Русская поэзия xviii века

                Русская поэзия XVIII века
Руската поезия през ХVІІІ век

И за Европа, и за Русия ХVІІІ в. е ера на Просвещението. Реформирането на държавния апарат от Петър I води до ускорено изграждане на руската централизирана държава. Русия се развива във всички сфери на културния и обществения живот, влиянието й в Европа се увеличава. Културните и политическите реформи на Петър I Велики и на Екатерина II Велика помагат за развитието на образованието, куртурата и печата, руската литература излиза от регионалната си изолация, започва изграждането на руската национална литература и на руския литературен език.
Докато в страните от Западна Европа литературата вече се е отделила от църквата и е станала светска, Русия влиза в началото на ХVІІІ в. главно с панегирични писания и с литература на житията, но избухналият стремеж към творческа свобода и жанрова широта бързо води до появата на класицизма, сантиментализма и заченките на романтизма. 
След поетите, свързани със силабическото стихосложение, като Симеон Полоцки, Силвестър Медведев, Стефан Яворски и Петър Буслаев, през първите десетилетия на ХVІІІ в. с творбите на Феофан Прокопович, Антиох Кантемир, Василий Тредиаковски, Михаил Ломоносов и Александър Сумароков се полагат основите на руската класическа литература, събираща опита на античното творчество и на европейското изкуство. Откроява се личността на новия тип писател, който разширява творческата си палитра в социалното пространство на Русия и е наставник на народа и на неговите водачи. Появява се концепцията за просветения абсолютизъм, при която творецът учи монарха. Ломоносов учи Елизавета I, Новиков учи Павел I, Фонвизин и Державин учат Екатерина II, Карамзин наставлява Александър I. Поети, писатели, философи, учени и общественици като Николай Новиков, Денис Фонвизин, Якоб Козелски, Дмитрий Аничков, Семьон Десницки, Николай Курганов, Александър Радишчев, Иван Крилов и мн. др. утвърждават традициите на просветителския класицизъм, водещ след себе си до искриците на просветителския реализъм. Двигатели на този процес са Василий Тредиаковски и Александър Сумароков, Гаврила Державин и Павел Фонвизин, Александър Радишчев и Николай Карамзин. Последователният поет класицист Сумароков например работи със собствени лирични иновации в десетки поетични жанрове като стихотворение, ода, елегия, сатира, пародия, басня, епиграма, песен и др. През 1729 г. Антиох Кантемир пише първата сатира, която ще формира облика на руската поезия през следващите два века, през 1735 г. Василий Тредиаковски предлага революционна реформа в стихосложението, през 1739 г. Михаил Ломоносов дава пример за ново художествено стихотворство с одата си „На взятие Хотина”. Така за едно десетилетие тези трима руски поети полагат темелите на руската словесност на новото време и класицизмът задълго се превръща в господстващо литературно направление, при което творецът е изкушен от света на прекрасното, противопоставящ се на реалния свят.
Излиза първият руски вестник – в. „Ведомости” (1703 г.), основан е първият постоянен руски театър (1756 г.), създадени са Руската академия на науките (1724 г.), Московският университет (1755 г.) и Художествената академия (1760 г.).
Да почетем първопроходците. Създател на руската ода е Михаил Ломоносов, създател на руската трагедия е Александър Сумароков, създател на руската сатира е Антиох Кантемир, създател на руската битова комедия е Денис Фонвизин, основател на руския сантиментализъм е Николай Карамзин, основите на епическата поема се поставят от Феофан Прокопович, първият професионален руски филолог и съосновател на силаботоническото стихосложение е Василий Тредиаковски.
Утвърждаването на силаботоническата система води до бързо развитие на руската поезия. През 1735 г. основата е поставена с напътствията на Василий Тредиаковски в „Нов и кратък начин за добавяне на руски поеми” („Новый и краткий способ к сложению российских стихов с определениями до сего надлежащих званий”), а с „Писмо за правилата на руската поема” („Письмо о правилах российского стихотворства”) на Михаил Ломоносов от 1739 г. реформата на руското стихосложение е завършена. Граматичните правила на езика са уточнени през 1755 г., когато Михаил Ломоносов издава „Российская грамматика”, и през 1773 г., когато Антон Барсов публикува „Краткие правила российской грамматики”.
