Евгени Георгиев Алексиев
=== ДЪЛБОК СОНДАЖ ===
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
/"Йога" на интегралното съзнание/
ГЛАВА ВТОРА
Пътят на сънищата - I част
На моята майчица,
която ме напусна
малко преди тази книга да бъде завършена
1. Въвеждане
Ще ти разкажа в следващи глави за Пътя на Йога на интегралното съзнание. Ще съпоставя нейните нива и хоризонти с тези на традиционната и класическа йога. В тази глава ще започна с обяснения какво представлява Пътят на сънищата, през който започва придвижването през Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Понякога човек би могъл да забележи и осъзнае, че по време на сън мозъкът му преминава през странни състояния.
За повечето хора те не биха били странни, стига тези хора да можеха да имат някаква представа за тях. Те биха казали: "Ами да – сънища!" Биха казали: "Нищо особено, това са сънищата. Подсъзнание. Объркани, неясни неща". Ако въобще можеха да придобият някаква представа за тези свои сънища – защото в повечето случаи те просто не биха имали никакъв спомен за това, което са видели и преживяли в съня си. Или най-много биха се събудили с далечната представа за някакви откъслечни замъглени образи, които почти веднага биха се разпаднали, "изпарили" и изчезнали. Забравени веднага – най-вероятно завинаги. Мнозина неспособни да си спомнят какво са преживели насън с непонятна гордост заявяват, че те не сънуват.
Всъщност, точно тези хора, голяма част от хората, дори когато нищо не си спомнят и нямат и най-малка представа, имат несериозно отношение към сънищата, като към израз на „несъзнателното”, на "подсъзнателното", на нещо извън реалния им ежедневен свят, на нещо безполезно, което няма пряка връзка с истинския им живот, няма пряко значение за реалното и прагматичното в ежедневието им, доминирано от идеята за натрупване на пари и материални придобивки.
Не веднъж са ме питали какъв е смисълът да си спомняме сънищата. Неслучайно, поредица пъти, по един и същ начин, мои познати, на които непредпазливо бях споменавал за практиката на овладяване на ясни, "осъзнати и контролирани" сънища, ме бяха питали в един и същ съвсем тривиален дух: „а какъв е смисълът на всичко това”. За повечето хора няма особена разлика между сънища и фантазиране, фантазии и други подобни състояния и понятия, които не са част от реалността на практичните и прагматичните, на хората„здраво стъпили на земята” и които „знаят какво искат”. Такива хора биха се изразили, в духа на една глупава и безпочвена сентенция парадирайки, че „от сън спомени няма”, с което се акцентира като ценност върху примитивното прекарване на времето в консуматорски маниер чрез ядене, пиене, плътски забавления, банални веселия и елементарни удоволствия, на които обичайно слагат възхваляващо квалификацията „живот” или „живеене”, там където духовното остава на съвсем заден план.
Всъщност, в повечето случаи, ако тези хора (както и по-голямата част от обкръжаващите ги) биха имали все пак някакво "просветление", за тях понятието за духовно би се изразявало и изчерпвало с представи, свързани със стандартно изповядване на религия, или с театър, концерти и изложби, може би със създаване на музика или картини, може би с четене и дори с писане на книги, а за някои – с научни занимания, защото те дори представа не биха имали за дълбокия смисъл на духовното, свързан с търсенето, усилията, изследването и навлизането във вътрешните пластове на собственото съзнание и продължаването по пътя по-нататък с всички произтичащи от това възможности и перспективи.
Други пък биха търсили знаци, в отделни елементи от сънищата си биха очаквали да получат информация за своето бъдеще, биха тълкували отделни цветове или предмети като съдбоносни. Само това те са успели да си припомнят, може би си мислят, че то е всичко, щом като в него се опитват да прозрат предначертания за своя живот. Ако тези хора можеха да имат само минимална представа за това колко много неща се случват в сънищата на човек само в течение на една нощ, ако можеха да знаят за многобройните сънувани ситуации, за които не могат да си спомнят, просто биха се отказали от задачата да свързват по такъв примитивен начин елементи от сънищата си с измислени значения и знаци. Биха осъзнали колко необосновано и безсмислено е да търсят и очакват конкретни предсказания на основата на отделни и случайно припомнени елементи, както в повечето случаи правят гадатели и тълкуватели.
Но има и хора, които макар и да нямат представа за този Път на дълбокото вътрешно навлизане, все пак в по-голяма или в по-малка степен успяват да излязат извън рамките на консуматорското "живеене", както и на тривиалната и сравнително повърхностна "духовност", и съумяват да постигнат такъв вид съществуване, в което да търсят и намират своята истина и определено удовлетворение в искрени молитви или в медитации. Тях те възприемат като изражение на най-дълбока истинска духовност. Такива хора биха могли да имат шанса да се докоснат до автентично състояние на лично духовно търсене, което евентуално да ги доближи до началото на вътрешния път, очертан от Йога на интегралното съзнание, по който да поемат към по-далечни хоризонти.
Пътят на сънищата е началото на същинския духовен път, водещ далече навътре – не само пресичайки в дълбочина общата асоциативна повърхност на собственото ежедневно съзнателно състояние и душевност, а много по-дълбоко – към скритите слоеве в пространствата на „Вътрешното Аз“, очертавайки хоризонта към комплексното интегриране на своето „Аз“, на неговите две части – „Външното Аз“ и „Вътрешното Аз“, създадени да се равнопоставят и сливат в едно интегрирано цяло.
Твоите сънища са част от най-голямото ти богатство – вътрешното, най-невероятен и ценен неизчерпаем скрит ресурс, с който разполагаш и който обикновено не познаваш и не оценяваш. Когато човек започне да се занимава сериозно с наблюдаване и регистриране на своите сънища, разбира неща, за които до този момент не е имал представа и не е подозирал.
Повечето хора не са наясно какво огромно богатство от ситуации и преживявания се крие в собствените им сънища, които така и не достигат до тяхното ежедневно будно съзнание. Обикновените сънища (както и „осъзнатите”, но не напълно „контролирани” и управлявани сънища), постоянно съставяни спонтанно от „Генератора на сънищата” в собственото съзнание, съдържат невероятно много разнообразни, последователно и логично развиващи се, обширни смислово оформени и сложни ситуации, които в повечето случаи се забравят и е много трудно да бъдат пълноценно припомнени и възстановени от хора, които не се занимават специално с овладяване на сънищата си.
За осъзнати сънища или, с други думи, за началните етапи на овладяване на способността за осъзнаване на своята реална идентичност по време на сън (и по-точно – на способността за постигане на „осъзнати” и „контролирани” сънища) редица автори са писали монографии и са изразили виждания, включително и книги за различни практики и техники в така наречената Тибетска йога на сънищата – едно от направленията на тибетската йога.
Текстовете по тази тема, които успях да намеря, събрах и оставих настрана. След като в някои от тях разгледах главите и тематиката в съдържанието им, отказах се да продължавам. Отложих запознаването ми с написани преди мен текстове по тази проблематика, както и с информацията в тях за правени изследвания с доброволци, за времето, когато самият аз ще съм се опитал да „овладея“ тази практика чрез личен опит и всички мои наблюдения и изводи ще са напълно автентични, извлечени от моя лична практика. Така щях да съм в състояние да разгранича достоверното от измислиците и спекулациите в чуждите текстове. Отказах се да ги чета, докато не придобия преки впечатления и познание от своя собствена практика. Оставих ги на изчакване с идеята впоследствие когато напредна в собствената си практика и събера познание от непосредствени самонаблюдения и открития, да ги прегледам, като не изключвах вероятността да се наложи да ги опровергавам.
Бях решил да се посветя на тази практика с убеждението, че това е най-прекият път „навътре“ и не исках моите лични самонаблюдения, изводи и прозрения да бъдат предварително обременени, повлияни или обусловени от външна информация. Още повече, че при спецификата на проблематиката не би имало гаранция за достоверността на такава информация. Прецених, че би имало смисъл да извлека познанието от личния си опит като първоизточник, без да съм бил под въздействие и повлиян от прочетено от разни текстове и без собствените ми наблюдения, проучвания, анализи и изводи да се окажат произтичащи, производни, повтарящи, смесени, или „замърсени“ от чужди предположения, твърдения интерпретации или спекулации по темата. Исках всичко написано от мен по тази проблематика да е напълно автентично и произтичащо от самия мен, на основата на реален пряк личен опит и самоанализ.
Така и стана. Докато разглеждах съдържанията и текстовете по диагонал, все пак не успях да избегна да не обърна внимание на някои общи положения от изследвания в предишни години. Научих също така, че по света има лаборатории, в които се правят експерименти с платени доброволци, разказващи за своите „осъзнати” сънища.
Като се изключи информацията за разпределяне на съня на цикли и фази, както и за някои характеристики на фазите (приети от медицинските и академичните среди като верни), както и идеята за водене на писмен дневник и да се започне с нарочни нощни събуждания, всичко останало свързано с практиката и състоянията, до което достигнах, всички други характеристики, твърдения и заключения са извлечени от личен опит и от собствените ми самонаблюдения в периода, когато преминавах през началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Като говоря за монографии и текстове, имам предвид наличните към 2000 година книги от няколко западни автори по темата за осъзнати сънища или книги от тибетски автори за Тибетската йога на сънищата, издадени през десетилетията на XX-ти век, предимно през втората му половина, както и появили се през първите години на XXI-то ни столетие публикации с интерпретации по темата.
Иначе, за "Йога на интегралното съзнание" и нейните нива досега текстове не е имало. Концепциите за нея произтичат от конкретната ми непосредствена лична практика. Досега това понятие не е съществувало. Разбира се, нямам предвид термина "Интегрална йога", използван и присвояван от мнозина през ХХ-то столетие.
Тук ще разгледам някои особености и подробности, отнасящи се за сънищата, извлечени от моята практика, в които съм се убедил от реален пряк собствен опит. Биха могли да бъдат взети предвид при евентуално започване на такава практика.
В контекста на досега споменатите събития и мои приключения, описанията за началните усилия по Пътя на сънищата може да се сторят твърде обикновени и банални, но това е етапът, през който се минава, за да се стигне до порталите към вътрешната реалност.
Пътят на сънищата предоставя възможност за първоначално поетапно „навлизане навътре”. Преминавайки през него се установява контакт с вътрешните пластове на собственото съзнание.
В началото на практиката по Пътя на сънищата се започва с прости действия, които са най-близко до нашето ежедневно възприятие и обичайния ни начин на живот, а описанията за тях са най-достъпни за разбиране и осмисляне. Това го отличава от Пътя на медитацията и го прави възможен за всеки.
Практиката със собствените сънища е най-достъпната, най-разбираемата, най-естествената, най-ясно и точно дефинираната, най-конкретната, най-реалистичната и най-ефективната практика за натрупване на необходимия ти първоначален опит, за укрепване на връзката между твоите „Външно Аз“ и „Вътрешно Аз“, и за усвояване на способности за реално и резултатно "навлизане навътре“.
Който е преминал през Нулевото ниво и вече има съответна физическа и психологическа нагласа и особено който вече се е занимавал с традиционна и класическа йога и различни видове медитации, има представа какво означава „навлизане навътре“.
Освен като предпоставка и основа за усвояване на способността за генериране на „осъзнати” и „контролирани” сънища (което само по себе си е забележително постижение с много последващи възможности), тази практика води до подходящата настройка и душевно състояние и създава необходимите качества и условия за успешно по-нататъшно продължаване през Първото и следващите нива на Йога на интегралното съзнание.
Пътят на сънищата, включващ практиката за овладяване на ясни, „осъзнати” и „контролирани” сънища представлява част от началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
С Пътя на сънищата започва началото на практиката в Първото ниво, непосредствено след Нулевото ниво, независимо в каква форма си го преминал и до каква степен чрез него си успял да се подготвиш. Пътят на сънищата представлява всъщност неизбежните и необходими първоначални стъпки по дългия път на Йога на интегралното съзнание.
В пространството на твоето съзнание, в което се генерират сънищата се намират подстъпите към пътя, водещ до Портала към Вътрешната сфера. Чрез състоянието и през пространството на „осъзнатите” и „контролирани” сънища по Пътя на сънищата се намира посоката, преминава се и се достига до онези вътрешни магистрали и зони в собственото съзнание, които водят към Портала за личната Вътрешна сфера. Чрез овладяване на света на своите сънища може да се постигне достъп до Портала.
Практиката по Пътя на сънищата е свързана с желанието за постигане на определени състояния и навлизането в определени дълбини на собственото съзнание. Практиката е мотивирана с цели, подобни на целите, които дават смисъл на дадена форма на медитация. Само че при медитацията целта се формулира по-общо и неясно, или абстрактно. Докато в практика по Пътя на сънищата се визират определени очаквания, тя има отделни ясно формулирани цели. Практиката по Пътя на сънищата води към пространства, преминаващи през множество възходящи конкретно определени нива.
За какво навлизане във вътрешните пластове на своето съзнание (или за какви успехи от медитативни практики и медитации) би могло да става дума, ако ти дори не си успял да овладееш способността да си припомняш, да визуализираш достатъчно ясно, да запомняш и да регистрираш достатъчно подробно собствените си сънища? А ако говорим за същинските цели по Пътя навътре, за търсене на вътрешните коридори и нива, за овладяването на собствените спомени и натрупана информация, и по-конкретно – за намиране и преодоляване на Портала към личната Вътрешна сфера и към своята Вътрешна библиотека, а още повече – за по-нататъшно странстването през тях... В началния етап на практиката, започващ със записване на сънищата, това са далечни и трудно постижими цели. Но ако те бъдат достигнати, ще се окаже, че това не е краят на пътя. Голямото пътуване ще започне от този момент нататък.
Тази практика очертава едно направление на човешкото развитие от по-висок порядък и изисква състояние, до което човечеството в нашия свят още не е достигнало. И тогава когато я започнах, и години по-късно, когато започнах да пиша "Дълбок сондаж", още бе рано за такова развитие. Знаех, че ще дойде време, епоха, когато основна ежедневна дейност на човека ще бъде изучаването на пътя "навътре" и овладяването на вътрешните нива на съзнанието. Тогава това ще е естествена и необходима, всеобща, присъща за всеки човек практика, ще се е превърнала в нормален начин на живот. Но все още бе твърде рано – за нашата земна човешка цивилизация, преминаваща сравнително примитивен етап на развитие.
Встъпването в Пътя на сънищата изисква първоначално вътрешно приемане, признаване и съгласие, убеденост и готовност – признаване на необятността и ценността на света на собствените сънища и на потенциала на техния генератор. Пътят на сънищата преминава през първоначално установяване на контакт, опознаване и последващо овладяване на своите сънища.
Макар че описанията за встъпването в началните етапи на Пътя на сънищата и свързаните с тях препоръки са сравнително лесни за разбиране, трябва да се знае, че тази първа част от пътя съвсем не се преминава леко, автоматично и бързо, и че въобще няма гаранция, че всеки би успял да премине дори нея, а още повече да продължи през по-сложните му етапи в търсенето по посока към Портала и да стигне до следващите стадии на Първото ниво. Затова на обясненията за практиката в началната част от Пътя на сънищата, колкото и да изглеждат тривиални и може би скучни, си заслужава да се обърне възможно най-сериозно внимание.
Когато започнах системно да се занимавам с визуализиране и записване на своите сънища в стремежа да овладея постоянна способност да имам „осъзнати” и „контролирани” сънища, първоначално си представях, че в резултат от практиката ще може да се постигнат по-бързо някои по-съществени резултати. Така си помислих след беглия ми поглед в някои монографии и текстове на различни автори по темата за "осъзнати сънища", поради съвсем погрешното впечатление, което се създава в тях.
За поемане по Пътя на сънищата като начало трябва да установиш контакт със собствените сънища. Необходимо е да ги опознаеш и да ги овладееш. А за тази цел най-напред трябва да се научиш да ги "виждаш" в тяхната пълнота. Това умение изисква като предпоставка да придобиеш способността да ги запомняш. Пътят на сънищата продължава с усвояване на началните умения за тяхното осъзнаване, контролиране и управляване, за овладяване на "механизмите", чрез които те се осъществяват.
Твоето придвижване напред ще зависи от това доколко и в каква форма ще успееш да овладееш своите сънища. Ако си успял да стигнеш по-далече и да постигнеш някои „осъзнати и контролирани” сънища, това би било добро начало и да дава надежди, че порталът към по-нататъшния път в Йога на интегралното съзнание би могъл да се отвори за теб.
За да успееш в това начинание е необходимо да извършваш редовна практика. В практиката се използват определен подход и техники.
Всъщност, така казано – "да се овладеят „осъзнати и контролирани” сънища" звучи прекалено тривиално, общо и абстрактно. Самата фраза "да се овладее" предполага постигане на постоянно и завършено състояние с най-висока степен на пълна осъзнатост, максимална степен на самоидентифициране, както и на максимална степен на способността за контрол и трансформиране, по време на всички сънища, или поне на повечето от тях. А това за стандартните научни и обичайни човешки представи изглежда като състояние и способност на границата на възможното за човешкото устройство и по-скоро непостижимо предвид сегашните ни познания за характера на известните ни човешки способности. Независимо от опростеното и елементарно разглеждане и представяне в различни монографии и изследвания на темата за "ясните и осъзнати сънища", всъщност има множество различни степени на състоянията, отнасящи се до всеки един от посочените параметри – осъзнатост, самоидентифициране, способност за контрол, способност за трансформиране. Степента на осъзнатост е пряко свързана със степента на самоидентифициране. Степента на способност за трансформиране е пряко свързана със степента на способност за задържане и контрол. Постигането на контрола предполага съответна степен на осъзнатост. Като цяло общото състояние на осъзнатост и способност за контрол ес много относителни характеристики – зависи от това за каква степен и форма на осъзнатост и способност за контролиране говорим.
Още повече, че постигането на някои осъзнати сънища не остава постоянна даденост – днес си имал такъв сън, а от утре може би няма да имаш за дълъг период от време. Може би спорадично си имал няколко, но това още не означава, че си усвоил тази способност. Ако вече си преминал през състояние със спорадични осъзнати сънища в някакъв период – това е добре и е успех. Но да се говори за състояние на овладяване на осъзнати и контролирани сънища би означавало да е постигната много сериозна качествена промяна.
Затова, с цялата условност на понятието за бързо „овладяване" на своите сънища, е по-добре да се казва – „да се постигнат някои осъзнати, както и да се постигнат някои осъзнати и контролирани сънища – като един от началните етапи по Пътя на сънищата и като един от началните стадии на Първото ниво". Ясно разбираемата трудност за постигането на състояние на такова „овладяване“ ни подсказва колко далече води Пътят на "Йога на интегралното съзнание" и какви невероятни усилия ще изисква неговото преминаване.
Практиката по Пътя на сънищата има множество последователни цели.
Къде трябва да бъдат насочени първоначалните усилия на начинаещия? Какви са първите непосредствени цели? На кое казвам начални постижения в овладяването на сънищата?
Практиката започва с усилия за постигане на по-добра връзка на будното съзнание с преживените сънища. Това означава придобиване на умението за визуализиране, припомняне и трайно съхраняване в паметта на спомените за образите и ситуациите от сънуваните сънища.
Най-напред трябва да се научиш как да си припомняш все повече сънувани ситуации и припомнянето и визуализирането да става все по-ясно, детайлно и ярко, да ги задържаш в паметта си все по-дълго без да ги забравиш и да избледнеят, и така да стимулираш своя сънищен генератор и да придобиеш способността да сънуваш все повече, все по-ясни, по-ярки и детайлни сънища.Те все повече да придобиват вътрешна логика и реалистичност.
Постепенно се изгражда способност за генериране и сънуване на все повече и все по-ясни сънища, все по-чести и все по-обширни и подробни ситуации, нараства способността за тяхното последващо припомняне, визуализиране и запомняне. А всъщност, освен че с практиката на визуализиране и припомняне стимулираш генератора на сънищата в своето съзнание, и самата подобряваща се способност да се припомнят води до положението, че сънищата ти започват да стават все по-обширни, подробни и ясни.
Най-общо казано, първоначалната цел на упражненията е да се научиш да съхраняваш в паметта си възможно по-пълно тази друга реалност. В нея може да има и "осъзнати" сънища, но повечето няма да са такива. Докато се учиш да ги съживяваш и съхраняваш, спомените ти за сънищата ти постепенно започват да стават все по-ясни и по-подробни.
Запомнянето и визуализирането на сънищата е начално упражнение, загрявката преди истинските задачи. Това се отнася и за стремежа и усилията да се стигне до началните състояния на „осъзнати” сънища, които обикновено в повечето случаи са със съвсем скромна степен на самоидентифициране и със сравнително кратък интервал на задържане – важно и необходимо е все пак да успееш да си ги припомниш и запомниш, а способността за запомняне и визуализиране е първостепенна спрямо способността да постигнеш „осъзнаване” в съня и някаква степен на самоидентифициране. Умението за припомняне, визуализиране и запомняне на своите сънища, обаче, съвсем не е лесно постижимо и безобидно. Необходимите резултати и качества трудно се постигат и лесно могат да се изгубят.
Под резултати за началния стадий на практиката имам предвид освен запомняне, визуализиране и формулиране с подробно записване на възможно повече ситуации от сънищата ти, включително и на съответните ти преживявания, душевни състояния и размишления по време на сънуването, също така и записване на съпътстващите ти впечатления от протичането на практиката ти, от процеса на припомнянето, търсенето и визуализирането на спомените и картините от сънищата ти, както и формулирането и записването на всякакви други асоциативни връзки, размисли и анализи за състоянията и процесите по време на практиката ти, появили се идеи и позиции, произтичащи от тези състояния. Целта на този стадий е постигане на способност за осъществяване на контакт с вътрешните пластове на собственото съзнание, и способност да се запазват спомените за преживяванията по време на сън, които в противен случай много бързо и напълно избледняват и изчезват.
Практиката по-нататък преследва целта за постигане на способността за осъзнаване по време на съня, както и за все по-успешно и по-дълготрайно задържане в различните видове състояния на "осъзнати" сънища без те да се прекъсват със събуждане (или, в по-редки случаи, с унасяне в обикновен сън и загуба на "осъзнатостта"). Правилно би било да се каже, че целта е постигане на способност „за възможно по-пълно осъзнаване” (а не просто „за осъзнаване”) по време на съня, тъй като „осъзнаването” и състоянието на „осъзнатост” имат различни степени и зависят от степента на самоидентифициране. Именно затова винаги обозначавам „осъзнаването” по време на сън и „осъзнатите” сънища в кавички – поради относителността на състоянието в зависимост от степента и по тази причина поради различието с осъзнатостта в будно състояние когато степента на самоидентифициране е възможно максималната.
В следващия стадий на практиката се усвоява способността за различни степени на контролиране на състоянието на "осъзнат" сън и "съзнателно" променяне на обстановката в сънуваните ситуации. Целта е постигане на все по-успешно контролиране на собствените действия в "осъзнатия" сън, сътворяване по свое желание на различни елементи и обстановки, предмети и ситуации, с други думи – на целенасочено трансформиране, сътворяване и контролиране на своя "осъзнат" сън. Казаното за кавичките се отнася и за понятието „контролиран” сън – поради относителността на способността за задържане в състоянието на „осъзнат” сън и контрол върху ситуацията и обстановката, независимо от степента на „осъзнатост” и самоидентифициране, и множеството възможни степени на контрол, които може да се постигнат.
Паралелно с увеличаване на способностите за по пълно самоидентифициране и за по-дълготрайно задържане и по-пълен контрол, усилията по-нататък продължават за постигане на различни вариации на „осъзнати” и „контролирани” сънища и на способността за постигане в тях на тематична приемственост и сливане.
Въпреки това последователно подреждане и разграничаване според сложността на поставените цели и постиганите способности, процесите в практиката за постигане на по-високи степени на „осъзнаване” самоидентифициране, задържане и контрол протичат паралелно и едновременно.
В тибетската йога на сънищата практикуващите я се стремят в състояние на "осъзнат" сън да осъществяват медитация, търсейки други форми на самопознаване. Но по Пътя на сънищата и в Йога на интегралното съзнание това би могло да е само едно от възможните „загряващи” или „стимулиращи” упражнения, в подготовка за по-нататъшното развитие, докато се опитваш да постигнеш приемственост и последователност и да свържеш и обединиш отделните си "осъзнати" сънища, или преди да поемеш през Портала на Вътрешната си сфера и да продължиш нататък в Първото ниво. При тези упражнения, освен да навлизаш в различни медитативни състояния по време на "осъзнатия" си сън, можеш да се научиш да преминаваш във "вторичен" и "третичен" "осъзнат" сън вътре в „осъзнатия” сън. Създаването на цялостен и взаимносвързан вътрешен свят от последователни и тематично и логически свързани "осъзнати" и „контролирани” сънища без съмнение е много по-трудно, отколкото да медитираш в "осъзнатия" си сън и да наблюдаваш как търсиш пътя си към евентуалните самадхи или нирвана (макар адептите на Пътя към самадхи, кайваля и нирвана да вярват, че това е краят на Пътя за сливане с божествената същност, представата за това, което следва след сливането е твърде обща и абстрактна като абсолютно блаженство, спокойствие и може би познание.) Същинската цел на всички тези състояния е подготовката за последващото търсенето и намиране на порталите. Стремиш се да постигнеш постоянна ефективна връзка между "Външното ти Аз" и "Вътрешното ти Аз" и достъпа до личната ти Вътрешна сфера.
Всичко това изисква много време, прекарано в дълготрайни специални и системни усилия. Дори началните стадии с пълноценно запомняне и съхраняване на своите сънища и с постигане на най-елементарни „осъзнати” сънища с елементарна степен на самоидентифициране и задържане, особено ако очакваш да станат редовни и чести, са почти невъзможни за постигане при „нормалния” начин на живот, който имаме, с ежедневното напрежение, стрес и ангажименти.
Така че най-добре е първоначално да забравиш и да не мислиш за напредналите стадии по Пътя на сънищата и да се съсредоточиш просто върху способността да осъществиш ефективен контакт със своите сънища.
В началото на практиката, за теб най-важно е какво запомняш и знаеш за сънуваното след като се събудиш. Дали сънят ти е бил "осъзнат"? Това не е най-важното в този момент на твоето развитие. Важното е как го възприемаш и как го помниш когато вече си буден, в какъв обхват и с какви подробности.
Практиката по Пътя на сънищата има комплексни ефекти и напредъкът може да засяга едновременно различни състояния, уменията по различните аспекти се развиват паралелно, но може накратко да се определи една евентуална логическа последователност в конкретните усилия и постижения, която условно бихме могли обобщено да степенуваме и подредим като последователно или паралелно постигане на способности и качества за следното:
На първо място – припомняне, визуализиране с ясни картини и запомняне възможно най-пълно на своите сънища.
На второ място – формулиране и описване с подробностите, което е част от практиката и е свързано с придобиването на способност и качество за изпълнение на предходното.
По-нататък:
– първо достигане на състоянието "осъзнат сън" с припомнянето му след събуждане;
– по-висока степен на яснота, яркост, детайлност, разнообразие, пространственост, перспективност и смисленост във всички сънувани ситуации и съответно на възприятието за тях при припомняне и визуализиране;
– постигане и на други „осъзнати” сънища, при което това състояние не остава само еднократно и случайно, а те стават периодично случващи се;
– по-висока степен на логичност, последователност и взаимна свързаност на елементите във всички свои сънища;
– по-често навлизане в „осъзнати” сънища и постепенно увеличаване на продължителността на задържане в тях преди събуждане и на обхвата на самоидентифицирането по време на „осъзнатия” сън;
– повишаване на степента на „осъзнатост” с повишаване на степента и пълнотата на самоидентифициране;
– първоначални успехи в контролиране на „осъзнатия” сън с трансформиране и създаване на обстановката и ситуацията;
– все по-често постигане на "осъзнати" сънища и все по-дълготрайно задържане в тях с все по-обширни и подробни ситуации, и с все по-пълно самоидентифициране;
– съществено по-висока степен на самоидентифициране в „осъзнатите” си сънища и трайно задържане в тях;
– висока степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън с висока степен на самоидентифициране и стабилно трайно задържане с възможности за контрол, трансформиране и моделиране на ситуацията и обстановката без тези действия да предизвикват прекъсването на съня и събуждане;
– все по-голяма способност за контролиране, променяне, създаване и трансформиране на обекти и обстоятелства в ситуациите в "осъзнатите" си сънища;
– висока степен на способност за контролиране и трансформиране на ситуациите по време на "осъзнати" сънища с трайно задържане в това състояние с висока степен на самоидентифициране;
. – изравняване на спомените за сънищата по яркост, осезаемост, стабилност и трайност със спомените за преживени наяве ситуации през предишните дни; способност за запомняне и съхраняване в паметта на събитията от сънищата с яснота и детайлност при всяко припомняне и визуализиране, аналогично като това за реалните събития в живота ти в будно състояние; когато си спомняш за съня си, да го виждаш вътре в съзнанието си по подобен начин и с подробности, както когато си спомняш реални събития, случили ти се вчера, преди няколко дни или дори по-отдавна;
– превръщане на всичко, което сънуваш в "осъзнати" и „контролирани” сънища;
– постигане на вътрешна логика, взаимна връзка и последователност между отделните "осъзнати" сънища;
– успехи в създаване на един цялостен, подреден и взаимносвързан свой вътрешен сънищен свят;
– „осъзнат” и „контролиран” сън с възможности за съществени трансформации в една обща сънищна ситуация на сливащи се и логически продължаващи се обикновени и „осъзнати” сънища в рамките на различни цикли в една нощ, както и в различни нощи. Оформяне на собствен модел на сънищен свят с „осъзнаване”, контрол и способност за трансформации в него;
– изследване и опознаване на периферията на сънищното пространство;
– откриване на Портала.
Кои са по-далечните хоризонти?
Освен разнообразните възможности, които сама по себе си предоставя практиката по Пътя на сънищата, включително стимулиране на вътрешните творчески механизми, активиране на неподозиран вътрешен потенциал, и генериране на интересни преживявания в един паралелен обединен собствен „осъзнат” сънищен свят, основна перспективна цел на Пътя на сънищата като начални стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание е достигането на неговите следващи стадии и преминаване нататък през Първото и следващите нива.
Тази цел изисква най-напред началното опознаване на вътрешните пластове и пространства на съзнанието чрез практиката със своя сънищен свят.
А още по-нататък – откриване и постигане на достъп през вътрешните коридори, водещи извън границите на сънищното ти пространство, откриване на Портала към личната Вътрешна сфера, постигане на достъп и преминаване в нея, продължаване на движението през следващите стадии на Първото ниво – намиране на пътя към Вътрешната библиотека, започване на нейното опознаване, странстване през Вътрешната сфера, търсене на пътя към Хоризонта на вливане, постепенното интегриране на своето съзнание и подготовка за продължаване на пътя през Второто и следващите нива.
2. Чистото съзнание и Океан от елементи
Чистото съзнание
Всеки опитал да постигне по-висока степен на вътрешната връзка знае от личен опит колко е деликатен процесът. Постепенното изграждането на по-добра връзкамежду „Външното аз” и „Вътрешното аз” е дългогодишно усилие, което започва от детските години и неусетно в определен момент от живота се проявява в една или друга степен по време на фазите в рамките на „първия етап” на връзката. Постигането и задържането на тази връзка е трудно, бавнои деликатно. Лесно се губи, лесно се връщаш назад, лесно се получава регрес.
Освен съответното физическо себеусещане, възприятието за баланс и вибриращи импулси и енергии, които превръщат всяко физическо усилие в удоволствие и необходимост в контекста на определен стил на съществуване, друга проява е способността за визуализиране и запомняне на преживените по време на съня ситуации и приключения, което ти е необходимо в началните стадии на Първото ниво.
Съзнанието ти е един генератор на идеи и прозрения. То непрекъснато попива информация и дълбоко вътре я обработва, без дори ти да си даваш сметка за този процес. Резултатът е постоянни проблясъци, идеи и предположения, които лично на теб постепенно изясняват представата за заобикалящия те свят. Твоята представа, която може да бъде съпоставена с представите на другите и тогава да се прецени доколко твоят вътрешен генератор е стигнал до ценни прозрения.
Но за да може това да се случва, ти имаш нужда от „Чисто съзнание”. Когато съзнанието ти е чисто, прозрачно, спокойно, вътрешният генератор постоянно произвежда резултати.
"Чистото съзнание" е състояние и способности, които се достигат трудно и се губят съвсем лесно. Като установено постоянно състояние със съответната регулярност, съдържание и яснота на визуализации и качество на задържане на спомените, се постига в резултат на продължителни усилия, упражнения и целенасочено желание.
Състоянието лесно деградира и се губи при прекъсване на практиката и особено в резултат на емоционални сътресения, стрес, напрегнатост, неотложна умствена ангажираност и състояния на принуда за извършване на определена умствена и интелектуална дейност, свързана с тривиални и прагматични задължения, проблемни ситуации или притеснения от житейски проблеми, които лесно довеждат до загуба на „чистотата на съзнанието”.
"Чистото съзнание" се съхранява много трудно. Дори когато успееш да постигнеш необходимата за неговото формиране настройка. Настройката не е достатъчна, състоянието може да бъде постигнато, но много лесно се губи. Средата, в която живеем е направо противопоказна. Ежедневните проблеми, баналните грижи, психическото напрежение и стрес, стандартните и баналните ангажименти, проблемите, които някой ти създава, безпокойството и притеснението за близките ти, служебното напрежение и ангажименти, притискането от социалната среда, ежедневният натиск, който всеки и всички се опитват да ти създадат в сбъркания ни социален ред, липсата на хармония, най-общо казано, в средата в която живеем, притесненията и грижите, които постоянно ти създават животът и хората около теб – всичко това води до загубата на твоето „Чисто съзнание”, до изключителната трудност да го постигнеш и съхраниш, до почти невъзможността да го постигнеш като постоянно състояние.
Принципът на непривързаността и базовата информация
За да избегнат подобни пречки и обременяване от заобикалящата ги среда, някои хора поемат по пътя на отшелничеството или монашеството. Приемат като добродетел и основна истина да живеят и да се отнасят към околните и близките си според принципа на непривързаността. Така в йога, в хиндуизма и в будизма индивидуални отшелници, монаси в манастири или пътуващи групи от монашески ордени се отделят в сравнително изолирана среда, която, макар и в общ обществен контекст, в който също няма необходимата социална хармония, се обособяват в една своеобразна в известна степен изолирана ежедневна практическа и психологическа сфера. Но доколко и това е приемливият път за общото развитие на човечеството? Има един универсален критерий в подобни случаи. Какво би станало с човечеството и неговото развитие ако всички хора на земята биха поели по този път?Би ли могло да просъществува в сегашния си вид и да се развие комплексно и разнопосочно?
Същевременно, освен необходимостта от притежаване на "Чисто съзнание", за да може „вътрешният генератор” да създава „идейни продукти”, му е необходима съответната и разнообразна базова информация, необходимо е и допълнително продължаващо захранване със съответна информация – най-общо казано за различните аспекти на реалността, в която се намираме. (Ясно е, че тук не става въпрос за някои идеи за така нареченото "празно съзнание" или, отричайки необходимостта от натрупване на "външни" знания, за търсенето чрез медитация на "празното съзнание" на вътрешен път и контакт с "абсолютното универсално знание" и опознаване на "същинската реалност".)
Един индийски садху, изолирал се в една спокойна среда, от дете разделил се с близките си и постигнал състоянието на „непривързаността” (като онези, които срещнах в индийския ашрам в градчето Ганготри), концентрирал съзнанието си в почитане на индийските божества и в съзерцание на величието на природата(дори и ако тази негова съзерцателна дейност и религиозно абстрахиране са "обременени" с изучаване, или поне четене, на Ведите и Упанишадите), наблюдаващ от известна дистанция заобикалящите го хора (които като цяло живеят в много по-спокойна среда от нашата), вероятно може да каже, че постига в определена степен такова „Чисто съзнание”. Но дали той ще притежава все пак необходимата базова информация, дали ще получава необходимото допълнително продължаващо захранване със съответната необходима информация? Ако попитате него, той сигурно ще ви каже, че притежава цялата необходима информация и че всичко се съдържа във Ведите. Ще свърже отговора с неговата религия, с тяхната философия и с техните божества.Ще търси просветление в ашрама или в пещерата, където се е изолирал. Ще постигне състояние на спокойствие, което ще нарича близост със своите божества. Ще медитира и ще чака да постигне някакво непознато дотогава състояние.
Но не и според мен. За пътя, който аз изминавам, това не е достатъчно.Аз имам друго схващане относно необходимата базова информация и постоянното захранване с нова – за различните аспекти на реалността, в която „плуваме”.Такава е необходима.
Тук не става дума за някакви изключителни ситуации или състоянияна човек - например някой индийски "садху", или някой будистки монах, който твърди, че постигайки "самадхи" и "мокша" или "нирвана"еотворил канали към върховното познание и е получил информация направо от божествената същност (или от други източници). Подобен случай би се отнасял за нещо съвсем различно.
"Чистото съзнание" може да бъде постигнато от всеки човек, независимо дали върви по пътя на йога, дали е отдаден на хиндуизма или върви по някое от разклоненията от пътя на Буда.
Това се отнася също и за първоначалния подготвителенетап и процеса на развитие, преминавайки първо и второ ниво според традиционната йога, и съответно Нулевото ниво и началните стадии на Първо ниво, според класификацията на Йога на интегралното съзнание.
В случая, когато говоря за постигане на "Чистото съзнание" имам предвид, че са необходими определени благоприятни условия, обстоятелства и начин на живот, но това трябва да е съчетано с получаване и осмисляне на необходимата информация за заобикалящия ни свят -за същността на видимата от всички нас физическа реалност, както и за обществено-социалната среда, от която сме част.
Включително възможно най-пълна информация за концепциите и откритията, или поне представите и спекулативните предположения, до които научната мисъл е достигнала в обичайните традиционни и в малко познатите гранични области на различните науки; информация за събитията по света и развитието на процесите в отношенията между народи и общности; информация в различни сфери и аспекти, визуална и смислова, която да захранва океана на елементите на твоето съзнание и да осигурява необходимия материал, който би могъл да бъде рекомбиниран в един или в друг процес и момент.И захранването с нея трябва да става по такъв начин, че същевременно да запазваме "чистотата" на съзнанието си.
Към инфомацията трябва да се подхожда внимателно и селективно. От определен момент множество елементи, събития и обстоятелства започват да се повтаря в приблизително аналогични вариации. Има момент до който като стигнеш трябва да си си набавил и необходимата базова информация от постиженията на науката във фундаменталните области. Трябва да усетиш момента, от който натрупването би могло да се превърне в повтаряне и задръстване, да загуби своята ефективност и смисъл. Въобще да не говорим за хуманитарната сфера, и особено за политиката, в които ти е необходима първоначално определена информация, познания и представи за характера и психологията на обществото, политиката и индивидите (които са загрижени най-вече за своето лично благополучие, занимавайки се с нея), но трябва да спреш в определен момент, преди душата и умът ти да бъдат отровени или най-малкото травмирани, защото в днешната политиката едни и същи "мантри" се повтарят до безкрайност в омагьосан кръг без смисъл и без изход в една безконечна егоцентрична игра.
Съвременната ни среда, която непрекъснато ни създава дразнители и препятствия за постигане на „Чистото съзнание” е източник същевременно на необходимата базова информация, за да може вътрешният генератор на идеи пълноценно да функционира. Сблъскват се две противоположни условия, при които трябва да се намери съответният баланс, за да се открие необходимата техника за достигане и съхраняване на „Чистото съзнание”.
Океанът от елементи
За да можеш да плуваш в океана на елементите, в което се изразяват разнообразните сънища, трябва да имаш елементи в своя океан. А тези елементи се натрупват в течение на годините и при различните хора са различни. Океанът няма да се изпълни с елементи ако цял живот си съзерцавал в една точка и си медитирал търсейки абстрактни висини или просветление в празнотата на съзнанието си. За да образуваш океана от елементи е необходимо през живота си да трупаш разнообразни смислени познания за реалността, в която съществуваш. (Независимо от идеите във философията на йога или в будизма, че същинската реалност и абсолютната истина се постигала само след просветление, мокша, нирвана. За океана на елементите на съзнанието, за който говоря, е необходимо да опознаваш реалността такава, каквато я възприемат всички хора. Съответствието в субективното възприемане от много хора, което се проявява със синхронизирането и съответствието в общи линии между техните действия, отношение и поведение, е показателно за степента на обективност на съществуване на отделните елементи на тази реалност, с която сме в състояние да бъдем в контакт при обичайното протичане на нашия живот.
3. Някои особености в сънищата
Съществуване на сънищата. Връзка с будната реалност. Реалистичност в сънищата. Дуализъм. Сънуване в реално време. Приемане на нелогичността.
Продължавам с позиции извлечени от личния ми опит – по-точно, с истините, до които съм стигнал от собствената ми практика по Пътя на сънищата и въобще – по Пътя на Йога на интегралното съзнание.
Представата ти за това какви са били твоите сънища се определя от способността ти да си ги припомниш и от начина, по който успяваш да направиш това.
За разлика от мненията на множество хора, на мен обаче състоянията по време на съня не ми изглеждаха нито като нещо „нищо особено“, нито като пропиляно време с празни фантазии, което губиш за сметка на „истинския си реален живот“.
Отдавна бях разбрал, че сънищата имат невероятен обхват и разнообразие, съдържат неподозирани подробности и предоставят възможност за пълноценно непосредствено вибриращо изживяване на безброй различни неповторими ситуации. Те почти винаги са ясни докато ги изживяваш в реално време в съня си и могат да са подредени със свой "логически порядък“ и последователност. Цветовете, перспективите, детайлите, развитията, различните вариации в тях, богатството им на възможности за преживявания и оставащи спомени, са извън всякакви представи и предположения на обичайното ежедневно съзнание на човек, който не е успял да установи контакт със „сънищния“ живот на мозъка и съзнанието си и не успява да запомня и „вижда“ своите сънища.
Независимо от това доколко успяваш да си спомниш дали си сънувал нещо, да си припомниш свои сънувани сънища, да ги визуализираш, да ги осмислиш, формулираш, разкажеш и опишеш на хартия, те в повечето случаи в съня ти са били такива – ясни, цветни, просторни, разнообразни.
Разбира се, понятието подреденост и логически порядък има определена условност тук. Но това, че са ясни, и че в тях има разнообразие, простор, перспектива, цветове, размисли, перипетии, приключения, чувства, надежди, прозрения – е точно така. Тази яснота и разнообразие са удивителни! Вътрешният ти живот и впечатленията ти в реално време в сънищата ти могат да бъдат и в повечето случаи са много по-интензивни и интересни, отколкото са аналогичните ти вътрешни процеси и възприятия в будно състояние. Удивително е как мозъкът ти съумява да създава всичко това по време на сън! Докато будната част на твоето съзнание, части от мозъка ти и цялото ти физическо тяло програмирано и последователно почиват и се възстановяват от извършената в будно състояние дейност и натрупани напрежение и умора, мозъкът ти същевременно разгръща други свои свойства и способности и другата част на твоето съзнание създава великолепни, неописуеми, неподозирани по своето богатство и привлекателност ситуации и светове.
Неяснотата идва впоследствие, когато се събудиш, защото в много случаи с будната проява, форма или част на съзнанието си ти не успяваш да направиш връзката към преживените в сънищата си образи, ситуации и светове, и, поради неспособността ти да си ги спомниш, можеш да останеш с впечатление, че самите ти сънища са били неясни и объркани. Наистина, може сънищата ти да са били много ясни, цветни, протяжни, подредени, последователни и разнообразни докато си ги сънувал, но ако не можеш след събуждане да си ги припомниш и да ги визуализираш, онази яснота за теб губи своя смисъл в будното ти състояние.
Съществуване на сънищата
Кога сънищата придобиват съществуване
Безброй пъти съм сънувал някакъв невероятен сън, който е щял да бъде напълно забравен и несъществуващ, ако не бях придобил вече опита от практиката да запомням. Много интересни и чудновати ситуации в моите сънищата щяха да са несъществуващи и въобще нямаше да знам за тях, макар и да съм ги сънувал и изживял в съня си, ако не бях постигнал умението да ги запомня и съхраня.
Ако нямах опита да визуализирам, запомням, маркирам, възстановявам и записвам сънищата си, в резултат на една ежедневна практика в продължение на много години, със сигурност въобще нямаше да си спомням и да знам за по-голямата част от сънищата си, че съм имал един или друг сън, че съм преживял на сън една или друга ситуация. Нямаше да знам за съществуването на почти всички от хилядите сънувани от мен всяка нощ през тези години разнообразни ситуации. Нямаше да ги помня и нямаше да знам за тях, а това би било равносилно те въобще да не са съществували. Не помниш определена ситуация от сън и се получава така, че тя все едно никога не е съществувала.
Припомняне – съществуване
Сънят ти и твоето усещане в него придобиват смисъл и стават факт едва когато си ги припомниш и ги свържеш и интегрираш с будното си съзнание. Ако няма такова припомняне, всякакъв сън би изчезнал безвъзвратно и не би съществувал за теб, дори ако бъде автоматично запечатан в скритите лабиринти на мозъчната ти тъкан и в дълбоките пластове на съзнанието ти.
Имах сънища, които си припомнях и в момента на тяхното припомняне ги асоциирах с момента на тяхното възприемане през нощта в реално време. Не бях открил факта, че по правило сънищата получават своето "право" на продължително съществуване в съзнанието ти от момента, в който ти си ги припомниш и ги визуализираш в будното си състояние.
Определена ситуация в сънищата, или сънуваният сън, придобива реалност (и трайно съществуване) само когато си успял да си спомниш за него. Ако не можеш да си го спомниш, ако не си си припомнил дори един елемент или поне далечна асоциация, усещане за него, дори и да си сънувал нещо – то все едно, че не се е случило, защото ти, както и никой друг, просто не знаеш за него. Този сън все едно не съществува, все едно не се е случил.
Това е валидно дори когато се събудиш веднага след съня, когато си буден в момента непосредствено след като този сън се е осъществявал. Ако ти не си в състояние да си го припомниш, дори съвсем смътно и абстрактно като усещане, ти никога няма да знаеш за този сън и той все едно никога не е съществувал.
Припомняне – „осъзнати” сънища
Това се отнася и за "осъзнатите" сънища. Може много пъти да си "осъзнавал" по време на съня си, че сънуваш, че всичко, което виждаш около себе си е само сън и че това си ти, успявайки да се самоидентифицираш с реалното си „Аз“, но ако не си припомниш този факт и ситуация след събуждането си, независимо от това дали това събуждане ти се случва непосредствено в края на съня ти спонтанно от само себе си, или неочаквано е било предизвикано по средата на съня, този сън (повече или по-малко „осъзнат“ или пък не) все едно никога не е съществувал за твоето активно будно съзнание. И ти също така няма да разбереш и да знаеш, че вече си успявал да постигнеш и „осъзнати“ сънища.
Придобиването на способността за съхраняване на спомените и визуализациите на своите сънища е началният етап на овладяването на умението да постигаш „осъзнати“ сънища.
Защото ако ти не си в състояние да си спомниш и визуализираш своите сънища, ти няма да знаеш дали те са били ясни, дали са били осъзнати, дали си осъществил действия на съзнателна промяна и съответно на контрол в някой от тях. Ти просто няма да знаеш, че тези сънища ги е имало. Независимо от това, какви са били те в съня ти, след като си се събудил, те вече няма да съществуват за теб – за „Външното ти аз“, независимо от това, дали ще останат съхранени „запечатани“ във вътрешните пластове на съзнанието ти. А сам за себе си даже пътят на усвояване на визуализирането е също много труден. Визуализацията трябва да умееш да я съхраниш, иначе споменът за нея ще изчезне много бързо.
Припомняне – усещане за спомен и „отпечатъци”
Ако не си в състояние да си припомниш образите и ситуациите, които си преживял в съня си, няма как да разбереш, че ги е имало. Ако си ги припомниш смътно, но недостатъчно ясно и подробно, спонтанно и без да положиш усилие да ги фокусираш и визуализираш, това няма да е достатъчно за тяхното дълготрайно съхраняване в трайната ти памет и съществуване – неясните спомени се вливат в общия поток на забравените сънища и в него изчезват. За твоето будно "Аз" те вече не съществуват и все едно никога не са съществували. А ако някога такива смътни образи, за кратко припомнени и изчезнали, изплуват и ти се явят при случайни асоциации, може въобще да не разбереш, че са от сънища, освен ако изрично не получиш специфичното усещане за това.
Ако един сън никога не е бил визуализиран и „видян“ или поне усетен и смътно спомнен, и никога с будната част на съзнанието си не си възприел определена ситуация, картина, или усещане от него, ако не си успял да извикаш и постигнеш някакъв спомен, свързан с този сън, ти никога няма да си разбрал, че такъв твой сън е възникнал, осъществил се е и е съществувал, няма да знаеш, че го е имало.
Ако някаква информация от сънищата ти никога не е била припомнена и не е била възприета от будното ти съзнание, тя все едно никога не е съществувала за теб. А повечето сънища са такива – те остават в забвение и все едно никога не са се появили.
Дори ако възникне по-късно някакъв спомен, няма как да си сигурен, че е било от сън. Би могло да е всякаква друга фантазия. И ако се появят в определен момент „проблясъци“, за теб това няма да са картини от сънувана от теб ситуация, а просто неясни видения или представи, неизвестно откъде появили се.
Освен ако не носят със себе си като своеобразен „отпечатък“ усещането априори, че споменът е от сън – усещане за спомен от сънуването му в реално време. Дори и ако става въпрос за твой спомен за възприятието ти "в реално време" по време на съня ти за сънуването и сънищата ти, тези възприятия "в реално време", усещането "в реално време" за съня също става факт за теб и придобива съществуване за твоето постоянно будно съзнание само ако след събуждане си си спомнил за това –ако будното ти съзнание и будната ти постоянна трайна памет са в състояние да се свържат с евентуалните "отпечатъци", оставени някъде в дълбините или по бреговете на Океана на елементите по време на съня и с усещането ти за него "в реално време", или пък ако тези „отпечатъци” са се съхранили в постоянната ти трайна памет още в процеса на сънуването в реално време и будното ти съзнание успява да ги открие и идентифицира.
