Почти-Реалното Аз- 2018-2019-2020 20. 3. 2020

Евгени Георгиев Алексиев

ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Пътят на интегралното съзнание


       ГЛАВА ШЕСТА


В процес на подготовка.


***   ***


Към ГЛАВА 6

Йога на интегралното съзнание


***   ***


"Почти-Реалното Аз"
Евгени Георгиев Алексиев

"Почти-Реалното Аз"


"Неосъзнат" сън с възприемане на вътрешна реалност с обстоятелства много близки до ежедневната външна реалност.

"Почти-Реалното Аз"
 
„Въображаемо Аз” с частично самоидентифициране и с частичен достъп до постоянната трайна памет, в сънищна обстановка с елементи и обстоятелства съответстващи в голяма степен на ежедневната реална среда, заобикалящи хора и обстановка, близко до реалното „Аз” (без осъзнаване, че е в сън), или „Почти-Реално Аз”.
Тезата, че в обикновен „неосъзнат” сън възприемаш случващото се като реалност, т.е. като обичайната външна материална реалност.

"Частичен достъп до постоянната трайна памет" е казано условно за краткост, защото сънищата няма къде другаде да се осъществяват освен на необятната територия на паметта, и няма с какви други елементи и ресурси да се осъществяват, освен с нейните елементи и ресурси, включително с въвличане в една или друга форма на елементи от постоянната трайна памет, както и на елементи от всички дълбини на безбрежния Океан на елементите на съзнанието. Всъщност, имам предвид частичен достъп до сегменти или елементи от постоянната трайна памет и тяхното въвличане и участие в Асоциативната каскада на сънищата, които биват последователно и подредено свързани в асоциативни вериги с логически причинно-следствени връзки и порядък, характерни за формите на функциониране в будно състояние на Асоциативната каскада и съответно на паметта, разглеждана като територията, елементите и ресурсите, на която и чрез които Асоциативната каскада се осъществява и проявява като съзнание и самосъзнание. За краткост казвам "частичен достъп до постоянната трайна памет".
Самоидентификацията е частична, знаеш кой си, името си, обстоятелствата съответстват на актгуалната ти ежедневна обстановка и проблеми, но няма прълна самоидентификация с достатъчна връзка с паметта и елементи за своята идентичност, няма връзка с последните етапи от живота, както и приемственост и последователност на събитията от живота ти във външната реалност с актуалната ситуация от вътрешната реалност в съня, няма спомен и осъзнаване на отделни моменти и събития, които са довели до актуалния момент във вътрешната реалност или последователност на събития от външната реалност, които водят до актуалния момент. Не осъзнаваш, че е сън. Но е погрешна тезата в примитивни изследвания и обяснения на сънищата, че щом този сън не е осъзнат, тоест ти не разбираш, че сънуваш, значи възприемаш вътрешната реалност "осъзнавайки" я и оценявайки я като външна реалност. Въпросът за това дали всичко около теб е реално и дали това е реалността въобще не възниква. Такива генерални въпроси въобще не си задаваш. Принципно не си задаваш въпроси в такава посока. Ако мислите ти по време на съня стигнат до прозрението, че това около теб не е реално, а е сън, разбираш, че сънуваш и преминаваш в началната фаза на "осъзнат" сън, която може да се развие и в следващи степени, в зависимост от прогреса в самоидентифицирането ти, както и от постигнатите умения в практиката по Пътя на сънищата и способността ти да се задържиш в състоянието на "осъзнат" сън.
Ако в представите и размислите ти би съществувал въпрос или понятие, че това около теб е реално а не е сън, тогава би възникнал въпросът защо въобще обмисляш такава тема, кое е навяло мисълта за противоположното на нереално и би възникнала асоциация с идеята за сън, а тогава би възникнал проблясък в мисълта ти за елементи от обкръжаващата те среда, които са странни и би могло да достигнеш до идеята, че това около теб всъщност не е реално, а е сън, да влезеш в ситуация на начален етап на осъзнаване на съня. Затова в обикновения "неосъзнат" сън, който продължава като такъв,  по принцип се оказва, че не си задаваш въпроси, а възприемаш обкръжаващата те среда като даденост. Изживяваш я, участваш или наблюдаваш. Когато се стига до началото и процес на частична самоидентификация има и частична връзка (въвличане) с логически, последователни причинно-следствени асоциативни вериги  и съответно сегменти и елементи в постоянната ти трайна памет. Спомняш си, осъзнаваш и знаеш кой си и името си така както е във външната реалност, около теб се случват събития и има хора, съответстващи на обстоятелства от последните дни от будната ти външна реалност. Но все още ти не си разбрал и не си си помислил, че това е сън. (Възможен е и обратният развой на събитията - първо изведнъж си даваш сметка, че сънуваш, а след това започва в мисълта ти да се появява поредица от елементи и да се развива процесът на самоидентифициране - кой  си, как се кадваш, какъв си, къде си и т.