Евгени Георгиев Алексиев
=== ДЪЛБОК СОНДАЖ ===
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
/"Йога" на интегралното съзнание/
ГЛАВА СЕДМА
Йога на интегралното съзнание
1. Пътят на интегралното съзнание
В тази книга въведох съвсем ново понятие – "Йога на интегралното съзнание". То не е свързано с познатата „интегрална йога” и не е производно от наименованието „интегрална йога”, използвано през последните десетилетия в редица случаи за школи от общото традиционно и класическо наследство на Йога.
Йога на интегралното съзнание надгражда върху широките основи от представи и философски концепции, системи и традиции, оформяни в продължение на повече от четири хилядолетия.
Йога на интегралното съзнание е нова система на развитие, вдъхновена и обогатена от традициите на древната философия и практика на йога, но почиваща върху най-новите познания и представи в граничните полета и мистериите на съвременната наука, откриваща перспективите на далечен път, много по-далечен от всички досега познати пътища.
В тази книга ви разказвам за Йога на интегралното съзнание, която ме отведе до световете на Томак и Ардей, както и много по-далече – до Селенията в Универсалната Вътрешна сфера.
Тук ще ви предам основите на метода, чрез който се поема по дългия път на интегралното съзнание. Той води през Вътрешните сфери, а чрез тях – и до други измерения и светове.
Йога на интегралното съзнание представлява система, водеща към постигане на нови равнища на развитие, превъзхождащи и надвишаващи както по същността им, така и по яснотата и конкретността в определянето им, най-висшите всеобщо познати абстрактни нива на „освобождение” и „блаженство”, „мокша” и „нирвана” във философията на йога и на будизма.
Целта ми е да ви запозная със същността на този Път, по който преминах през Вътрешните сфери, стигнах до непознати светове и открих посоката на пътя към Селенията. Така ще станат по-ясни обстоятелствата и събитията по време на моите странствания, описани в другите глави на книгата. Разказвам ви за началните етапи на практиката на преминаването по този път.
Пътят на Йога на интегралното съзнание води към много далечни хоризонти на развитие и промяна в състоянието на съзнанието и преминава през множество нива и етапи в отделните нива. Определянето на нивата произтича от разбирането за същинските цели.
Целта на тази глава е да позиционира Йога на интегралното съзнание, а не да прави исторически обзор, анализ на произхода и същността, или вътрешно систематизиране на всеизвестното досега за Йога. То е изразявано в течение на хилядолетия в наследството на Ведите, Упанишадите, сутрите и множеството коментари към тях. В едни или други вариации и тълкувания се представя от множество оцелели до наши дни системи и школи, което в съвкупност наричам традиционна и класическа йога. Такъв опит за кратък обзор и систематизиране на източниците, може би все пак би бил добре дошъл по-нататък в тази книга.
2. Съпоставяне на нивата
Нека да съпоставим нивата на развитие и да изясним някои въпроси, свързани с концепциите в Йога на интегралното съзнание.
Някои понятия
За постигане на систематизиране и яснота ще използвам няколко обобщаващи понятия: „нива на индивидуалното развитие”, „начален етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието”, „традиционна и класическа йога”, „нива в традиционната и класическата йога”, „нива в Йога на интегралното съзнание”.
"Индивидуалното развитие" е най-общо понятие и то включва както възможностите на Йога, така и пътищата на други философски и религиозни системи, физически и духовни практики. "Нивата на индивидуалното развитие" обхващат физическо-телесното и менталното, като те включват всякакви възможни практики в човешкото наследство.
"Началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието" се отнася както към Йога и други източни философски и медитативни системи, така и към други възможни практики и евентуални феномени.
"Традиционната и класическата йога" включва цялото познато общо наследство на Йога, с изключение на Йога на интегралното съзнание.
Споменавайки "Йога" имам предвид традиционната и класическата йога като цяло, или, в зависимост от контекста – практиките на Хата йога и подобни на нея системи и школи от древността в традиционната и класическата йога, посветени на физическо-телесното развитие и усъвършенстване.
Сложност при съпоставяне
За да определя и обоснова мястото на Йога на интегралното съзнание в сравнение с традиционната и класическата йога в общата схема на индивидуалното развитие, се налага да съпоставя хоризонтите, към които води Пътят на Йога на интегралното съзнание, със същността на индуистките и будистките представи за състоянията, наречени "самадхи", "махасамадхи", "кайваля", "нирвана" и "мокша".
Поради липсата на ясни, подробни и задоволителни описания в традиционната и класическата йога, освен метафоричните абстракции и определения на субективни представи и евентуални възприятия (или само на субективни представи) за различни степени на сюблимно просветление и сливане, къде всъщност се достига и какво конкретно се случва и се среща с осъществяването на "самадхи" и особено на "мокша", не би било възможно да направя напълно точен паралел и да определя, доколко мога да сравня тези нейни висши състояния с откриването и навлизането в личната Вътрешна сфера, или с отделни етапи на нейното овладяване, или пък с прекосяването на Хоризонта на вливане и преминаването в Универсалната Вътрешна сфера.
Сравнението се усложнява и от обстоятелството, че в определенията за "самадхи" се споменават различни степени, ясно се разграничава като ниво и само като медитативно постижение "самадхи", за разлика от „мокша”; от степените на „самадхи” като медитативно ниво има връщане назад, но не и от „мокша”, която се определя като крайното постижение на просветление и божествено блаженство; ясно е разграничението между „самадхи” и "махасамадхи", като последното се разглежда като съзнателно напускане от йогина на телесната си обвивка и на материалния ни свят с окончателно преминаване отвъд, отнасящо се за починалите майстори в йога; и не е определено и съвсем ясно отношението между „махасамадхи” и „мокша”, като по идея би могло да се очаква майсторът, постигнал по своя воля „махасамадхи”(или обявен, че е преминал в "махасамадхи" при естественото приключване на неговия земен път в нашата материална реалност) да премине и се окаже и в състоянието на „мокша” и да се освободи завинаги от "веригите на самсара" като се слее с Абсолюта, или да остане в някаква междинна зона на върховно просветление след "махасамадхи", докато отново дойде време за неговото ново прераждане. Някъде между „самадхи” и „мокша” се вписва "кайваля", което е нещо като преддверие към „мокша” или почти еквивалентно състояние, освен ако не се приема от някои древни автори и коментатори за идентично или поне за характеристика на някои нейни аспекти; а "нирвана" би следвало да се разбира като будисткия еквивалент на „мокша”.
Абстрактните и двусмислени определения за постигане на степените на "самадхи" с различните техни проявления и за задържането в тези състояния, както и представите за логиката на взаимното позициониране на "самадхи", "махасамадхи" и "мокша" по време и спрямо актуалния човешки живот, не ми изглежда да са достатъчно пълни и добре формулирани в традиционните и класическите източници, за да поставя без колебание всяко от тези състояния на едно ниво или стадий на ментално развитие с някой от различните конкретни етапи по пътя през личната Вътрешна сфера или отвъд нея, и да определя негово точно, макар и относително, съответствие с някой от напредналите стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Такова съпоставяне според същността и евентуалната аналогия и съответствие в степента на развитие би наложило да сравнявам, от една страна, отделните стадии на развитие в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание и евентуално някои от началните стадии в нейното Второ ниво с различните етапи в овладяването на реална медитация в практиките на хиндуизма и на будизма, включително в традиционната и класическата йога, от друга страна, включително изхождайки от представите им за двете степени на висшето им медитативно състояние "самадхи", както и за състоянията, наречени "махасамадхи", "кайваля", "нирвана" и "мокша".
Би трябвало да се имат предвид и възможните неточности, двусмислия и противоречия в определенията и интерпретациите за съдържанието на тези понятия, произтичащи от разнообразието в различните древни текстове и коментари към тях, от различни преводи през миналите хилядолетия на първоначалните санскритски представи и термини, както и от въздействието на сегашните индуистки представи и интерпретации за същността на тези няколко състояния.
Повече за понятията
Ако се върна по-подробно към общите и обобщаващи понятия, „нивата на индивидуалното развитие” асоциирам с философия, концепции и практики, произтичащи както от традиционната и класическа йога, така и от други източни системи и школи, или хипотези, проучвания и експерименти в западния свят, сред които в различни степени имат място и се включват различни физически, духовни и медитативни практики; дейности, вдъхновени и произтичащи от философско-религиозни концепции и тяхното ментално въздействие, от специфични концепции, от необичайни проявления и евентуални телесни и психически феномени, както и от научно-технологични концепции и практики с прилагане на апаратури за индуцирано ментално въздействие.
Говорейки за нива на индивидуалното развитие, разбира се, съвсем нямам предвид обичайните представи за интелектуално или социално развитие, развитие в определена наука или художествено изкуство, а още по-малко тривиалните представи за развитие в постигането на материален и икономически просперитет, или баналностите за политическа кариера или обществена реализация. Нямам предвид просто обичайното физическо и умствено развитие, което всеки човек получава в дар от природата и успява донякъде да развие, или поне запазва в сравнително стандартни рамки дори и без да полага особени усилия, нито високата степен на интелект или научни постижения, постигани от една част от хората, дори когато стигат и до гениални научни открития.
Имам предвид развитието по "Вътрешния път", развитието в опознаването на своето "Аз" и овладяването на неговите дремещи ресурси; развитието, което води до сближаване между "Външното Аз" и "Вътрешното Аз" по пътя към тяхното интегриране, колкото и незначителни все още да са стандартните човешки възможности в съвременния етап на човешкия вид; развитието като начало в контакта и взаимодействието между собственото тяло и собственото съзнание. Тези аспекти на развитие наричам най-просто с обединяващото понятие "ментално развитие" (независимо от това, че някои биха могли да тълкуват "ментално" като "умствено").