През 60-те години бурно се развива сатирата, осмиваща социалните противоречия и изразяваща антидворянските тенденции в Русия. Общественото мнение се формира от ярките представители на руската сатирична литература Денис Фонвизин, Антиох Кантемир, Яков Княжнин, Александър Сумароков, Николай Новиков, Василий Капнист и Иван Крилов, проправили пътя за своите следовници Александър Грибоедов, Александър Сухово-Кобилин, Николай Некрасов и Николай Гогол. От 1760 до 1790 г. излизат десетки сатирични списания като „Полезное увлечение”, „Свободные часы”, „Почта духов”, „Зритель”, „Смесь”, „Трутень” и др. В борбата срещу самодържавието и крепостничеството се откроява фигурата на първия руски поет революционер – Александър Радишчев.
След талантливи поети на класицизма от средата на ХVІІІ в. като Николай Поповски, Алексей Ржевски, Иван Барков, Василий Петров и мн.др., през 70-те години Василий Капнист, Иван Хеминцер и Николай Лвов търсят нови пътища в изкуството. С поетичните кръгове около сп. „Полезно забавление” („Полезное увеселение”) в руската литература се появява творческото течение сантиментализъм, изявило Михаил Херасков, Николай Карамзин, Михаил Муравьов, Юри Неледински-Мелецки, любовните песни на Иван Дмитриев. Сантиментализмът подготвя руския романтизъм от началото на ХIХ в. и кълновете на направлението реализъм, заложени в енциклопедичния устрем на литератора Павел Фонвизин и на Гаврила Державин – бащата на руските поети, както го нарича Белински.
Кой властва над Русия през ХVІІІ в.? Петър I Велики (царувал 1682-1725 г.) – последен цар на Русия и първи всеруски император. Реформатор на руската държавност. Построил и открил много градове, училища, печатници. Екатерина I (царувала 1725-1727 г.). Балове и празненства, застой. Петър II (царувал 1727-1730 г.). 11-14 годишен. Държавната власт е във Върховния таен съвет. Анна Йоановна (царувала 1730-1740 г.). Деградация на държавността. Иван VI Антонович (царувал 1740-1741 г.). Двумесечният император Иван. Елизавета I Петровна (царувала 1741-1761 г.). Данъчна реформа, основани са първите руски банки, отменено е смъртното наказание, разширяване на правата на дворянството. Екатерина II Велика (царувала 1762-1796 г.). Държавни и културни реформи, усилен флот, руската империя е разширена на запад и на юг. Крепостните селяни са превърнати в роби, регрес на демократичните институции. Павел I (царувал 1796-1801 г.). Държавни реформи, ограничаващи правата на дворянството. Убит е от свои офицери в спалнята си.
Накратко – накъде върви човечеството през същия този ХVІІІ в., в който епохата на абсолютизма се преплита с епохата на индустриалната революция и с мощните движения за всеобща обществена промяна, наречени Просвещението. Когато през 1703 г. на брега на Балтийско море е основан гр. Санкт Петербург, в Европа и в света ври и кипи от събития, които ще доведат до войни, революции и обществени преобразувания. ХVІІІ в. е периодът на големите пътешествия и на географските открития на Джеймс Кук, Джордж Ванкувър и др. мореплаватели и изследователи. В Австралия пристигат първите заселници, американските колонисти обявяват независимост от Британия и започват американската революция, завършила с Парижкия договор от 1783 г. и с избирането на първия американски президент Джордж Вашингтон през 1789 г., когато с щурма на Бастилията избухва френската революция, подготвила преврата от свалянето на Директорията през 1799 г. При управлението на Екатерина Велика, която е последният абсолютен монарх на голяма държава през ХVІІІ в., се формира руското Просвещение и продължава модернизацията на Русия. Паралелно с експанзията на Русия в Крим, Полша и Сибир върви и процесът на културното влияние на западния свят над цвета на руската общественост. През 1733 г. влиятелният мислител на просвещението Волтер публикува своите „Философски писма”, през 1748 г. Монтескьо публикува „Духът на законите”, а през 1776 г. Адам Смит публикува „Богатството на народите”. Новите революционни мисли бързо стигат до Русия. Руската императрица Елизавета Петровна чете творби на Джонатан Суифт, руската императрица Екатерина Велика чете Волтер, Екатерина Велика, Николай Новиков и Николай Карамзин четатДаниел Дефо и пишат своите творби за деца, руското дворянство чете творби на Готхолд Лесинг и Жан Жак Русо, руската интелигенция е запозната с публикуваната от Дидро, Жокур и д,Аламбер в периода 1751-1772 г. „Енциклопедия” – компедиум от знания за литературата и изкуствата, науката и историята. На този фон покълват новите филизи на руската поезия.
В раздела са включени 86 творби на 56 руски поети, творили през ХVІІІ в. При периодизацията на руската поезия в раздела не са спазени точно границите на столетието и са включени и руски поети от ХVІІІ в., творили и в началото на ХІХ в. Включени са поети от руската предкласика до Николай Карамзин, творчеството на които предшества кардиналните реформи в руската поезия от началото на ХІХ в. при Константин Батюшков, Василий Жуковски и Александър Пушкин.


