Автор: Р. Русев
Притихна земята,
дойде есента.
Листата по клоните
без следа отлетяха.
Останаха топлите мои ръце
и твоите пръсти студени,
които опитвам да стопля.
Бархетно време,
меко и чисто,
топлината е в него
и в нея потъвам.
Тихо полъхва
вятър вечерен,
гали лицето
и бялата тениска твоя -
(петно в края на парка)
се скрива сред храстите
и дълго се лута
сред самотна пътека.
Бяла мъгла за довиждане...
Бялата тениска
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120012506985
Свидетельство о публикации №120012506985
Рецензии