Този вид ментално развитие започва с „началния етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието”. За да се стигне до неговия праг, до встъпването в неговия път, до навлизането в неговите начални стадии е необходима задължителна подготовка. Тя се състои в целенасочено физическо-телесно развитие, което е подготвителният етап. Затова казах, че "нивата на индивидуалното развитие" обхващат физическо-телесното и менталното.
Понятия за нивата
Кратките понятия „Първото ниво” и „Второто ниво” се отнасят само за Първото или Второто ниво на индивидуалното развитие или съответстващите им Първо или Второ ниво в традиционната и класическата йога.
„Третото ниво” се отнася за класическата Раджа йога, или за други източни медитативни системи и школи, в които би могло от евентуални майстори да бъде постигнато съответното състояние.
Първите две нива от Пътя на Йога на интегралното съзнание се конкретизират като към всяко от тях се добавя нейното наименование или се прави позоваване на нея в контекста.
„Нулевото ниво” се отнася само за необходимата подготвителна основа, подпомагаща успешното и ефективно встъпването по пътя на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Съпоставяне на нивата
В рамките на една обща схема или път на индивидуалното развитие, „началния етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието”, излизащо извън обичайното за повечето от хората и преминаващо границите на средни характеристики, приети в нашия свят като "нормални", определям най-общо като началните стадии на Второто ниво на индивидуалното развитие.
Първото и Второто ниво на индивидуалното развитие, независимо от практикуваните системи, и Първото и Второто ниво в традиционната и класическата йога в общи линии принципно и по дефиниция съвпадат – физическо-телесно и ментално развитие.
Традиционната и класическата йога и Йога на интегралното съзнание са две паралелни линии на развитие. Първата линия, тази на традиционната и класическата йога, води до определено ниво, на което развитието стига до своя сюблимен край, включително с хиндуистката и будистката философско-религиозна идея и представа за постигане на висшето медитативно състояние „самадхи” (или на неговия медитативен еквивалент в будизма), както и с идеята за преминаването след "самадхи" към абстрактното „освобождение” от „самсара” и постигането на всеобхватното блажено спокойствие и щастие и върховното божествено сливане с Абсолюта, наречено „мокша” или „нирвана”. Втората линия, тази на Йога на интегралното съзнание, води до постигане на състояния, които могат да се нарекат конкретния реален и материален еквивалент на това най-висше ниво в традиционната и класическата йога и в будизма с "мокша" и "нирвана", но не спира дотам, а преминава през него и продължава нататък към много далечни и реални физически съществуващи хоризонти.
С горните уточнения, при сравнение, според тази класификация, в нивата на развитие в Йога на интегралното съзнание и в традиционната и класическата йога има определено разминаване с едно ниво. За разлика от трите нива в традиционната и класическата йога, пътят на Йога на интегралното съзнание продължава през множество следващи нива.
Първото и Второто ниво на индивидуалното развитие в най-изчистения вид на тяхното преминаване асоциирам с пътя на Йога като принципно имам предвид познатите традиционни системи и школи в йога, но преди всичко и конкретно – класическото разбиране за нейната идея, философия и практика, изразени в древните източници и развити в системите на Хата йога и Раджа йога. В този смисъл, Първото ниво (физическо-телесното) свързвам с Хата йога, а Второто ниво (менталното) – с Раджа йога. Преминаването на Първото ниво приемам като добра предпоставка и в голяма степен като условие за успешното и ефективно навлизане във Второто ниво. И двете нива разделям на стадии.
В осемстепенната система, щрихирана със сентенциите в Йога сутра на Патанджали, по които след него са били направени доста по-обемисти коментари и тълкувания, е формулиран и „морален кодекс” на Йога, определящ постигането на определен начин на живот, мислене и поведение, необходими като предпоставка за успешно встъпване в пътя на Хата йога. Днешният свят също предоставя множество изпитания и изисквания за постигане и съхраняване на моралния интегритет и чистотата на мисълта на съвременния човек. При всички случаи, постигането на необходимото съответствие с тези изисквания и предпоставки представлява един начален стадий, водещ към успешното встъпване и ефективно напредване по пътя на Първото ниво.
Началните стадии в Първото ниво на индивидуалното развитие със сигурност могат да бъдат преминати с различна степен на успех както чрез Хата йога, така и чрез обичайни физически дейности, телесни усилия, динамични упражнения и физическа самодисциплина, умерено практикуване на източни бойни изкуства или техни „вътрешни стилове”, но пътят през това Първо ниво във втората му половина може да бъде най-пълноценно и успешно извървян и завършен чрез овладяване и усъвършенстване на Хата йога. В този смисъл, ако трябва да съм по-прецизен, Първото ниво на индивидуалното развитие е само част от Първото ниво в традиционната и класическата йога в идеалния вариант на нейното практикуване и овладяване.
Стадиите във Второто ниво на индивидуалното развитие се определят от степента на овладяване на ментални техники и постигната промяна в състоянието на съзнанието. Развитието във Второто ниво, което означава майсторски практики и усъвършенстване в Раджа йога, или евентуално в някои модификации на отделни нейни аспекти, или модернизирани разновидности, както и в различни будистки посвещенчески философско-религиозни школи, свързвам принципно с постигането на реални резултати в различни форми и степени на медитация. Колкото се отнася до Раджа йога или до други източни системи, включващи ментални и медитативни техники, стадиите във Второто ниво се определят от степента на ефективен напредък в медитацията и приближаване към постигането на нейните цели.
В този смисъл, началните стадии на Второто ниво в традиционната и класическата йога свързвам с вече постигнат напредък по пътя на Раджа йога и с ефективно практикуване и навлизане в състояние на медитация, средните стадии – с евентуално реално постигане на първата степен на „самадхи”, а завършващите стадии на Второто ниво и прехода на преминаване към Трето ниво – с постигане на възприятието, отнасящо се за втората степен на „самадхи”.
Третото ниво в традиционната и класическата йога определям в първоначалните му стадии с евентуално овладяване и усъвършенстване на многократен двупосочен достъп до състоянието "самадхи" в различните негови степени и проявления, а във висшите му стадии – с постигането на "мокша"(при будизма - съответно на "нирвана").
Докато при нивата на индивидуалното развитие и при нивата на традиционната и класическата йога „началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието” позиционирам в началните стадии на Второто ниво, в Йога на интегралното съзнание „началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието” започва още в Първото й ниво.
Практиката и промяната в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание следва различни стадии, включващи най-напред овладяването на способността за подробно визуализиране и запомняне на собствените сънища, впоследствие – овладяване на способността за постигане и задържане на осъзнати и контролирани сънища, по-късно – откриване на вътрешния портал, навлизане в личната Вътрешна сфера, начално опознаване на Вътрешната библиотека и начални странствания в пределите на личната Вътрешна сфера.
Следващите нива на развитие в Йога на интегралното съзнание се постигат със странстване и изучаване на Вътрешната библиотека, опознаване на личната Вътрешна сфера и овладяване на пътищата през нея в различните посоки (това е Второто ниво в Йога на интегралното съзнание), достигане до Хоризонта на вливане, неговото прекосяване, преминаване в Универсалната Вътрешна сфера и успешно завръщане обратно в личната Вътрешна сфера (Третото ниво в Йога на интегралното съзнание).
По-високите нива в Йога на интегралното съзнание са свързани с постигане на различни необходими способности при преминаване по пътя през Универсалната Вътрешна сфера и пребиваването в световете, до които може да се стигне. Висшите нива се отнасят за пътуване през Универсалната Вътрешна сфера по посока към Селенията, за тяхното откриване и достигане, пребиваването там и всичко, което може да последва.
Определяйки същността на Пътя на Йога на интегралното съзнание и правейки символичен паралел, Второто ниво на традиционната и класическата йога би могло в известен смисъл и с някои условности да се постави редом с Първото ниво в Йога на интегралното съзнание, а практиките в рамките на Първото ниво на традиционната и класическата йога представляват най-добрата форма и най-ефективният път за подготовка в началното Нулево ниво в Йога на интегралното съзнание.
Нулевото й ниво е необходима предпоставка за успешно навлизане в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Независимо от формата на практиките за напредък в индивидуалното развитие в Нулевото ниво на Йога на интегралното съзнание, то следва да осигури необходимата подготовка за преминаване към „началния етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието”, който съвпада с първите стадии на Първото ниво в Йога на интегралното съзнание. Необходимо е Нулевото ниво да бъде ефективно преминато и постигнато в една или в друга негова форма, чрез практикуване на Йога или на други системи, за да може по-късно успешно да се влезе и напредне в същинските практики на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Все пак, за постигане на състояние на съзнанието, което да позволи успешно започване на практиките на Първо ниво на Йога на интегралното съзнание, не е задължително непременно преминаването на Нулевото й ниво да е точно чрез овладяване или извършване на практиките в цялостния обхват на Първото ниво на традиционната и класическата йога.
Практиките в Първото ниво, подходящи и за подготовката в Нулевото ниво, се основават на определени още в древността принципи, както в традиционната и класическата йога, така и в разнообразните източни философски, религиозни и двигателни школи, свързани със стремежа за овладяване на личния телесен и духовен потенциал и на собствените "вътрешни енергии", а евентуално и на допълнителни космически сили, като освен практиките от Йога, сред тях могат да се включат и редица двигателни системи, включително свързани с усъвършенстване на бойни умения и изкуства и овладяване на "вътрешни енергии". Такива практики принципно са насочени към единение на мисловното и съзнателното с телесното, към интегриране на собствената физическа и съзнателна същност, към укрепване на връзката на съзнанието с възприятията от собствените физиологични процеси и телесни функции, и към овладяване на способността за наблюдение на вътрешния мир и постигане на баланс, хармония и спокойствие.