--- --- --- http://www.stihi.ru/2013/06/13/3477

Азбучен ред по първото име на поета:

Адриан Дубровски (Адриан Илларионович Дубровский) – 1733-~1785 г.    
Александър Аблесимов (Александр Онисимович Аблесимов) – 1742-1783 г.      
Александър Клушин (Александр Иванович Клушин) – 1763-1804 г.      
Александър Радишчев (Александр Николаевич Радищев) – 1749-1802 г. 
Александър Сумароков (Александр Петрович Сумароков) – 1717-1777 г. 
Алексей Ржевский (Алексей Андреевич Ржевский) – 1737-1804 г. 
Андрей Нартов (Андрей Андреевич Нартов) – 1736/1837-1813 г.
Анна Бунина (Анна Петровна Бунина) – 1774-1829 г.      
Анна Жукова (Анна Сергеевна Жукова) – 17??-1799 г.      
Антиох Кантемир (Антиох Дмитриевич Кантемир) – 1708-1744 г. 
Василий Капнист (Василий Васильевич Капнист) – 1758-1823 г.
Василий Майков (Василий Иванович Майков) – 1728-1778 г.      
Василий Петров (Василий Петрович Петров) – 1736-1799 г.    
Василий Попугаев (Василий Васильевич Попугаев) – 1778-1816 г. 
Василий Пушкин (Василий Львович Пушкин) – 1766-1830 г. 
Василий Рубан (Василий Григорьевич Рубан) – 1742-1795 г.      
Василий Тредиаковский (Василий Кириллович Тредиаковский) – 1703-1769 г.
Гавриил Каменев (Гавриил Петрович Каменев) – 1772-1803 г. 
Гаврила Державин (Гаврила Романович Державин) – 1743-1816 г. 
Григори Сковорода (Григорий Саввич Сковорода) – 1722-1794 г.      
Григори Ховански (Григорий Александрович Хованский) – 1767-1796 г.      
Екатерина Втора Велика (София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст/ Екатерина Вторая Великая) – 1729-1796 г.      
Ермил Костров (Ермил Иванович Костров) – 1755-1796 г. 
Иван Барков (Иван Семёнович Барков) – 1732-1768 г. 
Иван Бахтин (Иван Иванович Бахтин) – 1756-1818 г.      
Иван Дмитриев (Иван Иванович Дмитриев) – 1760-1837 г.      
Иван Долгоруков (Иван Михайлович Долгоруков/ Долгорукий) – 1764-1823 г.    
Иван Елагин (Иван Перфильевич Елагин) – 1725-1794 г.      
Иван Крилов (Иван Андреевич Крылов) – 1769-1844 г.      
Иван Пнин (Иван Петрович Пнин) – 1773-1805 г. 
Иван Хемницер (Иван Иванович Хемницер) – 1745-1785 г.
Иполит Богданович (Ипполит Фёдорович Богданович) – 1743-1803 г. 
Иринарх Завалишин (Иринарх Иванович Завалишин) – 1762-1821 г.      
Михаил Ломоносов (Михаил Васильевич Ломоносов) – 1711-1765 г. 
Михаил Муравьов (Михаил Никитич Муравьёв) – 1757-1807 г. 
Михаил Попов (Михаил Иванович Попов) – 1742-1790 г. 
Михаил Херасков (Михаил Матвеевич Херасков) – 1733-1807 г. 
Николай Карамзин (Николай Михайлович  Карамзин) – 1766-1826 г. 
Николай Лвов (Николай Александрович Львов) – 1751-1803 г.      
Николай Поповский (Николай Никитич Поповский) – 1730-1760 г.      
Николай Смирнов (Николай Семёнович Смирнов) – 1767-1800 г.    
Павел Икосов (Павел Павлович Икосов) – 1760-1811 г.      
Павел Фонвизин (Павел Иванович Фонвизин) – 1746-1803 г.      
Пьотр Карабанов (Пётр Матвеевич Карабанов) – 1765-1829 г.      
Пьотър Шаликов (Петр Иванович Шаликов) – 1768-1852 г.    
Семьон Бобров (Семён Сергеевич Бобров) – 1763-1810 г.      
Сергей Марин (Сергей Никифорович Марин) – 1776-1813 г.      
Сергей Тучков (Сергей Алексеевич Тучков) – 1767-1839 г.      
Феофан Прокопович (Архиепископ Новгородский Феофан/ Елеазар Прокопович) – 1681-1736 г.      
Фьодор Волков (Фёдор Григорьевич Волков) – 1729-1763 г.      
Фьодор Дмитриев-Мамонов (Фёдор Иванович Дмитриев-Мамонов) – 1727-1805 г.      
Фьодор Емин (Фёдор Александрович Эмин) – 1735-1770 г.       
Юри Неледински-Мелецки (Юрий Александрович Нелединский-Мелецкий) – 1752-1828 г.    
Яков Княжнин (Яков Борисович Княжнин) – 1740-1791 г.         