н.) Затова това е "неосъзнат" сън. Ти възприемаш себе си все още като "Въображаемо Аз" или като "Почти-Реално Аз", т.е. независимо от това колко близко е сънят ти към обстоятелства от будната ти реалност, ти все още не знаеш и не разбираш, че сънуваш и възприемаш всичко около теб като единствена съществуваща даденост. Може въобще да не стигнеш до мисълта и идеята за сън, реалност, нереалност. Самоидентификацията ти не само че далече няма да е пълна, а е ще е съвсем частична и може дори да е елементарна. Обхватът й да включва само общата представа за себе си такъв какъвто си в будната си реалност, или само името ти, усещането за себе си близко до реалното ти Аз, обстоятелства и събития близки до познати обстоятелства от външата реалност от последните дни. Но да нямаш осъзнаване и спомен за своята житейска история, за събитията във външния свят извън непосредствената обстановка в съня ти, самоидентификацията и "връзката с паметта" са частични. Ти въобще не стигаш до въпроси или до идеята дали това е реално или е нереално. Дали това е реалният ти живот или не. Може да си задаваш въпроси за несъществени неща он обстановката в съня си – например, защо тази врата е тук в дома ми, не съм я виждал досега, въпроси свързани с конкретното действие, но не в достатъчна степен и въпроси как си се озовал тук, доколко този ли онзи елемент са странни или логични. Защото когато стигнеш до задаване на такива въпроси, сънят ти вече няма да остане "неосъзнат". Може да получиш внезапен проблясък на разбиране и осъзнаване, че сънуваш. А може и на основата на своите въпроси и разбиране на нелогичността  на различни елементи да достигнеш до идеята, че това не е реално и е сън. (Това е по-вероятно да се случи в двата му различни варианта без да си стигнал предварително до каквото и да е частично или по-пълно самоидентифициране като "Почти-реално Аз". Независимо от това в каква степен и с каква сила имаш своето абстрактно усещане за самия себе, близко до обичайното ти себевъзприемане в будния ти живот.) От "Въображаемо Аз" с частична степен на самоидентифициране и частична "връзка с постоянната си трайна памет" в обстоятелства близки до обстоятелствата във външната ти реалност, ще преминеш през крайния момент на състоянието на "Почти-Реално Аз" (когато си много близко, имаш усещането и знанието за себе си почти такъв какъвто си в будната реалност, но все още не си стигнал до идеята, че сънуваш), а след това ще се озовеш в състоянието на "Реално Аз" с  осъзнаването че си в сън (в среда и обстановка много близки до външната реалност, с първоначална минимална степен на самоидентификация).
Не е коректна и точна тезата, че когато не си в "осъзнат" сън, когато просто сънуваш, възприемаш обстановката в съня си по еднакъв начин както възприемаш реалността си когато си буден, т.е. възприемаш "реалността" в съня си еднакво както възприемаш външната реалност. Краткият вариант на тезата е, че възприемаш обстановката в съня си като реалност. Няма точно такова възприятие. Наистина, при всички случаи на "неосъзнат" сън независимо от степента на приближаване на "Въображаемото Аз" към "Реалното Аз", докато все още не си разбрал, че всичко около теб е само сън, докато сънуваш имаш представа, че всичко около теб е реално, не знаеш и не мислиш, че има някакъв друг свят и друга реалност, получава се на практика едно смесване, объркване и сливане на представата ти за реалност от живота ти в будно състояние с възприятието ти за реалност в сънищната ситуация. Но ти възприемаш автоматично, усещаш спонтанно обстановката като даденост, отнасяш се към нея като към реално съществуваща около теб среда и ситуация. Обичайно приемаш всичко като даденост. Не си задаваш въпроси, не се пораждат съмнения, не подлагаш обстановката на анализ и оценка от гледна точка на нейна реалност или нереалност. Имаш усещането за реално преживяване, можеш да го усещаш в реално време със своето "Въображаемо Аз". Но това е само възприятие за едно твое състояние при което приемаш всичко около себе си като даденост и го сливаш с представата за всичко останало, доколкото по време на съня ти се осъществи достъп и връзка към едни или други елементи и зони на постоянната ти трайна памет и се включат в Асоциативната каскада на сънищата и в "Сънищното пространство". Т.е. доколкото по време на съня си имаш достъп до постоянната си памет за да можеш да свързваш повече или по-малко логично различните неща, да получиш в съня си спомени от реалния си живот и минало и т.н. Обикновено, едва след като се събудиш и евентуално успееш да си спомниш какво си сънувал, чак тогава би могъл да си даваш преценки, че си възприемал обстановката в съня си като реалност. Но по време на самия сън въпросът дали това в съня ти е реалност или не въобще не стои. Когато този въпрос евентуално възникне, тогава или ще преминеш в "осъзнат" сън с първоначална степен на осъзнастост (при което вече ще знаеш, че това около теб не е реалността, а е сън), или ще се събудиш.