Завършващите стадии на Второто ниво и началните стадии на Третото ниво в традиционната и класическата йога, които биха предполагали качествен скок в овладяването на собствените съзнателни процеси и съответни по-висши форми на проявления в овладяването на състоянието „самадхи”, сравнявам с началните стадии на Второто ниво на Йога на интегралното съзнание.
Третото ниво в традиционната и класическата йога (или в будизма) намира своя завършек с постигането на "мокша" (или "нирвана"), или с преминаването в "махасамадхи", в една или друга форма или степен, и с приключване на земния път по време на текущото прераждане в очакване на следващото, или с окончателното съединяване с Абсолюта и постигане на върховното "божествено" сливане и щастие. Тези върховни стадии на Третото ниво и пълноценното постигане на състоянието "мокша" или "нирвана" сравнявам с преминаването през завършващите стадии на Второто ниво и навлизане в началните стадии на Третото ниво в Йога на интегралното съзнание с достигане и прекосяване на Хоризонта на вливане, откриване на Универсалната Вътрешна сфера, известно опознаване на средата зад граничната зона и завръщане в личната Вътрешна сфера с овладяване на способността за многократно прекосяване на Хоризонта на вливане в двете посоки.
И трите нива в традиционната и класическата йога, всяко едно за себе си, изискват огромни усилия и постоянство, като реалното и пълноценно овладяване на Първото ниво представлява голям успех, цялостното и ефективното постигане на Второто ниво е нещо изключително, а преминаването докрай на Третото ниво е върховно постижение.
Като изключа йога майстори в Раджа йога и майстори от други йогистки системи или от други източни системи и школи, включително будистки монаси, практикуващи реална и интензивна медитация, които се развиват в рамките на Второто ниво, всички стандартни масови практики в познатите класически и модернизирани школи в Йога, както и в други системи, спокойно определям в рамките на Първото ниво. Масовите физически практики по Йога - в различните начални и средни стадии на Първото ниво, а упражненията в ментални практики, възприемани като медитиране, в повечето случаи не биха съответствали на критериите за "начален етап в промяна на състоянието на съзнанието" и не биха преминали прага към Второто ниво.
Но с всичките ми резерви по отношение на реалния им принос за индивидуалния напредък в сферата на медитациите, такива масови ментални практики все пак имат благотворния ефект да подпомагат и укрепват закърнялата при множеството хора връзка между менталното и телесното, и с положителния си психологически (и психо-невро-ендокрино-имунен) ефект върху телесното състояние все пак дават допълнителни импулси за физическото усъвършенстване и могат да помогнат за успешното продължаване към следващи стадии на развитие в Първото ниво, както и съответно в Нулевото ниво на Йога на интегралното съзнание. (Независимо от това доколко има реално изпълнение и развитие в самата медитация, всяко действие е свързано с психологически ефект, който се отразява обратно на физическата същност и този ефект може да е повече или по-малко положителен. Всяка точка от човешкото тяло е отбелязана с позиции в своеобразна „карта” в човешкия мозък и съзнание. Между точките и „картата” се осъществява постоянна обратна връзка.) В този смисъл, действителното усвояване и практикуването на реално и пълноценно медитиране се отнася към началните стадии на Второто ниво, но самите упражнения с концентрация и началните опити и усилия за овладяване на същинска медитация са практики от Първото ниво.
Ефектите от тези упражнения и медитативни усилия, дори когато не постигат истинско медитативно състояние и не се изразяват в реално медитиране, могат да са полезни и да помагат при преминаването през Нулевото ниво за подготовка към "началния етап на промяна на състоянието на съзнанието" и за последващ напредък към целите, присъщи за началните стадии на Първото ниво в Йога на интегралното съзнание. Медитативните практики, съответстващи за началните стадии на Второто ниво, ако са били преминати и овладени преди встъпването в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, могат да са в по-голяма степен полезни и впоследствие да се съчетаят като допълващи се с практиките от Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Преминаването и овладяването на повечето стадии на Второто ниво на традиционната и класическата йога преди встъпването в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, и овладяването в една или в друга форма и в по-малко или повече напреднала степен на медитацията по посока към състоянието "самадхи", определено би могло да е полезно за бързото и ефективно развитие в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Повече за Първото ниво
За да обобщя пътя на Първото ниво, подходящата физическа активност, умерените физически упражнения (които не водят до травми и преждевременно физическо амортизиране), йогистките асани и правилно ритмично пълноценно дишане от Хата йога, всичко това водещо до нормално състояние на здраве, физически комфорт, психологическо равновесие, добра връзка с тялото и пълноценно себеусещане, както и умереното практикуване на двигателни системи от източните бойни изкуства и техните „вътрешни” стилове (но само толкова, колкото да не доведат до видими или скрити травми и по-късно – до здравословни проблеми), и всякакви други двигателни практики, а също така различните видове упражнения, целящи усвояване на способността да се медитира, практикуването на релаксация и концентрация, упражненията за усвояване на самонаблюдение, себеусещане и себеконтрол – всички те се отнасят към Първото ниво и са част от пътя на неговото преминаване.
Всякакви знаци и символи с тяхното психологическо въздействие - религиозни, философски или езотерични, звуци и песнопения, образи и изображения на богове или религиозни абстракции, архитектурни форми и стилове, видове храмове, църковни и храмови статуи, релефи, икони, ритуални предмети и артефакти, цветове и видове на одежди, модели на публични поведенчески въздействия и внушения, церемонии и ритуали, както и в повечето случаи церемониалните публични четения на мантри или молитви, си остават характерни за развитието в Първото ниво. Всички тях определям като помощни средства за процесите на визуализиране и възприемане на същността, и също като елементи от Първото ниво.
Същевременно, в някои по-специални случаи, по силата на своя обратен ефект, медитирането с произнасяне на мантри, искрените и посветени лични молитви, както и публични молитви и песнопения в специфична ритуална обстановка, биха могли да имат значение и въздействие, съпоставимо с ментални състояния, постижими в последните стадии на Първото ниво на традиционната и класическата йога, с навлизане в "началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието", както и със състояния, характерни за началните (а в някои случаи дори и за средните)стадии на Второто ниво.
В Първото ниво се включват и всякакви практики, опити и усилия в търсене на собствени "чакри", "енергийни канали" или "енергийни потоци", упражнения за фокусиране на вниманието върху тях и върху невидимите проявления на собствения "енергиен баланс".
Според привържениците на схващането за "кундалини", концепцията за „събуждането” на „чакрите” се свързва и мотивира с поетапното „активиране” на дремещите скрити "вътрешни енергии" и последователното „събуждане” на "чакрите" докато се постигне "събуждане" и активиране на висшата „чакра“ и съответно навлизане във висше състояние на съзнанието. Такова състояние би могло да се асоциира с представата за евентуалното възприятие за върховно просветление - състоянието на „самадхи” с неговите две степени, с временно или по-трайно задържане в него и запазване на възможността за завръщане в обичайно състояние, стигайки някъде до граничните полета и преддверията преди „мокша”, но без навлизане в нейното състояние и окончателно преминаване отвъд, и оставайки в нашата реалност. Освен ако някои от привържениците на "кундалини" не отъждествяват идеята за "събуждането" на висшата "чакра" с постигане на "мокша" и окончателно преминаване отвъд и напускане на нашия материален свят.
Разбира се, на мозъка и на съзнанието им е необходимо благосъстояние на тялото и балансираност в разпределението и обмена на енергиите в него, за да функционира правилно и да се развива. В моята класификация, като се изключи евентуалното активиране на висшата „чакра” като подобно или еквивалентно на състоянието „самадхи”, останалите понятия, дейности, усилия, опити и упражнения в сферата на "чакрите" свързвам с базата като изразяващи елементи, практики и ефекти на Първото ниво.
Практикуването на асани и пранаяма в Първото ниво без съмнение включва активен ментален елемент с последователна концентрация при изпълнението и фокусиране върху действието и върху различните зони на собственото тяло. Интегрирането на физическите изпълнения с менталната ангажираност създава силна обратна връзка и въздействие на физическите практики върху състоянието на съзнание и психика. Сериозното и вглъбено практикуване на асани и пранаяма с ангажиране на собственото внимание и "вътрешен поглед" може да се изрази в състояния, стигащи до границите на динамично медитиране, сливащо се с едновременното синхронизирано изпълнение на асаните и на пранаяма.
Практиките в Хата йога и напредналите стадии на Първото ниво съвсем не се свеждат просто само до някакви отделно изпълнявани телесни пози и дихателни упражнения, очистителни и други дейности. Хата йога не се свежда само до разделени практики на физически асани и на пранаяма, без тяхното едновременно и интегрирано изпълнение, без съпътстваща концентрация, телесно-ментално интегриране и своеобразно динамично медитиране. Точно обратното – интегрираните практики на асани, пранаяма, концентрация и ментално ангажиране водят да прогресираща обратна връзка между тялото и психиката, със съответни ефекти върху състоянието на съзнанието и отношение към „баланса на вътрешните енергии”, водещи до навлизане в "началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието".
