СЛЕПОТА
„Виждам.
Нашия дом.
Кучето Сара.
Пейка.
И ти си до мен“.
Истина…
Не!
Илюзия стара.
Стара колкото мен.
Идилия…
Сън.
Приказка.
Пара.
Измама.
Мираж ден след ден.
Чакане дълго.
Гара,
след гара.
Тъжен сюжетен рефрен.
Росенце,
Наденце,
Светле,
така е.
На живота танцът лети.
Нищо не казвам.
Душата дълбае.
Това ли,
това ли си ти?
На сън ме избягваш.
Също наяве.
Стопанката зная не съм.
Какво да направя?
Времето прави.
Ръбът съм
на пропаст
отвън.
15.01.2020г.
Слепота
© Copyright: Величка Петрова, 2020
Свидетельство о публикации №120011602244
Свидетельство о публикации №120011602244
Рецензии