Забравен спомен в превод на лариса потапова

Автор: Р. Русев

Ти бе като тиха любов
под топла завивка от сняг,
като мила въздишка
на поточе под леда ромолящо,
и нежна тъга
носеща щастие в топлата нощ.
Нощта е в сън
пропуснато време,
отлетяло навярно
просто така,
огънали вик и тишина
и спомен за бодлите на роза...
В камината припукващи дърва
и дим, вратата щом отвориш
една любов утихваща сама
в един забравен спомен

ЗАБЫТОЕ  ВОСПОМИНАНИЕ
Превод: Лариса Потапова

Ты была как тихая любовь
под теплым одеялом снега,
как сладкий вздох
ручья, текущего подо льдом,
как нежная печаль,
несущая счастье в теплую ночь.
Ночь во сне
упускает время,
улетающее, наверное,
просто так,
прозвучавший крик и тишина
и память о шипах розы...
В камине поленья
и дым, если ты открываешь дверь,
одна любовь утихает в одиночестве
в забытом воспоминании.


Рецензии
Росен, благодарю Вас за наше общение и возможность глубже познакомиться с болгарской поэзией.
С уважением,

Лариса Потапова   22.01.2020 18:17     Заявить о нарушении
Благодарност и от мен.

Росен Русев   23.01.2020 19:07   Заявить о нарушении