(Независимо от това, че в своята Йога сутраПатанджали е посочил осем последователни елемента в практиката, придобили известност като степени, а неговото произведение е коментирано като осемстепенна система, тяхното подреждане в съответната йерархия, не би следвало да се приема като постоянно разграничаване в отделни изолирани етапи без тяхно взаимно въздействие и застъпване. С кратките си сентенции в по няколко изречения, включващи осемте елемента (степени), Патанджали обхваща изисквания или етапи за практиката, в границите от пълното невежество и непосветеност до постигането на просветление и "самадхи", отнасящи се до основните насоки и цели на практиката както на Хата йога, така и на Раджа йога, като практикуването на Хата йога би могло да се счита за необходима предпоставка за успехи в практикуването на Раджа йога. Въпреки логичната последователност, според тяхното значение като предпоставка и необходимост, и според сложността на тяхното постигане, независимо от евентуалните разделни усилия при тяхното усвояване, логиката на смисъла и целта на практикуването на асани и пранаяма предполага тяхното едновременно интегрирано изпълнение. В голяма степен това се отнася и до включване на аспекти от практиките от петата и шестата "степени" и донякъде – от седмата, визиращи съответно абстрахиране от сетивата, концентрация и медитация.)
Въпреки съпътстващите медитативни ефекти и състояния, изпълненията на асани и пранаяма си остават аспекти от практиката на Хата йога и съответно на Първото ниво (в отличие от реалната медитация, както и практики за концентрация, присъщи за Второто ниво).
В този смисъл, в зависимост от индивидуалните качества, посветеност и усилия, някои практикуващи в традиционната и класическата йога могат да навлязат в "началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието" още докато са в напредналите (или дори в средните) стадии на Първото ниво, докато са в процеса на овладяване на сложния комплекс от практики на Хата йога.
Що се отнася до мястото на идеята за "събуждане" на "чакри" в общия контекст, дали една или друга практика на медитация ще бъде инициирана с медитиране върху определени телесни зони или "чакри" или в различни други форми, независимо от системите и пътищата за нейното осъществяване, за Второто ниво е характерна реалната медитация, а не упражненията за усвояване на способност за медитиране. Когато се осъществява реално медитиране, независимо от степента, която е достигната в преминаването на пътя навътре, говорим за Второто ниво и в тези стадии на развитие се навлиза след като е преминат "началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието". Така при някои практикуващи би могло да се случи известно застъпване между крайните стадии на Първото ниво и началните стадии на Второто ниво.
Повече за "самадхи" и "мокша"
За постигането на състоянието „самадхи”, в съответствие с определенията за него в класическите източници (Упанишадите, Йога сутра, коментарите към нея и други текстове от онзи древен период), има нещо разбираемо от само себе си. Доколкото определенията за двете степени на „самадхи” изразяват изключително състояния на собственото съзнание и имат вътрешен, личен психологически, изолиран, автономен, затворен характер, за постигането на тези състояния би могло да се съди от твърденията и претенциитена определени личности, без да има обективни начини тези твърдения да може да бъдат оборени и опровергани отстрани от други хора. Същевременно, постигнатите чрез медитацията едни или други субективни психологически ефекти и възприятия биха могли съвсем искрено, убедено и добронамерено да се възприемат от медитиращите за „самадхи” (както те си представят такова състояние на основата на абстрактните определения за него), дори когато те съвсем не съответстват на същинската идея и понятия за неговата същност.
Този, който в традиционната и класическа йога наистина е преминал през Първото ниво и вече прекосява пътя на Второто ниво, и този, който е напреднал по пътя на Първото ниво в Йога на интегралното съзнание, едва ли би се впускал в изявления, самодоволство и хвалби, защото би осъзнавал процеса в неговата дълбочина, далечните хоризонти, които все още го очакват да достигне и дългия път, който му предстои и трябва да премине.
Онези, които действително са стигнали по-далече в медитацията и в състоянията на „самадхи” без окончателно да са успявали да преминат отвъд границата с „мокша”, биха били в такова духовно състояние, за което самоизтъкването, демонстрациите и дори само обясненията биха били неприсъщи. Ако са успели да постигнат "мокша" или "нирвана", те вече не биха били сред нас и не биха се завърнали.
А други, за които се твърди, че в състояние на медитация по собствена воля окончателно са преминали отвъд, като са постигнали предварително обявено състояние на „махасдамадхи” (както се разказва за Йогананда от неговите последователи, а също и за Сатиянанда), просто не са се върнали, за да ни поучат как са го осъществили и какво са открили. ("Махасамадхи" се споменава в два контекста. Единият е когато йога-майсторът е обявил предварително деня и часа, в който ще премине отвъд и това наистина се случва като той напуска окончателно този свят. Другият е когато йога-майсторът е починал и последователите му обявяват, че техният почитаем учител и водач е преминал в "махасамадхи". Учениците му го обожествяват, което не е странно за хиндуистката традиция, защото се очаква и предполага, че той се е слял с Абсолюта. /Постигането на такова висше състояние от техния учител още повече утвърждава изключителността и стойността на неговото учение, система и практики, както и смисъла на целите и практиките на неговите последователи, истинността и висотата на традицията и школата, към която принадлежат./ И в двата аспекта „махасамадхи” би трябвало да се разбира аналогично с „мокша” също като „освобождение” и „сливане”, като за оставащите в този свят то реално се проявява със смъртта на постигналия „махасамадхи”.)
Това си остават вътрешни и затворени процеси, за които може да има лични изявления, но не толкова доказателства. Дори когато един йога-майстор успява да повлияе на вегетативните си функции (както Свами Рама), което може да се измери чрез електронна апаратура, това едва ли би могло да е ясен показател за нивото на възможностите му за медитативно проникване в дълбините на състоянието „самадхи” и приближаване към „мокша”.
Отключването на процеса и далечните хоризонти
Първо ниво в традиционната и класическата йога или Нулево ниво в Йога на интегралното съзнание. То е основата. Изходящо базово ниво, целта на което е първоначалното задействане на вътрешните механизми, водещо към отключване на процеса на развитие в състоянието на съзнанието.
Отключване на процес, което привържениците на мистериозната и трансцедентна интерпретация на някои практики на визуализиране и философско преосмисляне биха могли да определят и канонизират като активиране на „чакри” – обща и абстрактна формулиловка, но с мистичен и загадъчен привкус, внушаващ без да обяснява, че там някъде има нещо много повече от онова което се вижда, но вие все още не сте в състояние да го разберете...
Начален тласък за развитие на способностите за така нареченото "осъзнаване" и постигане на състояние на "осъзнатост" в различни нейни степени и аспекти; начално състояние, водещо към следващи етапи на промени в състоянието на съзнанието и развитие на способности по един дълъг път навътре, насочен към неподозирани възприятия, възможности, ресурси, приключения…
Пълноценната практика с медитация води към стъпала нагоре в менталното развитие, но при крайна цел в най-добрия случай евентуалното абстрактно преминаване в състояние на „мокша” или „нирвана” и прекъсване на „самсара” и цикъла на преражданията с „освобождение” и „сливане” с Брахмана /или с Абсолюта/ в Третото ниво. Така на практика реално за оставащите в нашия свят хоризонтите на медитацията се ограничават в рамките на Второто ниво с усилието и очакването за евентуалното постигане на една или друга степен на състоянието „самадхи”, като сама по себе си медитацията, макар и с полезни ефекти за менталната подготовка и развитие, би могла да допринесе и да помогне само донякъде при преминаването на Първото ниво в Йога на интегралното съзнание.
Първото ниво в Йога на интегралното съзнание изразява много по-широко съдържание и преследва много по-далечни хоризонти от тези на Второто ниво на традиционната и класическата йога, както и на Второто ниво на индивидуалното развитие, към което, освен практиките на традиционната и класическата йога или другите източни философско-религиозни системи и практики, и всичко, което някога се е смятало за възможно и се е очаквало от всякакви форми и методи на медитация, бих добавил и причислил и всичко онова, което някога в една или в друга форма в различните култури се е очаквало като евентуален реален резултат от едни или други религиозни ритуали, практики на трансцедентни и медиумни сеанси, магически ритуали, шамански церемонии, паранормални демонстрации или технически оборудвани психотронни и други подобни експерименти.
3. Пътят към Портала
Чрез по-ефективното свързване и интегриране на "Външното ти Аз" с "Вътрешното ти Аз" се създава оперативният ти "механизъм" за достъп през Портала към личната ти Вътрешна сфера и към съдържащата се в нейните предели твоя лична Вътрешната библиотека.
„Вътрешното Аз” крие в своите потайни кътчета Портала към Вътрешната ти сфера. То е „обвивката” и „преддверието”, през които трябва да премине твоето „Външно Аз”, в усилията си в процеса за тяхното интегриране, и да намери пътя на твоето "Аз", за да стигне до Портала. Процесът на интегриране на твоето "Аз" продължава и преминава през различни степени по време на странстванията ти през Вътрешните сфери – личната и Универсалната.
„Вътрешното аз” съдържа Океана на елементите на съзнанието с безброя хаотично плуващи и сблъскващи се в него информационни единици, спомени, образи и мисли, разпрострял се безбрежен и неспокоен в дълбоките пластове на твоето съзнание и памет, към които цялата информация преминала през „Външното ти аз” постоянно се оттича, разбърква, размества и рекомбинира. Трайната ти будна памет представлява онова изражение на Океана на елементите и онзи инструмент на твоето "Външно Аз", чрез които успяваш да имаш постоянен достъп и да извличаш в сравнително подреден вид свои спомени и знания като част от наличната в Океана информация.
