5. - Пътят на интегрираното съзнание V. 2010-18

Евгени Георгиев Алексиев

"ДЪЛБОК СОНДАЖ"

ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
("ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ")


ГЛАВА ПЕТА

ПЪТЯТ НА СЪНИЩАТА - II. ЧАСТ

Пътят на сънищата - II. част


1. Регрес и деградиране

Процесът на напредък в овладяване на собствените сънища е индивидуален и зависи от притежаваните дадености и състояние. Овладяването на "пътя навътре" чрез овладяване на "осъзнати" и „контролирани“ сънища може да изисква при различните хора различни периоди от време и усилия. Може да продължи с години. Често може да се преминава през състояния на регрес, за излизането от които трябва да се полагат усилия. Попадането в състояние на регрес не означава, че през следващите дни няма да си в състояние да възстановиш предишната си способност.

Регресът е следствие на нарушаване на практиката и на забавяне и връщане назад в развитието, когато доброто физиологично състояние и произтичащият от него потенциал все още са съхранени. Но когато процесът отнеме години наред, биологичното остаряване и появяването на физиологични дисфункции би могло да изпревари напредъка и да доведе до загуба на потенциала и въобще на възможностите за продължаване на развитието по "пътя навътре" и за осъществяване на връзката между "Външното Аз" и "Вътрешното Аз". Това състояние не би било просто регрес, а би било вече деградиране. Ако мозъкът ти се е променил функционално (и особено органически) през годините, преди да си успял да овладееш „контролираните“ сънища и да намериш пътя в зоната на твоето съзнание по периметъра на Генератора на сънищата ти, и преди да си успял да откриеш достъпа до портала към Вътрешната си сфера, ти вече си в периода и състоянието на деградирането. Може би би могъл да намериш някакъв оздравителен модел на съществуване и ежедневна дейност, който да доведе до функционално подобряване на твоя мозък и до преодоляване на това състояние, но по-вероятно би било то вече да е необратимо. Именно поради тази причина, докато продължават твоите усилия по пътя на сънищата и въобще по вътрешния път, би било добре да практикуваш Хата йога и форми на медитация, и да водиш възможно най-природосъобразния начин на живот, които биха запазили твоето здраве и доброто състояние на мозъка ти възможно по-дълъг период от време в твоя живот. Усилията ти в това начинание може да продължат много години, а Хата йога, медитацията и разумният начин на хранене и на живот са най-доброто средство да отложиш възможно по-дълго време собственото остаряване и функционално деградиране, включително на своя мозък и на възможностите ти да овладееш „контролираните“ сънища, "вътрешния път" и преминаването през портала към Вътрешната ти сфера.

Когато си в началото на този път, необходимо ти е повече спокойствие, движение и постоянство, и по-малко притеснения за банални житейски проблеми.

За да се развива последователно умението на запомняне и визуализиране на сънищата не трябва да се прекъсва практиката. Когато тя бъде спряна за известно време се получава регрес и впоследствие се налага възстановяване на постигнатото преди това състояние и на загубените качества, започвайки от по-ранен етап. Почти като да започнеш отначало, макар че не е същото.Разбира се, при наличието на скрита база от вече развити преди това способности, възстановяването ти ще е по-бързо отколкото първоначалното ти развитие до нивото на най-добрите и системни визуализации, които си успявал да постигнеш.Възстановяването на умението и качеството става по-бързо, отколкото неговото придобиване след първоначалното започване на тази практика.

Необходимостта от постоянство и упоритост без прекъсване се отнася с още по-голяма сила като цяло за намеренията, които стигат много по-далече отвъд простото умение за запомняне и визуализиране, т.е. за уменията, които са насочени към овладяването на Океана на елементите на твоето съзнание и към всички други умения, способности, открития и пътища, които са цел на "Йога на интегралното съзнание".

В първите години на практиката има такива периоди когато временно си се отпуснал, станал си ленив в практиката си, спрял си редовно да записваш, дори не държиш дневник до леглото си.

Всеки случай на неосъществени визуализации и припомняне на сънищата се натрупва негативно в практиката ти и водине само към забавяне на развитието ти, но и към опасност от спиране на процеса, и е поредна стъпка е към стигане до състояние на  регрес.

В периодите на регрес, често сутрин си с общото впечатление за сънувани обширни и подробни ситуации, които обаче не можеш да „видиш“, а дори и да ти се мяркат смътни сенки или контури – не си в състояние да формулираш.

