Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам,
за следи да разгръщам мъглата,
в прегорелите дипли мрака
да те диря – сълза непролята.
Своя край всяка приказка има.
И щастлив, и печален – до драма.
Само ти ме наричаш любима.
Ала тебе до мене те няма.
Че съм твоят живот, си ми шепнал,
като лист сме треперили двама
и си стискал душата ми в шепи.
Но е минало. Бъдеще няма.
Любовта е по-страшна от лудост,
И понеже не виждам отсрочка –
по-добре забрави ме. А друго?
Друго няма. Обичам те. Точка.
Субтитри след филма
© Copyright: Йотова Валентина, 2019
Свидетельство о публикации №119122006342
Свидетельство о публикации №119122006342
Рецензии
