Рашко Шампиона

Автор: Генка Богданова

Някога, то бе отдавна,
в общината наша славна,
когато уж „ живяхме лошо“
под ботуша на бай Тошо“,
всяко село тук цъфтеше.
Работа навред кипеше
всяка пролет, всяко лято
в АПК – то ни богато.

И тогаз, защо да крия,
имаше и щуротии,
правеха се сметки тънки,
случваха се и издънки.
Да, но ако „ сгазиш лука“,
бързо вземаш си поука – 
щом получиш порицание
на обществено събрание.

Та един такъв хитряга,
решил от работа да бяга,
от жена си да почине.
Обявил, че ще замине
за два месеца „запас“
в „секретна рота“, във  Бургас.
Щом с „документи“ се сдобил,
той Шефа си предупредил,
че е повикан за запас
и ще пътува с Атанас
до Ямбол, после - с влака.

Отбил се Рашко в хоремага
спокойно да се  зареди,
не с някакви си там води,
а с консерви, със мезета
и с ракия – две шишета-
уж за своите акрани –
 с повиквателни събрани.
Взел си „сбогом“ той с жената,
нацелувал си децата
и с Ладата на Атанас,
уж потеглил към Бургас.
Но във Ямбол хванал влака,
че във София го  чака
руса мацка  на „терен“
от АПК-то предплатен.
Рашко наш отдавна знаел -
А Пе Ка-то има стая
във хотела – там, където
работело и момето.
„Много рядко е заета.“-
съобщило му момето. -
Ключовете са у мен,
там ще бъдеш настанен.
Ще се любим с тебе скрито,
мили Рашко до насита!
Ако някой те попита,
ще му хвърлиш прах в очите,
че си тук в командировка.
С кецове, с екипировка,
с бяла лента на главата,
тренираш за шампионата
по борба „свободен стил.
Тъй ще казваш, друже мил!
Ужким, тук  в шампионата
представляваш А Пе Ка – то.

Но не щеш ли, тръгнал Шефа,
не за да си прави кефа,
не по собствено желание,
а на важно съвещание
във Софийския им Тръст.
Водел  Рашковия тъст –
финансист във А Пе Ка –то.
Във хотелчето познато
щели да нощуват двама.
- Друг командирован няма –
председателят му рече,
ще починем тук, човече!
И служебен ключ изважда,
но ключалката „заяжда“.
Уморен, а и нервиран
на рецепцията спира
да поиска ключ резервен.
А служителят изнервен
на председателя говори:
-  Няма как да Ви  отворя!
Тази стая е заета
от служител Ваш в момента.
Пратен бил тук да тренира,
да участва във турнира
по борба в свободен стил!
При нас  се е усамотил ,
трета седмица тренира,
да спечели той турнира.

- Що за глупости дърдориш?
Вземай ключа да отвориш,
че гневът ми щом не мине,
мястото ще ти изстине!
В АПК-ка спортисти няма,
туй е някаква измама,
ползва нашите облаги.
Казвай името му, драги!

- Рашко Рашев се нарича,
много на спортист прилича. -
пак служителя  пелтечи,
Ще отворя, бе човече,
май допуснала е грешка
Мая, моята колежка?

Стана тя, каквато стана!
Тази Рашкова измама
стана повод за скандал!
Свариха ги със момето
голи в банята, където,
във момента се намираха
схватки някакви тренираха.
А тъстът Рашков, побеснял,
от срам и гняв позеленял,
че го Рашко тъй излага,
взе „спортиста“ да налага
ту с крошета, ту с  ритници,
ту със спортните „чепици“.
Вода във ваната се плиска,
русата от ужас писка,
а пък Рашко – жив – умрял,
под момата се е сврял.
Ни проплака, ни извика,
глътна си от страх езика…

Можеше да се удави!
То добре, че тъст му, Слави
кръвното внезапно вдигна.
Щом линейката пристигна,
Рашко, нашият „борчага“
успя далече да избяга.
Тъста болен не дочака,
не се върна в Ямбол с влака.
Свря се нейде в дупка миша,
нито мърда, нито диша
вече петдесет години.
И до днес го няма още.
Сигурно сънува нощем
тази си „командировка“,
вана, тъст и „тренировка“,
свършила със ТУШ жесток -
развод с жената за урок

Даже Рашковото име
сме забравили отдавна.
Затуй случката забавна
като си припомних  вчера,
грабнах молива, тефтера
и тук за вас я възкресих
в не един забавен стих,
мисля, свършващи с поука.
и я публикувах тука.
Да се помни, да се знае
как лъжите лъсват в края!

Питате ме за   момето?
То избяга към морето.
Мъже – „с лопата да ги рине“!
А реши се да замине,
дано  мине за девица,
за кротка мома - хубавица,
честна, скромна и почтена,
за  да се върне задомена.
Половина век  минава,
а тя още се надява…