Припомняне – Океанът на елементите
Все пак, бихме могли да приемем, че и такъв неприпомнен и "несъществуващ" за будното ти "Външно Аз" сън оставя следи или дори остава да се съхранява в своята цялост в дълбините на Океана на елементите и някога в определен момент тези следи или фрагменти от съня биха могли да изплуват нагоре към твоите възприятия. Но дори и тогава, за теб това би изглеждало по-скоро като някакво появило се внезапно вътрешно усещане, някакви образи, които не би имал представа откъде са дошли и ти не би имало как да знаеш, че това са изплували елементи от някога сънуван от теб и съхранен в дълбините сън. Би могъл да знаеш това само ако след неговото сънуване си си го припомнил, независимо в каква степен, и си идентифицирал в паметта си тези асоциации като сънуван сън, дори ако след това е потънал в дълбините и си го забравил и е изчезнал напълно. Но когато евентуално отново изплува, ти ще направиш връзка с усещането, запечатано в момента, когато първоначално си си го припомнил, и ще знаеш, че това е изплувал спомен за сънувания сън.
Това означава, че дори ако всички сънища се съхраняват в дълбините на Океана на елементите, ако ти след сънуването не си си припомнил определен сън поне в минимална степен, той като твой сън все едно никога не е съществувал. Освен ако генераторът на сънищата не е "индексирал" съня като такъв докато е протичал "в реално време" и когато асоциации за него изплуват от дълбините на Океана на елементите, дори и никога да не си си го припомнил след сънуването му, ти спонтанно получаваш априори знанието, че това е сън – сънуван и до този момент забравен.
Припомняне – Върешната библиотека
Дори ако всичко сънувано се съхранява в паметта или във Вътрешната библиотека, изплуването на сънувано от предишни периоди би имало смисъл като припомняне на сън, ако някога картината или ситуацията е била визуализирана и „видяна“, и е била направена връзка с будното съзнание и с активната постоянна трайна памет (или ако изплувайки споменът е съчетан с такъв определящ го своеобразен „отпечатък“ – с усещане за спомен от сънуването на съня в реално време).
Такова е положението в обичайните случаи. Това не би се отнасяло за този, който е постигнал достъпа до Вътрешната си сфера и във Вътрешната си библиотека би могъл по всяко време да открие, да „види“ и отново да преживее записан всеки свой сън – онези, които ясно е „видял“, други, които след събуждане са му се явили смътни, неясни, мъгливи, частични или объркани, както и такива, които са останали "неприпомнени", но са били подредени сред коридорите със складираната информация. Но дори и всичките ти "неприпомнени" сънища да се съхраняват там, ако ти все още не си постигнал достъп до информацията във Вътрешната ти библиотека, където да ги откриеш и изживееш отново, и ако ти никога не си си припомнил за тях след събуждане, те за твоето съзнание все едно никога не са съществували.
Припомняне – „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”
Ако не бъдат припомнени в будно състояние, сънищата все едно не са съществували. Особено когато всичко от съня тотално се е изпарило, без да е оставило никаква следа, никакво смътно усещане, че го е имало. Може би го е имало, но ти съвсем нищо не можеш да си спомниш, нямаш нито усещане нито подозрение за сънувана ситуация. В този случай, тя все едно никога не е съществувала за теб – за будното ти "Аз", по-точно – за "Външното ти Аз". Все едно никога не е съществувала за будното ти съзнание... Всъщност, тя реално е съществувала за онази част на твоето съзнание, която се е проявявала в съня ти. Но не и за другата – активната след като отново си буден.
Макар, че за будното ти съзнание ситуацията в съня не е съществувала, за другата част на съзнанието ти тя е съществувала и продължава да съществува. Когато в обичайните случаи след събуждането този сън е вече избледнял, забравен и несъществуващ за твоето будно "Външно Аз", той същевременно не е изчезнал и би продължавал да е достъпен за всички проявления на твоето съзнание, включително и за неговата будна форма, ако твоето съзнание с неговите "Вътрешно Аз" и "Външно Аз" би било интегрирано, цялостно функциониращо, с активни и синхронизирани вътрешни връзки. Това би било състояние, излизащо извън рамките на обичайните случаи.
Но за сега, в това твое обичайно състояние на разделени "Външно Аз" и "Вътрешно Аз", този избледнял и напълно забравен сън просто не съществува и не е съществувал за будната ти осъзнатост, или поне будното ти "Външно Аз" на този етап няма достъп до него. Няма достъп – и все едно за него такава ситуация, преживяна насън, никога не е съществувала.
Припомняне – съотношения
Практиката при начинаещите по този път показва, че за тях единствените съществуващи сънища са само тези, за които са успели да си припомнят в една или в друга степен.
Всичко това те кара да разбереш, че будна страна от общото ти съзнание (което все още не си успял да интегрираш, но което чрез упорита практика би могло да бъде интегрирано) представлява само една негова част – може би не чак толкова голяма, а може би дори малка. Кара те да се запиташ какви са съотношенията и обемите на двете проявления и колко малка е частта от него, която представлява неговата будна страна. И колко сложни, загадъчни и невъобразими са процесите в общото ти неинтегрирано съзнание, за които неговата будна (така наречената "съзнателна" или "осъзната") страна няма постоянна информация, а в повечето случаи няма и представа.
Връзка с будната реалност
Връзка на ситуациите в сънищата с ежедневните събития и преживяното в будната ти реалност
Много пъти подробностите в сънищата ти имат обяснение с неща, които си мислил, прочел, видял и преживял наяве през последните дни, или с неща от твоето обкръжение и минал живот. С тях са били направени някакви асоциативни връзки. Но още по удивително е, че за разлика от горните ситуации повече са случаите, когато сънищата ти съдържат такива елементи, които просто не можеш да разбереш откъде идват и как е било възможно да се породят в ума ти по време на съня.
Това е толкова чудно и удивително! Кара те да мислиш, че механизмите в твоя мозък, съзнание и психика са много по-сложни, отколкото ги възприемат дори в такива изтънчени науки и практики като психологията, психиатрията и психоанализата!
„Филмите“, в които се оказваш насън, не копират задължително и пряко твоята действителност от деня. Това, което сънуваш не е просто някаква изкривена снимка или подражание на ежедневните събития и ситуации, които ти се случват през будния ти живот. „Филмите“ на сънищата са съвсем различни, те са нови, разнообразни, пъстри, невероятни и богати. Те са фантастични и същевременно реалистични за теб в съня ти.Това не е пряко отражение на неща от ежедневието ти, не е някаква проста пряка и елементарна имитация, копиране или някакво частично изкривено пренасяне.
В различните сънувани ситуации не се пренасят конкретните събития от деня, а обстоятелства и характеристики, преработени през съзнанието ти в съвсем различни, нови, комбинирани ситуации. Ако обстоятелства свързани с различни аспекти на живота ти наречем елементи, съчетават се различни елементи в нови ситуации.
Освен абстрактния характер на новите ситуации в сънищата, някои от тях например включват твърде познати елементи в съчетание с неочакваното появяване на хора, които съвсем бегло познаваш и за чието появяване няма никаква определена причина, произтичаща например от евентуални твои отношения с тях в реалността. Нито имаш някакви отношения с тях, нито си имал някакви особени контакти с тях или си ги виждал напоследък, нито пък тези хора имат някаква пряка връзка с елементите-обстоятелства, характерни за живота ти.
Но същевременно, елементи от живота ти наяве, от ежедневието ти, от цялостния ти умствен масив, от всичко, натрупано в паметта ти, от гледаните през деня или през миналото ти филми, прочетени книги, неща впечатлили те, или неща, на които дори не си обърнал внимание – всичко това го има в един или в друг момент, в една или в друга степен. Но… преструктурирано, пресъздадено, рекомбинирано…
Сънищата са предизвикани от елементите в реалността ти, от състоянието и процесите в твоя мозък в будно състояние. Но генераторът рекомбинира елементите от Океана на съзнанието ти. Елементи в съня ти, отразяващи конкретни придобити в живота ти впечатления или изпитани чувства, натрупана информация, моменти или събития от живота ти в реалността, или асоциации, имащи връзка с тях, могат да се появят в най-различни комбинации и ситуации понякога след ден, понякога след няколко дни или след доста повече време.
Има ги елементите. И от елементите (а те са безкрайно много и винаги се явяват различни от тях като главни действащи лица), генераторът на сънищата ти създава съвсем нови „филми“, съвсем различни ситуации, в които ти се оказваш и живееш по време на съня. Ситуации със своя собствена логика, същност, форма и структура.
Често някои от елементите са подтикнати и изведени на преден план под въздействие на впечатления и събития от будното ти ежедневие, комбинирайки се в една или друга нова, на пръв поглед повече или по-малко странна ситуация. Но колкото и да изглежда странна след като си се събудил, толкова може да ти е изглеждала нормална и естествена по време на съня ти, както установяваш когато си припомниш своите възприятия по време на сънуването.
Няма задължителна пряка връзка или копиране между събитията и конкретните ситуации през деня в будната ти реалност и сънищата ти, но има известно отражение на елементите в нови комбинирани ситуации. В Океана от елементи в съзнанието ти те се смесват, комбинират, съчетават, рекомбинират и образуват твоите сънища.
Какво означава това?
Моят опит ми показва, че сънищата биват повлиявани и подхранвани от комплексни и разположени неопределено във времето причини и източници, и се съставят в повечето случаи от елементи, които обикновено не са свързани и са странични спрямо преживените реални ситуации и в повечето случаи въобще не са произтичащи от някакви вътрешни преживявания и мисловни процеси в последно време – със сигурност може да се каже, че това се отнася поне за последните дни преди съответното сънуване. Ежедневието ми в много периоди е било еднотипно и еднообразно (макар и с постоянно гледане на различни кинофилми и с всевъзможни други външни визуални стимули и вътрешни мисловни и душевни процеси), а сънищата ми – разнообразни и нямащи нищо общо с преживените повтарящи се конкретни ситуации или действия в заобикалящата всекидневна обстановка. Нямащи общо дори когато се е получавало някакво разнообразие в ежедневните ми действия и прекарване на време. Същевременно, с по-малка сигурност това може да се определи по отношение на цялото прекарано в будно състояние време, включително с различни видове информационни внушения и умствени и душевни въздействия от последните дни преди съответния сън. Като цяло и принципно, ако за сънищата от определен период може да се прецени и каже, че не са били пряко производни от едни или други визуални възприятия през деня или през последните дни, или през някакъв определен последен период, това не трябва да се определя по отношение на елементите в мисловни и душевни процеси, възприятия и произтичащи от тях асоциативни потоци и връзки.
Конкретният опит и самонаблюдения показват, че сънищата представляват една собствена комбинация от елементи, измъкнати от Океана на елементите на съзнанието.
Понякога сред тези елементи има такива, които са били повлияни или частично заимствани от едни или други кинофилми, гледани наскоро или в предишни времена.
На базата на някакъв гледан предишния ден или вечерта филм, твоят сънищен генератор може дори още същата нощ да пресъздаде различен твой сънищен филм, макар и с някои общи аспекти, елементи, настроение или звучене.
В повечето случаи сънищата не представляват механично комбиниране на конкретни елементи извлечени от една или друга житейска ситуация, от една или друга придобита информация, или от ситуации от гледан филм. Почти винаги отделните елементи, независимо от кои дълбини или предели на Океана на елементите са изплували или са били извлечени, независимо с каква давност са или от кой период, дали са от житейски ситуации или от визуални информации и филми, или пък са от мисловни състояния или душевни търсения и емоционални моменти, биват подбрани от различни източници и категории, преработени, трансформирани и съчетани в неочаквани и дори невероятни комбинации, създавайки като резултат ситуации със съвсем друг сюжет, смисъл и звучене. При припомняне на сънищата, елементите евентуално само далечно биха могли да напомнят за възможния си източник. Не е пряко механично съчетаване или повтаряне на конкретните ситуации, от които са заимствани елементи. Трансформирането в нови ситуации, макар и с елементи, напомнящи за една или друга причина или източник от периодите на будно състояние, е неузнаваемо, непредвидимо и възхитително.
В повечето случаи сънищата не изразяват и не се основават на преработване на елементи от информации и ситуации от непосредствените преживявания от предишния ден или дори от последните изминали дни, независимо дали са били ясни и ярки, или смътни и замъглени; независимо с каква от различните възможни степени на яснота са били; независимо дали са били пространствени, предметни и „геометрични“ или смислови, наслагващи се и преплетени; независимо дали са били подредени, последователни и смислени, или разхвърляни, противоречиви и нелогични; независимо дали в тях си бил като участник, като наблюдател или в двойствено състояние, дали са били тривиално разграничени или дуалистично смесени, дали са били подредени и логично следващи или хаотично разхвърляни; независимо дали са били последователно тематично свързани и с аналогии и евентуално в известна степен продължаване на действие от предишен сън, или несвързани тематично с предишни сънища и със самостоятелно обособени ситуации; независимо дали са били „неосъзнати“ или „осъзнати“; независимо с каква от множеството разнообразни степени на осъзнатост са били „осъзнатите“ сънища; независимо дали са се случвали във фазата „РЕМ“, или в някаква друга фаза, непосредствено след заспиване, в рамките на десет-петнадесет минути след заспиване, в обхвата на половин час или петдесет минути след заспиване, непосредствено след междинно събуждане или преди сутрешно събуждане.
При сънуването по време на няколкото цикъла дори в една нощ, както и всяка друга нощ, има множество отделни тематично самостоятелни разнообразни и разнопосочни, различаващи се по горните характеристики сънища и ситуации в тях, независимо дали ги помниш. Те представляват рекомбиниране на разнообразни елементи, случайно спонтанно изплували на повърхността, или извлечени поради едни или други стечения и асоциативни процеси от дълбините на безбрежния Океан на елементите на съзнанието.
Отделни елементи от текущото ти ежедневие и от твои размисли или емоции през последните дни могат да се появяват и вграждат в сънищата ти в съвсем различен контекст и в най-разнообразни варианти, нямащи прилика или пряка връзка с подобни реални събития в ежедневието ти и не произтичащи от някакви аналогични случки, или от наподобяващи ситуации, видени от теб в кинофилми. Заимстваните от ежедневния ти живот елементи в съня ти са напълно рекомбинирани в друг контекст и събития, продукт на генератора на сънищата ти, извличащ градивния си материал от Океана на елементите на съзнанието ти.
Сънищата ти са продукт на Генератора на сънищата, на Асоциативната каскада на сънищата, която е част от общата Асоциативна каскада, формираща съзнанието; те са комбинация на елементи от Океана на елементите на твоето съзнание.
Но как така понякога ситуации и действия на герои в обкръжението странни и специфични, като се замислиш след припомняне – нито си видял нещо подобно в някой филм напоследък, нито в реалния си живот, нито пък изглежда присъщо на твои спомени или начин на мислене или поведение – тоест неприсъщо за теб или за някакви твои спомени, или за нещо, което си виждал наскоро, а може би и в миналото си.
Освен източник на комбинации на елементи, мозъкът ти сякаш е своеобразно „сито”. В него информация от събития се влива като във фуния, после минава през ситото и се прецежда, разбивайки се на безброй отделни елементи, а след това елементите се комбинират в сънищата ти, като често смисълът на едни елементи се свързва с други заменяйки техния смисъл; не само елементите се комбинират, но и формата и смисълът им се съчетават поотделно, смисълът от едни елементи се комбинира с формата на други. (Неща свързани със събития на брат, сестра или майка, ги виждаш в сънищата си в събитие с баща си, който отдавна го няма.) Някой герой се държи по начин и казва реплики, които никога нито си виждал във филм, нито са ти се случвали в живота, нито са характерни за твоя начин на мислене. Откъде идва, комбинира се и се създава тази информация? Особено съществено е, че често в сънищата ти се появяват ситуации с твои действия или реплики, или с елементи, действия, идеи, реплики, за които когато впоследствие си ги припомняш можеш да си дадеш сметка, че нито са характерни и типични за твоя начин на мислене, нито някога си казвал неща в такъв стил и по такъв начин, нито си ги чувал или виждал във филм, нито са ти се случвали в реалността, поне дотолкова, доколкото си в състояние да си спомниш и прецениш. Но има някои толкова характерни моменти и реплики в някой твой сън, за които със сигурност можеш да кажеш, че това въобще не е присъщо на твоя характер и стил, нито някога си говорил или си се изразявал по такъв начин, нито напоследък си го чувал някъде. Такива елементи в сънищата ти, които не са просто обикновени части от някакви фантастични или произволни ситуации, а правят впечатление със своята специфичност, неприсъща за самия теб, може да са комбинации от различни елементи от различни периоди и източници, но странното е, че твоят генератор на сънищата ти ги представя в някой сън като в сънуваната ситуация ти ги вменява като присъщи и характени на самия теб. След събуждане с будното си съзцнание веднага забелязваш неадекватността на тези елементи в сънищната ти ситуация.
Накъсан сън преди полунощ със събуждания, които помниш, преминаващи в сънища, за който като цяло с различните му периоди със събуждане и последващо сънуване, според наблюденията ти определено не е имало цикъл от час и половина.
Реалистичност в сънищата и разнообразие
Постоянно сънуваме обширни и подробни сънища, макар и да не си спомняме за повечето от тях, както и за повечето подробности. Странно е обстоятелството, че ситуациите в сънищата са толкова разгърнати, детайлни и реалистични, а ние толкова лесно и бързо ги забравяме и толкова трудно успяваме да ги съхраняваме като траен спомен.
Най-удивителното е следното: повечето от ситуациите в сънищата ти са протяжни, детайлни и всичко там е подредено, ти ги възприемаш като реалистични в съня си, и това разбираш и усещаш съвсем ясно когато впоследствие си припомняш своето себеусещане по време на съня.
Ситуациите в съня са реалистични – за „Въображаемото ти Аз“. Визуализираш сънищата си частично, или по-пълно и си даваш сметка, че всичко в обстановката и в действието наистина ти е изглеждало реално. Дори когато трябва да се пребориш с кашата и мъглата в спомените си, ако стигнеш до визуализиране и формулиране на ситуацията, ако тя е придобила конкретно визуално измерение, или дори ако възстановиш само комплекса от асоциации за нейния смисъл, ти си даваш сметка, че в процеса на своя сън ти си я изживявал и възприемал като една напълно реалистична, протяжна, детайлна, последователна, логически свързана, смислена ситуация в един смислен реален свят. Живял си в поредния филм, създаден от генератора на твоето съзнание.
Разбира се, същевременно има странни неща, нелогични - от гледна точка на ежедневната ни логика в будно състояние и от гледна точка на реалния свят, в който живеем в будно състояние. Но в самия ти сън, те съвсем не са нелогични, те много добре се вместват в обстановката. Те не ти правят впечатление. По правило, в повечето случаи ти ги приемаш спонтанно без да се замисляш и питаш защо те са такива.
Това за нелогичните неща в сънищата го разглеждам по-нататък и го казвам тук, за да не излезе, че представям света на сънищата като напълно адекватен и логически равнозначен с нашата будна реалност. Всъщност… той е много по-разнообразен и интересен. Разбира се, ако се сравнява със стандартния модел на живот, какъвто имат мнозинството от хората на земята, а не с историите на филмовите герои или на малцина избраници на съдбата в реалността. И разбира се, ако си в състояние да помниш, да виждаш и отново да възпроизвеждаш в съзнанието си сънищата си. Ако нямаш тази способност – в най-добрия случай само успяваш да се докоснеш до тях, а после ги губиш безвъзвратно. В този интересен свят на сънищата ти изживяваш различни ситуации все едно си герой в някакъв филм.
Въпросът е в следното: режисьорът на този „филм“ е твоят мозък, твоето съзнание.Всяка нощ „филмът“ е различен, което те кара да се удивяваш от невероятната фантазия, от невероятния капацитет на твоя мозък, на Генератора на сънища вътре в него.Огромно количество от различаващи се ситуации, всеки път нови и различни. (Разбира се, нямам предвид разни болестни състояния на натрапчиво повтарящи се в съня аналогични травматизиращи сънища.)
Сънищата ти представляват и ти предоставят възможност за един нов, допълнителен свят, за допълнителен живот. Безкрайно интересен, разнообразен, често – прекрасен. Стига да умееш да контактуваш с тях, да ги виждаш“, да си ги припомняш, визуализираш, да ги запомняш и съхраняваш в паметта сии отново да ги „виждаш“ и преживяваш.
Многократно се връщах към тази проблематика, като усещах колко трудно е да се формулират най-точно явленията, свързани със сънищата, които са толкова удивителни. Искаше ми се да можех да определя съвсем точно това, което ме удивява, но се оказваше, че никак не е лесно.
Докато напредвах по този път, повече или по-малко ясно, пълно, или частично, си спомнях картини от отделни ситуации, които ми връщаха усещането за цялото, за това, че там, в съня всъщност съм бил в един друг свят, реалистичен, възприеман от мен като реален, с всички подробности, детайли, цветове.
Усещах ги като същност всеки път след събуждане, когато си спомнях ситуациите, които бях преживял. Когато пред вътрешния ми поглед започваха да избухват един след друг "проблясъци" на отделни елементи от картини от тези ситуации, останали до този момент далече от мен в някаква мъгла, в която усещах техния мистериозен източник като един огромен масив от завоалирани ситуации и преживявания, тъмен остров с неясни контури, едва прозиращ на ръба на хоризонта, люшкащ се в океана, с призрачни неясни брегове сред мъглата.
Възможности при припомнянето
Когато се запиташ какво точно си видял в заобикалящата те обстановка в определени ситуации в съня ти, веднага можеш да разбереш, че има най-различни възможности за отговор. Разсъждавайки на тази тема, първоначално си бях отбелязал, че възможностите принципно са три. Или сравнително спонтанно и непосредствено успяваш да визуализираш някои конкретни образи и да активираш прекиасоциации и асоциативни връзки като започваш частично или по-пълно припомняне, или такива напълно липсват и не си спомняш нищо, или пък ти остава само смътен объркан спомен за една неопределимамъгла и каша от преливащи асоциации, които не можеш да разграничиш и определиш. В мъглата трябвада се ровиш с вътрешния си поглед, в опит да извлечешнякакви образи и спомени.
Но после ми стана ясно, че три не са достатъчни, че има много междинни нюанси и най-правилно би било да се каже, че възможностите след събуждане са множество и доста разнообразни.
Най-благоприятната е когато започваш да визуализираш и да си припомняш определени предмети от обстановката, образи на хора, лица. Можеш да ги визуализираш сравнително ясно и да ги "виждаш" като изображение с вътрешния си поглед. Можеш да имаш ясен спомен за определена последователност от действия. Ако се запиташ доколко ясно си ги видял в съня си, най-логичният отговор би бил, че можеш да съдиш само по яснотата на спомена си в този момент.
Различие между яснотата на припомняне и яснотата на самия сън
Но качеството и степента на яснотата на спомена ти не са определящи за степента на яснота на самия сън. Те може съвсем да не съответстват на яснотата и разноцветието на образите в самия ти сън в реалното му време. В съня ти всичко може да е било ясно, ефирно, подробно и последователно, докато в спомена ти за него да има неяснота, пропуски, замъгляване, частичност. Това, което си спомняш не е достатъчно показателно за онова, което си преживял в съня си. По това, което успяваш да визуализираш и да си припомниш никога не можеш със сигурност да определиш какво точно си преживял в съня си в реално време, докато не постигнеш такова качество на способността си за припомняне и визуализиране, което да ти дава възможност за възстановяване на ясни картини и детайлни ситуации, както и усещането за сигурност за тяхната пълнота и идентичност с последователността им в съня. Постигането на съответствие на визуализацията и нейното качество с реално преживяното в съня зависи от нивото, постигнато в практиката.
Дуализъм на възприятието
Работата ми над сънищата бе работа над вътрешните нива.
Често при визуализациите, припомнянето на ситуациите и в спомена за възприятията по време на сънищата се появява усещането за двойственост, която може да се проявява в различни аспекти, както на спомена за възприятието в съня в реално време, така и на възприятието при самото припомняне. В сънищата често има ефекти на дуализъм във възприемането и дори „мултивъзприемане”, включително възприемане едновременно от различни зрителни ъгли и дори в положението на различни субекти.
Възприятието ти може да е с най-различни аспекти и от различни позиции – припомняш си усещанията и възприемане наситуация в съня от „Въображаемото ти Аз“ едновременно както от различни гледни точки, така и от позицията на различни участници в случващото се. Може да наблюдаваш обстановката отстрани като „кино-зрител“ в „реална“ триизмерна среда; може да си в позицията на участник; може възприятието ти да е смесено – едновременно и наблюдател отстрани и участник или с последователно променяне на състоянието; може да си в ситуацията телесен и с усещания, или телесен, но без усещания; а може и да присъстваш безтелесно като някакъв дух, наблюдаващ отстрани, или с чувството че имаш роля и участваш по някакъв начин; може паралелно да възприемаш в съня ситуация или информация за случило се или случващо се просто като знание – информация за нещо което се е случило или за последователност от случки, без да си бил участник в тях, да си присъствал или пряко да си ги наблюдавал, или без да имаш по време на съня си пряк спомен за свое участие в тях, но същевременно да знаеш, че си бил там и че тези събития са се случили.
Различните аспекти на двойственост и многозначност може да се изразяват в усещанията в реално време по време на сън или при спомените след събуждане за възприемане на различни събития, случващи се по едно и също време, за преживявания в съня или спомени за възприятия едновременно и като герой в действието и като страничен наблюдател; усещане в реално време илиспомени за повтаряне на аналогични действия, за дублиране последователно на едни и същи действия,възприемане в реално време за преживяване в съня на ситуация, която в съня си знаеш, че преди малко вечети се е случила и сега отново се повтаря, а впоследствие си припомняш възприятието си в съня за нейното дублиране и как по време на съня ти е направило впечатление нейното повтаряне, сякаш си я сънувал последователно два пъти, и други проявления с двойствен характер.
Понякога в съня, както и по-късно по време на визуализациите, един елемент на действие може да се изразява с няколко различни значения. Правиш нещо в ситуацията и обстановката, които сънуваш, възприемаш го в един вид, а то още докато се случва се оказва в друг вид, след което вече не е ясно кое от двете се е случило. Или пък се е случила трансформация с последователна промяна на форма, значение, същност или възприятие, но моментът на това трансформиране ти се губи и предишното и последвалото ти се сливат в едно общо възприятие за двойственост. Би могло да има много и разнообразни подобни аспекти и форми на двойственост на възприятието.
Може да е така и в обикновен неосъзнат и в „осъзнат“ сън. Поставям понятието в кавички поради наличието на различни степени на осъзнатост в „осъзнат“ сън – едва когато постигнеш истинско майсторство състоянието ти на осъзнатост и степента на самоидентифицирането ти по време на осъзнат сън би могло да се доближат до онази обичайна степен на осъзнатост, която е характерна за будното ти състояние. Има такива ситуации на двойственост или многозначност, а ти ги приемаш спонтанно и по време на съня си просто не си задаваш въпроси. Дори в „осъзнатия“ сън може да приемаш дуалистичността, многозначността или нелогичността и да не си задаваш въпроси, плъзгайки се по сценария на Генератора на сънищата ти, когато степента на „осъзнатост“ е от съответния начален или среден порядък.
Чак когато се събудиш и си припомниш като визуализираш сънуваните ситуации и възприятия установяваш, че в съня ти си възприемал дадения елемент едновременно с няколко значения, като такива ти се явяват при самото припомняне и визуализиране, знаеш, че така си ги възприемал и по време на съня, без да си в състояние даопределиш, кое от тях е доминирало, или пък дали въобще не е било само едно от тях. И чак когато се събудиш си в състояние да се запиташ, защо в съня си не си се учудил, че това действие е имало няколко различни значения в твоите възприятия.
Дуализъм на възприятието в съня или частично припомняне и объркване на спомените
Всеки „проблясък“ може да даде начало на картина от ситуация с няколко определящи я детайла. Може ясно да виждаш тази картина и да знаеш, че след нея и преди нея е имало множество ситуации и действащи лица, но те да ти остават в нейната периферия като обща представа за случили се събития, които не можеш ясно да си припомниш и визуализираш, като неясни сенки на хора без обем, плътност, цвят, образ и брой, като щрихи от бледа графика с неопределимо съдържание. „Проблясъците“ може и да започнат да избухват следвайки скоростно един след друг, застъпвайки се, наслагвайки се и сливайки спомени, образи, картини и ситуации.
Когато още не си достатъчно напреднал в практиката по пътя на сънищата и в началните стадии на Първото ниво, при сравнително добро физиологично и ментално състояние за припомняне, но не достатъчно добро, множеството възникващи един след друг „проблясъци“, без да си в състояние да си припомниш и съхраниш всички ситуации в тяхната последователност и с повечето им подробности, би могло да доведе до объркани спомени.
При припомнянето може да оставаш с впечатлението, че в сънищата ти е имало странни трансформации и дуализъм, макар че това може да се дължи на невъзможността ти да си припомниш всички ситуации и повече подробности, и на общото объркване на спомените. Струва ти се, че някъде един мъж в хода на една и съща ситуация се е превърнал в жена, или че една жена в определен момент се е оказала друга. Или че определена ситуация или твое възприятие едновременно са имали две съвсем различни изражения и смисъл. Това може да се дължи, освен реално на такова състояние на дуализъм в конкретен сън, и на невъзможността да си припомниш някои ситуации или части от тях, за които получаваш слаби „проблясъци“, които не пораждат последващо визуализиране на достатъчно подробности, или да се дължи на смесване на „проблясъци“ и предизвиканите визуализации с объркване исмесването на участници, обекти или възприятия междупо-слабо припомнени ситуации и такива, които си успял да „видиш“ по-ясно и подробно. Замисляйки се, можеш да предположиш, че мъжът не се е превърнал в жена, а това са две съвсем различни ситуации, и че две различни жени са участвали в две съвсем различни ситуации. Но в много случаи има реални възприятия на дуализъм, когато такива трансформации се случват в съня ти в реално време, а не са само плод на объркване или недостатъчно умение за припомняне.
Възприятие за сънуване в реално време
Възприятието за сънуване в реално време.
Нека да уточня разликата между усещането за изживяване на ситуацията по времето на съня в реално време, от една страна, спомена за това усещане, който имаш впоследствие, от друга страна, и визуализирането и припомнянето на ситуацията от съня, от трета страна. Това са три съвсем различни неща, разликата между които е деликатна и доста трудна за формулиране. Самото усещане за изживяване по време на самия сън в реално време е нещо много особено и ирационално.
Неосъзнато или осъзнато в продължение на няколко години, откакто започнах с тези наблюдения, продължавах да се чудя как точно да го формулирам и го бях описвал в различни форми много пъти. Защото това, което остава и което се свързва с активната памет в будно състояние е само визуализацията и споменът за сънуваната ситуация впоследствие. Ако спомен липсва, ако визуализацията и припомнянето впоследствие не са се случили, сънят все едно не е съществувал. Изчезва безвъзвратно.
Макар че понякога остава усещането за преживяването в реално време в съня. Смътно усещане. Но когато има визуализация и припомняне, когато остава спомен за картини и ситуация, може да се говори повече и за възстановяване и припомняне и на самото усещане за изживяването в съня в реално време. Получава се известна връзка и с това усещане. Разликата е деликатна за формулиране.
Усещане за спомен
Аз знам какво представлява усещането на спомена за изживяването на ситуациите в съня в реално време, дори когато не мога ясно да визуализирам тези ситуации(и въпреки безспорната истина, че чак при спомена за съответния сън, за сънувана картина или ситуация и визуализирането й, този сън става факт и започва да съществува за ежедневното ти будно съзнание.) Това е свързано с проявлението в различни случаи на различни степенив способността за визуализиране. Понякога при припомнянето картините са смътни и объркани, същността на съня е неясна и двойствена, но въпреки всичко ти успяваш да визуализираш тази смътност и обърканост, неясност и двойственост и те се превръщат във факт за твоето съзнание, а ти същевременно изпитваш усещането и спомена за изживяването на този сън в реално време, спомняш си как си се усещал в моментите докато си го сънувал и си наблюдавал случващите се около теб събития.
Често когато вече си успял да си припомнишситуации от преживените през изминалата нощ свои сънища, си спомняш и едно свое усещане докато си възприемал пряко реалността на съня и си наблюдавал своите възприятия и мисли в него още докато той е протичал в реално време. Знаеш, че е така. Получаваш това усещане, сякаш правиш мост назад във времето до момента, в който си сънувал.
Има и такова нещо, което понякога усещаш след събуждане, като спомен за сънуването ти на някаква ситуация в реално време, дори когато самата ситуация е останала в мъгла и ти не си спомняш съвсем нищо от самия сън, който си сънувал, или когато дори нямаш и възприятието за такава мъгла и от сънищата ти не ти е останала никаква друга конкретна асоциация.Припомнянето не винаги задължително е свързано с визуализиране – можеш да си припомниш и смисъла на своя сън без да го "видиш". Но може да не си в състояние да си припомниш дори и смисъла на сънуваното през нощта, а същевременно да имаш чувството, че през същата нощ си изживял различни сънища и ситуации. Те ти се губят, но ги усещаш някъде „в периферията“, усещаш сянката на спомена от преживяването им в реално време.
Но нали ти не би могъл да имаш такива възприятия, нали не би знаел това и нито сънят ти, нито възприятията ти за сънуването в реално време фактически не биха придобили съществуване, ако не си успял да си припомниш своя сън, или поне да осъществиш частична връзка с него?
Възможно ли би било да е по друг начин, щом като си бил в съня, и ако сънят ти не е бил "осъзнат" и не е имало пряка връзка с трайната ти памет и с непрекъсваемото ти будно "Външно Аз"? Това е една сложна дуалистичност.
Тогава, откъде може да произтича възприятието ти за сънуване в реално време ако сънят ти всъщност придобива съществуване само ако и след като си го припомниш?
Коя част от твоето съзнание всъщност усеща и изживява съня в реално време в цялото му разноцветие и пълнота, щом като той става факт за твоето будно съзнание – за твоето постоянно трайно непрекъсваемо самосъзнание и „Аз“ –едва след като си го визуализирал и припомнил (в противен случай го забравяш, губи се, изчезва, не е съществувал), а този спомен за будното ти съзнание може да се окаже и съвсем блед, непълен и различен?
Невероятна е удивителната комбинация на елементите, извличани от дълбините на Океана на твоето съзнание и на произтичащите от тях асоциации и обратни връзки, превръщащи се в спокойни потоци или устремени течения, водовъртежи или гигантски вълни върху повърхността. Най-удивителна е способността на Генератора на сънищата за постоянно разнообразие, за безконечни и невероятни комбинации на елементите, за създаване на най-различни ситуации, за детайлността и за създаваното усещане за реалистичност, дори и при най-невероятните и ирационални моменти. Може да си припомниш и визуализираш множество от тези преживени ситуации, може да си припомниш една малка част от тях, а може да не си в състояние и нищо да не си спомниш. Но много често, дори и когато впоследствие ситуациитеот сънищата ти са се оказали в мъгла или когато ти е трудно да формулираш дори и смисъла на отделни ситуации или моменти, ти остава общият спомен, усещане и убеденост за качество на преживяното, знание за наличие на детайлност на обстановката, безспорното наличие на множество участници, реално оформени и изглеждащи, дори и да не можеш да определиш кои са били, общият спомен за твои разговори с тях, усещането, че си преживял в съня множество последователни събития, споменът за различни твои действия, убеденост в тези твои преживявания и усещания, увереност, че там в сънищата ти през тази нощ, които не си в състояние да си припомниш, да „визуализираш и „видиш“, всичко е било цветно, просторно, подробно и протяжно, и си го възприемал като последователно и реалистично.
Би могло да се твърди, че споменът след събуждане, че си възприемал ситуацията в съня си в реално време може да има различни лесно разгадаеми причини или предпоставки. Но дали това е така?
Като една от тях е, например, би могло да бъде посочено, че се събуждаш по време на съновидението и в момента на събуждането запазваш ясен спомен за сънуваната в момента ситуация и за възприятието на съня, което току-що си имал – усещането от изживяване в реално време на събитието в съня преминава в усещане в реално време от запазения спомен и визуализиране на ситуацията, която сякаш продължава в съзнанието ти докато "виждаш" картината в момента на събуждането ти, така превръщаща се в усещането за сънуване в реално време.
Дали обаче това обяснява напълноспомените за усещането за сънуване в реално време в най-различни моменти в рамките на една и съща ситуация от даден сън, не само в нейния край. И усещането нощем, че сънуваш в моменти когато си в самия сън.
Както при събуждането по време на някое съновидение, визуализирайки го и запазвайки спомен за усещането за сънуването му в реално време, така може да се натрупват подобни възприятия при всяко естествено междинно събуждане между отделните цикли на съня през нощта.Възприятието ти за сънуването в реално време би могло да възниква в резултат на процеса на всяко непосредствено спонтанно припомняне и визуализиране на различните току-що сънувани ситуации в интервалите след междинните събуждания. Спонтанното припомняне и визуализиране, дори когато си сънен, не си даваш сметка за този процес и не помниш за това сутринта, продължава възприятието за ситуациите в момента и натрупвайки се създава общото усещане, че сънищата се изживяват в реално време.
Границите на сънуването и визуализирането и припомнянето в различните моменти в състоянието на границата между съня и полубудното ти състояние по време на междинното събуждане са много тънки.Усещането за сънуване в реално времее запечатано по време на междинните събуждания, когато повече или по-малко сънен разглеждаш информацията от преживения сън и я тя автоматично се прехвърля в другачаст на паметта – по-активната и трайната. Ирационалното възприятие за което си спомняш сутринза сънуване в реално време, или подобно възприятие, което ти се е запечатало в съзнанието, че си го получил по време на самото сънуване в реално време през нощта, усещане за неговото случване и процес по време на самия сън, отпечатъкът в съзнанието ти за изживяване на съня още докато протича, впечатлението ти, че си го преживявал още докато се случва, се фиксира когато по време на междинното събуждане, все още на границата на съня и будното състояние, излизайки от ситуацията на съня, ти все още я „виждаш“ и започваш да си я припомняш запечатвайки я в будното си съзнание.
А сутрин запазилите се спомени от тези припомняния и визуализации се комбинират, и съчетавайки се пораждат и твоя споменза усещането за сънуване в реално време.Когато започваш сутрин да си припомняш, споменът ти за тези процеси е като усещанетоза сънуването в реално време.
Но дали и това обяснява всичко за усещането за сънуване в реално време, ако приемем, че един сън придобива съществуване за будното ти съзнание само след като си го припомниш? Може би съществуване придобива и само частичното припомняне, само припомнянето, че в реално време си усещал, че сънуваш? Или има и някакъв друг механизъм, водещ до такова възприятие?Можеш ли да си сигурен коя е била причината?
Възможно ли е, ако сънят ти всъщност не е "осъзнат" и ти докато сънуваш нямаш възприятието за реалното си "Аз", същевременно да придобиваш реално възприятието за сънуването на определена ситуация в реално време? Би ли било тогава това сън на спящото ти и сънуващо съзнание, или би било някакво междинно състояние на смесване на функции на спящата и на будната страна на твоето „Аз“?
Като друга причина би могло да се посочи, че по време на съня ти (неосъзнатия сън) в реално време остават "отпечатъци" нейде в паметта ти (което би означавало, че e останала активна частична еднопосочна асоциативна връзка), които след събуждането ти, при припомнянето на съня, предизвикват спомена и усещането за преживяването на съня в реално време. В този случай, дори ако не успееш да „видиш“ и да си припомниш добре ситуацията и не я "прехвърлиш" ефективно чрез съответно първоначално визуализиране и припомняне (по-детайлно или поне само смислово) в "будната си памет" (за да запазиш сравнително активен дълготраен достъп до този сън) и сънят ти потъне в дълбините на Океана на елементите, тези "отпечатъци" въпреки това ще ти създават поне за известен период след събуждането ти спомена за усещането от сънуването в реално време. Така, освен от натрупването на визуализации и спомени от междинните събуждания, усещането за сънуване в реално време би могло да се поражда в резултат на останали по време на сънуването частично отворени канали към трайната ти будна памети запазили се частично функциониращи активни преки връзки към дремещото ти „Външно Аз“. По широкото отваряне и активизиране на тези канали и връзки в една или в друга степен води до състоянието на осъзнаване в съня – съответно с една или с друга степен на осъзнатост и способност за самоидентифициране и контрол.
Приемане на нелогичността и незадаване на въпроси
Сънуване в реално време
Естествено спонтанното приемане на нелогичността. Прекъсване на връзките с будната памет. Липса на предпоставки за критическа преценка и мотивация за задаване на въпроси.
Сънуване в реално време.
По онова време ми се струваше загадъчно свойството на мозъка да ме заблуждава когато сънувам, че всичко е наред и нормално, колкото и невероятни, невъзможни и абсурдни да бяха ситуациите, които преживявах, или по-скоро да блокира евентуалното задаването на въпроси към самия себе си, да блокира оценката на абсурдността и неадекватността на дадена ситуация. Какво се случваше?
По естествен начин спонтанно приемаш нелогичността в сънищата си, без да ти прави впечатление, да се замисляш или учудваш. Сякаш всяко нелогично нещо, твое или чуждо действие или събития, са напълно естествени и от само себе си разбираеми и нормални. Приемаш обстановката като даденост и през ума ти не минава никаква мисъл, която да оспори нейната адекватност в сравнение с целия ти досегашен опит.
Спонтанното безкритично приемане на нелогичността е обща фундаментална характеристика на възприятията в сънищата(неосъзнатите сънища). Това се отнася за възприятието ти в реално време докато сънуваш, чрез което се осъществява тъканта на ситуациите в сънищата и споменът за тях, макар че те придобиват съществуване за будното ти съзнание след като си ги припомниш. Естествено, при припомнянето ти не приемаш нелогичността и тя ти прави впечатление. Спомняш си преживяванията по време на съня ти, когато автоматично си приемал странностите без да се замислиш и спонтанно си приемал всяка нелогичност като нещо естествено. Припомняш си събитията и различни елементи от сънищата си и оценяваш нелогичните моменти. Припомняш си същевременно и усещането си в съня в реално време, когато всяко едно събитие и действие ти е изглеждало естествено, последователно и в реда на нещата.
Когато спиш ти сънуваш. Не се впечатляваш от различни странни и нелогични събития и действия по време на сънищата ти. Но за това, което си сънувал и преживял в съня си, за начина по който си реагирал и възприемал, ти знаеш едва след като се събудиш и си припомниш. Едва тогава тази информация се свързва и слива с будното ти съзнание. И едва тогава можеш да си дадеш сметка за спонтанното приемане на нелогичността. Макар че за различните си реакции и действия в съня имаш и спомена за усещането как си ги преживявал в реално време.
Но как би могло будното ти „Аз“ да е получило и съхранило възприятие за сънуване в реално време и как ти би могъл да знаеш, или да усещаш, че си имал такова възприятие,след като в този сън ти не си бил осъзнат, не си осъзнавал своето "Аз", не си бил в ролята на своето реално „Аз“, не си знаел реално кой си и какъв си, а още повече приемал си сляпо и автоматично случващите се събития, не си изпитвал никаква необходимост или импулс да си поставяш въпроси, сънят ти не е бил осъзнат, твоето въображаемо „Аз“ е реагирало спонтанно възприемайки като реалност събитията, включително с някои техни нелогични елементи, без ти да разбираш и да ти минава през ум мисълта, че това не е реалността, а е сън?
По време на съня ти действа определен механизъм чиято единствена цел сякаш е да потиска твоите въпроси, да те заблуждава, че всичко е наред и да те кара да приемаш всяко събитие в сънищата ти като даденост без да си задаваш въпроси, възприемайки всичко нелогично за нормално.
Сякаш си навлязъл в изолиран свят сам за себе си с определен начин на осъзнаване и разбиране на тази реалност около тебе, и са прекъснати, изолирани, несъществуващи всякакви връзки и база данни в мозъка и съзнанието ти за досегашния ти живот и опит в реалността. Или поне частично прекъснати. Своеобразно и някак си избирателно прекъснати. Прекъснати някои връзки за автоматично логично съпоставяне и оценка на събитията в съня ти с познати факти за реалността ти в будно състояние. Прекъснати връзките към механизма на логичното съпоставяне на съответствията на събитията в съня ти с физичните закони, обстоятелствата от будната реалност и порядъка на събитията и фактите в досегашния ти живот.
Прекъсната е постоянната асоциативна връзка с паметта и онази информация, която би послужила за съпоставяне и критерий за реалистичност и логичност на събитията в съня. Твоето „Въображаемо Аз“ в ситуацията в съня ти се оказва на друго, по-ниско равнищена асоциативната каскада, водещо до своеобразно асоциативно капсулиране, асоциативното идентифициране се случва в ограничен обхват на елементите.
Само частично прекъснати. Защото много често, редом с присъствието на нелогични и странни обстоятелства и действия, в различни ситуации, освен че те са свързани по принцип с реалността ти, макар и в повечето случаи произволно или поне със странно съчетание на елементите от Океана на паметта ти, остават аспекти на свързаност с живота, който си изживял до този момент, и частично познаване на твоето реално "Аз". Още повече прекъсванетона асоциативна връзка с паметта е непълно и частично при осъзнатите сънища, в които можеш да разбереш, че сънуваш и да си спомниш кой си и какъв си в реалността.
Колкото повече в началните етапи се потапях в практиката, толкова повече разбирах сложността на процесите и на пътя, който съм поел. И всичко това възникваше за изясняване още преди да започне истинското пътуване в света на сънищата.
Възниква въпросът каква е ролята по време на сънищата на Центъра на идентичността ти, в който се изразява осъзнаването ти като реалното „Аз“ – еманация на мозъчната ти структура и на общата асоциативна каскада. Ясно е, че докато си в състоянието на съня собственото ти общо съзнание заблуждава Центъра на идентичността ти. Но доколко този твой център има нещо общо, или пък дори инициативата и активна роля в този процес на самозаблуждение и може би самият той е първоизточникът за подаване на команда за действие на онези сегменти на мозъчната ти структура, чиято задача е периодично да прекъсват временно „нишката“ – да затварят частично достъпа към ресурсите на паметта и възможността за адекватни логически връзки в асоциативната каскада. В резултат на това да се променят и изкривяват посоките на асоциативните потоци, същевременно извличайки от Океана набора от елементи и създавайки ситуации в съня ти, понякога повече свързани или почти идентични с реалността ти, а друг път съвсем разхвърляни, случайни и чудновати, до такава степен, че когато се събудиш можеш само да се чудиш откъде е дошло всичко това и как е било възможно да се появи в твоето съзнание. Твоето „Аз” често се потапя в ситуация, която не може да различи от реалната и ти я възприемаш като част от ежедневието ти, или се оказва в объркана и нелогична среда, или потъва в хаос от елементи и непонятни пластове.
Може би не съществуват в мозъка ти обособени сегменти с посочената специфична задача, осигуряващи благоприятни условия за пълноценното функциониране на Генератора на сънищата създавайки варианти на въображаеми ситуации, с неподлежаща на съмнение достоверност и нормалност? Може би това е част от действието на самия Генератор на сънищата, получил команда и свобода за изява от самият Център на идентичността ти – преминал временно в състояние на абстрахиране, пасивност или неефективност.
Генераторът на сънищата формира непрекъснато различни ситуации, а Центърът на идентичността ти вече е влязъл в режим на асоциативно капсулиране и от проявление на реално „Аз“ преминава в състояние на „Въображаемо Аз“. Няма причина нещо да те безпокои, да се съмняваш или да си поставяш въпроси. Всичко изглежда нормално, логично, последователно и приемливо, а когато се явяват редица нелогични и противоречиви елементи, които не съответстват на опита от живота ти наяве в реалността, няма обратна връзка с паметта ти и аналитично действие, с което „Въображаемото ти Аз“ да възприеме, че не съответстват.
Но ето че Центърът на идентичността ти изведнъж се е „събудил“ и се активира повече или по-малко. „Въображаемото ти Аз“ сякаш се събужда от сън и започва да отстъпва място на реалното ти „Аз“. Изведнъж си забелязал странни елементи в ситуацията и един глас в съня ти е казал, че това не е нормално, че това е сън и ти сънуваш. Как така Центърът на идентичността ти изведнъж се „събужда“. Той би могъл да остане неефективен, независимо от това какви странни и нелогични елементи и ситуации се появяват в сънищата. Както е било до този момент. Многобройните „неосъзнати“ сънища показват това.
Генераторът на сънищата сам е включил в ситуацията елементи, които водят до откритието, че ти сънуваш. Освен това Генераторът на сънищата е създал предпоставки „Въображаемото ти Аз“ да ги разпознае и да осмисли тяхното несъответствие. „Нишката“ частично се е активирала, достъпът до будната памет частично е бил възстановен, Генераторът или съответните сегменти частично са разблокирали връзката за съпоставяне и аналитично осмисляне.
Тази характеристика на спонтанно приемане на нелогичността в сънищата пречи на постигането на способността за осъзнаване в състоянието на сън и за постигане и овладяване на осъзнати сънища. За овладяването на такова състояние е необходимо да преодолееш спонтанното приемане на нелогичността като нормална, да придобиеш способността да забелязваш и размишляваш в съня си за логичните несъответствия, да запазваш открит пътя на връзки от случващите се в съня ти събития към паметта с информацията от реалния ти живот и активен механизмът на логично съпоставяне.
