Гневът ми, всъщност, е червен,
обагрен е със спектър ален.
Избликва кървав вътре в мен
от чужди пориви запален.
От радост светя във оранж,
подобно огнения пламък,
когато слива се с мираж.
(Тогава търся близко рамо!)
Безгрижието с цвят е жълт.
Разнасям мирис на иглика.
Това е мой заветен дълг -
сам слънчев лъч да предизвикам.
Спокойна ли съм, в изумруд,
обагрям аурата цяла.
Не сещам пек, не чувствам студ,
тревата като мен е зряла...
Когато срещна се с Морфей,
окраската ми става в синьо.
Тогава вятър само вей
над хиляди мечти невинни.
От мен ще лъхне хладина,
когато някой си отива.
И тъмно-синя светлина
над нощите с потир разливам.
Тъгата ми е в цвят лилав.
От нея само ме спасява
стихът ми нежен, но корав.
Останалото е забрава!
Спектър от чувства
© Copyright: Румяна Пелова, 2019
Свидетельство о публикации №119111408041
Свидетельство о публикации №119111408041
Рецензии