Голямо е усещането на съжаление, когато си спомниш колко много и колко ясни светове, реалности, обстановки, ситуации, приключения, събития си визуализирал и възпроизвеждал в продължение на дълъг период от време на фона на последвалото замъгляване и регрес, при което знаеш, че е имало много неща в сънищата ти, но не можеш да „видиш“ нищо от тях колкото и да го желаеш. Просто започваш да забравяш и не можеш почти нищо да визуализираш. Забравяш още преди да се събудиш. Макар и да знаеш, че си бил някъде, когато вече си буден и съвсем осъзнат, не „виждаш“ нищо от приказните приключения и невероятните ситуации, които си преживял по време на другата част от своя живот, и за които имаш смътен спомен или усещане.

Всеки път когато бях пропускал поради някакви причини /липса на време, бързане, спешни ангажименти, житейски притеснения или леност/ да визуализирам и да опиша сънищата, за които все пак съм имал спомени при събуждането си, или поне да ги маркирам с ключови думи, бях изпитвал чувството на съжаление и угризения. Появяваше се чувството за загуба на нещо преживяно и загубено безвъзвратно. Забелязвах и негативните ефекти от такъв пропуск. Сякаш собственото ми съзнание след това ме наказваше и намалявашеспособността си през следващите дни за припомняне. Като пропуснех да визуализирам и запиша ситуациите от сънуваното през някоя нощ, на следващата сутрин нямах съвсем или почти никакви спомени.

Когато си в благоприятно състояние добре да си припомниш и визуализираш сънищата си, поглеждаш навътре в себе си – навътре в главата и в мозъка си и там всичко е прозрачно, чисто и ясно; пред вътрешния ти поглед се разтварят пространства с различни изображения и действия, усещаш спокойствие, удовлетворение, радост и баланс от тази яснота, прозрачност и контакт с тези вътрешни пространства и преживени в сънищата ситуации, които отново „виждаш“ да преминават пред теб и сякаш отново преживяваш. Получаваш усещането за завършеност.

Когато не си в състояние да си припомниш и визуализираш, опитите ти да погледнеш навътре се срещат с мъгла, сенки, далечни неясни контури, възприятието за „запълненост“ с нещо без да можеш да стигнеш до смисъла му, невъзможност за проникване. Това ти създава неприятно усещане и дискомфорт, причина е за потиснатост и съжаление, изпитваш силно чувство за загуба и незавършеност.

Дълготрайните ми системни упражнения бяха довели до определени резултати. Но ето че от няколко месеца бях сменил обстановката и се бе получил регрес. Бях си дал сметка за това състояние и се опитах отново да се фокусирам върху практиката. Усетих, че през следващите дни отново бях започнал да се докосвам до един голям  обем на сънувано през нощта. И въпреки това, не винаги в този следващ период успявах редовно да визуализирам, да формулирам и записвам итака да съхранявам сънищата. В този смисъл,бях постигнал състояние на регрес, от което бях започнал постепенно да излизам.

Това попадане в един друг свят, усещането, общото запомняне и знание, че си бил в едни протяжни, реалистични ситуации и обстановки, с всички подробности,каквито има в реалния ти живот.Като се замислиш, успяваш все пак някак си даси спомниш едно свое общо възприятие, че някои моменти не са били съвсем логични. Но въпреки този общ спомен, не си в състояние да определиш какво точно е било нелогичното. Изведнъж всичко това, което преди си възприемал и имал, изчезва, и ти е толкова далечно, мъгливо и трудно да го „видиш“ и формулираш. Да го съхраниш.

Приблизително подобно на възприятията на начинаещия в практиката (макар и не чак толкова отчайващо бедно) става и вътрешното състояние на този, който вече в определена степен е напредващ, когато по някаква причина практиката му навлезе в период на застой, а в постигането на резултати и в постигнатото качество на уменията му започне регрес. При такова положение и състояние,практикуващият може да започне да изпитва чувството, че някаква много важна част от мозъка му е ампутирана.

В годините когато напредвах в тази практика, няколко пъти в различни периоди съм изпитвал това състояние. Усещането за загуба и за съжаление е силно.

Състоянието със загубата на спомените и разпадането на случайно появяващи се елементи е подобно на онова, което изпитваш когато си в началото на практиката за овладяване на сънищата, с тази разлика, че тогава не е толкова силно усещането за загуба и съжаление, защото все още не си вкусил от онази дълбочина, прозрачност, разноцветие и детайлност на спомените от преживени ситуации в сънища, които опознаваш когато си успял донякъде да напреднеш и да постигнеш определени резултати.


1.1. Регрес на мотивацията

Може да изпаднеш и в един друг вид временен регрес – когато визуализираш добре и успешно формулираш и описваш ясните си сънища, но в един момент докато записваш визуализациите си започваш да се разколебаваш и да се питаш дали всичко това все пак има някакъв смисъл, започваш да се съмняваш дали не си губиш напразно времето в писането на тези дневници. Това е регрес, който се появява когато практиката ти в началните етапи се развива добре, но започваш да се съмняваш дали концепцията за този Път е вярна, дали има смисъл в следването му, дали този Път и хипотетичните му цели си оправдават времето, което изразходваш с тази практика.


