Пламен Парнарев. Где-то

ГДЕ-ТО

Где-то во мне
будто пощёчина
слов твоих
шум.
Смолкший вокзал
исчез
в пустоте.
Крик
пронзил
тишину...

Осень в ветвях,
скрывших
глаза твои -
осень
листвы чужой.
Словно стаи
отлёт репетируют.
В памяти  чьей-то
больной.

Улица в песке -
сегодня
одиночество наше
на луче радуги
сохнет.
Или ветра ночная
рана, струится
в чужие окна...

Где-то осеннее -
как на картине
о непроросшей тоске,
пряча в глазах своих
стих об отлёте,
птицы встречают рассвет. В инее...
-----
Где-то во мне
словно пощёчина
слов твоих
звон.
Смолкший вокзал
дремлет.
Среди пустоты.
Одинокий белый
и злой...

перевод с болгарского
2019


Някъде

Някъде в мене
като  плесница
твоите думи
звучат.
Спрялата гара
чезне
сред нищото.
Пратила
вик тишина…

Есен е в клоните,
скрили
очите ти –
есен
от чужди листа.
Сякаш ята
репетират отлитане.
В болната памет на сляп.

Улица в пясъка –
днес самотата ни
съхне по лъч
от дъга.
Или е нощната рана
на вятъра,
бликнала в чужди стъкла…

Някъде есенно –
като в картина
за непорасла тъга-
скрили в очите си
стих за отлитане,
птици осъмват. В слана…
----
Някъде в мене-
като  плесница-
твоите думи
звучат.
Спрялата гара
дреме.
Сред нищото.
Бяла, самотна.
И зла


Рецензии