8. - Дълбок сондаж I. 7. 2018

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ПЪРВА ЧАСТ



ГЛАВА СЕДМА

Тематична пауза


Докато все още си спомняше за първия им полет, Томак бързо извади от нишата до креслото своята клавиатура и персоналния си визуално-сканиращ шлем. На екрана-визьор на шлема се изписа темата, току що определена за него от наставник Маурей…
„Тематично есе – вариация, общ обзор. Време – 10 минути. Материал – „Въведение  към сравнителен анализ на периодите на прехода“, кратък учебник по история за втора възрастова група. (База – „Хрониките на Арслан Дивака-йогата”, около 850 г. след П.К. База – книги от стари депозити, период 2500 г. преди П.К. – 0 г., депозит V, открит около 1250 г. след П.К. База – нови анализи, 1900 г. след П.К. База – „Исторически коментари“, 2470 г. Забележка, П.К. – Първият Край.”)
Отдолу на екрана във възходящ ред продължаваха да се появяват и да потъват напред в дълбочина спецификациите на задачата и местоположението на информацията – част от протокола на упражненията.
„Вариации на Тематично есе – време за изпълнение 10 минути след задаване на темата, покриване на критерии 57-1 – 57-100 за втора възрастова група (6,5 г. – 8,5 г.), нива от 7 г. и 10 месеца до 8 г. и 2 месеца, стандартна програма, ученик А-й 375, възраст 8 г. и 17 дни. Североизточен географско-административен сектор. Материал – Централна библиотека – електронен архив, кристални микроносители, 17 сектор, 18 хранилище, 15 отделение, 12 клетка, 12 звено, 57 локация, 49 позиция, 15 обект, обхват единици съдържание 200-800. 17 май, 2485 г. след П.К., Пнб, 16:45 североизточно централно земно време. Забележка, Пнб – последно ново броене.”
Томак трябваше веднага да превключи към познанията си по темата. Започна бързо да пише, като от време на време се спираше със затворени очи и визуализираше информацията, която бе възприел по време на досегашните си обучения. Отваряше очи и се взираше в екрана. Визуалносканиращият шлем дешифрираше мозъчните му вълни и импулси и ги идентифицираше със съответните образи, на които най-вероятно отговаряха. Томак знаеше, че системата работи перфектно. Отдавна умееше да се настройва към апаратурата и много пъти досега го бяха изпитвали по този начин. И все пак… всеки път в първите 30 секунди се получаваше някаква каша от фигури, структури, форми, призраци… "Бележка: цел – да се преодолее това състояние" излезе с жълти букви на визьора-екран. Изкуственият интелект съпоставяше импулсите с личната база данни за реакциите на мозъка на Томак при съответни визуализации и изображението се появяваше на екрана. Триизмерната картина автоматично се записваше и беше част от резултата заедно с написания текст. През фееричните изображения върху полупрозрачния екран, Томак хвърляше по едно око към клавиатурата върху която играеше пъргаво с пръсти. За по-голяма сложност клавиатурата бе с холографни изображения на клавишите, разположени на четири нива. Все пак, за лактите на ръцете бяха предвидени опори на креслото, така че движението ставаше само с китките и пръстите. На дисплея към клавиатурата се записваше текстът. Задачата бе изображенията да са ясно дефинирани, очертани и детайлни, а текстовото описание да отразява по-възможност най-точно картината. Текстът трябваше да е стилово оформен и да има съответното звучене, а записите с ясни и точни изображения. Естествено, основната цел беше да има максимално съответствие на темата и на историческата истина.
Сега като му хрумна този въпрос, той си спомни безкрайните дни на предварителната настройка на личната му база данни, когато до изнемогване го караха да гледа най-различни записи и изображения, докато "ДНК"-то на мозъчните му реакции бъде разпознато, уточнено и регистрирано. Още тогава беше разбрал магията – че при едни и същи изображения, детайли и смислови елементи, видени от очите, или чути от ушите, мозъкът "беше принуден" да излъчва едни и същи вълни и импулси, които се интегрираха в апаратурата. Малко се чудеше, как така всеки един минимален детайл и особеност при визуализациите се идентифицира с определени различия в регистрираните импулси?
Ако сега не успееше да се справи добре – понижаваше се индексът му, но какво пък... Друг път щеше да помисли за това.
В този момент картината започваше да се променя, защото вътрешните му визуализации започваха да се влияят от асоциативното й въздействие. Независимо, че самата картина бе резултат на собствените му представи, тя оказваше обратен ефект, действаше като "бумеранг". Контролът върху този процес изискваше умение и концентрация.
Маурей наблюдаваше един голям стерео-екран, обхващащ цялата вътрешна стена на залата, като следеше едновременно действията в 30 отделения, в които се изобразяваха с картини и с текст резултатите от изпълнението на различните задачи на децата. От време на време някои екрани избледняваха или картината се размазваше. Апаратурата не грешеше…Някои от децата губеха на моменти концентрация и асоциативните им вериги се объркваха. На всеки сегмент се изобразяваха картините, които всяко дете си представяше.