Когато започнах да разглеждам въпроса за сънуването в реално време, първоначално се чудех дали може да се определи, че реално има пряко преживяване и възприятие по време на самия сън, или всяко твое впечатление за сънищата ти е резултат само на припомняне впоследствие. Доколко твоето "Аз" получава непосредствено възприятие за преживяването на неосъзнатия сън в реално време, макар че в него спонтанно и безкритично, и очевидно неосъзнато, приемаш като нормална и отговаряща на естествените закони нелогичността на събитията, дали твоето „Аз“ получавайки това възприятие има възможността за обратна реакция към оформящите се ситуации? Или връзката обикновено е еднопосочна без възможност за реакция и чак когато се случва неосъзнатият сън да се превръща в осъзнат то е в резултат на отваряне на каналите за обратна връзка и реакция чрез оценка на нелогичността. Но коя част или проявление на твоето „Аз“ и на твоето съзнание реагира и оценява, щом като ти си в състояние на сън? Част от твоето „Аз“ в състояние на неосъзнат сън, останала в определен смисъл будна и съхранила способността си за логично реагиране, която оценява нелогичността и която още повече започва да се активира при преминаването ти в осъзнат сън, активирайки и каналите към постоянната ти трайна памет.
Ако всичките ти осмислени впечатления, включително и за усещането за сънуване в реално време, и за поведението ти на спонтанно приемане на всякакви нелогичности, са резултат единствено на припомняне след събуждане, между циклите на съня нощем, когато за кратки интервали си в повече или по-малко будно и осъзнато състояние, или на сутринта, и ако твоето „Аз“ не би имало възможността да възприема случващото се по време на съня в реално време, тогава не би могло да се случва в определен момент да оцениш нелогичността и неадекватността на някой елемент в съня си и да стигнеш до прозрението, че всичко това около теб не е реално, те това е сън, че ти сънуваш, след което да си спомниш кой си и да се самоидентифицираш, с повече или с по-малко подробности. Това означава, че по време на неосъзнат сън все пак има и пряко възприятие в реално време с частична връзка към постоянната трайна памет и към способностите за логична преценка в съответствие с познанията ти за реалността, чиято пълноценна активност е характерна за будното състояние. Очевидно, остават и съответни отпечатъци от съня в реално време. И въпреки това, ако ти не си го припомниш след събуждане, този сън няма да съществува за ежедневното ти съзнание, за „Външното ти Аз“.Това е своеобразен дуализъм.
И в „осъзнат“ сън може да се запази дуализъм или „мултиаспектно” възприятие, при които, едновременно с осъзнаването на това, че се намираш в сън и кой си ти, в съня ти може да има невъзможни, неадекватни елементи и прояви, които да не те впечатляват и да не възприемаш като необичайни. По-скоро дори не ти идва наум да си зададеш въпрос за тях, а ги приемаш като нещо нормално, което не ти прави впечатление.
Това означава, че дори „осъзнатите“ сънища се различават с най-различни степени на осъзнатостта в тях. Те зависят от различните възможни нива на постигнати способности. При осъзнаването ти в съня разбирането ти, че се намираш в нереалната ситуация на сън може да е последвано от различна степен на подхода и реакцията ти към заобикалящата те ситуация и елементи, различна степен на забелязване или впечатляване от нелогичностите в съня. Повишената степен на реагиране може да доведе до прекъсване на осъзнатия сън и за да се задържиш в него се изисква и повишена степен на контрол и способност за задържане. Още повече висока степен на способността за контрол е необходима при предприемане на опити за различни степени на трансформиране на окръжаващата среда. Но ако първите две характеристики на осъзнаването в съня се отнасят до това да разбереш, че си в сън и да можеш да си спомниш кой си ти в будната си реалност, втората – способността и умението ти за самоидентифициране, може да има множество степени и да се осъществява повече или по-малко успешно. А от степента на самоидентифициране зависи и степента на твоята осъзнатост в осъзнатия сън. Не е достатъчно просто да се сетиш, че сънуваш и че случващото се около теб е само сън. Необходимо е да постигнеш възможно най-пълно самоидентифициране, а за тази цел е нужно да съумееш да отвориш каналите и да активираш обратните асоциативни връзки с трайната си постоянна памет, чиято активност е характерна за будното ти състояние. Тук е мистерията на осъзнатия сън – за да постигнеш висока степен на осъзнат сън е необходимо по време на съня да бъдат активирани инструменти и ресурси, чието функциониране е присъщо за будното състояние.
Има различни гранични състояния преди постигане на първите степени на осъзнатост и преминаване в осъзнат сън. Това са възприятието за идентифициране с „Въображаемо Аз“ в съвсем непозната въображаема среда, възприятието за идентифициране с „Въображаемо Аз“ във въображаема среда, в която повече или по-малко присъстват елементи от реалната ти ежедневна среда и живот, или идентифициране с „Въображаемо Аз“ в двата посочени вида среда, при което повече или по-малко се проявяват качества и характеристики, присъщи на реалното ти „Аз“ в действителния ти живот. Има и възприятие за идентифициране с „Реалното ти Аз“, при което в голяма степен присъстват качествата и характеристиките, присъщи на твоето реално „Аз“, но е във въображаема среда без оценка за нейната нереалност или нелогични елементи, и без осъзнаване, че това е сън. Има и възприятие на идентифициране с усещането за „Реалното Аз“ в голяма степен притежаващо качествата, характеристиките, светоусещането и реакциите, присъщи на твоето реално „Аз“, в среда много близка или копираща твоята ежедневна реална среда, но без оценка за нейната нереалност, без осъзнаване, че това е сън, без пълно аналитично самоидентифициране, без представа за приемственост с твоето минало и минали действия, довели те до този момент, без необходимостта за задаване на въпроси за това как си стигнал до тази ситуация, без информацията за последователността и приемствеността на събитията в досегашния ти живот и тяхна връзка с актуалния момент. Това означава, че колкото и близко да е твоето възприятие към реалната ти същност и колкото и логични да са действието и ситуацията, и съответстващи на средата и хората в ежедневния ти живот, няма пълен достъп до трайната ти постоянна памет и асоциативен поток, който да свърже конкретната ситуация и твоето съществуване в нея с информацията за непрекъснатите събития от твоя досегашен живот, с което да установиш, че тази ситуация не се вмества в потока на последователните събития и е въображаема, сън.
4. Осъзнати сънища – началото
Ако някой започне да говори по темата за сънищата и определя общо постигането от някого на „осъзнати“ сънища просто като някакъв свършен факт, окончателно овладяна способност, и още повече като някакво крайно върховно постижение в сферата на сънищата и окончателно постигнато висше ниво, това би било погрешно, биха били спекулации на човек с повърхностна представа по тази тема, и би означавало, че той няма никаква представа както за множеството различни степени в постигането на различни аспекти на „осъзнатостта“ в сънищата, най-общо казано, така и за непостоянството и променливостта на успеваемостта и постиженията, а също и за дългия по-нататъшен път след постигането на сравнително висока степен на осъзнатост в „осъзнат“ сън.
Има няколко ключови понятия в практиката за овладяване на така наречените „осъзнати сънища“, които трябва да имаме предвид и които определят сложността и насоките на процеса и условията за постигане на реален напредък. Те са:
- Осъзнаване
- Самоидентификация
- Степени на осъзнаване и самоидентификация
- Задържане
- Степен на способност за задържане
- Контролиране
- Степен на способност за контролиране
- Трансформации
- Степен на способност за трансформации
Ясни сънища
Има известно объркване когато се споменава за „ясни“ сънища. Може да не се разграничават добре категориите „ясни“ и „осъзнати“ сънища.
Би могло неправилно да се обединяват различните понятия и погрешно „осъзнатите сънища“ да се наричат обобщено като „ясни и осъзнати“, или дори „ясни, осъзнати и контролирани“.
В различни случаиби могло да се създаде впечатление, че погрешно се поставя знак на равенство между "ясни" и "осъзнати" сънища(макар че това би могло да се дължи и на затруднение за адекватен превод между различни езици).
Може да се случи да се отъждествяват понятията за „ясни“ и „осъзнати“ сънища, като се използва едно понятие, допускащо различни значения, тълкувания и преводи, с общата идея за „просветлени“ (ясен, ярък, блестящ, светъл, прозрачен, бистър, чист, разбираем), свързвайки го с характеристика на осъзнатост и превеждано с различни компоненти, например „ясен и осъзнат“, и така асоциирайки с „ясни-просветлени“ идеята за „осъзнати“. А ако трябва да се каже, че сънищата са били добре визуално оформени и подредени, без те да са били „осъзнати“, трябва пак да се употребят понятията„ясни“ и „ярки“(каквито всъщност са повечето сънища и както е в повечето случаи при самото протичане на сънищата в реално време и при тяхното припомняне и визуализиране, ако човек е успял да установи контакт със своите сънища и успява поне понякога да си ги припомни и визуализира).
Когато се говори за постигането на „осъзнат“ сън като за значително постижение, забравя се да се посочи изключителната важност на овладяване на способността да си припомняш, визуализираш и запомняш сънищата си, като основна предпоставка за по-нататъшно развитие. Неправилно би било фокусът да се поставя само върхуобщото понятие „осъзнати“ като непосредствен етап с една степен и с един аспект.
Сама по себе си "яснотата" на сънищата съвсем не зависи от това дали те са "осъзнати" или не, защото съществуването на всяко знание за собствените сънища е резултат от тяхното припомняне, визуализиране и съхраняване в паметта или на външен носител.
Аз обозначавам с понятията „ярки“ и „ясни“ добре оформените визуално и възприети сънища(това означава, добре припомнени и визуализирани, още повече и с добро припомняне и възстановяване на усещането от сънуването им в реално време),
Все пак, както посочвам на друго място тук, независимо от това какви всъщност са били сънищата ти и техните качества в реално време докато си ги сънувал, сънищата ти стават ясни и ти можеш да ги наречеш ясни и ярки само ако си успял по-късно след събуждането си достатъчно ясно иярко (а още повече пълно и подробно) да ги визуализираш и да си ги припомниш. В зависимост от способността ти за припомняне, сънищата ти може да изглеждат много ясни или обратното. Това са изводи от самонаблюдения и възприятия, и установена истина в резултат на дългогодишен собствен опит. От способността тии от степента на припомнянето, която ще постигнеш, ще зависи и степента на яснота и яркост, с която ще ги „видиш“, възприемеш, определиш и запомниш. Можеш да си припомниш след събуждането си усещането, че сънищата ти са били ясни и ярки докато си ги възприемал в реално време, но да не си в състояние да ги визуализираш и да си ги припомниш както смислово като ситуации, така и като картини, или да постигнеш някакъв междинен резултат. При това положение, дори те да са били ясни и ярки докато си сънувал в реално време, те няма да са за теб ясни и ярки след събуждането ти и ти няма да можеш да ги „видиш“ като ясни и ярки.
"Ясните" сънища са си отделна категория и те могат да са както "неосъзнати" така и "осъзнати". Като „осъзнати“ сънища аз обозначавам сънищата, в които си осъзнал в някаква степен, че сънуваш, като начало за постигането в тях и на другите аспекти на осъзнатост и контрол. Кавичките са именно заради различните възможни степени на осъзнаване и самоидентификация, контрол, задържане и трансформиране.
Понятията„яснота“ или "яркост" за „ясен“ или "ярък" сън са доста относителни и неопределящи. Сънищата се разграничават по степента, в която можеш да си ги припомниш с ясни картини, съотносими с картините от заобикалящата те среда, които виждаш в будно състояние, с повече или по-малко ясно очертани детайли – предмети, обстановка, пейзаж и участници в действието, със степента на подреденост в картината, с последователността и непрекъсваемостта в развитието на ситуацията(които са противоположното на предпоставките за обърканост), с евентуално възможната логичност, която да преобладава над нелогичните елементи или събития в действието. Като цяло – степента на яснота се определя от степента на визуално съответствие с хипотетична подобна ситуация или картина от реалния ти свят в будно състояние. Представата за „яркост“ може да произтича от ясния спомен и визуализация и усещането за интензивност, разнообразие и разноцветие на ситуацията и възприятието. Обратното е неясен спомен за замъглена ситуация, смесица от разхвърляни елементи и действия, хаос от елементи – всичко това в евентуалния спомен за съня. Или само спомен, че е имало сън. Или липса на спомен. (Остава въпросът, как тази концепция и тези най-разнообразни състояния се позиционират според определението за разграничение на фазите "повърхностен", "дълбок" и "РЕМ" – сън.)
От една страна, сънищата ти може да са били ясни, но споменът ти след събуждане да не е ясен. Не е ясен доколкото не можеш да си припомниш и добре да визуализираш отделни картини и елементи, а понякога дори и да разграничиш и определиш смисъла на отделни ситуации. Например, имаш само едно общо усещане за сънищата си, но в това усещане присъстват и общият спомен и убеденост за това, че те са били ясни, ефирни, пространни, детайлни, цветни, смислени, последователни. В съня ти в реално време те може да са били много ясни, и ти имаш общото усещане от изживяването на тази яснота, но въпреки това за тях да е останал и съхранен единствено неясен спомен и представа. Знаеш, че е имало ситуация и много хора, но не можеш да се сетиш какво е било нейното развитие, причина, цел и смисъл. Виждаш множество хора само като сенки или контури, но знаеш с абсолютна сигурност, че в съня ти това е било обстановка и ситуация, която си възприемал така ясно, обемно, цветно и перспективно, както възприемаш обкръжението си и случващото ти се в реалния ти буден живот.
От друга страна, може да си имал множество ситуации в съня си, за които да си запазил ясна обща представа и това да се изразява чрез поредица от множество проблясъци от различни конкретни картини, прескачащи пред вътрешния ти поглед и гонещи се, и сливащи се, от които ти да успявашясно да визуализираш само някои. Други може да ти се губят като сезамъгляват или объркват, докато прескачат, наслагват се и се сливат пред вътрешния ти поглед, или напълно да изчезват в забрава докато се опитваш да ги проследиш, като за тези замъглени, объркани или напълно забравени картини и ситуации ти може да останеш с общия спомен и с усещане смътно или пък усещане за пълна увереност, че са били интересни, ясни и разнообразни. Сред тези, които си припомняш може да успееш някои да визуализираш добре и ясно да ги видиш с вътрешния си поглед с техните детайли, яркост и последователност. Тогава вече можем да говорим за ясни сънища по отношение на тези ситуации и картини. Когато успееш да си припомниш, да визуализираш и възпроизведеш с вътрешния си поглед, да „видиш“ и да формулираш картините, подробностите и смисъла на сънувани ситуации, тогава можеш да кажеш, че си имал ясни сънища.
И все пак, може нищо конкретно да не успяваш да си припомниш, но да оставаш с приятния общ спомен за усещането, че си имал ясни, подробни и пространни сънища. Може и такъв спомен за усещане да не ти е останал, но въпреки това сънищата ти през нощта в реално време да са били ясни. Но при такава ситуация, въпреки тяхното естество в реално време, ти не би могъл да знаеш и се губи смисълът да допускаш и предполагаш, че може да си сънувал ясни сънища.
Различните особености на сънищата, за които споменах, често ти пречат за да ги възприемеш при припомнянето си с онази яснота, с която си ги изживявал в реално време. Това ще стане ясно и при разглеждането в следващите части на тази главана различните вариации на сънища както и на възприятия при припомнянето.
Смесване на възприятия в съня с различен характер
Припомняйки си възприятията си от сънищата разбираш, че често представата ти за действието в съня се изгражда комбинирано както от твоето пряко наблюдение в съня на образи, картини, заобикалящата те ситуация и участието ти в самото действие, така и от спомени, представи и разсъждения, и появяващо се "вътре" знание за някакви факти или събития, които се наслагват върху възприятията ти от обстановката, картините и действието в съня, които наблюдаваш и в които участваш, интегрират се в тях смесвайки се или последователно, като спомените, представите и появилата се "вътре" информация и знание придобиват вид и започват да се възприемат като вече изживян друг период или момент от същия сън, от същата ситуация на Въображаема реалност, която изживяваш с този сън, или предхождаща, или последваща или смесваща се във възприятията ти в съня и в спомените за тях след събуждане. Това би могло да пречи на възприятието ти за яснота на съня, както и е изражение на дуализма и многоаспектността.
Последователно смесване в съня на елементи от абстрактна въображаема ситуация и ситуация близко свързана с реалното будно ежедневие
Непрекъснатото вълнение и разнопосочни движения в дълбините и по повърхността на Океана на елементите често води до съчетаването в последователни действия в съня на елементи формиращи една абстрактна ситуация, без видима причина и пряка връзка в реалния ти живот, в която на пръв поглед може да не виждаш особен смисъл, и елементи, пряко свързана с реалния ти живот от близко или по-далечно време, продължаващи съня с действие или разсъждения или спомени, напълно съответстващи на аналогични събития и отношения с хора, преживени в будния ти живот. Това разбираш когато си спомниш и визуализираш съответния сън. Това отново показва хаотичния характер на съчетаване на елементи със съвсем разнороден характер и с различна давност.
Смесване на елементи от съня с елементи от спомени и разсъждения по време на междинно събуждане
Понякога в периода на спонтанното междинно събуждане през нощта, когато сънен все още изживяваш и визуализираш току-що сънуваната случка в съня ти, но същевременно си се събудил и съзнанието ти е с активиран достъп до паметта ти, елементите от сънуваната в съня ситуация може да провокират асоциативно и да се свържат с елементи от реални спомени или разсъждения, появяващи се в будното ти съзнание преди отново да заспиш. Така в спомените ти впоследствие за този сън, ти възприемаш като част от сънувания сън и тези свои спомени и разсъждения, появили се от паметта ти докато си бил в периода и състоянието на междинното си събуждане.
Когато евентуално изпаднеш временно в регрес и в спомените ти за сънища сутрин се явяват само мъгла и объркани смътни елементи от ситуации, тогава напълно добре разбираш какво ще рече да имаш ясни сънища. Тогава разбираш, че сред множеството визуализирани сънища, които си имал години наред през предишния период, е имало огромен брой ясни и подробни ситуации, които са били всъщност ясни сънища. Това ти става напълно ясно като направиш сравнение с опитите да си припомниш и с не особено резултатните усилия да „видиш“ сънуваното в периодите на регрес, в които не успяваш да извлечеш почти нищо от нощния живот на мозъка си.
Неосъзнато творческо моделиране на съня
Има определени форми на спонтанен неосъзнат автоматичен контрол, когато съзнанието ти извършва по време на съня така нареченото неосъзнато творческо моделиране и промяна на собствения сън, за да прекъсне развитието на някоя неприятна ситуация (така наричаните кошмари), предоставяйки неочакван благополучен изход от критичната или смъртоносна ситуация, възможност за спасение или прекратяване на неприятното развитие. Аз многократно съм имал подобни ситуации в сънища и съм ги описвал. На това състояниекато обща особеност по време на сън отдавна се обръща внимание в текстове по темата за сънищата и, за разлика от всичко друго написано тук, неговото определяне не е в резултат на мои наблюдения и изводи от личния ми опит.Всички хора са имали такива сънища, независимо дали са могли да си ги спомнят, дори и ако никога не са постигали осъзнати сънища. Това състояние с несъзнателно трансформиране на ситуацията и намиране на изход е по-скоро близко до ясните сънища, отколкото до границата към „осъзнатите“ сънища.
По време на съня си твоето „Въображаемо Аз“ плува в Океан от елементи. Генераторът на сънищата определя сценария на съня и го изпълнява. Оказал си се в опасна ситуация, но без да осъзнаваш, че това е сън и без да имаш и най-малката представа, че би могъл да трансформираш и промениш това положение, възприемано от теб като напълно реално, ситуацията се модифицира в спасителен за теб вариант и ти се спасяваш. Падаш шеметно, но преминаващ в плавен полет и плъзгане до повърхността. Потъваш уморен от плуването в океана, но под краката ти се оказва пясъкът на възвишаващото се дъно, а отпред виждаш очертания и ти излизаш на брега. Не става въпрос за прекъсване на съня и събуждане, когато си се оказал в опасен момент, или просто за необоснованото изчезване на опасността с рязко преминаване в друга ситуация като смяна на кадър, а за намиране на логичен изход, за плавно трансформиране на ситуацията в съня по начин, с който продължавайки напред се намира благоприятно решение.
Елементите, които вероятно са предизвикали част от асоциациите в съня се съчетават с множество други, които плуват на повърхността на Океана на съзнанието, срещат се и се комбинират. Генераторът на сънищата ти променя сценария и продължава с неговото изпълнение в неосъзнатия ти сън със ситуация, която би била приемлива и приятна за теб.
Ролята на неосъзнатото творческо моделиране на съня
В съзнанието ти в будно състояние постоянно постъпва нова информация - както външна информация с факти, импулси и дразнители от заобикалящата те среда, обикновено повтаряща се и в по-голямата си част банална, така и вътрешна информация, в резултат на размишления, предизвикани спомени и тяхното допълнително обработване. Всичко това оформя асоциативната каскада в будното ти състояние, изразяваща твоя непрекъснат съзнателен процес, непрекъсваемо самосъзнание и чувство за собствената идентичност и собственото постоянно реално "Аз". Тези постоянни външни и вътрешни елементи се стичат към повърхността на Океана на съзнанието и там се завихрят или плавно отплуват и потъват. По време на сън тялото и мозъкът ти имат възможност да получат покой и да ангажират своите естествени ресурси за възстановяване и възвръщане на евентуално нарушения баланс и хармония. Елементите по повърхността на Океана се сблъскват, разминават и комбинират. Генераторът на сънищата ти води твоето "Въображаемо Аз" през сценария на твмоите сънища, съставени от рекомбиниращи се елементи, някои от изминалия ден, други появили се пре постоянните завихряния на повърхността от предишни дни, а трети от предишно време, асоциативно предизвикани и изплували от дълбините. В този процес на почивка и възстановяване на хармонията съдържанието на сценария е принципно е изпълнено с интересни, разнообразни и приятни ситуации. Това е и задачата на твоя Генератор на сънища. Когато съчетаването на елементите доведе до възникване на ситуация, която би могла да се развие като неприятна за теб, твоето "Въображаемо Аз" я решава по приемлив начин, с цел по-нататъшното интересно и приятно протичане на съня. Това е процесът на неосъзнатото творческо моделиране на съня, при което в ситуацията, която изживява твоето "Въображаемо Аз" ти намираш удобното решение като сънят ти се променя с появата на спасителен елемент. В други случаи, когато ситуацията би могла да е тревожна, дори и да не се включи механизмът на неосъзнатото творческо моделиране, тогава действа механизмът да не се впечатляваш от нелогичността и да не изпитваш нужда да си задаваш въпроси, да приемаш ситуацията без да се притесняваш както когато я наблюдаваш отстрани като на кино приемайки слуващото се като поредица от факти, които дори и да не ти харесват, не те смущават особено. И точно когато тези два механизма не функционират, когато има някакъв недостатък в действието на Генератора на сънищата и твоето "Въображаемо Аз" не е в състояние да приложи нито един от тези механизми за благополучно излизане от неприятна ситуация или за нейното абстрахирано наблюдение, тогава се появяват така наречените "кошмари" и натрапчиви тревожни сънища. Но това вече не е характерно за сънищата и практиката, които разглеждам, като е свързано с определени психологически или психически проблеми, причините за които би следвало най-напред да се идентифицираот съответните специалисти.
Осъзнати и контролирани сънища
За разлика от пряко свързване с качествата „ясни“ или „ярки“, по-непосредствено състоянието на осъзнатост в „осъзнати“ и сънищатрябва да се свързва с понятието „контролирани“, но и то не означава тъждествено състояние, а предполага качество и способност, които представляват следващ стадий на овладяване на сънищата, след постигане на определена степен на осъзнаването в тях и, разбира се, в определена степен на способността за задържането ти в същото това състояние без да се събудиш. Постигането на една или друга начална или средна степен на осъзнатост в съня все още не означава способност за контролиране, както и не означава дори способността трайно да се задържите в състоянието на "осъзнат" сън без да се събудите. Понятието „контролирани“ предполага те най-напред да са "осъзнати" в определена степен и стабилни като състояние на осъзнатост и задържане в съня. В този смисъл, резултатът би могъл да бъде обобщен и само с „контролирани“, но с „осъзнати“ по-добре се напомня за какво точно става въпрос, за общия характер на съня, за предпоставката, преди да се постигне и контролиране. Различните степени на контролиране на „осъзнатия“ сънсе изразяват вече в различните степени на способността ти да извършваш трансформации на обстановката и на ситуацията в съня. Затова, най-точно същинската осъзнатост в осъзнати сънищаби могла да се изрази с понятието „осъзнати и контролирани“.
Осъзнаване в осъзнат сън
При известно напредване в началните стадии на Първото ниво, когато вече е установен контакт със собствените сънища и те стават все по-ясни, разнообразни, детайлни и с вътрешна логика и последователност, практиката се насочва към осъзнаване по време на съня, че сънуваш.
Момент на осъзнаването. Предизвикване на процеса на осъзнаване в съня от забелязана нелогичност
Моментът на осъзнаване в съня ти, внезапното откритие и разбиране за това, че преживяваш сън, може да настъпи когато осмислиш някаква явна нелогичност в обстановката или дори и без такава причина, в резултат на внезапно вътрешно прозрение.
Както бе отбелязано за особеностите на сънищата, обикновено те са изпълнени с нелогични елементи, но ние ги възприемаме като нещо нормално и във всеки случай не си задаваме въпроса защо са такива. Това е особен механизъм, който осигурява протичането на неосъзнатия сън - това че приемаш обстановката такава каквато е, не се учудваш на нелогичните елементи и не си задаваш въпроси. Нелогичното ти изглежда естествено в цялостния контекст на комбинацията от нелогични елементи в съня ти. Дори когато сънят се състои от последователност от сравнително логични събития и обстоятелства, появата на нелогичен елемент не те учудва и ти автоматично не стигаш до задаването на въпроса защо това е такова. Но има моменти, когато определена нелогичност ти прави впечатление и ти си задаваш въпроса защо това е така. В този момент става преломът, при който ти осъзнаваш, че се намираш в състояние на сън.
Когато някоя нелогичност направи специално впечатление на „Въображаемото Аз“ и то евентуално успее да стигне дотам, че да се замисли и запита защо това е така, възможно е и да стигнедо отговор, че това е невъзможно и в този момент да се досети и осмисли, че това не е реалността, а е само сън. Това е своеобразен „пробив“ в сценария на Генератора на сънищата. Сценарият е променлив и се развива в хода на комбинирането на елементите, плуващи и сблъскващи се по повърхността на Океана на елементите, но обичайно той не предвижда достигане до осъзнаване в ситуация в съня, че сънуваш. Подредеността, относителната последователност и вътрешна логика и свързаност поне в рамките на отделни ситуации, са свидетелство, че комбинирането и рекомбинирането на елементи от Океана, не е просто хаотичен процес и случаен резултат, а протича с определена избирателност и порядък, което подсказва за предварително набелязани линии на сценарий за всяка отделна ситуация, както и за вида на различните ситуации, и осъществяван надзор за неговото следване и реализиране. Каскадата от асоциации на активната по време на сънищата част от съзнанието не се изразява само в някакъв хаотичен набор от несвързани образи и действия. Но Генераторът се грижи съзнанието ти да е потопено в разнообразни сънища, а не да се „пробужда“ разбирайки, че се намира в сънища. За тази цел е ограничена обратната връзка с трайната памет и съответно с възможността за логична преценка, създавайки условие за приемане на нелогичността и възприемане на всякакви въображаеми ситуации като реални. „Пробивът“ в сценария произтича от спонтанно (или вследствие на придобито качество от специална практика или поради друга причина) частично възстановяване и активиране на връзките на ангажираната със съня зона (или асоциативна каскада) с ресурсите на постоянната трайна памет и съответно на логическата преценка. При това „Въображаемото Аз“ получава началния импулс по пътя на своето трансформиране в „Реално Аз“, което ще може дотолкова да се доближидо реалното „Аз“ от будното състояние, колкото е успешен и пълен процесът на самоидентифициране, както и на другите аспекти на осъзнаването в „осъзнат“ сън. Като начало, забелязването на нелогичния елемент трябва да бъде последвано с оценка за неговата нелогичност, което се дължи на появил се асоциативен поток, водещ до съпоставяне с други подобни ситуации от будната реалност. Съпоставянето в обратната асоциативна връзка се изразява в аналитичен резултат и оценка за нереалност. По този начин се деактивира и онзи механизъм в сънищата ти, който е резултат точно от липсата на подобни обратни асоциативни връзки с паметта със съпоставяне и критичен анализ, който те кара спокойно да приемаш всяка странност без да изпитваш нуждата да се съмняваш и да задаваш въпроси. Оценката за нереалност трябва да бъде свързана асоциативно и с идеята, че щом обстановката е нереална и това не е животът ти от ежедневната ти реалност, значи това е сън и ти сънуваш. Асоциативният поток спонтанно и автоматично свързва несъответствието с реалността с възможността, че изживяваш сънища. Обратното би било в съня си да разбереш, че това не е реалност, но да не се досетиш, че сънуваш, или да имаш избор между различни алтернативи, например да предположиш, че си потопен във виртуално преживяване свързан с апаратура.Най-естественият избор на изживяване на нереална ситуация е в сънищата, което ни се случва всеки ден и обикновено всеки ден имаме опит с тях и се сещаме за тях. Аналитичният процес на асоциативната каскада свързва понятията, които стоят най-близо – нереалността със сънищата. Това се отнася още повече за този, който е придобил качество за достигане до осъзнатост по време на сън.
Нещо странно и нелогично ти прави впечатление в съня ти и изведнъж се досещаш, че това не е ежедневният ти свят и обстановка, и че ти сънуваш. Преминаваш границата с начална степен на така наречения „осъзнат сън“. Ако имаш опит, ще успееш донякъде да се задържиш в това състояние. Ако си начинаещ, малко след това или почти веднага ще се събудиш.
Осъзнаване, проверка, задържане
Когато "осъзнаеш", че сънуваш ти идва мисълта да провериш дали това наистина е сън. Всъщност, ти вече си го осъзнал и в себе си си сигурен, възприемаш го като откритие, просветление, даденост. Няма място за съмнение. И все пак. Когато все още си неопитен, идва ти наум веднага да направиш нещо необичайно, например да подскочиш и да полетиш. Това може да се случи. Както съм го правил и аз при някои от първите си осъзнавания в състояние на сън.
Но при такива "резки действия"в началото на практиката си рискуваш много бързо да се събудиш. Затова би било добре да запазиш спокойствие и единствената ти цел в този момент да е възможно по-дълго време да се задържиш в състоянието, в което "осъзнаваш", че сънуваш. За целта е най-добре да не правиш "резки движения" и да се оставиш на течението на съня. Остави се да плуваш по вълните, насочван спонтанно от съзнанието ти, плувай по течението на сценария на Генератора на сънищата ти, без да се опитваш да променяш хода на събитията. Ако искаш да усвоиш способността да се задържаш в това състояние, трябва в началото да се въздържаш от допълнителна активност с единствената мисъл да наблюдаваш и да помниш, че това е сън и ти съзнателно си пасивен, за да го продължиш по-дълго. Само наблюдавай и не забравяй, че това е сън. Това е за началния етап на практиката.
На първо време в практиката си, веднъж навлязъл в "осъзнат" сън важното е най-напред да се задържиш в това състояние без да се събудиш. За да продължиш съня трябва да изчакваш кротко без активни действия. Но за да излезеш от спонтанността и инерцията, които те движат в "осъзнатия" ти сън, извън посоката, която ти задава вътрешният генератор на сънищата, след като си разбрал, че сънуваш, ти трябва да си спомниш за този аспект в метода и да "осъзнаеш", че нарочно трябва да се въздържаш от активност. Запазвайки това знание ще имаш и мотива ако решиш в определен момент евентуално да прекъснеш пасивността и инерцията и да изпробваш ефекта и евентуалните последствия от опит за промяна и моделиране на ситуацията. Но по-добре е да не се избързва докато не се напредне с практиката. Припомняйки си тези елементи, автоматично може да бъде предизвикано възникването на въпроса за твоята самоличност.
Толкова дълъг път имаш да извървиш по коридорите на сънищата в търсенето на проходите и порталите към Вътрешната сфера, след като се научиш да се задържаш по-дълго време в състоянието на "осъзнат" сън, че в началото няма за къде да бързаш. Само по себе си задържането в състояние на "осъзнат" сън е само началото, а първите ти "осъзнати" сънища, в които няма да успяваш да оставаш дълго са само началото на началото.
Момент на осъзнаването. Спонтанно внезапно осъзнаване в съня, което не е предизвикано от конкретна нелогичност
Осъзнаването ти, че сънуваш може да се случи и изведнъж, като неочаквано явила се даденост, без видими причини в ситуацията в съня. При един такъв „осъзнат сън“, в един момент по време на сънуването изведнъж си дадох сметка, че сънувам и че това е осъзнат сън. Нямаше някаква предварителна причина, например нещо да ми направи впечатление, че е нелогично и неестествено, за да ме подсети, че това е сън. Възможно е причината да се криеше в постоянната ми настройка и насоченост на мислите ми в будно състояние към тема за сънищата и осъзнаването в тях. Просто в един момент ми се появи разбирането, че сънувам. В следващия миг се сетих, че при "осъзнат" сън първата ми цел трябва да е да се задържа колкото може по-дълго в това състояние. Идеята за тази необходимост, очевидно се появяваше в резултат на досегашния ми опит и анализи и на фона на едно запечатано в съзнанието ми общо разбиране, че все още не съм напреднал в тази материя и не съм овладял задържането в "осъзнат" сън, и че той би могъл всеки момент да прекъсне. Спомних си, че за да се задържа в състоянието на осъзнатост на съня, трябва да избягвам всякакви „резки движения“, в никакъв случай да не се опитвам нещо да променя или да направя, просто да се отпусна и да наблюдавам развитието. Осъзнатостта на съня се състоеше в това, че разбирах, че сънувам и че имах общото усещане за своята идентичност. Познанието, че трябва да се постарая да се задържа възможно по-дълго в това състояние, както и че за целта трябва само пасивно да наблюдавам, идваше от моята реална идентичност и досегашните ми занимания със сънищата. Това беше проява в съня ми на идеята ми за такъв принципен подход. Вече бях постигал преди това осъзнаване в "осъзнат" сън с висока степен и подробности на самоидентифициране, но принципният подход включваше и отказ от усилия за припомняне, опит за връзка с постоянната памет и активно самоидентифициране. По тази причина в този случай успях да се въздържа от насочване на мисълта си към това кой съм и какъв съмв реалността, не натоварих ситуацията с опит за достъп до паметта на своето реално „Аз“. В този случай нямаше самоидентифициране, както в предишен осъзнат сън, но липсата на такова действие съответстваше на опита ми и на придобитото познание за начина на усвояване на задържането с цел да проверя доколко то може да става все по-продължително и доколко може да е ефективно прилагането на такава техника. Трябваше да „застина“ като наблюдавам състоянието си, без да правя нищо активно с единствената цел да видя доколко по-дълго мога да се задържа в този сън, запазвайки разбирането, че сънувам.
Доколко възприятието ми за собствената ми идентичност се бе приближило до същността на реалното ми „Аз“ в будно състояние? Това трудно може да се каже, при положение, че задържането в "осъзнатия" сън не бе продължило достатъчно дълго и не бе имало процес надетайлно самоидентициране и съответно отваряне на достъп до паметта на будното „Аз“. Във всеки случай, усещането ми като цяло бе за моето „Аз“, разбрало, че сънува, спомнило си, че се занимава с овладяване на осъзнати сънища и припомнило си, че на този етап трябва да се опитам да се задържа по-дълго в това състояние като за целта трябва само да наблюдавам.
Но все пак в прехода от "Въображаемо Аз" към "Реално Аз", съответстващо в определена степен на реалното "Аз" има не един различни междинни етапи, характерни за различните степени на осъзнаване.
Иначе, в подобна ситуация осъзнаването, че сънуваш би могло да е и със самоосъзнаване като някакво друго „абстрактно“ "Въображаемо Аз", при което също да имаш усещане за самия себе си в състоянието на "осъзнатия" сън, но представата ти за себе си да е повече или по-малко различна (от присъщото на твоето самосъзнание възприятие за себе си, развило се в продължение на досегашния ти живот), произведена от състоянието на съня, без реална повърхностна или по-сериозна самоидентификация, отдалечена от възприятието за "Реално Аз" и несъответстваща на реалното ти "Аз". Туквсе още става въпрос за първично (първостепенно) осъзнаване в съня, че сънуваш, но без съответното достатъчно самоидентифициране, оставайки с възприятието за себе си в ролята на абстрактно "Въображаемо Аз".
Защото би могло да има и друга ситуация, при която в съня си ти си се оказал в ролята на абстрактен герой, който по време на самата ситуация на съня си заспива и по време на този вторичен (второстепенен) друг сън се осъзнава, че сънува. (В тибетската йога на сънищата монасите се стремят в първичен „осъзнат“ сън да медитират и да навлязат в следващо състояние, но не на вторичен „осъзнат“ сън, а на медитативно състояние в рамките на първичния „осъзнат“ сън.)В такъв случай, осъзнаването ти е от позицията на абстрактния герой, какъвто си в първичния си сън. Когато вторичният ти "осъзнат" сън прекъсне, ти се събуждаш, но все още си в състоянието на първичния си сън като съответния абстрактен герой.Тогава твоят абстрактен герой, ако си припомни вторичния си сън, ще започне да обмисля идеята за „осъзнат“ сън по време на първичния си сън, който ще си остане неосъзнат. Друг вариант е във вторичния сън абстрактният ти герой да не постигне осъзнаване, че сънува, но когато се събуди от него в рамките на първичния сън да си спомни, че току-що е спал и е сънувал, при което ще разбере в съня си, че е сънувал, макар и в сън вътре в съня си, при което ще продължи да възприема първичния си сън като реалност и той пак ще си остане неосъзнат. Често се случват сънища със ситуации, в които „Въображаемото Аз“ си дава сметка, че е заспивало и се е събудило, като може да има и възприятието за картини и ситуации, които да смята за свои сънища при това свое заспиване. Дали това са били картини от сънища във вторичния му сън, които „Въображаемото Аз“ успява да си припомни вътре в съня, или дуалистично възприятие за образи или идея за ситуации, създавано от Генератора на сънищата, което „Въображаемото Аз“ възприема като спомени от своите сънища? Такъв въпрос „Въображаемото Аз“ не би си задало, а сънят си остава в категорията на неосъзнатите.(Често може да има ситуации със сънуване вътре в съня, но спомените за второстепенно сънуване, още повече за самите второстепенни сънища, сравнително много по-бързо избледняват и се забравят. Дори множество пъти да си имал сънища вътре в сънищата си, ти може въобще да не знаеш за това. Споменът за вторичния сън би могло да е по-ясен при междинното събуждане, и напълно да изчезне след събуждане, ако при събуждането веднага не е бил записан или маркиран.)
Разбрах, че сънувам, докато бях с още няколко души на една улица. Когато си казах, че трябва само да наблюдавам, за да не се прекъсне сънят, започнах да наблюдавам развитието на ситуацията и тяхното движение по улицата. Така премина известно време след което усетих, че сънят ми се изплъзва, някак си олеква, измества се настрани. Всъщност, както наблюдавах улицата и хората, които бягаха към страничните постройки, за да се спасят от обстрела, светлината и картината пред погледа ми започнаха да избедняват, всичко започна да помръква и изчезва докато се оказах в тъмнината на затворените си очи и разбрах, че съм се събудил.
Тази ситуация на осъзнаване на съня, ясното разбиране, че е необходимо да се задържа в него, тъй като самото задържане е проблем, и решението за пасивно наблюдение, въпреки което след няколко секунди ситуацията се загуби, показва, че не само просто да разбереш в съня си, че сънуваш е постижение. Същинската задача първоначално е да успееш да се задържиш възможно по-дълго време в такова състояние и да се научиш да се задържаш все по-дълго. Умението за задържане е един от аспектите на способността за контрол.
Ако условно определим задържането в състоянието на "осъзнат" сън без да се прекъсне и да се събудиш като (времевите контури на) формата на осъзнатостта, съдържанието й се състои в осъзнаването, че сънуваш и в самоидентификацията.
За да стигнеш до втория основен аспект в съдържанието на осъзнатостта - самоидентификацията, най-напред трябва да се опиташ наблюдавайки "без резки движения" да придобиеш умението да се задържашв състоянието на "осъзнатия" сън без той да се прекъсне и без да забравяш, че сънуваш.
Освен аспекта на "осъзнаване", че си в сън и сънуваш, в началните стадии на практиката е необходимо, след като си разбрал, че сънувашда стигнеш и до момента ипроцеса на собствено идентифициране с реалното ти "Аз".
Постепенно в практиката ти "осъзнаването", че ситуацията е само сън трябва да започне плавно да преминава и да продължава с "осъзнаване" на това кой и какъв си ти и с все по-пълно самоидентифициране без това да те доведе до събуждане. От степента на точност и пълнота на самоидентифицирането и от продължителността на състоянието зависи и степента на "осъзнатост" на "осъзнатия" сън. В хода на този процес ще установиш, че по доста аспекти успяваш да се идентифицираш с това, което реално си в живота си от своя буден външния "материален" свят.
Самата самоидентификация е процес с натрупване на факти,а опитът за постигане на активно и прекалено бързо самоидентифициране и особено на моделиране на "осъзнатия" сън когато все още нямаш опит и способности за задържане и контрол в началото на практиката, може да доведе до неговото натоварване, прекъсване и събуждане.
В такъв начален период въобще не става въпрос за постигане на "контролиран" сън и опит да променяш и трансформираш, защото всяко активно действие би допринесло състоянието да се прекъсне по-бързо и да се събудиш.Не можеш да си мислиш, че веднъж разбрал че сънуваш, можеш да създадеш и промениш каквото ти хрумне. Всяка по-сложна задача би довела до претоварване и прекъсване на състоянието и събуждане.
Способността за контролиране с промяна на обстановката и ситуацията е следващ етап, като нейното постигане е обусловено на първо място от умението да се задържаш в състоянието на "осъзнат" сън без да се събудиш и на второ място от излизане от евентуалната инерция и пасивно наблюдение, и импулс за началото на самоидентифициране и постигане на една сериозна степен на самоидентификация.
Способностите за промяна, трансформиране, моделиране и създаване на обстановки и ситуации в "осъзнатия" и "контролиран" сън ще се развиват на етапи, като целта ще е както умението за постигане на все по-съществени трансформации и сътворяване, така и способността за задържане в тази среда без сънят да бъде претоварен и прекъснат от усилията при създаването на промени.
Може би във всеки отделен случай би било различно, но очевидно, за да стигнеш до способността активно да променяш и трансформираш ситуацията, първо трябва да усвоиш способността да се задържаш в това състояние. В този контекст, различната степен на сложност на променяне и създаване по време на осъзнатия сън, също без съмнение е въпрос на овладяване на нови по-високи равнища на способности.
Когато анализирах впоследствие своите възприятия докато наблюдавах пасивно с намерението да удължа осъзнатия сън възможно повече, си дадох сметка, че по време на това пасивно наблюдение не усетих никаква възможност, никакъв лост или механизъм, за който да се захвана с цел да задържа това състояние със силата на желанието или волята си. Сякаш беше проява на спонтанен резултат идващ някъде отвътре. Аз нямах достъпа до там „вътре“ където беше механизмът, който можеше да определи докога да ме държи в това състояние.
Самоидентифициране
В началото на практиката има различни видове "осъзнати" сънища с различни степени в параметрите на техните проявления. Беше в първите дни на октомври 2010 година, когатоми се случи "осъзнат" и "контролиран" сън с небивала дотогава степен и интензивност на осъзнаване и самоидентификация, най-доброто ми към онзи моментпостижение (от "осъзнат" сън, който бях успял да си припомня) за всичките предишни 10-11 години, откакто се бях насочил към тази тема.
След като бях осъзнал, че сънувам, бях променил ситуацията и насочил действието, като бях преминал през материята на стена и бях осъществил полет от вътрешността на висока сграда приземявайки се плавно и бавно. По същественото е, че по време на полета се бях самоидентифициралс голямо съответствие като при моята самоидентификация в този момент си бях припомнил, бях осмислилкато цяло и си бях казал кой съм, как се казвам, какъв съм, какво образование имам, в коя държава и в кой институт съм учил, в каква институция и какво работя, какви интереси имам, какво съм писал в младежки години(дори това, че съм се занимавал с научна фантастика и че още като ученик съм започнал да пиша разкази), в кой град живея, представих си улицата, на която живея и приблизително обстановката наоколо, а всички тези елементи бяха свързани с различни асоциации и предизвиквани от тях образи, които създаваха едно чувство за запълненост и даваха общото възприятие за собствената ми самоличност, за собственото ми "Аз".
Състояния и форми
Както когато сънуваш обикновени сънища, така и когато вече си осъзнал, че се намираш в сън и след това в процеса на самоидентифициране, можеш да изпиташ възприятия за различни състояния и форми на контакт със ситуациите в сънищата си, на тяхно наблюдение или на участие в тях. Много често тези състояния и форми съдържат елементи и аспекти смесени и взаимно проникващи се, пораждащи възприятия за дуализъм и многозначност, същевременно често спонтанно приемани за естествени, което затруднявапостигането на осъзнаване, че сънуваш, както и впоследствие самоидентифицирането. В зависимост от тези състояния и форми при отделни сънища се определят и възможностите да достигаш различна степен на резултатите си. Основно правило е че постигнатото веднъж не остава гарантирана даденост и ниво завинаги. То може да се затвърди и развие само чрез постоянната и продължителна практика. Основна особеност е често срещаният дуализъм и многозначност. Често изпитваш възприятие за двойственост. В частта за особеностите на сънищата бе споменато за различни проявления на възприятия за дуализъм. Много често е явлението в сънищата, когато се възприемаш едновременно и герой в събитията, и наблюдател отстрани. Често без да обръщаш внимание на това възприятието ти в съня е смесено сякаш си едновременно в ролята и на сценарист и режисьор, и на изпълнител и наблюдател, или в ролята на режисьор и наблюдател, или едновременно на наблюдател и действащо лице. Това осмисляш когато си припомняш ситуацията в съня. Даваш си сметка, че си преминал през различни смесени състояния, при които сякаш самият ти определяш в съня си какво трябва да се случи, а после то се изпълнява с твоето участие. И докато ти участваш в действието, сякаш се наблюдаваш отстрани.
Самоидентификацията може да е повърхностна и частична, или по-задълбочена и обхватна. В процеса на самоидентифицирането също може да забележиш двойственост. Утвържденията за твоята самоличност може да ги усещаш като излизащи от твоето съзнание и едновременно с това сякаш съобщавани от някой друг за герой, когото наблюдаваш. Може да има липсващи звена в идентифициращата те информация, но да не се появяват асоциативни връзки, които да ги изясняват и попълват. Може да липсват важни елементи, но при ниска степен на "осъзнатост" това просто да не ти прави впечатление, да го приемаш автоматично и да продължаваш нататък с наблюдението-действие. Въпреки разбирането ти в „осъзнатия“ ти сън за важността на самоидентифицирането ти, това действие може да започне и да продължи в голяма степен спонтанно като ти, макар че в този момент се самоидентифицираш, сякаш приемаш утвържденията за реалната си личност идващи отвън, бидейки слушател, наблюдател отстрани и едновременно героят в действието. Във всеки случай, нямаш прякото и непосредствено усещане за собствените си мисловни импулси и тяхното блуждаене посред коридорите на паметта ти в асоциативния поток извличащ елементите и информацията за собствената ти реална самоличност.
Тези състояния, посочени тук в пряка връзка с осъзнаването в „осъзнат“ сън, ще се наложи, цел по-добро систематизиране на цялата проблематика, да ги разгледам отново и по-подробно в частите за осъзнаването на „Въображаемото Аз“ (и „Почти-Реалното Аз“) и за вариациите на сънищата и вариациите на припомнянето и визуализирането.
Основно значение на самоидентификацията
Особено важно е по време на "осъзнатия" сън да се самоидентифицирашвъзможно най-пълно кой си. Всъщност, това е необходимо и задължително, за да може сънят наистина да се определи като "осъзнат" (макар и в една или друга степен, в зависимост от конкретността и обхвата на самоидентифицирането).
Защото иначе, ти можеш да имаш общото усещане, че това е сън, да си разбрал, че сънуваш, сънят ти може да е ясен и с подробно действие, но да нямаш представа и да не си в състояние да се досетиш кой си. Още повече, в духа на принципа на механизма за приемане на нелогичността и незадаване на въпроси, дори и по време на сън, в който си разбрал, че сънуваш, може дори въобще да не ти хрумне да си поставиш такъв въпрос и, макар и разбирайки че сънуваш, да се приемаш просто като себе си, без в ума ти да възникне нужда от подробности, без да имаш представа и без да те интересува откъде идваш, какъв си в реалността си извън сънищата, какво си правил и как си стигнал до този момент. Може просто да си продължаваш да се движиш по течението на действието в съня с възприятието и представите на твоето "Въображаемо Аз", без да си даваш сметка кой си в реалността на будния ти живот, без да свързваш възприятието за своето "Аз" с реалната си житейска история и без да има контакт и асоциативни връзки с паметта ти.
В съня си може да разбереш, че сънуваш и да не ти се наложи да полагаш усилия да не правиш "резки движения", защото в "осъзнатия" си сън ти може да си спонтанно пасивен. Да наблюдаваш себе си отстрани как се плъзгаш по течението на събитията, разбирайки, че това е сън и разглеждайки събитията сякаш гледаш кино, усещайки понякога дуалистичното възприятие и на собствено участие. Освен липсата на намерение и усилие да се самоидентифицираш не се появява никакъв импулс за променяне на нещо от заобикалящата среда и действие. Ти си придобил знанието и възприятието, че всичко около теб е въображаемо, без да се идентифицираш с реалното си "Аз" и без да си в състояние да контролираш събитията. "Осъзнавайки" че сънуваш, ти си пасивен наблюдател на филма на своя сън. През ума ти въобще не минава мисъл да се опиташ да промениш нещо. Ако такъв опит за промяна спонтанно ти се случи - веднага ще се събудиш.
