КАТЮШАТА
/През седемдесет годините на миналия век на гости в нашия град Враца - беше Легендарната Катюша/
По пътища, от нея нявгя извървяни
Катюшата под мирното небе върви.
Върви през спомените за полета бранни
и за оплискани със кръв треви.
А листопада на оная светла есен
засипва я със злато – ордени без брой.
И като гълъби по нея кацат песни –
тя тия птици защити във боя.
Катерят се по легендарната стомана
усмихнати деца, валят цветя
по всяка нейна не зарасла рана
и слънцето на рамо носи тя.
Автор: Валентина Панова 2
Превод: Лариса Агнешина
***
© Copyright: Валентина Панова 2, 2020
Свидетельство о публикации №120031102102
Свидетельство о публикации №120031102102
Рецензии