Следите от всичко случващо се с теб, възприятия, мисли, емоции, информация, познания и спомени, някога преминали през „Външното ти аз” и потънали във „Вътрешното ти аз” и в Океана на елементите, преминават през Портала и се подреждат и съхраняват във Вътрешната ти библиотека, освен че, заедно с всичко друго от заобикалящата ни реалност, и с всичко, свързано с твоето „Аз”, паралелно постоянно се процеждат през квантовите шупли в структурата на пространството и тяхната проекция и синтез се записват и съхраняват в Селенията.
Във Вътрешната ти библиотека се подрежда и обратно проектира към Селенията и информацията, преминала през Портала във "Вътрешното ти Аз" и вляла се към теб пряко от други източници – подсказана ти от Вътрешни учители, чието постоянно обиталище е във Вътрешната ти сфера, или изпратена от Вътрешни учители от по-висшите нива, чието обиталище може да е както отсам, така и отвъд Хоризонта на вливане, или пък спонтанно процедила се през Порталите на Хоризонта.
Елементите на онази част от същата тази информация, създадена и вляла се в Океана на елементите през "Външното ти Аз" (както евентуално и някои "външни", възникналите в резултат на възможно обратно процеждане и проектиране на нова информация от Вътрешната ти сфера), плуват свободни и разхвърляни в Океана на елементите в дълбините на "Вътрешното ти Аз" и изчакват своя момент да изплуват към повърхността и да се реактивират. Те се блъскат, конфликтуват и се рекомбинират, създавайки предпоставки за твоите прозрения и нови решения.
Във Вътрешната ти библиотека се намира подредена и систематизирана информацията, изразяваща твоята цялостна същност, твоя живот и твоята представа за Реалността – твоя всеобхватен личен вътрешен информационен архив и база.
Във Вътрешната ти библиотека можеш да намериш всичко в достъпна форма, удобна за повторно бързо възпроизвеждане и изживяване на всяко събитие, картина, чувство, информация, книга, ситуация, познание. Но това може да стане само ако успееш да си намериш пътя към Портала, да преминеш през него, както и да постигнеш способността за постоянен лесен достъп в двете посоки.
Личната ти Вътрешна сфера и разположената в нея твоя Вътрешна библиотека не са част от твоето "Вътрешно Аз". Тя само се "допира" до него, разпростирайки своите необятни простори чак до Хоризонта на вливане. То съдържа само пътя до Портала към Вътрешната ти сфера. Тя би могла да стане относително по-лесно достъпна за теб и за "Външното ти Аз", ако твоето интегриращо се "Аз" успее да открие и да прeкоси този път, скрит в дълбините на "Вътрешното ти Аз". Личната Вътрешна сфера и Вътрешна библиотека биха били сравнително лесно достъпни по всяко време за едно вече интегрирано "Аз".
В усилията си за откриването на пътя към Портала, "Външното ти Аз" понякога би могло да бъде подпомогнато от онези твои Вътрешни учители, намиращи се в непосредствена близост до теб. Обиталището на тази категория Вътрешни учители, за разлика от произхождащите от по-висшите нива, е съвсем близо - в Океана на елементите, сред постоянно бушуващите стихии на сблъскващи се и рекомбиниращи се елементи и съзидателните сили на техните стълкновения и бури в просторите на твоето "Вътрешно Аз".
Едва когато съумееш да укрепиш връзката между „Външното си аз” и „Вътрешното си аз”, когато се научиш твоето „Външно Аз” да потъва навътре, да се слива с "Вътрешното Аз", да странства и да опознава дълбоките пластове на твоето съзнание, и когато по-късно откриеш и преминеш Портала към Вътрешната си сфера и откриеш и достигнеш и Вътрешната си библиотека, ще можеш да получиш достъп до подредената там информация в нейния цялостен вид, съставляваща и съдържаща есенцията и целия обхват на твоята същност, на твоето "Аз", твоя живот и всичко, което ти е познато за Реалността и те свързва с нея. Във всеки случай, този път е доста по-лесен и по-кратък отколкото да достигнеш до Селенията, където твоето "Аз" е записано и съхранено... и продължава прогресивно да се допълва и синтезира докато си жив и докато въобще съществуваш. Както и това на твоите близки... Както и цялата информация за заобикалящата те реалност.
Пътят на интегралното съзнание води през онова състояние на нашето "Аз", което се стремим да достигнем, и до което малцина в човешката история частично са успели да се докоснат. Състоянието, при което „Външното Аз” и „Вътрешното Аз” установяват постоянен ефективен контакт и възможност за пълно взаимодействие, когато те са готови да образуват едно общо единно цяло. За постигането на такова състояние не е достатъчно да си овладял майсторството на Първо и Второ ниво на традиционната и класическата йога. Постигането на такова състояние би изисквало да си напреднал значително в Първото ниво в Йога на интегралното съзнание и дори да си достигнал до началните стадии на нейното Второ ниво.
Концепцията за Йога на интегралното съзнание се изясни през годините на нейното практикуване и формулиране. Многобройните фази и нива преминават през интегриране на собственото „Аз”, овладяването на достъпа и странстването през Вътрешните сфери и на познанието за тях и за Реалността.
Когато с потъването навътре на "Външното ти Аз" постигнеш в достатъчна степен неговото сливане по пътя на интегрирането му с "Вътрешното ти Аз", ще откриеш и подстъпите към Портала.
Вътрешната ти сфера заедно с Вътрешната библиотека се вместват някъде в мистериозните гънки на Реалността на границата между пространството с материалните измерности и физическа реалност на твоя собствен мозък и съзнание и онази същност, в която се разпростира Универсалната Вътрешна сфера.
4. Екзотичните понятия и енергии
Приемах, че понятията за „енергийните канали” на „невидимото тяло”, „чакрите”, „енергийния баланс на „фините” енергии” и други подобни произтичат от емпиричния опит в течение на хилядолетия и базиращи се на него концепции, свързани с проявленията на физическото тяло като физиология, в светлината на разбирането и представата за океана на заобикалящите ни енергии, сред които и пронизващи ни все още неоткрити и непознати „фини” енергии, и на присъщата за човека вяра в свръхестественото и в божественото, а не толкова от конкретни доказателства и специфични възприятия за тяхното присъствие и техните ефекти или отосезаемо настъпване на съществени промени в степента на собственото осъзнаване и в състоянията на съзнаниетос така нареченото активиране на всяка следваща чакра. Постепенният и бавен в миналото напредък във фундаменталните науки, в познанията за процесита в областта на физиката и механизмите на физиологията и липсата на обяснения са водели до обозначаване на процесите с удобни абстрактни представи и понятия.
„Енергийни канали“, "фини енергии", „чакри“, поемането на енергията „прана” – смятах, че тези екзотични понятия представляват умозрителни средства, формули за визуализиране, образни представяния на схемата на биологичната структура и физиологичните механизми.
В зоните на „чакрите“ („енергийни кръгове”, или невидими центрове, непринадлежащи към физическото тяло, в които се концентрират и събуждат "фините енергии”) се разполагат жизненоважни органи и биофизични позиции, нервни кръстопътища и възли, жлези с вътрешна секреция. Притегателната сила на думата произтича от романтичната представа за изминалите векове и хилядолетия на нейната давност, за мистериозни обиталища, пещери или дворци на древни майстори, учители и махараджи, където това понятие е било въведено и използвано. Тогава с тази обикновена за тях дума се е обозначавала съответната емпирично установена витална област за нейното по-лесно разбиране, визуализиране и възприемане от повече хора в онези времена със сравнително „по-невинно” и по-първично масово мислене. Изразявала е тогавашната степен на познание за все още завоалираната в онези епохи същност на процесите и взаимните връзки, отнасящи се до съответните витални области. Традицията на пряка приемственост в школите по йога е довела до запазване на оригиналните понятия и пренасянето им до наши дни – когато познанията ни за биологичните, неврологичните, невроендокринните, невронните, психоневроендокринните, психоневроендокриноимунните и ако щете дори квантовомеханичните процеси са станали вече съвсем различни. Въздействието на екзотиката на думите и техният исторически и романтичен заряд и тежест омагьосват много хора да търсят и да очакват да намерят в древните понятия и в омайващите чуждоземни словосъчетания мистериозното, магическото и трансцедентното.
Анализирайки в този ред на мисли си правех съответни изводи. В онзи период все още бях в началото по пътя си към Вътрешните сфери и впоследствие се оказа, че някои от тези изводи в определена степен се разминават с познанията, придобити по-късно. Но само в определена степен – от определена гледна точка. Как виждах нещата по онова време и как си представях мястото на енергиите в мистерията на нашия живот и същност?
Хипотетичното постигане на идеалния възможен в човешкия организъм „енергиен баланс“, въпреки абстрактността и условността на представата за такова състояние, или така нареченото „събуждане” на „фини енергии” и последователно активиране на „чакри”, само по себе си едва ли би било достатъчната предпоставка и би означавало, че в определен конкретен момент в хода на този процес човешкият мозък ускорено ще постигне мечтаната качествена физическа трансформация и промяна, а съзнанието непременно рязко ще напредне в развитието си и ще се издигне до неподозирани висини. Ако идеята за „събуждането” на висшата чакра е постигането на медитативното „самадхи” или „мокша”, тогава поетапното „събуждане” на „кундалини” и отделните чакри се оказва просто едно екзотично описание с възможност за по-конкретно визуализиране на различни етапи в медитативните практики и развитие във Второто ниво на традиционната и класическата йога. Описание, създаващо поредното объркване на понятия.