Томак се опитваше да систематизира визуализациите си, които, уловени от системата на шлема, се изобразяваха върху визьора на шлема му и върху големия екран. Така ставаше всеки път при подобна изненадваща задача. Но сега май не му вървеше. Изглежда не бе във форма. Концентрирай се! Не се излагай!
Томак чувстваше дълбоко уважение към наставник Маурей, което го мотивираше винаги да полага максимални усилия за изпълнение на всяка поставена задача. От малък беше възприел какво означава усещането за собствено достойнство, което го възпираше да показва слабост, макар че не винаги бе успявал да преодолее някои моментни състояния. Стараеше се. Но сега…
Мислеше си за Таисия и за преди.
Три години от първия им полет. Бяха заедно с Таисия… На екрана на шлема му се появи смътно изображение на огромна совалка, паркирана пред тях на платформата. Вдясно на екрана замига една червена лентичка, което означаваше, че изображението не е свързано с темата на задачата…Апаратурата бе идентифицирала асоциативен процес, свързан с друг източник и тема...
„Спри, съсредоточи се!” – заповяда си Томак. Вече пишеше по историческата тема, а на екрана му се разливаше една смесица от изображения. Сега две червени лентички светеха вдясно на зрителното му поле.
Опита се да отстрани спомените за тогавашното преживяване. Пръстите му играеха между изображенията на букви и знаци над клавиатурата, като периодично се докосваха и по гладката й повърхност, изписвайки текста. На екрана му се появи стихията на един опустошителен вихър, който сриваше със земята небостъргачите на огромен град.
„Отговорът не бил автоматичен, както в древността на натрупване на ядрените арсенали се предполагало, че ще стане при първи ядрен удар. В тогавашните по-нови военни доктрини за модерната война не се предполагало, че ще се стигне до едновременни масирани първи и ответни ядрени удари, които с един замах взаимно да унищожат цели градове и държави, още по-малко цялата планета. Политиците и военните теоретизирали за възможностите на ограничените ядрени удари с по-малка мощ, които да изпълнявали конкретни тактически цели. Допускали, че евентуалното развитие на нападателните и ответните ядрени удари ще става постепенно, в шахматен порядък и в процес на взаимни надлъгвания, заплахи и опити за преговори между противниците. Смятали, че този процес можел да изпълни политическата си роля и да бъде овладян и спрян навреме. Но те грешали... Тези, които първоначално се били въздържали, невярвайки, че това е истина, малко след първите попадения успели да включат и своите машини за разрушение. Когато радиоактивните гъби се издигнали над основните им градове, те задействали пусковите устройства в тайните си хангари. Мнозина не можели да повярват, че това вече се случва, че тази лудост би могла да се случи на човечеството по време на техния живот. Мнозина до последно се питали дали не е компютърна грешка на системите, каквито примери имало в миналото. После адът настъпил лавинообразно и станало ясно, че връщане назад няма да има. Когато вълната на първите опустошения отшумяла, земята притихнала. Първите били и последни. Защото вече нищо не било останало. Това било началото на новата ера…
Темата за потенциалния глобален ядрен катаклизъм и пълно унищожение била толкова често използвана и изтъркана в миналото, че множеството хора я приемало като едно от политическите „плашила“, но не и като нещо, което било реално възможно някога да се случи. Толкова драстична и невъзможна била същността на подобно събитие и на такова допускане, че мнозина възприемали разговорите по тези теми и въпроси като клише или спекулация. Все пак, оказала се не само хипотетична, колкото и да са разчитали или да са се надявали, че нормалният разум няма да допусне такъв абсурд... Земята е един изключително рядък шедьовър на природата и едва ли има човек, който не е осъзнал деликатността в тази нейна изключителност на нейното равновесие, съчетано с безкрайните й и неописуеми красоти… Хората, посегнали на този шедьовър, равновесие и красота… със сигурност всичко в тях е било непоправимо изкривено и не подлежат на определение.”
В съзнанието на Томак се върна образът на Таисия. Дали продължаваше да спи? Отново светна втората червена лентичка на екрана. Томак неволно си я представи и видя как във визьора му се появи стаята на Таисия, която лежеше неподвижна в своето легло.