1.2. Случаен регрес на обстоятелствата

Не се случва често. Но има и такива нощи. Остава само смътното усещане за хаоса на елементи в състояние на сън, преплитащи се и разместващи се „линии” и „пластове” без ясна форма, смисъл и съдържание, от които не можеш да определиш къде си бил и какво ти се е случвало. За това усещане си даваш сметка след като си се събудил. Независимо дали чак на сутринта или още по време на многото междинни събуждания. Разбираш само невъзможността да получишдостъп до преживяното в сънищата си и да постигнеш асоциациикъм нещо смислено в едно общо смътно възприятие за хаотично състояние на сливащи се и преливащи усещания-сенки-елементи.

Това състояние е показателно с разликата му на фона на спомени за сутрини с ясни спомени за преживени в сънищата ситуации с тяхната прозрачност и дълбочина, мащабност и далечна перспектива, пространственост, простори и разноцветни форми, площади, сгради, последователни ситуации, събития.

Само това смътно усещане за хаотичното разбъркване и за наличието на различни елементи в сънищата ти, до които не си в състояние да се докоснеш, остава на повърхността, достъпна в този моментза механизма на спомена и визуализацията.  Обикновено, когато еоставал спомен за подобен хаос на възприятия без форма и картина, не се е появявал макар и по-късно някакъв друг спомен за конкретни ситуации и случки през същата нощ. Остава само дасе гадае далитова е само в резултат на нарушената ти способност да си припомниш, дали такива са били и сънищата ти или е имало и друго съдържание в среднощния живот на твоето съзнание, останало прикрито и потънало дълбоко под повърхността, там, където все още не си се научил да се гмуркаш и да плуваш.

Посочените ситуации с хаоса на възприятията не се случват толкова често. В повечето случаи не е така. Ако те преобладаваха, може би нямаше да има смисъл разговорът на тази тема.

По правило, такива хаотични форми на възприятията (илина спомените за тези възприятия), може да се появяват както при състояние на регрес, така и в случаите при умора и малък интервал на сън – късно лягане и недостатъчно време за възстановяване на мозъка преди събуждане.


1.3. Ефектите на слабия капацитет

Всъщност, при нездравословни за съня ти навици или случаи се явяват винаги ефектите на слабия капацитет – дори и да не е с най-лошия вариант на празнота и липса на каквито и да е спомени и образи, на мъгливи и неясни контури и разместващи се тъмни пластове, или с по-добрият вариант на хаотично разбъркващи се и сливащи се елементи, ефектите на слабия капацитет ще се проявят по един или друг начин, макар и в сравнително по-благоприятна форма – не можеш да си спомниш всичките подробности, не можеш да визуализираш всички ситуации, картините прескачат една през друга и изчезват бързо, преди да си успял да ги маркираш и запишеш; визуализирайки следващата спонтаннопоявяваща се пред вътрешния ти поглед, ти същевременно неволно забравяш предидущата, усещаш че е имало и още в дадената ситуация, но не успяваш да достигнеш до образа и смисъла му. Такова състояние винаги си е сигнал и предупреждение за опасност от навлизане в застой и изпадане в състояние на регрес.

При системна практика в началото по този път или при успешно възстановяване от състояние на регрес, обикновено винаги имаш образи за ситуации от сънищата си, дори ако в едни или други случаи ти е трудно да ги фокусираш и задържиш в своите визуализации или да ги формулираш. Картини по-ясни или по-далечни, но винаги с оставащи асоциации към тях. Или поне към част от тях. Определено, винаги изплува само част от ситуациите. Със сигурност, други остават зад завесата на общия спомен за тях. Но ти го имаш и знаеш, че е имало и друго. Общият спомен ти оставя само усещането, че нещо се е случило, но все още я няма конкретната нишка, за да се оформи в смисъл и картина. Все пак, това не е случаят с хаоса на възприятията. Защото покрай общия спомен за оставащата под водата долна огромна част на айсберга на сънищата, малко по-късно в повечето случаи в определен момент може да се появи поредица от спомени и визуализации за цветни приключения.

Сякаш някаква важна нишка, проход, връзка в мозъка се изключва или просто не е успяла да се включи. Или… сякаш порталът за достъпа на информацията от „астралното“ приключение до някаква посредничаща част на твоето съзнание остава скрит, затворен, или не си изчакал достатъчно в съня си, за да се отвори.

Първоначалната цел в практиката в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание е да постигнем такова състояние и способност, при които тази нишка-проход да остава във все по-голяма степен ефективна. Проходът-портал да става все по-широк, а достъпът все по-пълен. Този път минава през физическия и психически баланс и през душевния комфорт.

