автор: Йорданка Радева
Пчеличка мъничка...такваз жълтуша
днес подрани на рано към полята.
Слънчо я подкани да се поразтуши,
тъгица да отпъди- обладала ; е душата.
Та нависочко Мая и на най- далече
в есен пъстролика торбичката да пълни.
И как навред сестриците ; звънко пеят,
и танцуват посестримите ; кат` луди.
Литна дваж, и триж, вдъхна нова сладост,
има и цветенца, нектарче ще си вземе.
Мая е чевръста, леко литне, с радост
се разпява, после миг само ще си дремне.
Тъй я знаят всички Мая, тази пъргавелка,
все пред другите да бъде леко и напето.
А тя ги гледа и на пеперудките се чуди
как цветът им в синьо се слива със небето.
И облачета плуват, корабчета бели сякаш,
веселят простора, че ден задал се ясен.
Мъничката Мая, пчеличка,ех, че е хитруша,
торбичката напълни и как ; е прекрасно.
Пчеличката Мая
© Copyright: Йорданка Радева, 2019
Свидетельство о публикации №119121510250
Свидетельство о публикации №119121510250
Рецензии