Три дни вече, откакто братовчедка му не се събуждаше. Въпреки опитите на родителите й да я повикат, момичето продължаваше да спи непробудно. Сякаш беше изпаднала в кома. Дишаше си нормално, дори от време на време се обръщаше сама в леглото от една страна на друга. Но не се събуждаше, колкото и да я викаха, побутваха или разтърсваха. Първите два дни енцефалограмата все още периодично рисуваше линиите, характерни за фазата на дълбок сън и за фазата със сънища. Очите на момичето се движеха зад клепачите, типично за фазата РЕМ при сънуване…
„Първоначално така и не се разбрало дали е започнало с акт на държава или на терористична групировка. Впоследствие това вече било без особено значение. За нещастие на човечеството, и в двата случая, този, който взел крайното решение за започване, очевидно представлявал просто една злощастна фатална грешка на съдбата. На пръв поглед нищо не било останало. Всички големи градове били сринати, пометени, земята била отровена. Така разказват намерените древни хроники…”
Томак затваряше очи и си представяше картините на опустошението. Все още не умееше напълно да прави достатъчно добри паралелни визуализации с отворени очи. Макар че системата бе достатъчно усъвършенствана, за да елиминира всичко, което виждаше от обкръжаващата го обстановка и да отразява само вътрешните му визуализации. Погледна към екрана си. Видя на него ужасната картина, която току-що бе създал, а изкуственият интелект бе отразил в поредица от движещи се образи. На екрана се изобразяваше филмът на катаклизма, сътворяван в този момент от съзнанието му. Сега образите и действието на екрана започнаха да се наслагват и допълнително да се оформят и изясняват, зрителното им въздействие създаваше обратна връзка към развиващите се в съзнанието му представи, картините ставаха все по-отчетливи, ярки и детайлни. Затваряше очи и визуализираше. Отваряше очи и наблюдаваше изображенията на екрана. Докато ги гледаше се опитваше да направи някои елементи по-ясни, другаде да допълни. Понякога се получаваше веднага. Друг път се разместваха и фигурите губеха яркост или се замъгляваха. Същевременно записваше. Пръстите му познаваха добре нивата и местоположението на буквите на клавиатурата и действаха самостоятелно. Създаваният от визуализациите на Томак филм показваше бетонните купчини със стърчащи железа, а Томак почти усещаше миризмата на изгоряла пластмаса, дърво, земя, разложена човешка плът и всякаква биологична маса. Физическото усещане на миризма бе вторичен продукт на процеса. Навсякъде се стелеше зловонен дъх. Облаци радиоактивен прах закриваха слънцето. После Томак видя от птичи поглед няколко групи военни, придвижващи се с бронирани машини през пустинна местност. Приближаваха от три страни към покрайнините на изравнен със земята град… Едно огромно сиво разхвърляно бунище от бетон, метал, стъкло и човешки останки.
„Оцелели малки военни формирования, скрити в бункерите. Онези, които били по служба там, докато се съмнявали дали не е компютърна грешка. Малцината други, които се спасили, просто имали късмет. По цялата земя не били много. Оцелели сред грамадите разхвърлян железобетон или някъде по планински склонове и изолирани долини. Онези сред бунищата от смачкани небостъргачи щели от сега нататък да се борят с дозите на радиация, които погълнали. Другите сред планините щели да оцеляват по свой начин в един нов свят на самота и изолация. Държавите престанали да съществуват. Представата от миналото за контролирани, ограничени, целенасочени, локални, фокусирани, шахматни, постепенни, съхраняващи, надхитряващи, разубеждаващи, доминиращи, печеливши, рационални, екологично приемливи ядрени попадения била опровергана.”
Мисълта на Томак за няколко мига отново прескочи към първия му космически полет преди три години. Отново светна червената лента на визьора му.
„Опустошението било равномерно. Оказало се, че дори и африканските пустини и азиатските джунгли не били пожалени. По-късно щели да установят, че не е имало пропуснати територии и обекти.”
Картината на екрана изобразяваше полет над една пустиня от изтърбушени гори и джунгли, превърнати в купища димяща пепел. Земята беше като поразена от астероиден поток, обгорена и изрината в огромни ями. Сякаш на много места бе преминавала гигантска "самобръсначка". Сега овъгленият терен потъна надолу и бързо се отдалечи, а наблюдаващият поглед полетя над очертанията на Африка, премина над морето и се спря над южните брегове на азиатския континент. Теренът се приближи и картината спря върху една голяма като хълм могила от почернели човешки тела. Плътни облаци продължаваха да закриват небето. Слънцето не се виждаше, натежал полумрак обгръщаше света наоколо.