И в двата случая (на автоматично плъзгане по течението и на опит за промяна и събуждане) може да не си стигнал до момента да се запиташ кой всъщност си ти, просто ще се възприемаш като някаква даденост, всичко ще ти се струва естествено, а твоето присъствие на това място ще ти изглежда най-логично. Ще си разбрал, че сънуваш, но няма да си стигнал до мисълта за това кой си ти и от къде идваш.
Спонтанно самоидентифициране
Когато още нямаш опит, както опитът за активно действие и промяна на обстановката, така и самоидентификацията може да е активност натоварваща процеса и водеща до събуждане, ако започнеш да се фокусираш върху нея. Но тя може и да се инициира спонтанно, без да е резултат от някакви твои активни размишления относно самоличността тии решения или стратегии как да се стигне до нея. Ако не започне спонтанно с внезапното появяване на знанието за това, кой си в действителност, след което да се нареди верига от асоциации за твоята реална самоличност, което е най-вероятно да се случи, тогава процесът би имал нужда от начален тласък с появата на общия въпрос "кой съм". А в контекста на свойството, присъщо за сънищата, да нямаш нужда да си задаваш въпроси, възникването на такъв въпрос или трябва да се определи като спонтанно или случайно предизвикано от ситуацията в съня, или да е част от сценария на Генератора на сънищата.
"Осъзнаването", че сънуваш, знанието, че можеш да загубиш тази възможност и да се събудиш и идеята, че е добре да успееш да се задържиш в този сън, за да видиш какво ще се случи по-нататък и да провериш какви биха били възможностите, от само себе си предизвиква и въпроса за това кой си ти в реалността ти извън този сън. Не винаги можеш да си наложиш пасивност и да се спреш от спонтанни активни реакции. Генераторът на сънищата се намесва в съня ти дори и когато си се осъзнал в него. Модифицира сценария и се опитва отново да те вкара в него. Самото възприятие за себе си в контекста на "осъзнатия" сън се превръща в процес на самоидентифициране, независимо от това дали този процес би натоварил ситуацията в съня и би довел до събуждане. Освен това, при такова спонтанно самоидентифициране ти не винаги би имал в същия миг времето и възможността да анализираш ситуацията, да се досетиш да възприемеш пасивния подход и да спреш асоциативния поток на самоидентифициране.
Същност на осъзнаване, самоидентификация, връзка с будната памет
Когато по време на сън си "осъзнал", че сънуваш (и още повече когато започнеш да се самоидентифицираш), ти правиш връзка с определени елементи на трайната си памет и в този смисъл - с функцията на будното си съзнание, което оперира с този вид памет. Започваш да си изясняваш кой си всъщност и да се самоидентифицираш. Как Генераторът на сънищата избира точно онази зона на паметта ти, където се съхранява идентифицираща те информация? Как той намира пътя към центъра на твоето самосъзнание, осигуряващ твоето постоянно възприятие за непрекъсваемостта на твоята идентичност? Започваш да се чуваш как повтаряш определения за това кой си и какъв си. "Чуваш"и "виждаш" в съзнанието ти да възникват изречения, които ти припомнят елементи от твоето настояще и минало в реалния свят на будните и твоето позициониране в него. Това вече не е случайно срещане на разхвърляни елементи в Океана на елементите на твоето съзнание, които се рекомбинират по причудливи начини. Това е целенасочено и свързано извличане на точно определени данни за самия теб, за твоя живот и реалния ти свят, която би могла да идва в тази форма и порядък само от подредена информация в трайната ти памет, принципно управлявана от будното съзнание.
Такава самоидентификация при "осъзнаване" на сън в началото на моята практика ме накара да се замисля по-дълбоко за механизма и за различните възможни степени и нюанси в подобни състояния.
Самоидентифицираш се в състоянието на "осъзнат" сън като си повтаряш кой си и с какво се занимаваш, как се казваш, къде живееш и какво работиш, но все пак това състояние не е същото както състоянието ти, когато си буден. Въпреки, че се идентифицираш по такъв начин и"Въображаемото ти Аз" в съня ти свързва мисълта си и представата за себе си със знанието за различни обстоятелства, факти и моменти от реалния ти живот все повече приближавайки се към същността на реалното ти "Аз" и превръщайки се в "осъзнатия" ти сън в "Реално Аз", сякаш всичко това става и остава в пелената на някаква частичност на реалността. Ти си в ролята на своето "Реално Аз" и едновременно донякъде си наблюдател отстрани. Определяйки своята самоидентификация ти я изговаряш и едновременно я чуваш произнесена отвътре и от другаде. Сякаш някой отстрани ти подава тази информация и ти го казва и едновременно с това ти си този, който го мисли и си го казва.
Ставаш свидетел на процеса на самоидентифициране, който ми се случи след като се изплъзнах от стената на сградата и полетях в широка дъга над площада и надолу към земята. Преминаваш подобен ход на самоидентифициране, което може да е в по-ниска или в по-висока степен - с по-малко подробности или по-пълно и обхватно. При по-висока степен ще почувстваш как се отварят каналите към паметта ти и си в състояние да си спомниш множество неща за себе си, своя живот и света в който живееш когато си буден. Ставаш свидетел как започваш да си повтаряш неколкократно различни неща за себе си. Повтаряш си ги или по-точно те възникват в съзнанието ти и се повтарят. Независимо от това дали формулираш точно целите фрази и думи, или си ги представяш като такива, ти ще ги възприемаш като завършени формулирани фрази. Всяка дума и фраза ще е свързана с букет от асоциации и представи за нещата, отнасящи се до нея. Те ще включват по смисъла си и в някаква форма на думи твоето име ("Аз съм..."), професията ти ("Аз съм..."), мястото, където работиш ("Работя в..."), къде си учил ("Завършил съм..."), какво си правил, например това, че си писал разкази още преди 40 години ("Писал съм..."), представа за улицата на която е домът ти ("Живея на тази улица долу..."), представа за града ти ("Това е София...").
Степен на самоидентифициране
Цел в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание е да постигнеш в състояние на "осъзнат" сън същата степен на самоидентификация с пълния достъп до ресурсите на паметта, каквито имаш в будно състояние. Това означава, че ти си в "осъзнатия" сън във въображаема обстановка и евентуално с различаващсевъншен физически вид (или пък без усещане за физическо присъствие в конкретен случай със своето тяло), в развитието на някаква ситуация, но ти знаеш, че това е сън, осъзнаваш напълно и знаеш кой си в реалния свят, така както го знаеш когато си буден, и знаеш всичко за реалния свят, за себе си, своя живот и спомени, което би могъл да знаеш в обичайно будно състояние, имаш същия достъп до паметта си, както когато си буден. Твоето „Въображаемо Аз“ в съня ти се е трансформирало в „Реално Аз“, което от своя страна е станало идентично с твоето реално „Аз“ от реалния ти живот в будно състояние.
Но това е много висока степен на осъзнаване и самоидентифициранев съня, която се постига на етапа, когато вече имаш сериозен напредък в процеса на интегриране на своите "ВъншноАз" и "Вътрешно Аз" и си вече почти готов да откриеш пътя, водещ към Портала към Вътрешната ти сфера.
Дотогава степента на твоята "осъзнатост" в съня ще е доста далече от състоянието на съзнанието ти когато си буден, а "осъзнатостта" ти, възприятието ти за твоята идентичност, обхватът на самоидентификацията ти и връзката ти по време на „осъзнатия“ сън с познанията ти за реалността ще са сравнително частични. С напредването по Пътя те ще стават все по-задълбочени и пълни.
Приемственост в идентичността
Има един основен проблем, свързан с приемствеността на идентичността, на състоянието на самосъзнание. Дори ако имаш сравнително висока степен на "осъзнатост" в съня, когато се събуждаш и преминаваш от състоянието на сън в будно състояние, каква е степента на приемственост и непрекъсваемост на възприятието ти за твоята идентичност, на себеусещането ти на твоето собствено "Аз"? Този въпрос е съществен във връзка с усилията да постигнеш взаимна връзка, последователност и приемственост между отделни "осъзнати" сънища. За да може, при преминаването награничния момент между съня и събуждането,ефективно да се постигне пълна непрекъсваемост, приемственост и сливане в осъзнатостта на „Реалното Аз“ в различни отделни „осъзнати“ сънища, разделени от междинни събуждания, и реалното „Аз“, би трябвало в състоянието на „осъзнат“ сън да си до такава степен осъзнат както би бил в будно състояние, или поне приблизително в такава степен (евентуално макар и без пълен достъп до ресурсите на паметта си).И в един следващ момент си в състояние директно да преминеш на режима, характерен за състоянието непосредствено след събуждане,изразяващо същинското будно съзнателно състояние, запазвайки непрекъсваемост във вътрешните процеси на постоянна пълна самоидентификация и усещане за собственото "Аз".Но тогава би възникнал въпросът доколко това би било сън?Или ти би бил в някакво особено квази-будно състояние – буден със съответните видения, буден, който вижда сънища, а може би не сънища, а картини, произвеждани паралелно от твоето съзнание?Доколко това би бил вече същински сън?Дори ако се окаже, че и при тази висока степен на "осъзнатост" в съня мозъкът ти продължава да излъчва електромагнитни вълни, характерни за състоянието на фаза РЕМ на съня или близки до тях?Едва ли би бил в категорията на обичайните "осъзнати" сънища. Доколко един „осъзнат сън“ със степен на осъзнатост и самоидентификация, достигаща до осъзнатостта и самоидентификацията при обичайното будно състояние (да оставим настрана способността за контрол, задържане и трансформиране), би могъл да се нарича сън и би съответствал на същността на понятието сън?
По-скоро такова пълно съответствие и приемственост биха били присъщи за "осъзнатия" сън на едно твое евентуално почти интегрирано "Аз", когато вече си постигнал съответно качество, открил си верните вътрешни пътеки, прекосил си объркващите зони и полета, ограждащи сцената на твоите сънищни светове и пространства, преминал си по ръба на бреговете на Океана на елементите и си успял да стигнеш пред прага на Портала, водещ към личната ти Вътрешна сфера.
Дали винаги има прекъсване на самосъзнанието между сънуването и събуждането. В конкретния споменат осъзнат сън, аз наблюдавах директно процеса на продължаването на ситуацията и процеса на нейното избледняване и изчезване, включително момента, в който избледняването се превърна в тъмнина и появяване на усещанията на лежащото събудено тяло. В този смисъл моето самосъзнание сякаш плавно премина от състоянието на "осъзнатия" сън в будното състояние.Прекъсване би имало ако няма такова пряко наблюдение на процеса и ако има някакво своеобразно бяло петно и рестартиране между двете състояния.
Прекъсване естествено има при събуждане след сън, в който ти не разбираш че сънуваш и се изживяваш като съвсем различна личност, макар и с усещане на свое самосъзнание и осъзнаване като съответно абстрактно „Аз“, в зависимост от гледна точка на каква собствена идентичност са твоите възприятия на "Въображаемо Аз" или от това каква е била степента ти на осъзнаване по време на съня.
В една друга подобна ситуация на "осъзнат" сън бях в обстановка, в която се появи баща ми. Разбирах, че сънувам и трябва внимателно да изчакам без резки мисловни движения, за да се задържа в тази ситуация и тя да продължи. Бях самият "Аз" с едно общо вътрешно усещане за себе си, такъв какъвто съм, макар и без в този момент да започна да си формулирам и изреждам елементи за собсвената ми идентичност. Нямаше специален процес на самоидентифициране, който принципно е един от аспектите на осъзнаването в съня. Усещането ми за себе си бе общо. Същевременно край мен бе моя баща такъв какъвто го помня. Наблюдавах обстановката и видях, че картината около мен не е много ясна, беше някак си бледа, бе някак си на точки както работи телевизор с развален образ и с изображение на точки или снежинки. Гледах общо и всеобхватно на картината около себе си. Мина ми през ума, че нещо във виждането ми не е фокусирано. Тогава насочих погледа си в определено направление и към определена част от окръжаващата ме обстановка, насочих поглед, за да си го фокусирам, да видя конкретните детайли от картината на това място. В момента, в който направих това и се вгледах по-внимателно и фокусирано картината започна да избледнява и да се разпада и аз установих, че вече съм в будно състояние и видението е изчезнало.
В тези конкретни примерни ситуации, независимо от това, че в съня не си бях казал кой съм, как се казвам, какъв съм, какво работя, с какво се занимавам, нито пък си бях припомнил история на моето минало и живот и други факти от паметта ми, усещането ми за самия себе си, за моето собствено "Аз" беше пълно и сякаш напълно идентично с реалното. Преминаването от състоянието на „осъзнат“ сън в будно състояние се бе случило плавно, директно, без прекъсване или прескачане в осъзнатостта и във възприятието за моето самосъзнание.
История на търсене
Още преди да започна активно да се занимавам с овладяване наспособността за редовно постигане и преживяване на осъзнати и контролирани сънища, аз вече няколко пъти спонтанно бях постигал „осъзнати“ сънища.
Спомням си, че изпитахподобен спонтанно появил се"осъзнат" сън, както и възприятието впоследствие за неговото припомняне, още в периода между 1990 и 2000 година, въпреки че в онези годиниоще не се бях впуснал в тази практика, а съзнанието ми бе насочено предимно "навън". В онзи период силно преобладаваше интересът ми към проумяване на мистериите на физическата ни реалност чрез теоретично усвояване и осмисляне на достигнатите фундаменталните познания според наложилите се по онова време стандартни и приети или поне обсъждани на „академично“ нивонаучни представи и концепции – по проблематиката на относителността, пространството и времето; квантовата механика; "стандартния модел"; космологията; хипотезите (или спекулации) за "струните" и други подобни.
Това десетилетие бе период на посветени интереси и "външни" проучвания, след като вече бях успял да изляза от един предишен етапвъв времената между 1979 и 1989 година, в който, независимо че се бях въвлякъл да изучавам досадни и в повечето случаи фалшиви и умопомрачаващи политически дисциплини и след това да се занимавам и да си вадя хляба с тривиални и банални административни дейности(сред не по-малко "фалшиви" хора), интересът ми към източната мъдрост, философски концепции и традиции, към идеите за наличието на "вътрешни енергии", както и в тази светлина към източни практики и бойни изкуства, ме бе крепял и ме бе настройвал да търся пътя навътре в собственото си „Аз“ с повече или по-малко успешен резултат.
През първите години след 2000 година мисълта ми се насочи към темата за "осъзнатите" сънища, но тогава все още не бях започнал да подхождамсистематизирано и изчаквах евентуално да постигна някакви спонтанни резултати, като в течение на тези няколко години акцентирах върху стандартни практики по Хата йога. Въпреки че още не бях започнал със системна и сериозна практика специално по Пътя на сънищата, в периода между 2001 и 2004 година когато бях в Индия няколко пъти успявах спонтанно да достигна състояния на "осъзнати" сънища.
Когато,след завръщането ми от Делхи през 2004 година,започнах ежедневно и активнода се занимавам с практиката за овладяване на сънищата си в продължение на дълъг период от години наред, постигах не веднъж преживявания на различни по вариант и степени на осъзнатост или контрол осъзнати и контролирани сънища. В практиката си през тези години усвоих метода за развитие на способността за постигане на такъв вид сънища чрез системното ежедневно припомняне, визуализиране и записване.
Това многогодишно вътрешно преживяване и системна практика бе и началото на моя Път на формулиране на Йога на интегралното съзнание и за намиране и отваряне на Портала към личната ми Вътрешна сфера и откриване на пътя отвъд нея.
Осъзнаване в съня, полет през стената и самоидентифициране
2 октомври 2010 г. Когато съзнателно полетях в съня си и след като преминах през една стена летях от петия етаж и се приземих, не беше първият път, но беше най-яркото "осъзнаване" на сън до този момент в началните етапи на моята практика.
Щом "осъзнах", че сънувам, веднага пред мен се появи въпросът какво ще направя, какво мога да направя и какво трябва да направя. Този въпрос нямаше да се задържа в ума мимного време. Изглежда решението се появяваше светкавично без да ме изчаква. Сякаш вече бе предопределено какво ще направя. Едновременно с въпроса, аз си помислих, че сега трябва да полетя. Най-после имаше такава ситуация и възможност! Щях да проверя и да видя какво ще се получи. Сякаш идеята за полет ми бе програмирана в случай, че разбера, че сънувам.
В този миг не ми мина през ум да стоя на едно място и да чакам, за да видя какво ще стане. Както винаги си бях представял евентуални свои действия в подобно състояние, в миговете, когато осъзнавах, че това е сън, си помислих, че трябва да извърша някакво особено и невъзможно действие, за да проверя какво може да се прави в състояние на сън. Но не за да проверя дали това е сън, това бе ясно за мен като аксиома. Все пак, ако се съмняваш в нещо и искаш да го провериш, за целта не скачаш от петия етаж.
Не съм обмислял дълго, решението бе взето веднага, на момента, в който разбрах, че сънувам. Първото нещо, което ми мина през ума, беше полет. Същевременно виждах стената вляво и си помислих, че ще излетя към нея и ще я достигна, и едновременно си помислих, че това е добра възможност да проверя дали и как може да премина през нея. Всички тези размисли се случваха в един миг. Нямаше време за обмисляне на евентуални възможности и последствия при един или друг вариант. Някак си се сещах, че дори и при "осъзнат" сън в началото на практиката и усвояването на уменията не всичко може да се направи. В основата на възприятията ми стоеше усещането, че и преди при "осъзнат" сън не всичко съм успявал да направя, че уменията се изграждат с много упражнения, и че преминаването през стена е едно от трудните неща. Нямах спомен да съм го правил. И ето сега имаше добра възможност да опитам. Вляво беше парапетът и аз си помислих, че ще излетя над него. Излитането и преминаването през стената щеше да е добро подходящо действие за потвърждаване на възможностите в "осъзнат" сън.
А за това, че е сън - нямаше нужда от потвърждение. Макар че малко по-късно за миг си помислих – "ами ако не е, ще се пребия". Изглеждашесякаш в един миг се бе опитала да се прокрадне някаква сянка на съмнение, но това бе само проява на логиката на допускане на очевидно абсурдното, което предполага естествено отричане. Все пак в определен момент вече бях получил това неоспоримо възприятие –бях "осъзнал", че сънувам. "Въображаемото Аз", с което в съня си се бях идентифицирал, още преди да разбера, че сънувам и сънят ми да се превърне в "осъзнат", имаше някои общи елементи с реалното ми "Аз". Например, действието се развиваше в сграда, която в съня си асоциирах с жилищната сграда, в която реално живеех, улицата, входа на сградата и стълбищните площадки - всичко това се асоциираше с реалните, макар и да имаше някои дребни различия в детайлите. Но още не бях започнал да се самоидентифицирам с реалното си "Аз". В момента, в който разбрах, че сънувам, това все още беше "осъзнаване" и знание на моето "Въображаемо Аз" с характеристики близки до "Реално Аз", което се намираше в среда, която в голяма степен наподобяваше реалната, но то все още не бе започнало да си задава въпроси и да си изяснява конкретно кой съм, откъде съм дошъл и какъв съм бил. В същия момент, когато бях разбрал, че сънувам, все още не се идентифицирах с мисли или с думи с реалното си "Аз", макар вече да имах някакво общо и разлято усещане за себе си, а бях започнал да се питам какви невероятни действия и полети мога да предприема, за да установя възможностите си в света на сънищата. Тази идея бе пряко свързана с идеята за развитие и усъвършенстване на такива възможности. Тази мисъл предшестваше процеса на самоидентифициране. До момента, в който малко по-късно щеше да започне процесът на самоидентификация с реалното ми "Аз" и осмисляне на това кой съм всъщност, щях да остана в ролята и с възприятието си на "Въображаемото Аз", което, за разлика от обикновените сънища, бе разбрало, че сънувам и че всичко наоколо е само една въображаема обстановка, един сън с много най-различни възможности за неограничени действия.
Знанието, че сънувам и че съм в състояние на сън се бе появило внезапно както разглеждах стъпалата на стълбището. То идваше отвътре и беше като аксиома. В стъпалата бях видял нещо странно, нещо малко по-различно. Очевидно бях направил сравнение със спомените си за това какви би трябвало да са реалните стъпала. Бях направил асоциативна връзка с паметта си и бях стигнал до прозрението за нереалност на ситуацията и за сън. От определен момент в съня просто чувствах и знаех вече, че това е само сън. Колкото и понякога да се водим в съня по сценария на Генератора на сънищата и да изпълняваме някакво действие без в момента да се замислим, все пак самата същност на осъзнаването включваше елемент на свободна воля и самоконтрол. Евентуалното опасение би означавало да приемам ситуацията за реалност, а не за сън. Ако се бях съмнявал сериозно дали е сън, едва ли бих решил да излетя, за да преминавам през стената. Както не бих предприел по този начин преднамерено и обмислено такова действие в обикновен ("неосъзнат") сън, в който спонтанно бих приемал обстановката като реалност и съответно не би ми минало през ума да преминавам през стена и да прелитам. Макар че, от друга страна, много често в "неосъзнати" сънища летим и правим невъзможни иначе неща, само че това става спонтанно без да се замисляме и без да изпитваме необходимост да си задаваме въпроси за странните и нелогични неща, често възприемайки себе си и отстрани - като наблюдатели, или с двойствено възприятие.
Така че, при този "осъзнат" сън на този негов етап (преди да започне самоидентифицирането ми) се съчетаваше разбирането, че ситуацията е сънищна и въображаема със знанието, че каквото и да направя то няма да ми навреди, именно защото това е сън, а не реалност и не действат нормалните физични закони и опасности.
Същевременно, въпреки, че полетът изглеждаше като решен съзнателно с определена цел, гледайки назад и припомняйки си, понякога впоследствиеми възникваше въпросът, доколко, знаейки че сънувам, съм действал наистина със свободна воля или сънят все пак бе следвал някаква своя собствена логика. Участник ли бях в съня или външен наблюдател на ситуация сякаш развиваща се покрай мен, сам ли измислях решенията или някой ми диктуваше отвътре мислите в съня, макар аз да усещах, че това е моята воля и аз взимам решението. И като казвам "аз" и "някой" кого точно имам предвид и каква разлика правя?Генератора на сънищата във "Вътрешното Аз"? "Въображаемото Аз" от ситуацията в съня, "осъзнало", че се намира в сън?Частично пробудено и активирано "Външно Аз" - "Въображаемото Аз"в процес на самоидентифициране с реалното ми "Аз" и превръщане в "Реално Аз" в съня ми, или друго?
Кой бе решил да пробия стената и да прелетя през нея? Все още не бе започнала самоидентификацията ми, но имах някак си отстрани общо усещане и познание априори за себе си като за реалния "Аз".Аз ли бях взел решението чрез размисъл на момента и непреднамерено като "осъзнало" се "Въображаемо Аз", което, със същата спонтанност както осъзнаването, че се намира в състояние на сън, е получило и познанието за съществуването и характера на реалното ми "Аз", с което малко по-късно ще започне да се идентифицира, или това бе пореден сценарий на Генератора на сънищата. Въпросът коя част на съзнанието ми е била извор на решението има смисъл дотолкова, доколкото има смисъл понятието "осъзнатост" и "осъзнат" сън когато говорим за неинтегрирано съзнание разделено на "Външно Аз" и "Вътрешно Аз".Аз си го задавам от практична гледна точка, за да мога да определя степента на "осъзнатост" на съня, изхождайки от възприятието за собствено "Аз", разбрало, че сънува и припомнящо си кой е в действителност човекът, който спи и сънува този сън, с чие реално съзнание съвпада това възприятие.
След като е било получено просветлението, че си в сън и сънуваш, границата между "Въображаемото Аз" и "Реалното Аз" става тънка и започва постепенен процес на "преливане" и трансформиране, защото още от първия момент на осъзнаването че си в сън, ти автоматично получаваш общи спомени за себе си, макар че може да са периферни или разбъркани, и макар и да не е започнал още същинският процес на ясно и конкретно формулиране на собствената идентификация.
Осъзнаването, че сънуваш, както и съмнението идват някак автоматично, както и продължаването на възприятието, че това е сън и следователно не е реално и няма опасност за физическото ти благополучие в реалността. Автоматично както продължава движението по инерция.
В това състояние все още нямаше много място за анализи и асоциативни връзки с паметта ми и с реалното ми "Аз", каквито бих могъл да правя в будно състояние. Все пак това бе състояние на сън, макар и "осъзнат", а не будно състояние.
Със сигурност има различни степени в състоянието на "осъзнат" сън. Тези степени зависят от придобитата способност за задържане, от дълбочината и обхвата на самоидентифицирането и от уменията за контрол и трансформиране. В зависимост от степента на самоидентификацията по време на "осъзнат" сън произтича различното доближаване до мисловната форма и разсъдъчно-аналитичната проява, характерни за будно състояние. Затова процесът на самоидентифициране е зависим от степента, в която по време на "осъзнатия" си сън успяваш да намериш път към паметта си, да направиш връзка с нея и да се стигне до двупосочен асоциативен поток.
Още преди да започна да го проверявам на практика по време на "осъзнати" сънища, бях обмислял, че вероятно не всичко може да се направи по време на съня дори при състояние на "осъзнат" сън, независимо от това, че само сънуваш и ти се иска да направиш какво ли не, и че може би си мислиш, че веднъж разбрал, че сънуваш ще можеш да правиш всичко, за което си помислиш и поискаш без ограничения. Поне в началните етапи на практиката докато все още не си напреднал е така - не може да се прави всичко, което би си наумил. Поне докато не се научиш, докато не усвоиш способностите да правиш такива неща. Например, ако при този "осъзнат" сън тогава ми бе дошло наум да се окажа насред полето и пред мен да се появи един дворец, да вляза и тръгна из него (нещо,за което често си бяхмислил като обект за материализиране при "осъзнат" сън), или да се окажа в него (достатъчно материал имах в съзнанието си от реални посещения на дворци и замъци и от различни филми, които бях гледал), да има трапеза с димящи блюда и чаши с напитки... Най-вероятно (или по-скоро, със сигурност) тогава това просто нямаше да стане и нищо нямаше да се получи. Опит за такова трансформиране на средата би си останал без резултат.От такова усилие, или от намерението и желанието да го направя по време на "осъзнатия" сън,сигурнощях да се събудя. По-малко вероятно ми се струва без да се събудя да се бях оказал в някаква мъгла или каша вместо в двореца. За проектирането в миг и реализирането на обекти с подобен мащаб и характер е необходим съответният личен капацитет на способностите. Нужна е практика за успешно постигане на такива "материализации" така, че едновременно и да задържиш състоянието си на "осъзнат" сън и да продължиш. Зависи от тренинга, от постигнатите умения и от това колко си напреднал с практиката.
Отлепих се от пода и се насочих над парапета към стената с главата напред. В този миг, едновременно с политането, си казах: "Ами ако това не е сън? Ще се пребия." Но самото задаване на въпроса дали би могло това да не е сън бе придружено с отговор. Сега вече бях видял и "осъзнал" множество различия в обстановката с оригиналното място, което изразяваше - моя дом. Сега вече преценявах множество елементи от случилото се до момента, които бяха в противоречие с логиката на будната ми реалност. Знаех, че това е сън, беше знание „отгоре”, даденост, аксиома. Така че въпросът за миг "ако това не е сън?" бе само в порядъка на едно алтернативно мислене, в което често допускаш или си представяш обратното на допустимото и приемливото, или онова, което никога не би направил, отричайки го по този начин. Същевременно си повтарях: "това е сън, сънувам".
"Ами ако не е сън?" - си бях помислил в първия миг, когато се хвърлях през парапета. Ако беше сън очаквах да мога да премина през стената и да продължа да летя. Щях да видя дали това е възможно или какво щеше да се случи. А ако не бе сън, просто щях да се ударя лошо в стената и да падна на стълбището, само щях да се натъртя или да си счупя нещо. Тези разсъждения се случиха за миг, всъщност не бях имал много време за размисъл откакто разбрах, че сънувам. Дали въобще щях да успея да стигна до стената? Но ето, че летях над парапета - това при нормални обстоятелства едва ли би ми се удало по този начин.
Два-три метра до стената. Главата ми се докосна и започна да потъва в нея. Стената меко се уви около лицето ми. Щях да премина през нея, да изляза от другата й страна и да продължа полета си във въздуха извън сградата. Когато навлязох и започнах да преминавам през стената, усетих смяната на средата около мен. Меко и безболезнено, лицето и тялото ми постепенно навлязоха ведна по-плътна субстанция,бях засмукан в някакво пространство пълно с непрозрачна, седефена гъста течност, бях се плъзнал бавно през стената на тази перлено мъглива субстанция и навлязъл сякаш в резервоар пълен с някакво белезникаво полупрозрачно желе, чиито размери не можех да разбера, а и не ме интересуваха, аз полагах усилия да плувам, а навсякъде около мен бе тази субстанция, мислите ми протичаха в миг, нямах време да наблюдавам и анализирам, а за характера на средата си бях дал сметка впоследствие, аз гребях с ръце, сякаш плувах във вода, а докато загребвах усещах, че се придвижвам напред, но доста бавно, бавно напредвах, преминаването ми не стана бързо, а беше процес, не изпитвах нужда от въздух и не се задъхвах, ръцете ми загребваха, но без особен резултат, така, както би билоако бях във вода, а като се опитвам да плувам ръцете ми загребват само въздух, и така не успявах да се придвижа напред. Бях в тази по-плътна желеобразна среда на стената, а ръцете ми сякаш загребваха само въздух. И все пак съвсем бавно постепенно се придвижвах напред. Всъщност, въпреки усещането за бавния и продължителен процес на безпомощно плуване, когато вече излизах от стената имах усещането, че всичко това е продължило кратко, 2-3 секунди, след което бях излязъл навън, бях се изплъзнал от средата, бях освободен и плавно изхвърлен от стената. Бях се измъкнал от стената, някъде високо по фасадата на сградата. В конструкцията на реалната ни сграда стълбището няма такава външна стена (нито сградата ни е толкова висока), но това бe дребно различие с реалното, на което в случая дори не бях обърнал внимание. Продължавах с полета. Прелитах от стената нанякъде и бавно и елегантно се придвижвах надолу към земята по идеално геометрично оформена широкадъга. После меко се приземих, стъпих на земята. Улицата, която малко по-рано бяхпрекосил, влизайки в сградата, и която беше аналог на реалната улица, на която се намира домът ми, сега се бе превърнала в някакъв широк непознат пуст площад. Огледах се. Видях улицата-площад и сградата, погледнах нагоре, откъдето бях пристигнал. После се събудих. Но това не беше всичко по време на този сън и този полет през стената.
Още веднага след като се измъкнах от стената и полетях плавно напред и надолу, започнах своята самоидентификация. Очевидно процесът започна спонтанно, тъй като нямаше някаква пряка връзка точно с момента на излизането ми от желеобразната субстанция на стената. Никога преди това в "осъзнат" сън не си бях правил такава самоидентификация. Тя бе интензивна и пълна. Не казвам, че е била цялостна и че не е можело по-добре, не казвам също и че това състояние на "осъзнат" сън и самоидентификация е било идентично с обичайното будно състояние. Просто беше впечатляващо състояние на осъзнатост и реално самоидентифициране в "осъзнат" сън.
Следващите възприятия и мисли се осъществиха по време на полета след излизането от стената. Може би не съм си казвал точно така с думи: "това е осъзнат сън". Но сега вече, освен факта, чесънувам, който бях осъзнал още горе на площадката преди полета, ми беше съвсем ясно и това, че в този момент сънят ми е от другия вид, от онези, при които по време на съня си "се осъзнаваш" и разбираш, че сънуваш. Изпитвах онази представа за случващото се, която ми се бе запечатала в съзнанието, когато в будно състояние се бях занимавал със същността на "осъзнатите" сънища. И разбирах, че това е точно от онази категория събития, за постигането накоито практикувах и към овладяването на които се стремях. Осъзнавах специалния характер на съня и на момента, в който се намирах. Усещах вътрешно, че трябва да имам желанието той да продължи колкото се може по-дълго. Просто знаех, че това е ценно и необходимо. Възприятията и усещанията, които изразяваха тези идеи и положения, сякаш бяха някакви мигновено появяващи се смислови картини, не бяха протяжни размисли и разсъждения.
Ако тогава бях разсъждавал по този въпрос, ако бях имал време да разсъждавам (и ако бях успял да "се осъзная" и да се самоидентифицирам до необходимата степен) сигурно щях да си напомня(нещо, което многократно съм си мислел в будно състояние), че, за да задържа и продължа съня,не трябва да правя резки физически и мисловни движения, не трябва да започвам да се опитвам да го променям, трансформирам и моделирам, трябва да стоя мирно и да наблюдавам, да не правя нищо повече, освен да съзерцавам случващото се, само и само състоянието на "осъзнатост" да бъде задържано и сънятда продълживъзможно по-дълго.
Очевидно, обаче, нито бях имал време да разсъждавам за това, нито необходимата степен на "осъзнатост", за да стигна до тези размисли, защото почти непосредствено след осъзнаването, че сънувам, аз бях полетях през площадката и бях започнал да се "процеждам" през стената на сградата. Сякаш някой друг бе определял в този момент действията ми, независимо от това, че аз разбирах, че сънувам и си мислех, че аз съм решил и решавам какво да направя и да правя. Може би на този етап сънят ми все още се развиваше по сценария на вътрешния генератор на сънищата, независимо от това, че се бях "осъзнал" и бях разбрал, че се намирам в състояние на сън.
Във всеки случай, поне на този етап на моето развитие по вътрешния път, на "навлизането ми навътре" и на интегрирането на двете страни на моето "Аз", както в будно състояние, така и в този случай на "осъзнат" сън (и в началната му фаза, когато все още доминираше "Въображаемото Аз" и по-късно по време на полета, когато протичаше процесът на самоидентифициране), себеусещането ми за своето "Аз"и състоянието ми като "Реалното Аз" не включваха възможности за пряк контакт с вътрешния генератор на сънищата и за получаване на информация за неговите планове и действия.
Кога си бях помислил, че трябва да се постарая да не прекъсне сънят? Когато вече бях полетял? След като вече бях направил рязкото движение за моделиране на съня с полет през стената. Когато вече бях "изплувал" от стената с усещането, че съм бил в огромен резервоар с полупрозрачно сребристо желе. В този момент на полета вече бе започнал да протича процесът на моето самоидентифициране. И като се замисля, всичко май се случваше доста бързо, макар и от друга страна да бе имало достатъчно време. Възприятието за време е различно. Може да го усещаш като неопределена протяжност. Може да го усетиш като един миг, и да знаеш, че в този миг са ти се случили множество събития. Дали мислите за необходимостта да се задържа в съня просто не са ми пробягали за миг през ума? Това бе концепция, изразяваща се в една мисъл, в миг – какво трябва да правя на този етап когато разбера, че сънувам и че има "осъзнат" сън. Какви са условията, за да се задържи по-дълго "осъзнатият" сън – за мен, на този етап от практиката ми, според капацитета, до който бях достигнал.
5. Вариации на сънища
Развиващи се ситуации, идейна приемственост и сливане на сънища. Сънищен свят.
Циклите на съня
В резултат на медицински изследвания се твърди, че сънят се разделя на цикли, които продължават около час и половина. Всеки цикъл започва с фаза „повърхностен сън“, преминаваща във фаза „дълбок сън“, следвани от фаза „РЕМ“ – (от английски език) фаза на „бързо движещите се очи”. Счита се, че по време на фаза „РЕМ” се появяват сънищата (или поне повечето от тях и по-ярките и подредените). Тази фаза е наречена така, защото е установено, че когато човек сънува очните му ябълки зад затворените му клепачи правят движения – обикновено наляво и надясно. С напредването на нощта и с редуването на циклите, първите две фази се скъсяват, а „фазата на сънищата“ („РЕМ“) се удължава по времетраене. Между всеки два цикъла след последната фаза „РЕМ“ има междинно събуждане. Ако се приеме дословно тази теория, излиза, че в една нощ с около осем часа сън (спане) се повтарят около четири-пет цикъла, а междинните събуждания са съответно около три-четири. Човек обикновено не запазва спомен за междинните си събуждания.
Моят опит показа, че тези положения трябва да се приемат само като теоретична обща схема. Когато сте усвоили донякъде практиката да си припомняте и визуализирате своите сънища и ако в определен период правите това при всяко междинно събуждане, ще забележите, че понякога тези събуждания, и съответно циклите между тях, или поне периодите със сънища, от които сте излезли, може да са много повече от три-четири. (Все пак трябва да се прави разлика между нощен сън с нормална продължителност и продължителен сън, който продължава и сутринта, когато може да имате многобройни събуждания и заспивания със сънища между тях.) Това би предполагало промяна в схемата – в продължителността на циклите и в тезата, че се сънува предимно във фаза „РЕМ”. Самите отделни сънища (сънуваните ситуации и елементи, които са изолирани една от друга по съдържание и смисъл на действието и се възприемат като отделни сънища) са много повече, защото и в една фаза те могат да са многобройни, преплитащи се или следващи, макар че обикновено не сте в състояние да осмислите това и да си припомните всички тях.
Според теорията, преди да влезете във „фазата на сънищата“ („РЕМ”), трябва да преминете през фазите на „повърхностния“ и на „дълбокия“ сън. Макар че с всеки следващ цикъл те се съкращават по продължителност, счита се, че те присъстват във всеки цикъл и съответно следва да отнемат определено време преди отново да потънете в сънищата си.
Моят опит показа, че и това не винаги е така. Когато сте усвоили практиката да наблюдавате и да си припомняте своите сънища, било то през нощта при междинни събуждания, било то сутрин, когато се излежавате и, за сравнително по-кратък период от време, многократно заспивате и се събуждате, установявате, че след поредното визуализиране заспивате и навлизате в поредното съновидение много по-бързо, отколкото може да се допусне, изхождайки от теорията за двете предварителни фази, през които трябва да се премине.
Когато осъществявате тази практика, наблюдавате часовника при всяко следващо събуждане, при което си припомняте и визуализирате току-що сънуваните ситуациии, отчитайки времето, отминало след предишното събуждане и визуализиране, и разбирате, че след заспиване почти веднага сте се потопили в сънищата си. Почти не е имало време за фазите на повъхностен и дълбок сън. Различни вариации на сънища и визуализации, описани в този текст, базиращи се на собствения ми опит, създават представа по този въпрос.
Сближаване на сънищата
Някои положения в теорията за структурирането на циклите по време на спане и сън в последователни фази - "повърхностен сън", "дълбок сън" и фаза "РЕМ", за мен се доизясняваха или изглежда понякога се опровергаваха от моята практика.
Ако теорията приема, че с всяко поредно заспиване със сънуване започванов пореден цикъл и във всеки цикъл задължително се преминава през всяка съответна поредна фаза докато се стигне до фаза “РЕМ”, в която се появяват сънища, моята лична практика ми подсказваше определени различия с теорията.
Въпреки схващането, че с всеки следващ цикъл се намалява продължителността на първите две фази и се удължава фазата "РЕМ" на сънищата, теорията изглежда не споменаваше за възможно прескачане на първите две фази.(За първите две фази теорията казваше също, че обикновено те не са източник на ясни сънища, че при тях все още не се сънува по начина както във фазата „РЕМ“.)Но,както се оказа при мен, в определени случаи при напредване на практиката, изглежда това се променяше. А може би при напредване на практиката на наблюдение и припомняне просто бях в състояние да забележа обичайни неща, които преди ми бяха убягвали. Забелязах, че често се стигаше до навлизане във фаза на сънищата (независимо от това коя ще е тя и как ще се нарича) почти непосредствено след заспиване. Особено сутрин, например, когато проверяваш часовника си,а след известно време се събуждаш отново след пореден сън и ново съновидение, и установяваш, че са преминали едва 10-20 минути. Това показваше, че с практика е възможно постигане на състояние, при което фазите "РЕМ" на сънищата (или фази аналогични по същността си на фазите “РЕМ“) да следват почти една след друга и дори да се постигне тяхното сливане с преливане на сънищата, приемственост и смислово продължаване на сънуваните ситуации. Моят опит показа, че това е така.
За да се случва това очевидно трябва мозъкът ти вече да е отпочинал, да си спал достатъчно и докато си си почивал да си бил достатъчно дълго време в съответните фази на повърхностен и на дълбок сън. Ако практиката на сливане осъществяваш от сутринта, тогава трябва да си се наспал през нощта и предишната вечер. Ако искаш да извършваш сливане на сънищата си през нощта, тогава трябва да си си отспал и починал през деня. Някои хора в определени периоди обръщат режима си - спят денем или сутрин до обяд, а будуват и работят нощем. Важното е мозъкът ти да си евзел полагаемите му се фази дълбок сън, почивка и възстановяване (макар че, както казвам на друго място, мозъкът изглежда никога не почива напълно, но все пак има различни форми на дейност и интензивност) преди да очакваш резултата с минимизиране на първите две фази и разширяване на фаза "РЕМ", и да развиваш практиката си, насочена към сливане на сънищата и постигане на тяхното смислово продължаване и непрекъсваемост. Докато си почивал с нормалните цикли и фази, ще си преминавал също през фази "РЕМ" и ще си имал също сънища. Някои от тях може да помниш и после да запишеш. Но тях оставяме настрана и се фокусираме само върху практиката след като са преминали тези обичайни цикли на съня. Необходимо е постигането на баланса - мозъкът ти да е отпочинал, да си му дал възможност за сън с обичайните цикли и фази, но същевременно да си запазил сънното си състояние, в което при кратки междинни събуждания продължаваш да визуализираш образи, ситуации и картини от предишните си сънища и си готов веднага отново да потънеш в тях.
Сутрешни бързи последователни сънища
Може така да ти се е случило, че през седмицата късно да си си лягал, гледал си телевизия до късно, писал си и си чел, работил си на компютъра до късно през нощта, а сутринта не си имал време да си отспиваш. Така през седмицата си натрупал умора. Идва съботата и имаш възможност през деня да си отспиш, да си починеш и възстановиш. Въпреки, че си спал през деня, вечерта си лягаш сравнително рано, а в неделя сутринта не бързаш да ставаш.
И по някое време, при първото или следващо събуждане сутринта, си припомняш и визуализираш една или няколко ситуации, сънувани през нощта. Отново заспиваш и като се събудиш си спомняш, че току що си сънувал определен сън. Имаш усещането, че не е минало много време след предишното ти събуждане и заспиване. Проверяваш часовника. Отново заспиваш, след което започва една поредица от заспивания и събуждания, при които визуализираш и си припомняш поредните сънища. Всеки път поглеждаш часовника и виждаш, че между отделните събуждания не е минавало много време. Периодите са понякога 15 минути, друг път 5 минути, 10 минути или 20 минути.
Усещането ти е, че всеки път след заспиване направо си се потапял в поредния сън. Сънищата ти са били с развити ситуации. Дори си спомняш моменти от поредното заспиване, когато докато си още буден и преминавайки в полусънно състояние, вече започваш да виждаш фигури, образи и картини, които постепенно придобиват дълбочина и движение и се превръщат в сънувана ситуация. Събуждаш се, визуализираш поредния си сън от тази сутрин, проверяваш часовника си и разбираш, че отново за съня ти не е имало кога да преминава през различни фази и след събуждането си направо си се потопил в следващата ситуация в съня, независимо дали това е било във фаза, наречена „РЕМ“ или в друга фаза.
Сутрин, когато продължаваш да "се излежаваш" и визуализираш и "наблюдаваш" сънуваните сънища и ситуациите, от които току-що си излязъл, усещаш себе си буден сред завивките в леглото, потънал сред образите от последните и предишните сънища. Погледнал си часовника и запомняш кое време е. Разглеждайки образите от сънищата си, в един миг си даваш сметка, че отново си се събудил, а образите, които току-що са те обграждали и ситуацията, в която си бил, не са били само визуализация от предишните сънища, а са били от току-що сънуван нов сън. Знаеш, че само преди малко си бил буден и си визуализирал предишните сънища. Поглеждаш часовника и виждаш, че са минали едва пет или десет или петнадесет минути, през които си заспал и отново си сънувал. Имал си отново сън и ситуация с подробности, с различни усещания и аспекти. А само преди малко си бил буден, припомняйки сипредишните сънища. Дори забелязваш, че последната сънувана ситуация изглежда почти като продължение на предишните. Това се е случило в рамките на няколко минути. Положението не се променя дори ако е минал половин час. Не е имало време да преминеш отново, както се очаква, според предвиденото в теорията, фазите "повърхностен сън" и "дълбок сън", та чак тогава да сънуваш във фаза "РЕМ".
През цялото време – буден, визуализирайки предишни сънища и заспиващ, попадащ в нови сънища, си бил сякаш в някакво друго състояние, което не се вписва в теорията на стандартното разделяне на цикъла на задължителните фази. Това е ясно усещане в такива случаи, когато в сънно състояние си се събудил и си мислиш за изживения сън и в един момент пак заспиваш и започваш да сънуваш. После отново се събуждаш. Това може да се повтаря редица пъти. Проверявайки междувременно часовника, виждаш, че сънищата следват един след друг в кратки интервали. Въпреки представата за тяхната краткост според времето в реалния свят, ти си даваш сметка, че в тях си изживял разнообразни ситуации в една много по-голяма времева протяжност според субективното ти време. Освен че го знаеш, би могъл да ги визуализираш и да си припомниш подробностите.
Един цялостен, постоянен и развиващ се сънищен свят
Визуализирайки обстановката и ситуацията от предишния сън и приближавайки състоянията, обозначавани с така наречените фази"РЕМ" на съня, със стремежа да се постигне тяхното сливане, елементите остават на повърхността, ти отново плуваш сред тях, а Генераторът на сънищата не изоставя предишната ситуация и я продължава и доразвива в новите ти сънища.
Ако успяваш да изкарваш пред вътрешния си поглед картини от предишния сън, може така да предизвикаш в следващия сън и да възпроизведеш и продължиш нататък същата ситуация.Ако практикуваш постоянно визуализиране на един и същ сън и една и съща комплексна ситуация, може да успееш да постигнешприемственост, „преливане“ и „сливане“в отделни сънища, като по този начин си създадеш един отделен цялостен вътрешен святв сънищата си, в който да се научиш да влизаш и който да развиваш по начини, които да обмисляш предварително през деня в своите визуализации в будно състояние, като така подготвяш елементите, които да се включватв развитието и промените на този твой вътрешен свят.
В случая не става въпрос за осъзнато и контролирано трансформиране и развитие на ситуациите в „осъзнати“ и „контролирани“ сънища, а за „неосъзнато“ изживяване в един логически обусловен и развиващ се вътрешен сънищен свят, чиито елементи и промени предварително стимулираш и предизвикваш с редовните си визуализации и съзнателно фокусиране докато си в будно състояние. Тези преживявания и перипетии впоследствие след събуждането си с удоволствие си припомняш, визуализираш и изживяваш като по-късно отново се потапяш в същия този твой сънищен свят и продължаваш своите преживявания. Тук ти си с обичайното за обикновените сънища "неосъзнато" състояние в ролята и с възприятията на твое "Въображаемо Аз", като в тази практика се стремиш промените, които предварително си обмислял при визуализациите си да се случват спонтанно, развивайки се в ситуации, които си си пожелал и набелязал предварително.
Същевременно, при успешен напредък в тази практика, съчетавайки я с практиката и евентуално развити свои способности за осъзнаване в сънищата, състоянието ти в този твой отделен сънищен свят би могло първоначално поне понякога да се развива и превръща и в "осъзнато". Тогава, превръщайки този свой сънищен свят в „осъзнат“ и „контролиран“, ще можеш да избираш дали да внесеш промените и развитията, които си замислял преди това при своите визуализации в будно състояние, или сега по време на съня да предприемеш и някакви други интерпретации и развития.
Преди много години, през 1999 г. започнах да си мисля за такъв метод. Тогава го виждах по-скоро в някаква хибридна "квази-осъзната" версия, доколкото все още не бях започнал да се занимавам с тематиката на "осъзнатите сънища", като си го представях с "осъзнато" изживяване на продължаващия един и същ сън в развитие в някакъв вариант на "осъзнато" "Въображаемо Аз" – съхраняване на "осъзната" идентичност в развитие, която не се забравя и не се губи след събуждането ти, в един обособен сънищен свят, в ролята на въображаем герой, в който се въплъщавам в съня, с характеристики и възприятия близки до тези на собственото ми реално "Аз".Представях си метода с практика спредварително утвърждаване чрез визуализации през деня на определена ситуация от вече сънуван сън и с индуциране на нейното съхранение и повтарящо се изживяване насън със спонтанното й развитие, в съответствие с многократно повтарящи се дневни визуализации и фокусираните в тях намерения за промени в ситуацията в съня.
Тогава все още не бях заминал за Индия и още не бях чувал за съществуването на нещо като "Тибетска йога на сънищата", нито пък въобще бях чувал, че някакви лаборатории и психолози някога са се занимавали в Европа или в Америка с тема, определяна като "ясни и осъзнати сънища". Не бях виждал разни текстове или монографии както за тибетската йога, така и за теории или изследвания по темата от западни автори и психолози.
Иначе, за лаборатории, занимаващи се с експерименти в областта на така наречената "парапсихология" бях чувал отдавна –още през 1979 година като студент в Москва, приятел ми даде да чета взет от негов приятел циклостилно напечатан свитък с текстове за странни експерименти, провеждани в Москва или някъде наоколо, с колективни упражнения, целящи постигането на взаимно подпомагано индуциране на движение в определени посоки на в тялото на вътрешни енергии и засилване и канализиране на личното биополе. По-късно, между 1995 и 1998 година намерих в Италия най-разнообразни публикации, текстове, книги, интерпретации и най-вероятно и спекулации по темата, отнасящи се до най-различни събития и проявени извънредни и екстраординарни способности. Така наречените паранормални способности и явления. Но това е съвсем друга тема. Към 1999 г. се бях занимавал с тематиката на парапсихологията, но все още не с темата за „осъзнатите“ сънища. Като цяло, тематиката на сънищата ми изглеждаше към онова време тривиална, защото я разглеждах частично. Така че посочената ми по-горе идея за визуализирано предизвикване на повтарящи се и развиващи се сънища и превръщането им в запазващ се обособен сънищен свят, в който да се идентифицирам многократно в един и същ въображаем герой, се появи „на празно място“ извирайки пряко от моето съзнание, опита ми със своите сънища и сънуване и моите фантазии. Тогава предполагах, че това би могло да е възможно ако бъдат положени системни усилия, но не знаех до каква степен съм прав, колко разнообразни са възможностите на съзнанието по отношение на сънищата и колко реално би могло да е постигането на такива резултати.