Повече или по-малко, успешното му следване е в зависимост от състоянието ти. От физическото и душевното ти състояние зависи резултатът. Той може да е по-богат и изобилен с багри, ситуации и приключения, или оскъден. От физическия ти баланс зависи резултатът. Той преминава и през състоянието и баланса на ума.

Почти всяка спортна практика и природно-разумен начин на живот са благоприятни за развитие в такава практика. А Хата йога и Раджа йога биха били добра основа за продължаване надвижението по този път.


1.4. Състояния на границата с навлизане в регрес

Може и да не си влязъл в траен регрес, но да си престанал в последно време да описваш сънищата си и да забелязваш нарушаване на способностите си да визуализираш сънищата, които определено и без никакво съмнение си "видял" докато си сънувал. Събуждаш се с чувството за „запълненост“ със сънувани сънища, с усещането и по-скоро – със знанието, че си преминал през множество различни ситуации. Всяка ситуация е имала начало, развитие и някакъв край. Във всяка ситуация е имало поредица от моменти със своята обстановка, действие и участващи лица. Всеки момент си видял като картина. При междинни събуждания вероятно си си припомнял и визуализирал отделни картини от моменти в различните ситуации. При всяко такова междинно припомняне си имал общото впечатление за хронологичното развитие на тази ситуация, сякаш я виждаш на длан със следващите в нея моменти-картини. Възможно е да си "виждал" по-добре нейната централна част, а да ти се е губело началото.

Но когато сутринта си се събудил, ако през нощта си преживял примерно поне около десет различни сънища и ситуации, всички те остават в някаква кипяща каша. От тези десет (може би и повече) успяваш да си припомниш две-три. Припомняш си ги като си спомняш, "виждаш" и визуализираш елементи от картини, отразяващи различни моменти в тях. Възможно е някои картини да са били в един общ сън, а не в различни ситуации, но ти няма как да си сигурен в това. Виждаш отделни картини, тези картини може да са свързани с действия в някакъв отрязък, но това все пак си остава един момент от ситуацията. Най-вероятно „виждаш“ картини от моменти в централната част на действието на ситуацията. Защото си спомняш, че ситуацията в този сън е била по-обширна и е излизала отвъд тази картина, знаеш, че е имало предидущо действие и последващо. Но не си в състояние да си припомниш подробностите на онова, което се е случвало преди и след момента, отразяващ картината, която „виждаш“. Можеш да „виждаш“ много и различни подробности в тази картина, с такива особени детайли, чието припомняне впоследствие би могло да те впечатли, учуди и дори ужаси, питайки се откъде точно това би могло да се е появило в твоето съзнание, че да сънуваш такива неща – точно това нито си го виждал в някой филм гледан напоследък, нито си си го помислял. Но въпреки тези подробности, ти все пак "виждаш" само няколко картини, "виждаш" свои действия в някакви интервали в някои от моментите, но всичко останало преди и след това не си в състояние да си припомниш. А някои от картините, които си визуализирал, когато си припомниш по-късно през деня, започват да стават все по замъглени, за разлика от яснотата на вече визуализирани картини, която се е запазвала в по-добрите ти времена. Още повече, че от десетината сънувани сънища-ситуации, ти успяваш да си припомниш и "видиш" моменти-картини само от две-три. Това може да не е още навлизане в "регрес", но определено не е добър показател за развитие и напредък, нито за добро състояние в практиката.

(Във всеки случай, това е по-добър вариант на състояние на регрес, отколкото ситуация, при която поглеждайки навътре успяваш да „видиш“ само мъгла, сенки и неясни контури, без да можеш да си спомниш дори смисъла на сънуваните ситуации.)


1.5. Връщане на загубеното качество

Но идва един момент когато си казваш, че това не може да продължава така и е крайно време да започнеш отново. Да се възстановяваш. Докато отново постигнеш качеството. И ето, че сядаш да записваш без да знаеш какво.Над този въпрос може би си мислил от няколко дни. И си се опитвал през тези последни сутрини да си припомниш нещо. Една сутрин си успял да възстановиш някои откъслечни картини. Ще се опиташ да ги опишеш. В този момент не ги виждаш, но след малко ще започнеш да ги описваш. Това описване ще се отнася до ситуации, които смътно си представяш, чиито подробности не помниш, които са бледи и неясни. Вероятно в описанието ще се появят неща, които си измислил в момента, които си мислиш че е имало, но се заблуждаваш. Но това не е фатално. Защото в случая е важен процесът. Важен е процесът, който стимулира механизмите, връзките, вътрешния мотор, желанието, намерението, вярата, че има смисъл във всичко това, че има смисъл в оная прозрачност, която се постига, когато ти практикуваш.

