния компютър. Те бяха бронирани за взрив и снаряди с висока мощност, но това не можеше да попречи на Строски. За неговата организация такива дребни технически пречки вече бяха преодолени и загубили значение. Ако не беше така, нямаше да ги изпратят тук и щяха да продължат още да изчакват и да се подготвят. Всяка операция на Строски предварително се организираше внимателно на основата на достатъчна вътрешна информация, а възможните обстоятелства, проблеми и рискове се анализираха и предвиждаха в рамките на теоретичния максимум.
Още повече, че според протокола за тревога и извънредна ситуация, освен че можеше по свое усмотрение да задейства многобройните си вградени в стените оръжейни системи, изкуственият интелект автоматично следваше да активира схемата за изолиране и на множество места да се спуснат бронирани кристални плоскости, които херметично да затворят секторите, като така разделят цялата сграда на голям брой отделни недостъпни зони. Ако това бе станало, на практика щеше да е сравнително доста трудно и бавно преминаването на Строски и хората му докато достигне целта. Но този път и това не се бе случило. Разбира се, системата бе интелигентна и при пожар, земетресение или друго бедствие протоколът беше съвсем различен.
И вторият кристален портал към лабораторията безпроблемно се плъзна и отвори. Строски и няколко от хората му влязоха вътре, останалата част от групата застопори за всеки случай механично порталите и остана в голямото междинно фоайе и в тристаметровия коридор, през който бяха преминали в този етаж на корпуса. Въпреки пасивността на изкуствения интелект, Строски смяташе, че е по-добре порталите да останат здраво блокирани.
Освен специфичната им униформа, шлемовете, маските и златистите президентски държавни знаци, внимателният страничен наблюдател като мен веднага би забелязал, че мъжете, придружаващи генерала, бяха доста високи и едри, със сигурност всички бяха над метър и деветдесет и пет. Осведоменият наблюдател също така би бил наясно, че в президентската гвардия нямаше изискване войниците да са чак с такъв ръст, защото едва ли и в двете президентски институции биха били в състояние да намерят достатъчно на брой подходящи за целта и еднакви по ръст и физическа форма мъже, за да осигурят съставянето на необходимите им контингенти според подобно изискване. Страничният наблюдател би забелязал и факта, че войниците на Строски бяха видимо отличаващи се по техните движения и поведение, очевидно с много специална подготовка и предназначение, изглеждаха почти като от някаква различна генноподобрена раса. Самият генерал бе висок и напет макар и малко по-възрастен от войниците си.
През първите пет минути след появяването на военните, учените в лабораторията не се замисляха над такива подробности. Бяха прекъснали текущата си работа и останали по местата си, където ги бе заварило идването на гостите, гледаха към Строски и Андрей.