Русская поэзия XVII века

Русская поэзия XVII века
Руската поезия през ХVІІ век

След Ренесанса и Реформацията Европа навлиза в епохата на Просвещението. За Русия обаче XVII в. идва с тежки години. Периодът 1598-1613 г. е дамгосан с дълбока държавна, политическа, икономическа и социална криза, със стихийни бедствия и чуждестранни интервенции, глад и гражданска война. Тези страшни времена са описани от книжовници като манастирския иконом Аврамий Палицин в неговата „История в память впредъидущим родом” (1613-1626 г.) и дякон Иван Тимофеев в неговия „Временник” (до 1631 г.), от поети като княз Иван Хворостинин в „Словеса дней, и царей, и святителей московских” (1619 г.), княз Семьон Шаховской в „Повесть о некоем мнисе, како послася от бога на царя Бориса во отмщение крове праведнаго царевича Димитрия” (1650 г.) и др. Появява се литературата на освободителното движение и на борбите с чуждестранните завоеватели – „Новая повесть о преславном Российском царстве” (1611 г.), „Плач о пленении и конечном разорении Московского государства” (1612 г.) и др.
За Русия XVII в. е преходен етап от епохата на Средновековието към епохата на Новото време, от древната към новата руска литература. Важен литературен паметник на времето е църковнославянското „Сказание о Словене и Русе и городе Словенске” (1626-1634 г.) на митрополит Киприан, станало официална версия за началото на руската история и оказало силно влияние на руската историография. Ако приемем, че дотогава руската книжовност се е опирала главно на дамаскинската книжнина и фолклорния епос и е приемала римата и ритмиката предимно като възможна текстова украса, то на границата между XVI и XVII в. се поставят основите на творческата организация на текстовете и на руската писмена поезия. Паралелно с изобилието от жития, сказания, битоописания и летописи от различни краища на Русия като „Повесть об Ульянии Осорьиной” и „Повесть о Марфе и Марии”, белетризирани легенди и авантюристични писания като „Повесть о начале Москвы”, „Сказание об убиении Даниила Суздальского и о начале Москвы” и агиографската поетична „Повесть о Тверском отроче монастыре”, до голяма степен свързани с устни предания и народни песни, тематично и жанрово се поставят и развиват нови народнопоетични и книжовни традиции. След дълбокия историцизъм и патриотизъм на древната руска литература, сега руският творец е опиянен от безкрайните тематични възможности. Появяват се сатирични творби като „Повесть о Ерше Ершовиче, сыне Щетинникове”, развлекателни писания като „Повесть о Карпе Сутулове”, морално-философски притчи за продадената на дявола душа в „Повесть о Савве Грудцыне” и за блудния син в „Повесть о Горе-злощастии”, осмиващата продажните съдии „Повесть о Шемякином суде”, осмиващото нравите на духовенството „Сказание о попе Саве”, осмиващата социалната несправедливост „Азбука о голом и небогатом человеке”, а също и бисери на народната смехова култура със смехотворни персонажи на лакомници и пияници като „Повесть о Фоме и Ереме”, хвалебствия за находчивия човек от народа в „Сказание о роскошном житии и веселии”, „Сказание о крестьянском сыне”, „Повесть о бражнике” и др. На този обществен фон творят руските поети през XVII в.
Руската литература влиза в XVII в. с т.нар. виршева поезия. Какво означава виршева поезия? В буквален превод от латински вирши (versus) означава стихотворение. Виршите са стихотворен вид с църковно или светско съдържание, развит в Полша, Украйна, Белорусия и Русия. При виршевата поезия има произволна неравноделна ритмика и наивно римуване, виршите имат тонически, досилабически и силабически характер. През XVIII в. в разговорния руски език думата „вирши” придобива пренебрежителното значение на стихчета, поетични напъни, стихотворни опити. Това вероятно е свързано с литературоведческите диспути при преминаването около 1730 г. от силабическия стих към „по-организираното” силаботоническо стихосложение. Първите руски вирши се появяват през 1606 г. при съчинението с неизвестен автор „Иное сказание”.
