Автор: Р. Русев
Приседнах в параклиса,
запалих свещ и притихнах,
светлик проби мрака
и стана уютно и топло.
В прозореца светлина.
Прозират на утрото нишките
и в капките дъжд
на развиделяване
се спира вятъра.
Протягаш ръце,
капките студенеят,
и в канавата нашиват
старите призраци,
а Бог ни издирва душите
в побелелият свят
на пристигнала есен.
Път към безкрая
в утрото сгушен
и очи, току-що отворени,
стъпки в пръста
на минаващо време
заглъхнаха
и заплетоха капките
вечната глътка живот.
Светлива
© Copyright: Росен Русев, 2019
Свидетельство о публикации №119111205618
Свидетельство о публикации №119111205618
Рецензии