Мъгла в превод на ирина петрова 24

Автор: Р. Русев

МЪГЛА
Автор: Р. Русев

Вървим,               
в сивия ден               
от прихлупени облаци.
В безслънчеви дни      
накуцват мечтите,         
търсещи стъпки по пясъка 
от морето отмити.      
Забравени думи -      
гнезда на надежда,   
шум от прибой      
и предателят вятър   
ги отнасят далече.   
Вървим,               
няма нужда от тях -    
изговорени думи      
вече без смисъл.       

Сенки две               
потъват в мъглата   
и проклинат               
късната есен.             
От фара лъч светлина 
чертае пътека.               
Идва мъгла - обич         
обгърнала светлината.
Сенките две,               
си правят в мъглата пътека 
след тях идва дъжда


Т У М А Н
Перевод: ИРИНА ПЕТРОВА 24

Идём,
в серый день
под приземистым небом.
В серые дни
прихрамывают мечты,
ищущие на песке следы,
смытые морем.
Забытые слова -
гнёзда надежды,
шум прибоя
и предательский ветер
вдаль их уносят.
Идём,
не нуждаясь в них -
в высказанных словах,
уже не имеющих смысла.

Две тени
тонут во мгле
и проклинают
позднюю осень.
Луч света от маяка
чертит дорогу.
Ложится туман - любовь,
объятая светом.
Две тени
во мгле держат путь,
за ними дождь идёт следом.