Видни поети от това време са князете Семьон Шаховской и Иван Хворостинин, придворният Алексей Зюзин, служителите в държавната администрация Фьодор Гозвински и Антоний Подолски, а също първите руски стихотворци Авакум Петров, Алексей Онуфриев, Венедикт Буторин, Димитрий Ростовски, Карион Истомин, Мардарий Хоников, монах Герман, Силвестър Медведев, Симеон Полоцки и Тимофей Анкудинов. Сред жалоните, проправящи пътя на виршевата поезия от първата половина на XVII в., са Иван Фуников с „Послание дворянина к дворянину”, Фьодор Гозвински със „Слово о правах сребролюбца”, Антоний Подолски с „Послание некоему сребролюбителю”, Аврамий Палицин със „Стихи о побиваемых у дров”, Иван Шепелев-Наседка с „О римских и латынских панежах”, Семьон Шаховской с „Молитва против разлучения супружества”, Иван Хворостинин с „Молитва Христу Богу”, Иван Катирев-Ростовски с „Начало виршем, метяжным вещем”, Фьодор Шелешпански с „Послание князю Семиону Ивановичу”, Алексей Зюзин с „Послание Стефану Матвеевичу”, Михаил Татищев с „Послание царю” и Борис Репнин-Оболенски с „Казание о человеческой жизни двоестрочно, велми душеполезно”.
През 30-те години на XVII в. в Русия се появява т.нар. поръчкова учрежденска стихотворна школа. Популярни поети по това време са Стефан Горчак, Иван Шевелев Наседка, Стефан Горчак-син, Саватий, Алексей Романчуков, Нафанаил, Мартирий, Мардарий, Михаил Злобин, Агафон Тимофеев, Михаил Рогов, Ларион, Феоктист, Пьотър Самсонов, Михаил Игнатевич, Ермолай Азанчеев, Тимофей Акундинов и Алексей Онуфриев. Постепенно разговорният стих е изместен от по-организирания силабически стих. Сред по-изявените творби на силабическата поезия от този период са „Изложение на еретики-злохульники” на Иван Хворостинин, „Похвала турецкому султану” на Тимофей Акундинов, „Предисловие к Азбуковнику” на Евстратий, „Наставления ученику” на Савватий, „Не прииди, душа моя, в твой сов;тъ” на Нафанаил, „Милованиемъ и любовию нърав твой знаменуется” на Мардарий, „Меча гн;внаго аще не поверзеши” на Мартирий, „Послание Феоктисту” на Ларион, „От Феоктиста к Лариону старцу отв;щание” на Феоктист, „Море мысленое всегда волнуется” на Митрофан, „Не дивно во благополучении возгоржение” на Алексей Романчуков, „Ино ко иному о щедротств;” на Михаил Злобин, „Послание князю С. И. Шаховскому” на Фьодор Шелешпански, „Стихи двоестрочни о книзе сей” на Алексей Онуфриев, „Стихи воспоминати смерть прив;тствомъ” на Карион Истомин, „Стихотворения к Библии Пискатора” на Мардарий Хоников, „Блаженству тезоименитаго” на архимандрит Герман, „Эпитафия архимандриту Герману” на архимандрит Никанор, „Вирши из Латухинской степенной книги” на архимандрит Тихон, „Стих о душе” на протопоп Аввакум, „Како возможемъ достойно хвалити” на Епифаний Славинецки, „Эпитафии” на Евфимий Чудовски, „Епитафионъ” на Силвестър Медведев, „Кант Димитрию Солунскому” на Димитрий Ростовски, „Ты, облеченна в солнце, Д;во Богомати” на Стефан Яворски, „Стихи ут;шныи къ лицу единому” на Симеон Полоцки.
Първото произведение на разговорен руски език е автобиографията „Житието на протопоп Авакум“ („Житие протопопа Аввакума”) на протойерей Авакум Петров, написана в средата на XVII в. Новаторските текстове на Авакум Петров го правят родоначалник на свободното образно слово в Русия.
Любопитен цвят в творческия обзор на времето има литературата на т.нар. поети-изменници. Сред тях е чиновникът Тимофей Акундинов – международен авантюрист и самозванец, представящ се за наследник на руския трон. Той е един от първите руски поети, съчинявал силабически стихове. Автор е на стихотворни творби като „Декларация московскому посольству”, „На нынешнюю московскую власть” и др., в които има изящен за времето си литературен език. Осъден е на смърт и през 1654 г. е убит в Москва „чрез разчетворяване”. Друг поет „изменник” е Григорий Котошихин, написал през 1667 г. съчинението „О России в царствование Алексея Михайловича”. През същата година е осъден на смърт с обвинение за убийство и е обезглавен.