Доколкото идеята в представата за такъв процес е постепенно и поетапно издигане на нивата на „пробуждането” докато се „активира” най-висшата „чакра”, това е образно представяне, което би могло да бъде приемано неправилно. Буквалното възприемане на древните понятия в много случаи е погрешно. Приемаме философски сравнения с нефилософско мислене. „Енергийните канали“, „фините енергии”, чакрите и „енергийният баланс” като понятия са средства за визуализации за по-лесно възприемане и осмисляне на една много сложна биологична и биоенергийна система, каквато е човешкият организъм и човешката същност.
Схемата на кръвта, изпълнена с енергия. Всеобхватната мрежа от „канали” на кръвоносната и други системи, разпространяващи навсякъде в организма функционално необходими и разнообразно действащи съставки. Пътят на кислорода, който както всеки друг елемент, носейки в себе си складирана енергия, я предоставя чрез свързване и "изгаряне" за сметка на промяната в енергийните нива на своите електрони. Енергията скрита в атомите на субстанциите, в техните ядра и електрони, изчакваща своя миг да се трансформира и прояви когато тези субстанции взаимодействат. Нервните схеми и импулси, обуславящи и създаващи енергийни връзки, означаващи и изразяващи движение на енергии.
Енергийни връзки, трансфер на енергии – енергийни канали. Да, но на базово равнище. Локалните енергии движат процесите на локално равнище, а цялото е съставено от комбинацията на елементите, които са като застъпващи се енергийни фрагменти в "мозайката" на живота. Всеки елемент взаимодейства със съседния си. Комбинацията от електрични импулси и прескачащи невромедиатори, които на свой ред реагират с другата субстанция и изхвърлят електрони, и излъчват електромагнитни импулси с ограничен обхват, схемата на биохимията на взаимодействащите молекули и атоми, и прелитащите се енергийни „потоци” на освободени електрони и техните импулси. Безброй микроскопични енергийни събития, които в тяхната съвкупност оформят нашето енергийно съдържание и процесите, протичащи на макроскопично ниво в нашето тяло. Но тази дуалистична енергийна фрагментираност и същевременно комплексност и обвързаност едва ли би могла да означава, че локалният процес и въздействие сам по себе си, макар и в комбинация и застъпващ се с множество съседни в общата„енергийна мозайка”, се равнява или превръща в „енергиен поток“ от по-висок порядък и обхват. Още повече, че тук става въпрос за реални , а не „фини” енергии. Енергията, освобождаваща се в нашите клетки въздейства локално, а не се събира в някакъв мощен „енергиен поток“, протичащ през някакви „канали”, през вени и нерви, покрай сухожилия и кости, освен ако символично не отъждествяваме потока на кръвта, носеща съответното енергийно съдържание на своите съставки, или нервните импулси с енергийни потоци. Затова остава само абстрактната опция да се говори за въображаемо „невидимо тяло” и невидими „енергийни канали” и „енергийни центрове”. Нервните ни импулси не са и не създават някакви масирани потоци и реки от чиста енергия, събиращи се в енергиен потенциал на наша невидима обвивка, чакащ нашето решениеда извършим някакви телепатични или телекинетични подвизи. В тялото ни се застъпват и действат безброй микроскопични импулси и полета, които си взаимодействат, сливат и допълват, и в тяхното застъпване съграждат тази комплексна цялост, която представляваме.
Разбира се, имаме нерви с определена дължина, по които протичат импулси, свързващи по-добре или по-зле за определено кратко време мозъка с различни части на тялото, но това не променя нещата. Повечето хора в определен момент от живота си започват да усещат болки в гърба или в краката поради притискане на нерви в гръбначния стълб. Но това не са „енергийните потоци“, които са предмет на разговора. „Енергийният поток“ е абстрактно изображение на резултата от процеса в неговата комплексност и цялост.
Отдавна бях забелязал, че някои хора обичат да говорят за мистериозни „фини енергии“ и непознати полета, присъщи само на живите организми и особено на хората, макар че нямат нито доказателства нито достоверни сведения, че такива полета и енергии са открити и могат да се установят. Това произлиза от разбираема естествена и може би вродена черта в човешката същност, проявявала се още от дълбока древност с различни шамански и жречески практики и разнообразни вярвания в свръхестественото и с търсене на по-лесни за приемане отговори за необяснимото. Говорят разни хорас тези понятия абстрактно, клиширано или интуитивно, без да имат и минимална представа за същността и закономерностите на Вътрешния път и на Вътрешните сфери.
От гледна точка на техните реални познания, когато твърдят, че такива „фини енергии“ могат да са причина и средство за прояви, например, на телепатия или телекинеза, е все едно да твърдят, без да имат елементарни познания по физика и проблемите на относителността, че всеки ден преминаваме постоянно и многократно в други паралелни измерения и се завръщаме в нашата реалност, без да имаме усещане или спомен за това. Или, например, че всеки следващ минимален миг всички ние се трансформираме и преместваме в друго различно измерение-времеви континуум.
„Фините енергии” можеи да изразяват психологическата енергия, натрупваща се вследствие на осъзнаването на едни или други процеси и генерирането в резултат на такова осъзнаване на нови импулси на воля за действие. Регулираното поемане на въздух с кислород се превръща в оптимално балансирано поемане на „прана” и съдържаща се в нея „фина енергия” когато се осъзнае същността на процеса и неговото енергийно въздействие в организма, и това осъзнаване генерира допълнителни импулси на мотивация и воля за действие.
До навлизането ми във Вътрешния път и преминаването през Вътрешните сфери с всички чудеса на вътрешната реалност и другите светове, аз все пак не твърдях категорично, че такива „фини енергии“ не може да съществуватвъв физическата ни реалност, макар дазнаех, че все още никой не ги е открил и няма основания да се говори за тях, и оставаше неясно какво конкретноси представят и влагат в това понятие неговите привърженици. Самите те едва ли имаха такава представа, криейки се зад „дълбокосмислени” абстрактни изрази. Все пак, до тогава аз лично все още не бях ставал свидетел на реални проявления на такива мистериозни енергии, нито бях чувал те да са били някъде и от някого убедително теоретично обосновани или експериментално доказани. Това че не ги отричах категорично се дължеше на широкото ми разбиране за реалността и убеждението ми, че познаваме само малка част от нея. Търсех тяхното възможно евентуално място в контекста на познатата ни физична и биологична същност на човека, в светлината на тогавашните ни познания за физиката на заобикалящия ни свят, и не успявах да го намеря. Не приемах, обаче, за добре дошли разни абстрактни твърдения, които не се основаваха на реални открития и доказателства, а бяха следствие на религиозни представи или „остроумни” концепции без теоретична или експерименталнаоснова, които само допълнително създаваха объркване в представите на хората за реалността в нас и около нас. Не считах, например, ефектите на Кирлиановата фотография за израз на такива „фини” енергии, нито пък слуховете за прояви на гадатели, ясновидци и пророчици или за способности на биоенергийни лечители. Не смятах евентуалния биоенергиен лечебен ефект за проява на явление от такъв висок енергиен порядък. Същевременно, не веднъж бях чувал за странни и необясними феномени и чудновати, неестествени и неординарни действия на екстрасенси, макар че не бях присъствал и не ги бях виждал лично. Възприемах понятието за „фините енергии“ в контекста на безпочвената игра и употреба на екзотичните понятия и се стремях да оставам извън празнотата и показната претенциозност в митологията на такива екзотични думи и фрази. Исках да разгранича и отделя доказаните научни и експериментални фактиот романтичния, мистично ориентиран и спекулативен подход към явления, разбираеми като краен ефект, но не и в детайлите на предизвикалите ги причини, и определяни с понятия, възникнали в други епохи, при други обстоятелства и по други, често съвсем прозаични причини. Целящи ефектности въздействие, удобни за по-добра визуализация и философско осмисляне на процесите, но често създаващи изопачени представи, особено когато се използват в друга, нова епоха при съвсем други дадености и познания. Разбира се, давах си сметка, че често и в научните теории се вървеше по ръба между безспорното и хипотетичното и не всяко „научно” твърдение биваше експериментално доказвано. Имаше и основополагащи научни теории, в които се обясняваха (и експериментално „доказваха”) само ефектите и последствията, но не и същинските причини в естеството на реалността, които ги пораждаха и обясняваха.
Последващият ми път през Вътрешните сфери показа, че тогавашните ми представи за енергийната същност, енергийните потоци и всичко, свързано с живота и енергиите, все пак не са били достатъчно пълни. Но всичко онова, което тогава не знаех и търсех, се оказа по-късно съществуващо във форма и посока съвсем различниот мъгливите общи приказки, с които бяха обяснявани така наречените „фини енергии”, „енергийни канали” и други подобни екзотични понятия. Енергийната същност и връзка се оказаха от много по-висок порядък.
5. Първото, Второто и следващите нива в Йога на интегралното съзнание
Истинското движението по вътрешния път преминава през интегриране на собственото ти съзнание. Но за да успееш да преминеш началните стадии в усилията за неговото интегриране, трябва първо да започнеш постепенно да го опознаваш.
Един от ключовете в началните етапи на себеопознаване е вътрешното навлизане чрез овладяване на света на собствените сънища. В светлината на далечното пътуване през Вътрешните сфери, усилията в началните стадии на Първото ниво могат да ти изглеждат досадни и елементарни. Но това е пътят, който води към Портала към чудесата.
Един ден разбрах, че постоянно бях пронизан от дълбока тъга, защото вече бях усетил колко кратък е животът и колко бързо той отминава. Беше ми мъчно когато ежедневно виждах как по лицата на близките ми все повече се натрупваха белезите на времето, постоянно напомняйки ни, че животът и времето пред нас, които ни остават, все повече се намаляват и вървят към своя неминуем и окончателен край. После открих Вътрешните сфери и Йога на интегралното съзнание. С тях всичко се промени. Разбрах, че всичко е по-различно. Разкриха се далечните хоризонти.
