На зазоряване

Автор: Р. Русев
 
Вятър къса последната нишка
останала от дните живяни,
зад ъгъл надничат годините
и покрива мъгла
отшумелите дни.

Думи написани някога
остават в минали стихове
шумолят и разплитат
пробудени спомени
в старите листове.

Разсъмване,
вятър в листата шуми
гали на нощта тишината.
Самотни сълзи -
от надежда останали,
скрили къс топлина
от самотата изплакани
на зазоряване.


НА РАССВЕТЕ
Перевод: ЛАРИСА ПОТАПОВА

Ветер рвёт последнюю нить
оставшихся дней жизни,
годы не за горами.
туман закрывает
прошедшие дни.

Слова, когда-либо написанные,
останутся в прежних стихах
будить ум и разгадывать
разбужденные воспоминания
в старых записях.

На рассвете
ветер шумит листвой,
лаская ночную тишину.
Одинокие слезы -
это не осталось надежды,
пытаясь спрятаться
от одиночества, они плакали
на рассвете.


Рецензии