Пруз 1653 г. патриарх Никон започва мащабна унификация на руския църковен обряд със съвременните православни обреди. Реформата се отрича от т.нар. старообрядци, които защитават славяно-византийските традиции. При създалия се църковен разкол противници на реформата, сред които Йоан Лукиянов, протойерей Авакум Петров, свещеник Лазар, дякон Фьодор Иванов и соловецкият старец Епифаний, са вкарани в затвора, където продължават да създават творби в защита на старата вяра.
Руската драматургия. През 1672 г. към двореца на цар Алексей Михайлович е основан постоянен театър. Първи режисьор и драматург е Йохан Грегори, написаната и поставена от него през 1672 г. творба „Артаксерксово детство” е първата пиеса на руския театър. Започнали редовни театрални представления и в първото в Русия висше учебно заведение (1687 г.) – Славяно-гръко-латинската академия в Москва. Голяма обществена популярност по това време има пиесата „Комедия на Рождество Христово” на Димитрий Ростовски.
Важна роля за въвеждането на силабическата поезия в Русия има белорусинът Симеон Полоцки, който от 1664 г. живее в Москва. Симеон Полоцки е първият руски професионален поет и литератор. В поезията на Полоцки разговорният език е прецизиран в книжовен език, стиховете му имат просветителски, възпитателен и нравствен заряд. Като първи придворен поет той създава десетки тържествени панегерични поетични творби с послания към просветения държавник, първообрази на хвалебствените оди за самодържеца, просветителя и законотвореца като символ на руската държава. Поетът е пазител на нравствените ценности в държавата, стиховете му громят невежеството, поезията му обхваща и злободневни, и общочовешки теми, засягащи обществено-политически проблеми и свързани с науката, литературата, медицината, географията, историята, зоологията и др. Симеон Полоцки е родоначалник и на оригиналната руска драматургия – с комедията в стихове „Комидия притчи о блудн;м сын;” и трагедията в стихове „О Навходоносоре царе, теле злате и о триех отроцех, в пещи не сожженных”.
След смъртта на Симеон Полоцки мястото на придворен поет и библиотекар към Московския печатен двор заема неговият ученик Силвестър Медведев, който оглавява т.нар. латинстващи творци и повежда борба с писателите гръкофили патриарх Йоаким, йеродякон Дамаскин, Евфимий Чудовски, Йоаникий Лихуд и Софроний Лихуд. Загубил политическата битка, той е осъден на смърт и е убит през 1691 г.
Към края на XVII в. в литературните среди на Русия се появява придворният поет Карион Истомин. Творчеството му е богато и оригинално, пише стихотворения, панегирици, епитафии и епиграми. През 1694 г. излиза новаторският му педагогически труд – стихотворният „Букварь”, който ще бъде един от главните учебници през следващия век.
През XVII в. руската интелигенция се опитва да навакса изпуснатите възможности от предишните векове на Средновековието и все по-често насочва погледа си към световната култура. Все по-силно става привличането към западноевропейската литература и към светските жанрове. За мнозина руски литератори вече не са непознати поезията на Джон Дон, Джон Милтън, Едмънд Спенсър, Джон Лили, Томас Уайът и Хенри Хауърд, творческите постижения на Лопе де Вега, Пиер Корней, Педро Калдерон, Жан-Батист Молиер и др. Превеждат се много сборници със светски мотиви, нравоучителни повести, занимателни четива, комични случки и анекдоти. Важен преводачески център през XVII в. е Посолският приказ (1549-1720 г.) – правителствено учреждение за регулиране на чуждестранните връзки на Русия. През 1607 г. Фьодор Гозвински превежда басните на Езоп, през 1677 г. Иван Гудански превежда рицарската „История о Мелюзине”. Активно работят преводачи като Ян Кохановски, Веспасиан Коховски, Андрей Белобоцки, Якопоне да Тоди и Герман Гуго. Сред богатирските приказки в народната култура е обработената литературно „Повесть о Еруслане Лазаревиче”, адаптация на поемата „Шах-наме” на иранския поет Фирдоуси от Х в.