Каква е нуждата от Нулевото ниво щом става въпрос за визуализиране и запомняне на сънища? Всички дейности в Нулевото ниво ще те подготвят и ще помагат за осъществяването на връзката между „Външното аз” и „Вътрешното аз”. А постигането поне в определена степен и запазването на такава връзка, е необходимо за успешното започване на практиките в началните стадии при овладяване на сънищата.
Традиционната и класическата йога може би няма да успее да направи чудеса за теб. Когато стигнеш определена възраст, тялото ти неминуемо ще започне да се променя. Хата йога няма да ти помогне да промениш своята наследственост и да пренаредиш повредените елементи в генетичния ти код. Това би могло да е сред целите и възможностите на Йога на интегралното съзнание и постижимо, но е въпрос на много по-сериозно развитие. Но Хата йога, за разлика от други спортове и физически дейности можеш да практикуваш в една или друга степен сравнително успешно и ефективно почти цял живот и тя ще ти помогне да съхраниш хармонията и баланса на твоето физическо тяло възможно по-дълго време. Хармония и баланс, които в противен случай, при повечето хора в определен момент на техния живот се нарушават и губят. А когато това се случи, настъпват болки, дискомфорт, болести и проблеми. И ако ти все още искаш да продължаваш своето пътуване по медитативните пътища в търсенето на „самадхи”, „мокша” и „нирвана”, които все още не си успял да достигнеш, или си решил да преминаваш стадиите на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, да овладяваш сънища, да се стремиш към интегрално съзнание и да търсиш Портала към Вътрешната сфера, най-малкото и елементарно условие, което ти е необходимо е да продължиш колкото е възможно по-дълго време да запазваш своята физическа хармония и баланс. За да можеш спокойно да продължаваш по Вътрешния път, по пътя на съзнанието. В това е също смисълът. В противен случай, когато в най-благоприятния момент на зрелостта на твоя разум, когато си постигнал мъдростта и в спокойствието на своята истина си готов да продължиш напред, тялото ти започне да се предава и физиологичните ти механизми да се разпадат, спокойствието ти безвъзвратно ще се загуби, а твоето движение по пътя на съзнанието неочаквано ще бъде затруднено и неминуемо прекъснато. И тогава вече единственият изход и средство, които ще ти останат, ще е практикуването на Хата йога не за да търсиш пътя към просветлението, "самадхи" и "мокша", а просто с надеждата интегриране да се опиташ да си възвърнеш загубеното здраве и да поправиш грешките и деформациите от неправилния ти начин на живот през отминалите години.
Разказвам ти за пътя, който може би ще се открие пред теб, навлизайки в практиката на Йога на интегралното съзнание, и част от който ще ти се наложи да преминаваш,а може би и ще преминеш. Разказвам ти за част от пътя, която аз самият преминах и за друга негова част, която все още ми предстои да измина.
Началните стадии на Първото ниво започват с вътрешно навлизане и опознаване на „Вътрешното аз” чрез овладяване на собствените сънища.
Това е много по-добър способ и път, отколкото дългите безрезултатни опити да постигнеш някакви медитативни успехи, търсейки чрез вътрешния си поглед фокусиране, абстрахиране, потъване в нищото, възвисяване в непонятното, визуализиране на божествени образи, на вътрешен огън или вътрешно отсъствие, или някаква непредвидима, мъглива и неясна идея за промяна във възприятията и състоянието.
Най-напред трябва да се научиш въобще да наблюдаваш, да запомняш и да съхраняваш своите ежедневни сънища. Това няма да стане изведнъж и от само себе си и ще изисква от теб много време на усилия и практика. Тяхното визуализиране и възпроизвеждане подпомага тяхното генериране, яснота и запомняне. Ежедневното усилие за тяхното припомняне и визуализиране постепенно подобрява способността да се генерират все повече спомени и визуализации от поредната нощ със сънища.
Сънищата ти представляват един прекрасен твой вътрешен свят, който може да ти носи много радост, удовлетворение и вътрешно спокойствие, стига да съумееш да установиш по-силен контакт с тях, да не ги забравяш и губиш, още преди да си се събудил, да ги задържаш в паметта си при прехода на границата между съня и събуждането и да си ги припомняш, да можеш да ги визуализираш и отново да ги виждаш и преживяваш.
Следващият стадий е да се научиш да се осъзнаваш по време на съня, да се задържаш в това състояние и да удължаваш неговото времетраене. Това никак няма да ти е лесно и ще изисква много упоритост и упражнения в течение на много месеци, а по-вероятно - на редица години. Постигнатото веднъж еднократно осъзнаване в съня все още нищо не означава, това не е постигане на необходимо състояние, качество, способност и умение. То може да бъде последвано от дълги периоди на неспособност да се осъзнаеш в съня си, както и да го запомниш, визуализираш и възпроизведеш след това.
След като си постигнал в определена степен контрол върху състоянието на сънуване и си усвоил способността за задържане в ясен и осъзнат сън, ще започнеш да се учиш как да направляваш и трансформираш своите сънища. Ще ти е нужна много голяма настойчивост и усилена практика дотук и от тук нататък.
Ще започнеш да изследваш и опознаваш безбройните кътчета и шупли в това безгранично и мистериозно вътрешно пространство. Постепенно ще се научиш да наблюдаваш и да проучваш, а по-късно – да променяш, да преподреждаш и да комбинираш елементите на тази необятна вътрешна сцена. Ще се научиш да създаваш нови елементи, обекти, ситуации, обстановки и събития и да разработваш конструкциите на свои нови светове в сънищата си. Ще започнеш да усвояваш способността да медитираш в състоянието на осъзнатия си сън така, както са правили майсторите от тибетската йога на сънищата. Ще се научиш как да продължаваш в следващ осъзнат сън събитията от предишен осъзнат сън, създавайки своя цялостна нова вътрешна реалност.
Процеждащите се през периферията на сцената елементи от Океана на елементите постоянно ще се опитват да допълват, да видоизменят и да се конфронтират с моделираните от теб ситуации. А ти ще се научиш да ги използваш и рекомбинираш. Много време на усилия и практика ще е минало докато си стигнал дотук откакто си започнал в началните стадии на това Първо ниво. Постепенно ще придобиеш и способността да разграничаваш явяващите се и създавани от теб в съня събития, от тяхното обкръжение, присъщо за вътрешната сцена, върху която те се изграждат и развиват с активното внимание и участие на твоето осъзнато в съня „Аз”- еманацията от онази степен на доближаване, свързване и сливане между "Външното ти Аз" и "Вътрешното ти Аз", която си успял да постигнеш до този момент. Когато си готов за това, ще успееш да забележиш граничните полета на създаваните от твоето „Аз” ситуации в осъзнатия сън.
Дотук с лесното в началните стадии на практиката. Излишно е да казвам, че всичко това ще ти отнеме време, ще ти струва много усилия и опити, ще се постига постепенно, последователно и на части, с безброй прекъсвания, неуспехи и повторения по пътя. За някои особености в тези начални стадии на овладяване на сънищата ще ви разкажа в отделна следваща глава в тази книга.
Когато си готов да напуснеш създавания от теб интересен и примамлив свят на осъзнати сънища и да продължаш нататък по далечния път, ще успееш да излезеш от тази въображаема среда на сънища, фантазии и измислени герои и приключения, и да навлезеш в същинската реалност на вътрешния път. Този свят, който вече си си създал с преливащи и продължаващи осъзнати сънища, може да те привлича и да те дърпа назад, но рано или късно ще дойде моментът да продължиш напред. Тази степен на овладяване на осъзнати сънища и способността за тяхното моделиране ти е била необходима, за да можеш успешно да продължиш по един съвсем непознат за тебе много труден и дълъг път, който би се оказал сериозно изпитание за твоето "Аз".
Ще намериш изхода от осъзнатия ти сън към тъканта на общото ти вътрешно сънищно пространство и пътя от него към другите измерения на „Вътрешното ти Аз”. Там ще успееш да съзреш бреговете на Океана на елементите, чиито бури или спокойни води може да те връхлетят, залеят или погълнат, ако не си внимателен когато странстваш. Ще започнеш да опознаваш териториите и невидимите на пръв поглед тайни места на това вътрешно пространство. Ще видиш как пред очите ти често елементите сами се рекомбинират, образувайки неподозирани от теб нови елементи, форми, прозрения и познание. Така там може би сам ще се появи или ти ще успееш да откриеш твой Вътрешен учител от това ниво на "Вътрешното ти Аз", който да ти подскаже някой ценен съвет. Ще търсиш и ще намериш пътеката към Портала към личната ти Вътрешна сфера.
Сега вече, влязъл и излязъл през полетата на измисления, въображаем и изкуствен свят на събитията от твоите осъзнати сънища, странствал и опознавал пътища, нива, командни центрове и вътрешни "мотори" и "инструменти" в многоликите пространства на "Вътрешното ти Аз", стоял на бреговете на Океана на елементите и плувал сред кипежа на чудноватите му разнородни води, застиган от бушуващите стихии и бури на натрупаната през живота ти информация, ще можеш най-накрая да напуснеш тези твои сравнително много близки вътрешни територии и събирайки в едно силите и потенциала на твоите "Външно Аз" и Вътрешно Аз" през Портала да преминеш в реалността на Вътрешните сфери – в алтернативната вътрешна реалност, един от основните аспекти в многоликата голяма Реалност.