Когато малко по-късно се готвех да заминавам за Индия, случайно разбрах първо за Тибетската йога на сънищата, а после и за някои проучвания и лабораторни експерименти в областта на сънищата, включително на така наречените "осъзнати" сънища. По онова време вече и достъпът до интернет се бе разпространил и започна да се появява всякаква информация. Но през 1999 година, когато започнах да се фокусирам върху проблематиката на сънищата,такава наличнаоколо мен информация все още нямаше. Налагаше се сам да откривам, да обмислям и да измислям всичко.
Каква беше през 1999 година идеята, която исках да реализирам? Изхождах от разбирането, че сънищата се влияят и са следствие и ефект от преживяванията през деня и от мисловния ти процес в будно състояние. Реших, че ако съм сънувал сравнително интересен сън (разбира се, ако съм си припомнил ситуациите в него и то –с достатъчно подробности), бих могъл да се фокусирам мислено в будно състояние върху този сън и многократно да си го припомням и да визуализирам подробностите в него. Това би могло да стане едно постоянно мисловно упражнение в продължение на дни наред. (Най-вероятно щях да стигна до идеята да го запиша подробно, за да разполагам с писмената база, върху която да продължавам повтарящите се визуализации.) Изхождайки от разбирането за въздействието на мисловния процес и преживявания в будно състояние върху сънищата, смятах, че с усиленото практикуване на това упражнение ще съм в състояние да постигна повторение на този сън или негово подобие. При успешно повторно сънуване на аналогичен сън, редовните визуализации можеха да продължават с включване на допълнителни подробности от аналогичния сън, както и от други подобни, явили се в следващите нощи. Допусках, че така различията във всеки нов аналогичен сън все повече щяха да намаляват и сънуваните ситуации и подробности да се уеднаквяват. Основната цел трябваше да е запазване на общата схема и сюжет на съня, който се опитвам да продължавам. Още тогава смятах, че в резултат на такива упражнения, може да се постигне настройката за сънуване на определена ситуация със запазване на единство и приемственост в нейната вътрешна реалност, развитие и продължаване, като така в крайна сметка да се оформи един специфичен вътрешен свят в развитие на този сън, в който може да влизаш многократно.
Сега тук нямам за цел да се спирам на евентуални мои спонтанни "осъзнати" сънища в предишни години, които не съм запомнил, или в които не съм запомнил или обърнал внимание на характера на състоянието си. Те не са чак толкова рядко явление, но при липса на редовна практика и развитие на уменията, за тези сънища и за състояния на "осъзнатост" в съня, както и за повечето от сънищата, обикновено спомените много бързо избледняват и не остават следи.
Докато обмислях този метод, се случи така, че заминах за Индия, където временно се посветих на по-стандартни практики в областта на Хата йога.Не много по-късно след пристигането си в Делхи, имах преживявания на "осъзнати" сънища, които не потънаха в забвение, защото успявах да си ги припомня и да запомня тяхното случване. По едно време научих, че някога е възникнала Тибетска йога на сънищата, една от целите на чиято практика била в състояние на "осъзнат" сън да се опитват да медитират, стремейки се по този начин да се приближат до просветление, мокша или нирвана. Видях и това, че разни автори са писали в годините от средата на 20-ти век, че "осъзнатите" сънища не са свръхнормалнипостижения или инциденти, а състояния, случващи се спонтанно и които може да бъдат постигнати от всекигочрез съответна практика. Разбрах също така, че методът, който през 1999 година си бях набелязал за реализиране на сън в развитие, оформящ един вътрешен подреден свят, ще изисква доста повече усилия и практика отколкото спонтанното постигане или евентуално „усвояването“ на "осъзнати" сънища. Тогава нямах дори бегла идея колко многообразни са аспектите и степените на осъзнатост, с които може да се определи видът на един или друг „осъзнат“ сън. Понятието „осъзнат“ сън звучеше общо и определяше някаква идея, но нямах база от личната си практика, за да се досетя, че такова състояние на практика ще се окаже с множество аспекти и степени. Беше ми ясно, че постигане на способност за "осъзнаване" по време на сън и задържане в състоянието на "осъзнат", „контролиран“ и "съзнателно" променян сън може също да е път към създаване на подреден собствен вътрешен свят чрез продължаващ сън като този който бях замислял със своята първоначална идея. По-късно в резултат на практиките си разбрах че фазите "РЕМ" действително може да се доближават и чрез развитие на тази способност и на уменията за визуализиране реално да се постигапочти-сливане на сънищата с тяхно смислово продължаване в обща вътрешна ситуация в развитие.
Свързани сънища, сънищен свят
Идеята за обособения сънищен свят се сблъсква с положението, че обичайно при нормалните неосъзнати сънища по принцип има разнообразие и различие в съдържанието им, което произтича и от техния генезис на комбиниране на елементи от Океана на елементите на съзнанието. Не е обичайно една и съща ситуация да се повтаря в сънищата и това би било характерно по-скоро за някое болестно състояние.
Въпреки това, при развитие на съответна практика по Пътя на сънищата не се изключва възможността за целенасочено предизвикано постигане на последователни сънища с подобни елементи и с различна степен на логическа свързаност, създаващи впечатление за продължаване на започнала в предишен сън ситуация, и при по-нататъшно развитие – реализиране на идеята за създаване на свой собствен постоянен развиващ се интересен сънищен свят от отделни обикновени сънища със свързани помежду си ситуации и общ сюжет с твое участие в тях в позицията нанепроменящо се „Въображаемо Аз“.
Когато говоря за припомняне на сънищата, обикновено споменавам за припомняне на ситуации, а не на истории. Говоря за етапа, когато сънуващият все още не е стигнал до момента и способността, мозъкът му да генерира насън цели истории с логически наистина обосновани и структурирани сюжети със завръзка, кулминация и развръзка.
Може би понякога дори в отделните ти неосъзнатисънища е имало и развити сюжети, но някои техни части са останали в сянка и са се загубили още преди и по време на визуализирането и припомнянето. От напредъка ти в практиката зависи доколко ще можеш да овладееш способността за припомняне, визуализиране, повторно преживяване, запомняне и съхраняване на всички части и подробности от тези сюжети, без някои от тях да пропадат в дълбините на съзнанието, да се губят или да остават в затъмнение. Дотогава, на първоначалния етап на практиката в спомените ти за сънищата ти ще има само отделни и обикновено несвързани ситуации.
От развитието ти в практиката ще зависи и доколко Генераторът на сънищата ти сам спонтанно би преминал към етап на създаване в отделни сънища на цялостни сюжети отвъд многобройните и разнообразни несвързани ситуации, макар те понякога да имат връзка помежду си чрез една или друга асоциативна нишка в един или в друг аспект(понякога се получава спонтанно известно свързване между последователни сънища с усещане на приемственост в ситуациите, но не чак на нивото на свързана развиваща се история).
Когато овладееш способността не само да "се осъзнаваш" в съня си, като знаеш, че това е сън, но и да се задържаш дълготрайно в това свое състоянието на „осъзнат“ и „контролиран“ сън и пълноценно да се самоидентифицираш, ще можеш евентуално и да преминеш в следващия етап на своето развитие в тази специална практика, постигайки способността сам да модифицираш ситуациите и да ги превръщаш в истории.
При по-голям напредък в усвояване на началните стадии на Първото ниво можеш да опиташ да реализираш и идеята за създаване на развиващ се сънищен свят от отделни „осъзнати“ сънища със свързани помежду си ситуации и общ сюжет с твое участие в тях в позицията на „Реално Аз“.
Сливане на осъзнати сънища, осъзнат сънищен свят
Създаването на свой собствен „осъзнат“сънищен свят зависи от придобитите в практиката способности за постигане на висока степен на самоидентифициране и на приемственост в идентичността.
Идеята за сближаването на „осъзнатите“ сънища и тяхното сливане в продължаваща „осъзната“ сънищна ситуация и създаването на един цялостен и логически свързан „осъзнат“ сънищен свят е свързана с възможността за постигане в „осъзнатия“ сън на пълна самоидентификация и преодоляване на прекъсването и прескачането в степента на осъзнатост и във възприятието на самосъзнанието при събужданията, на първо време при междинните събуждания.
В действието на обикновения-"неосъзнат" сън, си се "осъзнал" в ролята на едно въображаемо "Аз" - просто се възприемаш и чувстваш като себе си, без да се питаш кой си и какъв си, мисълта ти в ситуацията в съня не стига до такива въпроси, погълната от участие в определено действие, което наблюдава или в което участва и реагира (това е принципно така, независимо от вида и сложността на съня и ситуацията в него, макар че в зависимост от сложността има различни нюанси във възприятието). Независимо дали си в сън "осъзнат" с "Въображаемо Аз" или в сън, "осъзнат" с твое „Реално Аз" (същинската осъзнатост, така наричания "осъзнат" сън, в който самоидентификацията се приближава до същността на реалното „Аз“), присъбуждане и преминаванекъмбуднотоосъзнатосъстояние обичайно имапрекъсване, особено когато сънят е „неосъзнат“ с „осъзнаване“ в ролята на „Въображаемо Аз“.Преход, прескачане. В повечето случаи несепреминава и преливаплавно и непрекъсваемоотеднотосъстояние в другото.(Уточнявам с „обичайно“, „особено“ и „в повечето случаи“, тъй като в някои от описаните мои състояния посочвам плавно преминаване с наблюдение на процеса и очевидно зависи от напредъка в практиката по Пътя на сънищата.)
При преминаване в съня от "осъзнатост" на "Въображаемо Аз" в „осъзнатост“ на „Реално Аз" – когато в обикновения си сън изведнъж осъзнаеш и разбереш, че сънуваш (и още повече, когато едновременно с това прозрение, че си в сън или малко по-късно започнеш да си спомняш кой си ти, с повече или по-малко подробности), преходът от едното състояние в другото и трансферът на „самосъзнанието“ на „Въображаемото Аз“ в самосъзнание на „Реално Аз“става без прекъсване, директно и плавно – осъзнаването, че сънуваш се случва на мига, като получаване на просветление, при което изведнъж виждаш реалността с нов поглед, а самоидентификацията(и съответно трансформацията от собственото възприятие на „Въображаемо Аз“ в „самосъзнание“ на „Реално Аз“) става плавно и постепенно .Но при събуждане след "осъзнат"съни преминаване в будна осъзнатостобичайно се случва прекъсване, последвано от припомняне и визуализиране. При това прекъсване ти не преминаваш директно от осъзнатостта си като себе си в съня към осъзнатостта си като себе си в будно състояние. Отново уточнявам с „обичайно“ защото очевидно зависи от постигнатата степен и многоаспектност на „осъзнатост“ и „контрол“ в „осъзнатия“ и „контролиран“ сън.
Самоидентификацията ти в "осъзнатия" сън(ако въобще си стигнал до такава и не си останал само с констатацията си, че сънуваш, погълнат от инерцията на действието и разни възприятия докато то не прекъсне и не се събудиш) може да е с различна степен, частична, по-малко или повече пълна, за разлика от нормалната ти осъзнатост когато си се събудил (дори и сънен, тя веднага се включва в обичайния си характерен за всекидневното ти будно състояние капацитет).
Как би могло да се преодолее това прекъсване? Би трябвало да можеш да постигнеш активна връзка с паметта ти и почти пълна самоидентификация, и осъзнатост по време на "осъзнатия" ти сън, която да е близка до осъзнатостта ти в будно състояние. Тогава преходът би бил плавен и ти би могъл да го наблюдаваш. Ако все пак има съществена разлика, но си постигнал качеството за преход без прекъсване, преминаването ти в това ново качество на осъзнатост /на будното състояние/ ще ти изглежда като моментно „просветление“ и разширяване на хоризонтите на осъзнатост и възприятие на света.
Във всеки случай(докато все още не си постигнал интегрирано съзнание в напредналите стадии на Първото ниво) всяка "осъзнатост" в съня в „РеалноАз" е частична, с повече или по-малко достъп до ресурсите на твоето общо съзнание, на постоянната ти трайна памет и информацията за реалната ти цялостна същност. В зависимост от това каква степен на "осъзнатост" си постигнал в "осъзнатия" си сън, се определя характерът на прекъсването и прескачането при събуждане и преминаване към нормалната ти будна осъзнатост.
Най-плавен и непрекъсваем би бил преходът ако самоидентификацията и съответствието между степента на осъзнатост на „Реалното Аз“ и на реалното „Аз“ са пълни. Но тогава къде би оставала разликата между съня и будното състояние? (Този въпрос всъщност възниква и при ситуация на висока степен на самоидентификация и осъзнатост без да има пълно съответствие.) Може би в това, че в съня си ще си истинският "Аз", но с много повече възможности за контрол и трансформиране на ситуацията и сънищната реалност? Ще продължава ли това все още да е сън или ще е вече някаква форма на осъзнат транс, контролирани видения в осъзнато състояние, паралелно възприятие с потъване във въображаем свят в осъзнатостта на твоето реално "Аз"? Ще продължава да е "осъзнат" сън по своето начало и генезис, в който си постигнал съответната висша степен на "осъзнатост" на своето "Аз" и от който ще си в състояние (почти)директно и непрекъсваемо да преминеш в будното си осъзнато състояние. Но постигането на такава степен на осъзнатост в съня изисква значителен напредък по стадиите на Първото ниво, постигането на определен успех в практиката и в интегриране на своето съзнание.
При всякакви други степени на частични "осъзнавания" и "осъзнатости" в съня ти винаги ще остават полета, в които изражението на твоето реално "Аз" няма да е пълно, полета на паметта ти, към които няма да имаш обичайната за будното ти състояние връзка. Дори и ако си успял да постигнеш способността да се осъзнаваш в съня си, че сънуваш, да си спомняш кой си ти, да се самоидентифицираш в определена степен и да се задържаш за известно време в това състояние, твоето "Аз" в "осъзнатия" ти сън обикновено е частично и непълно. Тази осъзнатост далече не е същата като в будно състояние.
Трябва да си напреднал в Първото ниво и в процеса на интегриране на своето съзнание, за да постигаш по-висока степен на осъзнатост на „Реалното Аз" по време на "осъзнатия" ти сън. А дотогава, дори "осъзнавайки" в съня си тази частичност на своята осъзнатост и на своята самоидентификация и информация за реалното ти "Аз" и неговия свят и живот, или няма да изпиташ нужда и да се сетиш да си задаваш допълнителни въпроси за себе си, или, търсейки целенасочено нови данни за себе си и опитвайки се да получиш по-пълен достъп до паметта си (ако този процес и усилие не доведе до прекъсването на "осъзнатия" ти сън и твоето събуждане) няма да се появи нищо ново и различно, или ще ти изплува само някое частично допълнение.
В популярни интерпретации в изкуството (киното и литературата) тези обстоятелства се игнорират. Героят сънува някакъв кошмар сякаш е самият себе си и в съня си, а при събуждане веднага продължава да преживява кошмара и да разсъждава върху съня, сякаш неговото "Аз" без никаква промяна от съня е преминало в реалността. Това е профанизиране в стремежа да се направи произведението по-разнообразно и интересно. Но в реалността не се случва така.
Вариации
Осъзнато видение в почти-будно състояние
След сън, лежейки в постелята със затворени очи, обмисляш сънувани сънища. Когато визуализирането на картини е прекъснало, продължаваш да обмисляш своята практика и целите, които имаш. Наблюдаваш се, наблюдаваш своите усещания и импулси от всяка част на своето тяло. Наблюдаваш тъмния екран пред затворените ти очи. И както лежиш така в будно състояниев един определен миг пред вътрешния ти поглед се появява картина. Тя може да е свързана с някоя от ситуациите, които си обмислял. Но може тази картина да е съвсем необичайна, нова и непозната, да няма нищо общо с неща, за които си мислил до този момент. Картината изчезва, но след малко се появява друга, също нова и необичайна за досегашните ти мисли. Ти лежиш и усещаш своето тяло. Ти знаеш, че си буден и след предишния си сън все още не си заспивал. Същевременно пред вътрешния ти поглед се е появила тази картина. И както наблюдаваш подробностите, които може в един миг да започнат да се замъгляват и избледняват, а ти се опитваш да ги фокусираш и върнеш, изведнъж разбираш, че вече не усещаш тялото си в постелята. Усещаш само, че плуваш някъде, а пред теб и около теб са елементите на тази картина, превръщащи се в движение и развиваща се ситуация. Знаеш, че това е визуализираната преди малко картина, докато си лежал в леглото, елементите в която са се раздвижили, знаеш, че това не е сън. Но същевременно, ти сякаш вече не си в леглото и изглежда не усещаш лежащото си тяло. Всичко това става много бързо, в продължение само на мигове, които обаче в субективните ти възприятия за време може да се удължават и да губят същността и значението си на мигове. После в някакъв момент усещаш, че отново си се завърнал в леглото, започваш да усещаш допира на завивките, а картината е избледняла. Знаеш, че не спиш и не си сънувал. Визуализацията ти в будно състояние, картината пред вътрешния ти поглед се е превърнала за известно време във видение, което те е погълнало и ти си плувал в него, така както плуваш в сън. Твоето вътрешно наблюдение в леглото е довело до картина, превърнала се във видение, което те е поело в себе си. Една много тънка нишка е разделяла осъзнатото ти видение(или мигновен сън) от неговото продължаване в по-дълготраен сън. Може би "осъзнат" сън.
Сънуване в почти-будно състояние и почти-сънуване в будно състояние
Сутрин понякога забелязваш странно състояние, приличащо на "почти-сънуване" в будно състояние.
При сънуването в почти-будно състояние, скоро преди това си се събудил, знаеш и усещаш, че си буден, визуализираш картини от припомняните преживени сънища, следейки образите, които са започнали да ти се явяват пред вътрешния поглед, и макар и знаейки, че си в леглото си и чувствайки допира на чаршафите и завивката, на моменти може да усетиш пропадане, забрава, улисан в наблюдаваните образи, и почти да забравиш да усещаш тялото си, лежащо в леглото.
За разлика от възприятията при съня в почти-будно състояние, при почти-сънуването в будно състояние през цялото време докато следиш образите си напълно наясно, че си буден и усещаш, че лежиш в леглото. (Особено аз, както спя на твърдо, съвсем ясно усещам натиска на плоскостта, която ме подпира отдолу.) Следиш образи в развитие, не знаеш предварително какъв ще е следващият образ в развиващото се с вътрешния ти поглед "наблюдение", сякаш "четеш" визуално някакво описание в момента, може да няма особена ситуация, просто наблюдаваш нещо в развитие, улица или площад и погледът ти се движи напред, а някои подробности в обстановката наоколо се променят, наблюдател си и сякаш някаква полоса пред погледа ти с променяща се обстановка се движи към теб, извивайки се с плавни завои, а ти разглеждаш, знаейки, че в този момент си буден и усещайки как си се опънал по гръб лежейки в леглото с възглавницата под врата и с мекия допир до кожата на ръцете и краката ти на чаршафи и завивки.
Ясно ти е, че няма как да забравиш това състояние когато по-късно станеш от леглото.
Когато вече си станал и си се разсънил, това състояние сякаш се отдалечава от теб и не ти изглежда толкова естествено и нормално-будно. Ако се разсееш може съвсем лесно да забравиш какво точно всъщност си разглеждал. Ако не се фокусираш, че е имало такова състояние (най-добре веднага да го маркираш или опишеш), може въобще да забравиш, че го е имало. Припомняйки си го малко по-късно, започва да ти се струва, че след "наблюдението" май не си станал веднага от леглото и може би е било последвано от някой сън. Спомняш си сега за една от ситуациите в сънищата си и не си сигурен дали тя не е продължение на наблюдението ти при почти-сънуването в будно състояние. Но това няма толкова голямо значение, защото отлично помниш как си разглеждал променящата се обстановка, сякаш следвайки извиращите пред теб образи и сякаш самият ти в момента измисляйки ги, докато си усещал себе си буден и лежащ в леглото. А в случая, това е важното.
Почти-сън в будно състояние
Както си лежиш буден със затворени очи, пред вътрешния ти поглед е тъмната стена образувана от затворените ти клепачи, дори не мислиш за някакви предишни сънища, просто си се отпуснал като чувстваш лежащото си тялото и си буден. Усещаш как плуваш в тъмнината, която до сега си наблюдавал. Тъмната стена се превръща в тъмно пространство, разместващи се и плуващи около теб тъмни петна. Все още чувстваш лежащото си тяло и знаеш, че си буден. Сред тъмнината, в която се рееш, са се образували някакви фигури, някакъв смисъл се е появил на действие около теб, има човек и ситуация и действие. Забелязваш тези сиви фигури и осмисляш факта за тяхното действие сред тъмнотата в която плуваш, сред тъмната стена, в която се рее вътрешният ти поглед. Не си забравил, че си буден и все още чувстваш лежащото си тяло. Даваш си сметка, че ситуацията със сивите фигурки, която си „видял“, усетил и чието присъствие си осмислил сред тъмнотата, в която плуваш, няма никакъв смисъл, конструкция и логика. Не е свързана с предишен сън, нито с някакви твои досегашни преживявания или мисли. Появила се е отникъде. Пред вътрешния ти поглед се е появило мимолетно видение без смисъл, или може би сън докато си бил в будно състояние. От повърхността на Океана на елементите на съзнанието ти са изплували няколко случайни елемента, събрали са се без връзка между тях и дори не са успели да се задържат на повърхността преди отново да потънат. Тяхното отражение си видял като сивкавите фигурки в безсмислената ситуация в тъмнотата, в която си плувал докато си лежал буден. Понякога в такъв момент елементите се задържат по-дълго, а може и да не са толкова несвързани, тогава образите в тъмнотата може да не са само сиви, а да придобият цвят и повече смисъл. И пак почти да сънуваш в будно състояние.
Буден си, разглеждаш с вътрешния си поглед състоянието си; изпадаш последователно в кратки визуализации, просто както се самонаблюдаваш, някаква мисъл се превръща в представа, а тя – почти във видение на картина; тя почти се е раздвижила, а в следващия миг се усещаш буден в леглото, но след малко отново се явява – друга картина, а като изчезне не си сигурен дали само си я видял или си бил вътре в нея и си участвал в действието. Но през цялото време лежиш, наблюдаваш и усещаш едни или други болки или състояния в тялото си.
Редуване и преливане на будно състояние, почти-сън в будно състояние, сън и сън в почти-будно състояние в процес на визуализиране с общо будно възприятие
Има такива случаи сутрин в процеса на припомняне и визуализиране, когато не си застанал с писалка над дневника да записваш, а си се отпуснал с поглед обърнат навътре, насочен към сънуваните ситуации. И забелязваш един процес на сутрешно вътрешно редуване на състояния с последователно преминаване от мисъл към образ–ясен образ–картина– движеща се картина и почти сън– сън или видение–будно състояние–образ–видения– може би сън... Преливане на състояния, потъване, изплуване, общо будно усещане, състояние на съзерцание, себеусещане на болки, бързи като някаква поредица от падащи капки.
Осъзнато видение в будно състояние или почти-сън в будно състояние и сън непосредствено след будно състояние
В началото на моята практика доста експериментирах със собствените си сънищнипроцеси и имах най-различни периоди с различаващи се ефекти. По едно време бях обърнал биологичния си часовник и будувах през нощта, а спях през първата половина на деня. Един ден, след като бях пил следобяд доста кафе и ял вечерта шоколад, си легнах не много късно след дванадесет часа. Дълго се въртях в леглото и не успявах да заспя. След като лежах известно време със затворени очи, както се е случвало много пъти, в един момент си дадох сметка че вътрешният ми поглед се фокусира върху една тъмна шуплеста стена, която се отдалечи и спря на известно разстояниеот мен. Виждах по стената някакви дребни форми и фигурки, сякаш пред мен бе нещо като дънна платка и там бяха подредени много чипове. После чиповете започваха да променят форма, да избледняват или да се преструктурират в неясни фигури. През това време усещах тялото си да лежи в леглото и бях буден.
И както продължавах да се въртя, и знаех, че все още не съм спал, а единственият ми спомен от преминалите часове бе, че съм си лежал и съм си почивал без сън, изведнъж в съзнанието ми изплува пресен спомен за току-що сънувана ситуация. Беше ми абсолютно ясно, че това не е сън от предишно време, а е сън, сънуван преди малко. Визуализирах съня, в този момент го виждах добре и знаех за какво се отнасяше, макар че на сутринта го бях забравил. Тогава в този период на нощта нямах никакъв спомен или усещане да съм заспивал, нямах познатото чувство да съм бил определено време в състояние на сън. През цялото време се бях въртял, опитвайки се да заспя. Не бе имало време да съм изкарал стадии на лек или бавен сън, а още по-малко на дълбок сън, които според теориите отнемат общо поне около час в рамките на цикъла от час и половина. Не бе имало време, в което да съм спал толкова дълго. Ако този сън, изплувал в съзнанието ми тогава, не е възникнал във фаза РЕМ, появила се предсрочно, прескачайки всички други фази или стадии, явно се е породил в кратък период в някой бързо протекъл стадий на така наречените "лек" или "бавен" сън.
Сън в будно състояние
Сякаш получаваш възприятието за две различни тела от двете страни на една река –визуализацията, спомена и припомнянето отсам, а възприятието за преживяването в реално време, оттам.
Визуализация, превръщаща се във видение на прага на сън, спомен за усещането и усещане от възприемането на съня в реално време, вътрешен мост между визуализацията и спомена и преживяването в реално време, излежаване и размисъл, превръщащ се в сън в будно състояние, доминиращо моментно видение по предмета на размисъл докато се излежаваш и визуализираш.
Моментен граничен сън
Късно вечер, продължаваш да се опитваш да работиш над някакъв текст, макар че преди малко вече си усетил, че изведнъж си преминал максималната граница на умората, а мозъкът ти сякаш вече отказва да разсъждава. Не искаш да спреш и да лягаш и искаш още малко да продължиш докато завършиш поредния абзас. Тогава забелязваш тези състояния. Унасяне при умора - сякаш в определени моменти потъваш чувайки собствените или чужди мисли, "виждаш" моментно видения или нещо внезапно преминава през съзнанието ти, някакъв бърз образ, някакви сенки или пластове, след което "се събуждаш" и продължаваш да се наблюдаваш как не успяваш да асимилираш последното изречения в онзи абзац, който преди това си писал.
Други особености
Последователни свързани ситуации и различни несвързани ситуации в един сън
В теорията се счита, че междинните събуждания се случват между няколкото цикли на съня, в които се разпределя периодът през денонощието когато спиш и сънуваш.
В своята практика съм забелязал, че в рамките на всеки един цикъл можеш да имаш различни сънища, в които да изживееш най-различни несвързани помежду си или донякъде свързани ситуации. В различните сънища се оказваш в различни въображаеми ситуации, някои накъсани и променящи се, други донякъде взаимно свързани и последователно развиващи се, някои по-реалистични и логични, други по-абстрактни и объркани, като във всяка въображаема ситуация ти си в ролята на свое „Въображаемо Аз“, което би могло да е променливо и различаващо се както в различните цикли, така и при различните сънища в един цикъл. Но би могло и да запазва някои основни свои черти и в различни свои сънища да се възприемаш в ролята на сравнително непроменливо „Въображаемо Аз“, още повече когато следващи в сънищата ситуации се оказват сравнително взаимно свързани и последователно развиващи се, а „Въображаемото Аз“, без сънят да е „осъзнат“ и да е имало самоидентифициране, притежава повече характеристики и елементи на себеусещане, присъщи на реалното ти „Аз“.
В този смисъл, ако определим като един сън различните сънища, сънувани в рамките на един цикъл, без сънят ти да е бил прекъсван от междинно събуждане, в този сън може да има различни несвързани ситуации или последователни свързани ситуации, които възприемаш в ролята на различаващи се „Въображаеми Аз“ или на едно и също твое „Въображаемо Аз“.
Паралелно действие в съня и наяве
Понякога в теорията се изтъква, че по време на сънищата се появява нещо като физическо обездвижване, дори се споменава думата „временна парализа“.
На това положение обаче противоречат случаи с паралелно действие в съня и наяве. Да оставим настрана сомнамбулизма – да речем, че всяко правило допуска изключения в специфични случаи. Но почти всеки би могъл да си спомни случаи, когато в съня си е изритал и дори може да е събудил някого спящ редом или да си е ударил крака в нощното шкафче.В случая се появява връзка между онази част на мозъка и съзнанието в която се развива въображаемото действие в съня и друга част, която е функционираща в будно състояние и чиято функция е свързана с движенията. Получава се спонтанна моментна връзка между „Въображаемото Аз“ и реалното „Аз“ без посредничеството на „Реално Аз“. В случая, интересното е в близостта или съвпадението на целта и формата на движението във въображаемата ситуация в съня и в реалността. Целта в съня на „Въображаемото Аз“ се реализира и с действие в реалността на спящото реално „Аз“. Един конкретен пример от мой обикновен сън е когато при бой с неприятели правя удар с крак срещу противник и същевременно наяве в същия момент ритам маса до леглото си. Такъв случай сигурно ще го запомниш, защото физическият контакт води до събуждане, както и евентуално до нараняване. Действието в съня тисе е оказало паралелно с подобно действие наяве.
Припомняне на неспомнени сънища
Има много случаи, когато сънят ти е потънал и сутрин не си си спомнил нищо от него, не си го визуализирал. Може да си останал с общото смътно усещане на запълненост, без да „виждаш“ нищо конкретно, а може и да нямаш и това усещане, че си имал сънища.
Според логиката, че сън който не си визуализирал и не си си припомнил практически все едно не съществува и не си го сънувал, трябва да се приеме, че този сън за теб е изчезнал. Този сън не съществува за теб в ежедневен прагматичен смисъл, защото обикновено не се случва да си припомниш впоследствие някакви елементи от него. Но това не означава, че сънят ти не е потънал в дълбините на Океана на елементите и че не остава там на съхранение.
И понякога се случва така, че след време ти изплуват отделни частични проблясъци или по-оформени спомени от моменти, картини и ситуации от този някога сънуван, но никога до този момент неприпомнен сън.
При такава ситуация можеш много лесно да си помислиш погрешно, че това са някакви твои спомени от предишни прераждания и животи и така да станеш убеден последовател на религиозната идея в хиндуизма и в будизма за прераждането.
6. Вариации в припомняне и визуализиране
Варианти на различните възприятия в процеса на припомнянето-визуализирането
Многовариантност на възприятието за участие в съня
Припомняйки си, забелязваш как в едни моменти си само наблюдател, а в други – участник и главно действащо лице.В едни ситуации чуваш гласове, а в други говориш или провеждате диалог.
Забелязваш, че в съня ти се случва не само да си последователно участник-действащо лице или наблюдател. Като наблюдател, пак си в ситуацията, но нямаш тяло и единствено наблюдаваш и възприемаш случващото се и другите действащи лица. Може да си наблюдател отдалече или съвсем отблизо - непосредствено до човека, чиито действия наблюдаваш и възприемаш. Освен че може да се оказваш в двете роли на действащ участник и наблюдател на действието в различни сънища и ситуации или в различни части и моменти на една ситуация, може да се случва позицията ти да се сменя в хода на действието в една ситуация в съня. Позицията ти се променя от участващото лице към непосредствен абстрактен наблюдател близо до него /без ти вече да имаш усещане за собствено тяло/, след което може отново да се въплътиш в действащото лице. Може да се окажеш и в двойствено състояние – да възприемаш себе си като участващо действащо лице и едновременно с това да си безтелесен наблюдател, който следи действията ти непосредствено близо до теб.А може да сте били например двама – ти със своя физически телесен облик и още някой, който изпълнява някакви действия. В един момент се оказва, че ти си се въплътил в другия и изпълняваш действията, които допреди малко си наблюдавал, че извършва той. Останал си сам в неговата роля. Малко след това може да се окаже, че ти си вече абстрактен безтелесен наблюдател, който следи отблизо неговите действия, а може би дори има и чувството, че участва в тях и мислено определя какво трябва да се направи, за да се излезе от някаква ситуация.
На всичко това ти обръщаш внимание когато започнеш да си припомняш и визуализираш сънищата си. По време на самия сън и действията в него, тези неща не ти правят впечатление.
Субект във вариациите
Когато си припомняш и визуализираш, ти си припомняш това което си изпитвал и правил в ролята и в качеството на „Въображаемо Аз“, на „Почти-Реално Аз“ или на „Реално Аз“
Кълбо и плоскост
Знаеш, че си имал множество ситуации в сънища, чувстваш, че някакси си изпълнен с тях, но не можеш да си спомниш нищо, не успяваш да визуализираш никаква картина. Сякаш едно огромно кълбо изплетено от различни ситуации, които си преживял в съня си, стои някъде пред теб или под теб, но то е преградено или покрито с една плътна плоскост, която пречи да се приближиш към него, да погледнеш самите ситуации. Тази плоскост трябва да се отмести, но ти не успяваш да направиш това. Опитваш се да я пронижеш с поглед, да погледнеш през нея, но не успяваш. Очакваш някакъв момент, в който може би тя изведнъж ще изчезне, ще се премести, пред погледа ти ще стане прозрачно и ти ще видиш първо една, а след нея поредица навързани картини от ситуации, които си преживял в съня си.
Полза от формулиране при всеки случай
При всякаква вариация на визуализиране и припомняне може първоначално да не постигнеш особен успех, да „видиш“ само една част от картина от някой момент в съня и резултатът да ти се струва незначителен. Например, когато имаш възприятието за кълбо и плоскост, може в един момент да получиш проблясък и прозрение, плоскостта някъде да стане по-прозрачна, а кълбото в някакъв момент да започне да се приближава като се окаже по-близо, и ти да успееш да си припомниш само една картина – само момент от ситуация. На фона на общото ти останало знание и възприятие, че си имал много и разнообразни сънища, и на усещането ти за цялото кълбо с вплетени в него множество ситуации, чийто смисъл обаче все още не успяваш да си припомниш, нито пък успяваш да визуализирашнякоя друга картина, постигнатото единично „виждане“ и припомняне на част от една картина ти изглежда съвсем недостатъчно инезначително. Готов си да го приемеш като неуспех в този ден и липса на подходяща кондиция и настройка и да го пренебрегнеш. Това може да се случи с припомнянето на единична картина при всякакви вариации на визуализиране, когато успехът ти се струва несъществен. Чудиш се дали си заслужава труда да започнеш да формулираш и записваш. (Пък и понякога би могъл да съдържа и някакъв интимен момент, който по принцип не би искал да формулираш, още повече да използваш като текст–но това в случая е подробност.)Важното е да знаеш, че ако все пак си дадеш труда да формулираш и запишеш тази картина или момент, много вероятно е след този елемент да се появят почти веднага следващи асоциации и картини от същия сън или от други сънища.
Припомняне и визуализиране на обект, който в съня не си "видял"
Понякога сънят ти като цяло в общото ти възприятиепри сънуването му в реално време (за коетовпоследствиесидавашсметка) и по-късно при припомнянето му е бил много ясен. Но същевременно е имало отделни моменти, в които за някакъв обект, предмет или човек в съня ти само знаеш, че се намира там до теб, усещаш присъствието му, знаеш за негови действия в момента в ситуацията, в която си в съня си, но не го гледаш, не го "виждаш", не го разглеждаш. В съня си не получаваш визуална представа за него и за действието му. Присъствието му е част от възприятието ти на ситуацията. След събуждане се опитваш да визуализираш картината, но не успяваш да помништази подробност, че в съня си ти не си "виждал" този обект или човек и нямаш визуално впечатление за него, което би могъл да визуализираш. Знаеш, че той е бил там, но не успяваш да го "видиш". Чудиш се защо си в състояние да визуализираш "съседните" обекти и моменти, но не и този, чието присъствие си усещал. Не се досещаш, че в съня ти той не е придобил форма и образ, а е бил само усещане – елемент в общото.
Обща представа за случили се в съня събития с тъмни петна
Може да си мислиш, че в ситуацията в съня ти някакви събития са следвали последователно по време, но всъщност да не е имало "реално" сънуване с редуване на всяко едно от тези събития, а това да е била само една твоя обща завършена представа.
За някакви предишни и следващи едно след друго последователни събития в определения отрязък от време със сънуване („сънуваното време“) имаш само тази твоя представа, появила се в съня ти в един миг. А в нея някои събития може да прескачат естествения ход на евентуална своя последователност и между тях да се оказват празни петна от липсващи елементи.
Може да се опитваш да визуализираш и възстановиш като цяло ситуацията в този сън и заедно с появилата се в него представа като последователност от събития по време, но да си затруднен с визуализиране на отделните елементи, включени в тази твоя моментна представа за последователни събития, и съвсем да не си в състояние да намериш някакъв образ за празните петна. Всички тези елементи в съня ти са се появили едновременно в един миг като твое знание за тях, и макар в съня ти да си ги възприел като последователни събития, при припомнянето може да започнат да се сливат, наслагват и прескачат и разместват. А празните петна няма как да "видиш", защото там в съня ти не е имало нищо и не зависи от способностите ти да визуализираш и да си припомняш.
Визуализиране „от птичи поглед“
Опитваш се да си припомниш и визуализираш сънищата и забелязваш как ги "виждаш" някак си отгоре– разглеждаш ги от птичи поглед– сънищата във вид на ситуации със следващи елементи (моменти и действия), подредени рядом като на една плоска карта, на различни места по картата.
Наблюдаваш "картата" и се опитваш да я разглеждаш с подробностите по нея. Тя е осеяна с "проблясъци", които светват и изгасват. Всеки "проблясък" показва пред вътрешния ти поглед картина от момент от ситуация. Картината може да е по-ясна или смътна. Моментите може да са последователни, но в повечето случаи прескачат – разхвърляни от една ситуация или от различни ситуации. Опитваш се да въведеш порядък във възприемането на "проблясъците" от картата, много от тях сякаш за миг приемаш с крайчеца на вътрешния поглед, минават по периферията и си отиват, после пак може да се появят. В резултат, имаш общото усещане и представа за смисъла и съдържанието на няколко от сънуваните сънища-ситуации, но ако трябва да подредиш и формулираш действията, отново се опитваш да визуализираш и свържеш последователно различни моменти, и виждаш, че подробности се губят, а между отделните моменти се появяват "бели петна".
Коридор към картина или преграда
Опитваш се да си припомниш – да визуализираш, да „видиш“ картина от ситуация в сънищата ти или фрагмент от картина.
Когато си помислиш за сънуваното през изминалата нощ, насочвайки вниманието си към определен момент и картина, произтичащи и появили се в резултат на изплувал сред тъмнината „проблясък“ пред вътрешния ти поглед, чийто смисъл си успял да запазиш без веднага да се разпадне, фокусирайки се към него, сякаш се появява едно определено вътрешно възприятие, свързано с този конкретен сън и ситуация, което може да се изразява в различни форми и варианти на визуализиране.
Пред вътрешния ти поглед се отваря коридор, по който започваш да се приближаваш към тази картина. Сякаш ситуацията е на 200-300 метра пред тебе и ти започваш стремително да се приближаваш към нея. Може да се движите един към друг едновременно. Тази картина може още в началото да се е оказала много по-близо до теб. Може да я виждаш по-ясно или смътно. А може пред вътрешния ти поглед да се е появила една кашава стена, преграда, маса пред теб, зад която с мъка евентуално и да успееш да видиш само проблясъци или най-много отделен елемент от някоя ситуация, или пък да не успяваш да видиш нищо.
Лента с полета
Често при припомнянето и визуализирането на различните последователни моменти в една ситуация в съня, за чието съдържание и смисъл имаш обща представа и знание и от която „виждаш“ откъслечни картини, по-ясното се редува със замъглено, в което не можеш да различиш подробности, ясната картина може да е моментна, а замъглената да е от по-протяжно действие, чийто смисъл знаеш, но не „виждаш“ подробностите на обстановката и отделните си действия. Всичко това прилича на една лента с редуващи се по-светли и тъмни полета, през която преминава мисълта ти.
Сянка на проблясък и сканиращ лъч по тъмна повърхност
Понякога след събуждане може за миг да се появи и да отмине неясно усещане за спомен за ситуация в съня, без конкретен образ или някаква индикация за смисъл, но като някакво ехо, за този кратък миг навяващо идеята, че ситуацията ти е била свързана с определено състояние, например идеята за понятието „изолация“ или „изолираност“. Не успяваш, обаче, за този кратък миг или след това да „видиш“ как твоето „Въображаемо Аз“ е било позиционирано в контекста на това понятие. Това усещане би могло да се нарече „сянка на проблясък“. Опитваш се след това да си припомниш каква е била тази ситуация. Имаш чувството, че сякаш „сканираш“ мозъка си. Но „виждаш“ как сканиращият лъч напразно се плъзга по различни точки на една непреодолима тъмна повърхност, без да успява да премине отвъд и да навлезе в дълбочина.
Остров и мост или замъгляваща завеса
Запомнил си само едно – че всичко в ситуацията , която си сънувал е било много ясно, последователно и смислено, но не помниш нищо от съдържанието на съня, смисъла на действията, някакъв елемент, за който би могъл да се захванеш. Сякаш този сън с всичките му подробности е остров, а ти си на брега; между вас е имало мост, но той вече е прекъснат. Мисълта ти няма никакъв контакт с този остров. Той е като едно тъмно петно. Поне ако можеше някакъв елемент да си спомниш, за който да се заловиш. Поне един проблясък... Може и да получиш такъв проблясък. Но той да те доведе само до един момент, до една картина от широката, подробна и протяжна ситуация в съня ти. Всичко друго освен тази единична картина ще остане под завеса, замъглено, размазано. По-точно – невъзможно да бъде определено и конкретизирано. Все едно – несъществуващо. Ако когато си се събудил след този сън веднага си станал си можел да опишеш подробностите му. Последваащият процес на спане и сън ги е размазал, замъглил и много от тях вероятно е изтрил, поне в онези пространства, до които имаш достъп в актуалното си състояние.
Дистанция и елементи с вътрешни връзки
Когато споменът е по-добър, картината, която можеш да си представиш, е по-близо, сякаш на 2-3 метра пред теб, визуализираш различни елементи, подробности. Когато споменът е по-слаб, картината е по-далече - сякаш на 15-20 метра и в нея липсват детайли, сякаш фрагментирана, замъглена, или с един-два основни елемента, често без определени очертания.
При добър спомен, в картината – по нейната периферия или по отделни елементи в нея, сякаш са закачени връзки към други картини и подробности. В момента, в който насочиш вътрешния си поглед към някой от елементите или някоя зона в периферията, вътрешният ти поглед получава възможността да "прескочи" към друга картина от ситуацията в съня, друг момент от съня, друго действие, или пък към подробности за съответния елемент.
Пасивно наблюдение, взаимно изтеглящи се картини, изчезване
При припомняне и визуализиране на спомените, картини започват да следват една след друга, сякаш закачени и взаимно изтеглящи се от повърхността на океана на елементите. Трябва да се оставиш пасивно да наблюдаваш и възприемаш.
В един момент, когато се появява и преминава картина и след нея следва нова, която още не си разгледал, но чийто общ аспект усещаш, но в този момент си направил някакво "вътрешно движение", опитал си се още веднъж да насочиш поглед към предишната преминаваща картина, за да я разгледаш по-добре или да видиш някакъв детайл, двете картини сякаш "подскачат" и тази, която следва просто изчезва. Ако бе оставил вътрешното си възприятие пасивно, щеше да задържиш спомен и за двете картини и асоциативната верига да продължи.
Спомен за усещане
Има различни степени на визуализиране. И понякога, когато си все още в началото на практиката, без да успяваш да си припомниш картините от определени ситуации и тяхната последователност, ти оставаш сутрин след съня с една обща мъглява представа за събития, които знаеш, че са ти се случили, имаш смътен спомен за общата им насоченост и съдържание, но не можеш да оформиш и „видиш“ с вътрешния си поглед. Това не е ясна визуализация, но е наличие на спомен и установяване на връзка към сънища, които са били генерирани от мозъка ти през нощта, оставили са отпечатъци, макар и ти да не си в състояние сега да ги изясниш и конкретизираш,да ги възпроизведеш и да ги осмислиш с будното си съзнание. Някога те може би ще изплуват. Макар и в такъв общ и неясен вид, ти имаш възприятието и знанието, че ги е имало. Те вече съществуват за теб, дори и да не можеш да ги „видиш“ нито да определиш смисъла им. Човек, който вече има определена практика в тази област, може би ще е в състояние да разграничи възприятията си и да извлече някакви идеи от общата си представа. Така може да се окаже, че някои „проблясъци“изглеждат свързани със спомена за усещането за определен сън и за други прилежащи ситуации от сънища от същата нощ или от близкия период. Други може да са свързани само с общото усещане за сънувани сънища в последната или в някоя предишна нощ. А може някой от „проблясъците“ да не е свързан с усещане и представа за сън, а просто с нещо като спомен, идващ неясно от къде.
Двукратно преживяване на една и съща ситуация или дублиране на възприятие
Понякога получаваш „проблясък“ и визуализираш ситуация. Припомняш си усещането за момента, и в следващия миг си спомняш, че преди този момент същата тази ситуация си я преживял в съня си и преди това. Имаш спомен за ситуация, през която два пъти си преминал в съня си. Първо си визуализирал нейното второ преживяване, а то те е довело до асоциация за спомена, че и преди това я е имало в същата нощ, може би съвсем същата, а може би много подобна. Ако продължиш да медитираш върху този спомен, може би ще възникнат още елементи. Но може и нищо повече да не се появи.
Този процес на съзнанието е удивителен! Мозъкът е едно толкова удивително „устройство”!
Преливащи пластове и смислово смесване
Понякога, особено в началото на практиката ти, възприятията ти при припомнянето и визуализирането са удивителни със своята разбърканост. Би могъл да си кажеш, че тези сънища са странни, но това е по-скоро резултатът от бедния ти опит да си ги припомниш. Но не винаги е въпрос само на твоята кондиция и способност да ги визуализираш и осмислиш. Понякога самите ти сънища са били такива.
Усещането е невероятно – невероятно със своята неоформеност – сякаш някакви пластове се носят и преливат, някаква поредица от асоциации с невероятно смислово смесване, самото осмисляне е трудно, за да можеш да формулираш. Би могло нещо да се опише, и това би било доста трудно, а за някой читател би изглеждало безсмислено упражнение. Разбира се, то би било безсмислено само за този, който не разбира смисъла на тази проблематика и практика, и на значението на метода на формулиране и записване.
Комплекс от преливащи идеи за качества
Все пак споменът по принцип винаги е деликатен, а често е странен. Понякога може в първи моменти да оставаш с представата, че достатъчно ясно "виждаш" и че ще можеш добре да визуализираш образи и картини, но след това да започнеш да разбираш, че всичко това, което си помислил, че ще можеш да „видиш“ е само резултат на общото ти възприятие за един комплекс от абстрактни качества, с които ти свързваш човек или предмет, или ситуация в съня – не го „виждаш” и не го оформяш визуално с вътрешния си поглед, а го възприемаш по определен начин като обща съвкупност от качества. Имаш усещането, че си визуализирал ясно още в началото, но като се замислиш за подробностите разбираш, че „визуализираш“ усещането и спомена си за комплекс от преливащи идеи за качества и "усещания" за обекта, а не неговото конкретно изображение. Формулирането с думи на това възприятие не е лесно, но постепенно може да се научиш да описваш дори и такива възприятия.
Предварителна представа и „фантомно“ възприятие
Може още в началния момент на опита за припомняне да установиш, че в будната форма на съзнанието ти е останала само една каша от преливащи и смесващи се, трудно разграничимиобрази и асоциации - виждаш "проблясъци" от определени ситуации и предмети, но "логиката", последователността и синхронността на различните части и аспекти на действието са толкова страннии непонятни, объркани и трудно определими, в сравнение с възприятията на будното ти съзнание и със заобикалящата ни действителност, толкова разнопосочни асоциации и мисли се свързват с един или друг момент, че е много трудно да се разграничи, формулира и опише смисъла. При тази възможност може да си мислиш, че си виждал в съня си някакви неща по определен начин и че възстановяваш спомена за такова визуално възприятие. Но всъщност, припомнянето води не до визуализиране на образ, който си видял насън, а само до възстановяване на някаква твоя предварителна представа, която си имал в процеса докато си сънувал, сложна съвкупност от преплетени асоциации, при което ти си останал с впечатлението докато си сънувал, че си видял определения образ, че си бил в определена среда, но всъщност до такъв оформен образ в съня ти не се е стигнало, а ти просто си останал с впечатлението, че той е бил около теб.Може да не си видял конкретно в съня си определен образ, но да си мислил насън, че той е около теб и при визуализацията след събуждане да си припомняш именно тези твои мисли, оставайки с впечатлението, че си спомняш, че си възприемал този образ по определен начин.
Когато си вече буден и си припомняш, опитваш се да визуализираш сънищата си, ти си спомняш за такива възприятия и започваш да се мъчиш да видиш и смислово да формулираш неща, които, обаче, в съня ти не са били оформени като конкретни изображения на обстановки и ситуации, а са били само твои представи, състоящи се от комплекс преливащи смислови асоциации. Имал си усещането, че обектът е там наоколо и изглежда по определен начин – съвкупност от различни характеристики. Но няма изображение, което ти можеш да визуализираш и да си припомниш. Не е имало такова в съня ти. Имаш общ спомен за възприятие, а то е било възприятие на комплекс от асоциации. Трябва да съумееш да определиш същността на този комплекс, неговия смисъл и да му придадеш конкретен образ – такъв, за какъвто си останал с впечатление по време на съня си без обаче да си го видял конкретно.