Накъде се движи светът през ХVІІ в.? Златна епоха за изкуствата в Китай и в Япония, масово основаване на колонии в двете Америки, културен разцвет и научна революция в Европа. През 1616 г. умира Шекспир, през 1626 г. е завършена църквата „Свети Петър” във Ватикана, през 1632 г. в Индия започва строежът на мавзолея Тадж Махал. Към 1650 г. световната интелигенция обсъжда скептичната философия на Рене Декарт, който се превръща в предвестник на Просвещението, през 1690 г. философът Джон Лок публикува своя „Опит върху човешкия разум”, с който се утвърждава като баща на класическия либерализъм. През целия период в Европа все още се изгарят на клади вещици, а светът се раздира от десетки войни, революции и въстания. Руско-полската война от 1609 до 1618 г., а също войните на Швеция с Русия, Полша и Дания, 30-годишната война между католици и протестанти в Европа от 1618 до 1648 г., Англо-френската война (1627-1629 г.), Френско-испанската война (1635-1659 г.), Португалската война за независимост (1637-1668 г.), Английската гражданска война от 1642 до 1651 г. и войните между Англия, Шотландия и Ирландия, Англо-испанската война (1654-1660 г.), войните на Турция с Полша, Венеция, Австрия и Русия, войните на Франция с Холандия, Швеция и Англия и мн.др. В България избухват Второто търновско въстание срещу турските поробители, предвождано от Ростислав Стратимирович (1686 г.), Чипровското въстание (1688 г.), Карпошовото въстание (1689 г.). В Русия избухват Меденият бунт (1662 г.), Соловецкото въстание (1668-1676 г.), Въстанието на Степан Разин (1670-1671 г.), Стрелецкият бунт (1682 г.). Това са години на тежки сблъсъци между силите на реакцията и силите на прогреса, преходен период от края на европейския феодализъм към заченките на новия обществен ред. Но въпреки активните революционни процеси в света все още се съхраняват абсолютните монархии. Започнал със смутните времена и с великия масов глад от 1601 до 1603 г., за Русия ХVІІ в. ще бъде период на разрастване, модернизация и възход.
Кой властва над Русия през ХVІІ в.? Борис I Годунов (царувал 1598-1605 г.). Колонизира Сибир, строи градове, грижи се за образованието на народа. Фьодор II Борисович (1605 г.). Царувал месец и половина. Лъже-Димитрий I (царувал 1605-1606 г.) – узурпатор. Василий IV Шуйски (1606-1610 г.). Последният руски владетел от династията Рюрикови. Следва междуцарствие с управата на Фьодор Мстиславски, Дмитрий Трубецкой, Иван Заруцки, Прокопий Ляпунов, Дмитрий Пожарски, Кузьма Минин и Владислав IV Сигизмундович (1610-1613 г.). Анархия в държавата. Михаил I Романов (1613-1645 г.). Мир и порядък в държавата. Данъчни реформи, усвояване на Сибир, строителство на нови градове. Съуправляващ от 1619 до 1633 г. е патриарх Филарет. Родът Романови ще управлява страната до руската революция от 1917 г. Алексей I Михайлович (1645-1676 г.). Разкол в църквата след църковните реформи. Опитът за замяна на сребърните монети с медни завършва с провал. Възвръщане на територии. Продължава колонизирането на Сибир, руските владения се разширяват до бреговете на Тихи океан. През 1667 г. е построен първият руски кораб. Фьодор III Алексеевич (1676-1682 г.). Допълнителни данъци и налози. Успешна война с Турция, присъединяване на нови територии. В Москва се строят красиви каменни сгради. София Алексеевна (1682-1689 г.). Регентство. Сключен е мир с Полша. Сключен е първият руско-китайски договор. Неуспешни походи срещу кримските татари. Иван V Алексеевич (1682-1696 г.). Съвместно царуване със сестра си София Алексеевна и с брат си Петър I. Петър I Велики (1689-1721 г.). Обикаля Европа. Извършва реформи в армията, създава военен флот. Отвоюва от турците крепостта Азов, построява крепостта Таганрок. Открива инженерни, медицински, математически, навигационни и артилерийски училища и школи. Решава началото на новата година да е не 1 септември, а 1 януари.
През XVII в. творят редица дейци на културата, науката и изкуствата като математика Леонтий Магницки, картографа Василий Киприянов, инженера Яков Брюс, историка Василий Татишчев, изследователите Фьодор Соймонов и Карл Верден и др. Сред тях са и руските поети.
Със стихотворството на поетите от XVII в. в Русия се заражда светска художествена литература от нов тип. Формира се руският литературен барок, сменил поетичните техники и ритмичните синтези от досилабическите куплетизми в началото на века към силабическата поезия през втората половина на XVII в.
В раздела са включени 16 творби на 12 руски поети, творили през ХVІІ в.