--- --- --- 

Азбучен ред по фамилното име на поета:

Аблесимов Александър (Александр Онисимович Аблесимов) – 1742-1783 г.
Барков Иван (Иван Семёнович Барков) – 1732-1768 г.
Бахтин Иван (Иван Иванович Бахтин) – 1756-1818 г.
Бобров Семьон (Семён Сергеевич Бобров) – 1763-1810 г.
Богданович Иполит (Ипполит Фёдорович Богданович) – 1743-1803 г.
Бунина Анна (Анна Петровна Бунина) – 1774-1829 г.
Верьовкин Михаил (Михаил Иванович Верёвкин) – 1732-1795 г.
Волков Фьодор (Фёдор Григорьевич Волков) – 1729-1763 г.
Державин Гаврила  (Гаврила Романович Державин) – 1743-1816 г.
Дмитриев Иван (Иван Иванович Дмитриев) – 1760-1837 г.
Долгоруков Иван (Иван Михайлович Долгоруков/ Долгорукий) – 1764-1823 г.
Дубровски Адриан (Адриан Илларионович Дубровский) – 1733-~1785 г.
Екатерина Втора Велика (София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст/ Екатерина Вторая Великая) – 1729-1796 г.
Елагин Иван (Иван Перфильевич Елагин) – 1725-1794 г.
Емин Фьодор (Фёдор Александрович Эмин) – 1735-1770 г.
Жукова Анна (Анна Сергеевна Жукова) – 17??-1799 г.
Завалишин Иринарх (Иринарх Иванович Завалишин) – 1762-1821 г.
Икосов Павел (Павел Павлович Икосов) – 1760-1811 г.
Каменев Гавриил (Гавриил Петрович  Каменев) – 1772-1803 г.
Кантемир Антиох (Антиох Дмитриевич Кантемир) – 1708-1744 г.
Капнист Василий (Василий Васильевич Капнист) – 1758-1823 г.
Карабанов Пьотр (Пётр Матвеевич Карабанов) – 1765-1829 г.
Карамзин Николай (Николай Михайлович Карамзин) – 1766-1826 г.
Клушин Александър (Александр Иванович Клушин) – 1763-1804 г.
Княжнин Яков (Яков Борисович Княжнин) – 1740-1791 г.
Костров Ермил (Ермил Иванович Костров) – 1755-1796 г.
Крилов Иван (Иван Андреевич Крылов) – 1769-1844 г.
Ломоносов Михаил (Михаил Васильевич Ломоносов) – 1711-1765 г.
Львов Николай (Николай Александрович Львов) – 1751-1803 г.
Майков Василий (Василий Иванович Майков) – 1728-1778 г.
Мамонов Фьодор (Фёдор Иванович Дмитриев-Мамонов) – 1727-1805 г.
Марин Сергей (Сергей Никифорович Марин) – 1776-1813 г.
Муравьов Михаил (Михаил Никитич Муравьёв) – 1757-1807 г.
Нартов Андрей (Андрей Андреевич Нартов) – 1736-1813 г.
Неледински-Мелецки Юри (Юрий Александрович Нелединский-Мелецкий) – 1752-1828 г.
Петров Василий (Василий Петрович Петров) – 1736-1799 г.
Пнин Иван (Иван Петрович Пнин) – 1773-1805 г.
Попов Михаил (Михаил Иванович Попов) – 1742-1790 г.
Поповский Николай (Николай Никитич Поповский) – 1730-1760 г.
Попугаев Василий (Василий Васильевич Попугаев) – 1778-1816 г.
Прокопович Феофан (Архиепископ Новгородский Феофан/ Елеазар Прокопович) – 1681-1736 г.
Пушкин Василий (Василий Львович Пушкин) – 1766-1830 г.
Радишчев Александър (Александр Николаевич Радищев) – 1749-1802 г.
Ржевский Алексей (Алексей Андреевич Ржевский) – 1737-1804 г.
Рубан Василий (Василий Григорьевич Рубан) – 1742-1795 г.
Сковорода Григори (Григорий Саввич Сковорода) – 1722-1794 г.
Смирнов Николай (Николай Семёнович Смирнов) – 1767-1800 г.
Сумароков Александър (Александр Петрович Сумароков) – 1717-1777 г.
Тредиаковский Василий (Василий Кириллович Тредиаковский) – 1703-1769 г.
Тучков Сергей (Сергей Алексеевич Тучков) – 1767-1839 г.
Фонвизин Павел (Павел Иванович Фонвизин) – 1746-1803 г.
Хемницер Иван (Иван Иванович Хемницер) – 1745-1785 г.
Херасков Михаил (Михаил Матвеевич Херасков) – 1733-1807 г.
Ховански Григори (Григорий Александрович Хованский) – 1767-1796 г.
Шаликов Пьотър (Петр Иванович Шаликов) – 1768-1852 г.