Елисавета Багряна. В оконное стекло...

В оконное стекло два лба согласно вжать–
и в дальний беспредел умчать без остановок:
дышали бы дымари, усадьбы сторожа,
дремала бы гора в туманчивых понёвах,

и под шумок колёс без памяти дрожа,
плечо к плечу всю ночь мы б выстояли рядом,
а на заре весна, полоску тьмы дожав,
дарила бы лесам воздушную отраду...

Не расставаться б нам до сладкого конца–
любимый, друг и брат, с тобой наедине
избавилась бы я от муки лишней третьей

горчащих тайн моих, упрёков без лица,
постылого житья в недальней стороне
разлук, размолвок, встреч на этом странном свете.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Да може все така, с притиснати чела,
безспирно към безкрая да ни отнася трена,
когато синкав дим се стеле над селата
и къра в топли пари заспива уморен. 

Да може все така шумът на колелата
да ни унася леко, един на друг склонени,
а вън на пролетта прозирните була
въздушно да обвиват леса раззеленени... 

Да може все така, в последния ми ден,
да бъдеш ти до мене– любим, другар и брат,
забравила бих аз натрупаните мъки– 

горчивите утайки, останали у мен
от всичките ми прежни и срещи, и разлъки,
от целия живот на тоя странен свят.

Елисавета Багряна


Рецензии