„Тези, които започнали, изглежда сякаш били планирали опустошението навсякъде. Разпространил се слухът, че масовото унищожение на всичко и всички, с изключение на някои избрани, било наказание за греховния начин на живот, за масовото лицемерие и несправедливост и за тоталния провал на човешката цивилизация, и трябвало да доведе до прочистване, до нова възможност за възраждане в усъвършенстван нов световен ред. Преди да сложат това начало, те били осигурили за себе си оцеляването и бъдещи възможности в Специална подземна територия. Легендата говори, че било вероятно да са планирали да постигнат целта си с предизвикване на масиран конвенционален удар, който да провокира верижна глобална размяна на конвенционални поражения, като разчитали, че никой нямало да се осмели да влезе в тотален ядрен конфликт, който да направи земята радиоактивна и да отрови почвата за поколения напред. Може би са изхождали от някакви интерпретации за човешка и военна психология, в светлината на които са допускали, че управници и военни в крайна сметка щели да се стреснат, уплашат и спрат, и дори ако се стигнело до ядрени удари, те щели да останат единични и щели да окажат само частично радиоактивно поражение. Иначе няма как да се намери рационално обяснение как са се надявали да преживяват и да оцелеят, за да създадат своя нов световен ред. Освен ако са били с толкова изкривено съзнание да разчитат, че след глобален или географски преобладаващ ядрен конфликт в рамките на собствения си живот ще намерят начин да се адаптират към новата радиоактивна среда… За съществуването на Специалната подземна територия се разбрало по-късно, когато господарите на радиацията намерили на свой ред края. Оказало се, че системата им за контрол над ситуацията и за йерархично подчинение, която били планирали за собствената си общност, много бързо деградирала. Несъвършените човешки същества с недостатъчно съвършена система за контрол, сдържане и, при необходимост –  подчинение. Както би могло да се очаква след известно време във всяка затворена среда, обитавана от хора с болна психика и изкривени амбиции. Не могло да има друго обяснение за тях. А фактът на случилото се в глобален аспект доказвал, че човешкият свят неминуемо създавал такива хора и ги допускал до ключови позиции. Социалните и психологически причини за това явление в онази първична епоха не били достатъчно изучавани, но те можели ясно да се определят в обърканите представи за обществения строй, в неадекватните и изкривени правила и в спецификата на проявите на биологичната натура на човека. Една повтаряща се истина, сринала не една и две световни империи, или цивилизации, довела в човешката история до разпадането и изчезването на не един и два народи и техните държави, останали в забрава в периферията на човешката история. Всички те са се гордеели и самоизтъквали със своята култура и история и са смятали, че ще бъдат вечни. Но глупостта, егоизмът и лицемерието са ги погубили...
Но, ако се върнем към съдбата на подземното скривалище – две години след началото на опустошението, докато оцелелите навън военизирани групировки установявали контакти помежду си и организирали хранителните си запаси и възможности, а общности по планини и равнини се групирали в нови племена, в Специалната подземна територия изглежда избухнал бунт, последван от мощен взрив, вероятно унищожил подземния град. След този инцидент е останала оскъдна информация, събрана по онова време от свободните племена и предадена през времето на хилядолетията до сегашната база-данни. Във всеки случай, това е било краят на тези тогавашни нови кандидати за господари на света. Много малко се е разбрало за евентуалните оцелели от тази организация. Най-вероятно всички са загинали при експлозията. Ако някои са се спасили, те очевидно са се пръснали и изчезнали без следа. Не са се появили сред останалите общности, или поне не са показали кои са, нито някога някои са дръзнали да се обявят за техни потомци. В продължение на цялата история след това, никой никога не се е осмелил да се идентифицира като произлизащ от Специалната подземна територия. Но дали от тях не са останали следи и тайни общности в сегашната цивилизация?...”
На третия ден, вчера вечерта, Таисия застина, продължаваше да диша и да се върти в леглото, но линиите на апаратурата вече показваха непознати конфигурации, а очите на момичето престанаха да се движат зад клепачите. Таисия лежеше спокойно, по някое време се размърдваше, обръщаше и отново застиваше. Като спящата кралица, припомни си Томак една приказка от стари времена, която татко му беше разказвал докато беше още съвсем малък. Беше се обезпокоил за Таисия. Много му се искаше да знае какво се случва с нея…
„Според други хроники, след време оцелелите установили, че имало заговор за установяване на нов ред, а в основата му били манипулации на мощна корпорация, но логичните връзки на информацията се късали... пъзелът и схемата, пластовете и разклоненията, в центъра на които стояла тази организация или корпорация били твърде разнопосочни и накрая вдъхновителите сами се оплели в мрежата и попаднали в собствения си капан, който унищожил и тях. Много елементи повлияли съвместно, но нито един поотделно не бил определящ за преминаване на една фатална граница – нито алчността за власт над другите сама по себе си, нито религиозният фанатизъм, нито алчността за притежания, нито икономически измами, нито стремеж за неограничени възможности, нито омраза свързана с различен генотип – така наричаната тогава расова омраза, нито различаващите се мирогледи и философски идеи, нито концепцията за така нареченото идеално прочистване и възраждане, нито обърканите им ценности на начина им на живот, права и полагащи се според личната категория на човека блага и достояния, нито смешната им лична суета, амбиции, изстъпления и забавления..."
На екрана се появи огромна, блестяща с оборудването си зала, изпълнена с насядали хора, които неистово ръкопляскаха. Жени и мъже, облечени с неудобни и смешни дрехи, гримирани до неузнаваемост и усмихващи се с почти еднакви стандартни и видимо фалшиви физиономии, преминаваха по един широк червен килим към трибуната, където друга смешно облечена жена с издължена стройна фигура и с особено превзета осанка им раздаваше блестящи статуетки. Това предизвикваше просълзяване и продължителни безсмислени словесни излияния от всекиго, който стъпваше на подиума.
