Бело - Росен Русев

вольный перевод с болгарского стиха Росена Русева "Бяло"


       Бело

Зима за час наводит белизну,
всё дует и снежинки всюду стелет.
Снег падает в пейзаж, подобный сну.
Он, пряжу старых дней сплетая, веет.

Легко с лица проделав два стежка
и пальцем вновь набрасывая петли,
с изнанки два стежка- зимы рука
усердно повторяет всё, не медля.

Погода всем перчатки, не ленясь,
здесь вяжет, их задумавши начало...
С рассвета всё затихло, усмирясь.
В перчатках белых всё вокруг предстало.



         Росен Русев

         Бяло

Зима,
за час побеля.
Подухва,
стели снежинки,
в бялото време
пада снега
и плетат куките
с прежда от старите дни.

Две на лице,
с палец намята бримката,
две на опъки-
ръкавици плете времето
и зачева началото.
На зазоряване спира
снега и вятъра
и през малкият прозорец
осветен
светът е в бяло
надянал ръкавиците.


Рецензии