Автор: Р. Русев
„Въже
и вятърът подмята чуждото пране“
Мъглата ще покрие с дреха
вечерна тишина.
Капки дъжд - сълзи
се стичат по стъклото,
звучат с тъга,
полека си отиват,
на тяхно място идва тишината.
Няма сън,
самотното легло
не чака гости,
отишла си е старата любов -
недорисувана любовна тръпка.
Остана чашата вино
напомняща вкуса на грозде
пътеката, до моята врата
поспряла за почивка.
Гори свещта до следваща свещ,
припалвани една от друга,
рисува вятъра
полегнала трева
и до завоя на пътеката поспира.
Подсвирва тихичко в комина
и хваща пътя към баира.
Едно въже усуква вятъра...
ВЪЖЕ
© Copyright: Росен Русев, 2019
Свидетельство о публикации №119112000576
Свидетельство о публикации №119112000576
Рецензии