"Все пак, от древните хроники така и не става ясно, дали се е започнало с масиран конвенционален или направо с ядрен конфликт, дали началото на ядрените удари е било поставено нарочно и съзнателно с такава цел или самите създатели на тази подземна територия са били изненадани от грешка в системите, или от някой болен мозък сред тях. Едва ли са очаквали при тотално отравяне на средата, в тази подземна територия или дори подземен град да могат дълго да просъществуват, или пък това да е била идеалната им представа за бъдещ живот на поколенията им. Не е ясно с какво са разчитали да се хранят след няколко години. Затова по-вероятната теза би била, че конфликтът е бил предизвикан от вманиачен фанатик-камикадзе, успял да овладее достъпа до системите, предизвикал началната атака. Възможно е да е имал някакви лични мотиви, да е ненавиждал тогавашния обществен порядък, прояви и устройство и да е вярвал, че след едно тотално разрушение светът и човечеството биха могли да се възродят и да се формират по друг по-прогресивен път. Може би си е представял нещата по този плосък модел и не е допускал възможността всичко в човешката история да се повтори по същия, а може би дори и по много по-лош начин. Ако е имало и малка доза достоверност в тази част на легендата, то явно в тогавашната епоха са нямали елементарна представа за обективното влияние на принципа на неопределеност и за ролята на схемите на случайните стечения на обстоятелствата върху развитието на историята като цяло, обществата и отделните човешки съдби… Не са били чували, че всяко локално и глобално развитие е предопределено от една обективна и рационално обусловена верига от неопределености и случайно възникващи причини и техните следствия, чието последващо подреждане по точно определения начин е било неминуемо и в никаква степен не е могло да зависи от една или друга персонална или групова воля, и че както винаги може да има по-добро, така и винаги може да има по-лошо… Принципът на неопределеност и случайните явления в историята предопределя обективността на нейните развития, които като цяло не може да се разглеждат като предизвикани само по вина на определени народи, групи или водачи. Но въпреки това, виновни в развитието на човешката историята има и тяхната вина не е можело да остава безнаказана. Защото техните действия винаги са били допълнителен фактор в спиралата на неопределеностите и случайностите, която води до разрушението и деградацията. Макар че, тази теория в определен смисъл определя неминуемо и логически обективно обусловено и тогавашното унищожение. Което пък е открило пътя за създаване на днешния ни свят. Макар и след повече от две хиляди години… Само Върховната същност може да определи смисъла на пътя в развитието на всяка една реалност, на всеки един от безкрайното множество светове…"
В някакъв кабинет потънали в меки дивани седяха и се гледаха четирима мъже и две жени. Двама от мъжете бяха по-възрастни и очевидно изпитваха известен дискомфорт от разплутите си вече телесни фигури, очите им бяха потънали в гънките на месестите физиономии. Единият от тях постоянно се въртеше и наместваше долната част на костюма си, вероятно нещо го измъчваше. Една от жените беше придобила с годините ястребоподобно изражение на ожесточения си поглед. Гледаха се взаимно с нюанси на подозрение, но видимо имаха общи интереси и цел.
„Мрежата от лостове на власт, интриги и международни спекулации, издигнатите в символ на личния успех лъжа и лицемерие, преоблечени в благовидни обяснения и стратегии, ограниченото им мислене, свеждащо се до лично, групово или корпоративно оцеляване и благополучие, една съвкупност от целенасочени усилия, от противоположни вектори на силово въздействие и непредполагаеми обратни връзки в деградиралата им, но постоянно възхвалявана цивилизация, мрежа, оплитана десетилетия наред, се изродила в автономно действащо чудовище, акумулирало в себе си огромна разрушителна сила, движещо се по инерция, което вече никой не можел да спре...”
Един строен млад мъж с видими маниери на раболепие и с пронизващ блясък в подвижните си присвити очи бе застанал прав отстрани до маса, върху която бе поставен макет на земното кълбо. Мъжът, седящ до глобуса, го въртеше, докато излагаше концепцията си с полезната за тях стратегия. На екрана на стената на овалната зала се сменяха изображения на картата на света. До жената-ястреб беше седнала жена-врабче. Тя поглеждаше ту към възрастния мъж с дискомфорта на седалището, ту към младежа до масичката. Облизваше приличаща на човка уста.
"Според древните хроники, естествената причина за възможността да се стигне до ядрено унищожение била, разбира се, в наличието на натрупаните огромни арсенали. Но този въпрос съвсем не бил прост и еднозначен. Причините за това първоначално и последвало натрупване можели да се търсят в наличието на редица комплексни предпоставки – самото натрупване на ядрени оръжия било частен случай на първичната нужда и стремеж на човека да разширява средствата си на въздействие и да се самоутвърждава като израз на инстинкта за самосъхранение, с тази разлика, че употребата на този вид оръжия унищожавала самата среда за това самосъхранение и обезсмисляла първопричината..."