Вътрешният генератор на сънищата на твоето съзнание не е достигнал до създаването на конкретен образ, а само до първичната представа за него, състояща се от плетеница асоциации. Но когато генераторът е оформял филма на твоя сън, продължавайки нататък, те е оставил с усещането, че образът е бил вече оформен, създадено ти е впечатлението, че първичната, предварителната представа всъщност е самият обект.
Самоанализът в процеса на припомняне, визуализиране и осмисляне на сложни комплексни възприятиясъссъчетания от смесващи се асоциации не е лесен. Подобни объркани сънища не се състоят само от „фантомни“ възприятия на предварителни представи без тяхното превръщане в образи и ситуации. Когато се опитваш да си припомниш имаш усещането за онази мъгла, в която се опитваш да намериш някакви зърна за формулиране. Да откриеш думи и фрази, с които да опишеш възприятието от опита ти да си припомниш. Търсиш сред асоциативния поток индикации и елементи за хора, обстановка или ситуация. Ровиш се и плуваш в тази мъгла, за да извлечеш някакъв конкретен смисъл за ситуация или за образи в нея. Този процес би могъл да те разколебае и да се откажеш, като просто пропуснеш този сън.
Може мъглата все пак в един момент да започне да се разкъсва и прояснява, а сред нея да разграничиш образи, форми на предмети, елементи от ситуации да изкристализират, да започнеш да ги измъкваш от долните пластове на съзнанието, да ги изчистиш и визуализираш. Те просто са били потънали сред многото елементи.
Острови и континенти в океана и мъгла над повърхността
Най-интересният сюжет е когато се припомнят, визуализират и подредят една до друга многобройните ситуации, тогава се оформя цялото. А цялото – това е един океан от безброй много елементи. В Океана на елементите на съзнанието ние плуваме. Преминаваме една след друга многобройни ситуации. Тиси заплувал сред вълните на вътрешния океан на съзнанието, благодарение на способността на мозъка ти да комбинира различните елементи.Това е едно дълго пътуване, пътешествие, в което ти виждаш най-невероятни неща. В този океан се оформят макроструктури – острови и континенти, които ти различаваш когато погледнеш от високо цялото.
Когато е паднала мъглата и в спомените ти е останала само една каша от асоциации… В мъглата над този океан се опитваш да се научиш да определяш какво виждаш.
Огромна зала със сектори и полупрозрачна завеса
Сканираш собствения си мозък е се стараеш да определиш, да формулираш, да запишеш всичко това, което с крайчеца на окото си виждаш от събитията в сънищата ти през тази последна, предишна или друга нощ. Виждаш огромното пространство пред себе си, виждаш някаква гигантска зала с различни сектори, във всеки от които се извършва определено действие от ситуациите във "филма" на твоите сънища. Но пред теб има полупрозрачна завеса. Тя все още ти пречи да определиш какво точно се случва зад нея.
Наблюдения в реално време на смесено състояние, предизвикано от стремежа за припомняне и визуализиране
Това е смесено състояние, подобно на описаното във Вариации на сънища „Редуване и преливане на будно състояние, почти-сън в будно състояние, сън и сън в почти-будносъстояние в процес на визуализиране с общо будно възприятие“.
Може да се забележи сутрин след сутрешно събуждане когато имаш още достатъчно време преди да станеш за дневните си ангажименти. Може да бъде разпознато от хора, вече установили контакт със своите сънища, които практикуват припомнянето и визуализирането им. Започва с припомнянето на току-що сънуван сън. Визуализацията може да се получи с различен успех. Може да „видиш“ образи от съня си ясно и близо, но в следващия момент те да избледнеят и да усетиш как си представяш ситуация и фигури от съня си, но ги визираш логически, като се опитваш да си припомниш развитието на ситуацията. Припомняш си ги като буден, което не е същото визуализиране и ясен образ, който си получил когато веднага след събуждане си бил на границата между съня и будното състояние. Виждаш припомнен образ и потъваш в средата около него и още докато усещаш, че си буден и се опитваш да си припомниш, този образ преминава в движение. Знаеш, че се опитваш да си припомниш сънищата си, наясно си, че твоето внимание е фокусирано в този период тази сутрин към припомняне на това, което си сънувал и към разглеждане на образите, които ти се явяват в момента докато се занимаваш с това упражнение и изведнъж си даваш сметка, че току-що си излязъл от ситуация, в която са се развили определени събития и това не е било само част от припомнянето, а е било пореден сън. Започваш да си припомняш и визуализираш елементи и образи от тази ситуация и някои „виждаш“ ясно, после образите се отдалечават и се опитваш да си припомниш логически, отново се явява образ, който се раздвижва и както се опитваш да си припомниш сънуваното отново си даваш сметка, че излизаш от ситуация с развитие, в която току-що си бил. Сякаш се редуват всички възможни състояния – визуализации от различни вариации с различна яснота, близост, подробности, празни полета, поддържане на осъзнатостта, че си буден докато си припомняш и че го правиш в контекста на своята практика, статични или раздвижващи се картини, неусетно потъване в сън и ясно припомняне на ситуацията веднага след излизане от него, навлизане в съня на „Въображаемо Аз“ с близки до реалните ти характеристики, или на „Почти-Реално Аз“, продължаване на същия процес и повтаряне отново на подобни състояния.
Докато протичат тези процеси и веднага след като се надигнеш от леглото и си се фокусирал към преживяното ти идват наум няколко определения за различните моменти и състояния в тази поредица, които би могъл да формулираш, но малко по-късно представите ти се сливат в едно обобщение за целенасочено наблюдение в реално време на свои многократно редуващи се преливащи се състояния на припомняне, визуализиране и сънуване, предизвикано от процеса на припомнянето и визуализирането.
Усещане за загуба и кълбо с проходи и канали
Докато се опитваш да си припомняш и визуализираш ситуации или елементи, потънали в долните пластове на съзнанието ти, особено когато не се получава или е с частичен успех, обикновено изпитваш едно доста неприятно усещане на загуба и съжаление. Съжаление, че не си в състояние веднага и ясно да си припомниш и отново да „видиш“ множество преживени в сънищата си случки и събития. Съжаление, че си губиш или вече си загубил множество интересни части от своя живот. Сякаш си се разболял от нарушения и загуба на паметта, при което не можеш да си спомниш къде си бил вчера или какво си правил преди няколко часа. Има такива болестни състояния.
В такива моменти може да се появява усещането, че мозъкът ти е като еднокълбо с много канали и проходи, като почти всички от тях са запушени и не успяваш да ги отпушиш, за да се появи искрящото блестящо съдържание скрито вътре. Опитваш се да навлезеш навътре, но не успяваш отникъде. Надяваш се, че като чакаш, процесът от само себе си ще прочисти каналите. Оставяш съзнанието си на неговите собствени оздравителни действия. Надяваш се, че мозъкът ти сам ще се „прочисти“ и "отпуши".
Къде беше вчера в съня си? Каква е тази тънка нишка, която или се включва или се изключва в мозъка ти и от нея зависи дали ще видиш цяла една картина и ще си припомниш история, случила се предишната нощ? Сякаш някакъв превключвател се включва и изключва, а зад него се крие цял филм… Поредният създаден от вътрешния генератор на сънищата ти. Поредната частица от макроструктурите, плуващи в Океана на елементите.
Сегменти в обширно пространство с далечен хоризонт
В началните стадии на практиката, често със започването на визуализирането, припомнянето и маркирането на моите сънища имахефирното усещане и общата представа за сънуваните ситуации, виждайки ги разположени в едно огромно пространство с далечен хоризонт, в което се вместваха различнитеим сегменти с всякакви подробности. Пазех ясния спомен и имах точното знание и увереност за това, как по време на съня ми събитията са били подробни, подредени и последователни. Това бе нещо като аксиома, не подлежеше на съмнение, не беше предположение или желание, а спомен за състояние и даденост. Но в процеса на маркирането, когато от общата визуализация, в която "виждах" и усещах сънуваните ситуации като от "птичи поглед", преминавах към записването или само към маркиране на отделните сънища и ситуации, при което започвах детайлно да ги визуализирам и да се старая да формулирам тяхното съдържание и смисъл, изведнъж тази обща картина и представа за обширни простори и далечни хоризонти започваше да се разпада, объркваше се и огромното пространство започваше да се свива и се превръщаше в прескачащи се един през друг проблясъци и елементи от картини, които със своето появяване почти веднага замъгляваха предишните.
Проблясъци от заден план или етикети
Дори когато препрочитах текстове, в които бях записал обстоятелства за вариантите на визуализиране, си давах сметка, че в същия момент, докато разсъждавах за процеса, в един „заден план” на съзнанието ми започваше да се появява информация за различни сънища от преди много години. Каква бе тази информация? Тя бе като знанието за някакъв "етикет". Ето там преминаваше "етикетът" на оня сън. Ето сега преминаваше "етикетът" на другия сън. Следваше още някой. "Етикетът" ми даваше общо усещане и спомен за конкретния сън. Не го визуализирах, не го формулирах, просто "етикетът" бе като няколко щрихи от картина от някоя ситуация, характеризиращи общото. Част от картина, елемент от мое или чуждо действие, "проблясък" на образ от обстановка, частица от ситуация, напомнящи за точно този сън, независимо преди колко години е бил сънуван. Дори не спирах вътрешния си поглед на някой от появяващите се "етикети", усещах ги в момента на тяхното изплуване от „задния план”, прелитане и отново потъване, като нижеща се редица, преминаваща групичка. Ако се опитах даспра тяхното прелитане и да се фокусирам върху един или друг "етикет", най-вероятно щях да започна да си припомням някои допълнителни подробности. Иначе, след мигове всеки от тях изчезваше обратно там някъде в "задния план". Но фокусирайки се върху един от тях, наистина щях да спра тяхното прелитане и следващите от поредицата да потънат отново и да не се появят. Поне в този случай на появяващи се „етикети“.
Когато такива "етикети" на отдавнашни сънища ми се появяваха в процес на визуализиране, тях също наричах с общото понятие „проблясъци”, както обозначавах внезапно изскачащите пред вътрешния ми поглед образи и картини, когато редовно се опитвах да си припомня сънищата ми от предишната нощ или от последните дни – асоциативни „проблясъци“.
Тънки нишки от проблясъци
Понякога безуспешно се опитваш да се приближиш до проблясъците от замъглени спомени за сънуваните през нощта сънища, които често се явяват във вид на частичен образ или дори само на представа за образ или усещане. Опитваш се да достигнеш до ситуациите, скрити зад тях, и да ги възстановиш.
В началото на своята практика, успяваш да получиш проблясъци от картини и моменти само от една много малка част от множеството сънувани сънища и преживени в съня ситуации, независимо дали са се оказали само тънки нишки към замъглени или по-ясни образи, частични или по-цялостни, дали са предизвикали задържали се спомени или са били моментни, веднага изчезнали и без последвал спомен.
Но в този начален период на контакт със собствените сънища, дори само тези проблясъци, които успяваш да получиш, явяват ти се за миг и не винаги успяваш да задържиш, в повечето случаи от тях не успяваш да си припомниш подробности, а често даже самата идея и смисъл на ситуациите в сънищата ти, от които са произлезли, и само понякога успяваш да визуализираш и да превърнеш в подредени картини – дори само те говорят за богатството и обхвата на нощния живот на твоя мозък и съзнание.Повечето от ситуациите от преживените сънища заедно с всички техни подробности, картини, действия, размишления и чувства по време на съня, остават скрити зад тези проблясъци, мимолетно пробягващи пред вътрешния ти поглед и много често стопяващи се без да оставят никаква следа за будното ти съзнание.
Картина през телескоп сред сиво поле и усещане за сънуване в реално време
Когато след събуждане имаш ясното усещане за изживяването в съня на определена ситуация в реално време, това е припомняне на възприятие от онзи момент. „Виждаш“ картина с определен човек до теб и много добре знаеш какво е било усещането и чувството ти към този човек, както и, че е имало някакви обстоятелства, свързани с тази ситуация и с този човек. Какви обстоятелства? Опитваш се да си спомниш, но не успяваш. „Виждаш“ картината и чувството си. Знаеш, че това е момент от ситуация. Тя е имала предишно и следващо развитие. Знаеш, че сънят ти е бил запълнен с поредица от подобни ситуации. Но тази картина е първата и засега единствена, която „виждаш“. Сякаш всички останали „запълнени“ с действия и конкретни моменти сънища от тази нощ, за които си сигурен, че ги е имало, са някакво сиво набраздено поле пред вътрешния ти поглед и единствено моментът с този човек се явява там по средата на полето.
Припомнил си си усещането за сънуването в реално време, което си изпитвал докато си сънувал. Сякаш си погледнал през телескоп и пред теб съвсем близо е само тази картина. В определен момент дори започваш да се чудиш дали това е само спомен за фактите от съня или е спомен за сънуването в реално време. Изпитваш някакво съмнение и допускаш, че може да е смесица между двете.
Припомняне на ситуация чрез образи и действия без възприятие за сънуване в реално време
Успял си да си припомниш само една картина от множество сънувани ситуации, за които имаш общо чувство и убеденост, че са присъствали в сънищата ти през изминалата нощ. Разбрал си, че няма да можеш да си припомниш нищо повече през този ден. Малко по-късно, докато все още размишляваш за сънищата си от тази нощ, както и за предстоящия си ден, мисълта ти случайно стига до някакъв елемент от реалния ти живот, виждаш се в огледалото докато се бръснеш, виждаш сапуна докато си миеш ръцете, виждаш кафеварка или образ на колега, например, и в следващия миг асоциативният поток те води до припомняне и на друга картина, на друга ситуация от сънищата ти през изминалата нощ. „Виждаш“ какво си правил в тази ситуация, макар и някои подробности от обстановката да не ти изплуват. (Знаеш със сигурност, че е имало такива подробности. „Виждаш“ как в определен момент сте се разминали в огромна празна зала, че е имало и други движещи се хора, дори „виждаш“, че там той е бил с още един от твоите колеги.) Но сега си даваш сметка, че си припомняш тази ситуация като факти, картина, обстановка, твое движение в нея, което едновременно наблюдаваш и отстрани, но вече го няма онова усещане за сънуването в реално време, не стигаш до него, няма го припомнянето и повторното преживяване на онова възприятие в съня ти, което си изпитвал докато си сънувал.
Припомняне на преживяване в реално време в качеството на „Почти-Реално Аз“
Имаш знанието, че сънищата ти са били изпълнени със ситуации, действия, твои възприятия и чувства. Но едни картини „виждаш“, а други не се появяват. За картините, които „виждаш“, знаеш, че са от ситуации, в които около теб е имало подробности и развития, но сега подробности за тях не се появяват. Знаеш, че в онази „изпълненост“ на сънищата ти е имала свързаност, последователност, развития на ситуации.
Спомняш си отново първата картина, която си визуализирал рано сутринта след събуждането си и онова припомнено чувство за преживяването в съня ти в реално време. Спомняш си общото си усещане за собственото ти възприятие в този момент в съня и макар че знаеш, че тогава не си се питал с конкретни въпроси кой си, как се казваш, откъде си дошъл, споменът и възприятието ти сега, когато си припомняш, е че общото ти усещане за себе си и своята същност в онзи момент в съня е било същото или съвсем близко до това, което имаш за себе си в реалния си живот, до реалното ти „Аз“. Спомняш си своето преживяване в реално време в ролята на „Почти-Реално Аз“.
„Отпечатъци“
Питаш се доколко способността ти да си припомниш след събуждане едни или други ситуации от сънищата си през нощта зависи от начина и характеристиките на тяхното протичане в реално време и от качеството на съответните „отпечатъци“ или временни записи, които те оставят със своето протичане и след себе си някъде във временната памет на сънищата.
От това дали ще си ги припомниш и визуализираш, и дали ще ги свържеш с активната си памет зависи дали ще ги запомниш и съхраниш, но доколко възможностите за добро или лошо припомняне и визуализиране с повече или по-малко подробности зависят от това доколко са се оказали активни, силни, отчетливи и цялостни тези „отпечатъци“ и временни записи?
Сънищата ти, както и всичко останало, преминаващо през възприятията и ума ти, може да се съхранява в дълбините на Океана на елементите на съзнанието ти, и във Вътрешната ти сфера може да е подредено сред „сегментите“ и „рафтовете“ на Вътрешната ти библиотека, както и да остава завинаги синтезирано и кодирано в Селенията, но тези „отпечатъци“ и записи във временната ти памет на сънищата са инструментът, който всеки ден ти е под ръка наблизо дори и тогава когато все още нямаш опита за навлизане дълбоко „навътре“ и не си изминал пътя за интегриране на своето съзнание; и от характеристиките и пълнотата на тези „отпечатъци“, както и от развитието на способността ти да намираш, да съхраняваш и да укрепваш нишките към тях, ще зависи каква част от сънищата си и по какъв начин ще успяваш да визуализираш и да си припомниш, да възстановиш и да съхраниш.
Може би, ако все пак успееш да напреднеш в практиката си, някога ще съумееш да постигнеш достъп до пропуснатите части и детайли от своите сънища, до безброй сънувани но никога неприпомнени ситуации, и до множество припомнени, но после завинаги забравени – съхранени във вътрешните пластове на Океана на елементите на съзнанието ти, записани и подредени във Вътрешната ти библиотека.
Искри от фойерверки
Възможно е в съня си в различни моменти да си имал за кратки периоди или мигове възприятие, че това около теб е нещо като игра, нещо като филм, нещо като сън, в което си се оказал, продължавайки напред, без да си задаваш въпроси, при което моментното прозрение бива „заглушено“ от последващи развития и възприятия. Тези прозрениясе разпръскват по време на сънищата ти като „букети“ искри от фойерверки, явяващи се, възпламеняващи се за миг и изгасващи, а за тези моменти може просто да не успяваш да запазиш и откриеш спомен след събуждане.
Практиката с припомнянето, визуализирането, формулирането и записването води до развитие на „вътрешния ти механизъм“, в резултат от което „отпечатъците“ стават все по-пълни и цялостни.
Когато „виждаш“ само откъслечни картини от сънищата си и подробностите от обстановката ти се губят, когато ти липсва приближаване на визуализацията към вътрешния ти поглед и яснота на картината, когато не усещаш отново възприятието си за преживяването в реално време на ситуацията и моментите в съня, значи практиката ти не се е развивала активно, тя е в застой или в регрес, практиката ти не се развива достатъчно системно, за да стимулира развитието на съответния „вътрешен механизъм“.
7. Практиката на припомняне, формулиране, записване
Процедурата се състои от следните основни елементи:
Първа фаза
; Визуализиране;
; Припомняне;
; По-подробно визуализиране;
Втора фаза
; Формулиране;
; Записване;
Трета фаза
; Запомняне, съхраняване.
Записването може да е предхождано от маркиране. Отделните основни елементи са взаимно свързани и в тях са включени и някои съставни действия. Маркирането изаписването са съчетани с формулиране. Записването е свързано с допълнителновизуализиране и припомняне, и съответно с допълване на текста, както и с евентуалноредактиране. Те се случват в следната последователност:
; Първоначално визуализиране;
; Припомняне;
; Основно визуализиране – ранно визуализиране, по-късно вторично визуализиране;
; Маркиране в процеса на ранно основно визуализиране с формулиране на проблясъците;
; Записване на основата на маркираното с формулиране,съчетано с допълнително визуализиране и припомняне, и допълване на описанието, евентуално редактиране;
; Записване, без да се маркира или да се използва маркиран текст,на основата на ранно основно визуализиране в момента или на спомени с по-късно вторично визуализиране, евентуално редактиране;
; Запомняне;
; Съхраняване.
История на дългогодишното постоянство
Бях започнал тази практика преди доста време. Визуализирах и записвах сънищата си редовно иежедневно много години. В продължение на редица години ежедневни визуализации и записване, написах хиляди текстове върху хиляди страници за много хиляди визуализирани ситуации по време на сън с подробности за преживяното и с размисли по процеса.Безброй визуализации на обширни ситуации с подробни описания. Хиляди страници, в ръкопис и в печатен текст, с описания на разнообразните ситуации и приключения, преживени в съня през всички тези нощи години наред. Хиляди най-различни и разнообразни ситуации, случки, картини, размисли в съня, асоциации.
Имах и не един период на регрес. От състоянията на регрес съм излизал, а след време отново съм попадал в подобни. Развитието по този Път не бе гладко и безпроблемно. Но и регресът не бе нещо постоянно и окончателно. По този Път неизбежно се стигаше до спадове и застой, но тези състояния се преодоляваха и се продължаваше нататък по Пътя.
И това бе периодът на активното провеждане на първия етап на практиката – в началото на първите стадии по пътя в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. А след края на този начален период изминаха много повече години.
През 1999 година, когато обмислях метода за сливане на сънищата, бях в начален етап на размисъл по темата за овладяване на сънищата, макар че мистериите на мозъка и съзнанието винаги ме бяха интересували и занимавали.
Дали в годините от предишното хилядолетието ми бе идвала мисълта за водене на дневник и за сънищата ми или не, не е толкова съществено. Сигурно щях да стигна до това, но тогава все още не бях започнал системно да практикувам. Все още обмислях концепцията и се опитвах да открия различните начини и пътища за поглед навътре в себе си. Първоначално разчитах на вродената и присъща сила и възможности на съзнанието, на собствената ми фантазия и на фокусирането на мислите в будно състояние за тяхно въздействие върху сънищата с цел тяхно осъзнаване и моделиране. За метода да се събуждам предизвикано с будилник цялата нощ през час и половина и да записвам, с цел да стимулирам процеса на припомняне и на сънуване, все още не се бях досещал. За него научих от някои публикации по темата, които бях прегледал „по диагонал“. Все още не бях осмислилспециалното значение при припомняне на сънищата на тяхното словесно формулиране и записване. Първоначално не ми бе хрумвало и още не бях усетил от собствената си практика, че самият генезис на човешкото мислене се състои в едно постоянно съпоставяне на външни образи и вътрешни визуални представи с тяхното словесно формулиране, съответстващо на техния смисъл и значение. Постепенното развитие от дете на съзнанието и самата му същност предопределят връзката и обратното въздействие на съпоставянето чрез словесното формулиране върху развитието на способността да генерираш вътрешни визуални структури, образи, картини. За да формулираш, използваш думите с техните значения, определящи формулираните същности. А за да правиш това трябва първо да визуализираш образите и ситуациите, които да формулираш. От своя страна, самият процес на формулиране стимулира способността ти да визуализираш и да си припомняш. А редовното припомняне и съхраняване в съзнанието ти на сънуваните ситуации е най-добрият начин за развитие на възможностите на Генератора на сънищата ти и на способностите ти да сънуваш много и разнообразно. Включително да постигнеш "осъзнати" и „контролирани“ сънища, както и да постигнеш приемственост и сливане на сънищата си, което беше първоначалната идея – двигател в тези интереси.
В началото когато тръгвах по този Път се питах дали мозъкът и съзнанието съхраняват информация и потенциален спомен за всичко, което си сънувал, или само за визуализираните и припомнени сънища. И дали мозъкът и съзнанието ти запазват информация и потенциален спомен за всичко, което някога си видял, чул, помислил, усетил, преживял? Или повечето от тази информация се изтрива? Дали съзнанието ти крие полуотворени източници на вдъхновения,проникновения, прозрения и информация, за която никога не си подозирал, и която не би могъл дори да разбереш откъде се появява?
Първоначално нямаше как да знам със сигурност, беше интуитивно прозрение. Чудех се информацията от сънищата, които изглеждаха забравени, наистина ли все пак се съхраняваше там вътре в мозъка ми, наистина ли само бе потънала навътре, надолу, или просто се бе изтрила. Понякога си спомнях характерни картини от предишни сънища, дори от предишни години, преди това забравени и дълго време неявявали се… очевидно информацията за тях бе запазена, макар и със смътни картини – просто в момента ги виждах бледо… но тази информация бе съхранена, след като навремето поне веднъж е била визуализирана, направена е била връзката между зоната на съня и зоната на будното съзнание. Дали се съхраняваше, обаче, цялата информация само за картините, действията и ситуациите, които бях успявал поне веднъж да визуализирам добре и сравнително ясно да „видя“, или и за подробностите от сънищата, оставили само смътен спомен или идея, но коитоне бях успявалда си припомня ясно, или дори и за сънища, за които никога не бях успял да си спомня каквото и да е, и дори не знаех, че е имало такива?
В началото на моята практика интуитивно изхождах от схващането, че информацията се пази някъде там вътре в Океана на елементите на съзнанието.Предстоеше да разбера до каква степен. По-късно щях да установя, че цялата информация, до която си се докоснал и си преработил през живота ти, се съхранява по един или друг начин. Все още не бях разбрал, че всичко преживяно през живота ти, всеки миг, всеки елемент, се записва и съхранява във Вътрешната ти библиотека, както и в Селенията.И едното и другото можах да узнаяна доста по-късен етап след като бях постигналдостъппрез лабиринтите на личната ми Вътрешната сфера, бях странствал сред най-различни територии и пространства и бях научил много нови неща.
Още в сравнително началния етап на практиката, все още в първите стадии на Първото ниво, когато започнах по-често да постигам все по-обхватни и все по-ясни визуализации за все повече и с повече подробности ситуации от сънищата ми, всеки път стигах до едни и същи изводи. Какъв невероятен „механизъм“ е съзнанието и колко малко знаят хората за своето съзнание и за цялостния му живот, за неговите невероятни приключения докато спят и сънуват (колко малко знае тяхното будно„Външно Аз”).
Удивителна е тази способност на мозъка, да комбинира различните елементи от Океана на съзнанието, да създава всеки път нови ситуации, те да са за теб толкова истински и реалистични докато си в тях, да са съставени от различни елементи, преминали през съзнанието ти и обработени от него в един или друг момент назад във времето, без да са задължително пряко огледално и непосредствено свързани с най-новите конкретни банални ежедневни събития в живота, включително най-различни и непредполагаеми елементи от гледани филми, четени книги, преживени емоции и всякакви други подобни ментални събития – сънищата не са просто едно копиране или изкривено възпроизвеждане на картини от ежедневието ти. За тяхното появяване е налице действието на истински генератор с невероятна фантазия, който никога не се уморява да измисля и съставя нови и нови комбинации от елементи и ситуации.
Понякога си мислех: а може би това не бяхапростосънища, така както обичайно си ги представят хората (като спонтанно ехо от будната дейност на почиващия си мозък, иликатоигри на въображението в резултат от усилията на едни или други мозъчни структури за възстановяване на общия порядък и хармония, постоянно смущавани от ежедневния наплив на импулси, информация и напрежение), а някакво докосване до други видоизменени реалности, моделирани и пресъздавани от собственото ни съзнание, но "реално" съществуващи там някъде, в някакви други съседни измерения или измерности… Докосвания до други измерения, които остават като някаква информация вътре в нас, но за които в повечето случаи ние – нашата „будна осъзнатост” не узнава и не знае. Следите от тях остават скрити там вътре във "Вътрешното Аз". А будното ни „Външно Аз” си остава отделено от тези вътрешни пластовеи в неведение.
Хиляди страници с описания... Може би на своеобразни "астрални приключения". Това понятие е толкова изтъркано от употреба и сляпо повтаряне, че е било обезсмислено, ако въобще някога е имало смисъл, а тези, които го използват със сигурност не биха могли да имат и нямат никаква представа с какъв смисъл и в какъв контекст аз евентуално бих го свързвал.
Пътят на интегрираното съзнание. Повече ми харесваше понятието „интегрално съзнание”. Преди доста години така кръстих този Път – „Йога на интегралното съзнание”.
Пишех много текстове в „асоциативно състояние”. Това ставаше непосредствено или скоро след събуждане, или по-късно през деня. Веднага след събуждане все още се запазваше специфичната настройка, прозрачност и широта, характерна за особената граница между състоянието на съня и тривиалното будно състояние, в което съзнанието се „затъмнява” от императивите на деня, „свива се периметърът му” и се ограничава неговата „прозрачност”. А когато се случваше по-късно през деня, чрез настройване за визуализиране все пак отново успявах да се доближа до периметъра на тази специфична гранична зона между сънното и будното състояние с нейните характеристики в дейността на мозъка и процеса на съзнанието.
Първоначално трябваше да записвам веднага след събуждане. Понякога си спомнях само това, което бях сънувал непосредствено преди да се събудя. В началото имах чувството, че припомненото веднага изчезваше. После постепенно започна да се задържа. По-нататък започнах да си припомняш неща, сънувани и на по-ранен етап през нощта.
В определен момент докато напредвах се бях научил да маркирам с ключови думи дори цели ситуации от сънищата си, от които по-късно ми се пораждаше цяла асоциативна верига и една дума ме подсещаше за цялата ситуация, която иначе не би могло да си припомня.Такива ключови думи можеха да ми припомнят ситуацията по-късно, за да я опиша, ако още не го бях направил. А можеха и мигновено да предизвикват асоциативен поток и да изкарват пред вътрешния ми поглед ситуация, която вече бях описал, но в момента не си мислех за нея.
След време можех да запомням и да маркирам или записвам визуализациите и няколко часа по-късно през деня, когато имах време. Когато напреднах, бях в състояние да помня по-ярките и ясни сънища и да ги записвам дори и следдва-три дни.
С течение на времето бях постигнал способността за такава настройка, с която успявах да запомням сънищата си и можех дори и без маркиране да ги визуализирам и записвам в различни части на деня, понякога дори и след няколко дни. А практиката на визуализиране от своя страна водеше до активиране на "вътрешния генератор" – потичаше поток от размисли, идеи, предположения, догадки, прозрения, може би понякога и погрешни хипотези, макар че аз вярвах в правилната преценка на "вътрешния генератор". Оставях текста да отлежи понякога няколко дни или дори месец, а когато отново го поглеждах не веднъж се случваше в първия момент да ми се стори непознат и чужд, сякаш не аз го бях написал, но само след няколко изречения си припомнях, че това бях аз и се връщаше предишното усещане, мислите и асоциациите от момента, когато го бях записвал, и от сънищата и идеите, които бях описал. Появяваше се отново визуализация на описаната ситуация.
Смисъл и значение на формулирането и записването
Практиката за визуализиране, запомняне и записване на сънищата възприемах като пряко свързана с опита и усилията за опознаване и овладяване на вътрешните нива по пътя към разкриване на мистериите на мозъка и съзнанието. Разбирането на процесите на осъществяване, запомняне, визуализиране, напълно забравяне, частично запомняне и запомняне на възприемането в реално време на сънищата възприемах като опит за разбиране на механизмите, според които функционира мозъкът.
Процесът на усвояване на визуализирането и формулирането на съдържанието на сънищата дисциплинира и канализира контакта с вътрешните пластове. Самото описване е част от практиката и е необходимо, за да развиваш способността, и за да не я губиш. Писането е част от метода, процес и инструмент на практиката, стимулиращ механизма.
В практиката на припомняне и визуализиране на сънищата е много важно да се научиш как да формулираш и записваш тези визуализации.Записването е необходимо и полезно за доброто припомняне и за вторично визуализиране.
Процесът на записване стимулира развитието на асоциативните механизми, способността за визуализиране, качеството на визуализациите, умението за запомняне, пълноценното формулиране, способността за навлизане "навътре" и за откриване на нови образи, информация и прозрения от дълбините на съзнанието. Самото записване,изискващо оформяне и формулиране, се превръща в процес на визуализиране, стимулиране на припомнянето и изтегляне на повърхността на нови спомени. Всичко това заедно запазва постигнатото качество, стабилизира достиганите в този период резултати и умения, и помага за по-нататъшното развитие на това качество и на напредъка в практиката като цяло.
Напредъкът в процеса е свързан с постоянно формулиране на визуализациите и тяхното записване. При самото словесно формулиране на визуализираните картини асоциативният процес в мозъка ти се развива и способностите ти не само да си припомняш, да визуализираш и да запомняш, но и да сънуваш по-ясно и разнообразно укрепват все повече и повече.Процесът на записване на сънищата е всъщност тяхно вторично визуализиране и навлизане в състояние близко до описваното на границата между съня и събуждането, и той стимулира активирането и развитието на определени връзки, процеси и механизми, които са важни и необходими за постигането на резултати в различните аспекти на практиката. Това е състоянието на асоциативното записване с различните му степени на сливане с възприятията и себеусещането по време на самия сън.Така се получава една верига на взаимна връзка и стимулиране на процеса, а самата практика на записването се превръща в своеобразно състояние на динамично медитиране. Когато записването приключи, се отдалечаваш от това състояние.
Самото записване изисква формулиране. Отразяването на картините и ситуациите от сънищата с писани думи– подредени символи, изразяващи определено съдържание, образи и смисъл, и водещи до поток от асоциации в твоя мозък и съзнание, стимулира процеса на формулиране. Самият процес на писане формулирайки образи с думи и подреждайки смисъла им в изречения предизвиква поява на нови асоциации, и съответно на нови образи и спомени за сънища. А формулирането от своя страна на картини и ситуации, които си успял да си припомниш и "видиш", стимулира процеса на визуализиране и води до спонтанното възникване на допълнителни елементи и подробности, както и до появата на нови спомени за други картини от сънуваните през нощта ситуации. По време на записването и формулирането се появяват нови асоциации и спомени, които не биха се "събудили" и възникнали без обратните асоциативни връзки и активирането на сънищните пластове на съзнанието в процеса на записването.Дори описването на някакъв малък откъслечен елемент от ситуация, която иначе не можеш да си спомниш като цяло, в един момент докато пишеш или малко след това, може да предизвика появата на друга картина, елемент, дори да се появи цяла нишка от свързани един с друг елементи от същата ситуация.
Смисълът на записването е, че помага за постигане на по-голяма трайност, яснота, детайлност и разширяване на първоначалните визуализации в момента на припомнянето и увеличава вероятността за тяхното дългосрочно запомняне и съхранение в паметта. В процесана записването се осъществява вторично визуализиране, с което е свързано формулирането на вътрешните визуални образи, като образите заедно с описващите ги формулировки се проясняват, фокусират, допълват и разширяват защото самият процес на вторично визуализиране и формулиране стимулира допълнително припомняне и изкарване на повърхността на нови спомени, картини и подробности от сънуваните ситуации, останали до този момент в мъгла. Независимо от специфичния характер на асоциативното състояние докато се визуализира и описва, в различни случаи повече или по-малко близко до границите между съня и будното състояние, различните аспекти на процеса на припомняне, визуализиране и записване се управляват от будното съзнание, изважданите на повърхността визуализирани образи и описващите ги формулировки се явяват резултат от опериране на будното съзнание и поради това се запечатват по-стабилно и трайно в постоянната памет.
Ако успееш след събуждане да си припомниш свои сънища, да получиш проблясъци на образи от тях и да визуализираш повече или по-малко елементи от ситуации от сънищата, започва процес на прехвърляне и съответно презаписване на информацията в друг "сектор" на мозъка, или по-скоро - на друго ниво.
При първоначалното припомняне с първичното визуализиране, „проблясъците“ на спомени се оформят визуално и се идентифицират като данните се приемат и обработват от оперативните инструменти на будното ти съзнание или казано просто – оставят повече или по-малко трайни следи някъде в преддверията на постоянната ти трайна памет – в своеобразния междинен „Временен архив“ на проблясъци на образи от сънищата.
Само първото визуализирането само по себе си е измамно и недостатъчно. Първоначалното частично визуализиране предизвиква припомнянето. Припомнянето дава възможност за по-подробно и ясно основно визуализиране. Но без практиката на формулиране и записване - много важна част от процеса на основното визуализиране, може да си оставашсамо на нивото на първоначалното визуализиране с отделни частични "проблясъци" от картини от ситуации в съня, често смътни, далечни и прогресивно избледняващи, и вместо да постигнеш същинско припомняне заедно с по-подробно и ясно визуализиране, да си останеш само с представата, че нещо от сънищата си визуализирал и си си спомнил.
За да може преместването на сънищната информацияда е трайно, се налага да запишеш, а по-точно – да формулираш и опишеш.
Първоначалното частично визуализиране е съвсем накъсано и повърхностно, не ти дава стабилна и ясна представа и картини за сънуваните сънища и ситуации. Дори ако в резултат на практика си успявал да го постигаш, ако практиката ти не продължава с формулиране и записване в процеса на основното по-подробно и ясно същинско визуализиране, както ичесто с допълнително вторично визуализиране, формулиране и записване, в крайна сметка ще загубиш способността си да постигаш дори и първоначално частично визуализиране.
В процеса на формулирането с понятия и думи, и записването, се осъществява основното визуализиране, активизира се и се фокусира асоциативният процес, образите от визуализациите и свързаните с тях асоциации се съживяват, разширяват и разстилат, оформят контури и обем, възвръщат цвят и перспектива, стават все по-ясни и подробни, допълват се със спомени за текущите ти размишления и възприятия по време на визуализираното действие и обстановка, свързват се с нови картини и смислови детайли, които изплуват, появяват се сякаш от нищото.
Записването, представляващо резултат от асоциативен процес със смислово формулиране по време наосновното визуализиране, както и при допълнително вторично визуализиране, е всъщност инструмент и метод за преместване на информацията за сънищата, на спомените проявили се като визуализации, от един сектор на мозъка в друг, от едно ниво или форма на Асоциативната каскада в друго, от "Сънищното пространство" в пространството на будната мисъл, от дълбините на Океана на елементите на съзнанието до неговата повърхност, от временната памет на сънищата във "Временния архив" в постоянната ти трайна памет.
Веднъж визуализирани с формулиране и записване, припомнените образи и информация от сънуваните ситуации биват "прехвърлени" в постоянната ти трайна памет и връзките към тях не потъват много дълбоко. Колко близко до повърхността на съзнанието ти ще останат, дали ще са в активната ти и оперативна постоянна памет или ще се окажат в други по-отдалечени нейни пластове, можеш да разбереш от това доколко добре си в състояние да визуализираш и "видиш" свои предишни сънища, по-отдавнашни или по-скорошни, след като прочетеш записа си и описанието на сънуваните в тях ситуации.
В противен случай, след събуждането си ти си визуализирал нещо, спомнил си си смътно, дори може да ти се струва, че ясно си „видял“ и си запомнил ситуация в съня си и е невъзможно да я забравиш, всичко, което си успял да „видиш“ в „проблясъците“ след събуждане и да си спомнил ти изглежда толкова ясно и естествено, а малко по-късно изведнъж разбираш, че споменът неусетно се е „изпарил“ и дори не можеш да се сетиш за какво се е отнасяло. Дори и да не забравиш някои от образите, първоначалната визуализация така, както е оформена, е частична, повърхностна, фрагментирана, нетрайна и не е достатъчна.
Дори когато си стигнал донякъде в практиката си и успяваш да си припомниш и да визуализираш по-подробно и по-ясно, ако практиката ти на формулиране и записване не продължи, може да загубиш тази способност. Способността за качествено визуализиране на сънищата, докато не си преминал определено равнище на развитие, е непостоянна и нетрайна. Днес я имаш, но на следващия ден вече може да си я изгубил.
Невизуализиран сън не се помни, първично визуализиран сън само с "виждането" на "проблясъци" и на отделни картини от различни сънувани ситуации много бързо се „изпарява“ и изчезва, основно визуализиран, формулиран и записан или поне маркиран сън, а още повече вторично визуализиран заедно с още по-подробни описания, се запомня, като споменът може да се окаже дълготраен и неотстъпващ на спомени от преживени събития в реалността.
А ако записването бъде преустановено като практика, или се наложи пауза върху тази дейност, прекъсва и самият процес, стимулиращ различните лостове, чрез които се запазва постигнатото качество. В момента, в който записването прекъсне по една или друга житейска причина или обстоятелства, качеството започва да се губи, резултатите постепенно стават все по-оскъдни и бледи и накрая се губят.
В процеса на визуализиране, формулиране и записванеспонтанно се появяват и пораждат и странични идеи, изплуващи сред вълните на океана на съзнанието, провокират се вътрешните пластове на съзнанието и за извличане от там и появата на нови идеи, изводи,прозрения и открития.
Докато описваш визуализациите на своите сънища, възникват много други асоциации, неочаквани разсъждения и прозрения, те се стимулират и пораждат във вътрешността на твоето съзнание и изплуват – идеи и разсъждения за самия Път на сънищата, за метода и за твоите възприятия, за живота, който водим и реалността, която ежедневно възприемаме, за съвременните проблеми на човешкия свят, за същността на Реалността, за Външната сфера на познатия ни свят, който изследваме с всевъзможни инструменти и апарати, за видимата и невидимата Вселена и нейните възможни проявления, за материята, енергията, движението, пространството и времето, и въобще – за всичко, което е около теб и вътре в теб.
Идва момент когато си даваш сметка колко много се е натрупало в твоите текстове. В разните записки ще се намират множество ценни твои мисли, множество детайли, които трябва да се съчетаят с други, намиращи се в други текстове. Ще ти е нужно време, за да се заемеш с всичко това още по-сериозно.
Сред хилядите текстовете, които записвах при визуализиране и описание на сънищата ми в състояние на асоциативно писане, освен за самите сънувани ситуации се появяваха и голям брой записи, свързани с практиката, със самия процес на визуализиране, запомняне и възстановяване, с процеса на постигането на „ясни“ и „контролирани“ сънища, както с връзката на този процес с по-нататъшното движение по Пътя на интегралното съзнание, по пътя навътре през Вътрешната сфера. Прозрения за Пътя на Йога на интегралното съзнание, потвърдили се по-късно на практика.
Самото писане се превръща в своеобразен медитативен процес, при който започваш да се ровиш в съзнанието си и да търсиш, докато в определен миг асоциацията за нещо познато от предишните часове започва да изплува. Пишеш и спираш, а по време на паузите се ровиш в съзнанието си. Навлизаш в медитативно състояние. Не е медитация в замръзнала поза, в която се стремиш да се абстрахираш от сетивата си, или да се фокусираш върху определена същност, или пък да изпразниш съзнанието си в търсене на онова друго състояние или друга същност, които евентуално очакваш да остане или да се появят. А е динамична медитация, междинно състояние, при което конфигурацията на мозъчните ти вълни започва да се сближава с тази от състоянието ти на изхода от съня, на границата между съня и будното състояние или пък дори да наподобява тази от състоянието ти по време на съня.
Самият процес на писането на тази книга бе също един продължителен процес на медитиране.
Фази на припомнянето-визуализирането и обхват на формулирането-записването
Тук ще намериш редица елементи, които ще ти подскажат какво лично ти би могъл да очакваш в собствената си практиката. Тяхното познаване и разбиране вероятно ще ти помогне при усвояването на този начален етап.
В началото си практиката ми бе свързана с развитие на способността ми за припомняне и запомняне с визуализиране, формулиране и записване на сънищата.
Запомнянето предполагаше траен резултат с подробното регистриране на ситуациите и способността за връщане към тях. Самото регистриране изискваше постигане на способността за припомняне, визуализиране, формулиране и записване.
В този процес първоначалното припомняне бе първата стъпка, то можеше да е частично, а визуализирането бе втората стъпка.
Същевременно, началното припомняне бе следствие от едно общо визуализиране на определена ситуация или елементи от нея и започваше с него, но след това същинското визуализиране като втора стъпка след припомнянето предполагаше по-цялостно "виждане и разглеждане" на картините от съня, припомняне и оформяне на образите с техните елементи. Така припомнянето включваше първоначално и последващо визуализиране, като то продължаваше по-нататък и с процеса на формулиране и записване, по време на който продължаваше и самото състояние на визуализиране.
След припомнянето с визуализиране следваше втората основна фаза съдържаща формулирането. Формулирането предполагаше писмено изразяване на визуализираното и припомненото, като стимулираше и предизвикваше допълнително паралелно визуализиране и припомняне, като така записването подобряваше крайниярезултат с допълване и разширяване на формулираното.
Визуализирането можеше да е с различна степен на пълнота, но дори когато сравнително добре "виждах" пред вътрешния си поглед картина от една ситуация, не бе толкова лесно веднага и пълноценно да формулирам нейното съдържание и смисъл.
Формулирането не приключваше с общо определяне на една картина, а следваше да обхваща действието в нея, както и действията преди и след това. Действието включваше появилите се по време на ситуацията в съня мисли и впечатления, разсъждения, очаквания и възприятия. Често те можеше да не са еднозначни и различните аспекти на възприятията ми за техния смисъл и значение също представляваха обект на визуализирането и формулирането.
Процесът на формулиране бе пряко свързан с процеса на записване. Формулирането можеше понякога и частично да предхожда записването, но в повечето случаи двете ставаха паралелно и едновременно.
С хода на активната практика, способността ми за тези действия и качеството на резултата от тях се повишаваха.
В началото – нарочните междинни събуждания
Има един начин да разбереш колко много и разнообразни биха могли да са сънищата ти и сънуваните ситуации. За целта е благоприятно най-напред няколко дни поред да се наспиш добре. Просто си лягай рано, ако успяваш – поне към 10 часа вечерта, а ако ти е трудно толкова „рано“ – поне към 11, но във всеки случай преди 12 часа. За хора, които практикуват тия неща, дори едно ранно лягане към 10 часа и наспиване до 8 сутринта би могло да предизвика доста спомени за сънувани ситуации…Тази програма е по-скоро за хората, които все пак смятат, че сънуват – за да кажат, че сънуват, те очевидно имат понякога спомени за сънувани неща. И най-важното е, че имат положително отношение към процеса на сънуване и сънищата си, приемат, че ги има, че една част от тях понякога се помнят, а други се забравят. А за хората, които вярват и твърдят, че никога нищо не сънуват или че сънуването е загуба на време (което значи, че те имат една предварителна негативна нагласа и предубеденост), очевидно усилието ще трябва да е по-голямо и продължително –спомените за сънища ще се появят след по-настоятелни упражнения... Но най-напред тези хора трябва да го пожелаят и да променят отношението си.
След като в течение на няколко дни мозъкът ти си е починал и си започнал повече да си спомняш, да забелязваш сутрин, че си сънувал, и частично да си припомняш някоиелементи от различни ситуации от сънища, една вечер си легни към 10 часа и си „навий“ будилника за след интервал от един час и половина(продължителността на отделните цикли на съня), например за 11.30 или за 12 часа през нощта. (Да предположим, че няма да заспиш веднага, но след половин час вече ще си заспал.) Когато звънне и се събудиш, започни да мислиш къде си бил току-що и какво си „видял“, да визуализираш ида си припомняш, стремейки се да „видиш“ с вътрешния си поглед ясно и детайлно сънуваното(като внимаваш докато си припомняш и „виждаш“ образи, картини и ситуации да не потънеш съвсем в тях и да незаспишотнововеднага), а след това се надигни от леглото и го запиши(с добре функционираща и удобна химикалкав специален подбран дебел тефтер, които предварително си подготвил и оставил близо до леглото си). Опиши всичко припомнено и „видяно“ колкото е възможно по-подробно. Може да не спазваш последователност. Необходимо е да запишеш колкото се може повече. Надпреварваш се със себе си. Докато записваш едни неща, други избледняват и ще ги загубиш може би завинаги. Може да записваш веднага след като ти се появи асоциация, картина, мисъл, дори и да е разбъркано. Можеш да се връщаш към ситуации, които вече си описвал, ако ти възникне допълнителна асоциация и спомен за тях. Следвай с писането мислите, които изскачат в съзнанието ти. Можеш да нахвърляш, да маркираш с по една-две ключови думи, да драскаш. Важното е даотразишколкотосе можеповечеотпрескачащитеобрази и идеи.Може дори да записваш неща, които ти се струва, че си видял, без да си съвсем сигурен. Това в началото ще е в порядъка на изключение – стимулиращо изключение. Но постепенно ще придобиеш способността, да си наясно кога нещо със сигурност е присъствало в съня ти и кога правиш интерпретация за действие, което най-вероятно не е било част от ситуацията в съня, но за което си придобил в момента смътна представа и го описваш, защото така продължаваш асоциативния процес, продължаваш мисловната си верига. В крайна сметка ще започнеш да визуализираш само ситуации, които си преживял в сънищата си. Записвай, докато успяваш да изваждаш картини и докато не усетиш, че възможностите да асоциираш, да визуализираш и да „виждаш“ елементи от сънищата ти са изчерпани.
После отново си настрой часовника да звъни след час и половина. Затвори очи и преди да заспиш отново визуализирай и си припомни току-що описаните ситуации и картини, потъвайки в тях. Когато будилникът ти отново звънне, събуди се и повтори всичко. После отново си нагласи часовника да те събуди след час и половина и така повтаряй на същите интервали всички тези действияпрез цялата нощ. Сутринта, след последното си събуждане, отново си припомни, визуализирай, седни, съсредоточи се и, продължавайки да визуализираш, запиши всичко ново, което сега „виждаш“ и си спомняш от последния цикъл на сънуване, или, ако сега отново ти се появят „проблясъци“ за спомени, картини и ситуации от предишните цикли от цялата нощ (вече „видени“ и описани при предишните ти междинни събуждания, или евентуално съвсем нови – запиши всичко, което си спомняш и „виждаш“). (Първоначално едва ли ще си в състояние да определиш със сигурност дали припомняните картини и ситуации са от последния цикъл, или са от предишните цикли на съня и сънуване през нощта.)
Малко по-късно може да прегледаш записките си и да ги допълниш и дори да ги препишеш с по-ясно изписан текст, и да доразвиеш и опишеш онова, което в бързането си успял само да маркираш с по една-две думи, да ги разместиш и подредиш според отделните ситуации и действия, иевентуално да редактираш някои непълни или неправилно съставени изречения. Със сигурност, докато ги четеш ще ти възникнат още спомени, „проблясъци“ и асоциации, които може да не са ти дошли при съответното записване през нощта или при първото записване сутринта. По принцип, при записването нощем ще си бил сънен, някои неща може да си записал набързо, разхвърляно или с неясен,разлят и разкривен почерк. Всичко това се компенсира и обработва сега.
