Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута
и търси сред тях изпокрити щурчета,
че свикнал е той с песента им приспивна,
която го гали и с нежност го кротва.
Тогава сънува овалното рамо
на билото, дето денят му катери,
гнездата на влюбено сгушени птици,
зелени корони и бликащо слънце.
В съня се усмихва, а сутрин росата
измива очите му с капчици бистри
и хуква отново, разпитва септември
за цветна палитра и сладко от дюли.
Все още е топъл и палаво роши
косите на някое смугло момиче
или залюлява на жица врабчета,
ръката ми хваща и есенна ставам.
Тогава септември и мен забелязва,
навярно защото в очите ми сини
рисува тъга с цветовете си жълти
лицето на вятър, ведно с дъждовете.
Преди дъждовете
© Copyright: Ани Монева, 2019
Свидетельство о публикации №119111002733
Свидетельство о публикации №119111002733
Рецензии