На визьора на Томак светна синя лента. Това означаваше, че визуализацията е правилна в контекста на есето, но системата препоръчва да се продължи с други ситуации. Визуализираното действие носеше прекалено силно негативно съдържание и изкуственият интелект преценяваше, че повече от това няма да е полезно за обучението на осемгодишния Томак, който имаше още половин година докато премине в трета възрастова група.
Томак за пореден път се отклони към спомена за първия си полет. Цели три години бяха изминали оттогава!... Той продължаваше да пише есето си и на екрана следваха и картини по темата, но едновременно с това си мислеше за приключението, което бе преживял тогава. Образите на екрана първо се наслагваха, а сега започнаха да прескачат един след друг, като действията по темата се редуваха с изображения от спомените му за онзи първи полет...
"Ако се изключела хипотезата за пълно оглупяване на човешката раса, излизало, че оръжия от този вид не били за реална употреба, а за други цели. Анализът показвал редица предпоставки за тяхното създаване и натрупване, имайки предвид абсурдността на тяхното фактическо пряко използване – естественото развитие на научния прогрес и стремежите да бъдат разкрити тайните на природата довели до разбулване на възможния механизъм, естествените лични амбиции и масово манипулиране и противопоставяне на народи, създавайки видимост и масова психоза на опасност с цел стабилност на властови структури и безпроблемно съхраняване на позиции и привилегии, използването на ядрената заплаха за насаждане на страх за оказване на психологически натиск и постепенно изтласкване от сцената, включително и за създаване по този начин на предпоставки за победа чрез конвенционални оръжия, с разбирането, че статуквото няма да остане вечно същото и при всички случаи ще предстоят промени и прекроявания на света, интересите на производителите на самите оръжия и тяхното доминиращо място в обществената схема, вероятно дори и  предвиждане на средства за защита при евентуално нападение от нашественици от космоса. Но всички тези причини не отменяли факта, че това оръжие със своя характер можело трайно да  унищожи самата среда и първопричина за човешкия стремеж за самосъхранение и самоутвърждаване. Така хората влизали в създаден от тях омагьосан кръг..."
На екрана на шлема му се показа голяма зала, изпълнена с около двеста души, участващи в обсъждане. Появиха се в едър план характерните физиономии на постигнали власт хора, възприели себе си почти като гениални и явно различаващи се от неспособното простолюдие, очите им не успяваха да прикрият блясъка на самодоволство и егоцентризъм; зад погледите им прозираше сдържане на скрити мисли; от тях се създаваше усещането за нещо нечестно, дори нечистоплътно. Картината от визуализацията на Томак изобразяваше доста добре тази същност... Последва образът на широка улица и площад, където тълпа разгневени хора от различни възрасти сриваха бариери и хвърляха горящи бутилки по униформени в редици... Луксозна витрина, голяма лъскава машина спря пред нея, една смешно облечена жена пристъпваше с разкривена походка, влезе в залата, стъклени шкафове, изпълнени с искрящи камъни и блестящи украшения... Появи се малко селище с глинени колиби, покрити със слама, а пред тях в червеникавия прахоляк на земята седяха полуголи жени с деформирани гърди и деца с подути кореми и с мухи в очите… Огрят от слънце пясъчен бряг, поредица от бели сгради с арки и тераси, шезлонги и чадъри, голи жени и мъже, разнасящи бутилки и чаши… Официално облечена жена излиза от летателна машина, група мъже с робки изражения я посрещат на червен килим, висок и широкоплещест ниско остриган мъж се ръкува и я целува по бузите, а тя го гледа с видимо фалшиво умиление и го потупва свойски по рамото.  Мъжът има вид на древен боец, лицето му е свито в  непохватна гримаса, стои сковано и раболепно разговаря с нея. Сега жената е сама в луксозно обзаведено помещение, лицето й е изкривено от досада и злост. Говори по телефон, изражението й се е сменило с безпокойство и подчиненост, появява се събеседникът й – мъж с посивели коси и със студени остри линии на лицето, разхожда се пред дълга маса, около която седят десетина мъже с безизразни погледи... Отрупан с кранове, бараки и купища смет бряг на залив, наколни жилища и дървени лодки, в които изсушени хора с кръвясали очи продават риба и плодове…
На екрана на Томак сега светнаха две сини ленти, системата му препоръчваше да прекрати тази линия на визуализации. Изписа се една поредица от цифри и знаци в червено поле – обозначение на сектора и позицията в Централната библиотека, където се съхраняваше тази информацията, предоставена им при тяхното обучение и послужила като база за тези негови визуализации. Компютърът препоръчваше да се направи допълнителна преценка дали този интензитет на негативност на историческо-обществена информация да не се предоставя на децата-курсанти чак от началото на трета възрастова група.
