Експеримент на реалността - 20. 03. 2020

Евгени Георгиев Алексиев

Експеримент на реалността

Може и много от написаното да е неправилно. Но ако има неща вярно, бих искал тези, които ще дойдат след мен, да продължат в тази посока, докато установят истината, докато открият това, което е правилно и реално(може би в някакво много далечно бъдеще, ако нашият човешки род оцелее дотогава).

Дали не е така?

Дали човешкото съществуване, човешкият живот и човешкото съзнание не са своеобразен „експеримент” на природата, и по-общо казано на реалността – във вида й на необятната вселена с милиардите галактики с милиарди звезди разположени в невъобразимо пространство с невъобразими разстояния и невъзможни за възприемане от човешкия ум безкрайни празни полета между тях, и реалността с вероятните й бебройни невидими и недостъпни за нас други паралелни или непаралелни измерения, нива, проявления, вариации.

„Експеримент”. Човешкото съществуване и съществуването на съзнанието е „спонтанен експеримент” на реалността. И същността на този „експеримент”, мистерията на този своеобразен „експеримент”, единственият му смисъл е доколко човекът ще е в състояние и ще съумее да осъзнае и разгадае самите мистерии на този експеримент, доколко ще успее да проумее в тях.
 
„Експеримент” на природата. Целта на този „експеримент” е човекът да разгадае неговите мистерии. Дали ще е способен на това. Ще е способно ли съзнанието на човека да разгадае такива мистерии? Дори няма цел. Същността на „експеримента” се състои в това дали човекът ще разгадае неговата мистерия. И да открие и осмисли своето реално място в големия общ контекст. Дори може би няма да има кой да оценява това. Може би никой и нищо не наблюдава това. Самите ние ще разберем, че единственият смисъл на нашето съществуване не може да се изразява в друго и да има друга стойност и значение, освен в обхвата и в същността на такъв „експеримент”.

Този „експеримент” се явява сам по себе си както се явява сама по себе си реалността – вечна, без начало и без край, без граници. Нещо непонятно и непостижимо за асимилиране от ограничения човешки разум и ограничения в определени рамки, размери и пространство човешки мозък.

***

Самата идея, че няма начало и край е непостижима за човешкия ум. Както е трудно, невъзможно за постигане от ума разбирането, възприятието за тези огромни пространства. Нашият живот винаги е в определени пространствени ограничения, както и самото ни тяло и самият ни мозък, съществуването ни – ограничени в размери и граници. Всичко е ограничено в периоди с начало и край. Няма как да почувстваме същността на това пространство, в което са разпръснати милиарди галактики, всяка от които с милиарди звезди и звездни системи като нашата, с огромни празни пространства между тях. А ако трябва да асимилираме идеята и възможността за съществуването на безброй паралелни измерения, паралелни или прилежащи реалности, освен тази, която виждаме, усещаме имаме възможност да наблюдаваме и измерваме... Ние не сме в състояние да асимилираме същността на обхвата дори на нашата слънчева система и на слънцето от позицията на нашия ежедневен опит и възприятия. Няма как да се асимилира, че назад и напред във времето, каквото и да означава това, няма и не може да има начало и край. Защото винаги ще възниква въпросът, какво е имало преди това евентуално начало и какво ще има след такъв евентуален край. Всички приказки, че не е имало нищо са само словесни спекулации.

Усещаш, че зад тази реалност, която отчасти възприемаме, стоят безкрайни фонтани с енергия, безкрайни полета енергия. Колко други форми има тази реалност, колко други нива, страни, измерения, варианти? Колко различни потоци от безкрайно редуващи се възникващи и разпадащи се вселени? Как да не се запиташ какво стои зад всичко това? Но и как да не се запиташ, ако нещо стои зад всичко това, какво стои зад Него? И така до безкрайност. Освен ако приемем за „Него” идеята за всеобхватността, независимо от колко нива, форми, изражения се състои. Самата идея за безкрайност е непостижима за човешкия ум.

Ето затова, за да може човекът да живее със собствената си невъзможшност да разбере, да проумее, се е появила и съществува вярата, и са възникнали и измислени религиите, идеите за божествената същност, които опростено, разбираемо дават възможност на човека да приема тази непонятна реалност с някакво спокойствие и чувство на баланс и да продължава да съществува. С надежди, които крепят ума му да не изгори.

***

Много ми се иска да има нещо Отвъд и там да намеря хората, които ми липсват, майчицата ми, баща ми, и други близки хора, тези, за които постоянно мислеше майка ми, нейните родители, сестрите й брат й, всички, които майка ми и баща ми са обичали. Дори ако там Отвъд ще се намират и хора, които не бих искал да срещам, дори и така. Там сигурно би имало достатъчно място за всички. А аз да намеря моята майчица там и отново да сме заедно, да намерим татко. Да поговоря отново с моята майчица. Да поговорим отново. Много ми се иска...

20.03.2020