Продължавайки по този път, в периферията на това ново пространство, най-напред би било добре да фокусираш своите усилия към желанието да намериш пътя и да си откриеш достъпа за влизане във Вътрешната ти библиотека. Нейният подреден и систематизиран вид ще ти помогне за по-лесна, безболезнена и ефективна адаптация в това ново измерение. Там най-пълноценно ще преминеш периода на първоначално свикване и допълнителна подготовка за наблюдение, ориентиране и придвижване в тази непривична вътрешна среда. Ще осъзнаеш обхвата и богатството й и ще разбереш системата на подредбата на нейното съдържание. Ще се научиш да се придвижваш през нейните коридори, портали и зали. Ще опознаеш схемата и начините за достъп до различните елементи на съхраняваната там информация. Ще започнеш да си припомняш и отново да преживяваш сякаш се случват съвсем реални в този момент събития и ситуации от миналото, да изживяваш за броени мигове действието в цели книги, които някога си прочел, филми, които си гледал, или да възприемаш съдържанието на информации, за които нямаш идея откъде и как са се появили – ново знание, нови идеи. Може би информации спонтанно процедили се през Хоризонта на вливане и надлежно подредени във Вътрешната ти библиотека, може би информации, появили се в резултат от рекомбиниране в Океана на елементите в твоето "Вътрешно Аз", може би информации, подхвърлени в този миг без да усетиш от някой от Вътрешните учители от това ниво.
И на този етап всичко това няма да стане изведнъж и бързо. Много пъти ще трябва да влизаш, да странстваш, да се упражняваш, да излизаш в обичайния си външен свят, и пак да влизаш, докато усвояваш тези умения и знания в практиката ти в тези стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Във външната ти среда може да мине доста време, може би редица години, от началото на твоята практика, когато си започвал да усвояваш контрола над своите сънища. Никой не бива да си мисли, че при него всичко това би могло да стане много по-бързо, отколкото при други хора.
По-късно, когато вече си готов, ще преминеш през Портала, водещ от Вътрешната ти библиотека през коридорите и нивата на личната ти Вътрешна сфера. Там сред магистрални коридори и заплетени лабиринти, докато опознаваш различни зони и намираш проходи и мостове за достъпа до следващи нива, пътищата ти ще започнат да се пресичат с твои Вътрешни учители. Ще започнеш да се учиш да контактуваш с тях. Ще свикнеш да се срещаш и да получаваш от тях съвети и забележки. Ще продължаваш усилията си към усвояването на все по-добри умения за придвижване през лабиринти и портали. Ще странстваш през различните нива, опознавайки все повече далечните предели на личната ти Вътрешна сфера. Ще постигаш все по-високи степени в способностите ти да странстваш, да откриваш и да научаваш, и някога ще разбереш, че си стигнал близо до Хоризонта на вливане. За неговата същност отдавна вече ще си научил от Вътрешните си учители, много преди да си се приближил към тези граничните предели.
Но ще знаеш, че дори достигнал тези нови граници, пресякъл коридори, лабиринти и нива, пристигнал толкова далече до граничните предели с Универсалната Вътрешна сфера, дори ако сега имаш възможността да преминеш Хоризонта и да продължиш към нови територии, зад теб са останали много неизследвани пространства, недокосната информация, неовладени възможности и механизми в личната ти Вътрешна сфера. Успял си да достигнеш близо до Хоризонта, но все още не си я опознал напълно. Пътувайки през твоята Сфера от разговорите ти с Вътрешни учители си получил съвети и индикации, които те подтикват да обмисляш, дали да продължиш напред или все пак засега да продължиш обратно. Знаеш, че все още не си обходил и овладял безбройните сектори на Вътрешната си библиотека, в която е проектирана и подредена информацията за твоята същност. Там те чака систематизирано и лесно достъпно всичко онова, което много по трудно би могъл да намериш сред преплетените пътища и връзки на "Вътрешното ти Аз". Там е картата на твоята биологична структура и на физиологичния ти интегритет. Там е зоната и инструментите за разчитане на състоянието на твоето тяло и за всевъзможни модели на обратно въздействие. Там е проектиран и лесно достъпен механизмът за самолечение, използван понякогазадкулисно и автономно от „Вътрешното ти Аз”, за попряване на временни дисфункции, за подобряване на физиологичното действие на организма и на цялостното физическо състояние, за въздействия върху собственото тяло при тежки и определени като нелечими заболявания, оставащи често необясними за "Външното ти Аз" и наричани от хората „чудотворни оздравявания”. Там е енергийната основа на фокуса на твоята идентичност, в който се изразява твоето себеусещане. Там е информационната база на твоето цялостно „Аз”, която за сега би ти била много по-лесно достъпна, отколкото докато изминеш далечния път към Селенията. Там е и картата на генетичния ти код и на състоянието на неговото всеобхватно проявление, и там са механизмите за въздействие върху него, за поправки и за подобряване. Но първо трябва да се върнеш и да ги откриеш, да изучиш техните възможности и да ги овладееш. А това все пак е една от най-сложните задачи, които можеш да си поставиш, когато изучаваш личната си Вътрешна сфера и Вътрешната си библиотека. Вътрешните ти учители са ти давали напътствия и ти не си сигурен дали да продължиш напред или да се върнеш. Ти разбираш, че все още не си постигнал пълния интегритет между "Външното ти Аз" и "Вътрешното ти Аз". Ти си събрал еманацията на техните сили по пътя си през личната ти Вътрешна сфера, но все още изглежда не си постигнал напълно интегрираното си "Аз". Можеш да се задържиш и върнеш назад за опознаване на тайнствата и възможностите на твоята Вътрешна сфера. А може любопитството да надделее и да продължиш сега към Хоризонта на вливане, надявайки се, че ще го преминеш все пак с еманацията на твоето цялостно "Аз". И оставяйки богатствата на Вътрешната библиотека за малко по-късно. Така както любопитството към непознатите пространства и желанието да продължа към нови светове бе завладяло мен, когато стигнах Хоризонта. По-късно ще разбереш, че в която и точка да преминеш Хоризонта на вливане, през който и портал да влезеш в Универсалната Вътрешна сфера, където и да странстваш и да отидеш, в който и друг свят да се потопиш, личната ти Вътрешна сфера винаги ще те следва, еманацията на твоето "Аз" ще я повлича със себе си, а ти винаги ще се оказваш "закачен" за нея с достъп към обратния път. Личната ти Вътрешна сфера - това ще си ти, тя ще следва неотклонно твоето "Аз".
Ако някога успееш да стигнеш до Хоризонта на вливане, какво ще следва още по-нататък? На границата пред Хоризонта ще намериш отварящи се портали и възможности да го преодолееш. Ще навлезеш в Универсалната Вътрешна сфера и ще се окажеш на ръба на безкрая. Там ще ти е нужно да допълваш своите умения. Ще започнеш да свикваш да се движиш „по ръба на нищото” и да се учиш да се ориентираш по приливащи към теб импулси, които трябва да долавяш без да виждаш.
Ще желаеш да продължаваш, но ще усещаш, че това никак не е лесно. Ще бъде предизвикан твоят кураж да положиш неимоверни усилия. Ще усвоиш способност за прескачане през Хоризонта на вливане и преминаване в различни измерения и светове.
Първоначално ще го правиш чрез пресичане на Хоризонта и вливане от там в чужда лична Вътрешна сфера при всеки отделен случай на контакт. Но някога ще успееш да откриеш и установиш и други по-преки пътища за бърз и пълноценен контакт между сферите и за общуване с обитателите на тези светове по време на твоето пребиваване там. А може би някога ще успееш да придобиеш и способността за трансформиране и вторично материализиране. За подробностипо много от тези събития и перипетии, които те очакват, ще научиш от своите Вътрешни учители. За други ще узнаеш без да усетиш как – чрез процеждащата се универсална информация. За трети сами ще разбереш от своя личен опит.
Някога вероятно ще се решиш да се отделиш от "ръба на нищото" и да се отправиш през безкрая, може би ще успееш да намериш посоките и пътеките в него. Някога може би ще успееш да достигнеш и по-отдалечените нива на Универсалната Вътрешна сфера по посока към нейните Селения. От тези нива нататък продължава пътят към Универсалната същност. Всъщност там представите ти за разстояния отдавна са загубили смисъл, както и понятието за време. Дали и как ще успяваш да преминаваш през тъканта на тези пластове, коридори и измерности в нищото по пътя към Селенията ще зависи единствено от това как ще бъде „разчетена” еманацията на твоята индивидуална същност. Може и да бъдеш допуснат. Може и пътуването ти да се проточи и да се загубиш в безкрая или да бъдеш изхвърлен обратно към Хоризонта на вливане.
Възможно е ако успееш да се приближиш към по-отдалечените нива да бъдеш дарен и да придобиеш способността за контакт с онези, които би могъл да срещнеш там. Но всичко това би било съвсем друг и различен етап, много по-нататък по пътя към далечните хоризонти на Йога на интегралното съзнание.
Някога може да разбереш, че имаи цели за постигане сред просторите, започващи отвъд Селенията. Но сега вече тук говорим за хоризонти, намиращи се твърде далече.
А дотогава, след много положени усилия и търпение, ще ти предстоят още множество перипетии, в преодоляването на които ще ти се наложи да проявиш значително упорство и настойчивост. Ако не искаш да спреш завинаги по средата на пътя.
7. - Пътят на интегрираното съзнание VII. 2010-18
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120031800958
Свидетельство о публикации №120031800958
Рецензии