И аз правих това когато започвах системно практиката. От там нататък собственото ти развитие е въпрос на личен опит, лични наблюдения, емпирични изводи и умозаключения.
Упражнението със събужданията през нощта би могло да помогне да се преодолее началният етап на "изпаряване" на спомените, когато те много често се разпадат още в момента на тяхното докосване с фокуса на будната ти мисъл. (Неприятно усещане когато се опитваш да си припомниш какво си сънувал.) След всяко събуждане ставаш и записваш спомените си за сънуваните ситуации в дневника. Ако при това упражнение след всяко събуждане спомените все още продължават да се разпадат, тогава упражнението трябва да се повтаря и да се прояви настойчивост. Повтарянето на това упражнение ще е полезно за определен период дори и ако при всяко събуждане се явяват спомени и визуализации. Така постепенно ще се установи способност за задържане и оформяне на образите от сънищата без те да се разпаднат и изчезнат при опита за тяхното припомняне ивизуализиране.Ще се придобие начален опит във формулирането при записване. Ще се стабилизира и увеличи капацитетът на припомняне сутрин със спомени за сънища не само от последния цикъл, а и от предишните, както и ще се придаде начален импулс за развитие на способността ти спомените ти да се запазват по-дълъг период от време през деня.
Някой може да се запита дали при такъв режим няма да остане недоспал и уморен. Разбира се, няма да е нужно завинаги всяка нощ нарочно да се будиш през час и половина и да се учиш да формулираш и записваш. При „нормално“ спане също се събуждаш през подобни периоди, между съответните цикли на съня ти през нощта, след което отново заспиваш, като това става автоматично и обикновено не осмисляш тези междинни събуждания, а сутринта не помниш за тях.(След всеки цикъл на съня, продължаващ около час и половина, човек спонтанно се събужда, като обичайно не си дава сметка и незапазва спомен за тези събуждания. Ако не сме им обърнали специално внимание като инструмент в практиката и период за припомняне и визуализиране, те преминават в общия поток на сънното състояние и прекарването на нощта, продължават с неусетно преливане в следващия цикъл на съня. Не им обръщаме внимание, а ако не разберем и не знаем, че се случват естествено и редовно, може сами никога да не се досетим за това.Дори и да усетиш, че си се събудил през нощта, на сутринта вече ще си забравил за това. Дори и да запомниш някое от междинните събуждания, на сутринта няма да помниш за всичките.)
Упражнението с нарочните събуждания е за начален тласък. Може да се прави няколко пъти или определен период по тази схема, докато се забележи промяна и напредък. Всеки сам може да си прецени.
С упражненията с нарочните събуждания през нощта ще се стабилизира способността ти за припомнянето на сънищата и задържането и съхраняването на образите от тях, за да може да се премине към тяхното визуализиране и запомняне по време наестествените междинни събуждания между нощните цикли на съня, без да се налага няколко пъти още през нощта да ставаш и всеки път веднага да ги описваш или маркираш, с цел тяхното задържане и по-лесно припомняне сутринта.
Целта на нарочните нощни събуждания с визуализиране и припомняне е да „превключиш” и да постигнеш способността за автоматично нощно спонтанно визуализиране и припомняне на сънищата си.
При сравнително напреднала практика може да използваш междинните събуждания, за да разгледаш току-що сънуваните сънища, като така ги визуализираш още през нощта докато продължаваш да си лежиш със затворени очи преди отново да потънеш в сън и създаваш връзка към тях от активното си будно състояние на съзнание, и мост от тях към постоянната си трайнапамет. Това помага за припомнянето им и по-добрата им визуализация сутрин или по-късно през деня когато решиш да се заемеш с тях.
Целта е, в резултат на началното упражнение с нарочните събуждания, както и с придобиването на способността и с практиката да визуализираш по време на спонтанните междинни събуждания, да постигнеш състояние, при което, след като си спал нормално,след събуждането си да бъдеш залят от една каскада от асоциации, спомени, картини, които да не избледняват веднага ида не се разпадат когато мисълта ти се докосне до тях, аза които да можеш да съхраниш информацията дотогава, докато имаш време да седнеш и да ги опишеш, дори когато това става след няколко дни.
Припомняне – „въдицата“ на мисълта
Сутринта след събуждането ти най-напред вероятно ще ти изплуват спомени от последния ти сън преди сутрешното събуждане. Постепенно възникват и други. На някои от тях си обърнал внимание при събуждане през нощта и образи от тях са частично съхранени във„Временния архив” в „периферията“ на постоянната ти памет. Спомняш си как си ги визуализирал при събуждане през нощта и си ги „обмислял“ преди отново да заспиш. За други нямаш такова усещане и споменът ти сякаш се явява сега за първи път, а съзнанието ти в този миг сякаш се свързва и осъществява някакъв своеобразен пространствен и времеви мост с онези мигове през нощта, когато си сънувал тези сънища и си преживял тези ситуации. Едни образи привличат и повличат други. Започва голямото извличане от дълбините на Океана на елементите, процесът на асоцииране и изтегляне нагоре с "въдицата" на мисълта на поредици от образи и ситуации. Понякога с по-голям успех. Друг път с по-малък.
Спонтанните междинни събуждания
При междинните събуждания през нощта остават сравнително по-ясни спомени от ситуациите в сънищата непосредствено преди съответното събуждане. Ако им бъде обърнато специално внимание, те могат да бъдат използвани като инструмент в практиката.
Въпросът е доколко ще си в състояние при всяко от тези междинни събуждания да си припомниш, да визуализираш и да съхраниш картини от сънища или възприятия, които си имал по време на различните фази на цикъла, или поне от последната в цикъла на съня фаза „РЕМ“, или най-малкото от ситуацията, сънувана непосредствено преди събуждането.
Важно е доколко си в състояние по време на междинните си събуждания да запазиш някакви спомени в този „Временен архив”. Това съхраняване на картини и асоциации за тях става чрез припомняне и визуализиране след съответното събуждане на мястото и ситуацията, в които току-що си бил по време на съня си. Необходима ти е съответна настройка, но с течение на времето и практиката започваш да го правиш автоматично.
При събужданията си полусънен, но ти веднага обръщаш вътрешния си поглед към образите, които току що са били в съня ти, в определени моменти дори усещаш едно интересно двойствено състояние – хем си в леглото си и усещаш чаршафите, хем на моменти ти се струва, че си в ситуацията от съня ти, от която преди малко си излязъл.
Понякога припомняйки си сънувания сън ти заспиваш отново и сънищата ти по време на новия цикъл може да се окажат своеобразно продължение на припомнените ситуации от предишния цикъл.
Доколкото по време на междинните събуждания ти си сънен, мозъкът ти е на границата между сънното и будното състояние, съзнанието ти работи все пак в различен режим, мозъкът ти действа при различаваща се дължина на вълните, процесът може да ти се стори не напълно съзнателен, може да усетиш известна двойственост, макар и събуден ти все пак сякаш почти спиш, на моменти си в леглото, а на моменти сред образи от сънуваните сънища, докато си ги припомняш в полубудно състояние може да ти се явят визуализации на съвсем различни образи и фигури, които не са участвали в съня ти, унасяйки се започваш да се доближаваш до повърхността на Океана на елементите и срещу тебе се надигат вълни от случайни комбиниращи се елементи. Затова успехът на визуализациите и припомнянето по време на междинните събуждания, и на съхраняването на спомените в този „Временен архив”, зависи от практиката и от опита. Това е способност, която се придобива чрез практика.
Ако се научиш да "виждаш" току-що сънуваното при междинните събуждания, дори и да не си го визуализирал с подробности, сутринта със сигурност ще успяваш да визуализираш и възстановиш по-голям брой ситуации.
Не става въпрос за събуждане по-често отколкото между нормалните цикли на съня, а за създаване на навика за спонтанно припомняне и визуализиране при естествено случващите се междинни събуждания.
Когато напреднеш в практиката и не се налага нарочно да се събуждаш и да записваш нощем, припомнянето става вече автоматично, сутрин непосредствено след събуждане или малко след това започват да ти изплуват образи от ситуации, които си преживял в сънищата си.
В самотоначало на практикатасисесъбуждал “нарочно“ с будилник и си ставал да записваш припомненото, докато придобиеш минимална настройка да си припомняш и да „виждаш“ сънищата си, но сега вече се оставяш на придобитата от практиката си способност да си припомняш и визуализираш по време на естествения процес на междинните си събуждания, без да ставаш и да записваш, стараейки се да „запечаташ“ сънуваните ситуации в паметта си.(Припомненото отива във „Временния архив“.)
От съня преминаваш към първоначално съзнателно припомняне на сънуваните ситуации, от които си излязъл, с тяхното визуализиране и последователно „потъване“ обратно в тях, оставайки в будното си (макар и сънено и настроено за сън) междинно състояние, след което преминаваш в следващия цикъл на съня, понякога със ситуация, която се оказва почти продължение на някоя от предишните.
Припомнянето в интервалите между естествените цикли на съня помага да се усвои процесът в началния етап на практиката и това е част от метода при започването. Помага да се преодолее образуването сутринта на „асоциативна каша“, на струпване на веднага избледняващи „проблясъци“, което означава да забравяш, както и да се избягва смесване и объркване на елементи,в резултат от застъпването на спомени за сънища от различните цикли на съня.
Асоциативното записване
Когато записвах своите визуализации от сънища, в повечето случаи записването беше във формата на отразяване в текст на асоциации и формиране в текст на резултатите от асоциативно мислене. В множество случаи различни ситуации и елементи бяха маркирани. В повечето случаи бяха първоначално маркирани, а след това разказвани по-добрес подробности, каквито човек не би могъл да предположи, че може да има в съня или да се запомнят и възпроизведат след събуждане. В множество случаи след първоначалното маркиране маркировките бяха презаписвани, допълвани, преработвани и дооформяни чрез повторно визуализиране на сънищата на базата на произтичащите от маркираното асоциации, водещи към спомени засънуваните ситуации. Обикновено маркиращият текст предизвикваше достатъчно ясен и стабилен образ от едни или друга ситуация без множество нови прескачащи се проблясъци от различни моменти или други ситуации и даваше възможност за сравнително по-спокойно и обработено описване. Така имаше възможност текстовете да се получават сравнително „стилизирани“ с правилно оформени фрази. Това се отнасяше и за предишни текстове които надхвърляха формата на маркирането, но бяха писани в бързане, предизвикано от множество прескачащи се „проблясъци“ и фразите им не бяха добре оформени или записите бяха разхвърляни, поради завръщането при записването към предишни моменти в описваната ситуация. Така се получаваше определено редактиране на предишни текстове. Оформянето на записите направо в сравнително подреден и стилизиран текст стана в по-голяма степен възможно когато практиката напредна и спомените за ситуациите (припомнени, визуализирани и запомнени – въобще без записване или най-много само с маркиране) вече се съхраняваха в активната ми памет по-дълго и можеха да бъдат записвани и впоследствие, след ден, два, три, с повече спокойствие и време на разположение. Когато практиката напредна, често биваха описвани с подробности и след няколко дни, без да са били маркирани, макар че такова отлагане на записването принципно забавя развитието и може да стане причина за регрес.
Когато бях напреднах дотолкова, че започнах да постигам и да запомням „осъзнати сънища“, често започна да ми се случва най-важните сънища, от които бях съхранил ярки и подробни спомени, или сънища, в които бе имало ситуации с "осъзнаване" и самоидентификация в съня, да ги отлагам за записване. Започвах да ги отлагам, освен заради времето, което знаех, че ще ми е необходимо, за да ги опиша с многото им подробности, които си спомнях, така и заради тържествения момент на самото записване. Най-важната част – "осъзнатият" сън, оставаше за накрая. Може би защото бе най-важен и си запазвах удоволствието за накрая. Пазех го за „десерт“.
Първоначално визуализиране
През първите етапи на развитието по Пътя на сънищата или при изпадане в състояния на застой или регрес, понякога се случва веднага след събуждането при първоначално визуализиране да ти се явят "проблясъци" и спомени от сънищата, но малко след това картините да започнат да избледняват и да се разпадат, а спомените ти да се губят, преди припомнянето да продължи и да се осъществи с основното визуализиране.
Когато започваш своята практика или когато си навлязъл в състояние на регрес и се опитваш да се възстановиш разбираш, че основният ти инструмент в този период за промяна и напредък е процесът на записването. Знаеш, че трябва редовно да сядаш и да записваш, независимо от това дали в момента нещо си спомняш от сънища през изминалата нощ. (Състоянието на регрес си постигнал именнозащотоси престанал да записваш.)
В началото на писането може и да нямаш никаква идея за какво ще пишеш. Нямаш никакви спомени от своите преживявания в съня, които искаш да описваш. Записваш датата и започваш да чакаш с поглед обърнат навътре и да описваш моментните си възприятия. Неочаквано може да се появи „проблясък“.
Ако когато си се приготвил да записваш виждаш, че не успяваш да си припомниш ситуации от последните сънища, но неочаквано ти се появи „проблясък“ от ситуация от сън, за която усещаш, че може да е от някое предишно време и си пропуснал да опишеш (а дори и вече да си я записвал), веднага я маркирай. Споменът за една или друга ситуация в съня изключително лесно се губи. Няколко минути, или няколко секунди по-късно споменът от този проблясък може да е изчезнал и колкото и да се напрягаш да не можеш да си спомниш дори и един елемент от тази ситуация, чрез който да направиш асоциативни връзки и да я възпроизведеш, да не помниш дори и общия смисъл, който би могъл да я определи. Освен че ще я съхраниш, нейното записване може да даде неочакван тласък на процеса на припомнянето с нови "проблясъци".
Дори когато не си спомняш сънища и записваш свои разсъждения с общи анализи на процеса, може да ти се появи „проблясък“ за ситуации от предишни нощи, които си пропуснал да опишеш. Малко по-късно, ако не си ги маркирал, тези спомени може да са напълно изчезнали и да не можеш да си спомниш дори в каква насока са били. (Може да получиш и проблясъци от стари спомени – от сънища от преди години, врязали се в паметта ти.) Докато ги описваш ще установиш, че те биват последвани от нови проблясъци, включително и за спомени от сънищата от изминалата нощ.
Обикновено проблясъците от една ситуация са съчетани с проблясъци и от поне една друга ситуация от сънищата ти, или поне се отнасят до различни моменти от променяща се обстановка и от действие в съня с развитие. Докато записваш една ситуация, или описваш едно действие или елементи от обстановката, подробностите за другите, за които си получил проблясъци при първоначалното визуализиране или спонтанно припомненислед като си започнал да записваш и формулираш с основно визуализиране, и докато все още пишеш, междувременноизбледняват и се загубват. Това налага необходимостта от определена техника и начин на записването.
Смисъл и цел на асоциативното записване
Има различни състояния в процеса на припомняне, формулиране и записване на сънищата и основното сред тях е асоциативното записване.
При асоциативното записване следваш хода на своите асоциации и бързаш да ги запишеш преди те да са изчезнали или да са били "покрити" и изместени от други асоциации –изображения, детайли от ситуации, картини от сънищата. Няма значение, че в асоциативния процес и записването се получават повторения(които по-късно хич не ти се иска да изтриваш и редактираш, защото са част от цялостното възприятие и състояние), ниточемисълта ти скача и прескача и следват на пръв поглед несвързани асоциации, а текстът после изглежда разбъркан.Това е асоциативното "измъкване" на елементи от дълбините на Океана на елементите на съзнанието.
Мислите ти в обичайно будно състояние протичат в определена форма. Формата може да се усъвършенства с времето и мисленето ти да става все по-систематизирано, подредено, "стилизирано". Но при записването в асоциативно състояние нещата са различни. Записване е инструментът, който едновременно регистрира и стимулира асоциациите. Записването трябва да регистрира възможно най-пълно прескачащите и не винаги на пръв поглед пряко свързани асоциации. Самото формулиране на образите от тези ситуации чрез записването, подсилва асоциативния процес и предизвиква допълнителни асоциативни връзки. Първоначалната форма на текста съответства на това негово предназначение. Същият този текст има и друго предназначение – за активиране на процеса на вторично визуализиране впоследствие с негово допълване с допълнително появили се асоциации и образи от свързаните ситуации, предизвикване на нови спомени. Както маркиращият текст, така и първоначално записаният текст по време на процеса на припомняне и визуализиране, има основно предназначение и цел активирането на твоите вътрешни механизми и асоциативни възможности както в началото на твоята практика,така и при нейното развитие, а така също и реактивирането на твоята практика и спирането на връщането ти назад в ситуации, когато си допуснал да влезеш в застой или в състояние на регрес.
Впоследствие, когато асоциативният процес по този текст е изчерпан, формата му би могла да бъде променена с цел тeкстът да се стилизира или разкраси. Но ако това се случи преждевременно, тогава текстътще загуби автентичността си, ще носи своетостилизирано съдържание и няма да представлява съвсем същият асоциативен инструмент; няма да може да изпълни своето основно предназначение.
Когато записвах сънищата си, дори когато впоследствие редактирах някои текстове, запазвах оригиналите. Винаги ми се искаше да съхраня автентичността на текстовете, защото приемах, че формата на изречението, така както съм го написал първоначално, съдържа ключа към различни други асоциации.
За да редактираш такъв текст добре, съхранявайки неговата максимална асоциативна пълнота, автентичност и съответствие със спомените, трябва да се заемеш с текста за редактиране и „разкрасяване“ чак когато вече си извлякъл чрез него всички възможни асоциации, всички картини, ситуации и размишленияот описваните в текста сънища, за да може максимално пълно и съответстващо на оригиналния запис да е описанието на съня. Дори и при крайното редактиране не е изключено процесът да се стреми отново да те приближи до асоциативно състояние, но ако си успял преди това да извлечеш от дълбините на съзнанието си и да маркираш повечето възможни проблясъци и асоциации, сега вече ще се стараеш само да оформиш в подреден, стилизиран и завършен вид текста. Така накрая, редактирайки своя текст, ти ще можеш да достигнеш до крайния резултат от своето асоциативно записване – до последната фаза на записване на ситуациите в сънищата ти от съответна нощ, или на елементи от други сънища, явили ти се междувременно.
Форми на асоциативното записване
Визуализациите в повечето случаи не отразяват хронологичния ред на сънуваните ситуации. Определящ е случващият се ред на припомнянето. При напредване в практиката се придобива известна способност да се определя хронологичният ред на сънищата.
Асоциативното записване може да е подробно описание, когато вече ясно виждаш сънуваната ситуация и тя е толкова вибрираща в съзнанието ти, че не можеш да се стърпиш да я опишеш, опасявайки се да не избледнее и да я загубиш безвъзвратно. Описваш ситуацията като записваш всичко, което се появява в ума ти, дори ако понякога възникват асоциации, изобразяващи други сънища от същата нощ – след това ще си ги наместваш и подреждаш. Асоциативното записване може да е и само с „маркиране“, при което отбелязваш съвсем накратко само с ключови думи, подсказващи главните елементи от сънищата, или да има смесена форма, когато подробното описание преминава в маркиране или обратното. Друга форма на асоциативно записване е когато си решил да опишеш по-разгърнато и подредено събитията въз основа на своите предишни асоциативни бележки – маркировки или по-подробни, но не достатъчно детайлни и подредени описания.
Основно визуализиране с първоначално асоциативно записване
Насочвах мисълта си навътре към визуализацията и я описвах, понякога най-напред маркирах само с определени думи, нахвърляни както дойдат, без да ме интересува как ще изглежда текстът – най-важното бе да съживя и "видя", да си припомня и съхраня, да маркирам и запиша колкото е възможно повече спомени за ситуации от сънищата, възприятията, чувствата, мислите и идеите ми в тези сънища, както и съпътстващите самите визуализации мои разсъждения, които се появяваха пред вътрешния ми поглед, преди да са потънали надолу - в дълбините на съзнанието, където се крият.
А тяхното изтегляне нагоре от дълбините на океана на елементите, в които намират своето убежище, бе процес сложен - сякаш с въдицата на съзнанието се опитваш да закачиш на асоциативната кукичка една визуална "рибка" и много внимаваш да не се скъса нишката, към която след тази "рибка" закачени в редичка започват да изскачат следващите една след друга... Това са преживените в съня събития, видените картини, ситуациите, елементите в обратен порядък.
Когато при напредване в практиката след събуждането си съзнателно и целенасочено си успял да визуализираш ситуация и да "видиш" подробностите в нея, дори и ако не си възстановил съвсем точно хода и порядъка на действието, ситуацията се съхранява в съзнанието ти и по-късно си в състояние отново да я "видиш" и почувстваш. "Виждаш" я "отблизо", сякаш си припомняш ситуация от филм, който си гледал наскоро, или случка от ежедневието ти, преживяна неотдавна. С течение на времето, образът може да избледнее и да се размие, но ако си описал съня подробно, голяма е вероятността всеки път да можеш да си го припомняш и "виждаш" отблизо.
Ако не си успял да визуализираш една или друга ситуация в съня и да си ги припомниш, те се губят. Доста малка е вероятността по-късно да получиш някакъв "проблясък" и да си в състояние качествено да ги визуализираш и опишеш. Оставаш само с общия спомен, че през тази нощ си имал множество разнообразни и интересни сънища, които си загубил.
Когато все още напредваш в практиката, или когато полагаш усилия да преодолееш временно състояние на регрес, често спомените за сънувани ситуации ти изглеждат достатъчно ясни, за да започнеш да описваш. Но понякога, дори и в такъв момент на първоначално впечатление за привидна яснота, се оказва, че там се появява и остава една смислова каша, и че след като започнеш да записваш се оказваш доста затруднен. Дори когато ти се струва, че добре си припомняш картините, щом започнеш да ги формулираш и изразяваш с думи и текст, разбираш колко малко си си припомнил и колко е трудно да ги опишеш. Като започнеш да формулираш явилите се спомени, усещаш, че може би ги определяш и описваш по не най-точния и пълен начин, че пропускаш определени аспекти, че изкривяваш може би други. Но това е по-добре, отколкото да се откажеш. Най-голямата грешка е отказът от записване. Той спира цялостния процес. Друг път, формулирайки и записвайки, разбираш колко много още картини и ситуации изведнъж допълнително ти се появяват, и колко малко си „видял“ при първоначалното визуализиране преди да започнеш да ги записваш.
Смисълът на маркирането
Често асоциациите и образите започват скоропостижно да изникват и да се прескачат, сякаш стремейки се взаимно „да се заглушат“ (или поне такъв се оказва резултатът от тяхната „игра“), което те кара да бързаш да ги опишеш или поне да ги отбележиш. Маркираш отделни думи, които са носители на твоите спомени за едно или друго изображение от прескачащите се „проблясъци“ или от по-продължително и цялостно визуализирана ситуация. Получава се нещо като „смислов отпечатък“ на съответна ситуация от един или друг сън, оформен с няколко свързани ключови думи, или пък само редица от отделни на пръв поглед несвързани помежду си думи, които маркират съня, но когато по-късно разгледаш тази маркировка, веднага „виждаш“визуализираните части от сънищата и си в състояние допълнително да опишеш маркираните ситуации по-подробно, и да оформиш смислово и граматически текста.
Когато маркираш, бързаш да запишеш всичко, което си спомняш, защото докато се записва едно, други неща се забравят. Затова записваш едно през друго, хронологията на маркирането не е хронология на сънищата и отделните ситуации в тях. За някои ситуации се връщаш отново допълнително да ги опишеш. Когато по-късно презаписваш, се опитваш да възстановиш някаква допустима възможна хронология, която съответства на спомена за сънуваните събития. Във възможната степен се приближаваш до последователността на преживените в съня ситуации.
Основно визуализиране и записване с бърз прилив на „проблясъци“ с натрупване, застъпване или изчезване
Когато още си в началото на практиката си, но вече си започнал да напредваш, придобил си способността да запомняш и визуализираш и си активирал асоциативния си процес, сутрин, веднага след събуждане, сядаш, отваряш сънищния дневник и започваш да записваш. Спомените се явяват един след друг, всеки образ провокира появяването на друг, или на няколко други. В един момент осъзнаваш, че не успяваш да записваш всичко, че докато запишеш едни елементи от визуализирания сън, върху тях вече се наслагват появили се нови картини, които донякъде изместват и замъгляват подробности от предишните; после, докато бързаш да ги описваш, и с тях се случва същото поради появата и натрупването на следващи картини; други, които вече ясно си „видял“, но още не си стигнал до тях в записването, започват да избледняват, губят форма и се размивати, междувременно, докато продължаваш да записваш колкото можеш по-бързо и синтезирано припомненото и „видяното“, избледнелите елементи, картини и цели ситуации от съня ти дори изчезват и ги забравяш. Налага се да маркираш напосоки без забавяне с по една дума или фраза, за да запазиш връзките към различните асоциации, преди да изчезнат окончателно, и за да можеш по-късно да ги активираш отново, да извлечеш повторно спомените на повърхността, да доразвиеш записите на ситуациите и подробностите в тях и да ги подредиш. По-късно от маркираното и от доразвитите описания може да се свържат и да ти възникнат и други асоциации, включително на спомени от ситуации и елементи, които при първоначалното припомняне и след това въобще не са се появявали и не си „виждал“. Накрая ти се струва, че си направил един сравнително добър запис на някои ситуации.
Но доколко си успял да запишеш? Това може би са спомени само от сънищата от ранната утрин, непосредствено преди събуждане? А може да са и от предишните цикли на сънуване, но да си припомняш само някои откъслечни части от множеството сънувани ситуациите. А много други да са останали напълно забравени, замъглени, потънали, покрити, затиснати и изместени от следващите, да не успяваш да си спомниш за тях и да ги „видиш“. Това се случва в ежедневните визуализации когато вече си навлязъл по пътя на практиката.
Докато още не си овладял процеса, когато се оказваш в добра "кондиция" и имаш повече спомени от ясни сънища, асоциациите на спомените прехвърчат толкова бързо и са толкова леки, крехки и деликатни, че, докато успяваш да записваш, те започват да се наслагват, да прескачат, да потъват и там отдолу сякаш бързотечно да се изпаряват. Така, докато все още си в началния период на тази практика и все още не си усвоил уменията, губиш много от прелитащите пред вътрешния ти поглед образи от спомени за ситуации в съня ти.
Трябва да си много бърз, за да уловиш, да маркираш с по една дума или знак колкото се може повече от тях. За да можеш после (веднага след това, когато усетиш, че за момента се е изчерпал "асоциативният ти багаж" и повече не визуализираш и не си припомняш) с всяка маркировка и асоциация,свързана с нея, да възстановиш възможното от тях. Може да си записвал съвсем разхвърляно, на пръв поглед дори хаотично, да си маркирал с накъсана поредица от отделни думи, но като погледнеш по-късно виждаш цялата ситуация с множество от нейните подробности. Тогава си в състояние да я опишеш подробно.
Когато вече си постигнал качество, още преди да седнеш да записваш, ти си видял ситуациите с множество от техните подробности. На основата на проблясъците от първоначалното визуализиране си преминал към основно визуализиране на припомнени ситуации, картини и действия още преди да преминеш към процеса на записване и формулиране. С формулирането и записването основното визуализиране ще се задълбочи и развие.
Има и щастливи моменти когато виждаш приключението ясно и стабилно пред вътрешния си поглед, сякаш реално си бил там предния ден, и започваш с удоволствие да го описваш спокойно с всичките му цветове и нюанси.
В други случаи може да имаш изобилни и богати с изображения и асоциации визуализации, с прескачащи картини от една на друга и обратно, в един кратък интервал от време, създавайки ти усещането, че от тях ще потече един пълноводен поток от описания. Но когато започнеш да записваш - да формулираш с думи и да описваш и навлезеш в процеса на асоциативното писане, отнемащ повече време, положението малко се променя.
По време на записването, в интервала между нов "проблясък", неговото визуализиране и описването на визуализиран елемент или картина, често или "проблясъкът" или елементът или картината избледняват, докато се стигне до тяхното записване се губят и формулирането им става невъзможно. На мястото на едни картини изплуват други, а предишните избледняват и се губят.
Преодоляването на такова състояние зависи от напредъка в практиката и постигнатия капацитет и качество. Задачата по време на записването или на маркирането е да изкараш всички, които са се появили в един или в друг момент още от първоначалното визуализиране и по време на записването и основното визуализиране. Изкарвайки ги на повърхността и във фокуса на вътрешния си поглед, да визуализираш отново всички проблясъци и картини, които си "видял" и да ги маркираш или опишеш синтезирано или по-подробно. Задачата на този, който вече е напреднал и е постигнал капацитет и качество е да опише и всички подробности, които е "видял" в различни ситуации в сънищата си и които в един или в друг момент е визуализирал и си е припомнил.
Вторичното припомняне, визуализиране и записване
При вторичното допълване на текста, доразвивайки описанието ти отново си припомниш и възстановяваш съответните ситуации от сънищата като започваш вторично да ги визуализираш на базата на текста и събужданите спомени, като отново навлизаш в състояние на асоциативно записване.
При това допълнително вторично описване ти вече разполагаш с текст, маркиращ или схематично описващ съответните визуализации и на неговата основа възпроизвеждаш визуализираните при маркирането или първоначалното записване ситуации. Четейки отделни думи от маркиращите текстове, пред вътрешния ти поглед се появяват картини и действия, които си преживял в твоите сънища в дадената нощ. Започваш отново да записваш и да описваш. Появяващите се в съзнанието ти изображения и асоциации предизвикват други асоциации, понякога те се застъпват и припокриват, ти отново бързаш да запишеш и да не пропуснеш нещо. И така – в повечето случаи и новият допълнен текст отново се получава сравнително разхвърлян, не напълно гладък, понякога употребяваш не съвсем подходящи думи, често има повторения, описанието не е литературно стилизирано – защото си бързал да запишеш, да описваш ситуации, използвайки първите думи, попаднали в твоя оперативен ум в асоциативното състояние. Този текст още повече, отколкото първоначалното маркиране, ще ти дава възможност добре да си спомниш за детайлите на своите сънища, за своите преживявания, за своите мисли и терзания в състоянието ти по време на сънищата.
Съживяваш запазени спомени, отново си припомняш ситуациите и допълваш текста с допълнително обогатени в този нов процес твои визуализации от „видените“ в съня картини и преживените случки, които не си описал достатъчно подробно и подредено при маркирането или първоначалното записване. При допълнителното описване и оформяне на текста отново си се оказал в състояние на асоциативно записване и докато формулираш фразите, разширяваш текста и описваш ситуациите, разговорите и своите мисли, впечатления или идеи по време на съня, отново визуализираш една или друга ситуация, а маркираният текст и самият процес в повечето случаи предизвикват появата и на нови асоциации и спомени, каквито не е имало при първоначалното визуализиране и маркиране. Ти отново си потънал в специфичната настройка на ума, близка към състоянието при първоначалното асоциативно писане. А то от своя страна се приближава до състоянието на мозъка на границата на съня и веднага след излизането от него.
Това действие става все по-успешно с напредването в практиката ти, когато успяваш да запазиш спомени от сънищата си за все по-дълъг период. С практиката ще имаш подобрение с все по-подредено и пълно формулиране още при първоначалното визуализиране и записване, съхранявайки междувременно в паметта си появяващите се „проблясъци“ и нови спомени и описвайки ги на свой ред един след друг. Разбира се, винаги можеш впоследствие и окончателно да редактираш твоя текст и да го направиш по-подреден и стилизиран.
Можеш да записваш сънищата си и без да си навлязъл в същинско състояние на асоциативно записване, ако вече си си припомнил и визуализирал определена ситуация и ако я описваш накратко, бързо и повърхностно. Но всяко задълбочаване в детайлите и в своите размисли, протекли по време на съня, би те въвело в състояние на асоциативно записване.
За асоциативно записване на своите мисли по принцип е възможно да се настроиш по всяко време и на всяка тема, но то най-естествено се получава при записване на визуализиране на сънищата, поради тяхното естество и механизмите на тяхното „измъкване“ от дълбините на съзнанието.
Развитие на капацитета
В началото на практиката често при визуализациите изпитваш несигурност, усещане за двойствен смисъл и допускаш възможността на алтернативни варианти на възприятието в съня и неговото осмисляне и формулиране, без да си съвсем сигурен кой от тях съответства на съня ти. Тези различни възможни варианти на възприятието са предмет на последователно формулиране и записване, като се отбелязват различните възприятия и представи, породили несигурност на визуализацията, различните вариации на възприятието.
Интересен бе процесът на появата на асоциации и визуализиране на спомените от сънищата – направо мистериозен. Понякога когато не успяваш да си спомниш нищо от съня, случва се така, че виждаш в реалността си нещо или си спомняш за човек, предмет или ситуация със сходни характеристики, и споменът за ситуация в съня ти неочаквано и внезапно ти проблясва и изплува – това е вследствие на асоциацията, която го предизвиква и се свързва с него. Почти винаги може да се забележи причината за една или друга асоциация. А една случайно възникнала асоциация често води след себе си поредица от други.
Асоциативното записване се случва най-естествено и ефективно непосредствено след събуждането и излизането от сънищата, но може да започне и по-късно – когато си напреднал в практиката и си се научил бързо да се настройваш и превключваш. Ако си съумял да съхраниш спомените, сядаш и започваш да визуализираш, образите изскачат и ти описваш тези асоциации-изображения.
С напредване на практиката ти, ще стигнеш до състояние, при което може да маркираш сутринта в ръкопис, да препишеш и да допълниш след два-три дни маркираното в печатен текст, но да нямаш време да опишеш подробно сънуваните ситуации, и когато се върнеш след дни към отделните думи и фрази от тази маркировка да си в състояние да опишеш най-подробно тези сънища. Все пак, добре е да го направиш по някое време, ако държиш да съхраниш подробните спомени за тези сънувани ситуации, преди да ти се натрупат прекалено много нови текстове, съдържащи само маркировки, още повече, че формулирането и подробното описване е част от практиката и е незаменимото условия за придвижването напред.
Когато вече си напреднал в практиката, ще успяваш да запомняш свои сънища в течение на дни и без да си ги маркирал, като след време ще си в състояние да ги опишеш. Придобил си способността, след като си припомниш ситуация, да я запечатваш в паметта си по по-стабилен начин. Все пак, това не означава, че ако не я визуализираш и възпроизведеш със записване ще я запомниш завинаги както някои от важните ти житейски ситуации. Дори ситуациите, които ти се случват в реалния живот, не остават на повърхността на съзнанието ти и не ги носиш постоянно в активната си постоянна трайна памет. За хората, които не владеят достъпа до Вътрешната си сфера понятието "да запомниш завинаги" е относително както за събитията в будната реалност, така и по отношение на визуализираните и записани сънища.
Начин на записване
Упражнението с формулирането и записването на сънищата трябва да се повтаря всеки ден.
В началото на практиката, записването започва с едни нахвърляни думи и фрази, с мъгляви и "дървени" описания и накъсани обяснения. С течение на времето тези "дървени" записки стават все по-ясни и подредени и формата на описване се развива с укрепване на способността за визуализиране, а заедно с нея и на способността за по-точно формулиране и записване. Тогава суровият текст става вече една добра база за по-подробно и по-точно описание впоследствие, както и за евентуално редактиране и стилизиране на спомените ти за хората, предметите, случките и местата, които си „видял“ и преживял в своите сънища.
Когато записваш не трябва да си припрян и да усещаш, че бързаш или да изпитваш нетърпение, досада, или чувството, че го правиш по задължение. (Това не се отнася за самото бързане при маркирането на„проблясъците“ илиописването на сънищата, в стремежа да не ги пропускаш, а за евентуалното усещане че нямаш време за тази дейност и за нейното небрежно осъществяване.) Ако записваш ръкописно, старай се все пак доколкото можеш да изписваш прегледно и красиво, защото бързият, изнервен, разлят почерк ти създава усещането за разхвърляност и за задължение, което трябва да отметнеш, а това е противопоказно за процеса. Но красивото изписване е само ако имаш достатъчно време в момента. Ако визуализациите на образи и ситуации от сънищата ти започнат да се ускоряват, натрупват и прескачат, ако новите започват да замъгляват предишните, тогава трябва да бързаш колкото можеш да запишеш възможно повече от тях преди да са се загубили; красотата на почерка и подредеността на фразите и текста са вече без значение, а ако времето не ти достига тогава трябва да започнеш да маркираш едно през друго, само и само да отбележиш възможно повече, което след това да използваш за вторичното визуализиране и възстановяване. В множество от случаите на маркиране и записване при бързо следващи „проблясъци“ или задържащи се визуализации на ситуации, в които постоянно изплуват и избледняват обекти и подробности, в бързането да се обхване и отрази всичко текстът се получава с разкривен и накъсан почерк, разхвърлян и с много съкращения. Можеш да пишеш и на компютър, ако си успял да превключиш в състоянието, при което клавиатурата и начинът й на употреба не нарушава асоциативния ти процес. Във всеки случай, подхождай към записването като към важно занятие, не го прави между две задължения, открадвайки време и претупвайки го набързо. Проблемът е, че ако си много зает по принцип, или трябва да се откажеш от други дейности, за да можеш да записваш, или трябва да отлагаш записването за по-късно, когато ще се освободиш, но самото отлагане води до избледняване на спомените и до хипотетичната опасност да отмениш, да се откажеш или да отложиш записването за следващ ден. Това не е добре при началната фаза на практиката или ако се превърне в често събитие при по-напредналия. Иначе, при постигнато качество спомените могат да се задържат и запазват дори в продължение на няколко дни и когато отлагането не се превръща в практика визуализациите може да се съхраняват и записват впоследствие. Но трябва да се внимава, защото едно отлагане води след себе си друго и накрая се превръща в постоянно състояние, което води до регрес. По-добре е да не се правят изключения. Това предполага, разбира се, такъв режим на работа, който да позволява отделянето на време за спокойно визуализиране и записване. Възниква въпросът докога и защо? Свързано е с употреба на време, с избор да записваш, вместо да извършваш други дейности. Трябва да има смисъл, силна мотивация. Когато човек ходи на работа, има ангажименти, от изпълнението на които зависи нормалното му съществуване в нашето объркано време, трябва да има ясна причина.
Вече много писах за възможната мотивация, за смисъла, за целите, за резултатите и придобиваните качества, за състоянието на прозрачност, спокойствие и хармония, за развитието в практиката, за движението напред по Пътя. Силата на мотивацията може да бъде отслабвана от осъзнаването и разбирането, че Пътят е много дълъг и не всеки ще успее да премине всички негови стадии и нива.
Дори само това, че записването изисква постоянство, редовност и употреба на определено време всеки ден, а при това извършването му трябва да става при спокойствие и без усещането за задължение, означава, че тази практика не е за всеки в нашето забързано и притеснително ежедневие. Това е първото, което показва до каква степен практиката зависи от начина на живот. Но тази зависимост не е свързана само с времето за записване. Тя е свързана с цялостното състояние – физическо и психическо състояние на човека, което се обуславя от неговата среда и ежедневие, отначина му на живот. Записването е процес, който стимулира, но степента, в която стимулирането може да се реализира с напредване в практиката зависи от състоянието.
Компрометиране на асоциативното записване
В процеса на асоциативното записване, обикновено визуализирах и описвах сънуваното без да се съобразявам и въобще да мисля дали то ще бъде някога публикувано или прочетено от друг. Правех го за себе си като част от практиката и инструмент в процеса. В началото на тази практика, все още не бях публикувал записи от тези визуализации, припомняния и възстановявания на ситуации, действия и разсъждения. Все още не бях проникнал във Вътрешните сфери и не бях поел пътя през тях, още не бях започвал да формулирам „Йога на интегралното съзнание“. "Дълбок сондаж", в който разказвам за „пътешествията“ и за практиките още не бе започнат. Преминавах началните стадии на Първото ниво, усвоявах изкуството на визуализиране, запомняне и формулиране на сънищата.
И ето, че веднъж реших да опитам и проверя какво се получава когато върху процеса на асоциативното писане бъде включено вторично странично въздействие и известен контрол. Започнах с ясно намерение да записвам стилизирано, както би било ако искам да го публикувам и изведнъж усетих, че визуализацията ми прекъсва, ситуацията в съня оставаше дистанцирана, споменът оставаше смътен и не се явяваше образът, мисълта ми бе насочена навън към текста, а не навътре към събитията в съня и тяхното визуализиране. С тази настройка за контрол върху формулирането при записването, аз бях прекъснал потока на асоциативното записване.
И докато се стараех да запиша стилизирано, спомените за преживените ситуации се отдръпнаха и отдалечиха, стана трудно да формулирам дори смисъла на отделни ситуации. Ако след събуждането си поне бях маркирал ситуациите с определени думи, щях да съм в състояние по-късно да ги възстановя и опиша, а след това и да ги оформя стилизирано. Но не го бях направил. Вместо това се бях опитал да направя директен стилизиран запис на визуализации и асоциативността на процеса се бе прекъснала.
Затова, не започвай да записваш с идеята, че текстът ще бъде публикуван. Не мисли за стил докато описваш визуализации. Действа негативно на процеса. Докато се съобразяваш как формулираш думите и изреченията, за да не се налага после да се перифразира, вниманието ти вместо навътре се насочва навън и процесът на визуализиране се нарушава, а споменът ти избледнява и се губи.
Стимулиране и продължаване на асоциативния процес
Когато усещаш затруднение в описването, по-лесно е да нахвърляш думи и фрази, свързани с образи и идеи от определени асоциации, а след това да видиш дали може да се свържат в описание, в съответствие с общата представа, която си съхранил. Така е лесно – нахвърляш елементи. Иначе не знаеш как да започнеш. После запазваш за себе си оригинала като инструмент на практиката, а първоначалния текст редактираш и пресъздаваш, за да възстановиш подробностите и да съответства цялостно на преживяната ситуация. По време на пресъздаването ще ти се явяват допълнителни "проблясъци" и спомени. Така текстът ще може да бъде възприеман и ще те връща в тази ситуация и след повече време. Би могъл да бъде възприет и от други хора, на които искаш да предадеш метода. Пресъздаваш го в съответствие с оригиналното ти възприятие с всички възможни подробности и красоти на преживяната ситуация.
Разликата с пълното и подробно описание при основното визуализиране или при вторичното визуализиране на базата на вече направено преди това маркиране с отделни ключови думи и фрази(или на разширено маркиране със смесване на ключови фрази и лаконични текстове) е, че там се придържаш към описване на подробности от ситуации, които си успял да визуализираш и ясно да "видиш" и да си припомняш, докато при пресъздаването на текст, описващ сънища на основата на нахвърляни елементи от „проблясъци“ и асоциации, освен евентуално визуализираните конкретни елементи и ясно припомнени моменти или картини, включваш и някои волни допълнения, свободно развиващи общата ти представа от евентуалните „проблясъци“ и частично визуализирани и „видени“ моменти, разширяващи и разкрасяващи описваната ситуация, действието и обстановката, с описание на появяващи се в представите ти елементи, които, макар и да не си визуализирал и "видял", съответстват на общото ти възприятие и усещане за ситуацията в този сън. Дори и да не си ги "видял" и припомнил, те биха могли да съществуват в съня, а с тях описанието е станало по-пълно, завършено и красиво. Смисълът тук е, че тяхното включване, формулиране и записване в конкретния текстподпомага продължаването на асоциативния процес и поток, стимулира механизма на визуализиране и припомняне и предизвиква в някакъв момент появата на нови "проблясъци" и изплуването на същински нови спомени за елементи и картини от ситуациите в този сън, който се опитваш да пресъздаваш, или от ситуации от други сънища.
Подобен по-краен вариант на пресъздаване без наличието на конкретни „проблясъци“ и спомени от сънувани преди това сънища, е да започнеш асоциативното записване от някаква изходна точка и да интерпретираш и описваш хода на своите асоциации и появяващи се представи и картини, дори и без в началото да имаш визуализации и без описанието да има нещо общо с„видени“ в сънищата елементи. Целта е стимулиране и продължаване на асоциативния процес. В определен момент е вероятно да изскочат „проблясъци“ от сънуваните сънища.
Леност
В първоначалния период на практиката, когато си се упражнявал да описваш своите сънища по време на междинните си събуждания, някой ден може да си помислиш, че вече си успял да „превключиш” и да се настроиш за автоматично нощно спонтанно визуализиране, и си достатъчно напреднал, за да запомняш нощните си сънища и да ги съхраняваш в паметта си до сутринта, без да ги записваш веднага. Понякога може и да те е обхванала леност или прекалена самоувереност. Имал си редица междинни събуждания, при които спонтанно ясно и с подробности си "виждал" току що сънувания сън - ситуацията с нейното действие, смисъл и герои, която е била толкова близко до теб и ти си се чувствал отново почти вътре в нея, разглеждайки я, макар и вече буден. Не си имал решение и настройка да ставаш, да записваш и да описваш. Вътрешно си разчитал, че ще запомниш. Но на сутринта, когато си се събудил, запазвайки спомена, че през нощта си имал много сънища с разгърнати ситуации в тях, установяваш, че всички те са останали в някаква неясна съвкупност, останала далече от теб, от която не си в състояние да видиш нито един образ, никакъв "проблясък", нито можеш да си спомниш поне някакъв общ смисъл на някой от сънищата си, към който да насочиш вниманието си. Разбираш колко е странно, дори абсурдно, че толкова много ясни и толкова "осезаемо" близки ситуации в сънищата ти до такава степен са избледнели и са се загубили.
Ако в този начален период в някои нощи си се отнасял небрежно към припомнянето на сънищата си по време на междинните събуждания, „разглеждайки” набързо само някои образи, които сами са се появявали пред вътрешния ти поглед, или по-скоро бегло „преминавайки” през тях, без обаче да се постараеш да визуализираш ситуацията, да се фокусираш в образите и да подредиш цялото действие, както и да търсиш с вътрешния си поглед други образи и ситуации от сънуваните току-що сънища, на сутринта може да се окаже, че съвсем нищо не си спомняш. Оставаш само с общия спомен, че си имал сънища.
Ако си визуализирал и си си припомнял старателно при всяко междинно събуждане, но не си маркирал или записвал (описвал) ситуациите, на сутринта може и да имаш "проблясъци" за картини, но това да се окаже недостатъчно. В зависимост от общото ти състояние (евентуално благоприятно за способността за припомняне) и от степента на напредъка ти, сутринта може и да си в състояние да възстановиш, да визуализираш и опишеш някои от ситуациите, пропускайки други, но при недобра кондиция може да не успееш да възстановиш съществена част от някои от сънищата си (а може и нищо да не си спомниш). Ако си визуализирал при междинните си събуждания и си записал визуализациите си, или поне си ги маркирал, имаш много голям шанс сутринта да "видиш", отново да „преживееш” и да съхраниш маркираните или записани през нощта сънища и свои преживявания в тях като същевременно ги визуализираш и опишеш по-подробно.
Често сутрин се събуждаш с ясни спомени и си представяш картините на току-що сънуваните сънища. Разбираш, че имаш ясен спомен и добре визуализираш. Казваш си, че това означава, че си в добра кондиция и напредваш в практиката, или пък, че успешно се възстановяваш от регрес, но същевременно в момента не ти се занимава да формулираш и да записваш. А и спомените ти за сънуваните ситуации, картините от сънищата, които успяваш да си представиш и да „видиш“, ти изглеждат толкова ясни и стабилни, та си напълно сигурен, че е невъзможно да ги забравиш и е съвсем естествено, че ще ги запомниш.Така се заблуждаваш, защото условието за напредъка е не само да си припомниш и да визуализираш, но и да формулираш с думи, и дори ръката ти да ги напише. Тогава се осъществява допълнителен асоциативен процес в мозъка.
В повечето от случаите при начинаещи, останали с впечатлението при нощно събуждане или сутрин, че са получили ясни и стабилни първоначални визуализации (спомени с картини от сънища, изглеждащи невъзможно да бъдат забравени), когато са проявили нехайство и са предпочели да продължат да се носят в своето сънено и отпуснато състояние, или да се заемат най-напред с нещо друго, вместо да ги запишат, малко по-късно се оказва, че същите „стабилни“ картини и спомени незабелязано са се „изпарили” и напълно изчезнали, и начинаещият не може да си припомни нищо от тях.
Силата на текста
Различни текстове, различни форми на описания, записи на сънища повече или по-малко подробни, маркировки, текстове лаконични или обширни, някои от тях останали нахвърляни и хаотични, много други подредени и добре оформени, описания на картини, ситуации, действия, или на твои мисли, възприятия, идеи или може би прозрения, хиляди текстове в суров вид или в някаква степен редактирани, ще се натрупват в годините на твоята практика. Всеки ден ти ще визуализираш, формулираш, маркираш, записваш и описваш. Това е част от практиката по Пътя на сънищата, част от практиката в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Асоциативните процеси, свързани с визуализирането и припомнянето, и произтичащи от формулирането и записването, ще стимулират генерирането на повече, по-подробни и интересни сънища,както и способността ти за тяхното припомняне, визуализиране, формулиране с думи и описване. Това ще ти помогне да придобиеш способността за „осъзнаване”, „контролиране” и трансформиране на своите сънища. Това е необходимо условие. Предпоставка за по-нататъшно придвижване по Пътя от най-висш порядък на Йога на интегралното съзнание.
Някой ден ти ще подредиш на едно място всички свои записки по дати. Ще видиш хиляди страници. Би ти било необходимо твърде много време, за да опишеш всички сънувани ситуации, които в различни дни и в по-големи периоди през изминалите години си пропуснал да разшириш и да опишеш на основата на маркировките. Все пак в това множество случаи си маркирал при своите визуализации и си успял да съхраниш следи. Понякога така се е случвало, че си имал работа, бил си зает, пропуснал си да допълниш и опишеш, останали са само маркираните думи. А след това е имало много други дни и нощи и много други сънища са се появявали. Но макар и с маркировки, поне имаш някакви следи и от тези сънища, за разлика от много други пъти, когато нищо не си си отбелязал и сънищата ти са потънали в Океана на елементите на съзнанието ти.