Виждаш, че се появяват някои образи и идеи, които записваш и знаеш отлично, че не ги е имало в съня ти, но си ги записал. Важното е че процесът продължава. Всеки момент в съзнанието ти ще започнат да изплуват проблясъци от сънуваните ситуации, от места, в които наистина си бил по време на съня си. Започва твоят процес на възстановяване от регреса.


1.6. Възстановяване от регрес

Когато изпаднеш в криза на регрес, в един момент трябва да се отърсиш от инерцията и да положиш усилия за възстановяване. Започваш да наблюдаваш състоянието си, да го анализираш и описваш. Дори когато нямаш ясни спомени от сънища, можеш да се опиташ да опишеш неясните усещания, останали ти от съня, макар и да не можеш да видиш ситуация или да формулираш смисъл. В процеса на записване може да включиш и представи за образи, картини или случки, които ти се появяват пред вътрешния поглед и във фантазията докато записваш, и които всъщност не си „видял“ в съня си, като това енещо като временна "патерица" за реактивиране. При описването на своето състояние забелязваш, че се появяват мисли и разсъждения, свързани със самия процес на описване. Самото писане на такъв текст(такава практика може да e необходимо да продължиш по този начин дни наред) е началото на едно автостимулиране за излизане от определената ситуация на регрес. Ситуация, в която за известно време си загубил способността да си припомняш и ясно да „виждаш“, да формулираш и да описваш своите сънища, както и наблюденията си на процеса на своето развитие. Както записването на сънищата е елемент и инструмент в практиката на тяхното овладяване, така и упражненията с писането на подобен текст (колкото и абстрактен той да се окаже, несвързан с конкретните ти сънища, измислен инепоследователен) в ситуация на регрес е необходимост и инструмент за възстановяване на способността, една психоимунна активност, целта на която е да спре процеса на регрес и да те върне в процеса на развитие по пътя на овладяване на сънищата и по далечния път на интегриране на твоето „Аз“. Написването на подобни текстове, стимулиращо и поредица от размишления за твоето състояние, цели възстановяване и активизиране на полезната практика на припомняне, визуализиране и записване на сънищата, която е основата за постъпателно развитие по този път. (Трябва също и да се замислиш дали не прекаляваш напоследък с някои вредни навици, които водят до отрицателни въздействия върху мозъка ти, и да ги прекратиш.)


1.7. Постоянни усилия за прогреса

Затова отдавна бях разбрал, че трябваше редовно да се полагат усилия. Дори когато споменът бе съвсем смътен, общ и блед. Или когато имах чувството, че ситуацията е елементарна, незначителна. Дори когато виждах, че нищо интересно и особено няма да се получи от поредното описание, тъй като детайлите, които си припомням са съвсем малко.

В определен момент ще разбереш, че всичко това се постига и съхранява с много труд. Успехът зависи от положените усилия и от различните обстоятелства на начина ти на живот и на заобикалящата те среда.
Постигнатото не се запазва като даденост, то трябва да се защитава и утвърждава с постоянна практика и с по-нататъшен напредък. Много лесно може да бъде загубено и да се окажеш в състоянието на някой от предишните етапи или в самото начало на тази практика. Целта е много по-далечна, а това е само началото на една подготовка за Пътя към целта. Тази подготовка изисква много усилия и време. Ако прекъснеш или станеш нехаен, ако нарушиш системността, ако станеш небрежен в практиката, или ако започнеш да ставаш по някакви причини притеснен, напрегнат, стресиран, недоспиващ – просто те застига регрес. Тогава е много лесно да се обезвериш, да си кажеш, че нищо не излиза от цялата тази работа.


2. Обстоятелства влияещи на способността за припомняне на сънищата

Доколко може да се успее по този Път зависи от едни или други обстоятелства.

От моя личен опит разбрах, че освен от постоянството и непрекъсваемостта на практиката, степента на развитието и скоростта на движението по този Път, обхватът и значимостта на постиженията в много голяма степен зависят от въздействието на външни обстоятелства и техните вътрешни проекции и ефекти – от начина на живот, от текущите ангажименти, от натовареността с различни задачи от практическо естество, от физиологичното състояние, свързано с наличието или липсата на определен двигателен режим, от обременяването с проблеми и стрес, от психологическото и душевното състояние. В зависимост от промените в тази комбинация от фактори се стига до по-плодотворни периоди или до състояния на регрес.

Вторият основен извод е, че постигането на определени резултати не означава постигнато качество, запазващо се завинаги. Те не означават някаква даденост. Качеството, свързано с тези резултати може много бързо и лесно да бъде загубено. Поне докато не се премине предела, след който се постига постоянно качество. Но това е вече друго равнище.

Третият извод е свързан с важността на процеса на записването – основна, неразделна и задължителна част на практиката – при овладяването на сънищата и вътрешните пътища в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.

