Автор: Генка Богданова
І.
Пъпката разцъфна в нежен цвят,
узря след него плод чудесен.
Той остави сладък аромат,
вкуса на мед и птича песен….
Днес, когато дните ми летят
към ранната ми хладна есен,
в сърцето ми разпуква цвят,
узрява плод и бликва песен.
ІІ.
Щурците се сбогуват с лятото
и тъжна е прощалната им песен.
То, лятото, си тръгна с ятото
на птиците, отлитащи наесен.
Но догодина други “гъдулари”
с песен ще посрещнат друго лято.
А то в гнездата стари ще завари
рожбите на прелетното ято.
ІІІ.
Като щурците натъжени
сърцата с младост се сбогуват.
Отлитат дните преброени
и много кратки ни се струват.
Но струва ли си да тъгуваш
за неизбежната раздяла,
смехът на младостта щом чуваш
в гласчета детски зазвъняла?
Тя пак е тук. И пак е с тебе
отлитналата твоя младост,
и ти отново си обсебен
от планове, мечти и радост.
Метаморфози
© Copyright: Генка Богданова, 2020
Свидетельство о публикации №120013105043
Свидетельство о публикации №120013105043
Рецензии