Дали Вятърът разбра ме?
Не зная…
Хукна шеметно нагоре- в планината,
да разказва
кое е хубавото
в хорското има’не,
как всичко се започна,
и къде и как
му идва краят…
Години са.
А сякаш беше вчера!
Пак да угаси наново
не забрави
свещичката, която
пламъчето си мъчеше
да скрие
зад стъклото на фенера.
Стоя до мраморната плоча
и думи...
Тихи думи думам.
А… Иде ми да вия!
В полуглас
© Copyright: Борис Калинов, 2020
Свидетельство о публикации №120022510451
Свидетельство о публикации №120022510451
Рецензии