Има определени причини и повторяемост при объркани сънища, от които трудно остава ясен спомен, в зависимост от някои условия и обстоятелства, свързани с начина ти на живот. Те имат биологичен ефект и няма как да не се отразяват аналогично при всички хора, а степента на ефекта им би трябвало да се определя със самонаблюдение на базата на личния опит. Това са прекаляване с гледането на телевизия вечерта, умора на ума, умора на мозъка, умора на тялото, прекалено късно лягане, натрупан стрес, обездвижване и водене на заседнал живот. Най-непосредствено би могло да доведе до сутрешни възприятия, спомени и усещане за сънища неясни, объркани, дори тревожни, едно лягане към 3-4 часа през нощта със събуждане към 7-8 часа сутринта. Разбира се, стига да си в състояние поне нещо от тях да си спомниш, или да си припомниш най-малко нещо за усещането ти по време на сънуването. Макар че не би било изключено дори и при такава натоварваща ситуация да си имал ясни сънища и ясно да си припомниш сънувана конкретна ситуация. Но ако добавиш към късното лягане и прекалено много работа на компютър, преумора, пушене на цигари през нощта /да не говорим за алкохол или нещо подобно/, или например лоша възглавница при остеохондроза на врата, едва в твоя случай би имало подобно изключение.

Евентуалните ти успехи, разбира се, на първо място зависят от системна и упорита практика. Степента на негативното въздействие на обстоятелствата, които пречат, зависи от това докъде си успял да стигнеш по този Път. Резултатите зависят от усвоената способност и от придобития капацитет. Но независимо от достигнатата способност или капацитет, който си мислиш, че си развил, зависи все пак от конкретното ти състояние, поне докато не преминеш определено равнище на развитие.
В началото на практиката ти, резултатът зависи в голяма степен от състоянието, в което се потапяш в съня и излизаш от него.

Не бе необходима дългогодишна практика, за да забележа, че резултатът винаги бе зависел и от това, в колко часа си бях легнал. Когато добре и по-дълго бях поспал, сутрин се събуждах с ясни картини и последователност от сънувани ситуации, като успявах лесно да ги възстановя.

Ако искаш да си припомняш сънищата, трябва да се съобразяваш с определен режим и по-добре да се наспиваш. Често сутрин се опитваш да възстановиш няколко сънувани през нощта преживявания, за които имаш частични спомени, както и усещането, че започват бързо да избледняват и да се губят. Не винаги успяваш. Понякога се чувстваш уморен и с блокиран мозък. Имаш нужда от повече сън. Класическата ситуация на късно лягане и недоспиване, която предполага обикновено в повечето случаи липса на всякакви спомени от сънуваните ситуации.

При по-дълъг сън всички тези загубени ситуации от някоя нощ щяха да са останали в паметта ти и сутринта щеше да ги видиш като току-що гледан филм. Но когато не си доспал ще виждаш само отделни отражения от тях. Може и да успееш да възстановиш няколко картини със съзнанието за много пропуснати части от ситуациите и много изпуснати детайли.

От състоянието ти зависи и успехът в практиката. А състоянието ти често се променя.

Ние живеем в много тесен обхват на границите на допустимите условия на околната среда. При по-ниска температура замръзване и загиваме. При по-висока температура – изгаряме и се превръщаме в пепел. Когато на улицата е бяло и покрито със сняг, на нас ни се струва, че е студено, а когато мръзнем усещаме болка и тревога. Когато слънцето напича много, рискуваме да получим изгаряне и рак на кожата.
 
Но всичко това са наши субективни възприятия– за степента на студено или на горещо, съответстващи на крайно тесния обхват на нашата поносимост и пригодност към характера на околната среда. В контекста на абсолютния междузвезден студ, студът на снега или на мразовитата за нас зима е просто една ужасно висока температура. В контекста на пламтящото ядро на слънцето или на пресованата същност на една „черна дупка”, горещината на пустинята, която ни съсипва е един страхотен студ. Същото се отнася и за представите ни за тежко и леко – огромните усилия, които понякога ни се струва, че полагаме за преодоляване на външни физически фактори, показват само колко сме слаби и в какви ограничени параметри сме създадени да функционираме. А възприятието и оценката ни за причините за тези усилия са изцяло субективни.
 
