Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи.
Дали е сбъркал, или не –
и днес едва ли ще отгатна.
Стоя отвън – на колене
пред храма – с мисли непонятни.
Но вляза ли дори веднъж
за миг в олтарната апсида,
ще те дочакам – светъл мъж!
Не съм дошла, за да си ида.
Нима е свян, нима е грях
копнежът ми да те прегърна?
Аз вече знам защо живях –
сам Господ Бог при теб ме върна.
Шепот през черковната апсида
© Copyright: Йотова Валентина, 2019
Свидетельство о публикации №119122006292
Свидетельство о публикации №119122006292
Рецензии
