Вярата - 20. 03. 2020

Евгени Георгиев Алексиев

Вярата


/Отчаянието - реалността - вярата - старо заглавие; Вярата - ново заглавие./



С напредването на човешкия живот наблюдаваните повтарящи се аналогични събития дават възможност да се стигне до оценка за безсмислието на нещата.
Тази оценка и знание предизвикват състояние, което може да се нарече отчаяние.
Отчаянието е очевидно субективен израз на оценка на реалността и я отразява в хода и съобразно начина и етапа на нейното осъзнаване. Но макар и субективен израз, това не означава, че не отразява и оценява обективно /т.е. вярно, съответстващо/ същността на реалността в комплекса на нашето присъствие в нея.
Оптимизмът и песимизмът са просто временни психологически състояния, (произтичащи или задържащи се от разнопосочни субективни представи и възприятия без ясно систематизиране с генерален характер) с различаващи се ефекти и проявления, в зависимост от конкретния индивид. Принципно, тези психологически състояние се поддържат от причини от по-нисък порядък на осмисляне и систематизиране на представите за реалността, и практически изместват или придобиват ролята да завуалират и прикрият реалното възприятие и оценка за реалността, което се изразява с резултата – състояние на осъзнато отчаяние като оценка на реалността, нашето място в нея, смисъла или безсмислието на нещата в общия комплекс на това съществуване.
Оптимизмът е израз и резултат на стремеж на индивида да се самозаблуждава като изкривява реалната оценка за реалността и бяга от състоянието на отчаяние.
Песимизмът се фокусира върху безсмислието и губи баланс, чрез пропускане и игнориране на евентуални компенсиращи фактори, колкото и те да са ефимерни и на свой ред част от общото безсмислие.
По-скоро оптимизмът и песимизмът се отнасят до текущи дребни злободневни елементи и събития, които не са от особено значение за голямата картина, която със своето безсмислие има един единствен резултат – отчаяние от живота и от реалността (и евентуално произтичащо безразличие).
Особено ясно и остро усещаш всичко това когато загубиш любим човек и ако загубата ти е особено тежка и непрежалима. И ако не вярваш, че все пак има нещо повече отвъд и там когато и ти отидеш ще можете отново да се съберете.
И в този момент имаш шанс да замениш отчаянието с надежда и вяра. С приемането на някаква истина за реалността, която за теб би имала смисъл, която е единствената която искаш и приемаш да съществува, къято би била възможна също толкова, колкото и всички останали, която единствено приемаш, че би могла да даде смисъл на реалността, истина която за теб става единствена, истината на надеждата и вярата, че има нещо Отвъд и че в това „нещо” се съдържа всичко, а хората, които обичаш и си загубил те очакват там.