Човекът е като едно крехко цвете. Ако не го полееш, то увяхва. Ако слънцето го нагрее малко повече, то се свива и прекършва. Ако е на тъмно, то загива. Условията за живот и процъфтяване на цветето са в много тесни граници.
Състоянието му е въпрос на много деликатни параметри на средата около него. Така е и с човека. Разбира се,  така е като краен резултат с неговото съзнание, като същото се отнася на първо място и за неговото тяло – носител на съзнанието му.
Усещанията и представите ни за горещо и студено са само едни субективни впечатления. Но това не променя факта, че извън тези граници на обкръжаваща среда ние просто ще загинем и изчезнем. Както едно цвете, което не е полято или изложено на прекомерна топлина. То ще се свие, сгърчи и ще падне. Това е така за физиката на тялото ни. А ако говорим за съзнанието, там има пряко зависещи от нашата физика параметри – доколкото носителят му е най-вероятно мозъкът, дори ако го възприемаме като антена, която приема и предава информация през границата към „отвъдното”, а по-точно – през Хоризонта на вливане, или като мост през измеренията, а по-точно – през Вътрешните сфери.

А като говорим за спокойствие или безпокойство, за душевна хармония или психологически безпорядък, съвременното общество ни предлага множество  възможности за притеснения, стрес и душевен дисбаланс. (А може би винаги е било така, във всички епохи – в една или друга форма. Дали ще бъде така до края на света? Няма ли надежда за някаква промяна в бъдеще? Такова ли е устройството ни, че да сме обречени завинаги на това?)

Всеки ден, всяко нещо сякаш така се прави, за да тормози хората, ако може – предварително да ги довърши. Никога не съм вярвал в приказката, че човекът е най-страшното и най-жестоко животно на земята, но в определен момент на живота си вече бях почти убеден – изглежда няма по-лош звяр от човека, "животно" в лошия смисъл на думата (антипод на хомо сапиенс). Поне аз мога да съдя от личен опит и наблюдения за нашето време, за нашата епоха.

Животните се съобразяват със своите инстинкти и взимат от природата онова, от което имат нужда. Правят го инстинктивно, без зла умисъл. Докато човекът (ако може така да се обобщи и формулира една преобладаваща и доминираща човешка категория) има нещо повече от инстинкти, но това "нещо повече" е изродено по такъв начин, че човекът е станал ненаситен и не спира да иска все повече и повече, дори и без да има нужда. Онова "нещо повече" от инстинкти го тласка постоянно, но той се движи в сбърканата посока, в която единствената възможност да продължава напред е да разхвърля и да стъпква други хора около себе си. За да задоволи своите импулси, човекът по принцип има само една възможност – да го направи за сметка на други хора около себе си. Така е в днешно време, така е било и преди, макар че тогава поне контактът с природата е бил по-силен и понякога човекът е можело да бъде и самодостатъчен, без да се налага да „изяжда” околните, за да продължава да "се развива".

Всъщност, няма по-лош „вампир” от човека (въпреки митичния характер на понятието) – единственият му начин да задоволи желанията си е да смуче "кръв" и сили от околните. Такъв "човешки вампир" не знае друг начин, защото сам със себе си той не представлява нищо особено, само за това е пригоден, това му е най-лесно. Така наречените „силни на деня” сами по себе си не представляват това, за което всячески се стараят да създават представа. Останали изолирани и сами те биха се оказали едно нищо. Те трябва да изплуват върху гърба на другите себеподобни, трябва да постигнат такава ситуация, при която да получават всичко за сметка на другите като ги използват.
 
На човека не е достатъчен само контактът с природата, при който той да взима това, от което има нужда. Единственият обект и средство, за да задоволи онова, към което го тласка лукавото му съзнание, е да стъпче други хора и да ги използва за целите си – не според законите в природата, не като животните, не със собствен труд и усилия – да стъпи върху другите около себе си и да се носи върху техните гърчещи се тела, същевременно гордо удряйки се по гърдите. Човекът е най-опасното "животно" на земята защото онова "нещо повече" от инстинкти, което е постигнал в предните хилядолетия, го кара да иска много повече от необходимото за неговото съществуване, а същевременно единственият начин да постига това „повече” е за сметка на други хора, като ги поставя в ситуация те да му го осигурят чрез собствената си мъка. Маскира всичко това с хитроумно формулирани политически и философски теории, понятия, наименования на партии, тенденции, течения, модели. Опитва се да оправдае това, което всъщност прави, и да го представи за обратното. Всъщност, човешкият възход през хилядолетията е довел до неговото най-голямо падение в днешно време. Със съвременните технологии огромният човешки свят се е превърнал в едно тясно, леснодостъпно и взаимнообвързано пространство. Корупцията и злото са се разпростряли неконтролируеми и са завладели човешкия свят както никога досега в предишните епохи. Маскираното зло – апотеоз на древното лицемерие е обезсмислило понятия и концепции.
 
Колкото повече време минава при този обществен и световен ред, толкова повече падението продължава. Днешната система от ценности като цяло е напълно извратена и объркана. Подмолно крие истинската си същност зад привиден блясък, "добродетели", "порядък", "права", "благонамерения"  и "позитивни стремежи". Всичко това е източник на омерзение. Много ми се иска утрешният ден да ме опровергае. Дали това ще стане?