Връщайки се към своите сънищни дневници и разглеждайки както своите разширени текстове, така и кратките записи и маркировките, ти почти без затруднение ще успяваш да си припомняш, отново „да усетиш“ и да „видиш“ множество от съответните свои сънища, ако не всичките, и значителен брой от ситуациите, ако не всичките, които си преживял в състоянието на тези сънища, и които биха били безвъзвратно изчезнали и изгубени за теб, ако не ги бе визуализирал, записал или поне маркирал.
Но може да се случва, че ти четеш своя текст, особено когато има само маркировка (но в множество случаи и разширен и подробен текст), и не си спомняш и не усещаш нищо, виждаш само някакви думи, но спомен с визуализация и непосредствено възприятие за тази сънувана ситуация не ти се появява. Разбираш логически смисъла на изредените ключови думи или разширения текст, описващ някаква случка (която очевидно тогава си сънувал, щом като си я записал), можеш да си фантазираш и представяш някаква подобна ситуация въз основа на написаното, но нищо не трепва в съзнанието ти, нищо не се превключва, нищо от онова, което тогава си „видял” в съня си сега не "виждаш" с вътрешния си поглед, не чувстваш нищо от тогавашния сън, с други думи – не постигаш никаква визуализация. Споменът за съня не се появява и съживява. Ситуацията, която си маркирал или описал се е загубила.
Това може да се случва с текстове, маркиращи или описващи сънища, след които е минало повече време, понякога след години, а друг път може би дори и след месеци. Случва се на начинаещи, които още не са напреднали по Пътя на интегралното съзнание. След като е минало време степента на припомнянето и визуализацията би могла да е различна. Същевременно, често при визуализации на нови сънища, или дори когато само се замислиш, получаваш „проблясъци” и спомени от някои стари сънища от преди години, които тогава дори не си записвал. Зависи от практиката ти и от твоето състояние. От начина ти на живот. От индивидуалната ти способност. Със сигурност, когато си описал твоите спомени и асоциации по-подробно – по-лесно е да си спомниш и отново да "видиш" преживените в съня ситуации (твоите "астрални" приключения).
Често впечатлението за отдалеченост на собствения текст, към който не си се връщал известно време, е първоначално и моментно. Целта е веднъж написани тези текстове да се превръщат в инструмент, който може да те върне към всички онези образи, асоциации и преживявания, скрити дълбоко в съзнанието ти, които си „видял” и имал в сънищата си тогава, когато си ги описал – твоите "астрални приключения".
Това се отнася и за текстовете, писани в асоциативно състояние, с размисли и евентуални прозрения и по абстрактни теми и проблеми, които се отнасят до пространството, времето, материята, енергията, същността на Реалността.
Първото впечатление за сложност, заплетеност и отдалеченост на текста когато се върнеш към него след определена пауза бързо изчезва и се разтваря в прилива на ново вълнение и на нови идеи щом отново потънеш в своя текст и се пренастроиш на разглежданата в него материя - толкова далечна и неприсъща за нашето банално, прагматично ежедневие, в което на пиедестал са парични знаци и изтъркани понятия като бизнес и печалба; някакви елементарни императиви за икономическо развитие и преодоляване на проблеми и обществени недъзи ежедневно разтърсват спокойствието ни в омагьосан кръг в продължение на десетилетия; тресе ни в безспирна въртележка на място състояние, през което е трябвало отдавна да сме преминали, още във времената, когато самият аз съм бил момче на 15-16 години, и когато вече живеех с мисълта, че отиваме в бъдещето, а 21 век в представите ми беше настъпващо време на космически чудеса и всеобща човешка хармония.
8. Вариации и състояния
Сънища от различните фази на цикъла
Счита се, че характерът на съновидението (с повече или по-малко яркост, яснота и подреденост, или обърканост, нелогичност, или само смислово усещане) зависи от това в коя фаза на цикъла на съня и как си се събудил (спонтанно или предизвикано –дали по средата или при завършване на фазата) в случая, когато се опитваш да си го припомниш и визуализираш. Според теорията, при първа и втора фаза се предполага, че няма съновидения, или поне е така в повечето случаи и през повечето време на тези фази, за разлика от фазата „РЕМ“. Като причина или обяснение се сочи различният вид активност на мозъка, което се се изразява с различния характер на мозъчните електромагнитни вълни. (Без съмнение, съвпадението на повече сънища с фазата „РЕМ” както и различният характер на електромагнитните вълни е проверено експериментално с доброволци.) Същевременно, при предизвикано събуждане по средата или преди края на фазата „РЕМ“, се смущава естественият механизъм на протичане и завършване на сънищата в обхвата на фазата,за разлика от случаите при естествено спонтанно събуждане, и се получава объркване в спомените за сънищата и в способността да си ги припомниш, освен че съновидението е прекъснато принудително наполовина.
Различни вариации при визуализации на сънища от моя опит, които описвам в текста, определено подлагат на съмнение универсалността на това правило от "теорията". Голяма част от тези вариации на сънуване и визуализиране излизат напълно от постановката за задължителна последователност и съответно времетраене на всяка от определените фази, както и за спомените и визуализациите в различни случаи.
Сънуващият може да си припомня елементите и да е в състояние да ги формулира, независимо дали ситуацията в съня е била прекъсната наполовина – много пъти когато те събудят неочаквано, със съжаление си спомняш за съня, който току-що си сънувал и ти се иска той да е продължил.
Принципно от общото ти физическо, физиологическо, психологическо и душевно състояние зависи успехът ти при припомняне както на сънищата от фаза „РЕМ“ - с повече или по-малко яснота и подробности, така и на сънища от други фази - в случай, че успееш да ги "видиш" и формулираш.
Важното е, че яснотата или разбъркаността се изразява в способността за припомняне и визуализиране на сънищата, а тя се развива с практиката.
Когато способността е развита и сънуващият може да „вижда“ навътре и да си припомня и определя елементите от сънищата си, той обикновено не само си спомня ситуациите от сънищата си и своите разсъждения в тях, но и запазва спомена за усещането си за сънуване в реално време.
Но в определени случаи тази теория сякаш се потвърждава. През нощта с приближаването на сутринта, няколко пъти спонтанно сам си се събуждал и всеки път си "виждал" сравнително ясно и подробно последната ситуация в съня ти непосредствено преди събуждането. След всяко от събужданията ти си си припомнял нови ситуации, нови развития. И ето че идва сутринта и будилникът те събужда предизвикано. Веднага след това се опитваш да си спомниш своите сънища, но в съзнанието ти не изплува нищо определено и ясно. Макар да знаеш, че си имал множество разнообразни сънища с различни ситуации, в този момент в мислите ти за последните ти сънища е само някаква каша, не изплува нищо определено. Веднага си спомняш за правилото, че когато си събуден в неправилния момент не е в полза на успешно припомняне и визуализиране на сънищата ти.
Когато сънуващият не успява да си припомни и визуализира и ситуациите от съня му не могат да придобият съществуване и да станат факт за будното му съзнание, той все пак може да остане със смътния далечен спомен за усещането в реално време и с чувството, че е имал сънища.
Налага се да се опиташ да се фокусираш и да изчакаш. Насочваш "погледа" си някъде навътре в пространството заемано от твоята глава и мозък, навътре в съзнанието си и започваш да чакаш, стараейки се да запазиш фокуса на вниманието си там навътре. Изчакваш появата на спомен, картина, „проблясък”, който да "закачиш" със своето внимание и да хванеш.
Когато изчакването ти се увенчае с успех, започват да се появяват един след друг кратки „проблясъци” от различни ситуации и моменти от сънищата ти в различните периоди на нощта. Сега вече процесът на припомнянето е едно непрекъснато прескачане на „проблясъци” от различни ситуации, които се редуват пред вътрешния ти поглед без да се задържат и без да се разгръщат във визуализирани картини.
Пред вътрешния ти поглед се появяват мигновени "образи", които "виждаш", но често даже не като картина, а по смисъл - знаеш какво трябва да е преминало пред теб, какво представлява, от коя ситуация или момент от съня е, но този "образ" прескача толкова бързо, редувайки се със следващи, че не си успял да останеш с усещането, че си "видял" картина.
В този процес ти е необходимо спокойствие и тишина за концентриране навътре, припомняне и визуализиране. Всяко външно въздействие може да те отвлече и прекъсне.
Същото се отнася и за някои от моментите, когато си започнал да "наблюдаваш" редуващите се „проблясъци”, но "виждаш" само статични картини, макар да знаеш, че преди съответния „проблясък” от картина и след него е имало действия.
Изчакване на проблясъци пред фокуса на мисълта
Съсредоточил си се и започваш да чакаш да се появи поредният проблясък, който да се задържи, да хванеш с фокуса на мисълта си, да разгърнеш и визуализираш като картина с подробности и като развиващо се действие.
Знаеш, че си преживял в съня си множество интересни истории, за някои от тях си припомняш като смислови елементи в обща схема на ситуация или като проблясъци с изображения от отделни моменти, но не успяваш да се върнеш към тях така, че да визуализираш и отново да „видиш“ целите ситуации или поне повече проблясъци с елементи в тяхната последователност и с повече детайли, както си ги „видял“ по време на съня си в реално време. Имаш спомена и знанието, че си ги преживял и „видял“ в реално времедокато си сънувал, но не можеш да ги визуализираш и „видиш“ целите, не успяваш дори и смислово да определиш множество от елементите в общата схема, губят ти се предхождащите и последвалите моменти на „видените“ проблясъци-картини, промените в обстановката. Върнал си се в скучната си ежедневна будна реалност, в която си постоянно и която се повтаря всеки ден една и съща.
Проблясъци на сънища от преди години
Често някои проблясъци предизвикват асоциативна връзка към подобни по-стари сънища, някои от преди много време, в които е имало подобни елементи. Проблясъкът от момент от току-що сънувана през изминалата нощ ситуация предизвиква друг проблясък от подобна картина и цяла ситуация от сън преди много време, може да е дори от преди години. Това показва, че спомените за сънищата, или поне за определени сред тях, се запазват в паметта ти.
Въртящ се калейдоскоп от прескачащи проблясъци
Виждаш, че прескачащите проблясъци създават един въртящ се пред вътрешния ти поглед калейдоскоп и в този момент не се разгръщат в ясни и подробни картини, които да се спрат и стабилизират, и решаваш да се опиташ все пак да съхраниш проблясъците като ги запишеш. Започваш да записваш фокусирайки се върху отделни проблясъци от ситуации и тогава изведнъж установяваш, че прескачането на множеството гонещи се проблясъците спира, много от тях са потънали, избягали, отдалечили са се, други започват да се губят и повече не се появяват, като се загубва и връзката към сънуваните ситуации, и те сякаш изчезват от спомените ти. Остават само някои от тях, които може да успееш да запишеш или да маркираш.
Периферна визия с размити контури в мъгла
Виждаш ясно и отблизо една картина. Имаш представа за някои други моменти, знаеш общия смисъл на ситуацията. Но за тези други моменти успяваш да получиш само някаква далечна периферна визия в мъгла и с размити контури, без дори да си сигурен за детайлите и действията. Не можеш да ги видиш с ясна картина отблизо, макар че в съня си по един и същ начин си възприел всички моменти и ситуации.
Общ допир превръщаш се в мъгла
В зависимост от това как си спал и сънувал, можеш да се събудиш с ясен спомен и да „виждаш“ последователността. Споменът ти може да е за една или две ситуации, може да е и за повече при добро състояние в добри дни.
Този спомен можесъщо така да е съпроводен и с едно общо усещане за други обширни ситуации в някои от сънищата ти, сякаш до определен момент,макар и разположени някак си „периферно”, си ги „виждал“ ясно, но сега вече не си в състояние да ги визуализираш, вечене можеш дори интуитивно да си ги представиш с някакви форми, и дори да определиш най-абстрактно смисъла им; имаш общото усещане, че ги е имало, но не можеш да се досетиш за какво са се отнасяли, какво се е случило, да го формулираш и кажеш с думи.
Има и такива дни, когато от всичките сънувани през цялата нощ случки и състояния ти остава само второто – общото усещане, общият допир до някакви ситуации, които не можеш да определиш и формулираш, усещане, което скоро след това се изпарява напълно или се превръща в непроницаема мъгла. Удивително е.
Разпадане и анихилация
В началото на практиката, в повечето случаи,когато се събуждаш с живото възприятие, че току-що си бил в един друг свят и „ясно си спомняш“ как сипреживял различни събития, в момента когато се замислиш за едни или други от тях и се опиташ да "видиш" ситуациите и техните подробности, те започват да избледняват, да се объркват, размесват и разпадат. Опитвайки се да ги фокусираш и разгледаш с вътрешния си поглед, те сякаш се пръскат на хиляди мигновени "проблясъци" и малки парченца, изгубват смисъл и потъват някъде.
В други случаи, пак в началото на практиката или при известен напредък, когато си успял да си припомниш смисъла на сънувана ситуация и насочваш вниманието си към нея, очаквайки да визуализираш обстановката и действащите лица, вмига, в който мисълта ти се докосне до някоя изплувала пред вътрешния ти поглед картина и започне да я дооформя и определя като ситуация и последователност на конкретни действия с участващи в нея субекти, в определен момент картината и споменът се разпадат и изчезват. Изведнъж разбираш, че не само не можеш отново да я "видиш", но не можеш дори да определиш с думи какво точно е било. Както си мислиш за една или друга случка, изведнъж установяваш, че си я забравил и не ти остава никаква смислова следа или асоциативен ключ. Сякаш визуализираната ситуация и фокусът на твоята будна мисъл взаимно "анихилират".
Мистерията е в това, че един толкова невероятен, обширен, съдържателен и подробен свят, в който си бил и си преживявал с възприятия, чувства и разсъждения, се завоалира в момента, в който се събудиш и не си в състояние да го възпроизведеш, макар и да помниш самото усещане колко реално и изпълнено със съдържание е било за теб всичко това. Оставаш с усещането и убеждението, че това е поредната ти голяма загуба. Заслужава си да продължиш да полагаш усилия по Пътя на сънищата, за да не губиш всеки път един цял свят, в който си бил. Заслужава си усилието по пътя на интегриране на съзнанието, за да постигнеш способността да запазваш завинаги достъпа си до световете, които постоянно се откриват вътре в теб и в които си се оказвал.
Вкус на сън
В началото, много често има такива сънища,моменти, картини и преживявания в съня, когато запазваш само общ спомен, че ги е имало, но всичко конкретно се изпарява. Не си в състояние да възстановиш никаква форма, образ, идея от случилото се. Ти знаеш, че си преживял ситуация в конкретен сън, макар вече да не я "виждаш" с конкретни форми, образи и картина. Изплуват ти някакви смътни контури, но не се досещаш за какво се е отнасяла. Помниш само, че я е имало, може дори и да запазваш някакъв общ "вкус", усещане, настроение, в повечето случаи доста трудно за формулиране с понятия и думи. Вече си буден и се опитваш да запишеш приключението, което си преживял, което все още "вкусваш" с някакъв далечен "вкус", усещаш като смътен фон, сякаш ако се протегнеш ще открехнеш завесата и ще видиш всичко, но не успяваш и не знаеш какво си правил там, не можеш да формулираш никакви понятия. А много често дори нямаш и това смътно усещане, че си преживял нещо насън, нямаш никакъв спомен(спокойно можеш да си помислиш, че въобще нищо не си сънувал и да се чувстваш съвсем сигурен в такова свое заключение, макар и да знаеш, че ще е погрешно), а по-късно случайно правиш някаква асоциативна връзка и получаваш"проблясък" и визуализираш частица от ситуация, която си сънувал, така разбирайки, че в много случаи, когато ти се струва, че нищо не си спомняш, ти всъщност си преминал през разнообразни сънища, които обаче са потънали в дълбините на съзнанието ти и сякаш са се загубили.
Плуване сред кипежа на елементите
Понякога визуализациите са изобилни с множество редуващи се последователни картини и последвани от дълги и подробни описания – както на действията, така и на размислите, усещанията, предположенията, впечатленията.
Потъваш в Океана на елементите в дълбините на своето съзнание, започваш да плуваш сред тези безброй елементи и, докато плуваш в тази необятност, постоянно срещу теб се изпречват различни от тях, комбинирани с други в разнообразни ситуации.
Ветрове и бури набраздяват повърхността, елементите се движат хаотично и разбъркват, а ти продължаваш да плуваш сред безкрайния океан в дълбините на своето съзнание, сред кипежа на елементите.
Значение на търпеливото фокусиране
Често сутрин се оказваш в състояние, когато си с общото вътрешно усещане, че си имал сънища и в съзнанието ти сякаш се мяркат откъслечни неясни образи, но всъщност не си спомняш нищо конкретно. Насочваш мисълта си навътре, към нощта, към изминалите часове, към твоите сънища и започваш да чакаш. Чакаш фокусът на съзнанието ти да се приближи към състоянието ти веднага след събуждане, когато най-вероятно си имал поредица ясни образи и идеи за това, което си преживял в съня си, но изглежда те после бързо са избледнели и са се загубили като са оставили след себе си само общия спомен, че ги е имало. Да се фокусира съзнанието ти и към периода преди събуждането ти. Както чакаш в определен момент си припомняш обща схема на една ситуация. Към нея се явява споменът за смътна схема на свързана прилежаща ситуация. През съзнанието ти прескачат замъглени неясни сиви образи, явяващи се за миг и изчезващи, спомняш си фрагменти от ситуация в съня ти. Явява ти се общият смисъл на поредица от твои действия в тази ситуация, схващаш и общия смисъла като схема на свързаната с нея предишна ситуация - две сцени следващи една след друга, които се опитват да излязат на повърхността и да бъдат видени и разгледани от теб. Все още това е само опитът да "видиш" и общото припомняне. Все още не си успял да визуализираш, защото досега си "видял" само сенки, моментно появяващи се неясни сиви образииразмазани контури на фрагменти, а сред тях в мъгливата среда и себе си отстрани, сякаш по време на своя сън си се наблюдавал. Всичко,до което "погледът" ти успява да достигне продължава да си остава далечно, неясно и мъгливо.По някое време вече може да си кажеш, че няма смисъл, че това не ти е нужно,че няма полза да продължаваш да опитваш, че си губиш времето. И можеш да се откажеш като спреш дотук. Но можеш и да продължиш, да настояваш и да упорстваш. И тогава в един момент ще забележиш, че пред вътрешния ти поглед се е появил по-ясен образ, усещането ти е, че го виждаш детайлен и цветен, около него се фокусира образът на цялата обстановка, започваш да виждаш действията едно след друго назад, минаваш към предишна ситуация, стигаш предела на спомена до началото на действието и се връщаш обратно, тръгваш напред, преминаваш отново през вече "видените" фрагменти и елементи, сега пък започват да възникват и нови "проблясъци" за моменти, които досега не си си спомнил и "видял", започваш постепенно да разширяваш спомените и образите, към всеки образ са навързани други образи, а към тях се оказват вързани цели ситуации, една верига от събития започва да се оформя визуално в съзнанието ти. В един момент вече усещаш, че дори и да е имало още сънища и ситуации през тази нощ, на този етап повече няма да си в състояние да стигнеш до тях. Остава ти още едно важно действие. Да формулираш всичко това, което си „видял“,записвайки го подробно с думи на хартия или в компютъра.
Мостове
Сякаш има механизъм на създаване на деликатна нишка-връзка между тези зони на мозъка, в които се създават или съхраняват сънищата и зоните на будното ти съзнание. Ето сега оперира будното ти съзнание. Но то не може да получи достъп до зоните, в които е съхранена информацията за сънищата. (Краткотрайно или дълготрайно съхранявани спомени с картини, действия, възприятия, размисли и чувства от ситуации в сънищата ти - може би във Временния архив в периферията на постоянната ти памет, може би в самото пространството на сънищата, а може би в самата ти постоянна трайна памет.)
А това, че такава информация се съхранява е безспорно. Доказват го ситуации, в които по същия начин не можеш да получиш достъп и да си спомниш нищо до момента, в който случайно възниква проблясък-асоциация, или прочиташ ключова дума, която си записал, или дори само виждаш нещо около теб - някакъв предмет, което изведнъж ти напомня за елемент от съня. Тогава се появява целият спомен, поне споменът за една от ситуациите. Това показва, че независимо от това, че допреди малко не си бил в състояние да си спомниш нищо, информацията за съня е била съхранена, просто мостът към нея е бил блокиран. От конкретните обстоятелства на начина ти на живот зависи доколко мостовете към тази информация ще останат блокиран или ще се осигуряват и запазват асоциативни връзки към следите от сънуваните ситуации.
Представях си, че при такава връзка се създава канал, който може да се отваря или затваря; когато се отваря своеобразен отпечатък от информацията се презаписва от една далечна зона на паметта, до която водят само полуизградени мостове, в друга зона на паметта, с която свободно може да оперира будното съзнание. Една от целите в началните етапи на Йога на интегралното съзнание е будното съзнание да може да постига достъп до всички съществуващи зони на паметта.Една от целите на развитието в Първото ниво, част от което е Пътят на сънищата, е този достъп да стане постоянен.
Усещането за загуба
Събуждаш се и ясно разбираш, че успяваш да видиш само една малка част, отделни картини от някои от ситуациите. Чувството на загуба е голямо в такива случаи. Защото се събуждаш със спомена за усещането, а то е, че си имал разнообразни преживявания, но не си в състояние да запазиш този спомен и да го превърнеш в ясни картини, които да ти останат.А по-късно вече е останало само твоето разбиране, че сутринта е имало нещо, което би могло да бъде записано. Нищо повече. Или може би ако се напрегнеш, ако успееш да се фокусираш, може да стигнеш до някоя ключова дума, от която да тръгне веригата от асоциации…Сутринта си бил в състояние да маркираш с две-три думи. Ако ги беше записал, после с прочитането им си щял да дадеш начало на асоциативна верига. Но не си ги записал и по-късно се опитваш, но нищо не излиза на повърхността. Сънуваното е потънало зад една завеса, под повърхността.
Въздействие на тривиалните обстоятелства
Когато легнеш да спиш късно през нощта, когато си уморен и недоспал, когато мозъкът ти е уморен от много външни впечатления (проблеми, стрес, гледане на телевизия, работа с компютър, гледане на филми), на сутринта евентуалните спомени и визуализации на картини и ситуации от сънищата ти са малко, объркани, накъсани, частични, замъглени. Ако успееш да визуализираш и „видиш“ картина или последователност от твои действия в някоя от ситуациите, тя е бледа, смътна и далечна. Ако успееш да „видиш“ нещо, то някак си е доста далече от теб пред вътрешния ти поглед.
Когато си отпочинал, когато си спал достатъчно и дори повече от необходимото, събуждайки се неколкократно всеки път „виждаш“ ситуацията от съня, в който току-що си бил. На сутринта, непосредствено след събуждане си в състояние да си припомниш сравнително добре и да „видиш“ поне две-три от ситуациите в сънищата. Може да си припомниш две сравнително добре с последователност от твои действия, а трета да ти остане само „загатната“, и да останеш само с общата представа за какво се е отнасяла, без да успееш да „видиш“ своите действия в нея, или да „видиш“ само откъслечни картини от отделни моменти. Зависи от състоянието ти на отпочиналост и от напредъка ти в практиката. Зависи от това дали си в постъпателно непрекъсвано развитие или доскоро си бил в регрес и сега правиш опити да се възстановиш и да продължиш в практиката.
Коридорът на събитията
Интересно е това, което установяваш при визуализациите на ситуации, които „виждаш“ с последователност на няколко твои действия или отделни събития в рамките на ситуацията, в случаи, когато си в сравнително добро състояние и когато тези спомени и визуализации ти се явяват. Може да е при събуждания между отделните заспивания, например сутринта, когато продължаваш своята почивка и след всяко заспиване отново имаш сънища.
Събуждаш се и „виждаш“ ситуацията с една последователност от твои действия и събития в нея. Има два възможни резултата от това визуализиране. В едни случаи, визуализирайки действията си и отделни картини от събития, по някакъв начин ги запомняш, прехвърляш ги в трайната си памет като образи, картини, информация за събитията, за твоите действия. След това, като насочиш мисълта си към този сън, си в състояние отново да видиш тази последователност от твои действия, някои подробности от обстановката, като в зависимост от състоянието ти, повече или по-малко подробности може да са се загубили. При първоначалното визуализиране ситуацията, твоите действия, обстановката по време на последователните събития са много близко до теб пред вътрешния ти поглед. Сякаш ги „виждаш“ отсреща пред теб. При вторичното припомняне и визуализиране, вече не са чак толкова близко, но си запазил достатъчно, за да си възстановиш представата за случилото се по време на съня ти. А в други случаи, визуализирайки припомнената ситуация, с нейната поредица от случки, моменти с обстановка и последователност от твои действия, сякаш с мисълта си преминаваш през някакъв „коридор“, в който виждаш отделните събития, предмети, образи и твои действия, а след твоето преминаване всичко зад теб сякаш изгаря, изпарява се, изчезва, и когато си стигнал до края на този „коридор“ и си визуализирал цялата ситуация в този твой сън, която в момента си успял да си припомниш, вече нищо не е останало и ти не си спомняш вече нищо за нея. Единственото, което ти остава е евентуално да визуализираш и „видиш“ някоя от другите ситуации, в някой друг твой сън, сънуван преди това събуждане или преди някое от предишните ти събуждания. С тази визуализация би могло да се случи същото, преминаване по „коридора“ на събитията след което всичко зад теб изгаря и изчезва.
Припомняне, усещане за спомен или празно място
Има различни варианти, състояния или моменти в процеса на припомнянето. При обичайни случаи можеш да си припомняш веднага след прекъсване на съня и събуждане. След такова припомняне обикновено отново заспиваш – със или без сънища.По-късно в сутрешния период когато отново си се събудил и не мислиш повече да спиш, но все още си сънен и продължаваш да се разсънваш, може докато все още не си станал от леглото да започнеш да визуализираш картини от сънищата си, пропадайки на моменти в полузабвение на полусънни състояния. След окончателното ти събуждане, обръщайки отново поглед назад може да започнеш да си припомняш ситуации от сънищата от нощта. Но може и след сутрешното си събуждане да нямаш спомен за конкретните лица и действия в сънищата си, освен едно общо смътно възприятие за участващи герои и осъществени действия, и усещане с общ спомен за това, че си имал сънища с разнообразни ситуации, възприемани в съня реалистично.Знаеш, че е имало много други ситуации, които обаче още при събуждането ти са като празно място.
Праг на осъзнатост в "осъзнатия" сън и кога понятието има смисъл
Дори в съня си да си бил "осъзнат", самото "осъзнаване" има различни степени и форми, то може да е частично или сравнително по-пълно, има различни нива и форми на асоциативната каскада, изразяваща сънищата. Няма как неинтегрираното съзнание да постигне в "осъзнат" сън същата степен на пълна осъзнатост, присъща за обичайното будно състояние. Такова състояние, което би било резултат от определена степен на интегриране на съзнанието, трудно би могло да се нарече все още сън, пък дори и определян като "осъзнат".
Когато си буден, естествено си осъзнат в най-високата възможна за самия теб степен, каквато при обичайния случай на неинтегрираното съзнание не може да бъде постигната в съня. Тогава ти би могъл да визуализираш сънищата си с възможностите на тази твоя осъзнатост и с капацитета на будното си съзнание, стига да са останали свързващи "мостове" и активни асоциативни връзки.
Най-пълната ти самоидентификация и обратна връзка с постоянната ти трайна памет е в будно състояние и в него можеш да се научиш да визуализираш сънищата си и да си ги "възвръщаш" по най-пълния начин и с най-много яснота и подробности, включително и "осъзнатия" сън. Какъв е смисълът и ползата в твоята практика, че сънят ти е бил "осъзнат", ако не можеш да си го спомниш, а това означава да го визуализираш, да го "видиш" и възпроизведеш в съзнанието си когато си буден. Дори да си постигнал "осъзнат" сън, който не си успял да си спомниш след събуждане, смисълът на понятието "осъзнат" сън се губи!
Прозрачността
Често на границата между съня и будното състояние можеш да изпиташ голяма прозрачност на мисълта, усещане за широк обхват и да стигнеш до прозрения, каквито обикновено не би могъл да изпиташ и достигнеш в будно състояние. Но от напредъка ти в практиката и от придобитото качество ще зависи доколко ще си в състояние да осмислиш тази прозрачност и широта, и да съхраниш евентуалните прозрения. Би могло просто да ги възприемеш като продължение на съня и някакви объркани чувства, които не си в състояние да определиш, и веднага след това напълно да забравиш, че ги е имало.
Това не е същото възприятие за прозрачност като онази прозрачност на съзнанието си, съчетана със спокойствие, балансираност и хармония, които започваш да изпитваш, когато усвоиш способността редовно да си припомняш, визуализираш и описваш подробно преживените сънища.
В периодите на това друго възприятие за прозрачност - в обичайното съвсем будно състояние, когато бях постигнал успехи във визуализирането и записването, умът ми сякаш се проясняваше и просветляваше. Всеки път умът ми се стимулираше в резултат на припомнянето и формулирането на спомените от сънищата. С визуализациите и подробното записването на сънуваните ситуации и съпровождащите този процес размисли, проблясъци, прозрения, възприятия и идеи, умът ми се прочистваше и успокояваше, ставаше прозрачен. Умът изпитваше спокойствие, балансираност и удовлетворение. "Вътрешното Аз" беше доволно от действията на "Външното Аз".
Спомен за усещане
Понякога при припомнянето им, особено в началото на практиката, сънищата изглеждат странни. Странни с това, че изглеждат объркани, смесени, частични и разпокъсани – една смесица от асоциации, неща, които не можеш да формулираш, само ги усещаш, нерядко дори някак си с периферията на ума си. Объркан общ спомен в момента непосредствено след съня и събуждането или спонтанно появил се малко по-късно сутринта. А едновременно с това и спомен за усещането, че си сънувал сънища, което си имал преди това по време на самия сън. Да, има и такова нещо като „спомен за усещане“.
Всъщност, това е резултат от несъвършения спомен след събуждане, от неспособността ти да си припомниш, осмислиш и визуализираш картините и ситуациите в сънищата си.Но не винаги причината е само в несъвършенството на способността ти да си припомняш. Понякога и самите сънища са такива – смесица, обърканост, мъгла, амалгама, разместващи се смислови пластове.
Значение на редовните усилия
Разбирах, че в практиката е нужно да се положат сериозни усилия.
Понякога за сънуваните ситуации имах само общи спомени след събуждане. По-късно избледняваха и почти ги забравях. Оставаха само някакви смътни спомени. Макар че в този момент не бях сигурен дали имам желание да се занимавам ги възстановявам, разбирах, че е нужно да положа съответни усилия. Разбирах първостепенното значение на редовните усилия.
Обхват и подробности на сънуването, богатството на сънищата
Човек наистина няма понятие какъв невероятен и богат свят на преживявания и приключения го очаква, ако успее да постигне трайно състояние и способности за поддържане на необходимия контакт със собствените си сънища, необходимата степен на осъзнатост в тях поне доколкото да изпитва усещането за преживяване в реално време поне в позицията на "Въображаемо Аз" и да запазва своите спомени когато излезе от света на сънищата и да ги интегрира със своята постоянна памет и ежедневното си будно съзнание. В повечето случаи хората нямат минимална представа какво огромно богатство се крие в света на техните сънища, и въобще във вътрешния им свят, до който обикновено нямат достъп, нито пък имат и малка представа за него.
Удивявашеме обхватът и подробностите. Един обширен свят, в който се оказваш. Удивяваше ме и как всичко това с такава лекота би могло да се забрави и да изчезне. Обичайно с хората така ставаше. Удивяваше ме и колко е трудно в определени ситуации, като се събудиш с допира си до цялото това разнообразие, да формулираш и да съхраниш идеите за смисъла на преживените в съня ситуации и състояния.
Обяздени кончета и делфинчета
Често голяма част от спомена се губи. Целта е това да се предотврати и превъзмогне.Защото освен, че избледнява споменът за сънуваните ситуации, губят се и идеите, извиращи и оформящи се от Океана на елементите, възникващи сред лабиринтите на вътрешните нива. Идеите, комбиниращи се и израстващи в Океана на елементите, или вече оформени, подредени и само "надникнали" към теб през Портала от Вътрешната ти сфера. Или онези, които "процедили се" и преминали през Портала от Хоризонта на вливане, са навлезли в нея, лутащи се из нейните лабиринти, а после изскочили и изплували на повърхността на Океана на елементите. Жалко е когато освен картините и приключенията, и идеите ти се губят. Независимо от това, че те все пак ще останат съхранени във Вътрешната ти сфера, както и в Селенията, ти губиш големия шанс да те докоснат, поне в този момент на твоя обикновен земен живот, защото може и никога да не успееш да стигнеш по-нататък по Пътя.
Този път е труден, дълъг и изисква много години практика. Ще успееш ли да се посветиш дотолкова и да напреднеш достатъчно, преди да започнеш да остаряваш и мозъкът ти да загуби част от своите качества? Ще успееш ли да си създадеш подходящите условия на живот и да практикуваш достатъчно интензивно, че за ограничените години живот и сила, с които разполагаш, да успееш да постигнеш и достигнеш порталите за Вътрешните сфери и да поемеш през тях? С Хата йога и медитация би могъл да се опиташ да си осигуриш дълголетие, и да си осигуриш необходимото ти време, здраве и благоприятно състояние, доколкото в човешката история не са били измислени по-добри системи за постигане на физиологичен и умствен баланс и благополучие.
Усилията в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание са насочени към това, да постигнеш състояние на интегрирано съзнание, в което ще съумяваш да задържиш спомените, идеите и прозренията на повърхността. Ти ги овладяваш, а после ги освобождаваш. Те се гмуркат надълбоко, но, владеейки ги, винаги ще ти откликнат и ще се завърнат, когато пожелаеш.
Обяздени кончета, тичащи на воля из равнината, които винаги се завръщат при теб. Твоите делфинчета, гмуркащи се на дълбоко в океана, но винаги завръщащи се при теб. Когато само си помислиш, че са ти необходими.
Случайна вътрешна връзка
Често в сънищата се слива действие в съня с физическо обстоятелство или възприятие в този момент от будната реалност - преживяването ти в съня, което е продукт на Генератора на сънищата или на небудното изражение на съзнанието ти, се съчетава с усещането на сигнали от спящото ти физическо тяло, или частично идентифициране на сенситивни възприятия, и тяхното интегриране в съня, които принципно са продукт на будното изражение на съзнанието ти. Седнал си в автомобил и колкото и да се опитваш и наместваш не можеш да достигнеш с краката си педалите. Много неприятно усещане. Местиш седалката напред и назад, но безуспешно. Усещаш краката си подпрени и опиращи се някъде, но това не са педалите, които да настъпваш и натискаш, ти не успяваш да достигнеш до тях. В един момент осъзнаваш, че по същия начин усещаш краката си, стъпили там някъде в приставката към креслото, на което си се излегнал и спиш. Събудил си се. Усещането за недостижимите педали е подобно на усещането ти сега, опрял крака в основата на креслото. Описвам този фрагмент заради съчетаването и интегрирането на елементи и възприятия от въображаемия свят на сънищатасъс света на заобикалящата в този момент будна реалност. По принцип тук не давам конкретни примери, с малки изключения на случаи от началния период на постигане на "осъзнати" и "контролирани" сънища, защото ситуациите са хиляди и текстът би се превърнал в преразказване на сънища, а неговата цел е съвсем друга - описание на началните стадии на Първото ниво.
Специфични описания
Описанията на конкретните ситуации от сънищата ти в много случаи не могат да бъдат публично използвани автоматично без обработка поради наличието в тях на множество лични елементи, специфични размисли и конкретни хора от обкръжението, както и свързването в множество случаи на ситуациите в сънищата с положения, елементи и живи лица от реалността. Има неща, които може да останат само в личните дневници –имена на хора, с които асоциираш един или друг герой от сънищата си, евентуално присъствие на колеги, специфични случки. Такива лични неща би могло да се включат в изключителен случай и биха могли да имат смисъл в някакъв хипотетичен цялостен контекст на изследване на твоите лични сънища и асоциации.
Но те нямат никакво значение на това място, когато говорим за метода и начина за неговото постигане. Тук има смисъл да се отбележат принципните моменти.
След изписването на множество текстове на тази тема, в един момент ще усещаш, че все още се опитваш да намериш най-точното описание на различни състояния и най-точното формулиране на различни изводи.
Тунел през планината на ефимерността
Защо толкова ясно помниш събития, случили се в будно състояние, дори когато се оказваш в съвсем непозната среда, за разлика от сънуваните в сънищата ти ситуации и събития? В каква друга част на паметта се отразяват преживяванията в съня и защо това отразяване обичайно в повечето случаи се оказва толкова краткотрайно, временно,и нестабилно? По какъв друг механизъм се осъществяват процесите в мозъка и функцията им като една или друга форма и аспект на съзнанието, че не остава същият вид трайни и стабилни следи както при възприятия в будно състояние. Сякаш всеки елемент, картина и събитие, които преживяваш и "виждаш" както по време на съня, така и в будно състояние се осъществяват по два различни принципа на реакции в мозъка, и оставят след себе си два различни вида следи. В единия случай лесно си спомняш какво си направил и къде си бил предния ден, в другия случай една плътна завеса се оказва пред спомените за действията и преживяванията ти през предишните часове.Защо "Външното Аз" не може да си открие лесно достъп до възприятията на "Вътрешното Аз"? Защо Генераторът на сънищата контролира асоциативната каскада в сънищното ти пространство като я задържа с периметъра на ефимерността? Каква друга разлика може да има между асоциативната каскада на будното съзнание и асоциативната каскада на сънищните възприятия, между системите и същността на възприятие за себе си на "Въображаемото Аз", на "Реалното Аз" и на реалното "Аз", освен степента на асоциативна свързаност с постоянната трайна памет? Сякаш процесите в съня се развиват в пространство в някакво друго равнище и след събуждане между възприятията и процесите в будно състояние и отпечатъците, останали от процесите по време на съня, се оказва един плътен голям щит, който не позволява на будната ти мисъл да "види" резултатите и следите от мозъчните процеси по време на сънищата. Необходим ти е коридор, пронизващ този щит, мост, свързващ двата бряга на мъглата, тунел през планината на ефимерността.
Замъглена представа за прозрачност и дълбочина на реалността
При повечето от хората при обичайни състояния, както и все още в началните периоди на практиката, не се запазват особено подробни и дълготрайни спомени от сънища. По-точно, почти не се запазват някакви систематизирани спомени, а само отделни "проблясъци", които бързо избледняват и се забравят.
Няма визуализации, няма картини, няма контакт с това, което е било по време на сънищата в собственото съзнание, няма ги и произтичащите от такъв контакт други асоциации, мисли и идеи. Няма го и онова състояние на прозрачност и спокойствие, което се изпитва когато такъв контакт е бил постигнат и се запазва и развива. Липсата на всичко това характеризира обичайното човешко състояние.
Всяка сутрин се събуждаш със смътен спомен за преживени ситуации, за места, където си бил и за хора, с които си разговарял, със замъглена представа, останала от усещането за една прозрачност и дълбочина на реалността, в която си се намирал по време на сънищата си, без да си в състояние да ги "видиш" ясно и близко, да си припомниш техни подробности, форми, лица и конкретни действия.
Докато в началото на практиката си все още бавно напредваш, понякога когато случайно си спомняш елемент от някоя от многото ситуации, той веднага се разтваря в нищото. Със самия проблясък и опит за визуализиране този елемент, образ или спомен се "изпарява". Сякаш мислено докосвайки го ти автоматично го разрушаваш. Имаш чувството, че си болен от оная болест, при която хората не си спомнят какво са правили и къде са били предишния ден. Дори и преди часове или минути. Колкото повече се стараеш да си припомниш, да визуализираш и да подреждаш разхвърляните "проблясъци" от сънищата си, скоропостижно "свиващите се", отдалечаващи се и избледняващи картини от различнисънувани моменти, напълно изчезващи с тяхното докосване с острието на будната ти мисъл, все повече се установява като едно постоянно чувството за загуба на част от себе си.
Обратното на заличаването
Сънувал си невероятна история! Видял си невероятен сън. Но най-невероятното е как, след като си го видял и изживял толкова ясно и живо, почувствал си го така близко, реалистично и детайлно, малко по-късно, след събуждането всичко преживяно и "видяно" би могло с такава лекота да остане толкова далечно, така бледо и неуловимо, почти сякаш никога не е съществувало, и дори да стане напълно недостъпно -- сякаш е било заличено. Би могло да е така. А би могло и да съхраниш живия и ясен спомен и картина. Въпрос на умение и на моментно състояние.
Сън или реалност, случайни асоциации и влакова композиция
Понякога за миг може да се зачудиш, този спомен от сънищата ли беше или от реална ситуация.
В будно състояние контактът ти с някои случайни елементи от реалността предизвиква "проблясъци" в съзнанието ти и внезапно си припомняш забравена картина или ситуация от сън. Много често "проблясък" и спомен за забравен сън възникват когато видиш случаен предмет или през ума ти мине случайна асоциация. Миеш си зъбите пред огледалото, взимаш сапуна и изведнъж се сещаш за част от ситуация в съня ти, а към нея са вързани други и те започват да се изреждат пред вътрешния ти поглед като вагони от влакова композиция.
Невидими етикети
Толкова много са сънуваните ситуации, че често когато се опитваш да си припомниш отново преживяното през някоя предишна нощ от последните дни, което в момента частично си забравил, ти се явяват множество "проблясъци" от предишни ситуации в сънища. Но ти знаеш, че тези смътни или по-ясни картини не са от сънища от предишната нощ, или от последните няколко денонощия, а са "проблясъци"за ситуации от други сънища, доста по-отдалечени назад във времето. Това твое чувство на знание сякаш произтича от някакви невидими "етикети" върху картините от тези сънища, на които е написано "от предишни години", или "от много отдавна", или "от предишните месеци".
Упражнение по мисловен сондаж
Когато се опитваш да си припомниш и възпроизведеш или прехвърлиш в трайната си памет забравени образи и ситуации от сънища, и да визуализираш завуалираниелементи от съня, осъществяваш мисловен сондаж. Това означава, че в момента нямаш открит мост и пряк достъп до Временния архив, изпълнен със следи от последните ти сънища. Фактически се опитваш да човъркаш в мозъка си и да извличаш елементи, потънали под повърхността на актуалната форма в този момент на будното ти съзнание и намиращи се извън широкия периметър и обхват на потоците на непосредственото ти будно асоцииране.
Ако успееш и започнеш да си припомняш дори и разбъркано или дори спомените ти да се отнасят до банални подробности от сънувани ситуации, случва се това, че ти в будно състояние започваш да се приближаваш към границата на състояние, характерно за съня. Освен че в това състояние се активират спомените за сънищата ти от изминалата нощ, започваш да получаваш "проблясъци" за различни ситуации от предишно време. В това състояние се активират вътрешните ти ресурси, които водят до "проблясъци" и за идеи, които може въобще да не са пряко свързани с визуализираните елементи. Това би могло да са идеи за характера на твоята практика, за пътуването ти по Пътя на сънищата и към още по-далечните цели, а също така и по най-различни въпроси и аспекти, засягащи същността на реалността.
Настоятелно търсене сред запълненост и прескачащи се сенки в дълбочина
Често ти остават смътни спомени – знаеш, че нещо го е имало, усещаш някаква запълненост, но нищо не визуализираш като картина, подозираш, че някого си сънувал, например баща си, но нямаш нито образ, нито спомен, само сякаш прескачащи се сенки в дълбочина или просто запълненост, която знаеш, че представлява сънища, които си имал, но не можеш да си припомниш.
Друг път се появяват и изчезват отделни образи от една или различни ситуации, бързо изскачат и изчезват, без да можеш да се спреш върху тях и да възстановиш и визуализираш цялата ситуация в нейното развитие или поне в някаква нейна част с последователността на моменти и събития. Спомняш си общия смисъл, но всичко остава дълбоко и далече, не можеш да го извикаш пред себе си и да го "видиш" с подробности и в развитие. Спомняш си само отделни моменти и твои реплики.
Но ако продължиш настоятелно да се опитваш, може да започнеш да „виждаш“ все повече елементи.
Изпаряване на образ, форма и смисъл
В самото начало на практиката, още щом се събудиш всичко от сънуваното сякаш автоматично ти се "изпарява", а в момента, в който евентуално си спомниш нещо – възникне елемент от някаква картина, изскочи „проблясък“и насочиш мисълта си към него – то в повечето случаи веднага изчезва като форма и образ, и дори обикновено забравяш какво е било това, което си си припомнил.
Дълготрайният спомен с подробности в тривиалното състояние
В обичайни случаи при непрактикуващите или в началото на практиката, понякога, ако е благоприятно състоянието ти, може да се събудиш с ясния спомен от сънувана ситуация, който да ти се запази и впоследствие многократно да се връщаш към едни или други негови подробности - ако това е бил сънуван ясен сън във фаза РЕМ в периода точно преди събуждането ти и ако ти си се събудил или си бил събуден в подходящия момент след завършването на тази фаза от цикъла. Така този сън може и дълго да остане впоследствие в спомените ти. Но в повечето случаи не става така.
Безсилието на разсипващия се пясък
Обикновено, евентуално възникнал спомен сякаш внезапно се явява в периферията на полето на вътрешния ти поглед и започва да се придвижва към неговия център и в момента, в който ти насочиш вниманието си към този образ на обстановка, човек или някакво твое действие в съня ти, картината и споменът, вместо да станат по ясни, още при самото докосване от фокуса на вътрешния ти погледведнага започват да се разпадат и сякаш се разсипват като пясък.
При първоначалните си опити ще усетиш едно безсилие – сутрин, дори ако си мислиш, че помниш току-що сънувани сънища, за които чувстваш увереност, че запазваш някаква обща представа и в съзнанието ти сякаш прехвърчат отражения и сенки на „проблясъци“, за които смяташ, че са все още активни и ще могат да се свържат с поредица от асоциации и спомени за сънищата ти, в момента, в който насочиш мисълта си към някой от тях и се опиташ да го „видиш“, започващият да се оформя спомен изведнъж избледнява и изчезва. Всяко докосване до съня с фокуса на будната ти мисъл сякаш води до неговото изтриване преди да си успял да го визуализираш. Но това е само вначалото.
2. - Пътят на интегрираното съзнание II. 2010-18
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120031800661
Свидетельство о публикации №120031800661
Рецензии
Четох дълго - над два часа вероятно. Често се връщах в текста и препрочитах прочетеното. Едновременно и всеобхватен, и кондензиран текст. Трябва да се чете, както се чете Библията, на части, за да се вникне в дълбочината и в реалната абстрактност на супересето. Текстът е като водопад и ако се впуснеш в тайнството му, ще се опияниш от бурните води на подсъзнанието. Хареса ми!
Благодаря за емоциите, Евгени.
К.
Красимир Георгиев 01.05.2020 15:31 • Заявить о нарушении
Благодаря за емоциите, Евгени.
К.
Красимир Георгиев 01.05.2020 15:31 • Заявить о нарушении
Благодаря много. Не знам какво да кажа. Благодаря за отзива и оценката. Звучи много хвалебствено. Може да се създаде впечатление, че прекалено хвалебствено. Освен да благодаря за такава оценка и да кажа, че бих се радвал ако текстът създава положително впечатление, ефект и въздействие, аз лично не бих го анализирал и обяснявал от своя страна, текстът трябва сам да си говори за себе си. Не е правен с цел да е есе, а е част (глава от част) от по-обхватна книга, с тема "Пътят на интегралното съзнание" или "Йога на интегралното съзнание". Истината е, че за мен текстът, заедно с всички други, свързани с него в обхвата на книгата и в контекста на цялата обща тема, е много важен. Изкаран е изцяло отвътре на базата на собствен размисъл и опит. Важен е за мен също и защото е резултат от много години размисъл и търсения, наистина много време и усилия, ангажирани с това. Възможно е да звучи малко високопарно, но е така. В целия комплекс се свързва реалното (отнасящо се практически и достижимо за всеки един, вкл. за всеки читател) и сюрреалното (от възможната гледна точка на читателя), (което не се отнася и не е достижимо за всеки един, вкл. за всеки читател, но се отнася за състояние на интегрирано съзнание - каквато е целта на Пътя на интегралното съзнание).
Това го казвам като малко пояснение, предвид, че текстът (вкл. в комплекса на свързаните текстове) има различни аспекти. За тези текстове, аз не бих правил "авторецензии" и не бих давал никакви обяснения, тълкувания и пр. Смятам, че текстовете трябва да си говорят сами за себе си, а всеки читател може да ги приема, според собствените си виждания, както прецени.
Още веднъж, благодаря за четенето и оценката. Има още доста нататък по тази тема, вкл. и голям обем оригинални текстове-материали, които(в качеството им на отделна час/глави) още не са приведени в окончателен (интегриран, обединен) завършен вид.
Поздрави.
П.п. Честит празник на труда!
Евгени Алексиев 01.05.2020 17:38 Заявить о нарушении
Това го казвам като малко пояснение, предвид, че текстът (вкл. в комплекса на свързаните текстове) има различни аспекти. За тези текстове, аз не бих правил "авторецензии" и не бих давал никакви обяснения, тълкувания и пр. Смятам, че текстовете трябва да си говорят сами за себе си, а всеки читател може да ги приема, според собствените си виждания, както прецени.
Още веднъж, благодаря за четенето и оценката. Има още доста нататък по тази тема, вкл. и голям обем оригинални текстове-материали, които(в качеството им на отделна час/глави) още не са приведени в окончателен (интегриран, обединен) завършен вид.
Поздрави.
П.п. Честит празник на труда!
Евгени Алексиев 01.05.2020 17:38 Заявить о нарушении
И много силно и постоянно ми напомня за последните дни преди 10-ти юни.
Евгени Алексиев 02.05.2020 11:10 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 02.05.2020 11:10 Заявить о нарушении
Благодаря много за концентрираната,обобщаваща,насърчителна и с прекрасни поетически образи и сравнения оценка! е.а.
Евгени Алексиев 03.05.2024 09:20 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 03.05.2024 09:20 Заявить о нарушении