Песнь Орфея

Орфеева песен
Сънен пух дървесата покри
и през клоните, някак прозрачни,
дребно слънце надникна — сираче —
крехка сянка изви като дим…
Но Орфей — светъл дух през баира
появи се, погледна, реши се,
стисна флейта, раздвижил ресници
и подхвана да свири. И свири…
Щедър ручей чрез него запя
и полегнаха даже тревите
да го чуят до ноти, се свиха…
И Вселена Нова изгря!
                (Kati Vangelova)

Песнь Орфея
Сонным пухом скрыты дерева.
И сквозь ветви, что почти прозрачны
Солнце по-сиротски кажет зрак, но
Тень хрупка, как дым — видна едва...
Дух Орфея ярок на холме
Появился, посмотрел, решая,
Флейту сжал, ресницами дрожа, и
Заиграл, извлечь свой звук посмел...
И ручей его игрой запел,
И легла трава под эти звуки,
Сжалось всё до нот, до крайней муки...
И Вселенной обновлён предел!
                (Татьяна Богданова /Аксёнова/)


Рецензии