Във всеки случай, Пътят на сънищата предполага редица физически и психологически условия и предпоставки, и изисква добро здраве и спокойствие. Много са ежедневните фактори, които пречат и водят до забавяне на процеса, спиране на развитието и регрес. Физическата йога (Хата xога), медитацията в разни форми, спокойният живот, разходките сред природата, полезният спорт с разумно натоварване – всичко това са добри предпоставки и полезни условия за придвижване и развитие по Пътя на сънищата.

Много зависи от външните обстоятелства и зависимото от тях психическо и психологическо състоянието. Имаше един период, когато заради заболяване на майка ми, се бях преместил в по-близко към нея помещение и известно време трябваше да спя на мек и неудобен за мен диван. Не успявах добре да запомням и визуализирам сънищата си. Може би причината беше стресът, в който се бях оказал по онова време, а може би дори и в мекия диван. Към онзи период, в продължение на около 15 години вече спях на твърда плоскост, покрита с няколко пласта плътни одеяла и със специфична ниска самоделна възглавница с форма и съдържание на сравнително тънък плътен но аморфен цилиндър, която можех да свивам на две и да намествам под врата си или странично под глава докато се въртях наляво и надясно по време на съня си. Години наред нощем усещах изпъващия гръбнака ми ефект на плоскостта, често се въртях в различни посоки и се осъзнавах по време на междинните си събуждания между отделните цикли на съня като се бях научил да си припомням и веднага да визуализирам току-що сънуваните ситуации. В редица случаи, в следващия цикъл в съня продължаваше подобна (ако не същата) ситуация като визуализираната от предишния. А сега на мекото, в допълнение към негативния ефект от притесненията и стреса, нямаше спомен от междинни събуждания и като цяло спомените сутрин ставаха все по-ограничени.

Възниква въпросът дали когато спиш на равна и сравнително твърда плоскост тялото ти по-добре се отпуска и почива, и дали ако се събуждаш по-ефективно по време на естествените междинни събуждания и дори си припомняш сънищата, това не нарушава съня ти. И не пречи ли на почивката ти? През всичките тези години, когато бях спал на твърдо, както и през годините когато бях започнал практиката на овладяване на сънищата, аз не бях забелязал да не съм се наспивал и отпочивал. Напротив, всеки път бях постигал една яснота и прозрачност на съзнанието и едно прекрасно чувство и спокойствие от припомнени и съхранени преживявания в съня, усещане за изпълнени задача и чувство на балансираност. Тази „прозрачност“ се загубваше и нямах това усещане за яснота и спокойствие в периоди на регрес, когато временно бях губел способност пълноценно да визуализирам и да си припомням преживелиците и приключенията от нощния живот на мозъка си.

Основна предпоставка за припомняне и визуализиране на сънищата си и системно "сканиране" на своя мозък, за успешно движение по Пътя на сънищата като начален етап на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, е дълготрайната склонност към целенасочени самонаблюдения.

Личният ми опит бе свързан с многогодишни самонаблюдения. Всъщност, самонаблюдението ми бе качество и слабост още от дете. Казвам "слабост" от прагматична гледна точка, защото най-щастливи в живота са "обикновените", тривиалните и стандартните, вместващите се в рамките на обичайното за всички останали. Аз от дете имах "вредния" навик на самонаблюдението и самоанализа, като изпитвах въздействието на едно постоянно вътрешно недоволство, породено от вечно търсене, съмнение, неодобрение, нехаресване, максимализъм и усещането, че както това се отнасяше за другите около мен, чиите недостатъци ми правеха впечатление, и за средата, в която се намирах, така се отнасяше и за самия мен и необходимостта непрекъснато да се усъвършенствам. Казвам "вреден", защото ако искаш да си живееш "нормално" и спокойно като другите, ще ти е по-добре без подобен навик. (Този навик с всичките негови ефекти и последствия върху характера по-късно изглежда съществено ми навреди в продължение на многото загубени години, в които си бях ангажирал времето в опита да правя пикливата си безсмислена "кариера" в държавната администрация, но когато трябва да пълзиш в мътна вода сам си си виновен ако си очаквал да видиш светлина и чистота. Открай време е било така и изглежда нищо не се променя в човешката натура – за всяка вода, блато или гьол се намират приспособяващи се земноводни, жабчета и други подобни. Не се променя, въпреки едни или други нови технологии, във всеки случай няма пряка връзка – и човешкият свят си остава все така фрагментиран и въртящ се в порочен кръг с все същите недъзи както в началните епохи на развитието му.) Но пък и твърде ценен – ако би искал да стигнеш все пак някъде другаде, извън рамките на обичайното. В крайна сметка, тази склонност ме доведе дотук, до тези страници, а това, според мен, е много добро.