Установените привички
са най-големият кошмар.
Щом закъснях да те обичам,
да бъда с теб, е Божий дар,
да виждам как те е жигосвал
и със камшици е плющял
дъждът ревнив, мълниеносен –
раздал любов – и недодал,
как всяка бръчка е браздичка –
от нощ без сън или без грим.
Едва ли ще си кажем всичко.
И по-добре да помълчим.
Защото няма много време –
да бъда твоя, да си с мен.
Каквото може – да си вземем –
трохички хляб и звезден мед.
Една последна нощ, в която
ще ни покрие – мълчалив,
дъхът на стихващото лято...
Обичал ли си – бил си жив.
Последна нощ
© Copyright: Йотова Валентина, 2019
Свидетельство о публикации №119122006283
Свидетельство о публикации №119122006283
Рецензии