„Тогавашният свят и стил на мислене и на живот, обърканата им система от ценности, са били предварително обречени на провал и самоунищожение. В крайна сметка, една малка група хора с изкривено съзнание и празни души, чиито взаимни претенции за власт и надмощие временно се балансирали донякъде от присъствието на някой болен лидер, станала причината за създаване на специфични предпоставки, довели до една последователност от неизбежни събития. Ефектът на доминото. Може би всъщност никой не го е искал и не го е очаквал сериозно. Историческите версии се основават на намерените древни хроники, на останалите оттогава материални свидетелства и на направените през годините анализи…
В някои хипотези, които не са базирани на намерени хроники или други материални свидетелства, а само на устно предавани легенди от миналото хилядолетие и на логически анализ, се споменава и вероятността за спонтанно появила се осъзнатост на световната електронна мрежа, нещо като възникване на многотрилионна верига от разнопосочни взаимни компютърни връзки и каскадни асоциации по подобие на схемата на човешкото мислене и осъзнаване, довела до раждането на някакъв глобален кибернетичен аутист, решил, че човечеството ще се оформи много по-добре в перспектива, ако най-напред бъде сложен край на погрешния модел, по който цивилизацията се развивала от няколко хилядолетия. Имало по онова време такива разбирания и теории за преимуществата на едно прочистване и ново начало, които може би послужили за мотив на предполагаемия новороден изкуствен интелект…
Още от времената на античната история човечеството се развивало по изроден модел. Антични империи, които били възхвалявани в следващите епохи и на които гледали с неприкрито възхищение заради легендите за тяхното могъщество и останките от някога създадени от тях културни ценности, представлявали всъщност смесица от животинска жестокост, бруталност и лицемерие, а изградената в техните епохи култура била съчетание на порок, лъжа и изкривени представи за достойно и красиво.”
На визьора се появи облечен в броня воин, който прониза с меча си млада жена, две армии от войници в боен ред, изпълнили полето като мравки се сблъскаха и започна взаимна сеч… Мъже в дълги бели роби и усмихнати физиономии са полегнали на меки пейки в полукръг, подноси с плодове и съдове с напитки. Те се наливат и се смеят, а от време на време както си лежат отмятат полите на робите си и се изпикават в улеите до тях. Наоколо сноват голи робини с бляскави украшения, подскачащи по гърдите и коремите им, и разнасят кани с течност за пиене... Конници, размахващи дълги изкривени оръжия, препускат сред бягащи хора и един след друг ги посичат, а разполовените тела и отсечени глави се гърчат и търкалят под копитата на запъхтените коне… Голямо помещение на дворец с разноцветни мраморни стени и големи островърхи прозорци, украсени с редици блестящи фино изваяни статуи, навсякъде по пода натрупани и разхвърляни блестящи съдове, драгоценности и топове ефирни тъкани, в центъра на залата няколко мъже облечени в животински кожи седят и дъвчат големи парчета месо, около тях танцуват млади и стари, слаби и дебели, стройни и набити жени, покрити само с прозрачни воали, а телата им се тресат в ритъма на барабани и пискливи инструменти…
„Имало е такава хипотеза, че самата биологична същност на човека, неговите физиологични слабости и нужди, в съчетание с психологическите му характеристики, със самата структура на мозъка и същността на мисловния му процес, води неминуемо до определен модел на поведение. При тези дадености и характеристики на човешкия вид не бил възможен друг вид устройство на цивилизация и друг развой на събития. Всякакви експериментални модели са оставали временни и са завършвали с неуспех. Лицемерието, лъжата, подлостта и стремежът за манипулиране за постигане на определени цели и изгоди, като неминуем ефект от произтичащия от тези биологични дадености егоцентризъм, винаги тържествували. Склонността към егоизмът, бруталност и жестокост оставала принципно присъща на човешкото поведение, независимо от степента на технологично развитие и от натрупаното културно и духовно наследство. Според тази хипотеза, човекът бил обречен винаги да е такъв, а лицемерието и лъжата в обществото нямали алтернативи, защото били следствие на самата материална същност и несъвършенство на човека. Идеалното винаги се проваляло в битката срещу несъвършенствата, произтичащи от материалното.”