--- --- --- http://www.stihi.ru/2013/10/07/4981

Азбучен ред по първото име на поета:

Авакум Петров (протойерей Аввакум Петрович Петров) – ~1620-1682 г.
Алексей Онуфриев (Алексей Захарьевич Онуфриев) – средата на XVII в.
Венедикт Буторин (инок Венедикт Буторин) – втората половина на XVII в.
Димитрий Ростовски (святитель Димитрий Ростовский) – 1651-1709 г.
Иван Хворостинин (Иван Андреевич Хворостинин-Старков) – 15??-1625 г.
Карион Истомин (иеромонах Карион Истомин) – ~1645-~1722 г.
Мардарий Хоников (Мардарий Хоныков/ Хоников) – втората половина на XVII в.
Монах Герман (архимандрит Герман) – 16??-1682 г.
Семьон Шаховской (Семён Иванович Шаховской) – ~1580-~1655 г.
Силвестър Медведев (Симеон/ Сильвестр Агафонович Медведев) – 1641-1691 г.
Симеон Полоцки (Самуил Гаврилович/Емельянович Петровский-Ситнианович/ Симеон Полоцкий) – 1629-1680 г.
Тимофей Анкудинов (Тимофей Дементьевич Анкудинов) – 1617-1654 г.

--- --- ---

Азбучен ред по фамилното име на поета:

Анкудинов Тимофей (Тимофей Дементьевич Анкудинов) – 1617-1654 г.
Буторин Венедикт (инок Венедикт Буторин) – втората половина на XVII в.
Истомин Карион (иеромонах Карион Истомин) – ~1645-~1722 г.
Медведев Силвестър (Симеон/ Сильвестр Агафонович Медведев) – 1641-1691 г.
Монах Герман (архимандрит Герман) – 16??-1682 г.
Онуфриев Алексей (Алексей Захарьевич Онуфриев) – средата на XVII в.
Петров Авакум (протойерей Аввакум Петрович Петров) – ~1620-1682 г.
Полоцки Симеон (Самуил Гаврилович/Емельянович Петровский-Ситнианович/ Симеон Полоцкий) – 1629-1680 г.
Ростовски Димитрий (святитель Димитрий Ростовский) – 1651-1709 г.
Хворостинин Иван (Иван Андреевич Хворостинин-Старков) – 15??-1625 г.
Хоников Мардарий (Мардарий Хоныков/ Хоников) – втората половина на XVII в.
Шаховской Семьон (Семён Иванович Шаховской) – ~1580-~1655 г.


Рецензии
Как основательно разместили поэтов на полочках 17 века. Отличный материал для любознательных! Спасибо за доблестный труд! Здоровья Вам и творческого долголетия! С уважением, Василий Загорулько.

Василий Загорулько   20.07.2020 13:34     Заявить о нарушении
Спасибо большое за отзыв и пожелания, Василий.
Удачи, здоровья и вдохновения!
С уважением и дружеским приветом,
Красимир

Красимир Георгиев   20.07.2020 19:59   Заявить о нарушении
На это произведение написано 6 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.