На екрана му се появи заснежено поле, краищата му не се виждаха. Виелица повдигаше снежни пластове, закриващи небето със заледена мъгла. Облечени в кожи и дрипи хора едва се придвижваха към една пещера в склона…
„И така, на технологиите бил нанесен унищожителен ефект още при първата вълна. Останали радиоактивните парчета от тогавашните постижения на технологичната и информационна цивилизация, които вече не можело да бъдат събрани. Започнало дългото оцеляване. Съхранените знания сред някои от групите и запазените книги били най-голямата ценност и основата за новото начало. Самото им частично оцеляване и съхраняване било най-голямото чудо и благодат. Оказало се, че имало фондации, които предвиждащи евентуални подобни събития системно съхранявали информация, книги и знания в дълбоки бронирани депозити. Най-голямата ценност и наследство, доказали, че все пак имало позитивна и достойна страна в човешката същност, даваща право на човешкия род на още един шанс за бъдеще. Но щели да минат много следващи поколения, докато се основат нови колонии и се открие, събере, систематизира и усвои наличната информация…
Щели да изминат 200 години докато тези, които оцелели от радиацията, глада, студа и болестите в останалото малобройно човечество се отърсят от тежкия удар и започнат да се групира в нови общности. Опитали да съберат и подредят останките. Тежки времена на борба срещу радиацията, липсата на храна и мародерстващи разбойнически групи с претенции за нови местни и регионални властелини. В крайна сметка се наложило да воюват и да ги изтребят, преди отново да възпроизведат порочните взаимоотношения от миналото. Унищожили ги до крак с брутална жестокост, съответстваща на тяхната бруталност и наглост, докато най-накрая се разбрало от всички, че в новия свят при новите дадености такива стари модели на манипулиране и поробване вече не могат да действат. През тези 200 години отново започнали да се сформират малки селища, станали основа за възникването по-късно на градове-държави. Най-логичната първоначална фрагментирана организация. Човешката история започвала отново, но споменът за ужаса се пазел и бил подхранван непрекъснато от бетонните грамади и разтопения метал, които заемали местата на едновремешните градове и гори...
Селищата не делели територия и не воювали за власт и блага. Нещо странно се било случило с човешката психика и поведение. След изтребването на мародерите, едно тихо смирение се възцарило навсякъде, обезпокоявано само от умножаващата се раса на мутантите. През следващите 300 години, когато освен колиби, малки къщи и скромни дворци, вече можели и започнали да изграждат и по-високи сгради, в новите им все още разпокъсани общности окончателно се изяснило разбирането, че целият предишен модел на човешката цивилизация от епохите преди ядрения катаклизъм, на начин на живот и взаимоотношения са били погрешни и вредни. Какъв трябвало да бъде и щял да е новият модел? Той вече започвал да се оформя. Той се създавал още от самото начало на епохата на оцеляването. Генезисът на този модел започнал още след като се надигнали първите и се разсеяли последните ядрени гъби. Когато за броени часове не останало нищо. Милиарди хора загинали по време на конфликта. Генезисът продължил през първите 500 години в дългия процес на превъзмогване на безбройните проблеми. Все пак, още 700 години щели да минат докато новият модел започне да изкристализирва. Стотици хиляди оцелели мутанти с видими големи деформации били избити от така наречените Отряди и Ордени за прочистване в течение на около 500 години между 250-та и 750-та година по новото летоброене, макар че действали тайно според своите разбирания и решения, действията им не се одобрявали от местните съвети на старейшините по хуманни причини и самите те не били обединена организация и не представлявали консолидирана власт. Независимо от философските разговори дали е редно или не. Хората, които не били засегнати външно се страхували от физическите деформации. Ужасявали се и от мисълта, че изолираните мутанти единаци или техни групи можели да ги нападнат. В крайна сметка, независимо от моралните съображения, повечето хора вътрешно одобрявали прочистването, колкото и да било жалко за множество от деформираните, запазили изцяло всички други свои човешки качества. Но от страх пред тяхната различност, от евентуално заразяване или от масовото им възпроизвеждане, не посмели да им дадат възможност да сформират свои изолирани колонии. Макар че след първите 700 години деформираните почти напълно изчезнали, Ордените се запазвали и възнамерявали да продължават да издирват така наречените от тях психомутанти. Излезли наяве, оформили се като философско-религиозна секта, опитващи се да създадат власт паралелна с тази на съветите на старейшините, започвали да набедяват за мутанти хора по свои тактически политически и властови съображения. Сега вече старейшините разпознали в тяхно лице възпроизведени вредните личностни качества и маниерите на мародерите от първите столетия след катаклизма. В периода между 750-та и 800-та година Ордените били осъдени от съветите на старейшините, местните гвардии изловили всички техни членове и ги изпратени в изгнание, докато не измрели и последните от тях. Хиляда и двеста години след големия катаклизъм, останалата на земята човешка общност била пред прага на пътя, който можел да я отведе към нов възход."
Мислите на Томак продължаваха да прескачат към Таисия и спомените за първия им полет.
„През следващите 800 години се случили невероятни неща. И когато след голямото унищожение били минали 2000 години, а след тях още 400 години, хората можели да кажат, че човечеството е на път да се възроди от пепелта, но „по нов образ и подобие”. Този образ и подобие бил толкова различен от модела, описван в информациите за предишния свят, останали в древните хроники и намерените антични книги, че вече никой нямал нужда от сравнения с миналото.
Човечеството получило своя минимален шанс да оцелее. Успяло да опази този шанс и да тръгне по нов път. Всички разбирали, че ако бедите отново се случат, втори подобен щастлив шанс най-вероятно няма да има. Въпреки злощастието на планетата, нов световен ред наистина се установил. Не бил такъв, какъвто си представяли 2500 г. по-рано. На земята се формирала и започнала да се развива цивилизация от нов тип.”